НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

М а к е д о н с к а   Т р и б у н а
Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 161 - 2017 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 161 - Year 2017
ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪВЪ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ

Професоръ Д. Гоцевъ, Иванъ Михайловъ и Пандо Младеновъ

Г.М. 26/01/2017
Този брой на Македонска Трибуна е посветенъ на моятъ чичо Радко - Иванъ Михайловъ, Професоръ Д. Гоцевъ и братъ ми Пандо Младеновъ. Почвайки тези няколко реда, които още не съмъ написълъ, намиръмъ за нужно да поздравя новиятъ президентъ на моята родина България, съ честито и добре дошълъ въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония! Днесь преди да почна да пиша, четохъ онова което е казалъ Никола Поповски по страницата на (makfax.com.mk dated 22/01/2017). Младиятъ сръбски представителъ въвъ Вардарска Македония, не е прочелъ, че онези за които работи сѫ го нарекли вчеръшенъ югославянинъ. Става въпросъ, за онова което е казалъ бившиятъ президентъ на България, Плевналиевъ?Това се отнася и за Владо Поповски, които е написълъ глупости по страницата на dnevnik.com dated 22/01/2017 за Креснекото Въстание! Нито Никола Поповски, нито останалитѣ негови колеги не сѫ прочели условията при които албанцитѣ ще участвътъ при формирането на новото правителство! Какво сръбско безобразие, за всичко България е виновна, за онова което става по Повардарието? Албанцитѣ искътъ въ утрешната албанска държава да влезътъ всички територии, въ които живеятъ албаснци и гръничътъ съсъ себеси? Президента на Албания каза, че той ще се интересува отъ сѫдбата на всички албанци, независимо кѫдето и да живеятъ? Това исказване, ме кара да задамъ въпроса до новиятъ български президент! Този въпросъ бе зададенъ на бившиятъ президентъ на България на име Петъръ Стояновъ! Какво ще предложимъ на българитѣ отъ Вардарска Македония, които ще останътъ извънъ границитѣ на Велика Албания, за да се прикачъ къмъ България? Това го пиша понеже презъ последната среща на професоръ Гоцевъ и Пандо Младеновъ съсъ Иванъ Михайловъ (Ян. 1990г.)! Професоръ Гоцевъ пита моятъ чичо Радко. Какво ще кажешъ за Свободна и Независима Македония? Моятъ чичо отговори съ необходимиятъ цинизъмъ! За коя Македония говоришъ, албанцитѣ стигнаха до Вардара? Ние отъ редакцията задаваме сѫщиятъ въпросъ и днесь? За каква “македонска“ нация говоритѣ и пишетѣ вие, които стѣ окупирали Вардарска Македония за сърбитѣ? Новиятъ български президенъ ще трябва да вади Коминтерновскитѣ кестени, отъ сръбскиятъ огънь въ Повардарието? Онези които сѫ окупирали България, ще трябва да се сѫобразявътъ и съ насъ македонскитѣ българи, понеже и ние смѣ частъ отъ българския народъ?

За резолюция на Европейския парламент за правата на българското малцинство в Албания

17.02.2017 | Владимир Перев
Безпрецедентен шум се вдигна в македонските медии след резолюцията на Европейския парламент за правата на българското малцинство в Албания и задълженията на албанската държава да спазва тези права. Отново се отвориха старите дисертации за българския фашизъм и за правата на "македонците" от Александър Велики до днес на територията на България, Гърция, Албания, Косово и други държави, с видимо отклонение от изискването на правата на "македонците" в Сърбия. Истина, сега вече не се чуха тезите, че Македония и "македонците", които са от Македония до Индия, но видимо е желанието да се предоставя на македонската общественост изявления от страна на организациите от типа на ОМО Илинден, но сега на македонския еничар Едмонд Темелко, който твърдеше че никога в Албания, в пределите на Мала Преспа и Гора е имало българи, а само "македонци" от вечни времена.
Българските депутати в Европейския парламент се превърнаха в най-мразените персони в Македония, но никой не иска да говори за коминтерновските и комунистически идеи за образуване на една нация в сърцето на Балканите, която ще има само една задача, да унищожи българското национално наследство в Македония.
Тук има и други хора, с други мнения. Македонските българи с възхищение го приеха това решение, то за тях е признание на стогодишната борба за запазване на българска идентичност на своите предци и на собствените им български убеждения. Евтини приказки, че повечето от тях са взели българско гражданство заради лесния начин да заминат по белия свят, но това са само предсмъртните крикове на загубена сръбско-коминтерновска кауза срещу процеса на обединение.

