Отиване към съдържанието

Главно меню:

ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪ ИНТЕРНЕТЪ СТРАНИЦАТА НА МАКЕДОНСКА ТРИБУНА!

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 173 - 2018 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 173 - Year 2018

ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪВЪ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ


ОХИ ИМ КАЗАХА ВЪ ГЪРЦИЯ НА СЪРБО-МАКЕДОНЦИТѢ ТА ПЕРИМЕНИТѢ 25 ХРОНЯ АКОМА!
Г. Младеновъ 28 /01/2018/
Въ Гърция всички се вдигнаха на крака, за да запазѝятъ тяхната Македония отъ прикачване къмъ България! Всички знаетъ, че няма тъкова нещо “макрдонеци“ а никой не знае, че смѣ българи? Всички се правятъ на абдали, като да не знаетъ, какъвъ е проблема. Лазаръ Младеновъ отъ Македония е написълъ писмо, на новиятъ председателъ на сръбската ДУПИМЕ МЕНЕ въ което писмо, гой испитва инжинера колко малко знае, че миналото на македонското освободително движение е българско? Въ това врѣмеnна испитание Божидаръ Димитровъ, на всички отъ външното министерство на България писа двойки и имъ даде право на поправителенъ испитъ, по историята на македонското осводителско движение? Всички сръбски двойкажии въ Македония и България сѫ на властъ и никой не знае, че смѣ българи? Днесь когато пиша тѣзи няколко реда чета, че всички сръбски партии въ Македония сѫ за запазване на македонизма на сърбина Стоянъ Новаковикъ? Ще го запазятъ македонизма, но първо трябва да унищожътъ подвижнитѣ къмпютърчета! Нито гърцитѣ нито сърбитѣ могътъ да спрътъ парцелирането на Македония между Албания и България! Тукъ му е мястото да напиша онова, което ми каза на 12 Сеп.1992 година младото момче, на име Неделковски отъ Тетово. Ето и цитата Гнъ Младеновъ “Ние тукъ ситѣ знаеме, че смѣ бугари али, така мора да биде“! Автора отговори и запита младежа кѫде е челъ това, понеже автора иска самъ да го прочетѣ? На този разговоръ въ рестуранта въ хотелъ Бристолъ бѣ и Митко Атанасовъ, който бѣ помощникъ на Любчо Георгиевскиъ по това врѣме въ Македония! За сѣга всичко е ясно! Ние смѣ българи и е врѣме да престанемъ съ това българи въ две български държави, съ две български черкви и какафонизирънъ български езикъ! Ние българитѣь отъ дветѣ страни на Осогово смѣ за единъ народъ, една държава, една българска черка съ единъ литературенъ български езикъ.
ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА АНДОН ЯНЕВ КЬОСЕТО
Владимир Перев | 23 февруари 2018 г.
След насрочения и реализирана промяна на името на магистралата Александър Велики и преименуването на скопското летище със същото име, в Скопие започна обявеното отстраняване на паметниците от проекта Скопие 2014 година. Първи удар на новата власт на социалдемократите в Македония стана паметника на македонския революционер и съборец на Гоце Делчев, Андон Янев Кьосето.
Той беше от самото начало именуван като проблематична и противоречива личност на ВМРО, човекът, който извършавал екзекуции по заповед на Организацията и човека, който ликвидирал и собствения си брат. Неговият паметник е поставен нощно време, както и повечето паметници от Груевистичкият проект Скопие 2014 г., а новата власт на града, въплътена в кмета Петре Шилегов също отстрани този паметник по време на тъмна и дълбока нощ.
Отворено остава въпросът, дали македонските екс комунисти отстраниха първо паметника на Кьосето защото той бил противоречива личност, или защото в не така далечната 1951 г., в поотминала възраст, подписал декларация срещу политиката на Югославия по отношение на Пиринска Македония и че заедно с оцелелите съпруги и деца на старите македонски дейци, подписал декларация, в която твърдо се застъпвал за българския идентичност на славянското население в Македония и е подал до Организацията на Обединените нации о Ню Йорк ...
След Балканските войни Андон Кьосето се заселва в Горна Джумая. В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в ООН, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери - Георги Попхристов, Андон Кьосето, Димитър Занешев, Лазар Томов, Александра Хаджидимова, съпругата на Васил Чекаларов Олга Чекаларова - се обявяват в специална декларация против югославските претенции.
