Отиване към съдържанието

Главно меню:




До всички българи до година въ Охридъ съ Български училишта и черкви.

To all Bulgarians

next year in Ohrid, with Bulgarian schools and churchs.


Този бпой е посветенъ на Младенови за които толково много се пише и ништо не се казва. Младенови бяха Българи когато немаше българи по столоветѣ на народното събрание За повече прочететѣ въвъ Македония и долеко отъ нея.

An open letter to our Macedonian Bulgarian Brothers and Sisters and to our Albanian friends.

We are want to hear from you about your family experiences as Bulgarians in Macedonia. We also want to hear about your family experiences during the troubles. Any current news about Macedonia would also be welcomed.

We can accept any articles in English, French, Italian , Bulgarian and the Macedonian dialect of Bulgarian. We are sorry we cannot accept articles written in Albanian as our editorial staff does not speak Albanian. This does not mean that we don't want to hear from you, only that we are looking for an Albanian editor.

To the young Macedono – Bulgarians, remember to apply for your Bulgarian passports, as Bulgarian diplomas are recognized in Europe and Germany too. To the Macedono – Bulgarians starting new families, remember to send your children to Albanian schools, they will need it if they want government jobs.

If you are uncomfortable feel free to use a pseudonym or pen name.

English and French assistant Editor Gosho Mladenoff LLB , goshoml@hotmail.com

English , Italian, Bulgarian and Macedono Bulgarian Editor, George Mladenov B.Sc. makedonskatribuna@gmail.com


The limits of old Bulgaria and Bulgarian speaking peoples

"Who controls the past controls the future: who controls the present controls the past." George Orwell

Българскитѣ  журналисти които не напуснаха българскиятъ  фронтъ въ Македония

Bulgarian journalists  who did not leave the Bulgarian front in Macedonia



Баба Кира Александрова сестра на Тодоръ Александровъ и Георги Младеновъ май 1972 предъ хотелъ Хилтонъ въ Истанбулъ Турция


The Picture of the promotion of the Bulgarian organisation Radko in Skopie 27 October 2000.


Professor Gotsev,Ivan Mihailov  and Pando Mladenov
January 1990 Rome

Провесор Гоцевъ  Господинъ Михайловъ  какво ще кажетѣ за  Свобдна и мезависима Македония ?Иванъ Михайловъ отговори За коя Македония говоритѣ албанцитѣ стигнаха до Вардара!

Господинъ Асенъ Аврамовъ и семейство Младенови Римъ 1967





Arbën Xhaferi : The Macedonian state is like oil and water the two cannot mix. Party for Democratic Prosperity

This was discussed after the first world war between Todor Alexandrov and Hasan Prishtina. Dividing the territory between Albania and Bulgaria. The wars prevented this outcome from happening. The ultra nationalist Macedonian party DPMN and the communist Yugoslav party are against this agreement between Albanians and Bulgarians. The Albanians control the swing vote between the DPMN and yesterdays communists. The Bulgarians are largely unrepresented and marginalized. The Bulgarians have no political party which supports their linguistic and cultural aspirations. The Macedonian constitution states that there are no Bulgarians in the Macedonian state, despite the fact that there was no Macedonian culture before 1944. Strangely enough, all the original framers of the Macedonian Constitution were put in prison as Bulgarians, Skopije Idrizovo and Croatia Goli Otok. The Albanians have used their swing vote to make the Country bilingual with Albanian as a second language. The Bulgarian government has been quietly pushing Macedonia to recognise their mutual history, culture and language with some success. Until 1983 25% of the Bulgarian male population were incarcerated1 by the Macedonian Government.

George Mladenov

1According to Makedonska delo 1986


Vladimir Kurtev : Ivan "Radko" Mihailov's second in command

Vladimir Kurtev (1880-ca.1946) was a Bulgarian teacher and a revolutionary and activist of the VMORO (International Macedonia-Adrianople Organization) fighting for the liberation of the regions of Macedonia and their accession to Bulgaria.

Below is an account of the 1943 events connected with the rescue of the Bulgarian Jews with the participation of Vladimir Kurtev as published by the English-language Israeli paper The Jerusalem Post (the original article can be read HERE):

More than 67 years after Vladimir Kurtev made a bold attempt to save the Jews of Bulgaria, Macedonia and Thrace, he will be posthumously honored at Yad Vashem on Monday as a Righteous Among the Nations.

Since Yad Vashem’s founding in 1953, more than 22,200 men and women from 45 countries have been accorded the honor, which is bestowed upon those who helped save Jews, at their own personal risk, during the Holocaust.

Born in Pleven, Bulgaria in 1888, Kurtev was a teacher in the city of Kyustendil, and maintained strong ties with leaders of the city’s Jewish community.

He was also a member of a revolutionary Macedonian movement, which espoused the independence of Macedonia from Turkey, and later adopted a pro-Bulgarian stance. Several of Kyustendil’s Jews were members of this movement.

On February 22, 1943, an agreement was signed between the Bulgarian Commissioner for Jewish Questions, Alexander Belev, and Theodor Dannecker, a representative of SS Commander Adolf Eichmann, regarding the deportation of 20,000 Jews from Bulgaria. The agreement was authorized by the Bulgarian government on March 2, and two days later, preparations were made for the deportation of some 12,000 Jews from Macedonia and Thrace, which were under Bulgarian rule.

Rumors about the impending deportations reached the Jews of Kyustendil, and the community received an order from a representative of the Commissioner to prepare supplies for the Jewish deportees.

The city’s Jews together with non-Jewish public figures felt impelled to act, and on March 8, a four-man delegation, comprised of all non-Jews, set out for the Bulgarian capital of Sofia in an effort to revoke the decree.

Kurtev was one of the four delegates, along with Asen Suichmezov, Petar Mikhalev and Ivan-Christov Momchilov. A larger delegation had initially been scheduled to depart, but some of the members backed out, reluctant to take such drastic action.

As the delegates left for Sofia on the train, an empty train car designated for the deportees already stood waiting at the Kyustendil train station.

Immediately upon their arrival in Sofia the following morning, the delegates met with deputy Speaker of Parliament Dimitar Peshev, who did all he could to cancel the deportations, and was removed from his post as a result.

Kurtev, Peshev and Mikhalev then met with Minister of the Interior Petur Gabrovski and demanded that he call off the deportations. When Gabrovski attempted to deny the existence of the deportation plans, Kurtev retorted that he had heard about them with his own ears, and threatened the minister with Macedonian “sanctions” if the edict wasn’t revoked.

The efforts of the delegation, as well as other actions taken by the head of the Holy Synod, Metropolitan (Bishop) Stephan and others, paid off, and a directive was issued to release the arrested Jews from the provincial towns of old Bulgaria, and to refrain from making additional arrests.

The deportation of the Jews of Macedonia and Thrace continued, however, and by the end of the same month, more than 11,000 Jews had been sent to the death camps.

Metropolitan Bishops Stefan and Kiril were recognized by Yad Vashem as Righteous Among the Nations in 2001. Dimitar Peshev and three of the four delegates were recognized in 1973 and in 1991, and received the medal and certificate of honor in their lifetimes.

Kurtev, however, disappeared after the war, and his fate is unknown – although it is believed that he may have been murdered by the Bulgarian communist authorities.

With the assistance of the Israeli embassy in Sofia, relevant documents were obtained from the archives in Bulgaria, and the recognition process was finally completed. On May 3, 2010, the Commission for the Designation of the Righteous Among the Nations decided to award Vladimir Kurtev the title of Righteous Among the Nations, and on Monday, a ceremony marking the award will take place at Yad Vashem.






Press release issued by the Registrar




The European Court of Human Rights has today notified in writing its Chamber judgment[1] in the case of Association of Citizens “Radko” & Paunkovski v. “the former Yugoslav Republic of Macedonia” (application no. 74651/01).


The Court held, by six votes to one, that there had been a violation of Article 11 (right to freedom of association) of the European Convention on Human Rights on account of the national authorities’ dissolution of the applicant association.


Under Article 41 (just satisfaction) of the Convention, and by six votes to one, the Court awarded the applicants, jointly, 5,000 euros (EUR) in respect of non-pecuniary damage and EUR 4,000 for costs and expenses. (The judgment is available in English and French.)


1. Principal facts


The applicants are the Association of Citizens “Radko”, and its Chairman, Boris Paunkovski, a national of “the former Yugoslav Republic of Macedonia” and of Bulgaria, who was born in 1954 and lives in Ohrid (“the former Yugoslav Republic of Macedonia”).


The case concerned the dissolution of the applicant association for being unconstitutional and for inciting national or religious hatred and intolerance.


The association, named after Ivan Mihajlov-Radko (leader of the Macedonian Liberation Movement from 1925 to 1990), was officially registered in May 2000. Its articles of association defined it as an independent, non-political and public organisation with the aim of “popularising the objectives, tasks and ideas of the Macedonian Liberation Movement” and/or promoting “the Macedonian cultural space and traditional, ethical and human values”. A leaflet describing the association’s activities stated that the association aims to, among other things, “raise and affirm the Macedonian cultural space, having as its priority the cultural and historical identity of the Slavs from Macedonia who have appeared as Bulgarians throughout the centuries”. The association intended to achieve those aims through its own newspaper, publications, library and website and by organising seminars, conferences and forums.


