БРОЙ 128 - MACEDONIAN TRIBUNE

М а к е д о н с к а   Т р и б у н а
Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 128- 2014 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 128 - Year 2014

Баташката църква (Снимка)

1 май 2014 г. | Георги Младеновъ
Този брой на Македонска Трибуна ще бѫде посвѣтенъ на българскитѣ въстаници отъ Априлското въстание 1876г.. Това българско въстание, може да се смята за началото на третото българско царство. Само следъ това въстание, имаме Цариградската посланическа конференция, на която конференция, имаме очертаването на Санъ-Стефанска България. Отоманската Империя, тогава отказа да се споразумее съ онова което се искаше отъ нея. Това тогава, предизвика войната между Русия и Отоманската Империя (1877г.). Договорътъ отъ края на тази война, сѫздаде една България въ която влизаха и Македония и Одринска Тракия. Възражението на Великитѣ сили тогава бѣ да не бива да се оставя България да излиза на бреговетѣ на Бяло Море, понеже съ излизането на Бялото Море на България излизала и Русия.
Англосакйсонцитѣ, които дигътъ врява за това, което стана въ Кримскиятъ полу-островъ презъ Мартъ 2014г. е продължение на англосаксонската политика, да държътъ Русия въ кафесъ и да се гаврятъ съ нея!
Вълненията на руснацитѣ по източна Украйна, ще трябва да ни дъде поука на насъ българитѣ отъ Вардарска Македония, какво ние трябва да правимъ за нашето самосъхранение! Както писахъ ние ще трябва да се учимъ, отъ руснацитѣ въ източна Украйна.
Но сѣга да се върнемъ у дома, въ нашета поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония.
Изборитѣ на 27 априлъ 2014 година показаха, че албанцитѣ спечелиха изборитѣ. Преизбраниятъ президентъ на поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония, за албанцитѣ е не лигитименъ президентъ. Албанцитѣ които гласуваха за Али Ахмети, сѫ сѫщитѣ албанци, които мълчаливо сѫ за една албанска държава! Това въ момента, въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония се премълчава по редъ причини. Сърбо-македонцитѣ на Никола Груевски и на Зоранъ Заевъ, отказаха да полемизирътъ въпроса съ КОИ СМѢ НИЕ И КЪКВО ИСКАМЕ ДА БѪДЕМѢ ВЪ БѪДЕЩЕ? Тѣзи две сръбски партии, подъ различни имена продължаватъ съ Коминтерновската измислица, че тѣ сѫ “македонци“ но фактически не имъ пречи по сѫщото врѣме да бѫдътъ и Югословени. Значи избори имаше, но нищо югословенско не се промени и няма да се промени, до тогава докато сѫществува тази република, на сърбина Стоянъ Новаковикъ?
За албанцитѣ няма никакво значение, какъ ще се казва тази сръбска република утре! За албанцитѣ е важно, тази република утре да бѫде съ болшинство албанци, които следъ това ще искатъ някакво си обединение съ тяхната майка родина Албания!
Българскитѣ политици, които все още сѫ импотентни и ги е страхъ да си отворятъ устата и искатъ нещо за поробенитѣ българи въвъ Вардарска Македония, ще трябва да се учатъ и отъ Албания.
За сѣга Вардарска Македония е въ най-опасната своя криза, за която криза сѫ виновни и дветѣ сръбски партии, които управляватъ Вардарска Македония за сърбитѣ.
За сѣга е важно, да се запазятъ българскитѣ сдружение въ самата Македония. А това сѫ Сдружението на българитѣ РАДКО и българскиятъ културенъ клубъ отъ градъ Скопие.
Нещата ще се влушаватъ, но никой не му знае края!

ЕВРОИЗБОРИ 2014

Президентът Росен Плевнелиев гласува 25 май 2014

Евроизбори 2014 - Македония

Премиерът Пламен Орешарски гласува 25 май 2014

Какво представлява Европейският парламент

КОИ СА ИЗБРАНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЕВРОДЕПУТАТИ

26 Май 2014 | Агенция "Фокус"
София. ГЕРБ получава шест мандата в Европейския парламент, БСП и ДПС - по четирима, "България без цензура" - двама и Реформаторският блок - един. Някои от водачите на листи вече заявиха, че ще се откажат от местата си в Брюксел.
Според регистрираните листи, българските евродепутати, избрани на изборите, са: ГЕРБ (Томислав Дончев, Андрей Ковачев, Мария Габриел, Владимир Уручев, Ева Паунова и Емил Радев); Коалиция за България (Сергей Станишев, Илияна Йотова, Георги Пирински и Петър Курумбашев); ДПС (Филиз Хюсменова, Делян Пеевски, Неджми Али и Илхан Кючюк); „България без цензура” (Николай Бареков и Ангел Джамбазки) и РБ (Меглена Кунева).