ЕП се застъпи за българите в Албания

15 Февруари 2017 | Агенция "Фокус"
Страсбург. Европейският парламент прие резолюцията за Албания, в която по предложение на българските евродепутати Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки беше включен текст, с който се потвърждават правата на българското население в Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора и се препоръчва те да бъдат включени в законодателството на страната и да бъдат гарантирани на практика. По неофициални данни българите в Албания са между 50 и 100 хиляди души и чакат от десетилетия да бъдат признати за етническа група. В Албания официално са признати 3 национални малцинства – гръцко, македонско и сърбо-черногорско, като и две етнолингвистични – ромско и румънско. В последния си годишен доклад за напредъка на Албания Европейският парламент за първи път призова да се признае българското малцинство в страната. В официалния текст на доклада пише, че са необходими допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Албания. Препоръчва се правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора, да бъдат включени в законодателството и на практика гарантирани.
В коментар за „Фокус“ евродепутатът Андрей Ковачев определи резолюцията като „исторически за България текст“, тъй като за първи път се призовава за признаването на българската историческа общност в Албания, подложена от десетилетия на денационализация от комунистическия режим в Титова Югославия. Ковачев отбеляза, че тази общност е единствената, което е непризната. „Всички други общности в Албания са признати било то като национални малцинства или езикови малцинства, но българската общност не е призната поради историческите причини след Втората световна война, свързани с комунизма", каза още Ковачев. От своя страна колегата му, евродепутатът Ангел Джамбазки, заяви, че има огромно символно значение, защото е смъртоносен удар в сърцето на белградско-скопската фалшива теза за това, че в Република Македония и в Република Албания няма българи, а има някакви други – някаква измислена нация, конструирана след 1945 година. По думите му само за миналата година 2 500 човека са поискали да възстановят своето българско гражданство на основата на своя произход.
Резолюцията коментираха и историците проф. Божидар Димитров, проф. Пламен Павлов и проф. Светлозар Елдъров. Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров посочи, че до 1932-1934 година албанците сами са включвали българите към националните малцинства, които живеят там, но след това, по време на комунизма, главно поради липса на интерес от наша страна, българите са отпаднали от списъка на малцинствата. Според проф. Светлозар Елдъров гарантирането на правата на българите в Албания е събитие от национален мащаб. По думите му това е потвърждаване на една истина – че в границите на днешната държава Албания живеят българи, което подкрепя и българската историческа теза, че мнозинството от населението в Македония е било българско, има български корени. Проф. Елдъров добави, че от тук вече идва и ролята на българската държава – да подкрепи българското малцинство в Албания в неговите културни интереси, за да може наистина да отстоява тази историческа правда. Историкът проф. Пламен Павлов заяви, че трябва категорично да поставим българския въпрос, не само в Албания, но изобщо на Балканите, защото това, което се върши спрямо нашата нация извън пределите на днешна България и което се толерира много често дори от западните сили от невежество или политически сметки, е престъпление срещу човечеството. По думите му тази наша общност, и нейната християнска, и нейната мюсюлманска част, е запазила своите стари български добродетели, много стар български фолклор, един прекрасен български език. Така че във всяка едно отношение ние сме заинтересовани това решение на Европейския парламент да бъде реализирано на практика, да не остане само пожелание и препоръка. „От друга страна тук има една друга голяма дилема – Македония. Това са хора, които са българи, които ние приемаме за българи, които ЕП приема за българи, а Македония се опитва да им променя самосъзнанието и да ги превръща в македонци“, допълни проф. Павлов.
Македонските медии също излязоха с коментари. „Македонска радио телевизија“ коментира, че български евродепутати са посочили , че "в Албания живеят 100 хиляди българи, които нямат никакви права на едно признато малцинство". „Тоест, те искат и успяха да прокарат тезата, че македонското малцинство в трите посочени места всъщност е българско“, коментира медията по познат коминтерновски начин, използвайки откровените измислици за „македонското малцинство“
Електронното издание „Телеграф“ се оплаква, че „Македонците са станали българи“. Медията твърди, че така се потвърждават опасенията на македонистите, че България с помощта на Европейския съюз ще опита да "присвои" македонците в България.
Скопската телевизия „Сител“ откри за коментар Едмонд Темелко, председател на партията на македонците в Албания,“Македонският алианс за европейска интеграция“, който осъди резолюцията.
Скопското електронно издание "МКД“ цитира фракцията „Зелени/Европейски свободен алианс“ в ЕП, която твърди, че България чрез Албания „иска да прокара дневния ред си за несъществуването на македонския народ“. В коментара на медията се сочи, че срещу резолюцията са гласували от фракцията „Зелени/Европейски свободен алианс“, която е отбелязала, че това е опит на България да прокара своята програма за "несъществуването" на македонската нация и да се прекръстят „македонците“ и другите славянски популации, живеещи в Албания като българи.
Темата за резолюцията за признаване на българско малцинство в Албания е водещо за медиите „Алсат-М“, „Фактор“ , „24 Вести“, телевизия „Канал 5“ и др.

