Отиване към съдържанието

Главно меню:

ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪ ИНТЕРНЕТЪ СТРАНИЦАТА НА МАКЕДОНСКА ТРИБУНА!

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 3- 2019 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 3 - Year 2019

ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪ СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ




san stefano

Treaty of San Stefano, the map of the Bulgarian people in the Balkans. 1878.



Нато и олеле Мале!

Скрийтѣ българското знаме!

Вчера на 6 фев.2019 година Сѣверна Македония, стана Английска Гурка Но 30 на Британската Империя.

Всички пишътъ, за Нато но нито единъ нема доблестта да напише, зашто бѣ сѫздана Нато?А ние ще оставимъ на иторичаритѣ, отъ поробена Македония да напишътъ нещо за сѣга?Четейки днесь по сръбскитѣ вестници въ Скопие научаваме ,че ДУПИМЕ мене има кандидатъ за президентъ за блискитѣ избори въ Сѣверна Македония!Другарката и кандидатъ за президентъ на тази сръбска публика въ нейната биография пише ,че сърбитѣ сѫ биели дядо и и баба да причътъ сръбски!Тази кандидатка която иска да управлява Сѣверна Македония ,се уплаши да напише за свойтѣ предци,че сърбитѣ когато ги биели да причътъ сръбски ги псували на Майка ви Букарска!Другарката се уплаши да напише

това?Няма да и ЗАДАДЕМЪ ВЪПРОСА ЗАЩО ПРЕМЪЛЧА ТОВА нещо? Но ще и задъдемъ въпроса, чела ли е устава на ВМРО и защо го няма въмузея на македонскитѣ борби въвъ Вардарска Македония? Тя много се фодули ,че вѣче се сродила съсъ албанцитѣ!Всички приказки на другарката, която е кандидатка да бѫде президента на днешната сръбска република сѣверна Македония, въжътъ само отъ Гевгели до Команово!Сѣга когато се разиграваше българската Кървава сватба, по Вардарска Македония бившиятъ президентъ на България едвели каза ,че следъ смъртта на Яни Сандандки е немало ВМРО!

На Гнъ.Първановъ ще му напишемъ, какво питахме журналиста отъ Радио Хоризонти, презъ Авг.1983 година ! Ето и въпроса Имаше ли ВМРО следъ смъртта на Яни Сандански ?Мочето отговори ,че е имъло но тѣ сѫ били НАЦИОНАЦИОНАЛИСТИТѢ.ДО АВТОРА Б Ѣ ОХРАНАТА НА АЛЕКСАНДЪРЪ ПРОТОГЕРОВЪ.Това го пиша за Гнъ.Първановъ за да не будалка читателитѣ на агенция Фокусъ въ България?

Следъ няколко дена, ще празнуваме и годишнината отъ подписването на Сан ъ Стефанския миренъ договъ отъ 1878 година.Моля не жвакайтѣ много, въ този договоръ влизаха Македония и Одринска Тракия.Ако този договоръ бѣ запазенъ, въ своята цялостъ, сѣга щеше да я има АвстоУнгарската империя. Прочететѣ книгата Struggle for Mastery of Europe by A.G Taylor

G.M.17/02/2019

Сѣга когато пиша научавъмъ ,че Гнъ.Путинъ, президента на Русия, щялъ а дойде на 4 Мартъ тази година за Санъ Стефанцкитѣ тържества?Ако той не каже ,че славянитѣ въвъ Вардарска Македония сѫ българи, българскиятъ народъ ще му каже другъ пѫть да не идва!

Последното сръбско коло!

Гласуването за помятана на името на днешната сръбска република Македония
преключи безъ полшинство!И дветѣ държави гласувъха и то само съсъ няколко депутата пробутаха работата!
Сѣга когато пиша, чета въ единъ отъ сръбскитѣ вестници ,че албанскиятъ орелъ съсъ дветѣ глави пиелъ вода на Вардаро и казалъ ,че тамъ ще остане за винаги!Въвъ Вардарска Македония нещата ще се влошавътъ!Вънъ отъ Вардарска Македония, нещата ставътъ все по- ясни,никой не вярва, че тази Сѣверна Македония няма някъкво си бѫдеще,Преди няколко дена въ разговоръ съсъ най-сръбскиятъ попъ въ черквата Свѣти Климентъ Охридски единъ еноряшъ каза,че утрешна Сѣверна Македония щяла да бѫде поделена, между Албания и България!Попчето което слушало това изказвъне на човека мълчалъ и поглъщалъ живи сръбски жаби.Гръцкитѣ нови демократи публично декларираха ,че тѣ няма да позволятъ новата сръбска република наричана Сѣверна Македония да бѫде, приета въ Нато за да бѫде врагъ на Византийка Гърция .Тя тази сръбска република, Сѣверна Македония гърцитѣ я искътъ за сѫюзникъ срещу България , а не за приятелъ на Майка България!Днешнитѣ патрици на България чакътъ, сръбскитѣ попчета да кажътъ или напишътъ нещо за коминтерновската черква въ Сѣверна Македония?Въ българската преса за сѣга само мълчатъ и не расъждатъ!

Г.М.28/02/2019 Торонто



Plan B и Парцелиране!

Нямъхъ намерение да пиша, за оновова, което става по Бившата Югославска република Македония, ако не бѣ онова, което се пише по адреза на Красимиръ Каракачановъ?Всички се налютиха на него, за дето има смелостта, да тегли една майна на сърбо-“македонцитѣ“и имъ каза ,че няма да имъ сѣ помага да сѣ присѫединявътъ къмъ НАТО И ЕВРОПА съ тяхниятъ коминтерновски езикъ и коминтерновска “македонска “нация!Какъвъ гряхъ, какво чудо!

Ама нали затова водихмѣ толкова войнни, или и това го забравихмѣ?Всичи се правятъ на абдали и не знаетъ ,че нашиѣ борби въ миналото бяха за обединение на Македония и Одринска Тракия съ Майка България? Сѣга следъ всички изказвание на Зоранъ Заевъ, не остава нищо друго, освенъ да подновимъ преговоритѣ съ албанцитѣ, за разделяне на Вардарска Македония между Албания и България!Всички които пишътъ за Македония знаятъ ,че тя ще бѫде поделена между Албания и България, но всички се правятъ ,че не сѫ зъпознати съ проблема, и чакътъ някой другъ, да го разрешава!Всички професори отъ България и Македония получиха двойка не ,че не знаятъза българскитѣ борби въ Македоникя а за това за дето ги е страхъ да го кажътъ, или напишътъ!Всичи чакътъ някой да имъ каже разделятѣ се ама безъ бой !