Андон Кьосето умира в 1953 година.
МЕРКЕЛ: МАКЕДОНИЯ И ГЪРЦИЯ НИКОГА НЕ СА БИЛИ ТОЛКОВА БЛИЗО
ДО РЕШЕНИЕ ЗА ИМЕТО
Македония и Гърция вървят към решение на спора за името, продължил 27 години. Това обяви германският канцлер Ангела Меркел на среща с македонския си колега Зоран Заев в Берлин, цитирана от "Ройтерс".
"Много съм доволна и облекчена, че... има раздвижване в преговорите," каза Меркел пред репортери на съвместна пресконференция със Заев. "През последните десет години решението никога не е било толкова близо, колкото е сега, и би било чудесно, ако и оставащите трудности могат да бъдат отстранени."
От десет години Гърция блокира членството на Македония в НАТО заради спора и на срещата в Букурещ през 2008 г. Скопие не получи покана. Сега македонските власти искат да решат проблема, за да разчитат на поканата на среща на върха на алианса това лято.
Още преди Заев да замине за Берлин, македонски анализатори допуснаха, че той може да иска от нея някаква посредническа роля в преговорите за името, които едва миналата седмица започнаха по същество след няколко месеца изчистване на позициите. Ден преди срещата с македонския премиер канцлерът разговаря и с гръцкия му колега Алексис Ципрас.
Седмици преди това информации на македонски и гръцки медии посочиха, че международен политик "тежка категория" може да включи в преговорите, когато те са близо до финалната права. Меркел обаче изтъкна, цитирана от македонската агенция МИА, че натискът в преговорите "няма да е от полза", а и двете държави вече разбират, че имат взаимен интерес да решат проблема.
ЗА ПРОМЕНИТЕ НА ИМЕТО НА МАГИСТРАЛАТА И ДРУГИ ПРОМЕНИ НА ИМЕНА
Владимир Перев | 20 февруари 2018 г.
В Македония вече се вижда началото на реконпонирането на режима на Никола Груевски, поне в външните прояви на новото правителство. Вижда как се разглобяват и разпръснат галите които бяха поставени на река Вардар, нарязват се и онези нештасни палми за които бяха хвърлени стотици хиляди Евро, а основната новост е че  вече се махат табелите на главната магистрала за Солун, която до сега се наричаше Александър Велики, за сега да получи новото име, Магистрала Приятелство.
Тази операция ще струва повече от 80 000 Евро, обаче това е само първата крачка към подобряването на отношенията с южната ни съседка, за след това да следи и промяна на името на летището, което до сега е известно като Александър Велики.
Това са само първите прояви на опустошението на режима на Груевски и първите малки суми, които са дават за пълното прекъсване от десетгодишната глупост.
РУМЕН РАДЕВ В МАКЕДОНИЯ
18 февруари 2018 г. | Владимир Перев
Посещението на българския президент Румен Радев в Македония стана изключително важна среща в македонските отношения с България, както и по-широка, общо европейска среща. България, като актуален председавач на Европейският съюз, подчерта Радев, трябва да се застъпи за по-успешно бизнис сътрудничество, добра инфраструктура, повишен обмен на стоки и усилия за бързо извършване на програмата за изграждането на Коридор номер 8. Това бяха изявленията на българския Президент преди търговска македонска камара и също така това получи единодушно съгласие от македонския президент Иванов и членове на двете камари. Същевременно Президента Радев заяви, че до българското правителство ще предаде предложението на Президент Иванов двете страни да сключат договор за стратегическа сътрудничество, нещо което Македония има само със СЪЩ и Турция.
Въпреки това, истински празник бе посещението на Радев и двамата български владики Николай Пловдивски и Киприан Старозагорски на монашеската обител на манастира св. Иван Бигорски, близо до Дебър. Те бяха посрещнати от свещенство и монасите от всички краища на Македония, а българският Президент говори за топлите и братски чувства на двата народа и за историческото ни общо минало, нашите общи задължения към бъдещето и за очаквания томос за признаване на Македонската православна церква.
