БРОЙ 143 - MACEDONIAN TRIBUNE

М а к е д о н с к а   Т р и б у н а
Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 143 - 2015 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 143 - Year 2015

Панахидата за 1903г.

Този брой на Македонска Трибуна ще бѫде посветенъ, на втората конференция между Ману отъ Скопие и БАН отъ България. Информацията която получихмѣ е много интересна и ще въудошови нашиятъ любимъ читателъ.
Конференцията умишлено бѣ въ Битоля, за да бѫде дълечъ отъ Скопие.
На тази конференция, бяха четени реферати за борбитѣ на Македония до втората Балканска война отъ 1913г. (Илинденско-Преображенското въстание). Всека отъ академиите представи по шестъ доклада. За изненада МАНУ, не искаше преводчикъ, може би се уплашиха съ това да не провокирътъ БАН и преклучътъ рефаретитѣ, преди да почнътъ! Когато българскитѣ професори говориха за българското минало въ Македония, младитѣ историци отъ Македония мълчаха и не реагираха! Оказа се, че Македонската енцеклопедия на Блаже Ристовски, приживя най-голямото пѫдение и едва ли не бѣ скъсана публично. Редакцията на вестника ни бѣ уверена, че ще ни бѫдътъ предоставени всички реферати за публикуване. Ние нема да пишемъ коментаръ за Любомиръ Милетичъ, който е билъ обектъ на някой отъ разгворитѣ. Между най- голямиятъ защитникъ на сърбо-македонизма се е указълъ Блаже Ристовски, чието майка е казала на професоръ Михаилъ Дикханъ презъ 1990 година, че е бългърка а бащата на Блаже въ историята на Кавадарци като най-голямъ българинъ.
Общо взето МАНУ, прави мили очи предъ БАН като мисли, че ще ни излъже да презнаемъ сърбо-македонизма, като нещо сѫществуващо въ нашето дълечно минало. Българскитѣ историци знаятъ сръбскитѣ трикове и няма да се сѫгласятъ, да продаватъ интереситѣ на българскиятъ народъ. Отъ материалитѣ публикувани по страницата на БАН (BAS.BG) се разбира, че дветѣ академии ще говорятъ и пишътъ за онова което ни обединява като българи, а не онова което ни разделя!
По сѫщото врѣме, излязоха писани материали, че България е организирала опозицията въвъ Вардарска Македония! Искаме да предопредимъ нашиятъ читателъ, такава измислица няма. Нашета информация е, че опозицията въ Македония е сѫздадена отъ Югославската тайна служба позната подъ името УДБА. Колкото се отнася ДО ТОВА ,че Българея Е ПОМАГЪЛА ФИНАНСОВО на някой вестници въ Скопие искаме да припомнимъ на онези журналисти, които спекулирътъ съ тази тема, че само отъ Торонто има дадено пари. При положение, че някой отъ нашитѣ четатели искътъ да знаятъ подробности за това кой е давалъ пари за Македония искъме да имъ припомнимъ, че трябва да се обърнътъ къмъ Гнъ. Д.Гоцевъ и Гнъ. В.Панковъ.

За посещението на българския външен министър Даниел Митов на Република Македония

25 август 2015г. | Владимир Перев
Редовната годишна конференция на дипломатическо консулските представители в Македония, която се проведе в Скопие, тази година беше открива и представена с речта на българския външен министър Даниел Митов. На срещата бе обсъдена кризата с емигрантите, сегашното положение на Западните Балкани и усилията те да се присъединят към европейското общество, а министърът Митов повтори още един път, подкрепата, която дава България на Македония за приобщаването към европейското семейство. Това бяха и позициите, които министърът Митов посочи в преговорите със своя македонски колега Поповски, както и с македонския премиер Никола Груевски. При това, като важен сегмент е посочена необходимостта от подписването на Договорът за добросъседство между Македония и България, като необходимо условие за напредъка на Македония към Европейския съюз.
Далеч по-интересно е срещата на министъра Митов с една група македонски българи, приятели на българите, която се проведе в салона на българското посолство в Скопие. Представители на всички обществени слоеве в Македония, македонските българи публично и ясно изразиха неудоволствие от официалната българска политика към Македония оценявайки я като одстапувачка, непродуктивно миролюбива и не критична към македонската политика и реалност.
Те се обявиха за бързо и безрезервно подписване на Договора за добросъседство на основите на декларацията Георгиевски-Костов от 1999 г. и остър курс на българската политика спрямо Македония по отношение на човешките права, зачитане на историческото общо минало, демократизацията на държавата, свободата на медиите и изразяване и други постижения на съвременната европейска реалност, които ги няма в македонската политика, специално по отношение на македонските българи. Срещата в посолството продължи до късните вечерни часове, когато министър Митов се върна за София.