Г.М. 17/12/2018/



Македония под сянката на Соломон Голдщайн – проклятието за един разделен народ

Посятото отровно семе на коминтерновския антибългаризъм по времето на Втората световна война и след нея дава днешните видими резултати

perev.jpg
Владимир Перев

Владимир Перев*, Скопие

Знае ли някой в Македония и България кой е Соломон Голдщайн и каква е неговата роля в преходния период на формирането на това, което днес, с много заблуди, но и с пресилени изявления, се нарича и самонарича македонска нация?

Някои го знаят и под неговото агентурно име от съветското НКВД, като агент "Черски", който, покрай многото си други функции, е бил и ръководител на съветското посолство във Виена. Там той развива своята антибългарска и антимакедонска дейност, за да завърши всичко това с 

невиждани кръвопролития и в Македония, и в България,

 а след Втората световна война, покрай убитите без съд и присъда, той и неговият СССР да са виновни и за множеството монтирани съдебни процеси, където ще бъдат пожертвани цветът на македонската и българската интелигенция.

Соломон Лазаров Голдштайн, с псевдоним "Черски" е български комунистички деец, роден през 1884 година в Шумен, починал през 1968 година в Москва. Членува в швейцарската, френската и българската компартия и е личен приятел на Ленин. От 1922 до 1924 година ръководи съветската легация във Виена и е организатор на албанската революция от 1924 година. 

Но, неговата най-важна дейност е участието и организацията за подписване на Майския манифест, като официално начало на подривната дейност на СССР, Коминтерна и НКВД, насочена против ВМРО на Тодор Александров, но и против целостта на българската нация, дейност, насочена към 

окончателното разбиване на целостта на хилядягодишната българска държава

Последователната трагедия на България в Първата и Втората световни войни, де факто е най-голямата трагедия за македонския народ, който остава териториално, но и духовно отделен от ядрото на собствената му държавност и идентичност. ВМРО на Тодор Александров е единствената надежда на македонските маси, че революционната организация ще преобърне ситуацията и ще помогне за обединяването с България, мечтата на македонците за свобода и собствена идентичност. Но, ситуацията в България е критична. Премиерът Стамболийски е ангажиран с това победената държава да получи излаз към Европа, а победителката Сърбия,  трансформирана в Кралство СХС владее македонските територии и иска все нови и нови отстъпки. Режимът на Стамболийски е свален с помощта на ВМРО, Войнствената организация търси изход от ситуацията, търси нови приятели за интернационализиране на своята борба.

Болшевизираната руска империя, олицетворена в СССР безскрупулно се опитва да навлезе в европейските духовни и материални пространства, с цел да постигне своята прословута “световна революция”, тоест, болшевизацията на европейското пространство. Нейният интерес е насочен към привличането на ВМРО, като революционна, борбена и вече доказана сила на Балканите. Осъществени са първите контакти...и така започва трагедията на македонския народ.

На 6 май 1924 година, във Виена, представителите на ВМРО: Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев, подписват Майският манифест, заедно с агента на НКВД Соломон Голдщайн и представителя на БКП Никола Харлаков. За пръв път в писмен документ се официализира наименованието "македонски народ" като нещо различно от българския народ. Също така, за пръв път, в официален документ провъзгласеният "македонски народ" е поставен в позиция на съпротива срещу българския народ. Мрачните сили на Коминтерна, чрез дейността на Соломон Голдщайн-Черски водят играта от самото начало, членът на ВМРО Петър Чаулев, беше подкупен, подкупени са дейци на ВМРО в София, сред които са и известни журналисти, художници и други. Александров и Протогеров усещат капана в който са подмамени, оттеглят подписите си, но вече е късно. Манифестът е обявен, а с това започва и залезът на организацията която е последната надежда на поробената Македония. 
Съветското разузнаване успява да раздели и разбие македонското освободително движение, но в дейността му няма нищо ново. Именно тезата за "македонски народ и език" е стара, но позабравена сръбска тези на Илия Гарашанин (1812-1874) и Стоян Новакович (1842-1915). Гарашанин започва процеса за формиране на една "голяма сръбска държава" на Балканите, докато Стоян Новакович дава основните идеи, как чрез промяна на езика на македонците, в процеса на образование, те да се откажат от своите български и идентичност. 
Ето какво пише Новакович за македонизма като средство за антибългарска пропаганда в Македония [2]:
"В този момент Ви обръщам внимание върху потребността от един специален Македонски Буквар за училищата в Македония, който би трябвало да се подготви специално за разширяването на сръбската писменост и сръбския език в Македония. Само истинските сметки се осъществяват, а в политиката истински са само онези сметки, в които няма ни най-малко илюзия. От тази гледна точка и по въпроса за разпространяването на сръбското влияние в Македония като същинска основа трябва да се вземат следните точки:
1. „че македонският диалект е различен и от сръбския и от българския език, но има нещо общо и с единия, и с другия";
2. „че досега българската пропаганда е полагала големи грижи да отбележи и изрази по всички възможни начини разликата между македонския диалект и сръбския език";
3. „че от сръбска страна трябва да се тръгне по същия път, но търпеливо, солидно и систематично с нови оригинални средства, а от друга страна, да се употребява всичко, където може да се направи разлика между сръбския език и македонския диалект, противно на приведените по-горе български стремежи."
В тази посока ми се струва като най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбският буквар, но така, че македонският да представлява две трети, а сръбският една трета, при това във втората половина. Букварът би трябвало да се напише със сръбски правопис, с цялото необходимо внимание за истинска и добра транскрипция на македонския диалект".

Така, сръбската имперска политика на Балканите започва своя завоевателен поход, а СССР и Черски, реализирайки великосбърската идея, разбиват българската държавност и националното единство на българския народ...само заради руските имперски интереси да завладеят балканските територии, да получат излаз на топло море и отдавна мечтания контрол над Босфора. 

След убийството на Тодор Александров, 16 лявоориентирани дейци на ВМРО, през 1925 година, отново във Виена и отново със сътрудничеството (а де факто ръководството) на агент Черски  създават ВМРО (обединена), която е 

истинско кукувиче яйце, снесено в революционизираното македонско гнездо

 Тяхното обединяване е всъщност продължение на позициите на Майския манифест. ВМРО (Об.) е мъртвородена, стерилна, болшевизирана и корумпирана, не успява да постигне никакви резултати във Вардарска и Беломорска Македония, но посятото отровно семе на коминтерновския антибългаризъм, по времето на Втората световна война и след нея, дава днешните видими резултати. 

