Отиване към съдържанието

Главно меню:

ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪ ИНТЕРНЕТЪ СТРАНИЦАТА НА МАКЕДОНСКА ТРИБУНА!

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 172 - 2018 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 172 - Year 2018

ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪВЪ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ


Редакцията на вестника ни отъ Торонто пожелава Весела Коледа и Честита Нова 2018 година на гнъ. Владимиръ Панковъ отъ Охридъ, гнъ. Владимиръ Перевъ отъ Прилепъ и гнъ. Георги Стаменовъ отъ София, защото сѫ си позволили да си слагътъ главитѣ на българското трупче въ градъ Скопие, кѫдето живятъ сръбскитѣ агенти. На тѣзи българи испращаме букети отъ български рози.

ВЪ ТОЗИ БРОЙ НА ВЕСТНИКА НИ, ЩЕ СЕ СПРЕМЪ НА 2017 ГОДИНА
И ОНОВА, КОЕТО НИ ВЪЛНУВА!
Г. Младеновъ  26/12/2017 г.
Годината 2017 ще бѫде запомнена като година на изненади и година на лъжене. Тѣ сърбо-македонцитѣ на г-нъ Заевъ ни лъжатъ, че ще се върнатъ къмъ свойтѣ български корени, а ние смѣ готови да имъ вѣрваме, понеже смѣ импотентни! Подписваха се договори за добросѫседство, въ които договори липсва думата българинъ, за да не смѣ ги дразнили сърбо-македонцитѣ иа сърбина Стоянъ Новаковичъ! Знаетѣ ли за кого го пиша това? Следъ успеха на Заевъ да будалка Външното министерство на Р.България, веднага следъ това се включи и МПЦ, която бѣ сѫздадена отъ Югославската комунистическа партия на Кръсте Червенковски, чието родители сѫ били българи, и то православни българи отъ Вардарска Македония!  Комисии ще се сѫздаватъ съ инструкции да не се спомене никѫде това, че до септ.1944 година, ние всички бѣхме българи! МПЦ писа писмо до БПЦ, отъ което писмо се разбира, че тѣ, които сѫ въ синода на тази сърбо-македонска черква искатъ БПЦ да имъ бѫде майка църква и да имъ даде нѣкаква си Автокефалностъ, за да могътъ да македонизирътъ българитѣ, които сѫ болшинството отъ хората въ Вардарска Македония! Въ тази сръбска каруца се качиха и мойтѣ братя българи отъ РОДОВЕТѢ! Стигнаха до тамъ да казватъ, че ако ние не признаемъ македонската черква, тѣ сърбитѣ, щѣли да я признаятъ?  Глупости отъ хиляда и една нощь! Ако това е вѣрно, че СПЦ щѣла да ДАДЕ АВТОКЕФАЛНОСТЪ НА МПЦ, ние се питаме защо сръбскиятъ синодъ не го направи до сѣга? Не е ли врѣме, да престанемъ да жвакаме и кажемъ истината на БЪЛГАРИТѢ ВЪ БЪЛГАРИЯ  И МАКЕДОНИЯ!
Следъ толкова много заблуди, шефа на Югославската комунистическа партия, фамозниятъ Заевъ, отива по преспанскитѣ територии на Албания да  търси “македонци“ и то съ шефа на Албания!
Кого лъже Заевъ, българитѣ, или албанцитѣ?
Никой въ България не му вѣрва на Заевъ, а най-малкото въ Македония! А, за това, че сърбо-македонската черква е писала писмо до синода на БПЦ, ще оставимъ на нашия читателъ да прочетѣ онова, което ни предоставятъ като информация сърбо-македонскитѣ вестници въ Скопйе и въ чужбина?
Сѣга, когато пиша, искамъ да спомена нещо и за последниятъ конгресъ на сръбската партия въ Македония, наричана ДуПиМеНе! Новиятъ председателъ на тази сръбска партия, на име Мицкоски, ще си има проблеми, понеже неговитѣ българофили отъ 25 години, всички сѫ станали сърбофили.
