Отиване към съдържанието

Главно меню:

ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪ ИНТЕРНЕТЪ СТРАНИЦАТА НА МАКЕДОНСКА ТРИБУНА!

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 9- 2019 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 9 - Year 2019

ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪ СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ




TodorAleksandrov71.jpgivanmihailov109.jpg


Todor  Aleksandrov  and Ivan Mihailov

Чичовцитѣ на братя Младенови които ся виновни за всичко!

   

Чететѣ Следещия Брой ще има интересни новини.


Днесь съмъ решилъ, този брой на Македонска Трибуна да го посветя

на мойтѣ чичовци,ТодоръАлександрвъ и Иванъ Михайловъ,за който въ къмпютъра ми има няколко броя отъ Ръботническо дяло въ Торонто.Въ тези няколко броя въ които убвинявътъ Иванъ Михайловъ и братя Млоаденови ,че сѫ искъли присѫединявънето на Вардърска Македония къмъ България,.Братя Младенови решиха да не отговарятъ на зададенитѣ имъ въпрроси!

Ние имъме смѣлоста да помолимъ, Професоръ Гребенаровъ да покани всичкин професори по история и имъ удари по два шемара и имъ пише двойка, защото, никой нема смелостта да каже или напише кой сѫздаде и защо е ,,сѫздадоха македонската ,,нация,,?На професоръ Хаджиниколовъ не му даваме да утиде на поправителенъ понеже не написа накоя дата Гео Пирински и Охридския комита сѫ се подписъли,че не сѫ българи?

Професоръ Гребенаровъ ще трябва да пише двойка и на Гнъ.Парвановъ, понеже Гнъ.Първановъ го е страхъ да каже какво трябва да направи Професоръ Гребенаровъ?

Ще тряьбва, да се поканятъ и момчетата на нашитѣ възрожденци и на тяхъ, всичи да се удари по няколко плесници и имъ се разкаже, защо бяха избити тяхнитѣ роднини и за какво трябва имъ сипътъ водата дано тяхнитѣ блиски и да престанътъ да слушътъ Георги Спасовъ отъ Титовото сколо въ Скопие!На всички за което споменавъмъ въ тези няколко реда искъмъ Професоръ Т.Митевъ и М.Тюлековъ да имъ исипътъ по две кофи студена вода и да не имъ казвътъ защо имъ сипвътъ студенйата вода?


Г“М.28/08/2019/



Това  писмо го слагаме да могътъ  и дветѣ комисии да го четътъ и научътъ за какво е ставало дума ?


___________________________________________________________________________________________________







Ако Гоце Делчев е и българин, и македонец, може ли да бъде и турчин, и грък!

За македонските илюзии частично вина имат и България, и "вечната българо-съветска дружба"

Владо Перев

Владо Перев

Отворено писмо от Владо Перев, журналист от Скопие, Република Северна Македония 

До,
Проф. д-р Ангел Симеонов Димитров, член на Научния съвет на Института по история на БАН и на Общото събрание на БАН. Председател на Общото събрание на учените в Института по история. Член на Съвета за българските читалища към Министерството на културата.

Уважаеми г-н Димитров, 

Познаваме се повече от 25 години, още от времето на Вашия пръв дипломатически мандат в Скопие. Винаги със задоволство изтъквам, че взаимните ни отношения бяха изпълнени с респект и уважение, а разговорите с Вас бяха приятно и поучително преживяване. Затова и Ви пиша, за да изкажа моето недоумение и неразбиране около Вашата работа в Смесената македонско-българска комисия за преодоляване на разногласията по факти от общата история на нашия/те народ/и. 

Изненадан съм от бездействието и стерилността в работата и, но най-много съм изненадан от липсата на информация за работата на тази "проблематична научно-идеологическа, но и политическа" институция, както наричат някои македонски журналисти комисията. Някои от нас изпитват чувство на сериозна загриженост от позициите на македонските членове на комисията, че Гоце Делчев е "българин" колкото и "македонец", че цар Самуил "не е имал национално съзнание", затова царството му е колкото българско, толкова и македонско и подобни някакви недомислици, каквито няма и в букварите на малките деца. 

Какво прави Вашата комисия, къде сте, има ли "светлина в края на тунела" или пак си 

оставаме в задънената улица на македонското сърбоманство и българското русофилство…

дали още смятаме да се съобразяваме с политическите и разузнавателните интереси на "големия брат"!?

Преминаваме през един сериозен момент от общата ни история, по-точно, през "кризисен" момент, когато трябва да реагираме смирено, но целенасочено за осъществяването на идеалите на нашите предци, идеали пълни с творчество, но и напоени с кръв през последните 150 години. 

Не знам как реагират учените в такива моменти, виждам, че реакцията Ви е слаба и неадекватна, и се сещам за една малка история, за това как обикновените, не толкова образовани хора реагират в подобни ситуации.

Някъде през пролетта на 2005 година, аз и тогава вече бившият председател на МПО (Македонската патриотична организация в САЩ и Канада)  Георги Лебамов, заминахме на няколкодневна обиколка из Костурския край от където е семейството на Лебамов. Георги Лебамов е човек от американския елит, сътрудник на полковник Донован и личен приятел на Роналд Рейгън и Буш-баща. Той много държеше, може би за последен път, да посети гробищата в с. Вишени и в с. Блаца Българска, където са погребани неговите дядо и баба, както по бащина, така и по майчина линия, борци от Илинденско-Преображенското въстание и негови жертви. На връщане, на ГКПП-Евзони, гръцкият полицай взе документите ни, отиде в полицейския пункт и след около 20 минути се върна заедно с добре възпитан цивилен, авно агент на гръцката ДС. Цивилния държеше документите ни и започна на английски, с учтив тон: "Извинете, но вие двамата сте много интересни пътници. Единият има американски паспорт, а другият (гледайки мен)пътува с български паспорт. На едния баща му се казва Аргир (на Лебамов) а на другия - Хараламби…обаче, и на двамата майките имат едно и също име - Елена…как обяснявате това нещо?" 

Останах изненадан, че гръцкият полицай знае имената на майките ни, затова мълчах, но Лебамов се обади: 

"Това с имената на майките е съвпадение, аз и Владо сме стари приятели и отиваме да посетим родните места на моите предци". 

"Аха, рече полицаят, значи сте грък". 

Лебамов го погледна и студено му каза: "Не, аз съм роден в Америка, аз съм американец". 

"Да, отговори полицаят, но Вашият баща Аргир е от тук, значи той е бил грък".

"Не, студено му отговори Лебамов, моят баща беше турчин".

Полицаят с ужасен поглед, пълен с неверие изгледа Лебамов, после въпросително погледна и мен, а накрая Лебамов, все така спокойно продължи: 

"Знаете ли, баща ми отишъл в Америка когато е бил на 15 години, в далечната 1905 година. Тогава това е било част от Турската империя и неговият паспорт е бил турски, той е бил дете без родители, носел е името Аргирис Султанис, поданик на султана, значи, е бил турчин". 

Полицят ядосано махна с ръка, върна ни паспортите и даде знак да се вдигне бариерата на границата. След това, в продължение на много дни слушах размишленията на Лебамов за проклятието на името, документите, властта и парещото желание да има своята националност в една свободна страна като Америка. Между другото, Аргир Лебамов беше един от основателите на МПО и твърд българин, до последния си дъх привърженик на Тодор Александров и Иван Михаилов. 

Сега, когато слушам изявленията на македонските членове на общата комисия и когато 

"чувам" мълчанието на българската страна,

 оставам с впечатлението, че нещата може да се проблематизират на по-високо ниво.  

Питам се, ако гръцката страна извади кръщелните на Никола и Султана (родителите на Гоце), кръстени в патриаршеската църква и каже, че според това и Гоце Делчев е грък... Напълно вероятно е из турските тефтери и архиви да се намерят документи, че и самият Гоце Делчев след като е пътувал с турски документи е бил ...турчин…

Дали и тогава ще мълчите, доли и товага академичният мир и миролюбивост ще бъдат позиция за действията на Вашата комисия?

Неведнъж съм казвал, че ние, македонците имаме илюзии за нашата роля в историята. Мнозина си мислят, че македонците са началото и края на времето, че първият човек е бил македонец, и, следователно, и последният човек пак ще бъде македонец.

Имаме и други илюзии, но за тях частично вина имат и България, и "вечната българо-съветска дружба". Именно, тази дружба подхранваше илюзията, че ние, македонците сме победителите в две световни войни, а Бугария губеща в двете войни, плюс и една балканска. Някой, знаем кой, притискаше България цели 50 години да не надига глас в защита на своя народ в Македония. Така беше създадена илюзията за "победителите македонци" и "победените българи". Същите тези, заедно със сръбските националисти, комунисти, възпитаници на Белградския университет ни натрапиха "македонската азбука, нация и език". 

Да, ама никой не казваше и все още не казва, че нямаше македонци, а победители бяха сърбите-югославяни като съюзници на победителите, а България не е изгубила войната, а стана жертва на своето съюзничество с Германия. 

Денес вече я няма Югославия, Тито отдавна е умрял, само разголените сръбски певици по българските стадиони продават сръбския "културен" империализъм...

СССР се разпадна, а Русия, с цялата си военна сила е само бледа имитация, както на СССР, така и на империята на Романови. 

Членовете на македонската част от комисията говорят от позициите на още живия югославизъм, говорят с обиден за българския народ и история тон, а българската страна, конкретно Вашата комисия мълчи, както по времето на съветската окупация на България, времето на димитровския период или живковизма. 

Да Ви информирам, това време отмина...

Господин Димитров, това е Вашето време, време, за което ще съди или ще ВИ осъди историята. На Вас се е паднала честта да възобновявате и отстоявате традициите за 

единството на българското племе от "Черно море до Охрид" 

Ако Гоце и Самуил са и македонци, и българи, тогава Вие отваряте път, един ден те да бъдат и гърци, и турци.

Не, аз нямам нищо против гърците, нито против турците, освен отова, което казва за тях историята...но все пак, нека всеки си държи на неговото.

След петдесет години никой в България нема да помни имената на някакви новоизпечени банкери или мошеници с милиони евро, застреляни на софийските улици. Те никога не са били част от българската идентичност. 

Историята и съдбата са показали благопазположение към Вас и са Ви натоварили с най-сериозната задача, която е получавал български учен през последните 50 години. 

Да, историята е имала милост към Вас, но историята може да биде и безмилостна, ужасно безмилостна…

Лъвът от българския герб е изправен пред Вас, във Ваша подкрепа. Внимавайте, да не го убиете! 

Накрая, ето го "нашият" и "вашият" Вапцаров…аз съм там някъде между "неизвестните хора". Вие трябва да намерите своето място…

Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,



„Гласове изпод леда” или защо комунизмът не беше „романтична епоха”

Новата книга на Виолета К. Радева - предупреждение да се разделим безвъзвратно със старата епоха, ако искаме България да я бъде и занапред

„Гласове изпод леда” е онасловена новата книга на Виолета К. Радева. Съставена е от три дяла: „Добрите българи”, „Желязната метла” и „Раната Македония”. Част от поместените текстове са публикувани в сайта Faktor.bg и в сайта LiterNet, други са претърпели основна редакция с цел обогатяване на фактологията, а има и такива, писани специално за книгата. Читателите могат да се запознаят със съдбите на някои убити от т.нар. народен съд държавници и интелектуалци като проф. Александър Станишев, Светослав Помянов, Димитър Генчев, арх. Йордан Севов, Данаил Крапчев и др., с участта на техните потомци, както и с усилията и борбите на успели да намерят спасение на Запад наши политически емигранти. Включени са и

автентични свидетелски разкази на хора, репресирани от комунистическия режим

Един от основните акценти на книгата е за дейците на освободителното движение на останалите извън пределите на България наши сънародници от Македония. Публикувани са непознати за днешните читатели очерци на Йордан Бадев за македонски революционери и поети, оцелели писма до известния литературен критик и публицист във в. „Зора” от автори като убития от комунистите писател Димитър Шишманов, проф. Михаил Арнаудов, Асен Разцветников, Чудомир, Кирил Христов.