Апогей на тези идеи са заседанието на АСНОМ на 2 август 1944 година в манастира “Св. Прохор Пчински”, документите пълни с антибългаризъм, реваншизъм и ясна насока към болшевизация на обществото. Главният стълб на тези тенденции на просръбската линия на македонското ръководство са широко прокламираните идеи за "самостоятелен македонски език и македонска нация и собствена, македонска история", нещо, което тогава се превръща в главния двигател за сърбизирането и югославизирането на македонския народ. 

Кървавият разпад на СФРЮ само засили македонистките тенденции на обществените фактори. Македонското ръководство, начело с Киро Глигоров, останали сами, без сръбските си защитници, се оказват в тих конфликт със Сърбия, с дълготрайно нарушени отношения с България и Гърция, намразени от албанците, те, като идеолозите на държавата потърсиха изход в засилването на македонизма. Когато се видя, че и това не работи, Груевски излезе с тезата за македонците като "автентични наследници на античните македонци", сега вече открито конфронтирайки се с Гърция и с цялата световна научна общност. 

Сега вече се видя, че сянката на Соломон Голдщайн никога не е напускала Македония, а неговите действия продължават да лежат като проклятие върху цял един народ.

Известна е трагичната съдба на подписалите "Майския манифест", както и трагичния край на "старото" ВМРО след братоубийствените борби. Но и краят на актьорите на ВМРО (Об.) не е по-добър. Корумпираният лицемер Димитър Влахов, който от царски консул в Прищина, чрез "Черски" във Виена, стига до ръководител в Македония след 1944 година, е отстранен по заповед на Лазар Колишевски и умира изоставен от всички. Много години по-късно, неговият син Густав Влахов в своите спомени ще напише, че никога в техния дом не се е говорило за "македонска нация" или "език", че те били българи и у тях се говорело само на български...много, много закъсняла истина.

Видният член на обединената ВМРО, българският екзархийски учител Панко Брашнаров, който "не искал да служи на българските интереси" и затова напуснал работа и станал воденичар, е човекът, който открива първото заседание на АСНОМ, като неговият най-стар участник. Само няколко години по-късно е арестуван и изпратен в печално известния лагер "Голи оток" където и умира и е погребан в неизвестен и до днес гроб.

Съветският разузнавач, общоизвестният герой и гемиджия Павел Шатев също е отстранен от поста министър на правосъдието на НРМ, изселен е в Битоля, където умира в мизерия, забравен от всички.

За кратък период от време ВМРО-Обединена на територията на Гърция е ръководена от члена на ЦК на КПГ Андрей Чипов. След гръцката гражданска война идва в Скопие, а след това, по заповед на сръбската УДБ-а е отстранен и изпратен в Битоля. Умира в началото на 50-те години като разочарован и алкохолизиран самотник. Погребан е в общ гроб в гробищата "Света Неделя" в Битоля, известни като "българските гробища". 

Подобна съдба имат и журналистът Васил Ивановски, който е съден в процеса на Трайчо Костов и лежи в български затвор, както и Васил Хаджикимов от Щип, който известно време лавира между левите и десните, и излежава присъда в скопския затвор "Идризово". 

От всички тях, хитрецът Соломон Голдщайн, ней-лесно преминава през живота. За известно време, към края на 40-те години той е засегнат от сталиновите чистки, но успява да се спаси, и доживява живота си сред своето семейство. Умира в Москва през 1968 година. Не дочаква края на зловещия СССР, но неговата злокобна сянка все още тежи над македонското общество. 

Никога, нито той, нито някой от съветските официални власти не е проявил интерес към съдбата на нещастните и затворени свои привърженици, никога руската държава не е показала и най-малкото желание за съчувствие. Те са били отписани и забравени. 

Напротив, влиянието на НКВД върху УДБ-а се проявява в множество убийства без съд  и присъда на дясноориентирани македонски революционери, а оцелелите минават през фалшиви съдебни процеси, осъдени са и затворени, преминавайки през нечувани унижения. 

В Македония никога не е имало помирения между левите и десните участници в освободителното движение. 

Комунизираните леви сили винаги са били крайно македонизирани с отричане на всичко българско

 от историята, докато десните - най-често "михайловистите", до последно останаха верни на българската си идентичност.

Би било интересно да се проследи работата на общата македонско-българска комисия за помирение и състоянието с общите ни места и събития в историята. При ситуацията на непримирими и нерешени вътрешни сблъсъци в македонското общество, ролята на бившият посланик Ангел Димитров за утвърждаване на общите моменти и личности от миналото ще бъде просто невъзможна. 

Македонското общество е дълбоко македонизирано, историческото образование е на нивото на комомунистическата пропаганда от югославското време, а наследниците на Голдщайн активно работят сред македонските партии и институциите. Не става дума само за дълбоко русизираната ВМРО ДПМНЕ, която от патриотична партия се превърна в сервиз на путиновата политика в Македония. Не се по-малки и проблемите в СДСМ на Зоран Заев, наследничката на комунистичката партия на Македония и досегашният активен разпространител на македонизма, респективно на антибългаризма. 

Българското общество не знае, че никой не разбира постовете във фейсбук на евродепутата Андрей Ковачев. Никой не е виждал изтрития надпис на църквата "Света Неделя" в Битоля, защото този надпис отдавна не съществува. Той е цялостно изтрит и сега там има само празно място. По-старите хора в Битоля го помнят, знаят, че някой някога, преди много време, опитал да изтрие буквите "българските", но не успял и делото му останало недовършено. Не го направиха и сърбите в периода 1918-1941 година. Направиха го македонистите след 1970 година, когато надписът все още съществуваше. 

В македонските медии силен интерес предизвика писмото на журналиста Люпчо Нешков до премиера Борисов. Но, Македония все още е под сенките на миналото, и затова македонците не разбраха за какво всъщност става дума. "Македонецът" Нешков получи симпатиите на македонското общество, обратно на "татарина Каракачанов". Но, всъщност, става дума за патриотична стъпка на двама дейци: единия, Нешков, роден в Македония и другия, Каракачанов дълбоко политизиран за Македония. Медиите бяха на страната на Нешков, но забравиха, че сантиментът и политиката, а най-вече историята не я е грижа за сантиментите. Затова Каракачанов, агент "Иван", без значение от собственото му минало и настояще, остана бранител на традициите на националната идентичност на македонското революционно дело. 