Реакциите на политическите сили след вота 26.05.2014

Пет партии ще имат свои представители в Европарламента

ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА И НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, честван на 24 май. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя. Преводите на Библията Кирил и Методий записват на глаголица.
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.

Пълен текст

24 май – Празникът на буквите, на словото, на духовността

Честит 24 май, скъпи приятели!

ГЛАС НА БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ

БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНОИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В ДНЕШНА МАКЕДОНИЯ
С акад. Григор Велев разговаря Румен Леонидов
Публикувано на April 30, 2014, ГЛАС НА БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ

Владимир Панков, председател на Асоциация „Радко”:
НИЕ, БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ, НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ДА БЪДЕМ ДОСТОЙНИ БЪЛГАРИ И В БЪДЕЩЕ
Публикувано на April 4, 2014г., ГЛАС НА БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ

ЗА ОХРИД – ЕРУСАЛИМ, ЧИИ?

23 май 2014 г. | Владимир Перев
В Македония вече стана обичайна практика, трето качествени журналисти и репортери, всичките от познати телевизионни брендове, да идват в страната и снимат репортажи, платени за скапи пари от македонските власти, които външност са панегирици на властна на Груевски за нейните предполагаеми успехи на полето на културата и изкуството в държавата.
Последния в поредицата е репортажа на телевизията ЕУРОНЮЗ, озаглавен като “Охрид – бисер на Балканите“ (връзка към репортажа Ohrid’s historical treasures) където за по малко от шест минути, абсолютно се релативизира историята на Македония и България, където напълно е заличено българското присъствие на тази територия, население и култура.
Охрид се споменава най вече като град на римската и византийската култура и цивилизация, за след това да се говори въобще но, като за славянски град, град на славянската култура и писменост, за никъде да не се спомене името на България или прилагателното български. Репортажа говори за Охрид като Ерусалим на Балканите, но никъде не се казва, че преди всичко той е българският Ерусалим, поне така и македонските тур оператори рекламират Охрид и ценностите му пред българските туристи.
Говори се за светите братя Климент и Наум, говори се, че те са създали славянската писменост, но никъде не се казва защо баш “македонците“ не употребяват тяхното писмо, ами са минали на сръбската азбука.
Куриозното е, че с името на светите Климент и Наум с свързва и Охридския университет, но само като първият славянски университет, за напълно след това да се отмине факта, че става дума за български университет от когото произлиза и познатата Охридска книжовна школа, нещо което е отбелязано и в Енциклопедия Британика.
Фалшификациите на българската история в полза на Македония се позната работа, наследена от бившите комунистически системи и поддържана от големите научни центри от типа на Университета Ломоносов в Москва, обаче, остава въпроса защо никой в официална България не реагира на отнемането на собствената история. Става ли дума за наследената българска миньорност по отношение на бившите югославски пространства и Титовата персона, кои повече от двадесет години се останали само в общата мемория на хората от по старите генерации, или само е обикновената българска игнорация на собственото си битие.
Истина, мълчанието е злато, но само ако златото ти е в джоба, ако почнат да ти разпродават златните ценности, ред е да се повдигне гласа на протест...

