Отиване към съдържанието

Главно меню:

ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪ ИНТЕРНЕТЪ СТРАНИЦАТА НА МАКЕДОНСКА ТРИБУНА!

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 170 - 2017 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 170 - Year 2017

ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪВЪ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ


Св. Климент Охридски - Щип

ТОЗИ БРОЙ НА ВЕСТНИКА НИ ЩЕ ГО ПОСВЕТИМЪ НА БЪЛГАРСКИѢ ВЪЗРОЖДЕНЦИ
ОТЪ ГРАДЪ ЩИПЪ
26/10/2017 г. | Г. Младеновъ
Изборитѣ отъ 15 Окт.2017 г. показаха, че Вардарска Македония е разделена и федерирана! Нашъ дългъ е да поеснимъ на нашиятъ читателъ онова, което се премълчава въвъ Вардарска Македония днесь! Следъ фъмознитѣ избори четеме увеличаване на антибългарската пропаганда въ самата Вардарска Македония! Най-фанатичния сръбски вестникъ въ Македония носештъ името, Нова Македония не е престанълъ да бълва анибългаризми, следъ някаква си победа на изборитѣ? Въ проблема на тази сръбска република се цитира много често, договора за добро сѫсетство съ Р.България, че въ договора не се включва защита на “македонското“ малцинство, което малцинство бѣ сѫздадено въ канцеларията на КОМИНТЕРНА за да обслужва сръбскитѣ и гръцкитѣ интереси въ Македония! Въ своята антибългарска политика се включиха и сръбскитѣ попове въ така наречената МПЦ, която църква бѣ сѫздадена отъ Югославската комунистическа партия (1967 г.) като противовестъ на българската православна черква по Северна Америка. Следъ изборитѣ на 15 Окт. 2017 г. титовитѣ попчета признаха, че сѫ българи и веднага почнаха да пишътъ писма, до Българскиятъ Синодъ на БПЦ, да имъ даде някъква си Автокефалностъ, за да могътъ да довършътъ сърбизирането на българитѣ въвъ Вардарска Македония! Владицитѣ на БПЦ разбраха трика на сръбскиѣ удбаши въ Македония и не имъ отговориха!
За сѣга остава последната фаза въ документитѣ на ВМРО единъ народъ, една черква, единъ езикъ и една българска държава! За сѣга онова, което трябва да се прави, ще го оставимъ на българската дипломация, да го довърши!
МПЦ ИЗИСКВА БПЦ ДА БЪДЕ НЕЙНАТА "МАЙКА ЦЪРКВА"
19.11.2017 | Владимир Перев
В писмото изпратено на 9-ти ноември се предлага: "Българската патриаршия възстановява евхаристийното общение с Македонската архиепископия, а тя ще признае Българската православна църква като Майка Църква". За първи път македонската архиепископия говори за своя църква-майка, за първи път тя официално споменава, че това е Българската църква. Македонската архиепископия, която е създадена под светско-политическата благословия на диктатора Йосиф Тито е непризната и до днес от нито една православна църква. Решението дали да признае Македонската православна църква, е в ръцете на Българската патриаршия. За нас македонските българи е от изключителна важност да има положителен отговор от Софийската патриаршия. Настояваме в документите по признаването да се обърне специално внимание на екзархийската традиция в Македония, като изрично се упомена, каква ще е съдбата на екзархийските имоти и църкви, по какъв ред и начин те ще бъдат предадени за служение и обгрижване от бъдещата Охридска архиопископия. Ако синодът в София се помайва, под една или друга форма ще бъде изпреварена от Сръбската патриаршия, която вече създаде своя Охридската архиепископия, но под управлението на Белград, нещо което клира в Скопие не желае да приеме. Ние знаем, че българските православни предстоятели са силно зависими от Вселенската и Московската патриаршия, от където търсят подкрепа в борбите, кой ще е следващият български патриарх, но ако тачат паметта на екзархсите Иларион, Антим и Йосиф е редно да не забравят, че са и българи.
ЩЕ ПОЗВОЛИМ ЛИ СИНИДАЛНИТЕ СТАРЦИ ДА ИЗВЪРШАТ НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО?
МАКЕДОНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА (МПЦ) ЩЕ БЪДЕ ПРИЗНАТА. ОТ НАЧИНА, ПО КОЙТО СЕ СЛУЧИ ТОВА ЩЕ ЗАВИСИ НЕЙНИЯТ ХАРАКТЕР ВО ВЕКИ ВЕКОВ!