СТИГМАТА
Димитрина Нанева
На 1 февруари тази година се навършват 73 години от първата екзекуция  на 100 българи съгласно присъдите на първи състав на т.нар. народен съд. /1.02.1945г./ Всред убитите са регентите, министър-председатели на Царство България, 67 депутати, съветници на българския Цар. Общо в държавата действат над 130 такива „народни“ съдебни състави, разпределени в „12 направления“- то ест  определен е и има състав за всяка прослойка на българския национален елит – управници,  военни, журналисти/публицисти, писатели/художници, индустриалци и т.н. Системата е „вертикално“ устроена – от национално равнище се дават нареждания за  издирване и  осъждане /на смърт, на конфискация на имуществото, на доживотен затвор, на различен брой  години  „престой зад затворническите решетки“….
Под съдебна отговорност са привлечени над 11 хил. души- поданици на Царство България; от тях присъда“ смърт“ получават 2730 български поданици. В този исторически момент населението на Царство България наброява около 6 млн. и половина души. Втората световна война не е завършила, а Царство България е окупирана държава, тъй като на 5.09.1944г. ех-СССР- 3-ти Украински фронт под командването на маршал Толбухин е обявил официално война на държавата ни; съветските войски навлизат безпрепятствено на територията на Царство България. Започва целенасочено обезоръжаване на командния състав на българската армия; за съжаление, малцина са тези български офицери, които отказват да предадат оръжието си на окупаторите; има свидетелства  такива исторически случаи в Шумен и Хасково.  Българската държава обявява война на Германия на 8.09.1944г. и позволява безпрепятственото изтегляне на германските военни части през западната ни граница.
Преди това установената на 9.9.1944г. с държавен преврат и с подкрепата на окупаторите „Отечественофронтовска власт“ с министър-председател – превратаджията Кимон Георгиев/първи преврат – 19 май 1934г./,  разрешава един месец „своеволна разправа“ с „фашистите“ на цялата територия на Царството. Загиват без съд и присъда над 30 хиляди българи;  във всички населени места жертва на този „призив“ стават свещениците, учителите, кметовете и заможните по-първи хора от населеното място; и до днес техните лобни места не са посочени от наследниците и самите извършители на тези убийства/ако са все още живи!/  и не са  известни  на родната историография. Или – до днес българската общественост не е информирана за мястото на масовите гробове на територията  на Отечеството ни. Масови гробове се откриват в мини, в кладенци, в земеделски имоти…
След тази „съветска вакханалия“ следва  съдебна - дори бъдещият опозиционен лидер Никола Петков/министър без портфейл в правителството на К.Георгиев, се подписва под заповедта за създаване на „ТВО“ в Царство България, или заповедта за създаване на така наречените  „трудово-възпитателни общежития“, т.е. лагерите на територията на държавата ни. Оказва се, че такива „ТВО“ са били организирани и са наброявали над  86/осемдесет и шест!/ на 111 хил.кв. км! Тогавашните поданници на Царството ни са били „щастливи“, ако са имали съдебна присъда – т.е. брой на съдебното решение, затворнически  номер, години на присъдата, съответните парични санкции/конфискации на имуществото им, място за излежаването на присъдата и т.н.…Другите, просто  „задържани за справка“, за „изясняване на ситуацията“ и т.н. и до днес не е известно къде и кога са се простили с живота си.   
Макар че „Наредбата закон за защита на народната власт“ се появява на 17 март 1945г., т.нар. народни съдилища действат на територията на Царството от 19 декември 1944г., а присъдите са прочетени от Първи състав на т.нар. народен съд в Аулата на Софийския университет; уникалното в тази масова „политическа саморазправа“ с българската нация  са следните две обстоятелства, които не се срещат в нито един от „вълновата амплитуда„ на  подобни съдебни процеси, проведени обаче след 9 май 1945г. като например  в ех-Югославия, Германия, Япония, Франция,  Италия и .н.: 1/ издадените присъди от т.нар. народен съд не могат да бъдат обжалвани, т.е. те се привеждат в изпълнение незабавно; 2/ съдят се вече починали лица, умъртвени по време на „масовата вакханалия“ в държавата ни , а именно: от  9.9.1944 до 10.10.1945г.  