ПАК ЗА ДОГОВОРЪТ ЗА ДОБРОСЪСЕДСТВО

19 май 2014 г. | Владимир Перев
Още фактически не приключило посещението на делегацията на МАНУ на София, още не са ни резюмирани резултатите от визитата, македонският вестник “Вечер“, почти най-близкия вестник до актуалното правителство на македонския премиер Груевски, вече са обяви с отрицателни конотации от визитата на македонските академици на своите колеги в София. Всичко това публично бе причинено и от изявлението на българския президент Плевнелиев, Македония и България веднага да подпишат Договор за сътрудничество, базиран на старата Декларация за сътрудничество, подписана в 1999 година от тогавашните премиери Георгиевски и Костов.
Не е също декларация и договор, обадиха се журналисти и екс дипломати от Македония, не може да се подписва нещо на ниво на междудържавен договор, ако в Македония съществува несъгласие и недоволство и от по рано подписаната декларация която не дава за право Македония да се грижи и интересува за своите етнически “македонци“ в Пиринския край, но въобще и в България, може да се прочете по електронните и печатни медии в страната.
Тази декларация, гледана професионално, не запазва нито македонския език, като част от националните атрибути на Македония, може да се прочете низ пресата.
Даже и повече, нашироко се изнася мнението на президента на МАНУ, че историците трябва да разгледат историческите събитията, но всеки да си задържи правото на собствено мнение, поточно да не се налага едно общо мнение което ще произлезе от фактите и дискусиите.
Става ясно че с срещите на академиците всеки иска пред своя народ, но и пред Европа, да покаже активност и добронамереност, но всъщност става дума за замъгляване на проблемите между двете държави, наследени от миналите югославски, но и съветски окупационни сили и идеологически различия.
В такава светлина на проблемите, безнадеждно е да се мисли, че ще има общо честване, не само на нашите свети братя Кирил и Методий, но и на героите от Илинденско - Преображенското въстание, дали животите си за свободата на народа които считали за свой.