22.11.2017 | Faktor.bg | Николай Василев, политолог
На 3 април 1860 г., по време на тържествената великденска служба в Цариград митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския патриарх Кирил VII Константинополски. Така той и владиците Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски започват борбата за създаването на Българската екзархия. Тримата поемат огромен личен риск и скоро са изпратени в изгнание. Но 10 години по-късно Българската Екзархия е учредена. Тя не е църковна секта. Тя е национална институция. Тя е това, което можем да определим като  културно-просветна автономия на българския народ. Екзархията разбира се е обявена за „схизматична“, но тогава е най-близка до народа и убеден съм, най-богоугодна! В продължение на няколко години, след референдуми епархиите на територията на днешна Македония гласуват с огромно мнозинство за присъединяването си към Екзархията. Водени от местните български първенци, които на много места вече са открили български училища, екзархийските съвети са онова училище по демокрация, което позволява на българския народ по-късно да не приеме за "Освобождение" евентуалната смяна на султана с руския цар като върховен суверен, а да постави основите на европейска държава. Македонските българи запазват своята културна автономия и след разкъсването на земите на Българската екзархия с Берлинския договор. Но след Балканските войни и особено след Първата световна война, положението се променя драстично. Цариградската патриаршия официално предава православните християни в Македония на Сръбската православна църква. И за огромно съжаление, както наскоро ни припомниха монасите от Бигорския манастир, тези смели духовници, които са останали верни на Екзархията, са били репресирани. Не са малко и случаите на мъченическа смърт!
Македонската архиепископия е готова да признае БПЦ за Църква-майка
ИСТОРИЯ BG - Големият български възрожденски дух
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-НЪ БОЙКО БОРИСОВЪ, МИНИСТЪРЪ ПРЕДСЕДАТЕЛЬ НА Р.БЪЛГАРИЯ
22/11/2017 г. | Г. Младеновъ
Днесь, когато пиша това писмо си припомнямъ за онова, което каза въ Торонто Циле Титоиле (Василъ Топурковски) следъ като Любчо Георгиевски и г-нъ Иванъ Костовъ сѫ били подписѫли нѣкакъвъ си договоръ за добросѫседство (фев. 1999 г.), Василъ Топурковски каза, че тѣ, сърбо-македонцитѣ ще ни оправятъ, като влѣзатъ въ Европейскиятъ сѫюзъ.
Ние мислиме, че сегашнитѣ вчерашни лидери сѫ променили само тактиката, а тѣхната цель е, да ни злепоставятъ предъ Европа, че искаме да дадемъ свобода на сърбо-македонцтѣ въ Р.България.
Интересното следъ изборитѣ за градски кметове показа, че народа е за промяна и за една България отъ Чѣрно Море до бреговетѣ на Охридското езеро!
За сѣга, много се спекулира отъ МПЦ, че тѣ ще признаятъ БПЦ за майка църква! Всичко това, тѣ правятъ следъ като СПЦ не имъ даде нѣкъква си автокефалность! Това, че правителството е направило нѣкаква си историческа промѣна е много рано да се коментира отъ насъ въ Торонто!
Пишейки това писмо, по електронната ни поща дойде имформация за Западнитѣ покрайнини, населени съ българи. Нашето мнение за тѣзи български покрайнини, които бѣха дадени на сръбско-хърватско-словенското кралство сѫ изживѣли своето врѣме. Още презъ 1990 година информирахме външното министерство на Р.България, ЧЕ Е ДОШЛО ВРѢМЕТО ДА ИСКАМЕ ВРЪЩАНЕТО НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ, ТОГАВА ОБЯСНИХМЕ НА ЛИЦЕТО, КОЕТО ЗАВЕЖДАШЕ БАЛКАНСКИЯ ОТДЕЛЪ, ЧЕ НИЕ ИМАМЕ ПРАВО НА ТОВА ЗАВРЪЩАНЕ, ПОНЕЖЕ ТО БѢ ДАДЕНО НА НЕСѪЩЕСТВУВАЩ ВЕЧЕ СУБЕКТЪ! ЛИЦЕТО НИ ОТГОВОРИ, ЧЕ ТОВА МОЖЕ ДА СТАНЕ, АКО НѢКОЙ ГО ВНЕСЕ ВЪ БЪЛГАРСКИЯТЪ ПАРЛАМЕНТЪ!