Евродепутатът Андрей Ковачев: Резолюцията на ЕП за Албания е исторически за страната ни

15 Февруари 2017 | Агенция "Фокус"
София. Изключително радостен съм, че се прие исторически за България текст - за първи път се призовава за признаването на българската историческа общност в Албания, подложена от десетилетия на денационализация от комунистическия режим в Титова Югославия. Това каза евродепутатът от ГРЕБ/ЕНП Андрей Ковачев за Агенция "Фокус" по повод приетата от Европейския парламент резолюция за Албания. "Текстовете призовават за спазването на правата на българската етническа общност, за включването им в законодателството и гарантирането им на практика", обясни Ковачев, по чието предложение в резолюцията беше включен текст, с който се потвърждават правата на българското население в Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора и се препоръчва те да бъдат включени в законодателството на страната. "Тази общност е единствената, което е непризната. Всички други общности в Албания са признати било то като национални малцинства или езикови малцинства, но българската общност не е призната поради историческите причини след Втората световна война, свързани с комунизма", каза още Ковачев.
Василена ЙОРДАНОВА

Ангел Джамбазки: Признаването на българската общност в Албания е смъртоносен удар в сърцето на белградско-скопската фалшива теза, че там и в Македония няма българи

15 Февруари 2017 | Агенция "Фокус"
София. Признаването на българската общност, на българското малцинство, има огромно символно значение, защото е смъртоносен удар в сърцето на белградско-скопската фалшива теза за това, че в Република Македония и в Република Албания няма българи, а има някакви други – някаква измислена нация, конструирана след 1945 година. Това каза за Агенция „Фокус“ Ангел Джамбазки, евродепутат от Европейски консерватори и реформисти и член на бюрото на групата, във връзка с приетата от Европейския парламент резолюцията за Албания, в която по предложение на българските евродепутати Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки беше включен текст, с който се потвърждават правата на българското население в Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора и се препоръчва те да бъдат включени в законодателството на страната. „Това е малка крачка, но все пак е успех за Българската кауза“, заяви Джамбазки. „Известно е наличието на българска общност на територията на днешна Република Албания още от Средновековието. Известно е, че през 30-те години на миналия век има подготвен договор за подписване между България и Албания, с който трябва да бъде официално признато българското мнозинство“, отбеляза той, като припомни, че това не се случва заради Втората световна война и разразилите се тежки политически катаклизми в тази част на света след това. „Известно е, че в Република Албания по настоящем са признати всички известни национални малцинства, без българското. Защо е особено важно това да се случи? Не само, защото, включвайки го в законодателството на държавата, те ще бъдат гарантирани на институционално ниво. Не. Нашите отношения с Албания са по-скоро добри и по-скоро приятелски и ние градим мостове, с които бихме могли да въздействаме върху процесите на Западните Балкани. Но тук признаването на българската общност, на българското малцинство, има огромно символно значение, защото е смъртоносен удар в сърцето на белградско-скопската фалшива теза за това, че в Република Македония и в Република Албания няма българи, а има някакви други – някаква измислена нация, конструирана след 1945 година“, коментира Ангел Джамбазки. „Затова беше изключително важно да бъде призната българската общност. Затова беше изключително важно да им бъде обърнато внимание и да препоръчаме промени в законодателството“, посочи още той, като допълни, че тези промени по никакъв начин не са насочени срещу интересите на Република Албания. „Напротив. Ние работим много добре с албанския посланик. Нашето желание е, защитавайки правата и законните интереси на българите в Албания, да можем да прехвърлим разговора освен в Албания отново и в Република Македония“, заяви още евродепутатът. Той отбеляза, че в Албания от много време са известни и български организации, и български културно-просветни дружества. „Известно е, че само за миналата година 2 500 човека са поискали да възстановят своето българско гражданство на основата на своя произход, така че нямаше никаква причина това да не се случи“, подчерта още Джамбазки. Той отбеляза и усилията на евродепутата Андрей Ковачев. „Беше ни изключително трудно да намерим съмишленици във всички парламентарни групи. Това беше една истинска офанзива, за да можем да защитим това предложение, тъй като в последния момент една от групите поиска разделно гласуване, което означава, че имаше офанзива, в която щеше да отпадне именно изречението: „гарантирането на правата и законните интереси на българите в Албания“. И ние се принудихме да търсим политически съмишленици буквално в залата. Може да си представите как се върши това между 750 европейски представители. Но в края на краищата - получи се. Офанзивата беше организирана, забележете не от албанското правителство, а от „скопските ръце“ в Европейския парламент. Бяха активирани и мотивирани предимно хора, свързани по някакъв начин с бивша Югославия, с югославските интереси, с югославските служби и т.н. Бяха се подготвили доста сериозно, но този път загубиха, за което поздравявам и колегата Ковачев, и колегата Петър Корумбашев, който свърши много работа, намирайки хора в неговата група. Колите от АЛДЕ, които както е известно в България са от ДПС, също бяха заявили плюсове, така че, когато се свърши нещо полезно за държавата, то трябва да бъде споменавано. Можем да бъде противници по много други теми, но по тази тези нашите колеги взеха абсолютно правилната и национално отговорна позиция“, заяви още Агнел Джамбазки.
Весела ПЕТРОВА