МАКЕДОНСКАТА ЦЪРКВА ЧЕКА ПОМОЩ ОТ НЕОФИТ

13.05.2014 | Горан Благоев | pressadaily.bg
Хубавите неща се случват бавно, ако изобщо се случат. Повече от две десетилетия бяха нужни, за да станем свидетели как на 11 май за първи път, откакто съществува Република Македония, нейни официални представители честваха в София светите Кирил и Методий. Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) прие протегнатата ръка на БАН – учените намериха колая на това, за което политиците от двете страни на границата ги е страх да си помислят. Възползва се и главата на непризнатата Македонска православна църква (МПЦ), който изрично пожелал да бъде включен в академичната делегация от Скопие, както поясни председателят на МАНУ. Македонският архиепископ Стефан обаче не зачете тържествената сесия в БАН. Целта му беше да присъства на празничното богослужение в „Св. Ал. Невски“ и за втори път в рамките само на половин година да се срещне с българския патриарх Неофит – Стефан стана гост на църква, която де факто не го е канила, но го посрещна подобаващо.   
Десетилетия наред македонският клир се опитва да намери признание на своята автокефалия (независимост). Но безуспешно. Сръбската патриаршия й е наложила схизма и я е поставила в изолация от 1967 г., когато МПЦ се отдели от нея, обявявайки независимост.
Автокефалията й не смее да признае нито една православна църква, докато не го стори църквата майка – т.е. Йерархията, от чийто диоцез (църковна област) се е отделила. Каноните казват, че това е Сръбската патриаршия, но историческата истина е друга. Съвременната Македонска църква възниква върху диоцез, който от Средновековието е част от Българската църква. След Първата световна война Сръбската църква буквално купува от Цариград за 1 500 000 франка българските епархии в Македония. Преподаватели от столичния Богословски факултет писаха на синода, че Българската православна църква (БПЦ) „има много повече основания да бъде църква майка на МПЦ и с това съзнание следва да участва в църковната дипломация в региона“. Но без резултат.
Преди няколко години при поредната криза със Сръбската патриаршия македонските владици за малко да поискат автокефалия от БПЦ, признавайки я за църква майка. Въздържаха се, защото българският синод не откликна на сигналите. За да се реши Македонската архиепископия официално да признае Българската патриаршия за своя църква майка и да поиска от нея независимост, тя трябва да е убедена, че София ще я приеме. Представете си как МПЦ прогласява едностранно такъв исторически акт, а БПЦ си прави оглушки – това окончателно ще постави бариери пред македонската автокефалия. Напомня за историята, когато македонските българи напразно очакваха войски от България в подкрепа на въстанието от 1903 г…
В Скопие нито искат да признаят, нито се осмеляват публично да говорят за българското минало на МПЦ. Въпреки това виждат, че от всички православни църкви най-малко корист към нея има Българската патриаршия. Сръбската патриаршия упорито отказва да признае македонската автокефалия – преди 12 години ръкоположи свой Охридски екзарх, предизвиквайки разкол в Македония. Заради името на държавата гръкоезичните църкви също се противят и настояват, че Охридската архиепископия е гръцка. Румънската патриаршия пък се опита да изтъргува признаването срещу образуването на две влашки епархии в Македония.
Неофициалните българо-македонски църковни контакти започнаха плахо преди 15 години, после замряха. Настоящото им активизиране е дело на МПЦ. Скопие все повече изпада в изолация от останалия свят и търси пътища да я преодолее. Засега има само един и той води към София. През ноември 2013 г. по искане на архиепископ Стефан патриарх Неофит неофициално го е приел за първи път. На тези разговори той е заявил, че идва не при сестринска, а при майчина църква! Сега официално Стефан панически отрича да го е казвал. Антибългаризмът продължава да е държавна доктрина в Македония и нейният църковен глава не иска да бъде обвинен в пробългарски симпатии. Вероятно затова ги показва деликатно. На 6 май за първи път отслужи панихида на българското военно гробище край струмишкото Ново село, което досега правеше само местният владика Наум. Стефан веднага беше упрекнат, че поменава „фашистки окупатори“ – така македонската пропаганда все още нарича нашата армия, която освобождава Повардарието през 1941 г.
На 11 май Македонският архиепископ посети София и си тръгна предоволен. Патриарх Неофит се въздържа от общо служение с него, но без да наруши каноните, му оказа истинско братско гостоприемство: „Нашите македонски събратя винаги са добре дошли!“ В Македония таят надежда, че новият българския патриарх е съпричастен към проблема с автокефалията им. Вероятно разчитат и на неговия сантимент – през 1999 г. Неофит като Русенски митрополит заедно с Врачанския митрополит Калиник бяха първите православни архиереи, които посетиха Македония и отслужиха общ молебен с тамошни владици. Македонските архиереи много искат тези неформални срещи да бъдат възобновени. В частен разговор македонски владика сподели, че Белград няма основания да реагира ако например българският патриарх Неофит реши да направи поклонническо пътуване в Македония из светите места за българската църква. Настоящата 1150-годишнина от покръстването на България е идеален повод за това. А защо не и за съвместни инициативи?! Общото Кирило-Методиево честване на БАН и МАНУ е един добър пример – то се оказа повратен момент в сътрудничеството между двете академии, които вече са задвижили 30 съвместни научни проекта!  
Патриарх Неофит открехва врати пред „събратята от Македония“, но дали ще ги отвори докрай, зависи от Светия синод. А митрополитите нямат единомислие за македонската автокефалия – повечето се страхуват от реакцията на Белград или Москва. Общественото мнение също е разделено – МПЦ трябва да бъде искрена в признаването на българските си корени. „Поемам тежък кръст, дано не ме събори“, сподели патриарх Неофит. И той като Стефан върви по тънък лед. Македонските архиереи тактично предлагат и друга формула: само вие, българите, можете да ни разберете, защото и вие сте били под схизма – когато най-близкият съсед е в трудно положение, не е християнско да му откажеш помощ. Трудно е да се очаква, че македонският клир ще предприеме друго, предвид политическите реалности в страната. Да не забравяме, че преди години архиепископ Стефан публично нарече Спаска Митрова от Струмица „безродница“, защото потърси българска помощ и прие българско гражданство. Но сега той често идва при българския патриарх. Ако и тези знаци не провиди висшият ни клир, „събратята от Македония“ ще се уморят да ни чакат и ще си намерят друга отворена врата. Перспектива не липсва.   
През февруари на продължителна среща с македонския президент в Москва руският патриарх Кирил заяви готовност за решаването на църковния проблем, защото „каноничният статут на македонската църква може да укрепи македонската идентичност“. Руският план за признаването на МПЦ очевидно не отчита българските църковни интереси - „македонската идентичност“ отхвърля българските корени на Македонската архиепископия. Като съперник на Цариград за първенство в православния свят Руската патриаршия ще се застъпи за македонската автокефалия. И ще действа чрез славянска църква. Но поради влошените отношения със Сръбската патриаршия трудно ще я склони да даде независимост на МПЦ. Тогава идва ред на Българската патриаршия. След дни предстои първото официално посещение на патриарх Неофит в Русия.
Там по коминтерновски може да го „подтикнат“ да признае Македонската архиепископия въз основа на общите славянски корени. За да се създаде прецедент, който да бъде аргумент пред останалия православен свят. Но патриарх Неофит може да прояви изпреварваща инициатива, като първи постави въпроса за автокефалията на МПЦ. И така по-лесно да отстоява, че Македонската архиепископия има българско минало. Зависи от находчивостта му да разиграе картите, които се паднат. Съдбините на БПЦ и МПЦ са заложници на външни интереси – дано този път се възползват от тях и хубавите неща да не се случат бавно…