Сега, следъ като договора съ България бѫде приетъ отъ парламента въ градъ Скопйе, нещата ще иматъ и друго бѫдеще. Дали сърбо-македонцитѣ искътъ или не, нещата отиватъ къмъ една България отъ Черното ѝ море до Охридъ!
Правителството н България ще трѣбва да иска отъ сърбитѣ да върнатъ Западнитѣ Покрайнини и вдигнатъ рѫцетѣ отъ Вардарска Македония, иначе нѣма да ги подкрепимъ за тѣхниятъ пѫть за Европа! За тѣзи който иматъ проблемъ да бѫдѫтъ въ утрешна България, ще трѣбва да имъ дадемъ право, да се изселятъ въ тѣхната любима Сърбия!
ИСТОРИЯ BG - Октомврийската революция и България
ИСТОРИЯ BG - Кимон Георгиев човекът на всички времена
Сътрудничеството между България и Македония
Съвместно заседание на кабинета с ЕК Юнкер
МАКЕДОНИЯ, ГЪРЦИЯ И НАТО
11/10/2017 | Владимир Перев
Информацията в гръцките електронни медии, че Македония ще бъде приета в НАТО в средата на следващата година, не предизвика сериозни коментари в Скопие. Информацията е представена като нещо съвсем ясно, разбираемо, дългоочаквано и заслужено, което е от полза за постоянната политика на държавата.
Ако правителството на Груевски имаше твърда линия по отношение на името, историята и отношенията със съседите, тогава сегашното правителство на Зоран Заев води политика на споразумение и помирение с преди всичко европейските съседи. Ще се очаква бързо решение на проблема с името с Гърция и влизането на Македония в НАТО.
Че това е вече решена работа може да се заключи и от интервюто на Зоран Заев пред черногорските медии, когато той открито за първи път каза, че вече две години има заплахи за живота си, че има анонимни обаждания за покушение срещу него, само заради по-европейска и за политиката към НАТО. Той също така каза, че не се страхува за себе си, иска само Македония да се присъедини към евроатлантическите структури и че само там вижда бъдещето на страната.
Въпреки директно неспоената, Русия се видя като държавата, която трябвало да организира убийството и затова веднага се обявиха руските дипломатически и други структури да отричат подобно нещо в изявленията на Зоран Заев.
Македония каза, че Русия никъде не е спомената, че предположенията са техен проблем, а държавата иска добри и приятелски отношения с всички, включително с Русия.
Въпреки това, в Македония се знае, че това не е края на македонските проблеми с руската политика, така че всички са в очакване на развитието на събитията.
СДСМ ПЕЧАЛИ ВТОРИЯ ТУР НА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ В 18 ОБЩИНИ, ВМРО-ДПМНЕ В 2
30.10.2017 | ТВ ЕВРОПА
Социалдемократическият съюз на Македония победи и на втория тур на местните избори в Република Македония, стана ясно след обявяването на предварителните резултати от Държавната избирателна комисия. Кандидатите на лявоцентристката партия са завоювали победа в 18 общини от преброени към момента бюлетини в 32 общини. Сред градовете, в които социалдемократите са победили са Виница, Щип, Новаци, Македонски Брод и Македонска Каменица. ВМРО-ДПМНЕ засега успя да се пребори в две общини – Кавадарци и Звонович. „Демократичния съюз за интеграция“ на Али Ахмети печели в 7 общини, „Алианс за албанците“ в три, БЕСА в една и Демократическата партия на албанците в една. Все още предстои да бъдат цялостно преброени гласовете и оповестени окончателните резултати от втория кръг на местния вот. Опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ регистрира най-лошия си резултат от 10 години, след като на втори тур нейните кандидати успяха да спечелят едва в две общини. Лидерът Никола Груевски заяви, че не признава резултатите от местните избори и поиска предсрочни парламентарни избори, организирани от служебен кабинет. Според него на вота е имало много нарушения и купуване на гласове. На първия тур на местните избори СДСМ спечели в 38 общини, докато ВМРО-ДПМНЕ – само в три.