Защо „Гласове изпод леда”?

В послеслова към книгата Виолета К. Радева между другото пише:
„През Дунав върху България връхлитат не само зимните виелици, но и политическите зими. През Дунав нахлуха окупаторите на Третото българско царство, накичени с петолъчки и сърпове. От пределите на червения кървав вихър настъпиха терорът, грабежите на имоти, предприятия, работилници, бакалии и къщи, на земята на българските работливи селяни, съветизацията, култът към личността, националното предателство, господството на новата класа, тъй наречената номенклатура. Ужасът скова в рамките на няколко години всички слоеве, цялото общество. Върху гладката ледена повърхност на страха танцуваха Лъжата и Омразата. Дори след смъртта на Сталин, умъртвил милиони в собствената си страна и впрегнал в робски труд милиони в лагерите, ужасът и страхът държаха в ледените си прегръдки населението. Едва с доклада на Никита Хрушчов на ХХ конгрес на КПСС, разобличаващ култа на Сталин и повдигащ донякъде завесата за злодействата, вършени уж в името на щастието на човечеството, повя пролетен вятър. Размразяване (оттепель) – така нарекоха отхлабването на болшевишкия режим и смекчаването на терора в СССР и у нас, който така и не спря до самия преврат от 10 ноември 1989 година. Градусите на репресиите се меняха в синхрон с конюнктурата – вътрешна и външна. Унгарското въстание през 1956 г. напълни отново затворите и лагерите с „недоубити врагове”, остави без хляб неудобните на режима, от които всички началници бързаха да се освободят под заплахата на партийни и ДС санкции. Същото се повтори и след 1968 г., когато интелектуалците в Чехия се опитаха да се противопоставят чрез манифеста си „Две хиляди думи” на социализма от болшевишки тип. Лекият свеж полъх отново беше пометен от съветската имперска виелица. Лъжата, омразата, ласкателството, подлизурството, нагаждачеството, използвачеството, връзкаджийството, корупцията, откровените кражби и своеволия на овластените развращаваха поколение след поколение. 

Изглеждаше, че след взрива на Чернобилската  атомна електроцентрала и краха на съветската войска в Афганистан, най-после идва краят на продължилата седем десетилетия обществена ледена епоха. Горбачовата „перестройка и гласность” раздвижи ледените блокове, шурна отгоре вода, която понесе имена, фалшиви идоли, скривани тайни, ужасяващи истини... Започна размразяване. Но...ледовете все още не са се разтопили – три десетилетия след вътрешнопартийния преврат на 10 ноември 1989 година! Все така на власт, макар да се разделиха на уж „модерни леви” и на „десни”, са старите комунистически фамилии.  Леко префасонирани, продължават да са в ширпотреба предишните шаблони и  старото съдържание. Строим паметници на национални предатели. Славословим старите окупатори. Продължаваме да повтаряме лъжите за монархофашизма, за „братската дружба”, за всякакви дъги – православни, славянски, евразийски. Продължаваме да стоим разкрачени между Изтока и Запада. Успокояващото е, че

идват нови поколения и те ще търсят своя път

Тревожното е, че тези нови поколения съзнателно се държат в невежество за близкото минало. Много сили и фактори нямат интерес да се познава това минало. Затова то лежи похлупено, подменяно, украсявано, изопачавано.
Всичко обаче бива до време. Както учи Христос, „Не може се укри град, който стои навръх планина”, както и не може да се укрие светлината. Защото Истината, която е божествена светлина и Небесен Йерусалим, винаги намира своя път до хората.”
Дано книгата „Гласове изпод леда” намери път към повече читатели, които не възприемат доскорошното минало като „романтична епоха”, по безсрамното определение на комунистическия професор по история Андрей Пантев, а като ледена епоха, с която трябва по-скоро да се разделим безвъзвратно, ако искаме България да я бъде и занапред.



Уважаеми г-н Младенов,

Докато редактор на "Македонска трибуна" беше покойният Владимир Панков, Бог да го прости, в сайта са се публикували мои статии. Обръщам се към Вас с един въпрос. Неотдавна излезе от печат книгата ми "Гласове изпод леда". В нея са събрани част от статиите, които съм писала за убитите от болшевиците политици, държавници, интелектуалци след окупацията на Царство България от СССР. Почти две трети от нея, дори повече, е посветена на българи, родени в Македония и дали целия си живот, всички свои сили за осъществяването на националния идеал – обединение на всички етнически българи в териториите, които са обитавали от векове.
Като примери ще посоча очерци за Тодор Александров, проф. Александър Станишев, Данаил Крапчев, Йордан Бадев, Кирил Дрангов и др. Третата част на книгата е онасловена "Раната Македония". В нея съм публикувала неизвестни за днешните поколения статии на Йордан Бадев за македонските революционери Пере Тошев, полковник Борис Дрангов, Христо Силянов, проф. Никола Милев, Тодор Лазаров, Христо Узунов и др. Публикувани са и случайно оцелелите след убийството на Йордан Бадев писма до него от видни български писатели, които ми беше предоставил неговият син Бойко Бадев, както и няколко рецензии за неговите книги "Скици на живите" и "Живот и изкуство". Въпросът ми е дали бихте могли да отбележите с няколко думи появата на тази книга. Може би някои хора биха проявили интерес към нея.

В очакване съм на Вашия отговор.
С дълбоко уважение:
Виолета Радева



Този брой на нашиятъ вестникъ ще бѫде посветенъ на нащитѣ български комитим който дадоха живота си презъ 1903година за обединението на българския народъ въ една българска държава. Днесь когато пищемъь, за това наше българско минало отъ Скопие агентитѣ на Удба искътъ да ни учътъ,че тези българи отъ Илинденско-Преображенското въстание сѫ се борели да вкарътън сърбитѣ въ Македония.Никой отъ тези сръбчета съ български имена, не е прочелъ устъва нач ВМРО.Трябваше Красимиръ Каракачановъ да имъ го прочетѣ по Канал 5 за да знаятъ за какво става дума?Ние не вярвъме ,че ще се стигне до разбиране отъ децатам на Темо МакедОнски,че цялата бОрба на ВМРО бе борба за обединение на Македония и Одринска Тракия въ една българска държава .Ще трябва дан кажемъ истината нна поробениятъ българинъ ако искъме да вървимъ напредъ като цивилизовани люде!



Albania, Bulgaria and Macedonia.

Over the last 20 years factions in Bulgaria have been quietly pushing to support the cultural aspirations of the Bulgarians in Macedonia. However Bulgarian school books have been blocked from entering Macedonia at the border. Cultural and political Bulgarian parties have been outlawed in Macedonia. Even Bulgarian Churches have been blocked from practising in Macedonia. Other Bulgarian factions have been sending armoured vehicles to Macedonia so that the Macedonians can crush the Albanian rebellion in Macedonia while at the same time supporting the anti-democratic policies of Macedonia towards the Bulgarians who live there. It is curious that the Macedonian Border patrol have been letting Bulgarian combat vehicles in but not Bulgarian school books.
I have advocated seeking the support of the Albanian faction in Macedonia to support the Bulgarian cause in Macedonia. The use of democratic means to promote cultural aspirations benefits Macedonia as a whole. A strong democracy and the support of Bulgarian elements will deter Albanians from using force to push for their linguistic and cultural aspirations in the tiny republic. In return Bulgarians will receive a powerful democratic ally to block Skopje's anti Bulgarian and anti democratic policies.
Between the two civil wars Macedonians had with the Albanians and their undemocratic treatment of Bulgarians, it is no wonder the European Union has refused membership to the Macedonians. Greek support is not enough to erase the anti Bulgarian policies and democracy “lite” of Skopje's government.
Macedonia wants to present itself as a model of democracy, now is the time to show the Bulgarians in Macedonia that they are equal partners in democracy, culturally , linguistically and socially, and not second class citizens.

Bulgarian Macedonian heroes of the 19th and early twentieth century were against re-unification of Bulgaria and Macedonia. Instead they wanted to create a Switzerland of the Balkans. The current Macedonian Serbs point to this ideal as a claim to snuff out the Bulgarian culture in Macedonia. Their Idea of a Switzerland of the Balkans is no language rights for minorities, they get to shoot Albanians whenever the want, and the get to put all Bulgarians in jail. This is the
Switzerland of the Balkans of today.



Драги Македонски братя и сестри

Dyhan


Bingo,Bingo,Bingo

Днесь на този день(21/06/2019/въвъ Вардарска Македония, президента, който е президентъ на албанцитѣ и някой други призна, че Гоце Делчевъ е българинъ и побърза да бодалка свойтѣ слушатели ,че Гоце Делчевъ, се е борелъ за някаква си македонска държава!Мълчаха и фълшифецираха българското минало въ Македония за близо 70 години и сега не знаятъ какъ да исплюетъ камъчето, че ВМРО е българска организция ,която се борела за единството на българскиятъ народъ (Исказване на Иванъ Михайловъ (Априлъ 1968г.) Президента на Северна Македония призна,че проблемитѣ на тази бивша Югославска държава, още не сѫ почнали!

Отношинията между дветѣ Българий ще се влошавътъ и ще се стигне до прекъсването отъ ненужнитѣ български исторически прикѫзки.Въ България гласове се дочувътъ ,че е врѣме да се прикъснътъ историческитѣ прикъски и да се пристане съ това делене на нашето българско минало въвъ Вардакска Македония?Стига сме жвакали ,че ВМРО е някаква си организация която се е борела за някаква си югославска Македония, кѫдето нямало нито единъ българинъ тамъ .До вчера и българскитѣ даскълчета мълчаха а сега се фодулятъ по страницитѣ на агенция Фокусъ
,че ми ти било така или инъче!

Ще дойде врѣме и българскитѣ даскълчета ще признаятъ ,че ВМРО е българска организция която се е борела за една България отъ Черно Море до Охридъ и отъ Дунъвъ до Бялото Море.

Г.М. /21/06/2019/




Владимир Перев, журналист: Най-голямата ни трагедия е недоверието към България и българите




