НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

М а к е д о н с к а   Т р и б у н а
Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 160 - 2017 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 160 - Year 2017
ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪВЪ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ

Тукъ на тази снимка сѫ Митко и Веска Георгиеви отъ Кочани Вардарска Македония. Снимката е правена, тогава когато бе учредявана българската Черква Свѣти Димитъръ Солунсски въ градъ Брамтънъ Онт. Канада. Не дълго, следъ тази дата Митко се помина. На последниятъ обедъ съ редактора на Македонска Трибуна, той задаваше въпроси на редактора, защо Македония не е съ България? Самиятъ Митко искаше отъ Младеновъ да отиде въ България и моли правителството, да даде гражданство на всички българи тамъ и да станемъ една българска държава! Презъ последното посещение на Борисъ Трайковски, единъ отъ синоветѣ на Митко и Веска, задава въпроса на Борисъ Трайковски! Чичко Борисъ защо дядоти е Трайковъ, а ти си Трайковски? Защо е тъка, ще оставя на Гержиковъ отъ българскиятъ парламентъ да отговори? Митко плати вечерята на Пиринъ пей понеже ги сѫжелявваше, а тѣ го нарекоха "сърбинъ" толкова знаятъ за Македония, българскитѣ дипломати!
Цариградската посланическа конференция
Сталин и България

Преди 72 г. кървав Божик изкла 1200 българи в Македония

Днешният кървав Божик никога не трябва да бъде забравян. Преди 72 г. в Титова Македония устройват кървава празник за българите.
На 7 януари 1945 година, първия ден на Коледа, по списък, съставен от Лазар Колишевски във Вардарска Македония са избити без съд и присъда 1200 българи. В следващите няколко седмици в Охридско и Преспанско са убивани цели семейства. След това телата са им изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево. Установено е избиването на над 23 000 заявили своята българска принадлежност, а други 130 000 българи са изселени, прогонени или изпращани в концлагера “Голий оток” или затвора “Идризово”. Само в първия ден на Коледа, 7 януари (в Македония Коледа се нарича Божик и се чества според Юлианския календар) в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Във Велес телата са закопани за черквата “Свети Спас” и край Пуста кула.Кървав Божик изкла 1200 българи в Македония.

Пожелаваме Ви весели празници! РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

Пожелаваме Ви весели празници!
Асоциация РАДКО

From: Македонски научен институт
Date: 2016-12-25
Subject: Re: Koleda

To: Georgi Mladenov
Благодарим, г-н Младенов. От Вашите уста в Божиите дела! С пожелание за здраве и много радост през новата година!
На 24 декември 2016 г., Georgi Mladenov написа:
На всички наши братя и сестри българи отъ горе споменатитѣ институции пожелаваме весела Коледа и весела Нова 2017 година. Догодина ситѣ българи заедно въ една българска държава.

Отъ редакцията на Македонска Трибуна въ градъ Торонто

Кървавата Коледа отъ 1945 година!

Г.М. 28/12/2016г/
Много години минаха отъ кървавата Коледа въвъ Вардарска Македония и днесь, тази сръбска република, е предъ последното неинно изпитание! Албанцитѣ искътъ двуезичностьъ и властта, докато сръбскитѣ партии се каратъ коя партия, е по-верна на сърбизма въ самата Македония? Каквото и правителство да бѫде сформирано, то това правителство ще бѫде невалидно за албанскитѣ партии тамъ! Каква пародия, тѣзи който сѫ въ правителство не виждътъ, онова за което си говорятъ албанцитѣ публично? Албанскитѣ партий говорятъ за една Албания, отъ всички територий кѫдето живеятъ албанци, а внуцитѣ на сърбина Стоянъ Новаковикъ се правятъ, че не виждътъ онова, което имъ се готви! Българскитѣ професори си шишукътъ, съ албанскитѣ професори отъ Корча и поглеждътъ на картата, докѫде ще може да се разшири утрешна България? За сега въпроса е, дали ние може да съберемъ ситѣ българи заедно, при парцелирането на Вардарска Македония? Другото за сега е приказки отъ хиляда и една нощъ!