There was a high-profile campaign in the media against the association, both before and after its official launch on 27 October 2000. Daily newspapers accused the association of fostering terrorism and fascism as advocated by Hitler’s collaborator, Vančo Mihajlov (otherwise known as Ivan Mihajlov-Radko). In particular, the then President of “the former Yugoslav Republic of Macedonia”, Boris Trajkovski, allegedly stated to the press that “there is no place here for a man who claims that Macedonians are (ethnic) Bulgarians”.


In or about October 2000 three lawyers from Skopje, a political party and the Association of War Veterans from the Second World War filed a petition with the Constitutional Court which challenged the constitutionality of the association’s articles and programme and the lawfulness of the decision to register the association.


On 21 March 2001 the Constitutional Court annulled the association’s articles and programme, finding in particular that “affirmation of the ideas of the Macedonian Liberation Movement, according to the Association, in fact means relief from “Macedonianism”, as a Serb-communist doctrine, and from the “imagined Macedonian nation” which was used as an open door for the accession of the whole of Macedonia to Yugoslavia.” The Constitutional Court concluded that the programme and the articles of the association “were directed towards the violent destruction of the state order; hindrance of free expression of the national affiliation of the Macedonian people, i.e. negation of its identity and incitement to national or religious hatred or intolerance.”


On 16 January 2002 Ohrid Court of First Instance dissolved the association. On 11 February 2002 that decision was upheld on appeal.


2. Procedure and composition of the Court


The application was lodged with the European Court of Human Rights on 30 July 2001. A hearing on admissibility and the merits took place in public in the Human Rights Building, Strasbourg, on 19 June 2008.


Judgment was given by a Chamber of seven judges, composed as follows:


Peer Lorenzen (Denmark), President,
Rait Maruste (Estonia),
Karel Jungwiert (Czech Republic),
Renate Jaeger (Germany),
Mark Villiger (Liechtenstein),
Isabelle Berro-Lefèvre (Monaco),
Mirjana Lazarova Trajkovska (“the former Yugoslav Republic of Macedonia”), judges,

and also Claudia Westerdiek, Section Registrar.


3. Summary of the judgment[2]




The applicants complained about the Constitutional Court’s decision, claiming that their activities, articles and programme did not advocate violence or the use of anti-democratic or unconstitutional means. They relied on Article 11 (right to freedom of association). Mr Paunkovski further relied on Article 10 (freedom of expression), complaining that the dissolution of the association took away from him the possibility to express his views on the ethnic origin of certain segments of the population and that the then President had been referring to him in his statement to the media.


Decision of the Court


Article 11


The Court noted that the Constitutional Court had not characterised the applicant association as “terrorist” or concluded that it or its members would use illegal or anti-democratic means to pursue their aims. Indeed, there had been nothing in the association’s founding acts to indicate that it advocated hostility. In addition, the Constitutional Court had not explained why it had considered a negation of Macedonian ethnicity to be tantamount to violence, especially to violent destruction of the constitutional order, as found in its decision to dissolve the association. Nor had the Government presented any evidence that the applicants had used or had intended to use violent or destructive means for the constitutional order.


On the other hand, it was undisputed that the creation and registration of the association had generated a degree of tension in Macedonian society because of the public’s particular sensitivity to the ideology of the association’s founder. Naming the Association “Radko”, with the offensive connotations that that name implied for the majority of the population, had therefore been likely to arouse hostile feelings.


However, the Court found that the naming of the association after an individual who had been perceived negatively by the majority of the population could not in itself have been considered a present and imminent threat to public order. It considered that there was no concrete evidence to show that the association, by using “Radko” as a name, had opted for a policy that had represented a real threat to Macedonian society or the State and therefore concluded that the dissolution had not been justified, in violation of Article 11.


Article 10


The Court held by six votes to one that it was not necessary to examine separately Mr Paunkovski’s complaints under Article 10 as they were closely connected to and difficult to separate from those under Article 11.



Judge Lazarova Trajkovska expressed a dissenting opinion, which is annexed to the judgment.



An open letter to the Albanians and Mr. Sela of the Albanian Alliance, from MPO Luben Dimitroff Toronto Canada.

Dear Mr. Sela,

We feel that the lack of a Bulgarian political party in Macedonia does not represent the democratic values of the country as a whole. Bulgarians in the Eastern part of Macedonia are represented by “Macedonian” or Serbian parties which do not effectively reflect
their ethnic values and aspirations. These Bulgarians are denied Bulgarian schools, churches and and language rights.

We would like for you, Mr. Sela, as leader of the Albanian Alliance, to reach out to the Bulgarian Community in Macedonia. In Particular, we want you to represent the Bulgarian voice in Parliament. In addition we want you to also find Bulgarian
candidates in Eastern Macedonia and have them run in your party for the next election.

We feel that after one Genocide in 1945 January against the Bulgarians and two civil wars against the Albanians, that our interests as unique peoples of Macedonia are harmonious with each other.
We also feel that our mutual interests in promoting the civil rights of Bulgarians and Macedonians will only better the country in a true democratic environment.

George Mladenov, President of Luben Dimitroff, Toronto.

Ако Гоце Делчев е и българин, и македонец, може ли да бъде и турчин, и грък!

За македонските илюзии частично вина имат и България, и "вечната българо-съветска дружба"

Владо Перев

Владо Перев

Отворено писмо от Владо Перев, журналист от Скопие, Република Северна Македония 

Проф. д-р Ангел Симеонов Димитров, член на Научния съвет на Института по история на БАН и на Общото събрание на БАН. Председател на Общото събрание на учените в Института по история. Член на Съвета за българските читалища към Министерството на културата.

Уважаеми г-н Димитров, 

Познаваме се повече от 25 години, още от времето на Вашия пръв дипломатически мандат в Скопие. Винаги със задоволство изтъквам, че взаимните ни отношения бяха изпълнени с респект и уважение, а разговорите с Вас бяха приятно и поучително преживяване. Затова и Ви пиша, за да изкажа моето недоумение и неразбиране около Вашата работа в Смесената македонско-българска комисия за преодоляване на разногласията по факти от общата история на нашия/те народ/и. 

Изненадан съм от бездействието и стерилността в работата и, но най-много съм изненадан от липсата на информация за работата на тази "проблематична научно-идеологическа, но и политическа" институция, както наричат някои македонски журналисти комисията. Някои от нас изпитват чувство на сериозна загриженост от позициите на македонските членове на комисията, че Гоце Делчев е "българин" колкото и "македонец", че цар Самуил "не е имал национално съзнание", затова царството му е колкото българско, толкова и македонско и подобни някакви недомислици, каквито няма и в букварите на малките деца. 

Какво прави Вашата комисия, къде сте, има ли "светлина в края на тунела" или пак си 

оставаме в задънената улица на македонското сърбоманство и българското русофилство…

дали още смятаме да се съобразяваме с политическите и разузнавателните интереси на "големия брат"!?

Преминаваме през един сериозен момент от общата ни история, по-точно, през "кризисен" момент, когато трябва да реагираме смирено, но целенасочено за осъществяването на идеалите на нашите предци, идеали пълни с творчество, но и напоени с кръв през последните 150 години. 

Не знам как реагират учените в такива моменти, виждам, че реакцията Ви е слаба и неадекватна, и се сещам за една малка история, за това как обикновените, не толкова образовани хора реагират в подобни ситуации.

Някъде през пролетта на 2005 година, аз и тогава вече бившият председател на МПО (Македонската патриотична организация в САЩ и Канада)  Георги Лебамов, заминахме на няколкодневна обиколка из Костурския край от където е семейството на Лебамов. Георги Лебамов е човек от американския елит, сътрудник на полковник Донован и личен приятел на Роналд Рейгън и Буш-баща. Той много държеше, може би за последен път, да посети гробищата в с. Вишени и в с. Блаца Българска, където са погребани неговите дядо и баба, както по бащина, така и по майчина линия, борци от Илинденско-Преображенското въстание и негови жертви. На връщане, на ГКПП-Евзони, гръцкият полицай взе документите ни, отиде в полицейския пункт и след около 20 минути се върна заедно с добре възпитан цивилен, авно агент на гръцката ДС. Цивилния държеше документите ни и започна на английски, с учтив тон: "Извинете, но вие двамата сте много интересни пътници. Единият има американски паспорт, а другият (гледайки мен)пътува с български паспорт. На едния баща му се казва Аргир (на Лебамов) а на другия - Хараламби…обаче, и на двамата майките имат едно и също име - Елена…как обяснявате това нещо?" 

Останах изненадан, че гръцкият полицай знае имената на майките ни, затова мълчах, но Лебамов се обади: 

"Това с имената на майките е съвпадение, аз и Владо сме стари приятели и отиваме да посетим родните места на моите предци". 

"Аха, рече полицаят, значи сте грък". 

Лебамов го погледна и студено му каза: "Не, аз съм роден в Америка, аз съм американец". 

"Да, отговори полицаят, но Вашият баща Аргир е от тук, значи той е бил грък".

"Не, студено му отговори Лебамов, моят баща беше турчин".