ПИСМО ОТЪ РЕДАКЦИЯТА

9 май 2014 г. | Даскале: Знаешъ ли нещо за утрешното надлъгване между сръбскитѣ попове и българскитѣ попове?
Нашиятъ кореспондентъ е бившъ кореспондентъ на Пиринско Дяло отъ Пиринскиятъ край на България! Ето и одговора на въпроса свързанъ съ честването дена на българскитѣ просветители Свѣти Кирилъ и Свѣти Методи въ градъ София, България:
“Знам че има известно раздвижване в отношенията между представители на това, което някои наричат Македонска православна църква и Богохранимата българска патриаршия. Но! Едва ли ние можем да си позволим различна политика от тази на всички поместни православни църкви, която ни е известна досега. В църковната политика компромисите не са толкова лесни. Ако мене питаш, ние можем да направим такъв, само ако в Скопие ясно заявят чия е Охридската архиепископия, на която те се обявяват за наследник. Ако не знаят и не вярват на нашите църковни историци и на по-скромни хора като теб и мен, да питат византийските източници. Но тях ги интересува друго: да покажат колко голяма роля за тях играе Белградската патриаршия и колко много зависят от нейното решение за признаване на самостоятелността им. Иначе и при тях има известни разминавания. Някои висши служители на вярата във Вардарско са завършили богословското си образование в София. Имат даже и дисератации, писани на родния им български език. Но надделяват другите - тези (от служители, чиновници, попове, депутати, политици, проститутки и до попове), които не престават да се надлъгват и с Балканите, и с Европа, и с Америка, и с ескимосите дори, само и само да доказват измисления македонизъм каква голама работа е. То и на магарето работата му е голяма, ама след определена възраст големината й се доказва само като се влачи по тревата...”

БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ ЗАЕДНО НА ПРАЗНИКА НА СВЕТИТЕ БРАТЯ

11 май 2014 г. | standartnews.com
София. За пръв път тази година празникът на Светите братя Кирил и Методий съвпада в България и в Македония. Така днес на гости на българските учени е и председателят на Македонската академия на науката и изкуствата академик Влади Камбовски.
БАН има потенциала и ресурсите да е законодател в научния, духовния, обществения и политическия живот, заяви председателят на Българската академия на науките (БАН) академик Стефан Воденичаров в приветствието си към българските учени по повод празника.
Той подчерта, че след смъртта на двамата равноапостоли делото им се свързва с просвета, образование, наука и култура. Свързва се със способността на един народ да заеме равностойно място сред другите цивилизационни народи и да влезе в пряк диалог с тях по отношение на най-ценното - човешкото съществуване и човешкия напредък, подчерта председателят на БАН. Воденето на диалог, разбирането, съпричастието и толерантното отношение към другия е мерило както за интелигентност, така и за зрялост, смята той.
По думите му празникът на Кирил и Методий отдавна в съзнанието ни е станал въплъщение на най-възвишените ни духовни стремежи към възход, знание и просвета, на отколешното ни преклонение пред образованието, науката и културата, а заедно с това и на острото осъждане на неграмотността, невежеството и посредствеността. Академик Стефан Воденичаров припомни, че двамата братя са обявени от светия папа Йоан Павел II за покровители на Европа. Ние сме категорични, че науката е независима и неутрална територия и е сътрудничеството между учените не трябва да е влияе от политически и конюнктурни съображения, заяви Воденичаров. Стремежът към знание е един от фундаменталните в съвременното общество, допълни той.
Нека да ни е честит днешният голям празник, заяви и председателят на македонската академия на науката и изкуствата Владо Камбовски. Той акцентира в приветствието си към българските учени върху общите ни традиции и обичаи и обясни, че предизвикателство пред националната идентичност са днешните времена на мултикултурализъм и глобализация. Владо Камбовски призова негативната енергия да се трансформира в градивна сила, а Македония и България заедно да се интегрират в Европейския съюз.
Председателят на македонската академия на науката и изкуствата подчерта доброто сътрудничество с БАН и обясни, че двете академия имат най-малко 30 съвместни проекти в ход. Съвместната работа между двете академии е доказателство за свободата на научната работа от политически и идеологически зависимости, смята Камбовски. Той си пожела общият празник на двете академии да е нова страница в отношенията между нашите два народа.