Младитѣ хора, или люде отъ България и Македония, искатъ да бѫдътъ въ една българска държава, а Гьоре Ивановъ говори за сръбска унитарностъ на Вардарска Македония.
Отъ Солунъ не посмѣха на Заевъ да му думатъ, че езика въ северна Гърция  до 1925 година, беше български. Всичко се премълчава въ името на гръцката и сръбската демокрация въ Македония.
Новата 2018 година поставя Югославската Република Македония предъ изпитание? Дали ще трѣбва да влизатъ въ бѫдеща България, или въ утрешна голѣма Албания!?
Сръбскитѣ управници на Македония трѣбва да си избератъ България отъ Черно Море до Охридъ, или Албания до Кюстендилъ!
СТОЛТЕНБЕРГ И ЗАЕВ: СПОРЪТ ЗА ИМЕТО МОЖЕ ДА СЕ РЕШИ, НЯМА ПЛАН „Б”
18.01.2018 | БГНЕС
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че алиансът няма план „Б” за влизането на Република Македония в пакта. „Спорът за името може да се реши”, каза Столтенберг на съвместна пресконференция с премиера на Македония Зоран Заев. Спорът за името с Гърция трябва да бъде решен. Няма друга възможност страната да се присъедини към НАТО. Това беше подчертано на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008, а след това повторено на срещата на върха в Уелс през 2014 и във Варшава през 2016, отбеляза Столтенберг. Имате голям обрат в реформите, но трябва да сме реалисти. НАТО взема решения с консенсус. Ето защо наистина се надявам, че ще разрешите спора за името и приветствам новия импулс в преговорите. НАТО не може да разреши спора за името и да направи предложения, които сами трябва да определите, каза Столтенберг. Що се отнася до осъдителната присъда от Хага за временното споразумение, Столтенберг смята, че това е съдебно решение, но пактът взема политическо решение, което трябва да бъде договорено между всичките 29 държави-членки. Премиерът Заев оцени ролята на генералния секретар на НАТО като решаваща за истинското насърчаване и подкрепа на македонските очаквания, че 2018 ще бъде историческа година за Македония, региона, НАТО и ЕС. Не мога да не изразя удовлетворението си от подновения интерес на НАТО към Западните Балкани във важен и чувствителен геостратегически момент. Време е да се въведат процесите на интеграция на всички страни в региона, които искат да бъдат част от семейството на Северноатлантическия алианс. Ние сме готови да работим заедно за постигането на тази цел, подчерта министър-председателят Заев. Голямо мнозинство от нашите граждани искат членство в ЕС и НАТО. Правителството на Република Македония създава условия за изграждане на национален консенсус с всички ключови и решаващи политически субекти с президента на държавата и опозицията за завършване на нашата интеграция в НАТО, каза Заев. Той подчерта, че правителството е твърдо ангажирано с вътрешния процес на реформи, който укрепва и насърчава македонската демокрация, за да бъде в съответствие с политическите критерии за членство в НАТО.
ПАРЛАМЕНТЪТ НА МАКЕДОНИЯ РАТИФИЦИРА ДОГОВОРА ЗА ДОБРОСЪСЕДСТВО С БЪЛГАРИЯ
15.01.2018 | ТВ ЕВРОПА
Парламентът на Македония ратифицира договора за добросъседство с България. 61 депутати в 120-местния македонски парламент гласуваха в полза на договора, а един депутат се въздържа. Опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ не участва в гласуването. Депутатите бойкотират работата на парламента от средата на декември заради ареста на нейни депутати след погрома в парламента през април миналата година. Независимият депутат от коалицията на СДСМ, Ферид Мухик е единственият въздържал се. Македонският външен министър Никола Димитров приветства ратификацията в обръщението си към парламента. Той изрази съжаление, че опозицията не е в зала и изтъкна, че „договорът защитава интересите и на двете страни“. Димитров определи като хубав знак това, че договорът се ратифицира в деня, в който през 1992 г. България първа в света признава независимостта на Република Македония под нейното конституционно име.