КАК В БЪЛГАРИЯ И ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ СЕ РАЗПРАВИХА С ВМРО И С ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА ИВАН МИХАЙЛОВ
Преди време имахте възможност да се запознаете с един уникален документ (Вж. „През 1946 година БКП планира убийството на Иван Михайлов“), представляващ страници от служебния бележник на министъра на вътрешните работи Антон Югов. Той представлява воден протокол от заседание на МВР, което е ръководено от наскоро завърналия се от Съветския съюз бивш генерален секретар на Комунистическия интернационал Георги Димитров в присъствието на съветския представител в България Иван Иванич. Георги Димитров и Антон Югов произхождат от български родове от Македония, но това не ги спира в борбата им за разправа и ликвидирането както на ВМРО така и на нейния водач Иван Михайлов. Дори Г. Димитров, въпреки действуващата тогава конституция и закони, си присвоява правото да застане за определен период от време начело на МВР докато трае акцията да се справят с тази най-българска революционна организация и с нейния водач. Взетото решение под диктовката на Г. Димитров е „Македонците да бъдат под постоянно наше око. Ив. Михайлов да се потърси и обезвреди.“ И само няколко дни по-късно – на 11 юли 1946 г. Вълко Червенков ще докладва на югославския министър на вътрешните работи, един от най-жестоките Титови сатрапи Александър Ранкович – „Органите на Държавна безопасност в последните дни арестуваха в София и провинцията няколко десетки активни терористи, злостни великобългарски шовинисти, врагове на отечественофронтовска България и народна република Югославия от бандата на Ванче Михайлов. В Пиринска Македония са арестувани такива 60 човека, ярки михайловисти.“ Тези „ярки михайловисти“, сред които са и редица от бившите членове от ЦК на ВМРО и организационни ръководители, войводи и четници, са избити няколко дни по-късно без съд и присъда. Малцина са тези, които избягват тази съдба. Иван Михайлов не е заловен и не е ликвидиран, тъй като е преминал отново в нелегалност и в емиграция, която ще продължи до края на живота му.
НОВИ РАЗКРИТИЯ ЗА “ГРЕХОВЕТЕ“ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ СТРУМИЦА
World Review

Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ) публикува няколко милиона документа, свързани с тяхната работа, сред които има хиляди документи отнасящи се до СФРЮ и Македония.
В голям брой от публикуваните документи се посочва, че в следвоенния период ЦРУ отблизо е следяла  дейността на ВМРО, и лицата които са се борели за независима Македония. В един от докладите на ЦРУ за ВМРО със заглавие "Дейността на ВМРО в Югославия" между другото се казва: "ВМРО тайно се бори за създаването на независима македонска държава, която ще включи територията на Югославска Македония. Организацията е особено активна в градовете Прилеп, Велес и Щип. Разпространяват се слухове в Югославия, че хората очакват да бъдат освободени от Титовият режим до следващия Великден".
Най-новите документи на ЦРУ ни доказват сведенията на много историци и лица от миналото, че САЩ  особено са проявявали интерес към събитията в Струмица в следвоенния период. От ЦРУ вероятно са следели събитията там, а от получената информация за недоволството и задушаването на националния дух на жителите и отнемането на земята (отчуждаването и национализацията), което води до разделянето на листовките а и съобщенията от 01.05.1946 г. със заглавие: "Долу експонатите на сърбизма, Димитър Влахов, Лазар Колишевски, Михайло Апостолски и техните другари!", "Да живее духа на Гоце Делчев и Даме Груев". След тази дейност са били арестувани 25 младежи, между които са били трима от петте по-късно убити студенти, също така осъдени на затвор. Този факт се потвърждава и с новите  документи от ЦРУ.
ЙОРДАН И ДИМИТЪР ЧКАТРОВИ
Цанко Серафимов

Чкатрови е заслужила българска фамилия от град Прилеп, дала най-достойни синове на Македония.
Йордан Чкатров е роден 1898 г. в Прилеп по време на Османската империя. Близък сподвижник е на Тодор Александров и Иван Михайлов. Изпратен е от Иван Михайлов в САЩ за работа сред българската емиграция от Македония. От 1924 г. до 1927 г. е един от секретарите на македонските патриотични организации и главен редактор на вестник „Македонска трибуна”.
„Чкатров е явяваше наистина като много подходящ за възложената му мисия”, пише Иван Михайлов в спомените си.
ЙОРДАН ЧКАТРОВ
Македонска Трибуна Брой 73 - 2009 г.