Проф. Пламен Павлов: Трябва категорично да поставим българския въпрос, не само в Албания, но изобщо на Балканите

15 Февруари 2017 | Агенция "Фокус"
София. Трябва категорично да поставим българския въпрос, не само в Албания, но изобщо на Балканите, който трябва да бъде решен с модерни средства, без войни и катаклизми, но трябва да бъде решен, защото това, което се върши спрямо нашата нация извън пределите на днешна България и, което се толерира много често дори от западните сили от невежество или политически сметки, е престъпление срещу човечеството. Това каза за Агенция „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов, във връзка с приетата от Европейския парламент резолюцията за Албания, в която по предложение на българските евродепутати Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки беше включен текст, с който се потвърждават правата на българското население в Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора и се препоръчва те да бъдат включени в законодателството на страната. „Коментарът може да е само положителен, защото това е един въпрос, който стои на дневен ред от десетилетия. Още повече, че през тези повече от 27 години на така наречения „Преход“, от албанска страна на няколко пъти имаше знаци за това от хора от българско потекло, които са на достатъчно високи позиции в албанския политически обществен живот и в културата. На тези знаци от албанска страна обаче нямаше адекватна реакция от българска страна, освен чисто вербално“, отбеляза проф. Павлов. „Можем само да изкажем благодарност на евродепутатите, които повдигнаха този въпрос, тъй като той наистина трябва да бъде решен. В Албания живеят българи, това е нещо, което е факт от последните над 1000 години. Тази наша общност, и нейната християнска, и нейната мюсюлманска част, е запазила нейните стари български добродетели, много стар български фолклор, един прекрасен български език. Така че във всяка едно отношение ние сме заинтересувани това решение на Европейския парламент да бъде реализирано на практика, да не остане само пожелание и препоръка“, каза още историкът. „Във времето, когато аз работих в Агенцията за българите в чужбина, също имаше не малко опити да се направи нещо по въпроса. Тогава бяха изградени някои от големите български дружества. Така че нашите сънародници в Албания и до сега не са загубили надеждата, че техният статут ще бъде признат“, отбеляза проф. Павлов.
„От друга страна тук има една друга голяма дилема – Македония. Това са хора, които са българи, които ние приемаме за българи, които ЕП приема за българи, а Македония се опитва да им променя самосъзнанието и да ги превръща в македонци. В Някои отношения това има резултат. Да речем в село Връбник – това голямо българско село, което е една самостоятелна единица, през 90-те години хората на 100% знаеха, че са българи. Днес по-младите от тях са на мнение, че са македонци, тъй като там македонската държава излъчва телевизионни и радио програми. В нашата държава не виждаме политическите сили да осъзнават колко е важен този въпрос за достъпа на информация на нашите сънародници“, коментира той. „Трябва категорично да поставим българският въпрос, не само в Албания, но изобщо на Балканите, който трябва да бъде решен с модерни средства, без войни и катаклизми, но този проблем трябва да бъде решен, защото това, което се върши спрямо нашата нация извън пределите на днешна България и, което се толерира много често дори от западните сили от невежество или политически сметки, е престъпление срещу човечеството. Не може хора, които са от определена нация, които са носители на една многовековна културна традиция, да бъдат трансформирани в измислени виртуални нации, каквато е македонската, или горанската или шопската. И до днес в Република Сърбия продължават такива опити“, допълни проф. Павлов. По думите му резолюцията е една решителна крачка към поставянето и решаването на българския национален въпрос в една модерен, но съобразена с науката, традициите и реалността форма.
Весела ПЕТРОВА

"Българите в Р Македония да бъдат градивен елемент в Конституцията на държавата..." твърди Владимир Панков, председател на Асоциация "Радко"

Брой 6, 2016 г. | Списание “България Македония“
Владимир Панков е роден през 1954 г. в Охрид. По образование е икономист. Работил е известно време в Швейцария. След разпада на Югославия, заедно със съмишленици, създава Организация на българите в Р Македония, носеща инициалите на историческата ВМРО. Това става през 1993 г. Организацията не получава официална регистрация, а Владимир Панков е арестуван няколко пъти, бит и малтретиран заради това, че изповядва българската си национална принадлежност. На 30 юли 1996 г. по­лучава български паспорт. Поканен от известния австрийски лингвист професор Ото Кронщайнер на симпозиум в Залцбург, той е задържан на летището в Скопие и българският му паспорт е отнет от полицията. Обявената от него гладна стачка завършва с връщане на документите за самоличност и идването му в България, където престоява до 1998 г..
На 27 октомври 2000 г. той създава Сдружение на граждани "Радко", което е представено официално в хотел "Холидей ин" в Скопие, съпътствано от хвърляне на димки и други провокации. По-късно Сдружението е обявено за противоконституционно от македонската съдебна власт. През 2008 г. "Радко" печели делото в Съда по правата на човека в Страсбург, срещу Македо­ния.
От тогава до днес опитите на Владимир Панков за озаконяването на Асоциацията на граждани за запазване на идентичността на българите в Р Македония "Радко" - Охрид не бяха един или два. Най-после, Асоциацията е регистрирана от Централния регистър на Р Македония, което е атестат за борбените качества на нейния председател.