В сянката на безмилостно противопоставените "македонисти" и "македонци" стоят вече позабравените гробове на жертвите. Всички, и едните, и другите, и леви, и десни, търсят своята историческа оценка, съдът на историята. Без това, няма поглед към бъдещето.  

Но истината на тази нещастна земя и този трагичен народ все още е под сянката на Соломон Голдщайн, един обикновен малък руски разузнавач, една абсолютно незначителна, но зловеща личност в политиките на Балканите. Неговото злодейство, както и злодейството на страната, която го е инструктирала, все още определя съдбата на македонския народ.  

*Владимир Перев е уважаван журналист от Скопие, анализатор и редовен автор на „Македонска трибуна” – Канада.



Почина Владимир Панков - надеждата, гордостта и трагедията на македонските българи

Лидерът на „Радко” се превърна в истински трибун на угнетената българска идентичност

07 JAN 2019
Владимир Панков

Владимир Перев, Скопие

Почина Владимир Панков, лидер на асоциация "Радко" и неуморен борец за правата на македонските българи, на най-онеправданата етническа група, както в бивша Югославия, така и в Македония.

Роден е 1954 година в Охрид, там завършва основно и средно образование, завършва икономика в Прилеп и след това работи като икономист във фабрика "ЕМО" в Охрид, а в средата на 80-те години емигрира първо в Швеция, а по-късно и в Швейцария, където отдавна живеела майка му.

Отраснал е със славните български и ВМРО-овски традиции на родния му град. В Охрид, който винаги е бил български, но и протогеровистки, Панков заради семейните традиции спада към по-малкото, михайловистко крило в родния му град.

Той е човек с остър ум и силни страсти. Емигрантските години му помагат по-добре да се запознае със съдбата на македонската емиграция, да се образова и да чака момента за действие. Падането на Берлинската стена, промените в Югославия са предизвикателство за него и в началото на 1991 година се връща в Охрид.

Новосформираната ВМРО-ДПМНЕ под ръководството на Любчо Георгиевски и под сянката на Доста Димовска е

символ на освобождаването на македонските българи

от почти стогодишните окови на сръбската диктатура. За всички нас в онзи момент, свободата не беше някакъв далечен мираж, а нещо близо до нас, на една ръка разстояние и вживяна в сърцата ни. С чисто сърце и честни намерения Владо Панков застана зад политиката и действията на партията като неин най-изтъкнат представител в революционния и свободолюбив Охрид. "Люлката на българщината" и "Българският Йерусалим" не биха могли да намерят по-честен и по-достоен представител на своите вековни традиции.

Но, чувствата, от една страна и политическият прагматизъм, от друга, са две различни неща. Ръководството на ВМРО-ДПМНЕ бързо разбра, че в сърбизираната, югословенизирана македонска общност, а и за самото ръководство, много по-добре ще бъде да е представена само като ДПМНЕ. Владо беше бързо и тихо отстранен от позициите в партията, маргинализиран и оставен да се бори "сам против всички".
Емоционален и образован той се превърна в истински

трибун на угнетената българска идентичност

в Македония. Същевременно, неговата роля беше обект на наблюдение от страна на македонските и чуждестранните служби за сигурност, а името му се използваше с подли намерения и за гнусни инсинуации. Той издържа всичко, непоколебим и достоен в своите убеждения.

Победата на ВМРО-ДПМНЕ на изборите 1998 година породи нови надежди. Владо Панков, заедно с група свои съмишленици създаде културно - просветната и политическа организация "Радко". Името и беше дадено като символ на почитта и възхищението на македонците към личността и делото на Иван Михайлов.

Официалното представяне на организацията трябваше да бъде в елитния скопски хотел "Холидей Ин" в присъствието на голям брой гости от България, политици и дипломати. Всичко завърши с тотален провал, когато група млади хулигани хвърлиха димни гранати в залата. Представянето беше прекъснато, но все пак "Радко" беше регистриран, за да започне след това истинската голгота на Владо Панков.

Ние македонците, имам предвид македонските българи, искаме да живем с илюзията за нашата среда и хората, с които сме близки. Илюзията беше, че управлението на ВМРО-ДПМНЕ ще абсорбира и ще възприеме българското етническо чувство на македонците и ще го вгради в основите на новата държава. Напротив, ръководството твърдо се дистанцираше от всякакви прояви в полза на македонската българска идентичност, винаги давайки неясни и неопределени отговори. Дългата ръка на водачите на ВМРО- ДПМНЕ стоеше зад срамния епизод с димните гранати. Панков беше възприет като

опасност за единството и целостта на партията,

и затова беше организиран скандала в "Холидей Ин". Той трябваше да бъде отстранен, затова с решение на Конституционния съд организацията беше обявена за незаконна, а дейността и забранена. Панков одново напусна Македония и замина в емиграция, този път в София. Предизвика дело в Съда за правата на човека в Страсбург с искането за регистрация на "Радко". Цели 16 години продължи борбата на Владимир Панков с македонската държава, борба между Давид и Голият, докато накрая Страсбург се разпореди "Радко" да бъде вписан в Регистъра на организациите.

След отварянето на досиетата на македонската Държавна сигурност, можеше да се види непримиримата борба но и цялата трагедия на Владо. Напуснат, изоставен от всички, дори и от най-близките си, той остана сам в борбата за българската кауза в Македония. Той победи, но цената беше ужасна: самота, бедност, изоставен от по-голямата част от политизираното и сърбизирано македонско общество, той не можеше да намери душевно спокойствие. За разлика от мнозина, той не пиеше алкохол, но беше страстен пушач и пиеше кафе. В дългите безсънни нощи, изпълнени с цигари и кафе, в неговата самота дефилираха лицата на онези, които го предадоха и доносничиха, на онези, към които той винаги е изпитвал приятелство и любов, а в отговор получи лъжи и предателство. Разочаровано гледаше как всички те направиха кариера, някои в политиката, накои в бизнеса, а някои в администрацията. Съзнанието, че техният успех е резултат от предателство беше болезнено, предателство не само към него, но и към една идея...

Измъчената душа не можеше да намери спасение, не можеше да си обясни пропадналите илюзии на своите сподвижници, не можеше да намери покой...

Лека ти пръст, Владо, вярвам, че някъде там, горе, където ние не същестуваме, ще се срещнеш с "твоя Радко" и ще намериш своя покой...вярвам в това.