perevperev



Спорът за принадлежността на Гоце Делчев насочи вниманието към работата на комисията за исторически и образователни въпроси, около която не се вдигаше много шум през последните месеци. Създадена като резултат от Договора за добросъседство, подписан през лятото на 2017 г., тя се препъна във въпроса и пред медиите дискусиите се водиха и между министри от двете държави.
"Дневник" потърси за мнение и журналиста Владимир Перев - българин от Северна Македония, който смята, че въпросът надхвърля конкретната личност и изисква твърдост от София.
Г-н Перев, преди 2 години бяхте скептичен за работата на комисията за исторически и образователни въпроси, не бяхте сигурен ще излезе ли нещо от нея. А залогът се оказа голям - истинска битка се поведе за Гоце Делчев и това нажежи страстите. Колко важна според вас е тази битка в разговорите?
- И днес, когато говорим, съм на същата теза за работата на комисията. Не вярвам, че може да свърши някаква работа. Позицията, в която е поставена, не може да даде резултат без силно влияние на политическите фактори в Северна Македония и България.
Значението на тази "битка" е от ключово значение за бъдещето не на Северна Македония, ами на българската държава, на българската нация и, най-важното, за историческото оцеляване на българите на Балканите. Ожесточеноста на борбата в македонските медии говори за пропадналите илюзии на македонските историци, но и на политиците от един минал период, че ще продадат собствените фалшификации като историческа истина.
Някога тези разговори, водени на ниво партийни делегации или на исторически форуми, бяха много по-кротки, много по-смирени и винаги с увереност от македонска страна, че ще мине като истина нейният "исторически прочит на историята". Но това бяха времена на Тито, Сталин, след това - на болшевишката върхушка в Москва, всички винаги под сянката на Георги Димитров и неговото "даряване" на Пиринския край на Йосип Броз Тито.
От архивните материали е видима пасивната позиция на българската страна, винаги предупреждавана от московската върхушка "да не се оказва натиск на Тито, да бъдат примирени с неговите позиции, защото той може да мине на страната на империалистите" и така да се загрози социалистическото движение.
Но Северна Македония чак сега осъзнава, че Тито и Сталин умряха, че "нацоналното им инженерство" не функционира като в тоталитарното време, че рухва идеята за македонска нация, сътворена от българската етническа тъкан.
Нима не може идеята за македонска нация да се изгради само на базата на пътя на македонците след Втората световна война? С тази позиция самата България, по-точно комисията ѝ, седна на масата. Но може макар и рядко да се чуе и в Северна Македония тезата, че вододелът е 1944 г.
- В Северна Македония никой, почти никой доброволно няма да приеме, че македонската нация съществува от 1944 г. Хиляда книги се написаха - не само по времето на Никола Груевски, когато наби на македонския народ "античния синдром". Винаги се говореше, че Северна Македония е независима и самостоятелна държава от времето на цар Самуил и такава трябва да бъде и винаги е била жертва на околните племена, грабили част от територията ѝ.
"Пасивната позиция" на българската страна в миналото днес не изглежда такава. На какво го отдавате - популизъм, защото е лесно да се заиграва човек с темата, нараснало външнополитическо самочувствие по отношение на Северна Македония или има и друго?
- Историята на народа ми, на частта на този народ, към който спадам - на македонските българи - ме е научила, че никога не трябва да се вярва на българските политици.
Българската политика винаги е била зависима от някого. Но в този момент се сътвориха нови исторически обстоятелства, нова историческа ситуация и ново разположение на силите в Европа и Балканите. В този миг българската политика доби самочувствие, че с визията за собственото си бъдеще за Северна Македония в Европейския съюз е разрешила собствени проблеми, а сега трябва да реши въпросите за своята идентичност. Затова се задвижиха и нещата в комисията.
Но съвсем отговорно твърдя - не искам никой да се чувства обиден в България - мисля, че това е заслуга на политиците и част от журналистите и чак след това на историците.
Защо точно Гоце Делчев е в центъра на тази битка? Той може да е централна фигура в македонската история, но нима Скопие очаква, че би спрял да е важен и в българската?
- Да, той е крайъгълният камък за определение на македонското националноосвободително движение срещу Османската империя и ако не е с македонска национална идентичност, пропада цялата борба на ВМРО като македонска организация. Истината излиза наяве, а българският характер на борбата остава незаличим.
Но не е само това. В Скопие в по-тесни журналистически кръгове вече кръжат информациите, че Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ - бел. ред.), професорите от историческия факултет и историците от Института по национална история вече са постигнали споразумение битката за Гоце да се спечели на всяка цена без оглед на жертвите, а след това македонската страна "елегантно" ще прояви "добра воля" и на българската страна ще им остави като "велики българи" - каквито и са - Тодор Александров, генерал (Александър - бел. ред.) Протогеров и Ванчо Михайлов.
Не е ли прекалена отстъпка за тях?
- Отстъпката не е прекалена, напротив - македонците мислят, че ще се отърват от тримата, които носят "българското петно" на македонското движение. Тези тримата са представяни като терористи, убийци и - най-страшното - слуги на българския дворец. И всичко това е в служба на сръбските интереси в Северна Македония.
Стотици македонци бяха убити без съд и присъда след 9 септември 1944 г., стотици бяха съдени в инсценирани съдебни процеси. Всичко това под менторството или с директното участие на УДБ-а от Белград, всичко това за да се запази сръбското имперско владение над Вардарска Македония. Повечето от тези хора се съдени или убити под обвинение, че са българи, михайловисти и подобни, че не са се придържали към налудничавия "Закон за македонската национална чест".
Ако Гоце (Делчев) стане македонец, а Александров, Протогеров и Михайлов останат българи, тогава всичките изтезавани, затваряни и убити по линия на българската кауза и михайловизма - без оглед дали наистина са били михайловисти, там е имало и обикновени български патриоти - остават исторически онеправдани.
Същевременно в международни рамки ще се легализират и официализират като правилни всички деяния на УДБ-а и сръбската окупационна армия в Северна Македония. Македонските българи отново ще бъдат обявени за предатели на македонския народ и държава, за неприятелски и подривен елемент на младата македонска държава и ще бъдат оправдани всички деяния към тях. Комунистическите котила в Северна Македония, България и Сърбия отново ще триумфират над невинната кръв на македонските патриоти.
Ако от македонска страна са възможни действия в служба на сръбските интереси, твърдите ли, че Белград се намесва в разговора между София и Скопие?
- Твърдя, да. Прави го чрез агентурата си в Скопие и в София. Мислим, че в София по-силна, защото е поддържана от българските русофили.
Има ли други признаци за тази намеса?
- Сегашният процес тече абсолютно в сянката на бивша Югославия и бившия социалистически режим. От македонска страна тече все едно Тито, Сталин и Димитров са още живи.
В Северна Македония единствената отстъпка, която се прави по телевизиите, е нещо като релативизиране на позициите - "може и така, може и иначе". Дискретно се предлага на българската страна да караме преговорите, пък "Гоце нека при нас е македонец, а при вас - българин". Не може така.
Има ли шанс Северна Македония да отстъпи за Гоце Делчев? Какво трябва да се случи, за да отстъпи?
- В момента от това, което виждам в медиите, вече е отстъпила. С това, че се отказаха да бъде празник, национален за общо честване, денят на предаването на костите - сарказъм и цинизъм срещу българската държава и народ, - и с това, че се говори за нещо общо около 2 август, се показва, че македонската страна отстъпва. За мен има и друг сигнал - че големите историци, МАНУ, професорите от университета, имената, които са били бардове, нямат участие в разговорите. Правят го личности, които нямат силно влияние в Северна Македония.
А допускате ли "външна намеса" от по-големи европейски сили - от Берлин или от Париж, в тази дискусия за Гоце Делчев, за която говори и проф. Иван Илчев в интервюто за "Дневник" - за възможността България да отстъпи под натиск от тях?
- Сериозно се замислих над опасенията на проф. Илчев. Това говори за уважението ми към изтъкнатия професор. Но проблемът не е в силата на македонската страна и възможностите ѝ да наложи диктат по "казуса Делчев" от големите сили. Проблемът е в слабостите на българската страна да се пребори за своето. Очевидна е зависимостта на някои части от българското общество от структури от бившия СССР - материална, но преди всичко идеологическа, поне за "македонския вапрос".
Ако България се съгласи с влияние на чуждестранни сили, това ще е доказателство, че българското общество е в сериозни размисли за бъдещето си в ЕС, по-точно казано, за своето бъдеще въобще.
Трябва да се посочи ясната позиция на българския външен министър Екатерина Захариева. Тя е единствената светла точка в българската политика от 1918 г. насам. Хулите и ругатните срещу личността ѝ, пускани в македонските социални мрежи, вдъхновени от квазипатриотични и просръбски (коварно прикрити, но и известни) персони, са най-доброто потвърждение на правилните ѝ позиции.
Северна Македония също се плаши от чужда намеса в процеса. Напоследък се говори, че тя не бива да допусне никакво посредничество, защото допуска, че влиянието на България е по-силно от македонското.
Коя част от позицията на Захариева се напада най-дръзко? Имате предвид искането не непременно да се променя историята, а да се говори истината?
- Най-дръзко се напада това, че македонският народ е бил продукт, заблуждаван от болшевишката политика и комунистическата, която се води в последните години, и че болшевишко мнение и идеология са се пласирали между македонците и те са били заблудени от тези идеи. Това е най-атакуваната, защото обобщава положението.
Какво смятате, че се е променило за тези почти две години от Договора за добросъседство в отношенията на двете страни?
- Аз лично смятам, че нищо не се е променило. Напротив, нещата изглеждат по-зле отпреди две години. Нещата много се промениха, позитивно, в първия миг. Но между македонските политици и историци властваше илюзията, че подписването на договора ще е само формално, а няма да се предприемат никакви действия. Че всичко ще остане същото, ама сме се договорили да бъдем приятели. Че всички ще могат да си позволят да си говорят, че българите са били татари, да ги върнем в Средна Азия и така нататък.
Това говори за неспособността и нежеланието на хората в Северна Македония да се приобщят към едно ново положение, към една нова Европа.
Илюзиите умират последни. Университетски професори, историци, но и политици говорят всеки ден в медиите, че не признават никакви споразумения нито с Гърция, нито с България. Не го казват обикновени хора, а хора на държавната прослойка. "Ние сме хора с титли и позиции в обществото", казват, "ще продължим да пишем и говорим, че сме античен народ, че Делчев е македонец, ако трябва, и античен. Ще пишем и ще възпитаваме младите поколения със силата, която сме получили с дипломите и позициите в обществото, пък накрая ще видим кой ще е победител."
Сред тези хора има ли и членове на изпълнителната власт, от кабинета на Заев?
- Хората от изпълнителната власт в Северна Македония много малко се движат и говорят между обикновените хора. Говорим за историци, филолози, доктори на науките, които съветват политиците, които им пишат статиите във вестниците и медиите, за тях говорим. Политиците мълчат и поддържат - никой не е говорил срещу Захариева и Бойко Борисов, не им приляга да го кажат.
Какъв резултат от преговорите в комисията би се възприел като победа от македонските българи?
- България се намира на кръстовище, чийто избор за посоката ще определи и бъдещето ѝ. Това най-вече се отнася за македонските българи, онеправдани и забравени от своята държава, за която толкова много са се борили и дали от себе си. Никой нищо не ни дължи, но България трябва да се пребори за себе си и със себе си. Това ще бъде и победа на българската общност в Северна Македония.
Това е позицията ни. Не искам да бъда погрешно разбран, но позицията на Каракачанов, че Македония съществува от 1944 г., е абсолютно единствената приемлива тук позиция.
Единствената приемлива за македонските българи?
- Да, ние ще се съгласим, че всички, които се наричат македонци, са такива, просто нека не пипат по гробовете на своите деди. Нека това остане за нас - ние да решаваме дали предците им са били българи, дали са "купени за пари", или са се "сражавали за каузи".
В какъв вид бихте искали да се отчете фактът, че сте македонски българи - може би с графа в преброяването?
- Насилието, което се провежда тук в последните сто години, създаде толкова голям страх, че повечето македонски българи не само заради себе си, но и заради семействата, жените, децата не искат да се декларират - говорим за преброяването. Иначе те се обявяват в частни разговори. Това (данните от преброяването догодина - бел. ред) няма да бъде реален показател. Единствено, смятам, развоят на демократичните отношения в Северна Македония и твърдата позиция на българското общество в защита на собствените ценности и идентичност ще помогне хората да се освободят малко.
За 75 години не помня някой български политик да се е заинтересувал какво става с българите в Македония - едната е Екатерина Захариева и преди нея - Красимир Каракачанов. Той по време на арестите на българите и издевателствата през 1995 г. около атентата срещу Киро Глигоров бе единственият човек, който вдигна телефон и попита - как сте, що правите, как са ви семействата, арестували ли са ви, разпитвали ли са ви - само те са казвали нещо за каузата. Това не значи, че за всичко съм съгласен с тях.
За всички подобни действия на българските политици трябва да се има едно наум, казахте вие в началото на разговора. Това отнася ли се и за тях?
Не бих имал подозрение към него, не и за българския характер на Северна Македония. За всички други политици и за по-голямата част от журналистите имам резервирано мнение. Такова мнение се е уталожило у всички в Северна Македония и ние живеем с това недоверие към вас. Мисля, че нашата най-голямата трагедия е нашето недоверие към вас.
Към хората в България?
- Към политиците, към хората в България. Пък и към журналистите, ако искате.

Владимир Перев




Tiho


All resistances have a name for the oppressors deprivations on their people. The Irish call it the troubles, the Palestinians call it the catastrophe. The Bulgarians abroad simply say “По тихо ще ни върнатъ”, or in English “Don't talk about it or the British will send us back to get executed by the Serbs”.