От българското външно министерство също приветстваха ратификацията и заявиха, че България ще продължи да бъде активна в подкрепата си за европейската интеграция на Македония. „С този акт се потвърждава волята за изграждане на добросъседски отношения, които са важен елемент от европейската перспектива на всички държави от Западните Балкани“, заявиха от външно министерство. На 1 август 2017 г. подписите си под Договора за добросъседство в Скопие поставиха българският премиер Бойко Борисов и македонския му колега Зоран Заев. Споразумението бе ратифицирано от българския парламент през ноември 2017 г. В Договора за приятелство и добросъседство е записано, че нито една от договарящите страни няма да позволи нейната територия да бъде използвана срещу другата. Македония потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на България. Двете договарящи се страни ще предприемат ефективни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда, насочена към подстрекателство на насилие, омраза. Двете страни създват и съвместната експертна комисия по исторически и образователни въпроси относно тълкуването на историческите събития. Тя ще бъде на паритетен принцип и ще представя ежегодни доклади за своята работа. Двете страни ще организират съвместни чествания на исторически събития и личности, като те ще бъдат насочени към укрепване на добросъседските отношения в духа на европейските ценности. Договорът за добросъседство между България и Македония предвижда още сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, сътрудничество на ниво местни власти, осигуряване на широко движение на стоки, услуги и капитали и разширяване на туристическия обмен.
СТОТИЦИ СВЕДОХА ГЛАВА ПРЕД ПОДВИГА НА МАРА БУНЕВА
13.01.2018 | БГНЕС
Стотици македонски и български граждани днес сведоха глава пред подвига на Мара Бунева, разстреляла в Скопие от сръбския мъчител Велимир Прелич, точно преди 90 години в центъра на македонската столица. Панихида в нейна памет бе отслужена от български и македонски свещеници в църквата „Свети Димитър“ в Скопие. Бяха положени венци на лобното място на Мара Бунева близо до Каменния мост край река Вардар. Честванията се организират от Българския културен клуб в Скопие. Сред гостите от България се открояваха основно активистите и симпатизанти на ПП „Възраждане”, предвождани от лидера на партията – Костадин Костадинов, както и представители на други по-малки патриотични организации. Председателят на партия „Възраждане” Костадин Костадинов отбеляза и отдаде дължимото на живота и делото на Мара Бунева. Костадинов изтъкна и положителните стъпки в политиката на двете страни, насочени към сближаване на България и Македония. Мара Бунева е родена в град Тетово през 1901 г. Учи в гимназията в Скопие, а след края на Първата световна война се премества в София, където завършва висшето се образование. Омъжва се за офицера от българската армия Христо Хранков. Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО. Започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. На 13 януари 1928 г. Бунева убива в центъра на Скопие на Каменния мост на река Вардар Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, смелата жена отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“ Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб.
ЯВОРОВ - СТРЕМЕЖ КЪМ СВОБОДА, КОЙТО НЕ Е НА ДУМИ
13.01.2018 | БГНЕС
На днешния ден преди 140 години се ражда големият български творец Пейо Яворов. Една от идеите на Яворов, които трябва да припомним е стремежът към свобода, който не е на думи. Това каза пред БГНЕС Иво Милтенов, главен уредник на къщa музей „П. К. Яворов” в София. На днешния ден преди 140 години се ражда големият български творец Пейо Яворов, който остави внушително литературно и идейно наследство. От сутринта тук идват много хора и се вижда колко е жив интересът към големият българин. Експозицията на къща музей „П. К. Яворов” може да бъде разгледана в рамките на работния ден, но тук може да дойдете всеки ден без понеделник и неделя. Ако не сте идвали последните 6 месеца, ще намерите музея обновен. Обновената къща музей "П.К.Яворов", намираща се на ул. "Г.С.