Уважаеми г-н Младенов,
Пише ви Горан Благоев - журналист в Българската национална телевизия, автор и водеш на предаването "Вяра и общество", историк по образование. В момента пиша книга върху отношението на българите и Българската църква към създадената през 1945 г. "Македонска" православна църква - идеята се роди от един мой доклад по предложение на доц. Александър Гребенаров, председател на Македонския научен институт. В нея отделям специална глава за борбите на МПО и македоно-българската емиграция срещу настъплението на Македонската църква в Северна Америка и Австралия. За съжаление научните изследвания в тази посока не са много изобилни и се опитвам да попълвам някои празнини по различни пътища. Ще Ви бъда безкрайно признателен, ако ми помогнете с някои уточнения. Едно от тях е свързано с македонската църква "Св. Климент Охридски" в Торонто. В спомените на вашия брат Пандо Младенов "В и извън Македония" има важна, но за съжаление твърде оскъдна информация за това, че в началото на 60-те г. на XX в. храмът е финансиран от Гъс Андрюс и Ван Петров и първоначално е предлаган на МПО - ако правилно съм разбрал... Ако имате възможност, бих ви помолил за малко повече подробности и конкретика. Също така ме интересува, дали след 1989 г. има опити за влияние и откъсване на членове от македоно-българските църкви от страна на македонски духовници и емигрантски общности, свързани със Скопие.
Писмо до вяра и общество.TV.in BG
Драги приятели на насъ македонскитѣ българи!
Вашето писмо за сѫдествие при проготвене на текстта на Вашия наученъ трудъ по
черковния въпросъ е много показателенъ ,че въ България,вече има някаква си промяна,макаръ и много малка все пакъ тя е промяна!
Ние лично благодаримъ на пфрофесоръ Гребенаровъ и на Васъ ГнъБлагоевъ ,че стѣ имали смелостта да дойдитѣ на българското стрелбище въвъ Вардарска Македония!При насъ българитѣ, стръха е нещо като чудо!Вие ни питатѣ за българската православна черва по Сѣверна Америка?Ние не смѣ историци и това ограничава нашиятъ отговоръ, до някѫде!Отъ момента следъ трагичното приключване на Илинденско-Преображенсковъстание 1903 година, българската имиграция започва своята недовършена борба въ новия свѣтъ!Първата българска черва въ Торонто отъ 1910 година слага началото на нашета борба, за прикачване на Македония и Одринска Тракия къмъ майка България!До момента, когато КОМИНТЕРНА въ Москва зѫздава и измисля ,че ние българитѣ отъ Македония, смѣ отделна нация(Януари 1934г),въ червъта ни въ Торонто няма националенъ проблемъ.!
Следъ като не храни майковцитѣ на сръбската БКП получавътъ инструкции
отъ Москва, да пишътъ,че тѣ не сѫ българи а антични “македонци“,сърбитѣ по Сѣверна Америка имътъ специаленъ приятелъ и врагъ на България!Българскитѣ комунисти въ Сѣверна Америка, сѫ сѫюзници на сърбо-македонцитѣ някѫде до 1963 година.Бългърскитѣ сърбо-комунисти оргънизирани и позннати подъ името Македонски народенъ сѫюзъ, продължавътъ да бѫдътъ сѫюзникъ на сърбо-македонцитѣ до наши дни!
Някѫде до 1960 та година всички,граждани отъ Македония живеещивъ Tоронто се черкувътъ въ Македоно-Бългрскитѣ черви. Следъ като Кръсте Чървенковски формира “ македонската“черква по инструкции югославската комунистически партия,
веднага следъ това (1967 го)почва и усилената атака ,срещу всичко българско и най много срещу МПО и Македоно-Българскитѣ черкви свързани съ МПО.Между първитѣ членове на новата “Македонска “черва сѫ югославскитѣ четници на Гео Пирински, безъ онези който сѫ отъ България!Тази сръбска атака срещу всичко българско, тукъ е държавна политика на днешнта югославска република наричъна Македонска! .Югославия и Гърция въ Канада и Австралия похарчиха близо 13 милиарда долари срещу всичко българско!Въ тази борба срещу всичко българско участвъше и Канадийското правителство, което давъше военна пенсия на комунистическитѣ партизани по Македония!Тази какафония продължаваше до Сеп.1995 година!Опититѣ на сърбо-македонцитѣ да сменятъ името на червъта Свети Георги въ Торонто отъ Македоно-Българска на “Македонска“.пропадна, благодарещние на борбата на двамата братовчеди и племенницитѣ на ЛамброТенекевъ .Автора трябвъше, да обесни на адвоката на Стивъ Ставро какъ стояха тогава нещата съ Македоно-Българскитѣ черкви, които бяха частъ отъ Аериканската Православна Черква.

Г.М./02/12/2018/
Писмо до вяра и общество.TV.in BG

Драги приятели на насъ македонскитѣ българи!

Вашето писмо за сѫдествие при проготвене на текстта на Вашия наученъ трудъ по

черковния въпросъ е много показателенъ ,че въ България,вече има някаква си промяна,макаръ и много малка все пакъ тя е промяна! Ние лично благодаримъ на пфрофесоръ Гребенаровъ и на Васъ Гнъ.Благоевъ ,че стѣ имали смелостта да дойдитѣ на българското стрелбище въвъ Вардарска Македония!При насъ българитѣ, стръха е нещо като чудо!Вие ни питатѣ за българската православна черва по Сѣверна Америка?Ние не смѣ историци и това ограничава нашиятъ отговоръ, до някѫде!Отъ момента следъ трагичното приключване на Илинденско-Преображенсковъстание 1903 година, българската имиграция започва своята недовършена борба въ новия свѣтъ!Първата българска черва въ Торонто отъ 1910 година слага началото на нашета борба, за прикачване на Македония и Одринска Тракия къмъ майка България!До момента, когато КОМИНТЕРНА въ Москва зѫздава и измисля ,че ние българитѣ отъ Македония, смѣ отделна нация(Януари 1934г),въ червъта ни въ Торонто няма националенъ проблемъ.! Следъ като не храни майковцитѣ на сръбската БКП получавътъ инструкции отъ Москва, да пишътъ,че тѣ не сѫ българи а антични “македонци“,сърбитѣ по Сѣверна Америка имътъ специаленъ приятелъ и врагъ на България!Българскитѣ комунисти въ Сѣверна Америка, сѫ сѫюзници на сърбо-македонцитѣ някѫде до 1963 година.Бългърскитѣ сърбо-комунисти оргънизирани и позннати подъ името Македонски народенъ сѫюзъ, продължавътъ да бѫдътъ сѫюзникъ на сърбо-македонцитѣ до наши дни! Някѫде до 1960 та година всички,граждани отъ Македония живеещивъ Торонто се черкувътъ въ Македоно-Бългрскитѣ черви. Следъ като Кръсте Чървенковски формира “ македонската“черква по инструкции югославската комунистически партия, веднага следъ това (1967 го)почва и усилената атака ,срещу всичко българско и най много срещу МПО и Македоно-Българскитѣ черкви свързани съ МПО.Между първитѣ членове на новата “Македонска “черва сѫ югославскитѣ четници на Гео Пирински, безъ онези който сѫ отъ България!Тази сръбска атака срещу всичко българско, тукъ е държавна политика на днешнта югославска република наричъна Македонска! .Югославия и Гърция въ Канада и Австралия похарчиха близо 13 милиарда долари срещу всичко българско!Въ тази борба срещу всичко българско участвъше и Канадийското правителство, което давъше военна пенсия на комунистическитѣ партизани по Македония!Тази какафония продължаваше до Сеп.1995 година!Опититѣ на сърбо-македонцитѣ да сменятъ името на червъта Свети Георги въ Торонто отъ Македоно-Българска на “Македонска“.пропадна, благодарещние на борбата на двамата братовчеди и племенницитѣ на ЛамброТенекевъ .Автора трябвъше, да обесни на адвоката на Стивъ Ставро какъ стояха тогава нещата съ Македоно-Българскитѣ черкви, които бяха частъ отъ Аериканската Православна Черква.
Г.М./02/12/2018/