Точната дата на арестуването на Й.Чкатров не е посочена до сега от нито един изследовател или историк. Вероятно тя може да се открие в неговите следствено, съдебно и затворническо досиета, ако са водени такива и ако не са унищожени. Ако се позовем на спомените на Методи Кърпачев в края на месец септември 1944 г., когато след разформироването на доброволческите дружини в Егейска Македония, той заедно с няколко свои другари идва в Скопие и търсят Й.Чкатров за контакт и взаимни действия, той все още е свободен. Както беше отбелязано в предишната глава в спомените на Любчо Арсов се говори за срещата с Й.Чкатров през втората половина на месец ноември 1944 г. Коста Църнушанов, цитирайки спомена на Христо Ампов споменава, че Методи Андонов- Ченто казал, че не спазвайки даденото лично от него обещание на Йордан Чкатров, че към него и към бившите дейци на ВМРО няма да се възприемат репресивни мерки, след завземането на властта от партизаните в Скопие, той е бил арестуван. Изхождайки от тези сведения можем да допуснем, че той е арестуван в началото на месец декември 1944 г. През същия период са арестувани брат му Димитър Чкатров, Димитър Гюзелев, Спиро Китинчев и др. Съдебният процес срещу Димитър Чкатров и другите цитирани лица се провежда от 26 май до 2 юни 1945 г., а срещу Йордан Чкатров на 12 януари 1946 г.
ЗА КЪЩАТА НА ДИМИТЪР ТАЛЕВ В ПРИЛЕП
Владимир Перев | 4 октомври 2017 г.
Какво става с българското културно и историческо наследство в Македония, поне за това, което не било разрушено и ощетено от Сръбската и след това от комунистическата власт?
Част от това наследство, а именно къщата на Димитър Талев в Прилеп, отдавна стои празна, стопаните живеят на друго място в града, а отварят къщата само по желание на туристите от България или на тези, които се интересуват от автора на „Железният светилник“. Наследниците на имуществото на Талев отдавна предлагат къщата за продажба изключително на българските власти, представили са и документи за собствеността и оферти за продажба, но от българска страна няма никакъв отговор. По-специално, има отговор, но е по-добре да няма. Защото преди няколко години, висш функционер на българската служба за държавна сигурност (ДАНС), заедно със своя македонски колега, вече прословутият директор на Държавната сигурност Сашо Миялков, заедно с многобройна охрана посетили къщата на Талев в Прилеп, разговаряли със собствениците за това и си тръгнали без коментари. Няколко дни по-късно в къщата отиват представители на македонското електрозахранване, придружени от агенти на Държавна сигурност, и вземат и двете измервателни уреда от дома с мотива, че домакините имат стари неплатени сметки за ток и дължат на държавата повече от 5000 евро.
Собственичката на къщата Снежана Ачковска твърди, че никога през живота си не е имала неплатени сметки за ток и че това е игра на македонската държавна сигурност, за да може собствениците да бъдат изгонени от къщата, тя да остане изоставена и защото къщата е стара, на повече от двеста години, т.е. да бъде оставена да се разпадне.
Това не е единственият подобен случай в Прилеп. Само на стотина метра от къщата на Талеви се намира къщата на Спасови – огромна жълта къща край реката, в която по време на Първата световна война известно време е живял цар Борис, тогава престолонаследник. Днес къщата е изоставена, никога не е имало паметна плоча там, нито пък някой се интересува от нея.
Тези две къщи са част от паметта на българския народ и с разрушаването им българският народ губи част от собствената си история и от себе си.
ДИМИТЪР ТАЛЕВ И ИСТОРИЯТА НА ПОРОБЕНА МАКЕДОНИЯ
Българска история | Тодор Борисов
Творчеството на Димитър Талев е не само огромно по обем и тематично всеобхватно, но е ключ и към вратата, зад която се крие душата на известния писател. Често Талев споделял с читателите следното: „Ако някой иска да знае нещо за мен и моите убеждения, нека чете книгите ми“.
През 1925 г. Димитър Талев публикува първата си самостоятелна книга. Сборникът излиза под заглавие „Сълзите на мама” – разкази и приказки за деца. Историята е за непослушно дете, което в съня си отпива глътка вода от извор от сълзите на своята майка, пролети заради него, и това го променя изцяло. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя синът му Братислав Талев, „за отношението към дома, към майка, към Бог.“
Първата голяма Талева творба – трилогията „Усилни години“ („В дрезгавината на утрото“, „Подем“, „Илинден“) е вдъхновяващ опит на писателя да създаде епическо повествование за подготовката, избухването и поражението на Илинденско-Преображенското въстание (1903). В „Усилни години“ Димитър Талев за пръв път развива своята тема за Македония и Обединена България. Тази трилогия писателят пише на възраст, която е на границата между младежката емоционалност и житейския опит.