Раковски ", отвори врати през октомври. До преди година тънещият в разруха дом на великия поет не беше достъпен за посетители. След основен ремонт той вече може да приеме отново хора. „Една от идеите, които трябва да припомним, е стремежът към свобода. Стремежът към свобода, който не е на думи, тъй като много поети се изредиха и след Яворов и малцина са ония, които това, което го говорят могат да го живеят. Смисълът на твоето говорене като поет, може само така да се измери. Ако това, което заявяваш в своите стихове, можеш после и да го живееш, това прави поета велик. Така е при Яворов”, каза Милтенов и припомни борбата на твореца в Македония. „Тая борба, която дълго време беше държана под сурдинка, беше държана на страна, за да не би да обидим Югославия, за да не би да обидим Коминтерна или не знам си кой си, ние се свеняхме да кажем, че това са български земи с българско население. Яворов не се е свенял. Вместо да се свени и да прави политика, той взима на няколко пъти пушката и влиза с въоръжени чети там, за да се бие с турците. За кого? За България.”, разказа Милтенов. Това е едно от нещата, които може днешния ден да се поучи –онова, което говориш, и това, което защитаваш, трябва да можеш да го живееш. „Второто нещо е изграждането на образа на жената. Изграждането на жената и поставянето на жената на пиедестал по начин, по който я превръща в морална, в етическа ценност, освен в естетическа, е една от основите на българската философия”, разказа той. Наши философи са нашите писатели – това са Пенчо Славейков, Пейо Яворов, няколко литературни критици. „И голяма част от тяхното дело е пиетета и оживотворяването на един лик, на един образ на жената, който е не само носител на любовни преживявания, но е носител на почит, на обоготворяване, носител на етически ценност”, каза Милтенов. За него това е голяма поука на днешния ден. „Такова каквото е отношението към жената, такова е моралното равнище на обществото”, подчерта той. Уредникът на музея на Яворов в София сподели, че се радва когато тук идвам млади хора,а наистина е така. „Личният интерес към Яворов е жив, личният интерес на млади хора, на по 16 – 18 – 20 - 25г. Това е и надеждата за българската духовност, това е и надеждата за българската литература. Има интерес към високата българска литература, каквато несъмнено е поезията на Яворов и той не е угаснал”, посочи той.
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ЕДИН МАКЕДОНСКИ БЪЛГАРИН И ХРИСТЯНИН
ДО        
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ НЕОФИТ        
С въодушевление и възторг прочетох писмото до Неговото Светейшество Неофит, патриарх български и още един път в моя скромен живот разбрах че "кръвта вода не става" и "не се гаси това що не гасне". Големите и славни македонски родове како Миладиновите, Пърличевите, Дранговите, Развигорови, Шапкареви, Маркови, Александровите и ред други, останаха достойни на славните си предци, някои от тях, дали и животите си за славата и достойнството на българското племе в Македония. Желанието за духовното обединение и човешките ни права на един измъчен и поробен народ, събудиха в мен спомените за едни не така отдавна отминали времена и ме изправиха пред една тежка задача: да проговорим за собственото ми виждане в актуалния миг, за събудените надежди и недоизказаните факти за миналото. Заради това, се реших да пиша до Вас
Ваше Светейшество,  
Повече от 150 години моето скромно селско семейство от с. Никодим, прилепско, в Бабуна планина, за българската кауза в Македония е служило и давало свещеници, како на светата ни Българска Екзархия, така и офицери под флаговете на българските царе, в двете световни войни. По-голямата част от семейството на моята баба са се преселили в България. Тя бе техното и нашето отечество, а българската Екзархия нашия духовен закрилник.  
Днес четем писмото от МПЦ – Охридска архиепископия в което се моли, Вие и Българската Патриаршия да се поставите като Църква-Майка на Македонската православна църква и по този начин ние и днешния македонски богобоязлив и благочестив народ да бъдат ваши духовни чада. Потомците на македонските родове в България подкрепиха молбата на МПЦ. Това бе израз на несъмнен македоно-български патриотизъм, по този начин те се изявиха, като достойни наследници на своите предци.  
Какво ще подкрепите Вие? Нещата гледани от София са в светли краски, но в Македония положението за Вашето, нека го нарека българско паства, онези малобройни и по дух все още екзархисти, за хората, които носим моралните устои на едно не толкова далечно минало време, нещата не изглеждат така светло.  