Олеле майко, скрийтѣ българското знаме,?

Само няколко дена, следъ като, Колчо Груевски избяга отъ Сѣверна Македония спекулацийтѣ почнаха, че така било и така станало!Врѣме е ние да нпишемъ нещо по случая! Ние ще напишемъ, за онова коет о знаемъ, а не за онова, което е измислено?
Когато Кръсте Цървенковски взема работата на Милованъ Жилъсъ,единъ австрийски журналисть питълъ Кръстето, какъ така, татко му и майка му сѫ българи? а той е “македонецъ“, той Кръстето отговорилъ ,че татко му
и майка му сѫ били правславни, и затова сѫ били българи!
Сѣга когато пиша и чета , въ сѣверена Гърция до 1925 година хорътаn говоряли български и били Вургари?Това го писа кмета на Солунъ, въ единъ австралийски вестникъ!Днесь когато пиша, единъ мажарски вестникъ
писълъ ,че Колчо Груевски е минавълъ Балканскитѣ граници съ български пъспорть, азъ се много изненадъхъ отъ тази информация ?
Изненада ме факта ,че само баща му имълъ българско гражданство!Покоиниятъ
му дядо е билъ гръкъ , но ако бѣ живъ и живееше въ Торонто, щеше да е пъциенть на авт00ора и щеше да ми шушука ,че е българинъ. Знаетѣ ли,че всички граждани на Македония до Сеп.1944 година бяха българи?
Знаетели ,че Александъръ Йордановъ иска на всички сърбо-македонци, да имъ искараме керливитѣ ризи и публикуваме имената, на онези който имътъ българско гражданство?
Въ този моментъ децата на Тито “македонски“въ Торото всички мълчътъ и кютетъ?
Г.М.17/11/2018



Референдумъ и какедонизъмъ заедно въ Европа.


На 30 Сеп.2018 година ще има фъмозенъ референдумъ за влизане на Северна Македония въ НАТО и ЕВРОПА.Независимо отъ резултатѣ на този референдумъ Северна Македония си остава сръбска по-всички международни правила.Зоранъ Заевъ каза ,че съ подписване на договора между Гърция и Северна Македония, измислената отъ Коминтерна “македонска“ нация и какафонизираниятъ б ългарски езикъ си оставътъ,като нещо много важно за сѣга!
Отъ това което сѫ написъли сръскитѣ даскълчета по страницитѣ на всички еръбски вестници въ Северна Мъкедония личи ,че тѣ даскълчетата на сърбина Стоянъ Новаковикъ ще си останътъ съсъ Сърбия !
Северна Мъкедония, ще се отдълечи отъ България и тогава сърбо-македонцитѣ на Зоранъ Заевъ, ще искътъ частъ отъ Пиринскиятъ край на Р.България, да имъ бѫде дадена на тепсия и да превърнатъ тѣзи българи, отъ този край да бѫдътъ фънатични анти българи, каквито сѫ всички упраници на Мъкедония отъ сеп 1944 година до наши дни!
Лошото за сърбо-македонцитѣ е ,че днесь албанцитѣ които населявътъ западната часть на Северна Мъкедония, икътъ Албания на Сали Бериша и останалиотѣ лидери на алабцитѣ, сѫ за една Албания на Бълканския полу-островъ .Тѣзи искъния на албанцитѣ, няма да позвулятъ на сърбо-македонцитѣ да вкарътъСеверна Мъкедония, въ някъква си трета Югославия!
Днесь когато пиша този материалъ, Ангелъ Джембаски писа въ www.vmro.bg, че момчетата отъ Пиротска, ще искътъ отварянето на границата отъ Черно Море до Охридъ и правенето на една България.Това неще ние го казахме на Киро Глигоровъ на сеп.12 1992 и го питахме той съ насъ българитѣ ли е или съсъ сърбитѣ?
Сѣга на дневень редъ, е този моабетъ, а не дали Северна Мъкедония ще влиза въ НАТО или ЕВРОПА?Децата на Тито македонски нямътъ много избуръ?
Отъ 1 Окт.тази година нашета измъчена Мъкедония става двуезична!

Г.Младеновъ 28/09/2018



Моята леля отъ Демиръ Капия, Сѣверна Мъкедония


Преди много години (1972)се бяхъ унесълъ и помолихъ моятъ чичо Радко,да ми позволи да поканя сестрата на чичо Тодоръ Алекснрдовъ, дабѫде гость на конгреса на МПО!Чичо Радко се сѫгласи и азъ тръгнахъ за Цариградъ, но преди това се спряхъ въ сѣло Демиръ Капия, кѫдето бѣ изселена сестрата на моятъ баща, това бѣ леля Муша отъ Сѣло Търлисъ,сѣга часть отъ Бѣломорска Македония.Тя бѣ изгонена като българка 1945 и дадена на сърбитѣ отъ сръбското БКП следъ Бледското спорѫзомение отъ 1946 година!Допускъмъ ,че някѫде е писано за това какъ отъ българинъ се става чичть македонецъ ?Това ще го оставя на сръбскитѣ даскълчета отъ България и Мъкедония да го напишътъ?
На разговора съ моята леля участваше и единъ отъ мойтѣ братовчеди,който вече се бѣ македонизиралъ! Моята леля Муша ме помоли, да потърся нейниятъ братовчедъ и голямъ българинъ на име Теодосий Икономовъ, той е билъ някѫде по Америка! Тя не престана да го фали, колко голямъ българинъ е билъ нейниятъ братовчедъ Теодосий. .Казами тя да го помоля дядо Теодосий да имъ помогне на мойтѣ братовчеди, да се върнътъ въ България и се спѫсятъ отъ сърбитѣ!
Мълчахъ мълчахъ и най-после казахъ лелю дядо Теодосий да не е дядо Теодосий Гологановъ ?Той той Гоше той е ако го видишъ, помоли го да ни помогне да се върнемъ въ България!Моятъ македонизирънъ братовчедъ се намери въ необрано лозе?На другиятъ день тръгнахъ за Цариградъ отъ летището въ Бѣлградъ!