In Bulgaria started the production of aircraft
SKYLEADER 600 is assembled at the plant Terem-Pilot in the metropolitan district "Hostile"

01/08/2015
100 years after building the first airplane of the famous Bulgarian designer Assen Yordanov, our country will again produce airplanes. The company ACSwill create a model SKYLEADER 600, which will be assembled in the plant Terem-Pilot in the metropolitan district "Hostile".
The plane is created in the aviation factory Company Jihlavan Airplanes in the Czech Republic. In the production process have participated Bulgarian specialists from the company ACS LTD - Bulgaria, licensed for installation and sale in Bulgaria, Greece, Romania and Poland.
SKYLEADER 600 is a two-seater ultra-light aircraft with price as a luxury car.He will travel by road gasoline A-95 and can fly the distance Sofia-Varna in less than two hours, wrote News10.bg. The plane will be available in several versions depending on the wishes of the client.
It is expected that the first presentation of SKYLEADER 600 to be held on August 6 Airport Lesovo of 10:30. On 7 and 8 August will be presented at the air show in Plovdiv. There is also a tour of Bulgaria with several aircraft of this model, which are owned by foreigners.
SKYLEADER model 600 is certified in the US in 2013 and successfully sale in Russia. It has a tricycle undercarriage and is intended primarily for pleasure flights, pilot training or special operations.
The plane is manufactured to the highest security standards for its class. The design and equipment can be adapted and simple repair procedures with low operating costs.
Check out some of the characteristics of SKYLEADER 600:
Maximum speed: 265 km / h
Normal operating at 75% power - 220 km / h
Maneuvering speed - 145 km / h
Engine - Rotax
Reserve fuel - 120 liters
Endurance - 8:00
Range - 1600 km

За честването на Илинден в Р.Македония

2 август 2015 год. | Владимир Перев
И тази година, както обикновено, честването на Илинден в Македония не мина без антибългарска пропаганда. В студиото на Македонската национална телевизия, пред водещият редактор двамата македонски историци, Михайло Миновски, представител на по-старото поколение и Димитър Льоровски Вамваковски, от младото поколение историци, не пропуснаха отново да провокират антибългарското настроение в Македония.
Михайло Миновски говори срещу общото честване на Илинден с България, това ще означава, че Илинденското въстание е въстание на македонските българи, и по този начин се подгряват амбициите на България, македонците да събуждат представи като българи, не само за Илинден, ами далеч и назад в историята преди Илинден, а следователно на това и до днес. Специално наглас
иха амбициите на българските историци че, всичко пространство, даже до Словения искат да представят като българско духовно и национално пространство.
Младият Димитър Льоровски, открито се обяви против договора за добросъседство, с нагласа, че е ненужен, че Македония няма защото и за какво да се примирява с някого, че това е възможно само между Франция и Германия, заради техните военни и политически недоразумения в миналото.
Дали политиката и правителството в Македония говорят едно, а учените и историците нещо съвсем друго и дали предстои отново захлаждане на отношеняита ще се види за много кратко време. Вероятно някой
тук си говори за вътрешна консумация и политика, а международните отношения ще покажат нещо друго ...