КОМЕНТАРЪ

12 май 2014 г. | Георги Младеновъ
Празнуването на дена на българскитѣ просветители Св.Кирилъ и Св.Методи,  заедно съ Българската и Македонската Академия на наукитѣ има начало, което е много съмнително. Съмнително е понеже днешната “Македонска“ православна черка претендира, че е наследничка на Българската Охридска Епископия!
Имайки предвидъ, че тѣзи, които сѫ представители на Македонската Академия на Наукитѣ, и тѣзи които сѫ представители на “Македонската“ православна черква, почти всички сѫ най-фанатичнитѣ вчерашни югословени и днешнитѣ македонисти,  ни поставя предъ изпитание! Заедното честване на тази най-важна дата, отъ нашето българско минало съ тѣзи които претендирътъ, че сѫ внуци на Александрос Мегалосъ и въ сѫщото врѣме сѫ “македонци“ отъ Югословенски произходъ, има много важно значение за бѫдещето на Югославската Република Македония. Тази република съ Югословенски идентитетъ, едва ли може да просѫществува, ако тя не се върне къмъ свойтѣ български корени!
Дали заедното честване, на дена на българскитѣ просветители (11.05.2014г.) е едно българско начало на Вардарска Македония, за което толкова отдавна се очакваше, е сѣга подъ въпросъ?
Сръбската преса по този поводъ, въвъ Вардарска Македония бѣ извънредно внимателна. Нещо което за пръвъ пѫть се чете по тѣзи вестници които се публикуватъ въ градъ Скопие! Дали съ това честване на дена на българскитѣ просвѣтители, сърбитѣ сѫ наистина дигнали рѫцетѣ отъ Вардарска Македония, е много рано да бѫде прогнозирано. Ние, гражданитѣ на Вардарска Македония които сѫ славяни, ги смятаме за поробени българи. Така ги смятътъ и историцитѣ, които не сѫ купени отъ бившата Югославия!
За сѣга може само да продълживъ, съсъ стиховетѣ на Стоянъ Михайловски “Върви народе възродени, къмъ свѣтли бѫднини върви“! Бѫдетѣ преблагословѣни, о, Вий Методий и Кирилъ, отци на бългрското знанье, творци на наший говоръ милъ!

ЗА ИЗЯВЛЕНИЯТА ПЛЕВНЕЛИЕВ - ИВАНОВ

10 май 2014 г. | Владимир Перев
Фамозния вече договор за приятелство между Македония и България, който дълго бе политическа и журналистическа тема между двете държави, окончателно  получи и вниманието на двамата президенти – македонския и българския.
Медиите в Скопие почти цялостно пренасят изявлението на българския президент Плевнелиев, дадено в Берлин, че България иска да помогне присъединяването на Македония към ЕС, а за това не е нужно нищо повече от подписването на вече известния договор, нещо което е най вече обикновена, техническа работа от няколко часа. Плевнелиев, също така съжалява, че Македония се отказала от същия договор подписан в 1999 година между премиерите Костов и Георгиевски. Той договор бе добър, казал Плевнелиев, и нищо не пречи същия да бъде подписан отново.
В Македония никой не знае колко вярно са пренети думите на българския президент, обаче македонския президент Иванов подхвана дадената ръка и веднага заяви, че и той е подготвен веднага да подпише, същия тематичен договор.
Разменната на любезности и съгласието между двамата президенти, едушно пренасяни от пресата и медиите, остават в сянката на политическата нестабилност, както в Македония, така и в Българина и тук никой не вярва, че много лесно ще се мине от думи на дела, поточно, че подписването на Договора за добросъседство ще почака още известно време да се доуточнят елементите за които до сега имаше цялостно недоразумение и несъгласие.