Г.Младеновъ 13/10/2018/г.

Ами сѣга на кѫде?

Прикъскитѣ съ пъспортитѣ на македонскитѣ българи приключвътъ и никой не е виновенъ освенъ, онези момчета ,който сѫ окопирали Пиротска 5 въ градъ София България?Всичко се промени та си остана сѫщото съ много малко промени!Въ Сѣверна Америка българитѣ който сѫ дошли да живеятъ тукъ за всичко сѫ виновни!По българскитѣ вестници тукъ въ новия свѣтъ ние, който смѣ въ редоветѣ на МПО смѣ виновни за всичко и отгоре на това смѣ били простаци и за това смѣ българи!Ако не бѣхме простаци щеше да смѣ югословени по националность и “македонци“по раса!Нашитѣ свѣщенци сѫ били разколници понеже пишели меморандоми до Обществото на Народитѣ ,че славянитѣ по Македония били българи! Какъвъ голямъ гряхъ да пишешъ меморандоми че славянитѣ въ Македония сѫ българи!За какво ли не не смѣ виновни?Виновни смѣ,че смѣ пишели писма и оспорвъли измислената отъ КОМИНТЕРНА “македонска“нация, прочететѣ научната десертация на Христо Костовъ отъ университета въ Отава въ Канада?Сѣга,когато българската тръгедия се разиграва по страницитѣ на балканскитѣ вестници,пакъ ние македонскитѣ българи, смѣ виновни ,ние смѣ взимали подкопитѣ ние,смѣ си ги делели и на края, никой ни лукъ ялъ ни на лукъ мирисълъ!

Въ момента всичко което става по страницитѣ на балканскитѣ вестници е да се пекъсне даването на българско гражданство на българитѣ отъ Македония и даѝ се предотвръти българскиятъ Ашлюсъ между България и Македония!