Питам Ви, ще подкрепите ли клир който до само преди броени дни, от амвоните на църквите проповядваше за "светия античен македонски народ", за това че "ние не сме ни сърби, ни българи, нито гърци". Питам Ви, ще подкрепите ли свещенство което на всяка панихида не пропуска да кълне срещу "българските фашистки окупатори", да говори за българите като предатели, които дори изгонили в Македония Свети Климент Охридски. За същите тези ваши кандидат чада до преди броени дни, даже часове античните македонци, сиреч сърбоманите, бяха патриоти...
Ваше Светейшество,  
аз знам, че в своята душеспасителна мисия църквата бяга от политиката, но ще подадете ли рака на македонския архиепископ г.г. Стефан, а знаете че той е осветил храм на МПЦ в Радовиш, където в средата на църквата, веднага под куполата на Пантократора, на земята е положен античен, пагански знак на слънцето от Вергина, прекопирано от щита на Александър Македонски. Току виж сега вземат, че обявят тази езическа дамга, за образ на Витлемската звезда. Ще подадете ли ръка на онези расоносци които миропомазваха храмове където на входа в църквата са качени ликовете на Филип и Александър Македонски, а на външните стени на божите домове са изписани знаците от Вергина. За мен това е по-малкия въпрос....можем да питаме и още. Попитайте един от подписниците на писмото-обръщение до Вас, българския журналист Иван Николов да ви разкаже колко напори, мъки и пари се нужни да се направи панихида за Тодор Александров, Иван Михайлов или Владо Черноземски...той е бил свидетел на мъките на македонските българи, когато търсим свещеник, който да отслужи заупокойна молитва за хора на които днес им вдигат паметници в Скопие. Ще подадете ли ръка на същите тия расоносци, които си позволиха дори това, което и сръбските попове не направиха в Кралска Югославия, тоест да изтрият всички ктиторски надписи, където пише „българин“ или „благочестивия во Христе български народ“.
Ваше Светейшество,  
Знае се, че връзките между МПЦ и БПЦ имат своята предистория, но ми се струва, че нещата почнаха от събитията около манастира Свети Иван Бигорски и любезността и сръчността на тамошния игумен Партений. Това е добре. Обаче, много по-добре би било някой да се сети за неговия съименник и предшественик, игумена Партений, който сръбските окупационни власти през 1918 година заклаха на Бошков мост, над река Радика, а тялото му хвърлиха в реката. Отрязаната глава на българския духовник, отказал да се отрече от своя народ я поставиха на кол и възвисиха над моста, "като наказание и за назидание", за да ужасят и тероризират населението в Реканско. Питайте ги свещениците на МПЦ дали някой е направил панихида за нещастния игумен, дали някой някога му е споменал името в своите църковните молитви или проповеди. Имам предчувствие че някой иска всичко това да се забрави, да премине чудодейно в "тъмната страна на нашето съзнание" за да се изличи накрая невъзвратимо от колективната памет на българите в Македония.
Има и други неща. Става ми тежко да говорим за духовната и национално разколническата дейност на МПЦ в диаспората, за борбата срещу църквите на МПО в Америка и Канада, но още по-тежко ми стана, когато в Торонто ги гледах македонските църкви, украсени с портретите на Тито, веднага до иконите на Света Богородица. Но колкото и всяка власт да е от Бога, тогава точно антихристът Тито бе "патриот" а македонските българи "фашисти и предатели". И тогава знаех, и сега още по-добре знам, че ние, македонските българи сме патриотите, а предателите бяха точно онези, същите владици, които сега Ви пишат покайни писма. Но доколко искрени са те? Доколко на дело ще се покаят, за да бъдат опростени от вашата безгранична милост?
Ваше Светейшество,  
Въпреки всичко за което ви пиша, мисля че сега е времето, че ТРЯБВА да подадете ръка на вашите братя во Бога и вера в Македония. Сега е мигът за поновно духовно обединение, сега е мигът да се покажете, Вие и целия български клир, като достойни наследници на екзарх Йосиф, онзи който "с игла кладенец копаеше"...да довършите славното и свято екзархийско дело. Поканете целия македонски Св. Синод, да дойдат при вас, да целуват светата Ви патриаршеска ръка, да се покаят за миналите си деяния и да добият вашата помощ. Накарайте ги да признаят своите екзархийски корени. Знаете, че всичките нема да дойдат искрено, но ако дойде поне само един владика с открито сърце и душа, Вие ще сте направили за македонското дело повече от всичките воини в миналите осемдесет години. Направете я и тази крачка, не плашете се от никого, не плашете се от вашите духовници в Синода, мнозина от които се кръстят към Москва, към Фенер или към Еладската църква. В своите козни и стремления те са силни, само ако Вие покажете слабост.... Време е, след осемдесет години, един български владика да опее невинно пролятата българска кръв в Македония...