Мигът на сътворението
Извънземно съжителство
Чърчил и България
Началото на Студената война
България и ВОСР
Зараждане на Македонизма

Поправителни изпити за всички!

Г.М.17/12/2016г.
Само преди няколко дена редакцията на вестника ни, помоли някой интелектуалци въ България да следятъ предаванията за “македонизма“! Отъ тѣзи наши приятели, поискахме да ни изкажътъ своето мнение, дали професоритѣ които сѫ участвали въ това предаване сѫ искренни, или сѫ премълчали някой неща отъ нашето българско минало, съ целъ да пазятъ честта на сърбо-комуниститѣ въ Майка България?
На професоритѣ, които сѫ участвали въ тѣзи предава ние нашитѣ приятели отъ Майка България имъ писаха двойки, а другъ професоръ отъ Майка България ни писа, че всички професори по история, ще трябва да се явятъ на поправителенъ испитъ! Наша дълъгъ е да поеснимъ на любимиятъ ни читателъ, онова което знаемъ за “македонизацията“ на българскиятъ народъ, отъ страна на сърбо-българската БКП.
Преди много години единъ отъ репресиранитѣ дипломати на Майка България, на име Йорданъ Величковъ будалкаше автора и обвиняваше Туше Влаховъ, за “македонизацията“ на Пиринскиятъ край на България! Дипломата не ни обесни, кой му даде службата на Туше Влаховъ да бѫде училищенъ инспекторъ? Ние се питаме, кой изпрати братовчеда на Туше на име Густъвъ въ Бѣлградъ? Не е ли вече врѣме, да кажемъ истината, или още ще се плашимъ, отъ сърбитѣ и тяхнитѣ аргати въ България!
Само преди няколко дена, по страницата www.mini.bg имаше статия на тази тема отъ някоя си професорка, която едва ли не обвини Туше Влаховъ, че поканилъ сръбскитѣ даскалчета отъ Куманово, да ни учътъ на майчиниятъ ни сръбски езикъ(1947-1948г)? Ние ще задъдемъ въпроситѣ на българскитѣ професори, които ще се
явявътъ на поправителенъ испитъ ! Защо и кой сѫздаде ВМРО Обединена и кой сѫздаде Македонскиятъ Литературенъ кръжокъ? Кой ги сѫздаде тѣзи двеинституций и какво се искъше отъ тяхъ?
Кой е идеолога на Македонскиятъ народенъ сѫюзъ отъ Дeтроитъ въ Америка?Кой нареди на тѣзи нехранимайковци, да се подписвътъ на документи приготвени въ Москва, че тѣ не сѫ българи? (Защо “македонцитѣ сѫ отделна нация отъ българитѣ 1934г.?) Кѫде работеха нехранимйковцитѣ, които се бяха подписали на този Коминтерновски документъ?Сега ще трябва да запознаемъ любимиятъ ни читателъ, съ онова което е ставало по-върховетѣ на сръбското БКП въ Майка България!
На края на своятъ животъ, Тодоръ Живковъ е поканилъ българина отъ градъ Щипъ, на име Тодоръ Павловъ да се извини задето е “македонизиралъ нашето българско минало въ Македония? Тодоръ Павловъ му отговорилъ, “когато се извинятъ“ Георги Димитровъ, Василъ Коларовъ и Владимиръ Поптомовъ тогава и “азъ ще се извиня“ му отговорилъ Тодоръ Павловъ! Ами сега ще трябва да разкажемъ на читателя ни, отъ кѫде гознаемъ ние това нещо?
Само следъ няколко дена Тодоръ Павловъ отива при племенника на Тодоръ Александровъ, на име Никола Моневъ даму разкаже това сѫбитие, съ целъ Никола Моневъ да го донесе до знанието на Иванъ Михайловъ въ градъ Римъ Италия! Години следъ това, въ едно отъ свойтѣ посещение при автора, Никола Моневъ се разприказва и автора му предлага това нещо да го разкаже и на моятъ чичо Радко (Иванъ Михайловъ). Никола Монева се разприказва, съ моятъ чичо и му разказа всичко, като следъ всяко изречение, викаше Ванчо така Ванчо така!
Искатѣ ли да Ви напишемъ за сръбскитѣ училища на Геме Димитровъ пишетѣ ни
, ако искатѣ.