Освен осъдените на смърт 2731 лица от съставите на т.нар. народен съд , под внимание трябва да се вземе и фактът, че семействата на осъдените също подлежат на съответните репресии- най-често това са изселванията/ от градовете семействата са изселвани в села, ай-вече в Източна Добруджа, където живеят в „землянки“, на наследниците на осъдените лица се забранява достъп до образование, най-вече –„висше“,/през мм. февруари и март  1949г. в българското висше образование  се провежда „чистка“ във всички специалности и студентите, чиито произход е „фашистки“ се отстраняват за едва ли не „вечни времена“ от правото да се образоват по-нататък…Същото се случва и с техните майки, на които в съответните населени места се забранява да работят дори в така наречените „пулпове“, т.е. местата в консервните фабрики, където постъпват плодовете и зеленчуците за измиване…
В резултат – съвременната българска историография изчислява, че размерът /брой души от населението на Царство България – 1944-1951гг/ , потърпевши от „мероприятията на т.нар. народна власт засяга над 300-400 хил. души! В „Месечния осведомителен бюлетин на канцеларията на НВ Царя - м.март 1965г., Мадрид, се посочва сумата от 6 млрд 619 млн и 180 хил. бълг.лв, които т.нар. народна власт „присвоява“, т.е. конфискува чрез- присъдите на т. нар. народен съд. Тук не се приспада цената на имуществото, национализирано и „колективизирано“ чрез по-нататъшните  мероприятия на .нар. народна власт , а именно: законът  за национализация на едрата градска собственост и законът за колективизация на земеделската земя. Историческата  ирония в случая е, че всички присъди на т.нар. народен съд са издадени в „името на Негово Величество  - Царя на българите“!!!, който е непълнолетен и държавата ни по това време се управлява от „регенти“, не-избрани съгласно процедурата за това на Търновската конституция-1879г.
В „Кратка българска енциклопедия“ т. 3, 1966г., с.527 дословно е записано: „народен съд над фашистките престъпници“; под това заглавие стои обяснението, че т.нар. народен съд е „революционен наказателен орган в Б-я, създаден въз основа на наредба-закон на пр-вото на ОФ на 6.10. 1944г. за привличане под наказ. отговорност на ръководителите на монархо-фашисткия режим  и всички виновници за извършените спрямо бълг. народ престъпления  от 1.01.1941г. до 9.9.1044г.“. И до днес не е ясно, защо е посочена именно датата- 01.01.1941г. за начало според „антифашистката историография“ на монархо-фашизма в Б-я“/все пак България се присъединява към Тристранния пакт на 01.03.1941г.!/ и 2/ нима окупацията на Царство България от ех-съветската армия - 05.09.1944г. не установява „тоталитарен режим“, напълно не  съответстващ на европейските ценности и интереси на българското население, които то защитава в продължение на приблизително,  в течение на  60 години?! Нека да припомним – в този исторически отрязък - от 1879г. до 09.09.1944г. бълг. лев има златно покритие и на българските учители се е заплащало в „златни левове“  заплата от Царството!  
И до днес – наследниците на Българската комунистическа партия/БКП//, които през м.април 1990г. за една нощ се преобразуваха в Българска социалистическа партия/БСП/, не са поискали, не са потърсили! извинение от българските граждани за „моралните вреди и щети“, нанесени на нацията ни възоснова на тяхната вина, на вината на техните родители, баби и дядовци в процеса на пълното осакатяване и деморализиране на нацията ни, известен като „процес на преход от капитализма към „социализъма“..-.
Бог да прости умрелите и с надежда, че живите ще се опомнят и ще намерят пътя към харама….
ДНЕС Е ДЕНЯТ ЗА ПОЧИТ КЪМ ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА

Анелия Николова - Дневник | 01 февруари 2018
Днес е денят за почит към жертвите на комунизма. На този ден са произнесени наведнъж най-много смъртни присъди над политици от т.нар. народен съд. Денят се отбелязва от 2011 година.
Председателят на парламента Цвета Караянчеа ще присъства на възпоменателната церемония в 11 ч. в градинката на НДК, където е и мемориалът на жертвите на комунистическия режим. Председателят на СДС Божидар Лукарски, членове на партията и симпатизанти ще положат венци и цветя в 10.30 ч.
От 11 ч. паментта на жертвите на комунизма ще почетат и от ДСБ, "Да, България", БЗНС, Деос и Зелените.
Решението на 1 февруари да се почита паметта на жертвите на Народния съд беше взето през 2011 г. от кабинета "Борисов", който прие предложението на двама президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002). "Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна", посочиха в писмото си до тогавашния премиер Бойко Борисов държавните глави Желев и Стоянов.