Пълен текст

Писмо до професоръ Веселинъ Ангеловъ

Драги Гнъ.Ангеловъ ако може да ми испратитѣ всички мстериалитѣ, но да може да ги публикуваме и отваряме, отъ които и да било кампютеръ! Другата частъ на това писмо, ще Ви задамъ няколко в ъпроса, понеже четохъ че Владимиръ Поптомовъ билъ противъ македонизацията на Пиринскиятъ край на България? Ако наистина е билъ противъ, македонизацията, какъ така не сѫ го убили? Хората които бяха противъ македонизацията бяха хора, отъ групата на Иванъ Михайловъ и то фанатични българи, така пише въ научниятъ трудъ на Стоянъ Германовъ, които е членъ на МНИ. Зоранъ Тодоровски, пише че въвъ Вардарска
Македония само Михайловиститѣ българи, сѫ били противъ македонизацията тамъ (Н.М.25/09/2009г.). Владимиръ Поптомовъ е единъ отъ авторитѣ на “Защо Ние македонцитѣ смѣ отделна нация“,Юни 1934г. Не е ли време, вече да кажемъ истината на българитѣ, независимо отъ това кѫдето и да живетъ тѣ? Време е да престанемъ да канонизираме чуждитѣ шпиони комунисти!
Съ братски поздравъ отъ Торонто Г.М. 9/02/2017/

За Дейна Рорабакър

8 февруари 2017 г. | Владимир Перев
Тежко бреме и тежък живот са надвиснал над Македония и нейните граждани. Скопие е наймрсня град в Европа и то в продължение на цялата зима, ситуацията в други градове не е нищо по-добре, гражданите са найбедните в Европа, Македония вече месец и половина не може да състави ново правителство, престъпност и корупция на всяка крачка, най-накрая, като студен душ да дойде изявлението на американският политик Дейна Рорабакър, че македонското общество е толкова разделено, че Македония не може вече да съществува като държава.
Дейна Рорабакър не е било кой ... той е политик още от времето на Роналд Рейгън, а сега ръководи с подкомитета по външна политика на американския дом на представителите. Той дава и решението. Ако страната не може да оцелее като държава, веднага да се раздели между Косово и България, относно, секи да си ходи към своите етнически братя, а ако искат някои, да се присъединят и към друга съседна държава.
Македонските граждани останаха направо ужасени от такавата декларация на американски политик и близак сътрудник на
президента Тръмп, а македонското външно министерство изпрати нота до Стеј департамента за обяснение на изявлението на Рорабакер. Отговора бе бърз и кратък, американската политика към Македония оставя същата, с подкрепата на цялостноста и суверенитета на държавата.
Няма да мине дълго време и Македония ще разбере дали изявлението на Рорабакер е само лично мнение на американски политик, или пък новата администрация на Тръмп готви нови сценария на Балканите. Едно е сигурно - България е на висшето първо място сред някои американски политици, а македонските българи очакват положително отношение на Македония към техните общо човешки права, този път подкрепени от новата американска администрация...