Чутовният юнак Леонид Янков (Откъс от книгата "Помним делата ви" от Иван Бабев)

Той е един от легендарните герои, които народът посвоему по стародавна традиция възприема като приказни юнаци. Техните ярки дела и подвизи оставят незаличима следа в паметта на съвременниците им, в съзнанието на потомците пък се превръщат в легенди, за да им бъде осигурено трайно място в епоса на идните поколения. Така с времето образите им се сливат с тези на чутовните юнаци от народната митология.
Някога, когато живеехме в обкръжението на бежанците от обетованата за тях „п́итомна”, свещена земя Македония, за Леонид Янков слушахме вълнуващи разкази. Захласнати в чудните спомени на сладкодумните ни дядовци, с трепет поглъщахме всяка тяхна дума за необикновената му храброст, чувахме от техните уста юначния му глас, тръпнехме пред себеотрицанието на подвига му. В детинските ни представи го нареждахме сред плеядата народни борци като Иванчо Карасулията, като Минко Калцев от Петгъс, като Танас Никлев от Куфалово, чиито образи се сливаха в детското ни въображение с митичните юнаци Марко Кралевити, Болен Дойчин, дете Дукатинче, като герои от един и същ епос. В развълнуваните ни детски души Леонид се възправяше като приказен великан с исполинска сила и несъкрушим дух, от могъщия глас на когото потреперва цялата турска войска. В ушите ни звучаха гордите му думи към юзбашията „триста турци сум утепал, а ранени неброени...” И без да му мигне окото го предизвиква да се приближи, за да му каже „два-три лафа капиданцки” за двата му последни патрона – „идинют за теб, другют за мен”.