ЦАРСКИ ДИПЛОМАТ СПАСЯВА ИВАН МИХАЙЛОВ ОТ ГЕСТАПО

Христо Христов | В. „Преса”
В началото на 1940 год. Втората световна война е започнала. Полша е окупирана от хитлеристката армия. Вървят интензивни преговори за присъединяването на Кралство Югославия към тристранната ос Рим – Берлин – Токио. От Белград настояват в знак на „добра воля“ Гестапо да им предаде лидера на ВМРО Иван Михайлов, който по това време се е установил със съпругата си Менча Кърничева в околностите на Варшава. Въпрос на дни е двамата да бъдат оковани в белезници и предадени на тайните служби. (През 1964 г. в интервю, дадено за в. „Македонска трибуна“, Иван Михайлов разказва как веднага след окупацията на Полша бил задържан със съпругата си и отведен в затвора „Делжна“, където престояли седмица!)
В София научават за искането на югославяните и докладват в двореца. Лично Борис Трети разпорежда да се направи и невъзможното, но двамата да не попаднат в Белград. Нищо че няколко години по-рано е подписал задочната смъртна присъда на Михайлов. Реализацията е възложена на пълномощния министър Петър Траянов, с прякото изпълнение са натоварени Крум Цоков, търговски представител в Берлин, Будапеща и Варшава, и помощникът му Димитър Икономов. Последният осигурява две легитимации с имената на семейство Димитрови, българи градинари, върху които залепва снимките на Иван и Менча. Чрез свои познати немски офицери в канцеларията на генерал-губернаторството поставя печати и подписи, разрешаващи свободно преминаване на границата с Унгария. С лидера на ВМРО се вижда за пръв и последен път в българската легация. При тази среща му предава и 800 долара, предоставени като „безотчетни“ от Министерството на външните работи. (Общата сума била 1000 долара, но 200 от тях отишли за „почерпка“ на чиновниците от свитата на генерал-губернатора Ханс Франк.)
За изпълнението на царската задача е докладвано устно. Участниците в конспирацията остават неизвестни чак до 1952 г., когато подробности за нея описва в донесение до Държавна сигурност информаторът от Русе „Павловски“. На една страничка секретният сътрудник уточнява, че за операцията по извеждането на Иван Михайлов научил в разговор с Икономов, обект на започналата през 1945 г. с гриф „Строго секретно“ разработка „Котва“ .
Тя трае почти 30 години. В четири пожълтели от времето папки се съхраняват 806 страници. Формалният повод за започването на „Котва“ е изборът на Димитър Икономов за народен представител от политическия кръг „Звено“ в рамките на Отечествения фронт през 1945 г. Последният доклад е от 12 октомври 1972 г.
Да бъде следен на всяка крачка.
Кой е Икономов? И кое е налагало три десетилетия в следенето му да бъде впрегнат целият ресурс на Държавна сигурност? Роден е в Русе на 16 септември 1909 г. След ранната смърт на родителите е осиновен от семейството на леля си Гица Чохаджиева. Възпитаник на Духовната семинария. Докато е на стаж в Рилския манастир, прави впечатление на експремиера проф. Александър Цанков и с личните му протекции е назначен за стенограф в Народното събрание едва 21-годишен. Продължава задочно образованието си по стопански науки в Свободния университет. За да се издържа, преподава бързопис в търговски гимназии. През 1937 г. печели конкурс за стенограф-преводач в тогавашния Експортен институт и е изпратен като секретар по търговското сътрудничество към българската легация във Варшава.
След окупацията на Полша през есента на 1939 г. остава единственият български служител в легацията. Спасението минава през София
. В сътрудничество с двама свои колеги дипломати в Берлин и в Будапеща – Трифон Пухлев и Крум Цоков, Икономов организира канал за извеждане на стотици полски евреи, сред които видни интелектуалци и офицери. Дейността си съгласуват с пълномощния министър на Полша в София Адам Тарновски, чрез него установяват контакти и с установилото се в Лондон задгранично правителство.
Под прикритието на дипломатически пратки внасят за нуждите на полската съпротива и застрашените от изпращане в концлагерите на смъртта 13 500 000 злоти и близо 3000 писма.
Пак чрез дипломатическата поща изнасят стотици снимки, на които са запечатани репресиите от страна на окупаторите срещу местното население. (Част от снимковия материал е послужил за издаването на специална „Бяла книга“, публикувана в Париж.) Дейността на тримата българи продължава до 10 юни 1940 г., когато Икономов е арестуван от Гестапо по донос.
Престоява в затвора „Раковец“ почти девет месеца. Освободен е след застъпничество от страна на главния секретар на МВнР Димитър Шишманов. Веднага след 9 септември 1944 г. става активист на политическия кръг „Звено“. Назначен е за организационен секретар и по препоръка на Кимон Георгиев е включен в листата на ОФ за депутати от XXVI народно събрание.
Прекратява политическата си дейност през 1949 г. До смъртта си работи като преводач от полски. Негово дело са преводите на над 60 заглавия, сред които почти всички книги на Болеслав Прус, включително най-известните му романи „Фараон“ и „Кукла“. Умира на 13 юли 1975 г. в София. В некролога от Съюза на преводачите в България припомнят, че е сред основателите му и че за приноса си по укрепване на дружбата с Полша е удостояван с високи държавни отличия.
По телефона спират мемоарите му, а нелегалната си дейност в Полша Димитър Икономов разказва под заглавието „В окупирана Варшава действаше Група Б“ в четири последователни броя на в. „Поглед“ през 1972 г. Поредицата е прекъсната с „уговорката“, че ще продължи, но това така и не се сбъдва. По спомени на журналисти от онова време „мемоарът“ бил спрян след обаждане по телефона до главния редактор Велчо Чанков от… „високо място“.
Потвърждава го, макар и косвено, доклад на информатора „Владаец“ от 12 октомври 1972 г., в който дословно е записано: „Той (Икономов) помести във вестник „Поглед“ няколко статии, че бил „организирал“ във Варшава през 1939-1940 г. нелегална българска „Група Б“, което е измислица.“ Какво от това, че с писмо до Министерството на външните работи от Полския съюз на бойците за свобода и демокрация още през 1961 г. потвърждават сведенията за антифашистката дейност на Димитър Икономов? Какво от това, че за заслуги към полския народ е удостоен с най-високото отличие „Полония реститута“?
От години грифът „Строго секретно“ е отменен. Томовете на разработката „Котва“ са достъпни за четене. И въпреки всичко върху паметта на Димитър Икономов продължава да тегне сянката на съмнението от една резолюция с червен молив и нечетлив подпис: „Да бъде следен! Щом не са го убили в Гестапо, не е НАШ!…“.