Приемете израза на моето дълбоко уважение и почит, и моите надежди във Вашия просветен и озарен от Бога разум, който Ви подтиква към това духовно геройство.
Искрено и смирено коленича пред Вас и Ви целувам ръка,  
Владимир Хараламби Перев.
Скопие, Македония
писано на Свети Архангел Михаил, (по стар стил)
Dixi et salvavi animam meam
Владимир Перев
ЕПИСКОП ИРИНЕЙ БУЛОВИЧ
6 януари 2018 г. | Владимир Перев
Македонските медии с интерес следят развитието на ситуацията и отношенията между БПЦ, MПC и СПЦ, и всичко това в светлината на интервюто на сръбския епископ Ириней Булович, дадено за коледното издание на белградския вестник "Преса". В своето интервю той застава срещу признаването на автокефалността на МПЦ и открито говори за това, че МПЦ дразни Сръбската и отваря някакви нови, неканонични, а държавни методи за разрешаване на църковния спор. Същевременно заплашва БПЦ и говори за възможността БПЦ да бъде обявена за разколническа от сестринските църкви, при това припомня, че това няма да е първият път БПЦ да бъде разколническа.
Но кой е Ириней Булович ... той е македоно албански влах от племето були, от село Горна Белица, гранично място между Македония и Албания. Баща му е бил офицер в печално известната УДБА и специално са се прославили в гонения на антикомунистите във Войводина, където сега сина Ириней е епископ. Известен е като червения поп или поп с калашников, който поддържал войната срещу хърватите и албанците. Епископ Ириней е най-близкия личен приятел на Слободан Милошевич и на Воислав Кощуница и техния най-близак съветник по националните въпроси и желанието за възстановяване на комунистическия режим в ексюгославия.
Някога е бил влиятелен, но днес служи само като карикатуряла заплаха към малките сръбски съседи, напълно е останал без международно влияние, а сръбския националист и президент Вучич понася неговото присъствие, само заради собствените си гласоподаватели ... ето, това е човекът, който плаши БПЦ с разкол и настоява македонските граждани никога да не стават част от собствената си екзархийска традиция.
ГРУЕВИЗМЪТ СЛЕД ГРУЙО ИЛИ ЖИВОТ СЛЕД
ПОЛИТИЧЕСКАТА И ГРАЖДАНСКА СМЪРТ НА ВМРО-ДПМНЕ
24.12.2017 | Владимир Перев
Приключването на 16-ия конгрес на ВМРО-ДПМНЕ във Валандово е изгасване на политическата звезда на дългогодишния недосегаем водач на партията Никола Груевски. Той дойде на власт като партиен лидер в далечната 2008 г. на конгрес в Охрид, сборище, което премина тогава с политическо насилие, целящо да подкрепи неговата кандидатура. Сега си отива след 10 години оставайки след себе си една дълбоко разделена и дезорганизирана партия. Управляваше с насилие и недемократично, изгради собствен култ към личността, по-близък до този към Сталин, отколкото към Тито. Но капацитета на македонската държава и ниското политическо и образователно ниво на неговите привърженици не позволиха не му позволиха да се утвърди в доживотен лидер, която е амбицията на всички авторитарни типове. На конгреса във Валандово Груевски отново се похвали, че е спечелил последователна 11 вида местни и общи избори и успя да прокара два мандата за президент на Македония един скудоумен човечец. Но и това не успя да спаси Груевски, който отчете че неговото последно поражение на местните избори се дължало на предателства в собствената му партия, които предали на противниците му списъците за манипулиране на избирателите. Груевски се само провъзгласи за жертва и заяви, че като поел партийното водачество това станало с един забит нож в гърба, а се оттеглял с множество забити ножове в гърбината.