Unofficially, it was British and commonwealth policy to keep the genocide of the Bulgarian people by the Serbs a secret. This was done not so much because it was British observers, training and weapons that were used to massacre the Bulgarians in Macedonia. This was a commonly known and recorded fact known to most historians. As it was soviet observers with soviet weapons were doing the same thing to help kill Bulgarians. The primary reason this was meant to be a secret was because both the allies and the soviets were courting Tito to get Serbia in their sphere of influence. They could not antagonize Serbia with publicity of mass genocide and ethnic cleansing. The allies always pragmatic ignored the fact that they had been fighting the Serbs after WW 2 to keep them from annexing Trieste. The allies decided to send massive amounts of aid and money to sway Yugoslavia into NATO. The soviets did the same thing to sway Yugoslavia into the Warsaw pact. Tito never did commit to one side or the other, but played them both as the free money kept rolling in.


The legal maxim that a law will not be applied if it is void for vagueness does not apply to the official secrets act. After all one cannot go to parliament and pass a law saying, the commonwealth involvement in the Serbian genocide of Bulgarians in Macedonia is a government secret and shall not be discussed in public or private. The fallacy of this thinking was shown in England, when Nicola Tolstoy published a book on the British involvement of the genocide of Croatians by Serbs at the end of WW 2, was taken to court in the 80s, by the government. The court ruled in the Tolstoy's favor, one because the book was made a sensation by all the publicity, two because the official secrets act had a limit of 25 years, three the author could publish his book outside England and four because everybody from Croatia, already knew about it.


The need to keep these secrets did not become irrelevant by the more recent acts of ethnic cleansing of the Serbs but rather by events prior to that. As one Bulgaria said “the Russians will never allow Yugoslavia to be partitioned”, another Bulgarian replied” you fool, the Americans have partitioned Russia”. The dissolution of Warsaw pact and integration of all eastern Europe into NATO made the secret irrelevant. There was no reason to try and court the Serbs into NATO, with all of eastern Europe in the western sphere. Embarrassing yes, but now no one cares what the Serbs want or don't want. Their second genocide in the 20th century was televised all over the 5 o'clock news, world wide. The Russians while sympathetic to the Serbians cause, were only able to have their peace keepers sell fuel and ammunition to the Serbs.

The future of Macedonia belongs to the Albanians and Bulgarians, the only people not complicit in genocide in the region.

Казвай

5/21/2019

Dyhan





Герои и атентатори - "Анатомия" на един атентат

Книгата на Стоян Андов: "Преди атената и след него", издател: Матица
Македонска-Скопие 2018 година

03 JUN 2019

Владимир Перев, Скопие


Когато чете книгата на Стоян Андов за "неуспешния" атентат срещу македонския президент Киро Глигоров, човек остава с усещането за празнота и недомислици за какво всъщност става дума, за какъв атентат се говори, кой го е организирал и как го е направил, кой е виновен за (не)извършеното.
Заглавието на книгата неизбежно ме подсети за капиталния труд на Стоян Христов "Герои и убийци", но написаната там дума "assassin" може да бъде преведена и като атентатор, доколкото "убиец от засада" е нещо
различно от обичайния killer-убиец. Приликата между Андов и Христов свършва до тук.

Стоян Андов сигурно не е чел книгата на Стоян Христов, иначе задължително щеше за забележи силните страсти показани на всяка страница, динамиката на събитията, откритостта в позицията на всеки от актьорите, но и тяхната етническа принадлежност, която ги подтиква към самоубийствени действия заради нейната защита. Всичко това може да се усети и в брилянтната критика на Уолтър Литлфийлд в "Ню Йорк Таймс" от 5 май 1935 година, в която авторът посочва генезиса на цялото зло в най-силната организация в Европа между двете световни войни.

Последното изречение в рецензията е сублимат на цялата борба на ВМРО за своя, свободна Македония: "Макар че етническото мнозинство тогава бяха българи и нямаше сърби в Македония, България получи минимума заради това, че през Първата световна война застраши Константинопол против волята на Великите сили и защото в края на Втората световна война Сърбия и Гърция успяха да убедят силите, че България е отговорна за това". Да, проблемът беше в българите, по-точно в македонските българи, а Стоян Андов и болшевишката-квазиреформистка върхушка на властта го знаеха добре. Затова излезе и тази книга, пълна с лични хвалебствия и мълчание за същината на проблема. Затова и книгата е така бледа, изплакната от чувства и страсти, написана чиновнически, с бюрократичен речник и без езиков и същински талант.
Атентатът срещу Киро Глигоров отдавна е обявен за политически и административен акт, но опиянената от 50- годишната власт македонска комунистическа върхушка не искаше да види сигналите. На македонското общество личността на Киро Глигоров се сервираше с дин сладникав привкус като "спасител" на нацията заради избегнатите военни действия в Македония (при разпада на Югославия - бел. пр.).
Това беше създаването на един своеобразен култ към личността, замяна на Тито, но приликите бяха смешни, нещо като сравнението между книгите на Андов и Стоян Христов.
Кой беше истинският Киро Глигоров?
На младини той е солидно образован млад човек от средно имотно семейство. По време на войната застава на страната на левите течения в политиката, антифашист и главен вдъхновител и творец на Манифеста на АНОК, като опозиция на вече формираните партизански отряди, нещо като текст за подобряване на политическото състояние в Македония. Малцина знаят, че всички членове на АСНОМ - подписали Манифеста на АНОК, са изолирани от политиката, а някои свършват в затворите на обичаната (от тях) титова Югославия, или на Голи Оток.

Самия Глигоров остава недокоснат от никого и прави кариера в Белград. Хладнокръвен, студен и пресметлив той плува като риба във вода в белградската политическа клоака, подмазвайки се на всички и всекиго, и същевременно интригантствайки срещу всички и всекиго. Успява във сичките си замисли, и когато в "историческата" 1964 година СФРЮ за пръв и единствен път в своята история има дефицит от около 84 милиона долара, Тито назначава точно него за лидер-ръководител на стопанската реформа, чиято цел е да бъде създаден конвертируем динар. Глигоров с голям апломб се заема, но реформата пропада само в рамките на една година…тя е мъртвородена от самоуправляващия се социализъм, чиято смърт предвеща и кървавия край на Югославия. Глигоров показа не само неспособност, която в онези условия не е толкова съществен елемент, но и политическата си зависимост от югославската бюрокрация, която го издигна на това място само и единствено с цел реформата да не успее!
Е, добре де, има ли изобщо някакви успехи този човек, ще попита някой. Да, има. Единственият му успех е женитбата с Нада Мишева, дъщеря на ренегата от ВМРО Стоян Мишев, който след напускането на организацията се присъединява към сръбските паравоенни части и в периода от 1918 година та чак до смъртта си през 1923 година, в качеството на горски разбойник и платен убиец, сее ужас, страх и смърт из Източна Македония. Заедно с Михаило Каламатиев(ич) те са начело на сръбската паравойска в Македония, наречена "Обединение за борба срещу българските бандити", т.е против ВМРО.
Стоян Мишев е убит по решение на ЦК на ВМРО и със заповед на Тодор Александров, а убиецът, по ирония на съдбата, носи името Кирил Григоров, младо момче, осъдено на смърт и обесено в Щипско.
Всички си спомняме как Глигоров говореше от парламентарната трибуна, че е "виждал как ВМРО убива хора", искайки да обезвреди организацията и да прикачи терористични характеристики на новосформираната
ВМРО-ДПМНЕ. Всъщност, той е "видял" убийството на своя бъдещ тъст. След убийството на Стоян Мишев, Нада Глигорова е изпратена от сръбските власти в Белград, в националистическата шовинистичнаорганизация "Коло српских сестара”, където се образова. Там се създават и формират нейните контакти със сръбското националистическо общество, там, на тази плодородна почва Глигоров със своята женитба влиза в кръга на "избраните", на югославяните и на привилегированите…и така стига до ръководител на пропадналата стопанска реформа, за да бъде награден по-късно с позицията на председател на югославската Скупщина (парламент), така се обвързва с мрачните югославски сили, с политическото подземие, което владее СФРЮ, така стига и до Милошевич, така се стига и всички договори.
Ето, само една успешна стъпка в живота, един брак и човек може спокойно да прекара остатъка на живота си. Все пак, видя се, поне при него, че "югославската връзка" може да бъде и проклятие.
Първите парламентарни избори през 1990 година се проведоха в период на силен натиск, врящи страсти и без визия за бъдещето. Единствено ВМРО-ДПМНЕ, тогава ръководена от Любчо Георгиевски, говореше за самостоятелна държава, армия и валута. Веднага бяха обвинени в "бугаращво", чумосани от политиците и стигматизирани от медиите, особено от "Нова Македония" и "Вечер", както и от Македонските радио и телевизия. Стоян Андов с тогавашните Реформаторски сили, Петар Гошев със СКМ, някаква партия на югославяните и цяла тълпа от маргинални типове, ежедневно говореха против "българското" ВМРО, а Глигоров одобряваше тихо, с "императорски маниер". Той искаше да бъде "баща на нацията", но не на македонската, а на онази от "Платформата Глигоров-Изетбегович", сънувайки, че ще стане следващият президент или премиер на Югославия, макар и малко "смалена".
Увертюрата в беззаконието, което ни преследва и до ден днешен, започна няколко дни преди изборите 1990 г. Всички знаем
за ситуацията с "българските позиви"
и подлата игра на Съюза на комунистите на Македония (СКМ) в тази нечестна игра, но няма да е излишно да посочим някои детайли. Неизвестен мъж, няколко дни преди изборите през 1990 година беше разхвърлял из квартала "Чаир" в Скопие позиви на лош български език с призиви за единство с България. Целта беше да бъде дискредитирана ВМРО-ДПМНЕ като нарочена за пробългарска партия. Някой съобщил в полицията, полицията алармирала службите и настъпил пълен хаос в тогавашната Държавна сигурност. Начело на Първо управление - разузнаването тогава е известният Ацо Галичка, офесионалист,
образован човек, бивш консул в Чикаго и полицай от кариерата. Той събира своите от Първо управление рано сутринта и ги изпраща в полицейския участък в Бит Пазар, а оттам веднага му се обаждат и му
казват, че няма за какво да се тревожи: "Шефе, няма проблем, наши са,това се прави от нас заради успеха на изборите".
Галичка е ужасен: "Какви наши, бе, мамка ви, веднага идвайте, за давидим какво да правим". Естествено, нищо не е направено, партията винаги е над наблюдение на полицията и устата на Галичка е затворена.След това стана известно, че човекът, който хвърлял "позивите" бил вторят човек в СКМ, всесилният Тито Петковски. След изборите той стана заместник-председател на македонския парламент и срещу него не беше предприето нищо. И Стоян Андов, по-късно и Любомир Данаилов Фръчковски
знаят за това по-добре от нас, но историята се покри, а Тито Петковски и до днес си живее със славата на безнаказаността.
Ето това беше атентатът, така започна приказката за пропадналата държава, за заробената и немощна, дълбоко политизирана полиция и на самозаборавилата се политическа върхушка…така започва всичко,
атентатите идват накрая, като черешката на тортата.Нека Андов не се прави на ударен, той знаеше за всичко, но заедно с неговите квазиреформисти искаше да живее в държава под негово управление и управление по подобие на онези в Белград - на "избраните". Това беше увертюрата към откритата омраза към българските съседи, всекидневието, в което се повтаря по хиляда пъти на ден "бугари-татари", омразата към онези в Македония, които се чувстват българи, ненаказаните шовинизъм и расизъм.

Изтеглянето на ЮНА (Югославската народна армия) беше договорено между Киро Глигоров и Слободан Милошевич. Злите езици твърдят, че целта е била югоармията да се изтегли мирно от Македония, за да може с всички сили да се хвърли в боевете в Хърватия, Босна и Херцеговина, а Глигоров обещал, че няма да се отделя от Югославия на Милошевич и че ще позволи връщането на армията обратно в Македония. Глигоров беше "стара лисица" и вярвам, че е постигнал някакъв подобен договор, но
вярвам и че не е смятал да изпълни обещанието си …той знаеше, че вече не е обичан в Белград и ни омайваше с думи като "демокрация, напредък, равноправие" и други подобни, хвърлени към нас, полуобразовани и политически неграмотни хора.