Какъ ще бѫде приета Северна Македония въ НАТО!
Г.Младеновъ | 29/08/2018
Този брой на „Македонска Трибуна“ ще го посветимъ на нашитѣ български герои, които презъ цѣлиятъ свой животъ посветиха за свободата на българитѣ отъ Македония и Одринска Тракия и направиха всичко, което можеха за тѣхното обединение съ Майка България. Днесь ни пишатъ, че Северна Македония щѣла да бѫде приета въ НАТО и Европейскиятъ съюзъ съ сегашниятъ какафонизиранъ български езикъ и какафонизирана българска история. Какво ще правятъ децата на сръбскиятъ зетъ Георги Димитровъ, още не знаемъ, понеже не сѫ се изказали, и нѣма яснота! Гн.Заевъ съ своето заявление, че Илинденското въстание ми ти било “Македонско“, принуди сръбската комунистическа партия да се разграничи отъ онова, което каза Заевъ и да се върне къмъ своитѣ български корени!
Дветѣ сръбски формации на БКП, едва ли биха имали смѣлостьта да минатъ днесъ къмъ сърбо-македонцитѣ. Нещата почватъ да изглеждатъ все по-български, въпреки че сърбо-македонцитѣ бръщолевятъ глупости, че езика на Блаже Конески (а не Благой Коневъ) щѣлъ да се запази такъвъ, какъвто е сега! Ще има промени и тѣ нѣма да бѫдътъ въ интересъ на сърбитѣ, нито пѫкъ на гърцитѣ! Народътъ въ Северна Македония не иска да има граница съ България, а да бѫде часть отъ самата България.
Европа иска да запази Северна Македония за сърбитѣ и гърцитѣ, но тази Европа не е вѣче Европа на Klemanso и Лоидъ Джордъ отъ 1919 година! Въ днешната Европа и ние българитѣ имаме право на мнение, и то е въ защита на истината!
И най-после, и моитѣ чичовци ще си кажатъ думата, и то отъ гробоветѣ! А тя е една – истината! Такива, каквито винаги сме били ние македонцитѣ, каквито сме сега, и каквито винаги ще бѫдемъ - българи!
ИВАН МИХАЙЛОВ - Вярност, състрадание, мечта...
Владимир Перев | 05.09. 2018
На 5 септември се навършват 28 години от смъртта на вожда на ВМРО Иван Михайлов и повече от 122 години от неговото рождение. Той не е само вожд и легенда на ВМРО и безспорната личност на борбата на македонските Българи за тяхната национална свобода, но и за желанието за тяхна държава, или пък за съединението с майчината държава.
Роден в щипското Ново село през 1896 г., той е предопределен за времето което идва, с предопределена съдба за собствената си роля в борбата за свобода на покореното българско племе в Македония. Баща му и единият чичо Атанас, са членове на ВМОРО, а другият чичо, Спиридон Михайлов е офицер на Българската армия.
Учи екзархийска гимназия, матурира в покроеното от сръбите Скопие отхвърля сръбскота стипендия и се прехвърля в България, страната на неговите мечти и сънища. С нарушено здраве, участва във военните действия през 1913 г., а по време на Първата голяма война е кмет на село Богословец, Щипско ... след войната е студент в Юридическия факултет в София, за след това да стане личен секретар на лидера на възстановената ВМРО, Тодор Александров. След неговото убийство през 1924 г., той е избраният лидер на организацията и неин безспорен вожд до края на живота си.
Неговото име е синоним на вярност към традициите на историческата ВМОРО, той е нейният найдоследен последователно верен на българския национален идеал за организацията и нейната жажда за свобода. Тя вярност никога и с нищо не е разколебана, дори нито по в трагичните моменти от живота му, когато Сръбската полиция в Щип убива баща му Михаил и брат му Христо.
Иван Михайлов е бренд на борбата срещу болшевизма на балканските простори, а многобройните сблъсъци в организацията, са действително решения на ЦК на ВМРО срещу московската агентура в България и предателите на българската кауза в Македония, винаги извършвани над тези, които са встъпили в служба на сръбските разузнавателни служби. Тя безкомпромисност с враговете на македонското дело постановена още в Солун през октомври 1893 г., му прибави уважението на целия демократичен свят, но и омразата при югославските, българските и съветските болшевички структури, винаги готови да предадат националните интереси на народа, в услуга на въображените центрове на Коминтерна по целия свят.
Но животът на този малък на ръст човек, винаги с крехко здраве, не е само борба, конспирацията или отмъщение. Една душа пълна със страст, не може да остане без визия за бъдещето на своя народ, без мечта за бъдещето си в мир и толерантност. Образован, истински ерудит, той е визионер на бъдещето, той образува и щедро подкрепя Македонския научен институт, нещо като нова, паралелна българска академия на науките, която продължава и до ден днешен. Той вижда значението на македоно българската емиграция в Америка, така че по негова заповед, поверителния човек, Йордан Чкатров става организационен секретар на Македонскате патриотически организациии в Америка и Канада, а същевременно и главен редактор на имигрантския вестник "Македонска трибуна".
Зад себе си оставя огромен мемоарско публицистичен опус от повече от 12000 страници, литература, която днес е необходима за да се разбере величието на македонската борба ... това са героизма, нещастията и сълзите на македонските Българи.
Дейността на ВМРО свършва с просъветският преврат през 1934 г. воден от Кимон Георгиев, а Иван Михайлов, съпругата му Менча Кърничева и най-близките сътрудници продължават своя път през имигрантски центрове на Европа, за всичко това да приключи в Рим през 1990 година.
Иван Михайлов не успя да осъществи мечтата си, да създаде македонска държава на народа с българска идентичност, не успя нито в съня на Тодор Александров, да направи обединение на българското племе в една държава. Но посятото семе на пламъка на бунта просъществува в Македония, а черно червените знамена се вееха като в ранните години на независимостта, така и днес. Той беше героя на нашите младежки мечти, ангелът-отмъстител срещу всичките бандити на македонската земя.
Нашите предци, от неговото дело не учеха на вярност и безкомпромисност, а ние, ние ще ги учим следващите поколения за мечтите на един народ в борбата за свобода, за мечтите толкова дълбоко скрити в македонските намъчени души...
Когато кръчмарят потърси своето
Македония трябва да се срещне с историята
Владимир Перев | 24 SEP 2018 | Factor.bg
Владимир Перев:
Червена е кръвта, що кипи в нас;
червена е мълнията, пробиваща облака,
червено е небето, изгрее ли зората,
червено е знамето, що се гордо вее,
червена е омразата в нашите гърди,
червен е и гневът, който ни обзема.
О, тирани, чуйте – няма да крия –
и нашето отмъщение червено ще бъде!
Някъде в моите младежки години, в далечната вече 1963 година, разхождайки се из центъра на Белград заедно с мой много по-стар роднина, на Неманина улица, срещу сегашното министерство на финансите на Сърбия, в малката градинка видях бюста-паметник на младия поет и революционер Коста Абрашевич (Абраш), за когото, честно казано, дотогава не бях чувал. Останах стъписан от поетичната сила на стиховете върху постамента на паметника, от енергията, която извираше от тях. Моят по-стар роднина, по националност хърватин, партизанин, борец за правдини, носител на медала Партизанска споменица 1941 г., полковник по професия, но философ по образование, внимателно следеше моята реакция, направо казано моето възхищение и, гледайки ме „под око”, се обърна към мен със смирен тон и изненадваща реплика: „Виж, Владо”, ми каза той, „колко млад човек, а колко омраза и гняв у него. Хубаво е, че млад е умрял, помисли: ако беше останал жив и ако беше, да речем, на моето място, можеш ли да си представиш на какво щеше да е способен този млад и отровен от омраза човек, какви жестокости би могъл да извърши...”
Замълчах, продължихме да вървим през Теразия все така мълчейки, седнахме на кафе в градината на „Касина” и дълго, дълго мълчахме в този топъл и приятен септемврийски ден. След няколко месеца полковникът се пенсионира, почина през 1974 г., аз живеех почти при него, но никога повече не проговорихме за младия „двудомен” поет, починал твърде рано от естествена смърт. Дори бях позабравил случката...
Някъде към края на 70-те години на миналия век в София се запознах със забележителния интелектуалец Коста Църнушанов. Прилепчанин с постоянен адрес в София, приятел на татко и на Димитър Талев, познат и признат ванчомихайловист, български затворник и лагерист, но и писател, преводач, фолклорист, талантлив новинар, изобщо една забележителна със своята ерудиция личност. Първите ни контакти не бяха успешни. Той, както и останалите по-стари ванчомихайловисти не пушеше, не пиеше, не го интересуваше бохемският живот, беше ужасно затворен и конспиративен, а в своя дом беше ужасно нелюбезен с мен – не ми позволяваше да пуша и не ме черпеше с алкохол. Затова се изненадах, когато чрез моите роднини поръча да го посетя. Веднъж пристъпи към дело и ми показа ръкописа (машинопис) на неговите две книги, които трябвало да излязат от печат при падането на режима на Живков, като твърдеше, че това ще стане скоро. Това бяха книгите „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него” и втората – „Кратка история на ММТРО /Македонската младежка тайна революционна организация”. Показа ми и куп документи и разкази на свидетели за нещастните дни на сръбската окупация на Македония от 1918 до 1941 г., както и по времето на комунистическия режим в Македония от 1944 г. нататък. Търсеше моята помощ за откриване имената на убитите и техните палачи, а за да ме убеди и спечели някак, ми показа няколко фотографии на покойния ми баща в компанията на познати михайловисти, фотографии, които аз никога не бях виждал.
Така се започна... тогава вече знаех за застреляните във Велес, но за първи път чух за убитите петима студенти от Струмица, за убитите в много градове на Македония в първите дни при влизането на партизаните в местата, напуснати от германската армия. Четях старателно подредените страници с все още недостатъчни източници и пред мене се появи споменът за паметника на Коста Абрашевич в Белград, неговите заканителни стихове, думите на моя хърватски роднина – борец за правда; пред мен възкръсна усещането за дългото, мълчаливо и топло есенно пладне в градината на „Касина”... нещата изведнъж ми станаха по-ясни, а нова светлина обагри вече позабравения лик на полковника-философ.
Църнушанов успя, непосредствено преди смъртта си, да оформи и двете си книги