КОНФЛИКТЪТ УКРАЙНА – РУСИЯ И ГЕОРГЕ ИВАНОВ

4 май 2014 г. | Владимир Перев
Военния конфликт между Украйна и Русия отвори старите рани в Македония от албанско – македонския конфликт в 2001 – та година и поднови вече някои забравени събития и спомени. Конфликта приключи с подписването на Охридският мировен договор, където се сложиха темелите на новата прередена македонска държава.
Този договор днес е най спорния акт на македонската държава и държавност, акт от когото всичките, и “македонците“ и албанците са дълбоко недоволни. За албанската общност в Македония, договорните задължения “македонците“ изобщо не са изпълнили, а за “македонците“ пак, договорът е изпълнен цялостно, но другата страна иска неразумно повече. От акт за мир, Охридският договор се превърна в синорен камък за междуособни пресметки и инициатор за нови конфликти.
Затова малко зловещо прозвуча обръщането на някакъв безимен представител на украинската общност в Македония, който по електронните медии повиква на помощ от Македония за Украйна, и това да помогне, не било който, ами македонския президент Георге Иванов. Да помогне така, че на двете страни в конфликта ще им предостави Охридския мирен договор и ще посочи на ползите от него, нещо което ще са приложи и в Украйна, за да и те видът хаирлия от мира по договор.
Вясала Мара втасала, казват в Македония... Георге Иванов си завърши работата при неговата страна, сега ще помага на другите...Македония живее в мир и любов с албанците, няма никакви проблеми...
Нещастния украинец в Македония, които пътем казано отлично научил “македонски“, малко разбрал от македонските исторически и политически въпроси. Да предложиш на собствената държава договор от които всичките се срамуват, всичките бягат от него, договор за които цялата общност говори, че е генератора на бъдещите конфликти в страната, това е да правиш истинско национално престъпление.
Това че е упълномощен от украинското посолство в Скопие и украинското външно министерство от Киев, да търси помощ от македонския президент, само по себе говори за дълбоката пропаст в която се наядоха украинската държава и нещастния и народ.
Ако питате президента Георге Иванов... е той може да помогне там, в Украйна, където ни Обама ни Меркел не могат да решат проблема... и така в Македония никой не търси неговото мнение...тук премиера води играта...

ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

3 май 2014 | Владимир Перев
Както уведоми електронното издание на македонското списание “Капитал“, на 11 май в София ще пристигне македонската делегация за съвместно македонско българско честване на деня на Светите братя Кирил и Методий. Македонската делегация ще предвождат македонския архиепископ г.г. Стефан и председателя на Македонската академия на науките и изкуството (МАНУ) Владо Камбовски, а от българска страна ще бъдат посрещнати от председателя на БАН, Стефан Воденичаров. Тържествената литургия ще бъде в храма Св. Александар Невски в София, а литургията, зарад непризнатия статут на Македонската православна църква, ще служи само българския патриарх Неофит.
Информацията става въпросна сама по себе си...за какво София, за какво храма Св. Александар Невски, за какво Стефан Воденичаров. Кой това се страхува, тържественото богослужение да бъде в Рим, там където е и истинското место, в базиликата “Сан Клементе“, на гробното място на Св. Кирил-Константин философ, на 24 май. За какво да няма обща аудиенция при Папата, а не като до сега, всяка делегация да отива самостоятелно, като двете държави да са в военно положение.
Само един път имаше такова съвместно честване на гроба на Св. Кирил в Рим, за време на правителствата на Любчо Георгиевски и Иван Костов, което директно пренасяше македонската телевизия. Тогава македонските зрители можеха да видът велелепната фрескомозаика на братята Кирил и Методий, построена от българската държава по време на честването на 1300 години България. Тогава Македония видя безличната македонска плоча построена на стената над гроба на Св. Кирил, заедно с паметните плочи от другите народи. Тогава Македония разбра за привилегированото положение на българската делегация при честването на празника.
Кой днес иска да върне времето назад, да прави ненужно честване за лъжливи впечатления, че отношенията на двете държави се нормални и редовни. Присъствието на първите двама човека на академиите на науките и изкуството, а отсъствието на премиерите и президентите на държавите, много повече говорят за нередовността, неуредеността на взаимните отношения, отколко лъжливото впечатление което някои искат да наметнат на народа в двете държави, че нещата отиват в положителна посока.

ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ В МАКЕДОНИЯ

28 април 2014г. | Владимир Перев
В Македония приключиха редовните президентски и извънредните парламентарни избори. Очаквани победители бяха бившия президент Георге Иванов, които отново в следващите пет години ще бъде президент на Македония, както и партията ВМРО-ДПМНЕ, която поличи 61 депутат в парламента от 123 депутати.
Изборите поминаха редовно и без значителни нарушения и инциденти. Социалдемократичния съюз на Македония доживея най големото поражение в своята история и тяхното отстояване на македонската политическа сцена се проблематизира. Партията на Любчо Георгиевски не успея да получи нито един мандат, па и там се очакват нужните реконструкции.
Македонския електорат на тия избори показа, че се залага, не за европейски ценности, ами за авторитарна политика, като в институциите и икономиката така и в сферата на контролата на медиите.
Куриозното е, че вчера, веднага след затварянето на изборните места, лидера на социалдемократите, Зоран Заев, даде пресконференция където заяви, че те не признават резултатите от изборите, че били нарушени всичките изборни закони, че имало действия които подлежели на наказателния закон, па затова, още преди да се разберат резултатите, социалдемократите не признават изборите за легитимни. Искат формиране на техническо правителство.
ВМРО-ДПМНЕ фактически отмолча изявлението на Заев, продължи с прославата на победата, а се очаква в наредните дни да пристъпи към конституиране на парламента и формиране на ново правителство, заедно с албанската ДСИ на Али Ахмети, без участие на депутатите на опозицията.

ЗА ПРОБЛЕМЪТ С МАНДАТИТЕ НА СДСМ

1.05.2014 | Владимир Перев
Приключването на изборния процес в Македония не донесе никакво разрешаване на проблемите в страната. Високата, почти неочаквана изборна победа на ВМРО-ДПМНЕ само изостри проблемите в македонското общество. На вчерашното заседание, Централното ръководство на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) потвърди решението на изпълнителното бюро за връщане на депутатските мандати, получени на изборите на 27 април. Някои от бившите депутати на партията недоволни, като от изборните резултати, така и от тяхната позиция в партията, са поискали оставка на ръководството на партията. На заседанието, също така, било посочено, че представители на управляващите от ВМРО-ДПМНЕ са предлагали пари на новите депутати, социалдемократи, да запазят депутатските си места и отказът послушност на партийната дисциплина и на шефа Зоран Заев, но досега всичките опити за шантажиране и рекет са били безуспешни.
Решението на СДСМ да върне мандатите получени на изборите е на вреда на държавата и партията, изтъкна лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, който се опитва на всякакъв начин да задържи омаломощените социалдемократи в парламента, за той и неговия коалиционен партньор от ДСИ, Али Ахмети да могат безпризорно да формират правителство, с призрак на опозиция и демокрация.
Международния фактор въздържано следи положението. Еврокомисаря Штефан Фюле иска развитие на процеса на присъединяване. Гръцките коментари са отрицателни с доза на безперспективност за македонско гръцките отношения в бъдеще, както и за процеса на присъединяването на страната към Евросъюза. Куриозното е, че изостанаха обичайните честитки на изборната победа от посланиците на САЩ, Велика Британия и Германия, които обикновено до сега, следяха веднага след неофициалната обвява на резултатите.
Но тия намеци на западните дипломати нямат никакво влияние върху решението на Груевски и Ахмети да формират правителство по собствен терк и Македония да продължи с зациментираната политика на антквизация и съпротива към всичките за които смята че нападат нейната идентичност.

ДЕКЛАРАЦИЯ

28.04.2014г. | Охрид
Г-н Александър Алексиев, син на убития по нареждане на Тодор Живков / след Девети – Началник на обединените щабове на “народната милиция“ / - велик български художник – РАЙКО АЛЕКСИЕВ, председател до тогава на Съюза на българските художници, получи № 14 за изборите за Европейския парламент.
Броени часове след това, по нареждане “отгоре“ ТОЙ БЕ ЗАЛИЧЕН ОТ ИЗБИРАТЕЛНАТА ЛИСТА.
Искаме да информираме цялата българска общественост, както ще направим и с международната, че ТОЙ НИКОГА НЕ СИ Е СМЕНЯЛ АДРЕСА ПО МЕСТОЖИВЕЕНЕ – в скромната къща на баща си в Лозенец.
Недопускането му до изборите ще бъде голям срам за България, СВЕТОВЕН СКАНДАЛ, и ще докаже за кой ли път, че България се тъпче от комунистическият ботуш вече 25 години след провъзгласяването на псевдо-демокрацията у нас.
Най–тежки последствия този скандал ще има за опозицията /ако има такава/!
Ние питаме: “Защо ГЕРБ, или Реформаторският блок не протестират“?
СРАМ ЗА ВАС ГОСПОДА!!!

Изпълнителен Комитет на асоциацията РАДКО

 
Hosted in Toronto by Macedonian Tribune
Назад към съдържанието | Назад към главното меню