ЙОРДАН И ДИМИТЪР ЧКАТРОВИ

Цанко Серафимов
Чкатрови е заслужила българска фамилия от град Прилеп, дала най-достойни синове на Македония.
Йордан Чкатров е роден 1898 г. в Прилеп по време на Османската империя. Близък сподвижник е на Тодор Александров и Иван Михайлов. Изпратен е от Иван Михайлов в САЩ за работа сред българската емиграция от Македония. От 1924 г. до 1927 г. е един от секретарите на македонските патриотични организации и главен редактор на вестник „Македонска трибуна”.
„Чкатров е явяваше наистина като много подходящ за възложената му мисия”, пише Иван Михайлов в спомените си. Имаше опит в организирането на младежи в София; да говори публично бе вече напълно свикнал; речите му, при това бяха отлични, харесваха на всички. Особено важно е да се заеме човек със задача, която му е присъръце. Да бъде говорител – това бе най-приемливо за Йордана; този принос към обществения актив на нашите организации му бе напълно по вкуса, по-драг от всяка друга негова проява. А тъкмо това бе сякаш най-потребно на емиграцията в Америка, която трябваше да се раздруса малко, да се събуди за по-живо дело, когато Македонският въпрос отново излизаше на сцената след Първата световна война… Когато Тодор Александров ме запита кой от моите другари би бил подходящ да организира нашата американска емиграция, веднага му отговорих, че за тая работа е много пригоден Чкатров.”
Йордан Чкатров оправдава доверието. Той работи неуморно и изпълнява отлично поставената задача – най-ефективно, ползотворно, системно организиране на българската емиграция в Америка. Първият редактор на вестник „Македонска трибуна”, който започва да излиза на 10 февруари 1927 г. е Йордан Чкатров. Вестникът се издава и днес. Години наред той бе единственият печатен орган, излизащ на български език, който издигаше високо истината за Македония и македонските българи.
По времева Втората световна война, когато Македония е върната в границите на България, Йордан Чкатров се установява в Скопие. Но когато след войната Вардарска Македония отново попада под сръбска власт, вместо да се оттегли на Запад, той остава там. Може би не е подозирал, че в очите на УДБА деец на ВМРО от неговия ранг е враг с най-висока степен на опасност. Чкатров е арестуван и незабавно хвърлен в затвора. Обявява гладна стачка и угасва в Скопския зандан през 1946 г.
Братът на Йордан Чкатров, Димитър е роден в Прилеп през 1900 г. Участва дейно срещу сръбския терор над българите в Македония. През 1927 г. в Скопие е организиран шумен процес срещу студенти от различни учебни заведения в Югославия. Те са арестувани след провал в Тайната македонска младежка революционна организация. Следствието продължава 6 месеца и предизвиква огромен интерес в Европа. Това е една от причините да не бъдат издадени смъртни присъди. Двадесетте подсъдими получават дългогодишна каторга при строг режим. Димитър Чкатров е осъден на 20 години затвор. Новите комунистически властници, титовите еничари, се оказват по-кръвожадни от сръбския кралски режим. През 1945 г. Димитър Чкатров отново е арестуван и обвинен в тежки грехове – че е привествал обединението на Македония с България, че е проповядвал сред народа пробългарски дух. В защитата си пред съда той казва, че се е борил за опазване на българите от сръбска асимилация. Пред съда той завършва речта си така: „Ако се обърна към моя изминат път ще видя, че той е изпълнен само със страдания и мъчения. Откакто зная за себе си, аз дадох всичко за Македония.”
Осъден е на смърт чрез разстрел. Висшият военен съд на югославската армия потвърждава смъртната присъда. Той е разстрелян през 1945 г. заедно с Димитър Гюзелов край Зайчев рид, на три километра от Скопие, недалеч от пътя за Тетово.