Полицаят с ужасен поглед, пълен с неверие изгледа Лебамов, после въпросително погледна и мен, а накрая Лебамов, все така спокойно продължи: 

"Знаете ли, баща ми отишъл в Америка когато е бил на 15 години, в далечната 1905 година. Тогава това е било част от Турската империя и неговият паспорт е бил турски, той е бил дете без родители, носел е името Аргирис Султанис, поданик на султана, значи, е бил турчин". 

Полицят ядосано махна с ръка, върна ни паспортите и даде знак да се вдигне бариерата на границата. След това, в продължение на много дни слушах размишленията на Лебамов за проклятието на името, документите, властта и парещото желание да има своята националност в една свободна страна като Америка. Между другото, Аргир Лебамов беше един от основателите на МПО и твърд българин, до последния си дъх привърженик на Тодор Александров и Иван Михаилов. 

Сега, когато слушам изявленията на македонските членове на общата комисия и когато 

"чувам" мълчанието на българската страна,

 оставам с впечатлението, че нещата може да се проблематизират на по-високо ниво.  

Питам се, ако гръцката страна извади кръщелните на Никола и Султана (родителите на Гоце), кръстени в патриаршеската църква и каже, че според това и Гоце Делчев е грък... Напълно вероятно е из турските тефтери и архиви да се намерят документи, че и самият Гоце Делчев след като е пътувал с турски документи е бил ...турчин…

Дали и тогава ще мълчите, доли и товага академичният мир и миролюбивост ще бъдат позиция за действията на Вашата комисия?

Неведнъж съм казвал, че ние, македонците имаме илюзии за нашата роля в историята. Мнозина си мислят, че македонците са началото и края на времето, че първият човек е бил македонец, и, следователно, и последният човек пак ще бъде македонец.

Имаме и други илюзии, но за тях частично вина имат и България, и "вечната българо-съветска дружба". Именно, тази дружба подхранваше илюзията, че ние, македонците сме победителите в две световни войни, а Бугария губеща в двете войни, плюс и една балканска. Някой, знаем кой, притискаше България цели 50 години да не надига глас в защита на своя народ в Македония. Така беше създадена илюзията за "победителите македонци" и "победените българи". Същите тези, заедно със сръбските националисти, комунисти, възпитаници на Белградския университет ни натрапиха "македонската азбука, нация и език". 

Да, ама никой не казваше и все още не казва, че нямаше македонци, а победители бяха сърбите-югославяни като съюзници на победителите, а България не е изгубила войната, а стана жертва на своето съюзничество с Германия. 

Денес вече я няма Югославия, Тито отдавна е умрял, само разголените сръбски певици по българските стадиони продават сръбския "културен" империализъм...

СССР се разпадна, а Русия, с цялата си военна сила е само бледа имитация, както на СССР, така и на империята на Романови. 

Членовете на македонската част от комисията говорят от позициите на още живия югославизъм, говорят с обиден за българския народ и история тон, а българската страна, конкретно Вашата комисия мълчи, както по времето на съветската окупация на България, времето на димитровския период или живковизма. 

Да Ви информирам, това време отмина...

Господин Димитров, това е Вашето време, време, за което ще съди или ще ВИ осъди историята. На Вас се е паднала честта да възобновявате и отстоявате традициите за 

единството на българското племе от "Черно море до Охрид" 

Ако Гоце и Самуил са и македонци, и българи, тогава Вие отваряте път, един ден те да бъдат и гърци, и турци.

Не, аз нямам нищо против гърците, нито против турците, освен отова, което казва за тях историята...но все пак, нека всеки си държи на неговото.

След петдесет години никой в България нема да помни имената на някакви новоизпечени банкери или мошеници с милиони евро, застреляни на софийските улици. Те никога не са били част от българската идентичност. 

Историята и съдбата са показали благопазположение към Вас и са Ви натоварили с най-сериозната задача, която е получавал български учен през последните 50 години. 

Да, историята е имала милост към Вас, но историята може да биде и безмилостна, ужасно безмилостна…

Лъвът от българския герб е изправен пред Вас, във Ваша подкрепа. Внимавайте, да не го убиете! 

Накрая, ето го "нашият" и "вашият" Вапцаров…аз съм там някъде между "неизвестните хора". Вие трябва да намерите своето място…

Каракачанов в Македония – ке го лапне ли месечината

Когато "губернаторът" говори, това тежи повече за македонците, отколкото това което казват нашите политици



Владимир Перев, Скопие

Македония изобщо не се страхува от коронавируса. Нашият здравен министър ни убеждава, че няма такъв вирус, че той няма да дойде при нас, но ако го направи, ще имаме под ръка биохимичната лаборатория в Ниш и ще можем да направим първоначалния анализ там. Никой не се интересува от президентските избори в САЩ. Тръмп е подкрепен от ботовете на кибергрупата от Велес, той е близък с Путин, така че никой не може ни направи нищо. 

Дори не се притесняваме от изборите на 12 април, които трябва да се проведат в страната. вече дори врабчетата пеят по дърветата, че резултатът от изборите ще бъде приблизително равен за двете основни македонски партии, така че за щастие трите големи парламентарни групи ВМРО-ДПМНЕ, СДСМ и ДУИ ще си разделят местата в парламента и министерствата без никакви проблеми. Всички ще са щастливи и доволни.
 Междувременно обикновените хора ще се избият помежду си.

Остават само въпросите без отговор, какво ще се случи с Преспанския договор и разбира се Договора за добросъседство с България. 

О, България, това вече е проблем, а 

най-големият проблем е „архибугаринот“ 
Красимир Каракачанов

Той е човекът, за когото македонците смятат, че ако се случи най-лошото може дори да бъде обявен за български губернатор на Македония. В продължение на пет или шест дни името му не слиза от сутрешните контактни емисии на най-гледаните телевизии, а през нощта се насърчават „дебати“ за „ролята му в демакедонизирането и ребългаризацията“ на македонския народ. 

Той, Каракачанов, от години е основната звезда на македонските медии и никой, освен Тръмп, Макрон, Меркел и техният бог Тито, не може да му вземе първото място. Всички останали са мимолетни, променливи и смъртни, но ТОЙ е вечен и константен, той e необходимата предпоставка за проблематизирането на нашето национално и езиково съществуване. 

Гражданите на (Северна) Македония предлагат различни методи за неговото премахване и "елиминиране". Предложенията са чисто сюрреалистични, от забрана за влизане в страната до

 „да го лапне месечината“,

 а същo така и да бъде закопан „на две педи под земята“. 

Реалността е съвсем различна, много по-приятна. 

Битоля, 1 февруари 2020 г. Пладне. Приятен, слънчев ден в града на консулите. Каракачанов седи в кафене на Широк сокак в Битоля, в компанията на няколко битолчани, говори си с тях, смее се, сякаш те са най-щастливите хора в Македония и отвъд нея. Хората минават покрай тях, виждат ги, някои ги поздравяват и си тръгват, други просто отминават. Никъде не можете да видите нито един македонски полицай или охранител. Чиста демокрация. Няма ги дори онези надути и важни агенти на популярната УДБ-а, които да наблюдават, контролират и подслушват. Правят го, но тайно. 

Една баба от Йени махала в Битоля, известна като „Малката София“, пита дали Каракачанов е сам, или армията идва след него. Знае, че е министър на „военните“. Никой от присъстващите няма отговор на този въпрос. Тя иска да се поздрави с Краси, но двамата и внуци бързо пристигат, вземат леко ръката й и я изтласкат, „да не пречи“. А тя, бабата от  Йени махала  не пречи на никого. 

След това Каракачанов заедно със своята „свита“ и цялото семейство Църномарови се отправя към Културния център в града. Тук трябва да бъде представена книгата му за Тодор Александров и някои други творби. Седейки начело на масата, той се държи смирено пред  публиката, а телевизиите записват ли записват. В залата има повече от сто души, някои стоят прави, залата е малка и няма място за всички. Всички присъстващи, буквално от първия до последния, са 

членове и избиратели на ВМРО ДПМНЕ, 

а сдружението, което популяризира работата на Краси, носи символичното име „Иван Михайлов“, също така е ръководено от вечни членове на ВМРО ДПМНЕ. 

Каракачанов говори и всеки слуша в пълно мълчание, сякаш е първият „от нас“, който е говорил. Той казва вече известни неща, но когато "губернаторът" говори, това тежи повече за нас македонците, отколкото това което казват нашите политици. 

Това се отнася както за тези, които са съгласни с него, така и за тези, които го отричат. Такива сме ние, македонците. Когато той говори пред медиите и отново чуваме известните тези за пътя на Македония към ЕС, медиите са толкова добри, дори няма неудобни въпроси от страна на журналистите. Тогава „управителят“ си тръгва, всички го поздравяват, сякаш приятелски го молят „върни се“. 

И двете страни го обичат, първите, защото наистина са съгласни с неговите възгледи, а другите защото искат да бъдат мили "така или иначе". Човек не знае какво може да се случи тук на Балканите, затова е по-добре да имаш приятел или познат като Каракачанов.
Честно казано, само един глас се противопостави на „губернатора“. Това беше гласът на един  битолски „музикант“ с известните тези за „българските фашисти“ и че Гоце се борел за Македония, а не за фашистка България. Участниците мълчат, а злополучният демонстрант, е защитен от Каракачанов в „имперски“ стил, коментирайки, че "всеки има право да пита“. 