На тази дата през 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт са 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици).
На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.
ПРЕГОВОРИТЕ РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ – МЕТЮ НИМИЦ
Владимир Перев | 1 февруари 2018 г.
Срещата между министъра на външните работи на Република Македония Никола Димитров и посредника Матю Нимиц за проблема около използването на името Македония, което вече двадесет и пет години объркана отношенията на релацията ЕС - Република Македония и Гърция, мина в приятна атмосфера, но без реални резултати . Мина повече от двадесет години, отбеляза Матю Нимиц и въпросът още не е близо решението ... истинска трагедия би било, ако нещата се удължат за следващите двадесет години. Но, каза той, сега времето върви много бързо и аз лично очаквам решение през следващите седмици, вероятно няколко месеца.
От своя страна, министърът Никола Димитров подчерта, че в предложенията на Нимиц има някои неща, които са добри, но има и неща, които са по-малко добри ... каза, че в никакъв случай няма да преговаря за самоличността на таканарчения македонски народ и че това е личен въпрос за всеки отделен човек.
Късно следобед Нимиц имаше среща с лидера на албанската ДСИ - Али Ахмети, а след това и с новото ръководство на ВМРО-ДПМНЕ, но от тези срещи не се очакват никакви специални новини ...
ИКОНОСТАСA

Владимир Перев | 29.01.2018
Иконостасът на църквата „Свето Благовещение“ в Прилеп се намира в отчайващо състояние. Дърворезбосаната преградна стена се разпада, като е изоставена на милостта или по-скоро на немилостта на времето. Местната и централната власт власт показват пълна незаинтересованост. Нехаят за възстановяването на уникалното възрожденско богатство на храма, който в Прилеп старите граждани все още наричат „бугарската цръква“.
Иконостасът е майсторско и художествено достижение на Петре Филипов Гарката и неговата тайфа-дружина от майстори, подмайстори и чираци. Изработен е през 1845 година, в периода, когато се гради и храма. Около издигането на църквата по това време се върти и целия живот на българската черковна община. За македонските българи съдбата на храма и до днес е своеобразно отражение на тяхната собствена съдба.
Става дума за същия иконостас възпят от прилепчанина Димитър Талев в неговия роман с метафоричното заглавие „Железния светилник“. Този незагасващ светилник, дори във времената на най-големите исторически бури и стихии дори и само мъждукащ е оставал символ на борбата на македонските българи за духовна и национална свяст и свобода. Поколения от македонски българи са били кръщавани, венчани, а мнозина от тях и опети  там при заминаването си от земния свят.
Духът на този храм и геният на Димитър Талев създават за вечността неповторимите образи на македонските възрожденци, комити и борци за свобода. Точно покрай историята на изграждането на този храм  Талев намира своите Стоян и Лазар Глаушеви, Бенков, Немтура и ред други ликове. От там идва и вдъхновението и преклонението пред чевръстата, традиционна и непоклатима българска жена в образа на майката Султана. Покрай градежа на църквата се появява нежната Ния символа на безкористната, вечна любов и красота. От същия иконостас се появява и изпепеляващият ренесансов тип с неговата обречена любов - майстор Рафе Клинче. Там е душата на страстната и нежна Катерина опята пред същия иконостас. В дърворезбата на иконостаса майстор Рафе излива всички свой чувства, трагично завършили в безмилостния живот.
И за новите генерации, църквата от “Железния светилник” е пропита със своя особена духовност. Вкопан по изискване на поробителя няколко метра в земята, за да не се възвисява над околните джамии, когато влезат вътре верниците са смаяни от нейната просторност и величие, несъизмерими с външния вид. Това е мястото където се смесват историята и настоящето, мястото където при всяко кръщене и венчавка се търси смисъла на бъдещето.... това е мястото, където и до днес се смесват действителност и въображение, надежди и отчаяние, както и най-невероятните прозрения за бъдещето.