Лично на мен, висш офицер от югославската служба за сигурност, който се изтегли последен към края на април, ми остави за "пазене" жена си и двете си деца, болнави и изплашени. Преди да си замине, в ранните утринни часове се сбогува с думите: "Владо, пази ги и внимавай какво говориш. Ние ще се върнем най-късно през октомври тази година". Към края на годината прибра семейството си и повече никога не се върна...

Ако "българските позиви" бяха увертюрата, първото действие стана известно като "велешкият случай"
една група активисти от няколко партии, но в голямата си част активисти на ВМРО-ДПМНЕ влизат в сградата на социалистическите институции на бившата, вече пропаднала Югослания и искат да получат
помещения за своята дейност. Тогава началник на полицията във Велес е някой си Голубович, сърбин, заселник, колонизатор в Росоман в рамките на програмата за заселване от времето на кралска Югославия. Той нарежда на полицията всички от ВМРО да бъдат изхвърлени през прозорците на горните етажи. Тук се намесил съдия Чадлов, който забранил да се изпълнява тази заповед, а всичко това се случва пред очите на половината население на Велес, ужасени от сцената на разправата. Кръвопролитието било спряно в последния момент. Не е излишно да се спомене, че братът на Голубович е бил военен разузнавач в югоармията, член на КОС, който заминава от Мокедония заедно с ЮНА.
По-късно става комендант на погранична част на армията на СРЮ в Буяновац. До края на живота си остава в Сърбия. Разбира се, трябва да се каже, че главен организатор и подстрекател на омразата и
антибългаризма е всесилният Светле, шеф на УДБ-а във Велес, роден в с.Бистрица, велешко, известно като "Малката София". И той остава ненаказан.

Глигоров, като първият човек в държавата и Андов, като първият човек в парламента са знаели за тези неща, били са информирани за всичко, но и двамата не предприемат нищо. Били са съгласни, а вероятно и са дирижирали ситуацията. А Фръчко, къде е Фръчко…е, него го няма никъде,той все още е в пелените на творец на Конституцията и на неин бранител.

Атентатът не е само действие, той е и процес, действие което се подготвя и узрява, за да бъде извършено накрая. Онези, които знаят, предсказват събитията не заради някакво "шесто чувство" (и това е важно), а заради внимателното следене на събитията и правилен анализ.

Назначаването на Любомир Фръчковски за министър на вътрешните работи е логична последица от проваленото управление на върхушката Цървенковски-Глигоров-Андов.Аферата "Синя птица" изобщо няма такава наивна конотация, както иска да ни я представи авторът. Не става дума за никаква Македонска
национална гвардия, която трябвало да бъде формирана, за да "спаси" Македония от "някакви си ванчомихайловисти" и десетки хиляди български войници, както твъри авторът. Това беше подла игра, за да бъдат събрани на едно място всички патриотични елементи от страната, за да може по-късно да бъдат неутрализирани. В играта бяха включени и елементи от македонската емиграция, стари, проверени доносници на УДБ-а. Всички знаеха, че никой в България не се кани да нападне Македония. Българите бяха заети със своя преход, уличните убийства и кражбата на пари от държавните ресурси, всичко това под ръководството на БКП, която се "превърна" в БСП. "Синя птица" беше материализиран антибългаризъм, подгряване на негативните отношения с България, за да се върне по-лесно югоармията в Македония.

Така, "Синя птица" стана още един елемент, още един залог в прелюдията към атентата, който още тогава изглеждаше неизбежен.

Стоян Андов и министърът Стево Цървенковски с недоверие прочели донесението от службите на УДБ-а, че "извършителят на атентата се свързва с една мултинационална компания със седалище в София, че става
дума за "Мултигруп", и, естествено, били развълнувани от съдържанието.

Те, естествено, знаели, че става дума за "манипулация на УДБ-а". Кого трябваше да манипулира Стоян Андов? Ами цяла Македония, всички видяха как по телевизията Стево Цървенковски, целият запенен, храбро заявява,че атентатът е "дело на внуците на Ванче Михайлов", ясно посочувайки
българският елемент в Македония като извършител. Вероятно е мислел, че онези в "Мултигруп" не са внуци на Михайлов?! Тука е прав.
"Мултигруп" са "внуците на Сталин и Коминтерна", октопод с пипала в Белград и Москва. София като седалище на "Мултигруп" де факто беше източноевропейския .......Белизе. Това го знаеха и двамата, но
страхът, пустият страх от командирите им в Белград и Москва ги парализираше…а Бога ми, внимаваха и за печалбите от нарушаването на ембаргото срещу Сърбия.

Да, Сърбия, да, Милошевич, стояха зад атентата. Само те имаха полза от забавянето на Македония по пътя и към приобщаване към Европа. Те, и техните московски ментори.

Глигоров се върна от Белград в деня преди атентата и никой не разбра какво се е случило там, само някакви неясни предположения. Той почина и никога не проговори искрено за срещата си с "фюрера" в Белград.

Почина и Снежана Османли, негов верен съратник и съветник, и не остави след себе си нито ред, нито дума за събитията в Белград. Преди смъртта си тя изгорила всичките си записки и документи от срещата
Милошевич-Глигоров, в която е била активен участник.
Цели три дни след атентата македонските политици и службите за сигурност бяха стъписани от страх пред неизвестното. Добре знаеха кой е организаторът, на четвъртия ден службата се съвзе и реши да постъпи така, както винаги - да използва антибългарската тема. Започнаха вакханалиите на УДБ-а, методи проверени през последните 80 години.
Започнаха нощните арести...

В Струмица бяха задържани Ристо Пецев, Тихо Яайналиев, Гиго Цурев,Мария Стоименова и още няколко чиито имена са ми неизвестни.
Стоименова е роднина на Борис Стоименов, но и роднина на Алекса Стоименов, политемигрант от Брюксел. Всичките са разпитани в полицията в Струмица. Ристо Пецев, като особено "тежък случай" е закаран на
разпит в полицията в Щип. Той е внук на брата на един от убитите петима струмишки студенти през 1952 година. В къщата му е направен обиск, иззети са изборни материали на ВМРО-ДПМНЕ, снимки от престоя му в САЩ на конвенции на МПО и 2000 долара с обяснението, че "пари не се държат в къщи". В Щип е държан едно денонощие. От Скопие пристига да го разпитва Зоран/Гале Митевски. Той се стреснал от начина по който бил извършен обиска и конфискуваните пари и нарежда да бъде освободен,а парите му да бъдат върнати. Снимките и до ден днешен остават в някой архив - частен или на служите.

Във Велес са арестувани Драги Каров, Звонко Ников и Бено Кюркчиев.Драги Каров е държан цели дванадесет часа, без никакво обвинение, нито дори косвени свидетелства, че е участвал в атентата. Началникът на велешката полиция Коле Черния, от село Оморани, Велешко, го заплашвал,че ако не признае "ще направи така, че Драги да бъде освободен, а след това ще насъска народа да го ликвидира на улицата".

Черния казал, че по този начин веднъж завинаги ще реши проблема с българите.

Не всичко било толкова трагично, имало и комични моменти. В моя Прилеп полицията задържала трима съмнителни. Двамата били задържани защото имали бради и приличали на някакъв фоторобот, а третият имал лош късмет. Нещастният имал любовница и десетина дни бил при нея, варили айвар. Вероятно нещо се скарали, тя го ударила с лъжицата и трябвало да носи превръзка на главата. Когато се върнал у дома, жена му го съобщила в полицията като подозрителен атентатор. И до ден днешен не е
известно дали жена му наистина е мислела, че е атентатор или е разбрала за любовницата и поискала да му отмъсти.
А фамозният фоторобот се оказа снимка на полицай, но това стана ясно по-късно. Ако действията във Велес и Струмица бяха драматични, в Прилеп комични, действията в Охрид бяха пълна трагедия за задържаните.

Полицията тръгнала да задържа Кръсте от Завой, известен вемереовец.Първо отишли в Завой, но не го намерили. След това отишли при неговия баджанак, търсили го, разтревожили цялата рода, изплашили малките деца, разплакали жените, а потерята тръгнала из охридските кафенета.Някакъв умен човек им казал да не се морят, Кръсте е общински съветник, заседанието се провеждало в момента и там могат да го намерят. Намерили Кръсте на заседанието на общината, задържали го и го разпитвали 4 часа. Разпитът водели трима удбаши, Траян Ангелевски,Трайче Йолевски и Абдула Жута. Грубо и безобразно, крайно просташки се държал Траяан Ангелевски, и когато видял, че Кръсте е човек на години,
сериозен и добър стопанин, като нямал какво повече да му направи му казал:

“Вие бугарите курот ќе ни го јадете”. След това извадил половия си орган и го сложил на масата пред него.

С Кръсте от Завой били задържани: Влатко Георгиевски, който бил държан в полицията 10 часа, Ацо Марков - 4 часа и Никола Бикчето - 7 часа. Задържан е и Ристо Манев, вемереовец и интелектуалец, държан е цели 37 часа без никакво съдебно решение.

Особено трагичен е случаят с Владимир Паунковски (Панков), който по-късно става лидер на организацията "Радко". По време на атентата той е на гости в Тирана, на връщае е свален от автобуса и държан в полицията в Струга цели 12 часа. Разпитът бил воден от инспекторът от Първо управление на Държавна сигурност Чанчаревич. Върху Паунковски е използвано насилие, физическа сила.

Чанчаревич преценил, че очилата на Владо са скъпи, "Картие", струващи над 1300 марки. Затова му казал да ги свали и с бокс го бил по лицето и цялото тяло. Паунковски се връща в Охрид, а белезите личат цял месец. За белезите по душата не искам да говоря, това Андов няма да може да го разбере.

Впрочем, за всички тези неща Кръсте от Завой информира Ламбе Арнаудов,но ВМРО-ДПМНЕ не реагира.

В Скопие покрай няколкото задържани "бугараши", полицията отново се нахвърли на семейството на Алекса Стоименов от Брюксел. Арестувани са неговия внук Георги Стоименов и съпругата му Мария. При ареста, полицейската кола, която арестувала Мария използвала физическа сила и не позволила да се преоблече в тоалетната, ами пред всички присъстващи полицаи.

В скопските вемереовски кръгове се говореше за спекулативния арест на
македонско-българската граница, на Деве Баир, на някой си Йосиф,собственик на фирмата "Партнер инвест". В Скопие живеел някъде около градския парк, близо до шадравана, но до ден днешен никой от старите вемереовци не знае за него, не се знае фамилията му и никой не е чувал за фирмата му. Предполага се, че той е бил съпътвстваща жертва на борбата между бизнесите в Македония и България. Бил арестуван и задържан по срамен, насилствен начин, без никаква необходимост.

Щетите от атентата срещу Глигоров са видими. Временно беше спрян пътя на държавата към ЕС и НАТО, бяха предизвикани "албанските събития" от 2001 година, за да се стигне накрая до десетгодишното антибългарско и антиевропейско управление на Никола Груевски. В периода от 1998-2002 година на власт беше ВМРО-ДПМНЕ, водена от Любчо Георгиевски, който не направи нищо не само, за да компенсира последствията от гоненията срещу вемереовците от българско потекло, но и някои шефове на
полицията бяха наградени и повишени.

Самият Глигоров не даде никакво изявление, написа книга пълна с измислици и фантасмагории за заблуда на македонското общество. Накрая, под натиск от Москва беше принуден да се срещне с Илия Павлов, за да потвърди по този начин, че "българите" не стоят зад покушението.

Така, един примитивен и неуспешен атентат, организиран по линията Белград-Москва, стана химн на антибългаризмът и ентиевропейщината на македонските политици в този момент. Едно абсолютно ненужно дело, насочено към един абсолютно незначителен политик и човек. Но това е друга история и остава за друг разказ.



Брукселъ гу е уСтефчо Стефчо!