Някой тихо предложи на Каракачанов да попита следващия път музиканта за разликите между нежната музика на Чайковски с тежкия и брутален стил на Бетовен. Вероятно ще има стабилна дискусия, която ще се излъчва по телевизията. Цяла Македония ще види и ще даде своето мнение за дискусията.
Боже, къде е полицията, къде са УДБ-ашите, никой не ги видя... a Каракачанов дойде "без армията" …

Чететѣ Следещия Брой ще има интересни новини.


Българи и македонци не се познаваме, поради тази причина се появяват „Концепти“

Българите и българската държава са „подпечатани с руски печат“ - това е стигма, македонските българи не могат да избегнат осъзнаването й

Владимир Перев

Владимир Перев

Владимир Перев, Скопие

Винаги преди избори в Македония отново и отново се отварят „нови“ тези по т. Нар. „македонски въпрос“ в контекста на българския поглед за Македония. Без значение дали става въпрос за железопътната линия Скопие - София, националността на македонците, Гоце Делчев, ВМРО или подобни отдавна известни истини, които се преоткриват във всеки предизборен период, с цел политически профит на лица или партии в македонския блок, независимо дали са леви или десни. Има място за всички, особено за тези, които нападат България. Сега, преди парламентарните избори на 12 април, някакви нови ветрове на пръв поглед се повяха в Македония, но и вятърът от България също може да се нарече "приятелски". 

Появата на „Македонският концепт“ на Петър Богойевски като алтернативен поглед върху ситуацията между двете страни привлече вниманието и предизвика  полемика в България. Така трябва да бъде. В Македония „концептът“ беше приет с мълчание. Ето защо смятам, че „македонският“ възглед за нещата трябва да се каже, дори и да е мнение, не на „реформаторска“ група в една партия, а само за един индивид.

„Македонският концепт“ на „реформаторите“ във ВМРО-ДПМНЕ не предлага нищо ново или пък по-различно от непоколебимата македонистка политика на партията, възникнала по време на управлението на Никола Груевски. Тезите на т.нар. „реформатори“ 

не реформират нищо

 по жизненоважните въпроси на македонската национална идентичност и нашите политически, военни и родствени връзки с България. Не е ясно как македонските граждани ще се справят с двете основни тези за политическия и етническия генезис на македонския народ, за което съществуват две главни теории. Първата е, че ние сме потомци на македонците от времето на Александър Македонски, а втората е, че сме истински македонци от 2 август 1944 г, когато се провежда прословутото заседание на АСНОМ в манастира „Св. Прохор Пчински ”. Но това е само върхът на айсберга.

Въпросът е как албанците в Македония ще приемат тезата, че трябва да станат част от македонската "политическа" нация? В България не е известно, но тук знаем, че по-голямата част от албанското население по време на Втората световна война е принадлежало към т.нар. движение Balli Kombëtar което работело заедно с италианските фашисти, но все пак гарантирало целостта на албанската нация в една държава, макар била тя и марионетна. Как албанците ще приемат македонската 

идея за "обща" нация,

 ако най-патриотичната им организация и до днес в Македония е представяна като враждебна и фашистка? Тук бих искал да добавя и факта че повечето членове на македонския парламент, от албански произход имат предци които са били членове на Balli Kombëtar. И накрая, как ще се чувстват всички македонци и албанци, като част от македонската нация, ако ежедневно се тръби, че тя е изградена на гнили комунистически корени?! Как „концептуалистите“ ще обяснят, как да се преодолеят тези различия, по-големи и по-съществени за оцеляването на Македония, отколкото въпросът „чий е Гоце“. И накрая, нека не злоупотребяваме със „старият“ любител на женската красота, мастиката и  тютюна, "нашият Ататюрк“. Той казва, че е "македонец", но това трябва да се вземе предвид в контекста на казаното. Когато Гоце е казал че е такъв, той не е знаел, че македонците ще се съберат в манастира „Св. Прохор Пчински ...” и ще си направят език и нация в неговата „ловна градина”. Дори баба ми Паца в София винаги казваше, че е македонка, говореше ми на „прилепски“, но беше българка, националистка и учителка на Екзархията, която е завършила Солунската гимназия „Св. св Кирил и Методий“. Би било хубаво проблемите да свършат с „ нашият Ататюрк“ и моята баба Паца, но новите събития носят със себе си нови въпроси. 

В България може би не е известно, но в Македония всички етнически групи според Конституцията имат право в личните си документи, освен да бъдат назовавани с македонската азбука, да бъдат именувани и с азбуката и езика, на които им принадлежат. Така турците, албанците, сърбите, власите, бошняците и другите са посочени в документите си с оригиналния си език и писменост. Това нещо се прави след индивидуална заявка на всеки гражданин. Тук правата на различните етнически групи в Македония са огромни, а всичко това говори за видимото неединство на македонското общество. Всеки е белязан в своя национален блок и всички очакват резултата от съдбата на македонската държава, и са наясно къде ще отидат, къде принадлежат и какво искат от бъдещите власти. Обикновено македонските българи не се обявяват за такива, заради  стигмите и преследванията, организирани от "тяхното", македонско правителство в близкото минало. Всичко това няма нищо общо с „македонския концепт“ и фокуса се хвърля върху това 

как да се „разберем“ за Гоце, който все още е етнически македонец

 Интересно е да се спомене че патриотизмът на „реформаторите“ се аргументира със „заплахата“ на македонския депутат Иван Стоилкович, отправена към Богойевски чрез цитиране на няколко сръбски четници. Това разбира се заслужава своето обяснение.

В Македония сърбите са около 80-90 хиляди души. Може би изглеждат  много, но трябва да се каже, че минимален брой сърби от Македония са членове на партията на гореспоменатия "четник". Те са разпределени във всички партии и по този начин упражняват своето политическо и национално влияние. Иван Стоилкович е политическо създание, което оцелява на македонската политическа сцена, благодарение на собствената си преднамерена и меркантилна политика, винаги да е в съюз с по-силната партия. Той може да пее песни, но неговото влияние е минимално, дори сред сърбите. В Македония никой не е наранен от Стоилкович и неговата партия, главоболие нанасят сърбите от всички други партии, най-вече ВМРО-ДПМНЕ, която провежда сантиментална политика към Югославия на Тито, което пък от своя страна предизвиква усещане за национално и политическо изоставяне на цели поколения млади македонци от по-големият сръбски брат и липса на „борба“ срещу предполагаемия албански враг. Често тези „изоставени македонци“ се отнасят към българите като "кръвни и етнически врагове", всичко това в контекста на настроенията на някое красиво югославско отминало време. Тук най-голям разбира се е броят на наследниците на бившата комунистическа номенклатура, вградена в новата власт, която по всякакъв начин ни създава усещането, че Втората световна война все още не е приключила, че мирът е навсякъде, но 

Македония и България трябва да воюват за защитата на македонската национална идентичност

 Така просръбските елементи внедрени в македонската политическа сцена са най-големите защитници на македонизма. Той, македонизмът, е тяхната барикада срещу единството на българското племе от Черно море до Охрид. Никой в Македония никога няма да посмее да ви каже, че тази република, Македония, в бившата Югославия на Тито, е била възприемана като най-ниската сръбска провинция, на която Тито е дал независимост извън сръбската воля, а "македонският" език е направен от един племенник на сръбски четник, Блаже Конески,  а с диалектите на езика „работеше“, друг, истински четнически воевода - Божидар Видоески. Той е водач на четническото движение в Македония по време на Втората световна война, докаран от Сърбия със самолет и спуснат с парашут в региона Порече, за да организира четническо движение. Това е най-добре описано в книгата на автора Милан Ристески „Порече през историята“ (Скопие 1982).


В края на войната Видоески заедно с други македонски (сръбски) четници преминава на страната на новата комунистическа власт, арестуван е, но бързо след това е освободен след личното ходатайство на Блаже Конески. 


Към края на своя живот Видоески става и академик на МАНУ, а неговата единствена задача е да раздели македонските източни говори от македонския литературен език, за да го приближи максимално до сръбският. 
 Видоески почина преди 20 и повече години и беше погребан с всички държавни почести в Скопие. Къде са тук "концептуалистите" ... лесно е да преговарят с българите за Гоце, нека преговарят със себе си за Божо Видоески, Конески и другите подобни на тях. Затова Стоилкович пее четнически песни, защото някой тук у дома не си е свършил работата, затова сега той иска  

да вдигне рейтинга си с България и чрез България


Къде са македонските българи в цялата тази история, къде са за да се организират и противопоставят? На този въпрос има няколко отговора, но най-добрият отговор е в любимата шега на Тито за 20-ия конгрес на КПСС. А именно тогава в пламенна реч Хрушчов прави куп обвинения срещу вече починалия Сталин, но един от присъстващите написал на лист хартия следния въпрос: "Къде беше ти другарю Хрушчов, за да кажеш това лично на Сталин докато беше жив?" . Хрушчов прочел въпроса на глас, след което със заплашителен тон попитал: „Кой е този, който зададе този въпрос“. В заседателната зала царяло гробно мълчание и Хрушчов леко отговорил: „Е, другарю, по същите причини, поради които не се обаждаш сега, и аз не се обадих докато Сталин беше жив“.