ВЛАДИМИР КУРТЕВ – БОРЕЦЪТ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО
НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ И БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Въпреки, че за члена на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация Владимир Куртев е писано не веднъж искам отново да си припомним най-важните моменти от неговия живот. Едва напоследък той получи, макар и посмъртно, най-високите български държавни отличия, а Израелската държава преди 5 години го провъзгласи за Праведник на света.
Владимир Спиридонов Куртев е роден през 1888 в Плевен в семейството на бесарабски българин. Още като ученик в гимназията в софия става член на ВМОРО. Учи история и география в Софийския университет, като се започва да следва през 1906 г., но успява след прекъсвания да завърши през 1914 г. Участва първоначално в революционните борби в Македония като четник в четите на Добри Даскалов, Симеон Клинчарски и Михаил Чаков.
Вл. Куртев участва във всичките войни за национално освобождение и обединение - Балканската (1912–1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915-1918). За проявена храброст през време на войните е награждаван с ордени и медали. След войните когато за кратко време не е с четите в Македония той учителства в Кюстендил, като е назначен и за директор на Кюстендилската гимназия “Марин Дринов”. Но и след Първата световна война когато организацията е възстановена Вл. Куртев не стои настрана от революционните борби, а след VI общ конгрес на ВМРО е назначен за пунктов началник на организацията в Кюстендил (от 1926 г.). Кюстендил се оказва както и в периода до войните един от най-важните пунктове за ВМРО, а Вл. Куртев е един от най-високо ценените дейци на ВМРО от нейния ръководител Иван Михайлов. По негово предложение на VІІІ общ конгрес на организацията през 1932 г. Вл. Куртев заедно с Георги Настев са избрани за членове на Централния комитет на ВМРО. През Втората световна война Владимир Куртев е един от двигателите и ръководителите на кюстендилското гражданство за спасяването на българските евреи, която акция завършва с успех. Вл. Куртев под ръководството на Иван Михайлов участва в заседанието на ЦК на ВМРО в Скопие в първите дни на септември 1944 г., когато обсъждат германското предложение за обявяването на Македония като самостоятелна държава. Всички са единодушни и отхвърлят германското предложение, което би довело до още кръвопролития за сметка на българския народ.
След смяната на властта на 9 септември 1944 г. до завръщането на Георги Димитров от Москва за съвсем кратко време дейците на ВМРО не са преследвани. Те дори правят опит да възстановят организацията и влизат във връзка с министъра на вътрешните работи Антон Югов. Вл. Куртев също е сред възстановителите на организацията. По същото време в Титова Югославия започват антибългарски процеси срещу бившите членове на ВМРО. Но след известното съвещание в Москва на 5 юни 1946 г. на ръководителите на БКП Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов с Й. В. Сталин, на което присъства и Й. Б. Тито, когато е упражнен безпрецедентен натиск от Сталин върху българските партийни и държавни ръководители ситуацията и в България е напълно променена. Веднага след завръщането на Сталиновите марионетки в България са предприети жестоки репресивни мерки срещу дейците на ВМРО. Държавна сигурност и органите на МВР успяват да се доберат и да арестуват голяма част от бившите членове на ЦК на ВМРО, до задграничните представители и до останалите революционни и легални ръководители в македонското освободително движение. Вл. Куртев е също сред арестуваните. Сформирани са набързо извънредни съдилища които съдят обикновените членове на ВМРО, докато нейните ръководители са избити без съд и присъда, като на огромната част от тях съдбата и до ден днешен не е известна. Вероятно те са избити само в промеждутъка от няколко дни от времето когато комунистическите ръководители се завръщат от Москва до 11 юни 1946 г. На този ден Вълко Червенков най-унизително докладва на един от най-зловещите Титови сатрапи Александър Ранкович, че „органите на Държавна безопасност в последните дни арестуваха в София и провинцията няколко десетки активни терористи, злостни великобългарски шовинисти, врагове на отечественофронтовска България и народна република Югославия от бандата на Ванче Михайлов. В Пиринска Македония са арестувани такива 60 човека, ярки михайловисти.“
По искане на Й. Б. Тито и на скопските му слуги и сатрапи ръководителите на ВМРО са му предадени и избити без съд и присъда, а на някои като братя Чкатрови са организирани набързо шумни процеси и са осъдени на дълги години затвор, а други на смърт и са екзекутирани. Съдбата, която сполетява Вл. Куртев е подобна, макар и обвита в много мъглявини и неясноти. Вероятно след негово арестуване той е предаден на югославските джелати. Аз и преди съм писал каква беше моята голяма изненада когато при една моя командировка в Архив на Македония в Скопие, тогавашният директор на архива Зоран Тодоровски ми предаде копие от разпит на Владо Куртев на сръбски език, оригиналът на който се съхранява в архива на Лазар Колишевски. Както писах и по-преди, че по най-обикновената и елементарна логика всеки би могъл да се досети, че той е предаден на югославските власти, изтезаван и разпитван и след това безследно е изчезнал.
Така завършва живота на този бесарабски българин в първата половина на юни 1946 г. в югославските тюрми, който през целия си живот се бори за освобождението и обединението на народа си, като и за спасяването на българските евреи.
През последните десетилетия посмъртно Владимир Куртев получи най-високите признания както от своя народ, така и от Израелската държава.
През 1997 г. заради участието си в спасяването на българските евреи беше удостоен със званието „Почетен гражданин на Кюстендил“, а на 6 март 1997 г. е удостоен посмъртно и с орден „Стара планина“. На 5 май 2010 г. с Решение на комисията към Държавния израелски институт „Яд Вашем“ е провъзгласен за „Праведник на света“. Преди това имах възможността да разговарям с представители на Яд Вашем, които правеха своите издирвания преди да обявят решението си.
Цочо В. Билярски