Владо Перев: След Рорабакър на ход е България

08.02.2017 | БГНЕС
С изказването си, че Македония трябва да се подели между Косово и България, конгресменът Дейна Рорабакър, предизвика изненада в македонското общество. Досега нито един американски политик не правил такива изявления. Нашето външно министерство веднага изпрати нота до Държавния департамент за това какво е отношението на американската външна политика към Македония. Американското посолство в Скопие веднага отговори, че политиката на Вашингтон към Македония остава непроменена. Те са за унитарна и суверенна Македония. Но това е само една част от това, което се случи. В социалните мрежи и в интернет темата се обсъжда, но има опити да й бъде придаден по-друг контекст. В смисъл ако вече ще се делим, дали и нашите "братя сърби" да не вземат нещо. Всъщност изявлението на Рорабакър, че държавата ни трябва да се подели, повече се отнася до албанците в Дебър и Гостивар, които да се присъединят към държавата Албания, а не към Косово. От друга страна някои се опитват да внушат, че е възможно присъединяване и към Сърбия - нещо, което самият Рорабакър въобще няма предвид. Защото именно той беше човекът, който говореше, че Сърбия трябва да даде Прешево, Медведжа и Буяновац на Косово и така да бъде прекратено сръбското владичество над територии, които са албански, само да остане свободен Коридор №10. Това е първата част. Втората част е, че по отношение на Македония Рорабакър не измисля нищо, посочва само едно реално положение на разделеност между македонците и албанците. И посочва решение за това. Най-важното кое е? Че за първи път в историята на съвременна история - след Третото българско царство България стана хит в американската външна политика. Само че остават неясни позициите на българските политици във връзка с изявлението на Рорабакър. Де факто за първи път американската политика признава, че българите имат права върху отделни територии в Македония и че съществува българска народност в Македония, българска културна идентичност и традиции. Американската външна политика за първи път се връща на възраждането, на елементите на освобождението на Македония от турското иго и т.н. Сега на ход е България. България трябва да види как всички народи около нея се грижат за своите малцинства, как се отнасят към своите хора и територии: какви условия наложиха унгарците на румънците за Трансилвания; какви условия се налагат на Сърбия за Косово; какви условия ни налагат на нас албанците за Западна Македония, където има предимно албанско население; какво въобще правят гърците с името на държавата ни и т.н. . И българските политици един ден трябва да обсъдят своята историческа задача и да си кажат мнението. Думите, че България е европейска държава, трябва да престанат да бъдат декларативни и трябва да отстояват правата си. Македония има най-трагичната си история. Тя е най-изостаналата страна в Европа, най-бедната, с най-голям дял от изселено население, да не говорим за най-нисък БВП на глава от населението... Има неща, които се мерят според числата, от математиката. Има и такива, които не се мерят с математически показатели: че Македония изостава по отношение на човешките права, положението с медиите тук; че Македония е абсолютно изостанала по отношение приемането на европейските норми. Сега на политическата сцена трябва да излезе България и да бъде достойна по отношение на своите исторически и национални традиции. Да си каже мнението по отношение на своето историческо и политическо наследство в Македония. Не трябва да забравяме, че от 1913 г., след това от 1921-22 до 1934 г., и след 1944 г. десетки хиляди, да не кажа и сто хиляди македонски българи са набутани в затворите на Кралство Югославия и после на Титова Югославия. Били са бити, пребивани, избивани без съд и присъда. И когато американски политик говори за някакви права на българите в Македония , тогава България трябва да си каже мнението. Рорабакър не е човек, който създава проблеми, проблемите вече съществуват, той само ги отбелязва и дава една от възможностите за решаване на въпроса. /БГНЕС ............. Владо Перев е македонски журналист, работил е в Македонската национална телевизия.

Републикански конгресмен Дейна Рорабакър в интервю за "Визион плус"

"Моето становище е, че Македония не е държава. Съжалявам, но не е държава. Те са разделени до такава степен, че никога няма да имат възможност да вървят добре заедно. Затова косовците и албанците в Македония трябва да бъдат част от Косово, а другата част на Македония трябва да стане част или от България, или от която и да е друга страна, с която твърдят, че са свързани. Идеята е, че ние искаме да държим Македония жива, тъй като някой преди 30 години е решил, че това е конфигурация, която трябва да произлезе от разпадането на Югославия, но това не е мотив, че тази идея все още е силна". Това заявява американският републикански конгресмен Дейна Рорабакър в интервю за "Визион плус" от Тирана, цитиран от македонската телевизия Алсат М.
На въпрос подкрепя ли администрацията на президента Доналд Тръмп тази идея, Рорабакър казва, че има влияние върху американската външна политика и че в бъдеще на заседание на Комисията по външните въпроси ще се разговаря и по въпроса за промяна на границите на Балканите.
"Аз имам влияние върху американските политици. Аз съм председател на Комисията по външни работи на Камарата на представителите, която се занимава с тази част на света. Ще имаме заседания през следващите месеци. Един от въпросите, по които ще разговаряме, е промяната на границите с цел те да имат смисъл и да донесат мир на Балканите", казва той.
В интервюто за "Визион плус" Рорабакър казва още, че САЩ не се страхуват от руското влияние въпреки съществуващите основания.
В новата администрация на Тръмп Рорабакър е председател на Комисията по външните работи, а е бил помощник на президента Роналд Рейгън, уточнява Алсат М.
Македонското външно министерство поиска чрез посолството си във Вашингтон становище от Държавния департамент на САЩ за коментарите на конгресмена.
Изявленията на Рорабакър предизвикват голяма тревога около Македония и в региона. Те разпалват националистическа реторика в съседнните страни, с което ни връщат в миналото, се казва в съобщението на македонското външно министерство.
В МВнР изразяват увереност, че Държавният департамент ще премахне всякакви дилеми по изложените позиции и ще потвърди политиката си към Македония и Балканите.

Граф Игнатиев – архитект на свободна България
Забравените герои на Първата световна война

Днесь утре или следъ това?