Тито винаги разказвал тази шега на най-близките си приятели, като дискретно предупреждение, че страхът, изначалният страх от насилието, използвано някога, ще запази личността и властта му над Югославия поколения наред. И така се случи, най-изплашените от неговия режим, македонски българи и ВМРО, все още 

живеят в сянката на ужасите от миналото

Македонските българи не могат да избегнат осъзнаването, че българите и българската държава са „подпечатани, маркирани с руски печат“ и че това е стигма, която трябва да се избягва. Следователно пропускането на македонците през цялата история на миналия век, особено след 1944 г., профилира македонското битие в съвременния свят. От едната страна, е „македонският страх“, страхът на ужаса, обхванал поколения и придружен от историческо мъченичество, а от другата е чувството да бъдеш оставен извън българската държава.

И накрая, не е най-важното, но трябва да се каже. Името ВМРО не трябва да ни подвежда, трябва да бъдем наясно - ВМРО БНД в София е българска национална и националистическа организация, а ВМРО ДПМНЕ е македонска, про югославска, просръбска и следователно проруска партия. Това са фактите, видими и с просто око. Всичко зависи от умението да води политика лидерът на българската партия „Иван“ и какъв контрол ще има той, докато за македонския Микоски няма възможности за корекция. Той остава на позициите на Груевски, въпреки че елиминира персонала му, той отказва да бъде "реформиран" ... той знае, че няма да получи нищо.

„Македонски концепт“ е форма без съдържание, политически маркетинг, с който не бива да се занимаваме. Не бива да се заблуждаваме от идеята за някакви „добри“ македоно-български отношения. Честно казано, отношенията между Македония / СФРЮ / Сърбия, от една страна, и България от друга, никога не са били добри през последните сто години. Тези отношения не могат да бъдат подобрени от никакъв манифест, нито могат да се утежнят от някакви противоречиви твърдения. В крайна сметка някои в Македония смятат, че 

в момента отношенията между Македония и България са исторически най-лошите

 България претендира за своите исторически права върху македонската територия и население, а македонците все още смятат, че някаква „Deus ex mashina“ ще се появи и ще разреши въпроса в тяхна полза, точно както досега … да, но Втората световна война все пак е минало, а България е сред победителите. Каква ирония на съдбата, нали?
Накрая обаче разбрахме, че не се познаваме и че сме изгубили жизнените връзки помежду си. В новата ера с новите хора имаме нужда да се опознаем по-добре, така че никой да не пише никакви манифести от наша страна и никой да не ни посредничи. Някои от нас в Македония не искат да го признаят, но ние сме наследниците на велика цивилизация и култура, стара 1300 години, дала четмо и писмо на половината славянски свят и не позволихме дори на един, толкова силен Путин да тълкува историята в интерес на своите меркантилни политически причини. Показахме достойнство ...

Край на езиковата агония въ Македония!

Днесь 12/12/2019г.се тури край на ,така измислената агония,че езика въвъ Вардарска Македеония е различенъ отъ българския езикъ, въ България.Всички опити, да се запази измислицата отъ коминтерна,че измислената нация на Сталинъ Георги Димитровъ и Тито,вече сѫ риалность.Всичко вече е хвърлено, въ
комунистическото кошче за буклукъ!Българската Академия на Наукитѣ, намери сили да тури край на Скопскитѣ фалшификаций ,че тѣ сѫ ,,македонци"отъ памти вѣка и,че сѫ различни отъ останалитѣ българи!

Исказванията на Зоранъ Заевъ ,че България щяла да признае ,,македеонския"езикъ сѫ приказки за домашна предъ изборна консумация.

Ще бѫде много интересно, следъ изборитѣ въвъ Вардарска Македония,когато,онези който не говорятъ албански,ще бѫдътъ испратени на сръбско кино!Тънгото въ Скопие става все по сербесъ! Ние предвиждаме разделянето на Вардарска Мкедония между Албания и България. Това за сега е рано да пишеме и говориме за него,има врѣме! Честито Рождество Христово и новата 2020 година. Догодина ситѣ българи заедо.


Поръчайте си за васъ и приятели новоиздадената книга:


История на МПО, купите си този трудъ, за да знаете българското присъствие въ Северна Америка.
ПАНДО МЛАДЕНОВЪ, спомени, миналъ презъ много затвори и лагери, автора описва средновековните жестокости на комунистите въ България и Македония. Хванатъ за агентъ, измъква всички набелязани отъ властъта, извънъ граница. Американскиятъ амвасадоръ г-нъ Бърнсъ е изгоненъ отъ България заради участие въ бягството.
Въ Канада участва въ Македонските Патриотични Организации (МПО) и е членъ на централниятъ комитетъ за 10 години.

E-Mail:  makedonskatribuna@gmail.com

To :Mr. Jesse Flis Parliamentary Secretary to the Minister of Foreign
Affairs. Department of Foreign Affairs Ottawa/ Ontario

>From : Macedonian Patriotic Organization/ "Luben Dimitroff"

17 Regent St./ Toronto, Ontario

Re : The Situation in the Former Yugoslav Republic of Macedonia.

Mr, Jesse Flis :^'' Parliamentary Secretary to the Minister of Foreign
Affairs. Department of Foreign Affairs Ottawa, Ontario

Dear Mr. Flis,
It has been a long time since I have attempted to write a letter to a member of parliament, let alone to a person who has some influence over the foreign affairs of Canada.

We seem to meet from time to time at important social affairs over cocktails, where you asked me to write on the subject of the Macedonian question from a Bulgarian perspective. Current events in the F.R.Y. (Former Republic of Yugoslavia) make it even more imperative for me to explain the current situation.

So here it is, in a nutshell....



George Mladcnov B.S.Ph.,

President of the Macedonian Patriotic Organization, "Luben Dimitroff


Atanas Deliivanov B.A.Sc.

Secretary of the Macedonian Patriotic Organization, "Luben Dimitroff
Date.June 10.1995 edited by G.G.M

Much of what we know geographically as Bulgaria, Macedonia, Thrace and Dobrudja was originally populated by a common people known as the Bulgars. They spoke a common language, Bulgarian and had a common Orthodox religion, despite being conquered by the Ottoman Empire. This occupation continued until early 1878 when a Bulgarian uprising trapped a large portion of the Turkish army between an advancing Russian army and a small force of Bulgarian patriots. This victory unified the Bulgars as never before and crystallized a new national consciousness. The treaty of San Stefano, signed between Russia and the Ottoman Empire, in March 1878, brought an end to the war and formally acknowledged the existence of the Bulgarian nation. This newly created Bulgarian state included most of the territories inhabited by Bulgarians, in particular the region of present day Bulgaria, Vardar Macedonia (in F.Y.R.), Aegean Macedonia (in present day Greece) and Thrace (in both Greece and Turkey). The imperial powers of the time objected to such a big state which was friendly to Russia and could become a Russian spring board into the European and Mediterranean theaters. Almost immediately the Austro-Hungarian Empire, the Prussian empire (Germany), the British and the French convened in Berlin to prevent Russian influence from spreading. This conference was known as the congress of Berlin of 1878. The great powers decided to impose a unilateral solution which partitioned Bulgaria proper into two regions : Eastern Rumelia and the principality of Bulgaria. Eastern Rumelia, Macedonia and Thrace were to be governed, as before, by the Ottoman Empire whereas the principality of Bulgaria was to be given a limited autonomy. The Russians were powerless to prevent the partitioning of the newly liberated state.

However the Bulgarian people were determined to re-unify their partitioned state. The Bulgarian people fought a number of wars in order to unite its people. The first war in 1885 ( the war of unification ) liberated eastern Rumelia from the Ottoman Empire. In 1903 the Bulgarians in Macedonia and Thrace had an unsuccessfully tried to leave the Ottoman Empire. The remaining regions were finally liberated in 1912 by a coalition made up of Bulgaria, Serbia and Greece. However in 1913, after the Ottoman Empire had been defeated, the coalition collapsed and began arguing about which liberated region was to be governed by which country. The main point of contention was the governance of Macedonia and Thrace, both primarily inhabited by Bulgarians. Neither the Greeks nor the Serbs wished to be bound by the original agreement made at the beginning of the war, which stipulated that those regions being populated mostly by Bulgarians were to be governed by Bulgaria. This led almost immediately to yet another war, called the Balkan war, which pitted the Serbs, Creeks and Romanians against a badly outnumbered Bulgaria. Bulgaria was quickly defeated and yet again partitioned, losing Macedonia to the Serbs and the Greeks, Thrace to the Creeks and Drobruja to the Romanians.

The Bulgarians in Macedonia enjoyed a brief period of freedom during the First World War while they were liberated by the Bulgarian army. This moment was not to last, as the territory was re conquered by the Serbs and the Greeks who sided with the western powers during the war. After the First World War the Creeks and the Serbs embarked on a path of ethnic cleansing and forced cultural assimilation. Bulgarian schools and churches were closed, and any use of the Bulgarian language written or spoken, was punished by harsh jail sentences and severe fines. Bulgarians who expressed their culture or nationality were rounded up and executed or sent to prison. The Greeks and the Serbs wanted a complete assimilation of the Bulgarian population in Macedonia and Thrace, leaving no remnant of Bulgarian culture. This harsh policy continued unabated until 1941 when both Yugoslavia and Greece fell to the Germans. Despite over 2 decades of oppression the population still remained predominantly Bulgarian and welcomed the brief re­unification with their fellow Bulgarians with open arms. Because Bulgaria did not participate in the second world war they could not uphold their claim to Macedonia and Thrace against those of the Serbs and Greeks who had fought against the Germans.