За Срещата МАНУ-БАН

27 Юли 2015 год. | Владимир Перев
В последните 47 години не е имало нито една срешта на учените от Македонската академия на науките и изкуството с учените от Българската академия на науките, да сега, за само една година те се срештат чак два пъти. Първата срешта бе по идеята на президента на Българската академия, Стефан Воденичаров, а сега академиците от двете академии се гости на македонската акдемия и това в града Битоля, кадето, в близоста се намира село Смилево, родното село на вожда на Илинденско Преображенското въстание, Дамян Груев, кадето е и началото на въстанието. Това е онова което разбрахме от срештата на академиците на двете държави, ако при това се додаде и неутралната, почти безлична, даже до вулгарност обопштена изява на г. Стефан Воденичаров, че въстанието го водили големи и смели хора, па това и треба да покажем на света.
Никой не чу и не разбра за какво са говорили академиците, кои теми били опсаждани, кой е поднел какав реферат и имало ли е или не дискусия по темите и рефератите и конечно, какви се били позициите, дали е имало разбирателство или останали старите недоразумения, днес прикрити под обопштената изява че с историята треба да се занимават историците а не политиците.
Едно е сигорно – макаденската страна незаслужено ште бележи поен в своя полза и пред Европа ште се претстави като страна която прави напори за междусебно разбирателство с соседите. Обаче, општата политическа ситуация в Македония, перманентната и никога не стивнала антибългарска кампания в страната, след малко време ште отворат и покажат понора на македонско българските отношения и недоразумения.