Гееорги Младеновъ 30/01/2017/
Преговопритѣ за сѫставене на ново правителство приключиха и сега остава да се разделятъ безъ война! Каквито и нови избори да се правятъ, въпроса си остава Македония да бѫде разделена между Албания и България! Това го прогнозирътъ всички, но въ Македония и България никой нн го коментира! Въ Македония и България малчътъ, като да не знаятъ за какво става дума? Албанцитѣ казаха какво искътъ! Тѣ казаха, че искътъ да граничътъ съ България, ама някѫде къмъ Кюстендилъ? Ние отъ Торонто се питаме, до кога нашета родина България ще трябва да малчи? Въ Македония и България никой не ги е информирълъ, че тяхниетъ лидеръ на име Слободанъ Милошевичъ го умрие въ Холандия! Драсканията на Ристо Никовски срещу Гнъ. Плевналиевъ няма да спасятъ сърбо-македонизма въ Повардарието. Разделянето на тази географска територия между Албания и България е неизбежно!

Няколко реда за сказката на 11 Януари 2017 година въ залата на МНИ София

Г.М. 26/01/2017
Нямъхъ намерение, да пиша нещо за което бе казалъ Емилъ Милановъ на горната дата въ София България! Отъ това което е написано по страницата на МНИ ми стана ясно, че Емилъ както всички други дипломати, си е останалъ въ Коминтерновскиятъ кафесъ! Той е говорилъ, за Българо-Македонскитѣ черкви въ градъ Торонто Канада.и е казалъ, че Македоно-Българскитѣ черкви, сѫ били построени отъ българитѣ, които сѫ дошли въ новиятъ свѣтъ направо отъ Македония! Какво сѫ правили имигрантитѣ, които сѫ дошли направо отъ България тукъ въ Канада, българскиятъ дипломатъ е премълчалъ да ни разкаже? Понеже него го е страхъ, ние ще го напишеме! По северна Америка имаше две български нации! Едната нация бе българската, въ която бѣха болшинството българи отъ Македония а другитѣ бяха, Югословени по националностъ и по раса “македонци“. Това бяха сръбскитѣ агенти на коминтерна отъ България и носеха фамозното име Македонски народенъ сѫюзъ. Следъ като Югославия реши, да се противопостави на българската политика на МПО (1967г) и реши да се позволи правене на “македонски“ черкви, първитѣ които дадоха пари и станаха членове на тѣзи черкви, бяха сръпскитѣ четници на Гео Пирински, тази информация въ България всички е премълчавътъ! Другото за което е говорилъ Гнъ.Милановъ е българската преса отъ Торонто? Ние се питаме и то на високъ гласъ, колко статии сѫ написъли тези български вестници въ защита на българитѣ въ Македония? Ние ще отговоримъ на този въпросъ, понеже въ България ги е страхъ! Нито една статия няма написано! Редакторката на единъ отъ тези вестници ни писа, че нейнитѣ читатели, не се интересувътъ отъ история и политика! Ние и писахме, че тѣзи които не ги интересувътъ отъ българската история, тѣ сѫ оставили въ Скопие да е пишътъ бългрската история!

Цариградската посланическа конференция
Сталин и България
Чърчил и България
Началото на Студената война
България и ВОСР
Зараждане на Македонизма