Изборитѣ за Бановинъ на Вардарската бановина преключиха.За бановинъ на Вардарска

Македония бе избранъ Пендаровъ съсъ ски на главта а не на краката.Той бе избранъ отъ албанцитѣ и за сега е президентъ на тяхъ и някой други!Албанцитѣ придевиха желание, да бѫдътъ всички, въ една утрешна Албания!Това изказване на албанскитѣ лидери отъ Албания, вбеси Пендаровски и той, като истински бановинъ на Вардарската бановина по-бърза да се изкаже ,че това няма да стане понеже, отъ Брукселъ сѫ гу уверили ,че тѣ нямало да позвулятъ променитѣ на Версайскитѣ граници, отъ първъта свѣтовна война!Тукъ имъмъ смелостта да напиша онова, което каза редакторката на английската страница на вестника ни!Тя каза!...Някой ще го пита това момче,което не знае кѫде е Албания и кѫде живеятъ албанцитѣ,какво тѣ трябва да правятъ за да се хъреса на версайцитѣ отъЕвропа?

Кѫто пиша исе смея ,че сега сърбитѣ,поканиха сърбо-македонцитѣ и църно-горцитѣ да правятъ сѫюзъ срещу Албания.А отъ България гласъ се дочува,за приключване на прикъскитѣ межу

българскитѣ историци и сръбскитѣ историци отъ Скопие които сѫ съ български имена!А историцитѣ отъ МНИ искътъ новъ договоръа, съ право на българитѣ въ Повардарието и следъ това раздельне на Вардарска Македония между Албния и България!

Г.М. 22/05/2019/.

Revenge.


Michael, a friend of mine had an extraordinary life. I met him when he was 80. A pensioner in America living on social security with his wife. He was a Russian Bulgarian from Odessa. His wife was a Russian Jew.

He was a Russian soldier during the great patriotic war. A sergeant, machine gunner, who lost his leg to a German land mine. His father had also lost his leg to the Germans. It was his father who walked for three days on crutches with a huge jug of wine on his back to bring it to his son who was in the hospital, for him and his friends to drink.

For his service, he was appointed dean of history in the university of Odessa. When the Ukrainians took over from the Russians he was ousted from his position in the university. He then immigrated to the USA. Like most Russian immigrants he was homesick and lonely. The Americans treated his step son most cruelly, as he was a cocaine addict.

Michael divorced his wife, whom he loved, so that they could gain the benefit of two social security checks. He then returned to the Ukraine where the Russians poisoned him for defecting or talking to the Americans.

He lost his leg to the Germans, his job to the Ukrainians, his step son to the Americans, and his pension to the Russians. A soldier of the great patriotic war deserved better.


Богъ да ти прости Мишо.





Аманъ бе братя стига съсъ тези жвакания!

Почвайки да пиша .че този брой на вестника ни е посвѣтенъ на българскитѣ просветители Свѣти Кирилъ и Методи врѣме е да напишемъ, нещо и за нашето българско минало въ Македония и Одринска Тракия.
На 24 Май тази година (24/05/2019/ще има поклонение предъ гроба на Свѣти Кирилъ въ Римъ
и ще се надлъгвътъ сръбскитѣ попчета, съ тези отъ България,че сѫ иститѣ люде, дето работели противъ единсвото на българскиятъ народъ!
Пишейки това, което става днесь, въвъ Вардарска Македония, немога да пренебрегна и факта, че новата комунистическа партия въ България,че тя е възмутена отъ фкта,че Примиера на България не е дефинирълъ условията за подкепата, на Северна Македония и нейното влизане въ Еврпейскиятъ сѫюзъ?
Нашиятъ проблемъ е ,че Гнъ Първановъ и неговитѣ сѫмишлени бяха въвъ влъста близо 70 години и никога не поставиха въпроса за българитѣ въвъ Вардарска Македония до наши дни?Не е ли врѣме да ни кажътъ нещо за този периодъ, или пакъ ще примълчаваме нашето българко минало, за да нямъло размирици по балканитѣ?Все още ли трява да бѫдемъ Саранчето на балканитѣ?Къжетѣ ни братя българи ,до кога ще мълчитѣ и се правитѣ на абдали?До кога ще жвакатѣ и притендиратѣ ,че не знаетѣ ,че нашитѣ борби по Македония и Одринска Тракия, бяха борби за единсвото на българския народъ, или по-точно написъно борби за обединение на Македония и Одринска Тракия съсъ Майка България!
Сега четемъ ,че смѣ щяли да делимъ Гоце Делчевъ, съсъ сърбоманитѣ на Стоянъ Новаковикъ!
Ние се питъме, кога сръбскитѣ комунисти въ България научиха ,че Гоце Делчевъ е българинъ, понеже ако беше живъ презъ 1944 щяха да го убиятъ, че ми ти билъ български шувинисть който искълъ да присѫединява Македония и Ординска Тракия къмъ България!Кажетѣ ни не е ли тамъ проблема и днесь?
Сега ще делимъ и Илинденско-Преображенското въстаниа отъ 1903година!Сръбскитѣ комунисти ще трябва да ни убестнятъ, защо гореспоменатото въстние, не даваха да се пръзнува до 1983година?Тогава питахъ единъ репресирънъ журналистъ имъше ли ВМРО, следъ като турскиятъ шпионинъ Безимъ Яне бѣ екзекутирънъ?Журналиста одговори ,че е имъло но тѣ сѫ били националиститѣ!Ние питъме новитѣ сръбчета, въвъ Вардарска Македония и тѣзи въ България, защо мълчитѣ и не пишетѣ за националиститѣ отъ ВМРО, които не сѫ паботили за сърбитѣ и гърцитѣ?

Г.М.26/05/2019/

Немъмъ докъзъ, али твърдъмъ (Михайло Апостолски, сръбски офицеръ отъ сиромашкото българско семейство отъ Ново село Щипско)

Ние днесь, ще се опитаме да хвърлимъ свѣтлина, върху сѫбитията който сѫ ставали по Вардарска и Егейска Македония презъ 1941 година!Тѣзи наши писѫния, допускаме ,че ще хвърлятъ малко свѣтлина, върху онова, за което продължавътъ да драскътъ по сръбскитѣ и гръцкитѣ вестници днесъ !Това което се пише, по-горе споменатитѣ вестници, е една сърбо-гръцка измислица и нищо друго!Не знамъ дали България е окупирала Македония, или е окупирала южна Сърбия и Северна Гърция?Знамъ ,че като дете съ баща ми ходихъ въ селото, отъ което той е избягълъ отъ гърцитѣ,който сѫ стреляли по българскитѣ селяни отъ село Търлисъ.Този периодъ отъ нашето българско минало, е стигнало до лигата на нацийтѣ въ Женева презъ 1924 година.Знамъ какъ си играхме съ мойтѣ братовчеди ,който сега сѫ въ гробищата на село Демиръ Капия въвъ Вардарска Македония!Ние тогава не бяхме два народа, а единъ народъ въ една българска държава!Мойтѣ братовчеди, бяха изгонени като българи въ Българя и през юни 1946 година бяха дадени на сърбитѣ, като някакви ми ти “македонци“ а моята братовчедка Цвѣта, не престана да ме пита като смѣ българи, защо ни дадоха на сърбитѣ?Това ще го оставя Гнъ.Първановъ да го напише нали е историкъ, сигурно знае нещо за онова врѣме, или е челъ нещо около врѣмето, когато насъ бежанцитѣ въ България щеше да ни избиятъ, понеже не смѣ искали отъ българи да станемъ “македонци“?

Врѣме е вече да напишемъ за “Македонци Христосъ Возкресе българскитѣ войски влязоха въ Македония“М.Т.17/04/1941г/Моятъ чичо Иванъ Михайловъ, не престана да се майтапи съ идеята за Свободна и Независима Македония! Той казваше ,че за Свободна Македония говорятъ, а на българскитѣ войници цветя давътъ ( Априлъ 1941 г)А въпроса на професоръ Д.Гоцевъ,какво ще кажешъ за Сводна Македония, моятъ чичо отговори­ За коя Македония говоришъ, албанцитѣ стигнаха до Вардара ( Януари 1990 г.градъ Римъ Италия)

Войната привършваше и сърбитѣ отново се върнаха въ тяхната Южна Сърбия, но този пѫть, като освободители ! Тѣ сега ни освободиха отъ бугрскиятъ оукупаторъ !А сега когато пиша, ми дойде на умъ, онова което бяхъ челъ по страницитѣ на сръбскиятъ вестникъ Вечеръ въ Скопие.Въ този вестникъ пишеше,че половината отъ онези нещстници който сѫ били въ манастиря Прохоръ Пшински на 2/08/1944г/половината сѫ били откарани на острова Голи Отокъ, защото били върли бугари а останалитѣ, който били въ този мънастиръ ги открали въ затвора въ Идризово, сѫщо така понеже и тѣ били върли бугари?А сега ми пишътъ фейлетони, какъ било какъ не било. Избиха българскиятъ елитъ въ България и Македония и сегана ни будалкътъ ,че ми ти били сърбо-македонци отъ памти вѣка!  А въ градъ Торонто на най-фънатичнитѣ сръбкини, имъ давътъ грамота ,че сѫ фанатични македонки.( четохтѣ ли онова което писа Сашо Ордановски въ www.forum.com?)

Днесь имаме Северна Македония, която е анти-български сѫюзникъ на гърцитѣ,така каза външниятъ министъръ на Гърция! А шефа на вчерашната Югославска комунистическа партия, заедно съ Колчо Димитровъ ни будалкътъ ,че смѣ чисти “македонци“въпреки ,че нито Заевъ нито Димитровъ имътъ “докъзъ“ за това?

И двамата сръбски УДБАШИ, албанцитѣ отъ градъ Струга ще ги оправятъ следъ месецъ /Май/2019г./

Г.М. /21/03/2019

Illyria for the Illyrians



The big discussion now in the Balkans is the argument between the Former Yugoslav Republic of Macedonia and Greece over who has rights to the name Macedonia. The Greeks feel that Macedonia is one of their Northern provinces and that Macedonia should be renamed North Macedonia. This dated back to when both of these territories were conquered by Alexander the Great. His conquests became a sign of pride within Greece and Macedonia, allowing both to rewrite their national history. The last person to try this reaching into the past was Italy's Il Duce, who wanted to recreate the Roman Empire. To add insult to injury not only was Alexander not interested in Greek and Macedon women, he had an active interest in neutered boys. This is the guy that the Greeks and Macedonian are flying as their standard bearer.

The reason the Macedonian parliament agreed to change their countries name to North Macedonia was to get the acceptance of the Greek government in supporting them for European Union status. The problem with this line of reasoning is that Greece's economy is so deep in the toilet, no one in the Union is going to listen to them. The second reason this is pointless is that North Macedonia (as it is now called) is a seething powder keg of  national sentiment. At the end of 19th century the demographics of Macedonia were a mix of Bulgarians , Albanians, Greeks and Serbs. Demographics where essentially carried out by what your primary spoken language was. After World War 2 the Serbs introduced a sort of genocidal, ethnic cleansing  progressive census, where anyone who declared themselves Bulgarian was killed or put in prison. 25,000 Bulgarian were killed and 100,000 were imprisoned. The remaining populace was forced to learn “Macedonian” a made up language of Serbian Slavic mishmash of a language. They say language brings people together, had the Serbs wanted to integrate the Macedonians they would have taught them Serbian, but the Serbs weren't interested in anything of the sort, they wanted a second class citizen to do all the crap jobs. Not even the Afrikaners had the balls to pull a fast one language on the blacks like the Serbians pulled on the Bulgarian Macedonians.

But Back to the modern day. You would think things would have got better. As late as the 1980s in Macedonia over 23% of all adult males were incarcerated in prison. Can you guess which cultural group was victim to this travesty. Hint, Bulgarians and Albanians. A short time after the Serbian Balkan wars in the eighties and nineties, the Albanians who made up about 40% of the population decided they had had enough of the Serbian Macedonians aggression, and voted with their guns and not the ballet box. This didn't work the first time so the Albanians tried again. Bulgarian armoured vehicles and Ukrainian Helicopter gunships changed the tide for the Serbian Macedonians. Finally the Albanians in Parliament forced the Serbian Macedonians to adopt Albanian as an official language of the Nation. While the Serbian Macedonians forced the Albanians to learn a made up language, the Albanians are now forcing the Macedonians to learn a real language.