Огромно и неповторимо е делото на нашите възрожденци строители и създатели на храма и в частност на велелепния му иконостас, смятан за един от трите по значимост в днешна Вардарска Македония. На неговото съвършенство се равняват само иконостасите в Бигорския манастир и църквата „Свети Спас“ в едноименния скопски манастир. Огромно и още по-неповторимо е също и делото на Димитър Талев. Той даде всичко, което един човек може да даде  за своя народ и роден Прилеп. Към него никога не се издължиха днешните прилепчани, нито македонската православна църква. Родната къща на Талев напусната и изоставане. Там не живее никой и тя може да се срине във всеки миг. Но дори и тогава духът на Талев, като ангел пазител на мястото и на своя роден град ще остане да се носи в Прилеп. Питам се, кой ще запази утре духовността на талевото творчество в Македония. Кой ще се осмели да поеме грижата за това бъдеще? Кой трябва да запази иконостаса и останалите материални и нематериални, художествени и духовни ценности на храма „Свето Благовещение“? Моля се на Бога, на който служат духовниците и от двете православни църкви – на българската и на Охридската архиепископия. Моля се за спасение на олтара и на храма, защото знам, че това трябва да се случи. За да се съхранят всички наши страсти с цялата им любов и омраза, с нашето скъперничество и дори престъпно нехайство, защото вярвам, че железният светилник не трябва и не може да изгасне.
Спасете олтара! Спасете сърцето на храма „Свето Благовещение“!!!
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ЕДИН МАКЕДОНСКИ БЪЛГАРИН И ХРИСТЯНИН
ДО        
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ НЕОФИТ        
С въодушевление и възторг прочетох писмото до Неговото Светейшество Неофит, патриарх български и още един път в моя скромен живот разбрах че "кръвта вода не става" и "не се гаси това що не гасне". Големите и славни македонски родове како Миладиновите, Пърличевите, Дранговите, Развигорови, Шапкареви, Маркови, Александровите и ред други, останаха достойни на славните си предци, някои от тях, дали и животите си за славата и достойнството на българското племе в Македония. Желанието за духовното обединение и човешките ни права на един измъчен и поробен народ, събудиха в мен спомените за едни не така отдавна отминали времена и ме изправиха пред една тежка задача: да проговорим за собственото ми виждане в актуалния миг, за събудените надежди и недоизказаните факти за миналото. Заради това, се реших да пиша до Вас
Ваше Светейшество,  
Повече от 150 години моето скромно селско семейство от с. Никодим, прилепско, в Бабуна планина, за българската кауза в Македония е служило и давало свещеници, како на светата ни Българска Екзархия, така и офицери под флаговете на българските царе, в двете световни войни. По-голямата част от семейството на моята баба са се преселили в България. Тя бе техното и нашето отечество, а българската Екзархия нашия духовен закрилник.  
Днес четем писмото от МПЦ – Охридска архиепископия в което се моли, Вие и Българската Патриаршия да се поставите като Църква-Майка на Македонската православна църква и по този начин ние и днешния македонски богобоязлив и благочестив народ да бъдат ваши духовни чада. Потомците на македонските родове в България подкрепиха молбата на МПЦ. Това бе израз на несъмнен македоно-български патриотизъм, по този начин те се изявиха, като достойни наследници на своите предци.  
Какво ще подкрепите Вие? Нещата гледани от София са в светли краски, но в Македония положението за Вашето, нека го нарека българско паства, онези малобройни и по дух все още екзархисти, за хората, които носим моралните устои на едно не толкова далечно минало време, нещата не изглеждат така светло.  
Питам Ви, ще подкрепите ли клир който до само преди броени дни, от амвоните на църквите проповядваше за "светия античен македонски народ", за това че "ние не сме ни сърби, ни българи, нито гърци". Питам Ви, ще подкрепите ли свещенство което на всяка панихида не пропуска да кълне срещу "българските фашистки окупатори", да говори за българите като предатели, които дори изгонили в Македония Свети Климент Охридски. За същите тези ваши кандидат чада до преди броени дни, даже часове античните македонци, сиреч сърбоманите, бяха патриоти...