КОИ СА ПО-СКЪПИ НА УЧИТЕЛСКИТЕ СЪРЦА - БЪЛГАРСКИТЕ ГЕРОИ ИЛИ СЪВЕТСКИТЕ ПРОПАГАНДАТОРИ НА СТАЛИНИЗМА?
ЧАКАМЕ ПРОСПЕРИТЕТ И СПРАВЕДЛИВОСТ, А ЖИВЕЕМ В СРЕДА, ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ОТРОВЕНА ОТ МАРКСИЗМА - ЛЕНИНИЗМА
Д-р Виолета К. Радева | Faktor.bg

Ген. Колев, Максим Горки
За някои въпросът може да изглежда безсмислен. Но не е. Практиката непрекъснато ни дава доказателства, че е напълно резонен въпрос, от чийто отговор зависи ако щете нашето бъдеще като нация. Затова нека да се запитаме и още нещо: кои имат по-голямо значение за нас, българите, като европейска нация? На кого трябва да отдаваме почит и признание? С чий пример трябва да възпитаваме идващите след нас поколения?
Дали това трябва да са българи, бранили с живота си свободата, независимостта и териториалната цялост на своята Родина?
Или ще отдаваме предпочитанията си към чужденци, при това всепризнати апологети на тоталитарен режим, отречен като човеконенавистнически? Режим, осъден у нас със Закон!
ДЖОРДЖ ФРИДМАН: РУСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ
10.10.2017 | БГНЕС
Наближава 100-годишнината от Руската революция. Това беше революция, основана не само на надежда, но и на увереността, че обществото може да бъде изпълнено с равенство, изобилие и свобода. Тя създаде режим, който е готов и се чувства принуден да отиде във всякакви направления, за да създаде това съвършенство, но този режим приключи през 1991 г., изчерпан от създадения от него скъперник.
Руската революция е вдъхновена от работата на Карл Маркс и тази работа е редуцирането на абсурда на френското просвещение. Просвещението твърдеше, че човечеството е в процес на развитие - непрекъснато се натрупват знания и с това положението на човечеството постоянно се подобрява. В центъра на този процес имаше причина, която да доведе до напредък. И основният стремеж бе, че най-съвършеното правителство е това, което насърчава принципа на равенство между хората.
Представител на всичко това беше интелектуалецът, който поставя основанието в центъра на всичко и затова беше този, който щеше да постигне напредък. Интелектуалецът би разбрал необходимостта от подобряване на човешкото състояние и следователно би разбрал, че всеки, който е възпрепятствал това, е враг. Интелектуалецът стана политик, търсещ сила, а след това тласка масите към трансформация на човешкия живот.
КАРЕЛ ЧАПЕК: ЗАЩО НЕ СЪМ КОМУНИСТ
29 сеп., 2017 | Тома Петров
Този въпрос често ми се задава изненадващо, и то когато съм сред хора, които обикновено са по-склонни да се занимават с каквото и да било друго, отколкото да с политика. Очевидно е, че никой в наше време няма да ме попита „Защо не си земеделец?”, или „Защо не си социал-демократ?”. Да бъдеш земеделец, само по себе си, не изисква никакъв отличителен мироглед или открояващо се убеждение, но да не бъдеш комунист не е просто отрицание, а сякаш определено кредо.
За мен лично въпросът сам по себе си носи облекчение, понеже аз не желая да започвам полемика с комунизма, но по-скоро да се защитя в собствените си очи за това, че не съм комунист и защо че не мога да бъда такъв. Щеше да е по-лесно за мен да бъда такъв. Щях да живея мислейки, че помагам, при това по-най-храбър начин за избавлението на света. Щях да си мисля, че стоя на страната на бедните срещу богатите, на страната на гладните срещу онези с торбите пари. Щях да знам какво да мисля за това или онова, какво да мразя, какво да избягвам. На место това, аз се чувствам като гол човек всред бодлив храст: ръцете ми са голи, не покрити с някаква доктрина, чувствам своето безсилие да помогна на света и често не знам как да се защитя пред съвестта си: Ако с цялото си сърцето наистина съм на страната на бедните, защо пък по дяволите, да не съм комунист?
Besucherzaehler
Назад към съдържанието | Назад към главното меню