An even more vicious period of ethnic cleansing against the Bulgarian populations occurred after those regions were rcincorpo rated into Yugoslavia and Greece. The Serbs killed over 12,000 Bulgarians and immediately imprisoned 120,000 more, out of a Bulgarian population of 1.2 million. The lack of success in their previous policy of cultural assimilation lead them to change a significant part of their oppressive policy. Whereas before they tried to impose the Serbian language and culture unilaterally on the Bulgarian people, a policy which met with much resistance, now they permitted Bulgarian to be spoken, albeit with several limiting restrictions. Bulgarian was to be taught in schools in a bastardized form with Serbian characters and words infused into this new language, known commonly today as "Macedonian". The Serbs hoped to first quench the national aspirations of the Maccdono-Bulgarians, who wished to be reunited with their kin in Bulgaria. In order to do this they tried to convince the conquered Bulgarians that they were actually liberated "Macedonians" and formed part of culture previously unknown for over 2,000 years. The Bulgarian youth were to be taught that they were Macedonians culturally and linguistically distinct from Bulgaria. The policy of cultural assimilation could then proceed, although at a slower pace than before. With the repressive and mutually hostile regimes on both sides of the Yugoslavian and Bulgarian border the Bulgarians in Yugoslavia were culturally and socially isolated for over 50 years. Despite this policy over 500,000 self-admitted Bulgarians still exist in Macedonia today.

Contemporary Situation

In September of 1991 the Macedonian provincial parliament held a referendum for independence from Yugoslavia which passed with overwhelming support from the people. Three major political parties were formed after independence : the Macedonian socialist party (made up of the former Serbo-communists), the Albanian democratic party and the Bulgarian re-unification party (IMRO : internal Macedonian revolutionary organization). The Bulgarian independence party won the majority of seats in the first parliamentary elections but were defeated by a coalition government formed by the former Serbo-communists (Macedonian
communists) and the Albanian nationalists. The Albanian party joined the communist party primarily out of fear that they would lose their cultural identity in the event of a Bulgarian unification and in order to gain a disproportionate share of political concessions.
Fears that the pro-Bulgarian party would form a majority government prompted the pro-Serbian government to carry out widespread intimidation, police brutality and questionable electoral practices before and during the second parliamentary elections (1994) to keep itself in power. These elections were marred by so much corruption that the pro-Bulgarian party, the then official opposition, refused to participate in the final stages of the election. The present government is still a coalition of Serbian ex-communists and Albanian nationalists.

Macedonia's present population is made up of predominantly Bulgarians, with about a quarter of the population being Albanian and the remaining 5% made up
of Vlah's (Romanians), Turks, Romi (Gypsies) and Serbs. Cultural and religious differences between the Bulgarian and Albanian population make the stability of the region severely in question. The Albanians are predominantly Muslim and speak a separate (Albanian) language and neither Bulgarians nor Albanians see themselves as "Macedonian". This fact alone puts the long term stability of the region in doubt. Unlike other regions of the former Republic of Yugoslavia, which have their own distinct cultures, the people of Macedonia still have close cultural and linguistic tics to their neighboring countries: Bulgaria and Albania. Mutual hatred of the Serbs, by both the Albanians and the Bulgarians in Macedonia virtually guarantee the disintegration of the fledgling republic as we know it. A forced or imposed solution on the majority of the population to keep the republic together does not seem likely of success, given the temperament of the people living in Macedonia.

Perhaps the most reasonable solution is to allow the Albanians to join with Albania and the Bulgarians to join with Bulgaria. Unfortunately this solution is not
very popular in international circles. The Serbs arc unwilling to lose their influence over the fledgling republic, as most certainly would occur in the above mentioned case. The Greeks oppose this plan for fear that it will incite nationalistic feelings amongst its own Bulgarian population in Aegean Macedonia. The European nations are fearful to take any bold steps in the regions for fear of starting a multi-national war. The Americans, in particular, have recognized this potentially volatile situation and have posted 500 peace keepers in the region.


A slow reintegration of Macedonia into both Bulgaria and Albania seems to offer the best chance of success for averting a civil war. This policy would avoid
much of the extreme violence which occurs during civil disorders and would guarantee the safety and rights of the existing minority groups. A division of the region into Albanian and Bulgarian provinces could be brought about in much the same way as Czechoslovakia divided itself into the Czech and Slovak
Republics. This course of action would address the fears of both the Greeks and the Serbs while still  meeting the national aspirations of the diverse Macedonian population.Reintegration of the provinces into their respective countries could eventually be brought  about by long term trade agreements and cultural associations, both of which would provide a much needed economic and social stability to the region. Unfortunately leadership from the international community has been lacking and any solution to this dilemma will have be developed locally by the Bulgarian and Albanian people regardless of any regional status quo.

" So in a nutshell, this is the situation and a possible solution".

Appendix to the material which was sent to the Canadian foreign office
in June 1995

The spring of 2001 in the FYROM was a conflict mainly between the Albanians and the Serbo-Macedonians. The other major cultural groups which historically played a significant role in the turn of the last century, such as the Bulgarians, oppressed from before 1941 and after 1944, only took a minor role in these conflicts. Having been forcibly dispossessed of their Bulgarian culture and identity this people developed a severe aversion to becoming involved in cultural
conflicts. Yet as the conflict between the Albanians and Serbo-Macedonians intensified, more and “Macedonians” eager to escape the fallout of the
hostilities “rediscovered” their Bulgarian roots by applying for Bulgarian citizenship. To date the Bulgarian government has yet to
release any information regarding the number of passports issued to Macedono-Bulgarians. In addition more and more “Macedonians” are
choosing to study in Bulgaria because of the employment opportunities in Europe which Bulgarian diploma offers.

None of this however addresses the two central issues of concern to leaders and diplomats of the region. What can be expected from the
Bulgarian government in terms of national policy and what and when will be the eventual reaction of the Albanians in the region?

To date the Bulgarian government has disavowed any involvement in the region and any national claims to all lost territories. Similarly the
Bulgarian people overwhelmed by cynicism, nihilism and poverty, have  shown a similar disinterest in the region. This is in stark contrast
to the past when the Bulgarian people were outraged by the treatment of their bothers and sisters in the dispossessed territories. The
Bulgarian government has shown little leadership and understanding in this area. This is not entirely the parliaments fault, as the desires
of each successive populist government have been unable to form a cohesive long term national policy. Indeed it seems as if the
Bulgarian government is forever chasing the desires of shifting popular sentiment.

With the collapse of the Soviet Union and American commitments in the Middle East the Americans have shown little interest in the region.
The European Union seems happy to keep the former Warsaw Pact nations and newly Balkanized nations as dumping grounds for their high priced
and luxury goods. Little interest has been shown in dealing seriously with future conflicts such as the developing hostilities in FYROM.

The conflict incited by Serbo-Macedonian chauvinism and Albanian national desires has created a Gordian knot which seems to have no
peaceful solution other than the separation of the two cultural groups. While the Albanians have stated their goal to reunify the
severed Albanian territories, the “Macedonians” have shown little desire to seek a peaceable partitioning of the unstable nation state.
Yet eventual partition peaceful or otherwise is the only long term solution. Whether the partitioned Macedonian Territory can exist by
itself or in a union with Bulgaria is a question of much concern. While Bulgaria would provide a much needed economic and industrial
boost to the impoverished territory of “Vardar” Macedonia, 40 years of ethnic cleansing, Serbo-Macedonian propaganda and internment have made
any union a difficult proposition. It is doubtful that an isolated impoverished “Vardar” Macedonia could exist as a Luxemburg of the Balkans.

Georgi. Mladenov

15 sep 2003.

Thanking you for you attention,

I remain,

Yours Truly.


G. Miadenov.


1. The causes of the 1st Balkan war are well documented in the "Report
of the International

Commission To Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan wars",
the Carnegie

Endowment for International Peace,1914 , Hazell Watson & Viney Ltd,
Aylcsbury, Great Britain.

2 Based on contemporary US State Department Reports (1983).

3 Pettifer J. Macedonia: still the apple of discord. The World Today
1995; 51:55-8.

Final texts has been edited by Gosho Mladenov L.L.B.


Georgi Mladenov and Ivan Mihailov April 1968 Rome

Владо Черноземски- лебедовата песен на ВМРО

Владо Черноземски

Владо Черноземски

Това  писмо го слагаме да могътъ  и дветѣ комисии да го четътъ и научътъ за какво е ставало дума ?