As to Northern Macedonia's European union application. The previous two civil wars and the tendency of Albanian youth to kill Macedonian police men make it highly unlikely that the European Union would be interested in any more low skilled labour as they already have a surplus of Eastern Europeans in their labour markets. A union between the Albanians and remaining Bulgarians in Macedonia is just enough to tip the balance of power away from the Serbian Macedonians. The Bulgarian government has taken measures to keep the Macedonian Serbs from becoming a minority and thus having a third civil war, by giving European Union passports to anyone declaring themselves or their parents as Bulgarian. This no documentation requirement was necessary because when the Serbs massacred the Bulgarians in Macedonia, they also destroyed the census documents. This allows Bulgarian Macedonians to escape a 20% (50% for youth) unemployment rate and average monthly salary of  400$ and enter the European Union job market. This average salary is a miasma because all the few good high paying government jobs go to the Serbian Macedonians, thus skewing the salary of the rest of Macedonia downwards.

So every time the Macedonian hour comes on every Saturday, TVO Ontario, news events about Northern Macedonia, which are silent about Albanian events in the nation, Ask yourselves who is interested in the fate of the Albanians in Macedonian. Who is interested in the fate of the Albanians in Macedonia? The answer is the Albanian army. Illyria for the Illyrians.

Ivan Dyhan

02/03/2019
Vladimir Perev

Ще се освободи ли Македония от сърбокомунизма…
Дали Григор Пърличев е написал „Автобиографията” си и дали синът му, Кирил Пърличев е бил „колаборационист” с българската „фашистка” власт...
Владимир Перев, Скопие

В Европа няма по-страшна граница от границата между Македония и България. Не става дума само за физическата граница, преградена с телени мрежи и вълчи ями, толкова добре описана в книгата на Анри Пози „Войната се връща”. Сега говорим за менталната граница, за менталните блокади в умовете на хората от двете страни на Осогово, толкова  радушно подкрепяни от окупаторите на Македония и България - от великосръбския шовинизъм и руско-съветския империализъм и болшевизъм. И сърбите, и руснаците/съветите, направиха всичко възможно и невъзможно 

да издигнат ментална барикада между македонския и българския народи 

Ние не се познаваме, а нас ни водят хора, които не искат да се опознаем, да разменяме мисли и идеи на ниво по-високо от пазарите на „Илиенци” или борсата за плодове в Струмица. Няма български вестници и списания, няма български телевизии в Македония, Македония няма кореспонденти в София, а България няма кореспонденти в Македония. Само от време на време екипи от София идват в Македония, за да снимат националния срам на македонците, античното Скопие и нещастния мегаломански проект „Скопие 2014”. Това е всичко…

На 28 февруари т.г. по телевизия „Телма”, в предаването наречено “Win-Win” участваха двама от членовете на смесената македонско-българска комисия за утвърждаването на общите части и личности от нашата история. Това беше съпредседателят на Комисията, д-р Драги Георгиев и членът на Комисията д-р Петър Тодоров. Предаването продължи повече от 1 час, а половината от времето говореше само водещата журналистка, оплаквайки се от 

„опасностите от българския великодържавен национализъм”,

 както и „загрижеността на хората от опасността, че голямата България исторически ще погълне Македония”.

Уважаваните членове на комисията сдържано и културно отговаряха на обширно зададените въпроси на водещата, въпроси, които съдържаха в себе си изобилие от инсинуации за възможния очакван отговор. Основната нишка беше системата за релативизиране на историческите факти и личности. 

„Светлият пример” беше даден чрез образа на Карл Велики (742-814 г.) да се покаже как него го почитат и французите, и германците, че този пример трябва да се използва за Самуил, забравяйки, че Карл Велики е завладявал територии,  а цар Самуил е обединявал един и същ народ, поне що се отнася до неговото управление в България и Македония. 

Любим термин на историците беше „педагогиката на мира”, образ, който остана неразбран от обикновените зрители. 

Но истинското лице на предаването водещата и гостите разкриха при споменаването на великана Григор Пърличев. Разбрахме „старите истини” от комунистическия период, че Пърличев бил славянофил и антипатриаршист, но никъде не се спомена, че е бил българин. Беше спомената и неговата награда от Атина, с ироничната вметка, че някой ден може и гърците да го обявят за свой, бяха споменати и „Сердар” и „Скендербег”, но никой от учените историци или водещата не споменаха, че той е писал и „Автобиография”, в която ясно определя своите национални чувства. Никой не прочете дори тези няколко реда: 

„Да, българин съм, дори варварин, ако искаш. Но тоя варварин... без труд те би – тебе, стария поет. Сега перчи се, колкото щеш, че си от Смирна, т.е. съотечественик на Хомер.
Наистина, [съучениците ми], ако и да се надграбваха вси над ръкописите ми, за да си препишат, но заради българското ми произношение и заради бедността на дрехите ми, постъпваха почти презрително с мене. Когато костурските майстори вървеха к вечеру пред университета и си говореха българский, те (съучениците ми) казваха: „ἰδοὺ περνοῦν τὰ βῴδια = ево ти минат воловете.“ Късаше ми се сърцето. Оскърбен в народното честолюбие, тлеех от гнева и не можех да го излея...”

Откакто беше постигнато съгласието, че на Балканите на историята и е нужна политическа подкрепа, беше отворена и любимата тема на  македонските журналисти и историци-Холокоста в Македония, участието на България в депортацията на македонските евреи и ролята на Бойко Борисов, българският премиер в тълкуването на събитията. Явно беше прокарано отдавнашното желание на македонските журналисти един български премиер или президент, все едно кой, да излезе с извинение и покаяние към македонския и еврейския народ, за стореното…ясна беше предпоставката, вината за депортацията на македонските евреи, 

да стане колективна вина на целия български народ 

Естествено, беше засегната и темата за македонските „български паспорти” и опасността заради техния голям брой и евентуалното тълкуване на числеността на българската нация в бъдеще в ущърб на македонската. 

Историкът Петър Тодоров ни обясни, че в България има и „либерални историци”, чиито възгледи съвпадат с позициите на македонската историография, а за финал, д-р Драги Георгиев ни обясни, че македонската национална мисъл е по-млада от българската „само” със стотина години и че Паисиевата „История...” изобщо не е била позната в България цели сто години, докато не била открита от Марин Дринов. Но, това са въпроси, които историците ще решават сами, помежду си.

Предаването придоби мрачен облик, когато д-р Георгиев обясни, че по време на Втората световна война някои македонци били откровени сътрудници на българските власти, водещата спомена думата „колаборационисти”, а историците премълчаха, прехвърляйки вината върху нея. Изобщо, уважаемите доктори-историци се държаха пред водещата като малки ученици, които не са си научили урока.

Трябва ясно и високо да се каже, че 

в Македония не е имало „колаборационисти с българската окупационна власт”,

та дори тя да е била и фашистка, както толкова обичат да казват някои. Тези хора са били откровени в своите български национални чувства, с проявеното желание да участват в управлението на „своята” държава. 

Това, че тази държава,  Царство България, не проведе редовни парламентарни избори на територията на Македония е само минус за нейната политическа прозорливост. Затова, македонският шовинистичен  „Закон за македонската национална чест”, по който бяха съдени македонските патриоти след войната, представлява сръбско-съветска подлост спрямо македонците с български национални чувства. Бяха съдени хора, които имаха и чест, и националност, но не македонистка. В режисираните съдебни процеси, за ужас на населението, бяха издавани и смъртни присъди. Бяха съдени честни хора, само защото се чувстваха македонски българи.

Кои са „колаборационистите”?

Дали в тази графа влиза и Кирил Пърличев, синът на Григор Пърличев, който още през пролетта на 1941 година се връща в своя Охрид, където е директор на музея. Там и умира, там е и погребан, до гроба на баща си. Дали е колаборационист ветеранът и герой от Първата световна война Коце Ципушев, който прекарва „19 години по сръбските затвори” (заглавието на неговата книга), за да дойде в Македония в началото на 1941 година. Дали са колаборационисти братята Чкатрови, най-големият Йордан, неофициалният министър на външните работи на ВМРО на Иван Михайлов, или брат му, Димитър, осъден на 10 години в тъмниците на кралска Югославия. И двамата паднаха жертва на македонистко-болшевишка идеология. Тях не ги убиха сърбите, а именно македонистките сърбокомунисти, подтикнати от съветската идея за „социализъм по целия свят”, но без българи от Македония… 

Неясна е задачата и работата на Комисията за общите събития в историята на Македония и България. Много се говори за „общо честване” на личности и дати от историята, засега работата и стигна до Илинден и Самуил. Не, това не е задачата на комисията. Тя трябва да даде оценка, а не да релативизира събитията и личностите, участници в историята. Трябва да даде правилна оценка на вече споменатите личности и събития, трябва да се занимае и с личностите на Димитър Гюзелов, първия директор на Радио Скопие и първият македонски българин, доктор по философия. Да се говори и за Спиро Китинчев, кмет на Скопие, бранител от албанските експанзионистки полувоенни части, както през 1941 година, така и през 1944, след 9 септември. 

Дали тези хора ще получат признание за своята работа, дали ще дочакат посмъртна реабилитация и, разбира се, дали ще им бъде изграден някакъв малък паметник или поне паметна плоча…дали ще се освободим от сърбокомунизма…

Абе, накрая, дали някой нещо изобщо работи в тази Комисия…


Ако Гоце Делчев е и българин, и македонец, може ли да бъде и турчин, и грък!
За македонските илюзии частично вина имат и България, и "вечната българо-съветска дружба"
Отворено писмо от Владо Перев, журналист от Скопие, Република Северна Македония 

До,
Проф. д-р Ангел Симеонов Димитров, член на Научния съвет на Института по история на БАН и на Общото събрание на БАН. Председател на Общото събрание на учените в Института по история. Член на Съвета за българските читалища към Министерството на културата.

Уважаеми г-н Димитров, 

Познаваме се повече от 25 години, още от времето на Вашия пръв дипломатически мандат в Скопие. Винаги със задоволство изтъквам, че взаимните ни отношения бяха изпълнени с респект и уважение, а разговорите с Вас бяха приятно и поучително преживяване. Затова и Ви пиша, за да изкажа моето недоумение и неразбиране около Вашата работа в Смесената македонско-българска комисия за преодоляване на разногласията по факти от общата история на нашия/те народ/и. 

Изненадан съм от бездействието и стерилността в работата и, но най-много съм изненадан от липсата на информация за работата на тази "проблематична научно-идеологическа, но и политическа" институция, както наричат някои македонски журналисти комисията. Някои от нас изпитват чувство на сериозна загриженост от позициите на македонските членове на комисията, че Гоце Делчев е "българин" колкото и "македонец", че цар Самуил "не е имал национално съзнание", затова царството му е колкото българско, толкова и македонско и подобни някакви недомислици, каквито няма и в букварите на малките деца. 

Какво прави Вашата комисия, къде сте, има ли "светлина в края на тунела" или пак си 

оставаме в задънената улица на македонското сърбоманство и българското русофилство…

дали още смятаме да се съобразяваме с политическите и разузнавателните интереси на "големия брат"!?

Преминаваме през един сериозен момент от общата ни история, по-точно, през "кризисен" момент, когато трябва да реагираме смирено, но целенасочено за осъществяването на идеалите на нашите предци, идеали пълни с творчество, но и напоени с кръв през последните 150 години. 

Не знам как реагират учените в такива моменти, виждам, че реакцията Ви е слаба и неадекватна, и се сещам за една малка история, за това как обикновените, не толкова образовани хора реагират в подобни ситуации.