Ваше Светейшество,  
аз знам, че в своята душеспасителна мисия църквата бяга от политиката, но ще подадете ли рака на македонския архиепископ г.г. Стефан, а знаете че той е осветил храм на МПЦ в Радовиш, където в средата на църквата, веднага под куполата на Пантократора, на земята е положен античен, пагански знак на слънцето от Вергина, прекопирано от щита на Александър Македонски. Току виж сега вземат, че обявят тази езическа дамга, за образ на Витлемската звезда. Ще подадете ли ръка на онези расоносци които миропомазваха храмове където на входа в църквата са качени ликовете на Филип и Александър Македонски, а на външните стени на божите домове са изписани знаците от Вергина. За мен това е по-малкия въпрос....можем да питаме и още. Попитайте един от подписниците на писмото-обръщение до Вас, българския журналист Иван Николов да ви разкаже колко напори, мъки и пари се нужни да се направи панихида за Тодор Александров, Иван Михайлов или Владо Черноземски...той е бил свидетел на мъките на македонските българи, когато търсим свещеник, който да отслужи заупокойна молитва за хора на които днес им вдигат паметници в Скопие. Ще подадете ли ръка на същите тия расоносци, които си позволиха дори това, което и сръбските попове не направиха в Кралска Югославия, тоест да изтрият всички ктиторски надписи, където пише „българин“ или „благочестивия во Христе български народ“.
Ваше Светейшество,  
Знае се, че връзките между МПЦ и БПЦ имат своята предистория, но ми се струва, че нещата почнаха от събитията около манастира Свети Иван Бигорски и любезността и сръчността на тамошния игумен Партений. Това е добре. Обаче, много по-добре би било някой да се сети за неговия съименник и предшественик, игумена Партений, който сръбските окупационни власти през 1918 година заклаха на Бошков мост, над река Радика, а тялото му хвърлиха в реката. Отрязаната глава на българския духовник, отказал да се отрече от своя народ я поставиха на кол и възвисиха над моста, "като наказание и за назидание", за да ужасят и тероризират населението в Реканско. Питайте ги свещениците на МПЦ дали някой е направил панихида за нещастния игумен, дали някой някога му е споменал името в своите църковните молитви или проповеди. Имам предчувствие че някой иска всичко това да се забрави, да премине чудодейно в "тъмната страна на нашето съзнание" за да се изличи накрая невъзвратимо от колективната памет на българите в Македония.
Има и други неща. Става ми тежко да говорим за духовната и национално разколническата дейност на МПЦ в диаспората, за борбата срещу църквите на МПО в Америка и Канада, но още по-тежко ми стана, когато в Торонто ги гледах македонските църкви, украсени с портретите на Тито, веднага до иконите на Света Богородица. Но колкото и всяка власт да е от Бога, тогава точно антихристът Тито бе "патриот" а македонските българи "фашисти и предатели". И тогава знаех, и сега още по-добре знам, че ние, македонските българи сме патриотите, а предателите бяха точно онези, същите владици, които сега Ви пишат покайни писма. Но доколко искрени са те? Доколко на дело ще се покаят, за да бъдат опростени от вашата безгранична милост?
Ваше Светейшество,  
Въпреки всичко за което ви пиша, мисля че сега е времето, че ТРЯБВА да подадете ръка на вашите братя во Бога и вера в Македония. Сега е мигът за поновно духовно обединение, сега е мигът да се покажете, Вие и целия български клир, като достойни наследници на екзарх Йосиф, онзи който "с игла кладенец копаеше"...да довършите славното и свято екзархийско дело. Поканете целия македонски Св. Синод, да дойдат при вас, да целуват светата Ви патриаршеска ръка, да се покаят за миналите си деяния и да добият вашата помощ. Накарайте ги да признаят своите екзархийски корени. Знаете, че всичките нема да дойдат искрено, но ако дойде поне само един владика с открито сърце и душа, Вие ще сте направили за македонското дело повече от всичките воини в миналите осемдесет години. Направете я и тази крачка, не плашете се от никого, не плашете се от вашите духовници в Синода, мнозина от които се кръстят към Москва, към Фенер или към Еладската църква. В своите козни и стремления те са силни, само ако Вие покажете слабост.... Време е, след осемдесет години, един български владика да опее невинно пролятата българска кръв в Македония...
Приемете израза на моето дълбоко уважение и почит, и моите надежди във Вашия просветен и озарен от Бога разум, който Ви подтиква към това духовно геройство.
Искрено и смирено коленича пред Вас и Ви целувам ръка,  
Владимир Хараламби Перев.
Скопие, Македония
писано на Свети Архангел Михаил, (по стар стил)
Dixi et salvavi animam meam
Владимир Перев
Besucherzaehler
Назад към съдържанието | Назад към главното меню