Добрите българи не са желали Русия да ги освобождава
Памет за възрожденеца, на чийто пресен гроб Стефан Стамболов полага венец с надпис: „Народному труженику и патриоту”

Тодор Икономов
Виолета Радева, специално за Faktor.bg
Тодор Икономов:
„... притесненията на развратеното чиновничество и на омразната полиция и военщина... дъхнали са ми чувства на недоверие и опасения от руските чиновници, полицейски и военни, у които господствува идеята, че не са тези учреждения и съсловия за народа, а руският народ е зарад тях, зарад удовлетворението на техните развалени прищевки и каприции. С таквизи чувства, няма да го скрия, аз не можах да бъда възторжен привърженик на освобождението на България чрез руска само войска и на устройството и управлението на страната от руски чиновници, руска полиция, руски офицери. Аз казвах, че който не е добър за своите, той не може да бъде добър и за чуждите и че мъчителите за руския народ не могат да не бъдат таквизи и за българите...”
Реакцията на изненада у някои читатели, че заклетият русофил Иван Вазов може по време на Междусъюзническата и на Първата световна война да се обърне срещу Руската империя, е свидетелство за това колко едностранчиво и изкривено е познанието ни за действителната, обективна българска история. Тя свидетелства също така какви поражения е нанасяла и продължава да нанася ту завоалираната, ту брутално откровена, натрапчива проруска пропаганда. Тя се лее безпрепятствено от средствата за масова информация –  телевизии, радиа, сайтове, вестници, а подрастващите я попиват чрез училището и чрез висшето образование. Затова ни най-малко не е анахронизъм обективно да погледнем върху изопачено интерпретираното минало, което хвърля своята убийствена сянка върху настоящето.
НАТО предостави условия за приемане, Македония има 18 месеца, за да ги завърши
08/21/2018 | 24 TV
Реформата в съдебната система, изпълнението на вътрешните процедури по отношение на споразумението за решаване на въпроса за името, осигуряване голяма отчетност и подходящ надзор над разузнаването и службите за сигурност, контрол на вътрешните процедури за изпращане на въоръжени сили в чужбина ... са част от инструкциите, които Правителството на Република Македония ги е получило от НАТО, което трябва да бъде изпълнено в рамките на период от 18 месеца.
Министерствата, съгласувано с правителството, ще трябва да изпълнят редица икономически, политически, охранителни и съдебни условия, които трябва да бъдат изпълнени до края на април 2020 г.
В документа, изпратен от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг между политическите условия, които Македония трябва да приеме, са подчертани редица условия в областта на отбраната и армията. Още от самото начало се подчертава необходимостта да се гарантира, че няма конституционни или законови ограничения, които биха могли да попречат на колективни отбранителни операции, за да се гарантира, че всички стратегически насоки за развитие, трансформация и функционирането на националната система за защита и възможностите са в съответствие с бъдещото членство в НАТО.
Как едно от изискванията на НАТО отбелязва, че Министерството на отбраната трябва да започне с изпълнението на плановете за преструктуриране и модернизация на въоръжените сили с цел постигане на планираните военни съоръжения и разработване на по-способни, налични и устойчиви сили, способни да допринесат към мисиите на Алианса. Необходимо е да се поддържа ниво на разходи за отбрана, достатъчно за подпомагане на преструктурирането и модернизацията на въоръжените сили, което ще даде ефективен принос за Алианса.
Преговорите между Македония и НАТО се очаква да започнат следващия месец, а е възможно да продължи до април 2020 г., когато се очаква финализиране чрез ратификация от държавите-членки и Македония.
Македонците да знаят, че енциклопедия Британика е по-стара от тяхната държава
Македонската независимост си е независимост от Белград, а не от София
Александър Йорданов | 16 AUG 2018 | Faktor.bg
Според Енциклопедия Британика от 1911 г. „Берлинският договор със своето изкуствено разделение на българската раса създаде трудния и заплетен македонски въпрос." Т.нар. "македонски въпрос" се отнася за географската територия Македония и няма нищо общо с понятия като "македонски народ" и "македонска нация". Въпросът е дали територията, на която живеят българи християни от Българската екзархия, да премине към държавата България или да бъде разделена и между държави, които нямат нищо общо с българския народ или раса, според енциклопедия Британика. Надделява тезата да бъде разделена. Русия също е за отделянето на Македония от България. За да не се създаде голяма българска държава. Сърбия пък иска излаз на Солунското пристанище, защото няма как да го получи на Адриатика и след съюзнически, и междусъюзнически, войни Сърбия окупира за близо четвърт век т.нар. Вардарска Македония или днешна Северна Македония, както се кани да се нарича "братската" ни държава. След Втората световна война Македония е отново лишена от независимост.
Отново я управляват от Белград в Титовата комунистическа югославска федерация. Всъщност, ако не бе окупирана от Сърбия – и по кралско и по комунистическо време, днешната Република Македония, утрешна Северна Македония, едва ли би искала независимост в началото на 90-те години. Независимост се иска само, ако си зависим, ако си окупиран, ако си част от чужда държава.
Тъй че македонската независимост си е независимост от Белград, а не от София. Македонците спрямо нас няма как да се правят на независими.Те могат да бъдат независими само ако са с нас в Европейския съюз. Във всички останали случаи те са зависими.
Днес вече няма македонски въпрос. Македония е изправена пред албански въпрос. Разделението между македонци и албанци вътре в страната продължава.То е и конституционно регламентирано, то е и териториално, очевидно е. И да припомня отново енциклопедия Британика: "разделението на българската раса създаде трудния и заплетен македонски въпрос". Днес разделението на "албанската раса" създава "трудния и заплетен македонски въпрос".
България трябва да настоява само за едно: днешните македонци да не забравят никога, че енциклопедия Британика е по-стара от тяхната държава.
Дейността на Вапцаров не е антифашистка, а антибългарска
Ако беше останал жив, поетът-комунист щеше да е един от най-жестоките палачи на
народа си след съветската окупация
Faktor.bg | Даниела Горчева
Никола Вапцаров, пропаганден просъветски поет, не само е писал лозунги в подкрепа на режима на Сталин, не само е агитирал за влизането на България в Тристранния пакт по времето, когато Хитлер и Сталин са съюзници, а държавният глава Цар Борис III и българското правителство бранят отчаяно неутралитета на България, но е служил срещу много пари на най-човеконеновистния режим.
И ако не беше справедливо и напълно законно осъден от легитимен български съд, Вапцаров, който винаги послушно изпълнява всички заръки на Кремъл и моментално се отказва от българското си самосъзнание, за да работи за създаването на македонска нация, който без да трепне грам човещина в душата му, е развивал терористична дейност срещу собствената си страна, щеше да е един от най-жестоките палачи на народа си след съветската окупация.
През 1940, когато Сталин и Хитлер са съюзници, комунистите у нас и Вапцаров включително, настояват за присъединяване на България към Тристранния пакт. Един от най-влиятелните български комунисти Върбан Ангелов признава това в спомените си. А Георги Димитров го споменава и в дневника си.
Така че е абсурд да се говори за антифашистка дейност. Дейността на Вапцаров и на фанатизираните военизирани български комунисти не е антифашистка, а антибългарска.
Тя е в служба на тоталитарен СССР.
И когато пиша, че  Съветският съюз е държава на канибали, това е самата страшна истина. В Съветския съюз хората неколкократно са докарани до канибализъм. Първо с глада през 20- те години и после с нарочно предизвиквания от Сталин Голодомор.
Да служиш на подпалвача на Втората световна война, поделил с приятелчето си Хитлер Полша, окупирал балтийските държави и нападнал Финландия, да служиш на чудовището, избило до началото на Втората световна война над 10 милиона, не е антифашизъм, а престъпление!
Проветрете си мозъците от комунистически лъжи и престанете да рецитирате наизустени опорки, а се научете да разсъждавате логично на базата на фактологията, не на пропагандата.
Знаете ли, че:
- Никола Вапцаров се обявява за македонец и за “насаждане на македонско национално съзнание” в изпълнение на заповедите на Коминтерна за “македонска нация”?
- Когато Вапцаров пише: “Терорът долу, съюз със СССР!”, агитирайки за сключване на пакт със СССР, Съветският съюз и нацистка Германия са съюзници?
- Една от опорните точки на тази акция на българските комунисти е, че след сключването на този пакт Съветският съюз ще подкрепи влизането на Бъгария в Тристранния пакт и сам ще влезе в него?
- Вапцаров е заместник на ръководителя на терористичната дейност в полза на Съветския съюз Цвятко Радойнов, пристигнал с подводница от Съветския съюз начело на диверсантска група?
- Така наречената “въоръжена антифашистка борба” на българските комунисти започва на 24 юни 1941, два дни след нападението на нацистка Германия срещу СССР, преди това компартията отхвърля предложението на БЗНС “Пладне” за въоръжена борба, тъй като подкрепя съюза между Сталин и Хитлер?
- Въоръжената борба на комунистите започва през лятото на 1941 с палежа на снопи на селяни в Сливенско, Карнобатско и Новозагорско?
- През есента на 1941 от бойните комунистически групи е хвърлена във въздуха линията Русе-Варна, запалени са бензинови резервоари на българската и германската войска, убити са български и германски войници, които са пазили военни складове, тежко ранени са български ж.п. работници.
- През август 1941 от Съветския съюз са изпратени 4 диверсантски групи с подводници, а през септември – 5 групи парашутисти? По това време СССР е в мирни отношения с България, която макар съюзник на Германия, устоява на натиска на Берлин и не прекъсва дипломатическите си отмношения с Москва. Знаете ли как се нарича изпращането на въоръжени терористи в страна, на която не си обявил война? Нарича се престъпление срещу мира и е едно от най-тежките военни престъпления.
- Задачата на минно-подривната комисия към ЦК на БКП, оглавявана от Цвятко Радойнов, е да създава диверсионни групи, партизански отряди и антидържавни клетки във войската?
- Като заместник на Радойнов Вапцаров отговаря за връзките с диверсионните групи в провинцията, организира приемането на прехвърляните от СССР диверсанти и оръжие, укрива и пренася оръжие и взрив?
- За нелегалната му дейност в началото му е заплащано по 100-200 лв. седмично, а след това по 2000 лв. месечно?
- Укривал, обменял и предавал на бойните групи валута, изпратена от СССР за терористична дейност; през цялата си дейност предал по нареждане на Цвятко Радойнов 180 000 лв. за закупуване на оръжие и приготвяне на скривалища?
- Вапцаров е осъден не просто за терористична дейност, а като организатор на терористична дейност?
Мнозина от днешните му защитници можеше да не бъдат родени никога, ако родителите им бяха станали жертва на съветския терорист Вапцаров. Вапцаров не е бил идеалист, защото е получавал пари за антибългарската си дейност. Не антифашистка, а антибългарска. И е бил фанатик, готов да взривява живи хора за хатъра на Сталин.
Що се отнася до поезията му.
Първо, талантът не може да е оправдание за извършването на престъпления, и то за такива големи престъпления като тероризъм и държавна измяна. То и Хитлер е бил не лош художник. Сега да плачем и за него ли?
Второ, лично аз смятам, че Вапцаров е прехвален. Той има две хубави стихотворения и още едно, талантливо написано, но твърде патетично и пропагандно. Останалите са пропагандна, просташко-плакатно поръчкова поезия, лозунгаджийство. Като искате поезия, четете Вутимски, Смирненски, а не диалектно изкрещяните вапцарови лозунги.
Ha 28.06.2018 г. Eвpoпeйcĸият cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa зaличи oт cпиcъĸa cи c дeлa жaлбaтa нa „Гpaждaнcĸo cдpyжeниe зa зaчитaнe идeнтичнocттa нa бългapитe в P. Maĸeдoния PAДKO“, пoдaдeнa пpeз 2014 г. cpeщy Maĸeдoния, пopaди „ypeждaнe нa въпpoca“ – ocнoвaниe пo члeн 37 oт EKЗΠЧOC.
Дeлoтo бeшe пpeĸpaтeнo, пpeдвид фaĸтa, чe нa 5.10.2016 г., cлeд 16-гoдишeн пepиoд и 4 oпитa зa peгиcтpaция, мaĸeдoнcĸитe ĸoмпeтeнтни opгaни нaй-нaĸpaя peгиcтpиpaxa cдpyжeниeтo ĸaтo юpидичecĸo лицe, cпopeд вътpeшнoтo пpaвo нa cтpaнaтa. Cпopeд peшeниeтo зa peгиcтpaция, cдpyжeниeтo e opгaнизaция, изгpaдeнa нa „плypaлиcтĸo-дeмoĸpaтични тpaдиции нa бългapcĸoтo Bъзpaждaнe oт 19 вeĸ“ и нeгoвитe члeнoвe имaт зa цeл „aĸтивнo [дa] yчacтвaт в paзвивaнeтo нa бългapcĸaтa ĸyлтypa и дyxoвнocт“.
Πo тoзи нaчин, мaĸeдoнcĸoтo пpaвитeлcтвo избeгнa „зaлaвянeтo“ мy в пpaвoнapyшeниe и пocтaнoвявaнe нa cъдeбнo peшeниe пo oбщия peд c вcичĸи мeждyнapoднo-пpaвни пocлeдици от тoвa, вĸлючитeлнo, oтчитaнe пpeд Koмитeтa нa Mиниcтpитe нa Cъвета на Европа, зaĸoнoдaтeлни пpoмeни, oбyчeния нa cъдии и дъpжaвни eĸcпepти, плaщaнe нa oбeзщeтeниe и т.н.
Beчe гoдинa и пoлoвинa, в P. Maĸeдoния дeйcтвa oфициaлнo peгиcтpиpaнo cдpyжeниe нa мaĸeдoнcĸи гpaждaни, ĸoитo ce идeнтифициpaт ĸaтo eтничecĸи бългapи.
Охрид, 17.07.2018 г.
Ех, малоумници, няма ли кой да ви наръга в зъбите стоманените юзди на болшевишкия терор
Пишат дисертации и се хранят от “антифашизъм”, но мълчат за по-голямото зло - комунизма
Д-р Любомир Канов | Faktor.bg
Голям грях сториха западните политици когато не разкриха престъпната природа на комунизма. Похарчиха нечувано количество национално богатство за въоръжение срещу заплахата от сталинска атака срещу свободния свят, Чърчил държа речи във Фултън за Желязната Завеса, десетки години се поддържаше и още се поддържа ядрен потенциал срещу кагебейските престъпници и въпреки това-ядец! Никой не иска да говори ясно и откровено срещу комунизма като много по-голямо зло от нацизма, много по-продължително от фашизма на Мусолини и много по-опасно от 12-те години на Хитлер. Че Путя е вече 18 години на власт и го е докарал дотам, че отново издигат паметници на Сталин из пустошта на болшевишката империя! Защо е тази адмирация на комунизма всред образованите леви на Запад? Какво прави сталинизма толкова привлекателен за тях и защо така лесно оправдават неговите чудовищни престъпления и защо толкова лесно ги игнорират и забравят? Междувременно пишат дисертации и се хранят от “антифашизъм” и преследват въображаеми нацистки остатъци в мисленето на хора, които изобщо нямат и идея за такова мислене и преследват все още живият Хитлер в джунглите на Амазония, както впрочем търсят и мощите на споминалият се от преяждане Елвис Пресли. Ех, малоумници, преструващи се на западна интелигенция, няма ли кой да ви наръга в зъбите стоманените юзди на болшевишкия терор, та да престанете със своите антикапиталистически стенания и мазохистичен копнеж по мустакатият, който  уж ви бил освободил от гнета на хитлеризма. Че това ли беше за вас наистина заплахата? Знаете ли колко истински интелигенти уби Сталин? Колко таланти, колко такива очилатковци като Исак Бабел и прочие? Think about it!
Студия, която беше отпечатана в списание „Известия на Българската Орда” в кн. 1 /73/ от 2010 г. и кн. 1 /74/ от 2011 г.