Някъде през пролетта на 2005 година, аз и тогава вече бившият председател на МПО (Македонската патриотична организация в САЩ и Канада)  Георги Лебамов, заминахме на няколкодневна обиколка из Костурския край от където е семейството на Лебамов. Георги Лебамов е човек от американския елит, сътрудник на полковник Донован и личен приятел на Роналд Рейгън и Буш-баща. Той много държеше, може би за последен път, да посети гробищата в с. Вишени и в с. Блаца Българска, където са погребани неговите дядо и баба, както по бащина, така и по майчина линия, борци от Илинденско-Преображенското въстание и негови жертви. На връщане, на ГКПП-Евзони, гръцкият полицай взе документите ни, отиде в полицейския пункт и след около 20 минути се върна заедно с добре възпитан цивилен, авно агент на гръцката ДС. Цивилния държеше документите ни и започна на английски, с учтив тон: "Извинете, но вие двамата сте много интересни пътници. Единият има американски паспорт, а другият (гледайки мен)пътува с български паспорт. На едния баща му се казва Аргир (на Лебамов) а на другия - Хараламби…обаче, и на двамата майките имат едно и също име - Елена…как обяснявате това нещо?" 

Останах изненадан, че гръцкият полицай знае имената на майките ни, затова мълчах, но Лебамов се обади: 

"Това с имената на майките е съвпадение, аз и Владо сме стари приятели и отиваме да посетим родните места на моите предци". 

"Аха, рече полицаят, значи сте грък". 

Лебамов го погледна и студено му каза: "Не, аз съм роден в Америка, аз съм американец". 

"Да, отговори полицаят, но Вашият баща Аргир е от тук, значи той е бил грък".

"Не, студено му отговори Лебамов, моят баща беше турчин".

Полицаят с ужасен поглед, пълен с неверие изгледа Лебамов, после въпросително погледна и мен, а накрая Лебамов, все така спокойно продължи: 

"Знаете ли, баща ми отишъл в Америка когато е бил на 15 години, в далечната 1905 година. Тогава това е било част от Турската империя и неговият паспорт е бил турски, той е бил дете без родители, носел е името Аргирис Султанис, поданик на султана, значи, е бил турчин". 

Полицят ядосано махна с ръка, върна ни паспортите и даде знак да се вдигне бариерата на границата. След това, в продължение на много дни слушах размишленията на Лебамов за проклятието на името, документите, властта и парещото желание да има своята националност в една свободна страна като Америка. Между другото, Аргир Лебамов беше един от основателите на МПО и твърд българин, до последния си дъх привърженик на Тодор Александров и Иван Михаилов. 

Сега, когато слушам изявленията на македонските членове на общата комисия и когато 

"чувам" мълчанието на българската страна,

 оставам с впечатлението, че нещата може да се проблематизират на по-високо ниво.  

Питам се, ако гръцката страна извади кръщелните на Никола и Султана (родителите на Гоце), кръстени в патриаршеската църква и каже, че според това и Гоце Делчев е грък... Напълно вероятно е из турските тефтери и архиви да се намерят документи, че и самият Гоце Делчев след като е пътувал с турски документи е бил ...турчин…

Дали и тогава ще мълчите, доли и товага академичният мир и миролюбивост ще бъдат позиция за действията на Вашата комисия?

Неведнъж съм казвал, че ние, македонците имаме илюзии за нашата роля в историята. Мнозина си мислят, че македонците са началото и края на времето, че първият човек е бил македонец, и, следователно, и последният човек пак ще бъде македонец.

Имаме и други илюзии, но за тях частично вина имат и България, и "вечната българо-съветска дружба". Именно, тази дружба подхранваше илюзията, че ние, македонците сме победителите в две световни войни, а Бугария губеща в двете войни, плюс и една балканска. Някой, знаем кой, притискаше България цели 50 години да не надига глас в защита на своя народ в Македония. Така беше създадена илюзията за "победителите македонци" и "победените българи". Същите тези, заедно със сръбските националисти, комунисти, възпитаници на Белградския университет ни натрапиха "македонската азбука, нация и език". 

Да, ама никой не казваше и все още не казва, че нямаше македонци, а победители бяха сърбите-югославяни като съюзници на победителите, а България не е изгубила войната, а стана жертва на своето съюзничество с Германия. 

Денес вече я няма Югославия, Тито отдавна е умрял, само разголените сръбски певици по българските стадиони продават сръбския "културен" империализъм...

СССР се разпадна, а Русия, с цялата си военна сила е само бледа имитация, както на СССР, така и на империята на Романови. 

Членовете на македонската част от комисията говорят от позициите на още живия югославизъм, говорят с обиден за българския народ и история тон, а българската страна, конкретно Вашата комисия мълчи, както по времето на съветската окупация на България, времето на димитровския период или живковизма. 

Да Ви информирам, това време отмина...

Господин Димитров, това е Вашето време, време, за което ще съди или ще ВИ осъди историята. На Вас се е паднала честта да възобновявате и отстоявате традициите за 

единството на българското племе от "Черно море до Охрид" 

Ако Гоце и Самуил са и македонци, и българи, тогава Вие отваряте път, един ден те да бъдат и гърци, и турци.

Не, аз нямам нищо против гърците, нито против турците, освен отова, което казва за тях историята...но все пак, нека всеки си държи на неговото.

След петдесет години никой в България нема да помни имената на някакви новоизпечени банкери или мошеници с милиони евро, застреляни на софийските улици. Те никога не са били част от българската идентичност. 

Историята и съдбата са показали благопазположение към Вас и са Ви натоварили с най-сериозната задача, която е получавал български учен през последните 50 години. 

Да, историята е имала милост към Вас, но историята може да биде и безмилостна, ужасно безмилостна…

Лъвът от българския герб е изправен пред Вас, във Ваша подкрепа. Внимавайте, да не го убиете! 

Накрая, ето го "нашият" и "вашият" Вапцаров…аз съм там някъде между "неизвестните хора". Вие трябва да намерите своето място…

Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,




Нато и олеле Мале!

Скрийтѣ българското знаме!

Вчера на 6 фев.2019 година Сѣверна Македония, стана Английска Гурка Но 30 на Британската Империя.

Всички пишътъ, за Нато но нито единъ нема доблестта да напише, зашто бѣ сѫздана Нато?А ние ще оставимъ на иторичаритѣ, отъ поробена Македония да напишътъ нещо за сѣга?Четейки днесь по сръбскитѣ вестници въ Скопие научаваме ,че ДУПИМЕ мене има кандидатъ за президентъ за блискитѣ избори въ Сѣверна Македония!Другарката и кандидатъ за президентъ на тази сръбска публика въ нейната биография пише ,че сърбитѣ сѫ биели дядо и и баба да причътъ сръбски!Тази кандидатка която иска да управлява Сѣверна Македония ,се уплаши да напише за свойтѣ предци,че сърбитѣ когато ги биели да причътъ сръбски ги псували на Майка ви Букарска!Другарката се уплаши да напише

това?Няма да и ЗАДАДЕМЪ ВЪПРОСА ЗАЩО ПРЕМЪЛЧА ТОВА нещо? Но ще и задъдемъ въпроса, чела ли е устава на ВМРО и защо го няма въмузея на македонскитѣ борби въвъ Вардарска Македония? Тя много се фодули ,че вѣче се сродила съсъ албанцитѣ!Всички приказки на другарката, която е кандидатка да бѫде президента на днешната сръбска република сѣверна Македония, въжътъ само отъ Гевгели до Команово!Сѣга когато се разиграваше българската Кървава сватба, по Вардарска Македония бившиятъ президентъ на България едвели каза ,че следъ смъртта на Яни Сандандки е немало ВМРО!

На Гнъ.Първановъ ще му напишемъ, какво питахме журналиста отъ Радио Хоризонти, презъ Авг.1983 година ! Ето и въпроса Имаше ли ВМРО следъ смъртта на Яни Сандански ?Мочето отговори ,че е имъло но тѣ сѫ били НАЦИОНАЦИОНАЛИСТИТѢ.ДО АВТОРА Б Ѣ ОХРАНАТА НА АЛЕКСАНДЪРЪ ПРОТОГЕРОВЪ.Това го пиша за Гнъ.Първановъ за да не будалка читателитѣ на агенция Фокусъ въ България?

Следъ няколко дена, ще празнуваме и годишнината отъ подписването на Сан ъ Стефанския миренъ договъ отъ 1878 година.Моля не жвакайтѣ много, въ този договоръ влизаха Македония и Одринска Тракия.Ако този договоръ бѣ запазенъ, въ своята цялостъ, сѣга щеше да я има АвстоУнгарската империя. Прочететѣ книгата Struggle for Mastery of Europe by A.G Taylor

G.M.17/02/2019

Сѣга когато пиша научавъмъ ,че Гнъ.Путинъ, президента на Русия, щялъ а дойде на 4 Мартъ тази година за Санъ Стефанцкитѣ тържества?Ако той не каже ,че славянитѣ въвъ Вардарска Македония сѫ българи, българскиятъ народъ ще му каже другъ пѫть да не идва!

Последното сръбско коло!

Гласуването за помятана на името на днешната сръбска република Македония
преключи безъ полшинство!И дветѣ държави гласувъха и то само съсъ няколко депутата пробутаха работата!
Сѣга когато пиша, чета въ единъ отъ сръбскитѣ вестници ,че албанскиятъ орелъ съсъ дветѣ глави пиелъ вода на Вардаро и казалъ ,че тамъ ще остане за винаги!Въвъ Вардарска Македония нещата ще се влошавътъ!Вънъ отъ Вардарска Македония, нещата ставътъ все по- ясни,никой не вярва, че тази Сѣверна Македония няма някъкво си бѫдеще,Преди няколко дена въ разговоръ съсъ най-сръбскиятъ попъ въ черквата Свѣти Климентъ Охридски единъ еноряшъ каза,че утрешна Сѣверна Македония щяла да бѫде поделена, между Албания и България!Попчето което слушало това изказвъне на човека мълчалъ и поглъщалъ живи сръбски жаби.Гръцкитѣ нови демократи публично декларираха ,че тѣ няма да позволятъ новата сръбска република наричана Сѣверна Македония да бѫде, приета въ Нато за да бѫде врагъ на Византийка Гърция .Тя тази сръбска република, Сѣверна Македония гърцитѣ я искътъ за сѫюзникъ срещу България , а не за приятелъ на Майка България!Днешнитѣ патрици на България чакътъ, сръбскитѣ попчета да кажътъ или напишътъ нещо за коминтерновската черква въ Сѣверна Македония?Въ българската преса за сѣга само мълчатъ и не расъждатъ!

Г.М.28/02/2019 Торонто



Plan B и Парцелиране!

Нямъхъ намерение да пиша, за оновова, което става по Бившата Югославска република Македония, ако не бѣ онова, което се пише по адреза на Красимиръ Каракачановъ?Всички се налютиха на него, за дето има смелостта, да тегли една майна на сърбо-“македонцитѣ“и имъ каза ,че няма да имъ сѣ помага да сѣ присѫединявътъ къмъ НАТО И ЕВРОПА съ тяхниятъ коминтерновски езикъ и коминтерновска “македонска “нация!Какъвъ гряхъ, какво чудо!

Ама нали затова водихмѣ толкова войнни, или и това го забравихмѣ?Всичи се правятъ на абдали и не знаетъ ,че нашиѣ борби въ миналото бяха за обединение на Македония и Одринска Тракия съ Майка България? Сѣга следъ всички изказвание на Зоранъ Заевъ, не остава нищо друго, освенъ да подновимъ преговоритѣ съ албанцитѣ, за разделяне на Вардарска Македония между Албания и България!Всички които пишътъ за Македония знаятъ ,че тя ще бѫде поделена между Албания и България, но всички се правятъ ,че не сѫ зъпознати съ проблема, и чакътъ някой другъ, да го разрешава!Всички професори отъ България и Македония получиха двойка не ,че не знаятъза българскитѣ борби въ Македоникя а за това за дето ги е страхъ да го кажътъ, или напишътъ!Всичи чакътъ някой да имъ каже разделятѣ се ама безъ бой !

Г.М. 17/12/2018/



Македония под сянката на Соломон Голдщайн – проклятието за един разделен народ

Посятото отровно семе на коминтерновския антибългаризъм по времето на Втората световна война и след нея дава днешните видими резултати