EДНА ПОИНАКВА ИСТОРИЯ

10.12.2016 | Владимир Перев
За „История на българите от Македония“ том 1.и том 2. на проф. Григор Велев
Професорът д-р Григор Велев, за непълни две години издаде две книги за общата македонска история, които обхващат периода от древността до началото на Балканските войни. Първият том е  от 430 страници, а вторият от 620 . Което означава, че се появил най-обемният досега и най-амбициозният труд, създаден от един автор, което строго научно погледнато, изобщо не учудващо за специалист, който пише по темата.
За какво става дума и кой е проф. д-р Григор Велев. Той е роден в Хасково през 1938 г., завършва патология, специализира в областта на патологичната имунология, става професор, след това шеф на катедра на Медицинския институт в Стара Загора, България, за да завърши кариерата си като ректор на Медицинския институт в Стара Загора. През годините  издава няколко стотин научни медицински монографии  в  областта но патологията и имунопатологията.
Дотук всичко е в реда на нещата. Но не и с проф. Велев, който целият му живот и посветен на политико-историческата проблематика на българския национализъм, което го прави  един от най-значимите и най-образовани български националисти. Трябва да  напомня, че понятието „националист“ в българското общество има позитивно значение, това е нещо като по-висок стадиий на патриотизма, нещо като позитивен, творчески патриотизъм, но който остро се различава от негативното значение на шовинизма.
Фамилните корени на проф. Велев тръгват от Щип, откъдето след 1878 г. неговото семейство се преселва в България, и оттук е тази привързаност на автора към минатото, и тя трява да се разбира,  не само като привързаност към историята на своето семейство, но и към историята на Македония.
Този Григор Велев покрай всичките си многобройни научни дейности не е станал и не е пожелал да стане академик на Българската академия на науките (БАН), но става инициатор да се сформира алтернативна Академия на науките и изкуствата (БАНИ), в която членуват изявени учени, писатели, творци, журналисти, актьори и други специалисти с различни професионални профили, които не признават нормите на държавната Академия на науките.
В първия том от тази „История...“ д-р Велев се връща към потеклото на българите и тяхното заселване на Балканите, връзките им с Македония, разглежда произхода на името Македония, спира се на християнството и покръстването, богомилството, като и на възникването на различните български държави, включително и тази на Цар Самуил.
По-нататък  разглежда византийското владичество, разпада на Византия и латинизирането на териториите, описва материалната и духовна култура в Македония, но и завладяването й от османлиите, не подминава духовния гнет на гръцката цариградска Патриаршия, възникването на Охридската архиепископия и нейната съдба, националното Възраждане, борбата за българската Екзархия, изброява българските училища и културните институции в Македония, обсъжда офицерите от българската армия и онези, които са родом от Македония, като първият том да завършва с решенията на Берлинския конгрес.
Вторият том започва с борбите за освобождение от Отоманската империя, хайдутството, бунтовете, четническото движение, въстанията, основаването на ВМОРО, Илинден 1903 г. Авторът проследява работата на конгресите на ТМОРО, ВМОРО и ВМРО, вътрешните борби в организацията, върховизма и неговата роля, разединението, братоубийствата, тайните офицерски братства, за да завърши  книгата си с периода преди Балканските войни.
Но това не е краят. Амбициозният Григор Велев е подготвил за издаване нови книги от същата поредица, които заедно ще  наброяват шест или осем тома и ще обхващат периода до ден днешен.
Кое е тук старото, и кое е новото в публикацията  на този образован лекар и историк? Старото е, че цялото македонско общество, с всичките свои качества е разгледано като българско, като част от българската история, политика и култура. Това вероятно ще им допадне на онези, кои се чувстват като част от българския етнос в Македония, а най-много на онези кои мислят или искат да мислят, че цялата Македония и всичките  й жители се дел от българския етнос. Това няма да се хареса на противниците на подобни тези, ама техните реакции се отдавна познати. От 1918 година насам редовно слушаме тезите на някои наши комшии, а и на наши общественици, дори и на някои „научници“ за „простаците бугари“, за „бугарите-татари“ или за „дебелоглавите бугари“, та сега дойде ред да се чуе и другото, „простачко“ мислене.
Убавината на тези две книги е абсолютното отсъствие на каквото и да е било субективно мнение по представените исторически тези или към онези,  които са ги изразили. Никъде не може да се срещне някоя авторска оценка, било тя негативна или позитивна. Книгите се съставени и конструирани като енциклопедии, и са нещо като мини /а и не толкова мини, напротив!/ справочници за исторически събития и личности, илюстрирани са с безброй портрети и фотографии на различни места и градове. Всяка личност е представена с фамилия, име, а биографиите са сбити, кратки и съдържателни. А след всяка отделна глава е изброена голяма по обемна литература, отнасяща се към съдържанието.
Книгописът, или посочената литературата включва всички, буквално всички издания и други писмени материали по темата, върху кои се гради позицията на автора. Онези, които се съмняват, или онези, които са недоволни от прочетеното, винаги могат да потърсят или да се консултират с други автори, така че обективността остава единствена цел на съставителят на двете книги.
Понеже на  автора не може да му се отправи забележка по отношение на научния му подход,  трябва да се каже, че в случая става дума за приложна  наука, за нещо, което отдавна е написано и /или потвърдено, а в тези книги си е намерило мястото си като фактология, която благодарение на посочената литература, винаги може да бъде и оспорена.
Енциклопедическият подход, изобилието на фотографии и документи, богатата литература и посочените исторически извори, правят от тези два тома приятно четиво, предназначено за по-широки кръгове, четиво, което всеки читател може да надгражда, да оспорва или да възприеме.
Разбира се, в демокрацията, всичко е личен избор...
Публикувано във вестник „Дневник“, който излиза в Скопие
Владимир Перев е македонски българин, роден през 1945 г. в Прилеп, в семейство на български офицер. И през двете световни войни баща му Харалампи Перев е служил в българската армия, като за кратко,  преди установяване на българско управление, е бил избран от гражданите  на Прилеп за кмет.
Владимир е следвал право в Белград, Загреби Скопския университет. От 1968 г. е на работа в Македонската национална телевизия, но през 2004 г. е уволнен заради пробългарските си прояви. През 2003 г. той адаптира на македонски литературен език и издава в Скопие „19 години в сръбските затвори. Спомени“ от Коце Ципушев.
Владимир Перев отправя „Отворено писмо до президента Първанов“, в което го упреква, че не се ангажира с българщината в Република Македония.

 
Hosted in Toronto by Macedonian Tribune
Назад към съдържанието | Назад към главното меню