Всички отвратителни мръсотии и зверства на руския болшевизъм до голяма степен са проява на достоевщината, изстъпления са на болната народна душа
Раковски – с лира и тръба събуди народната свяст срещу мита за „добрия“ Дядо Иван
„Мечом са българите своя свобода изгубили, мечом пак трябва да я добият“, призовава просветителят бунтовник
Виолета Радева
Гeорги Стойков Раковски в изследванията на Михаил Арнаудов
Месец октомври в съзнанието ми от край време емоционално и интелектуално е свързан с няколко значими за мен събития – както лични, така и в известен смисъл едновременно лични и обществено значими. За личните няма да говоря. Онези, имащи обществено значение, но и някакъв личен елемент, са раждането на 5 октомври 1878 г. в Русе на акад. МИХАИЛ АРНАУДОВ и преждевременната смърт на 9 октомври 1867 г. в Букурещ на ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ. Прощъпулникът ми в журналистическата професия беше със статия за Раковски във връзка с кръгла годишнина от неговата смърт. А в библиотеката си пазя като скъпа реликва книга с аавтографа на проф. Михаил Арнаудов.
Имам вътрешен дълг към забравените и инкриминираните строители и будители на България. Вълнува ме съдбата на значимите и значещите хора, които с живота, с делото и смъртта си са пренесли през препятствията на времето духът и идеята на българската държавност. Ако не ги е имало тези стожери на българщината, отстоявали с морална доблест и сила ценностите на родолюбието и саможертвеността за Отечеството, то българското племе едва ли щеше да оцелее през толкова войни, катастрофи, братоубийствени кръвопролития и чужди домогвания.
Сега съм в орбитата на Данаил Крапчев и веднага ще отговоря защо - проумях, че това е човек-институция в политическата история на България. Фигура, която запълва със своя интелект и независим дух, с талантливото си журналистическо творчество цял четвърт век от историята на българската журналистика и от живота на българската държава. Той е бащата, създателят, творецът на вестник "Зора", излизал от 1919 до 1944 г. А вестник "Зора" е едно огромно държавническо и културно дело, което е по силите и по плещите единствено на човек с възрожденски нравствени измерения. Всеки би могъл да се увери в това, ако има куража да се зарови в чупливите и прашни страници на 25-те годишнини на всекидневника. Там са отложени протуберациите на отминалата епоха, ден след ден се вихри кървавата история на страната ни, фиксирани са събития, разтърсвали света и Европа. По тези страници тече параноята на всекидневието, с хиляди човешки драми, природни и социални бедствия, с политически и битови престъпления, но също тъй се извисява културният ръст на първенците и са уловени духовните стремежи на епохата между двете световни войни.
Назад към съдържанието | Назад към главното меню