Управлението на Груевски бе иден дълъг път към гибелта, както личната негова, така и на Македония. През своите мандати успя да монтира множество съдебни процеси, да закрие множество медии и да пробута като медии собствени добре платени мегафони, които пропагандираха неговия режим и личност. Липсата на прозрачност в управлението бе негов запазен знак. А физическата разправа с противниците, като коледния погром над депутатите от опозицията преди 4 години бе далечно ехо на отдавна забравения политически терор в Европа и дори на Балканите.
Успя да остави своята мръсна следа в Скопие с архитектурната лудница наречена „Скопие 2014“. Така македонската столица се превърна в световен мегаполисен символ на кича. Но едно нещо трябва да се признае на Груевски, че колкото беше нетолерантен и насилник спрямо всяко инакомислие, толкова повече бе щедър с широка ръка към своите роднини и поборници. При неговия режим бяха арестувани дори обикновени домовладици и стопани, но пък и улични бандити станаха милионери ....... както се казва бяхме съвременници на обикновен авторитаризъм с елементи на фашизация, типични за един истински малък диктатор.
Дойде на власт преструвайки се на демократ, прозападен и проамерикански политик, привидно се правеше на немски технократ и се само хвалеше с това. Накрая режимът му приключи с безхарактерно подражание на путинизма в Русия с единствен приятел в Европа режима на Виктор Орбан. Неговият поглед остана докрай вперен в Русия, Китай, нещастната Венецуела на Мадуро.... той бе такъв и точно медии и журналисти подобни на тамошните стандарти поддържаше щедро.... Своята политика на евтин популизъм я градеше върху омразата към съседите и развитите западни страни с развит капитализъм и демокрация. Неговите основни пропагандни клетви бяха, евтините му изяви, че ще защитава докрай македонското име и самоличност – идентитетот, но това бяха само лъжовни думи, зад които прикриваше безнаказаното упражняване на неограничена власт.
Още е рано да се говори за пълните последици от неговия режим, за онези нещастни 20 000 подслушвани македонски граждани, чиито личен живот служеше за психическо мастурбиране на простаците в обкръжението на Груевски. Да се надяваме, че съдебните процеси започнали след падането на Груевизма ще донесат поне малко правда, но нищо няма да може да заличи раните в душите на хората и техните семейства.
Но ако изобщо сме способни да се учим от историята във владението на Груевски има и нещо полезно, поучително за илюзиите и вижданията на нашето нещастно българско племе в Македония. Част от илюзиите бяха разбити още по времето на премиера Любчо Георгиевски. Тогава имаше много лъжливи обещания и много премълчани истини. Но нещата достигнаха своя трагичен връх при властването на Груевски. Никога, буквално никой във всички времена не е давал безнаказано такива публични антибългарски изявления. Партийните фронтмени и солисти на ДПМНЕ като Антонио Милошески, Илия Димовски и редица други незначителни хуманоиди, публични, на митинги и в парламента, изрекоха такива неща срещу България и българския народ, неща каквито дори и един Лазо Колишевски не би могъл да си ги помисли, а камо ли да ги кажа.
Новият лидер Християн Мицковски е един безличен инженер, способен технократ в професията, но политически недоказан и използваем за конкретни поръчки. Не трябва да имаме илюзии за бъдещето.... ако един Любчо Георгиевски не разбра или не пожела да признае, че ВМРО е организация на българите от Македония и Одринско, ако един Никола Груевски изобщо не го интересуваше това и на „Бюрек“ с часове ни цитираше историческите читанки от бивша Югославия, ако проститутски извратливия лъжец и манипулатор Антонио Милошевски бе най-близкия съработник на Груевски, то и от инженера Мицковски немя какво ново да се очаква.......
Борбата за свобода, демокрация и човешки права на македонските българи продължава.... Но както обикновено, ще спечели някой друг.......
Besucherzaehler
Назад към съдържанието | Назад към главното меню