Пълен текст

EДНА ПОИНАКВА ИСТОРИЯ

10.12.2016 | Владимир Перев
За „История на българите от Македония“ том 1.и том 2. на проф. Григор Велев
Професорът д-р Григор Велев, за непълни две години издаде две книги за общата македонска история, които обхващат периода от древността до началото на Балканските войни. Първият том е  от 430 страници, а вторият от 620 . Което означава, че се появил най-обемният досега и най-амбициозният труд, създаден от един автор, което строго научно погледнато, изобщо не учудващо за специалист, който пише по темата.
За какво става дума и кой е проф. д-р Григор Велев. Той е роден в Хасково през 1938 г., завършва патология, специализира в областта на патологичната имунология, става професор, след това шеф на катедра на Медицинския институт в Стара Загора, България, за да завърши кариерата си като ректор на Медицинския институт в Стара Загора. През годините  издава няколко стотин научни медицински монографии  в  областта но патологията и имунопатологията.
Дотук всичко е в реда на нещата. Но не и с проф. Велев, който целият му живот и посветен на политико-историческата проблематика на българския национализъм, което го прави  един от най-значимите и най-образовани български националисти. Трябва да  напомня, че понятието „националист“ в българското общество има позитивно значение, това е нещо като по-висок стадиий на патриотизма, нещо като позитивен, творчески патриотизъм, но който остро се различава от негативното значение на шовинизма.
Фамилните корени на проф. Велев тръгват от Щип, откъдето след 1878 г. неговото семейство се преселва в България, и оттук е тази привързаност на автора към минатото, и тя трява да се разбира,  не само като привързаност към историята на своето семейство, но и към историята на Македония.
Този Григор Велев покрай всичките си многобройни научни дейности не е станал и не е пожелал да стане академик на Българската академия на науките (БАН), но става инициатор да се сформира алтернативна Академия на науките и изкуствата (БАНИ), в която членуват изявени учени, писатели, творци, журналисти, актьори и други специалисти с различни професионални профили, които не признават нормите на държавната Академия на науките.
В първия том от тази „История...“ д-р Велев се връща към потеклото на българите и тяхното заселване на Балканите, връзките им с Македония, разглежда произхода на името Македония, спира се на християнството и покръстването, богомилството, като и на възникването на различните български държави, включително и тази на Цар Самуил.
По-нататък  разглежда византийското владичество, разпада на Византия и латинизирането на териториите, описва материалната и духовна култура в Македония, но и завладяването й от османлиите, не подминава духовния гнет на гръцката цариградска Патриаршия, възникването на Охридската архиепископия и нейната съдба, националното Възраждане, борбата за българската Екзархия, изброява българските училища и културните институции в Македония, обсъжда офицерите от българската армия и онези, които са родом от Македония, като първият том да завършва с решенията на Берлинския конгрес.
Вторият том започва с борбите за освобождение от Отоманската империя, хайдутството, бунтовете, четническото движение, въстанията, основаването на ВМОРО, Илинден 1903 г. Авторът проследява работата на конгресите на ТМОРО, ВМОРО и ВМРО, вътрешните борби в организацията, върховизма и неговата роля, разединението, братоубийствата, тайните офицерски братства, за да завърши  книгата си с периода преди Балканските войни.
Но това не е краят. Амбициозният Григор Велев е подготвил за издаване нови книги от същата поредица, които заедно ще  наброяват шест или осем тома и ще обхващат периода до ден днешен.
Кое е тук старото, и кое е новото в публикацията  на този образован лекар и историк? Старото е, че цялото македонско общество, с всичките свои качества е разгледано като българско, като част от българската история, политика и култура. Това вероятно ще им допадне на онези, кои се чувстват като част от българския етнос в Македония, а най-много на онези кои мислят или искат да мислят, че цялата Македония и всичките  й жители се дел от българския етнос. Това няма да се хареса на противниците на подобни тези, ама техните реакции се отдавна познати. От 1918 година насам редовно слушаме тезите на някои наши комшии, а и на наши общественици, дори и на някои „научници“ за „простаците бугари“, за „бугарите-татари“ или за „дебелоглавите бугари“, та сега дойде ред да се чуе и другото, „простачко“ мислене.
Убавината на тези две книги е абсолютното отсъствие на каквото и да е било субективно мнение по представените исторически тези или към онези,  които са ги изразили. Никъде не може да се срещне някоя авторска оценка, било тя негативна или позитивна. Книгите се съставени и конструирани като енциклопедии, и са нещо като мини /а и не толкова мини, напротив!/ справочници за исторически събития и личности, илюстрирани са с безброй портрети и фотографии на различни места и градове. Всяка личност е представена с фамилия, име, а биографиите са сбити, кратки и съдържателни. А след всяка отделна глава е изброена голяма по обемна литература, отнасяща се към съдържанието.
Книгописът, или посочената литературата включва всички, буквално всички издания и други писмени материали по темата, върху кои се гради позицията на автора. Онези, които се съмняват, или онези, които са недоволни от прочетеното, винаги могат да потърсят или да се консултират с други автори, така че обективността остава единствена цел на съставителят на двете книги.
Понеже на  автора не може да му се отправи забележка по отношение на научния му подход,  трябва да се каже, че в случая става дума за приложна  наука, за нещо, което отдавна е написано и /или потвърдено, а в тези книги си е намерило мястото си като фактология, която благодарение на посочената литература, винаги може да бъде и оспорена.
Енциклопедическият подход, изобилието на фотографии и документи, богатата литература и посочените исторически извори, правят от тези два тома приятно четиво, предназначено за по-широки кръгове, четиво, което всеки читател може да надгражда, да оспорва или да възприеме.
Разбира се, в демокрацията, всичко е личен избор...
Публикувано във вестник „Дневник“, който излиза в Скопие
Владимир Перев е македонски българин, роден през 1945 г. в Прилеп, в семейство на български офицер. И през двете световни войни баща му Харалампи Перев е служил в българската армия, като за кратко,  преди установяване на българско управление, е бил избран от гражданите  на Прилеп за кмет.
Владимир е следвал право в Белград, Загреби Скопския университет. От 1968 г. е на работа в Македонската национална телевизия, но през 2004 г. е уволнен заради пробългарските си прояви. През 2003 г. той адаптира на македонски литературен език и издава в Скопие „19 години в сръбските затвори. Спомени“ от Коце Ципушев.
Владимир Перев отправя „Отворено писмо до президента Първанов“, в което го упреква, че не се ангажира с българщината в Република Македония.

 
 
Hosted in Toronto by Macedonian Tribune
Назад към съдържанието | Назад към главното меню