АСЕН АВРАМОВ - MACEDONIAN TRIBUNE

М а к е д о н с к а   Т р и б у н а
Отиване към съдържанието

Главно меню:

АСЕН АВРАМОВ

Вида Боева Попова
На този ден, 26 март 1968 година, след кратко боледуване напусна този свет Асен Аврамов, легалния деец на македонското освободително движение и най-близкият сътрудник на лидера на македонското движение Иван Михайлов. За менъ като да бе вчера. А от тогава са изминали 47 години. Благодарение, че бе пристигнала при мен, моята сестра Благуна,  можах да се грижа за него в болницата 40 дни от момента на неговото внезапно заболяване. В деня преди да почине бе дошла група лекари /по наше искане/ за консулт.Требваше на другия ден да бъде прехвърлен в друго отделение на университетската клиника в Рим.Беха определили други лекарства и аз търчах до близката аптека, за да ги купя.Особено вълнение ме бе обвзело и плачех сърцераздирателно. Бе ми направило впечатление негово желание :“ Искам да бъда измит добре...“ На този ден той почина. Само неколко дни преди това, вечерно време, го посети Иван Михайлов.
И днес когато си мисля за Асен Аврамов,остава в мисълта ми неговата изключителна преданост към народното дело и лично към Иван Михайлов. По професия бе адвокат и то много способен адвокат. Когато бех повикана пред специална комисия на ОН за политически азил, той дойде да обясни,  че въпреки Запада смета Югославия повече определена към западната демокрация, там на македонските българи са им отнети правата и е забранено да се наречеш българин.
Иван Михайлов в том 4 писа за Асен Аврамов, както и в вестник “Македонска Трибуна“ по случай смърта му. Между другото казва: ...“За хора, които изпълняват дълга си в максималните граници на техните възможности, основателно се казва, че наистина са изпълнили дълга си. Асен Аврамов бе от категорията на тия хора.“
Той почти всеки ден идваше при Иван Михайлов, обикновено за вечеря, да донесе пощата или да разкаже за срещите с некои наши сънародници или с чужденци. Той преглеждаше “Нова Македедония“ органа на югославската Македония и  приготвяше статии. Не помня да е изпратил статия в вестник “Македонска Трибуна“ излизащ в Индианаполис, Индиана, преди да я прегледал Иван Михайлов. Той бе истински войник пред лидера на народното движение Иван Михайлов. Така може да се обясни и неговото престояване  в Съединените щати, след като се върна от там Йордан Чкатров, през тридесетте години на миналия век. Той бе секретар на Македонските тогава политически организации и редактор на вестник “Македонска Трибуна“ . Бе много обичан от нашата емиграция.Беше прекрасен човек, много културен и възпитан. Грандоманството за него бе чуждо. На негово место дойде по-късно Любен Димитров – друг предан до максимум на народното дело.
След установяването в Рим през 1958 година Асен Аврамов  посещава пак Щатите като гост на емиграцията ни , присъства и на техния конгрес. Задачата му бе, по внушение на Иван Михайлов, да се купи имот който да донася приходи за македонската кауза. Така и стана. Аз затова наричам Асен Аврамов македонския Голда Меир. Спомням си как Бен Гурион изпращаше Голда Меир да събира помощи в Щатите за еврейската кауза.
През 1963 година  за втори път, след войната, Асен Аврамов посети нашата емиграция в Съединените американски щати. Секретар на организацията и редактор на в. “Македонска Трибуна “ тогава бе Борислав Иванов, станал такъв, след преждевременната смърт на Любен Димитров. Сдружил се Борислав Иванов с младежи, които разбрали-недоразбрали нашето движение и воплите на нашия народ, решиха да направят“ нещо ново“.  Проявяваше се заедно с Борислав ,Лазар Битов, по родители от Габреш, Костурско. Новите им идеи беха клюки срещу Асен Аврамов. Самия Асен  отговаряше с позната народна поговорка :“Пази Боже слепо да прогледа“.
Асен Аврамов има големи заслуги за създаването на дружеството в Брюксел “Тодор Александров“. Много бе обичан от белгияската наша емиграция.
Странните държания  от страна на Борислав Иванов и неколко негови приятели докараха нови турболенции в редовете на Македонските патриотически организации в Щатите и Канада.
Бехме в туристическото градче Фиуджи, защото римските горещини понекога са непоносими. Това бе през 1966 година. Наели бехме една къща под наем за летния сезон.Там продължавахме да работим за народното дело и материалите за том 3 от Спомените на Иван Михайлов. Асен Аврамов идваше през ден с влакчето, разстоянието бе един час път далече от Рим. Един ден на обед пристигна с пощата, обърна се към Иван Михайлов и каза: “Радко, нося едно писмо от Индианаполис, от Борислав, моля те, като го прочетеш да не се ядосваш.“ Радко се насме и каза: “Нали ме познаваш!“
За пръв път Борислав Иванов отваряше фронт на Иван Михайлов и на Асен Аврамов, съюзен с неколко млади, желающи да станат бизнисмени на гърба на македонското движение. Байрактара беше Лазар Битов, който се прикриваше. Разбира се, Лазар Битов отиде с Белград тогава при Югославия, а сега с държавата Македония. Дадени са му и ордени, благодарение на техния шеф, скоропочиналия Зоран Тодорвски.
Една от фразите на писмото/на Борислав Иванов/ е горе доле следната: ...“ Тук не е Пиринския край, та хората да изчезват на месечината.....“  Заради тази фраза Асен Аврамов е бил загрижен преди да прочете писмото Иван Михайлов. От тогава минаха години.Страшни сътресения станаха в МПО. Те идваха от Борислав Иванов и друг един по-късно пристигнал “патриот“ зад които стоеше българската комунистическа партия и сърбокомунистите от Скопйе. Този предан син на Македония, кристално чистия Асен Аврамов не бе между живите при тия нови турболенции. Ако бе жив щеше да ги изплюе в лицето.
Наскоро ще предадем речта му пред конгреса на Македонските патриотически организации  в 1958 година.

Поклон!

 
Hosted in Toronto by Macedonian Tribune
Назад към съдържанието | Назад към главното меню