Любчо Георгиевски в Свободна Зона

Лазар Младенов - Смилево 2015

Стотици почетоха Илинденското въстание в Смилево

19.07.2015
Около 1000 българи от Македония се събраха в съботния пек пред паметника на Даме Груев над село Смилево, Битолско в република Македония, за да почетат 112 годишнината от началото на Илинденското въстание. Евродепутатът Ангел Джамбазки, Борис Вангелов – директор на държавната агенция на българите в чужбина/ДАБЧ/, депутати, както и представители на министерството на отбраната изкачиха хълма над революционното битолско село, за да почетат илинденци.
Лазар Младенов, председател на Българският културен клуб в Скопие, клуб който е и най-влиятелната българска неправителствена организация в съседна Македония, организира за седма година честванията в Смеливо:
„Тази година посланието на това честване е среща с потомците на войводите. Тук присъстват внуци и родственици на известни възрожденци и войводи от Македония. Тук е внучката на Тодор Александров - Евелина Александрова, тук са Елисавета Шапкарева и Петър Мутафчиев, които са внуци на великия български възрожденец от Охрид Кузман Шапкарев.Тук е и Данаил Татарчев, който е родственик на първия председател на ВМРО Христо Татарчев”, каза в своето слово Лазар Младенов.
Евродепутатът Ангел Джамбазки каза, че след като вече имаме над 100 000 българи от Македония с българско гражданство и лични карти за следващите поне 1 100 000 желаещи да си възвърнат българската си принадлежност държавата ни трябва да ги улеснява.
„Те не бива да се ровят в старите ракли на дедите си, които сърбоманите отдавна са ги изгорели, за да доказват българската си принадлежност, а само с устно потвърждаване трябва да им се издават български паспорти“, каза Ангел Джамбазки.
В тази връзка той е поканил във вторник в Скопие свои колеги от европарламента, за да дискутират заедно с представители на македонския парламент този казус.
„Не може в сегашната конституция на Република Македония да има етноси като албанци, мангали, сърби, власи, а българи да няма...не е редно, нали?“ допълни евродепутатът Ангел Джамбазки.

Българският Илинден от 1903 година

доц. д-р Димитър Любенов Тюлеков
Благоевград
17 юли 2015 г.       
Въстанието, което преди 112 години обхвана главно три окръга на незаконната в Османската империя ВМОРО е наистина чутовно. Годишнината не е нито кръгла нито юбилейна, но тя е винаги повод за размисъл и опит да се отговори на парещи въпроси, които вече толкова години вълнуват българското съзнание.
Несъмнено е че въстанието има непоклатимото си място в историческата съдба на Отечеството ни. То пламна по времето на три християнски празници – Илинден, Преображение Господне и Кръстовден. Но това не беше народна война на кръста срещу полумесеца, а бунт за свобода и за човешки правдини на всички онеправдани народи в залязващата Османска империя. Автономията на Македония и Одринска Тракия не бе постигната. Но само петте години след въстанието поставиха в дневния ред на конкурентните имперски сили Австро-Унгария, Великобритания и Русия въпроса за автономизирането на Македония, най- отдалечената от Цариград нефралгична въстаническа област.
Комедийната младотурска революция премахна този въпрос, но обявената в старопрестолния Търновград българска независимост откри пътя за подготовка на оказалите се съдбоносни Балкански войни. Това е така, защото съпоставяйки всенародния възторг и устрем с постигнатото може да ги наречем нова „българска Голгота“.
Не бива да се подценява и обезмисля волята за свобода през 1903 г. , нито пък да се поставя под съмнение свещения дълг на държавата-майка с укорния въпрос „Защо България през 1903г. не помогна на въстаналия „брат-роб“ ?!
Гледната точка може да бъде в няколко посоки: Васалното княжество нито имаше международно право да обяви воюна на съзерена си, нито разполагаше с военни възможност да брани македоно-одринските си сънародници. Но е вярно, че добре описаните в  научната литература правителствени усилия имат за цел да намалят последиците от неблагословения бунт.
Въстаниците нямат пряката подкрепа на управляващите власти в София, но те разполагат с братско съчувствие и подкрепа, което придоби най-разнообразни измерения: финансово подпомагане на македоно-одринското движение, въоръжаване на комитските чети, логистично съдействие покрай двете страни на омразната граница, набиране на доброволци и предаване на армейски опит и т. н.
Благодарение на тази невидима и тайнствена помощ заедно с десетгодишните последователни стремежи на организационните деятели и апостоли е изградена нелегалната армия на ВМОРО. Въоръжената народна сила  води почти постоянна битка с редовната имперска армия. Месеци наред се воюваше  из европейските вилаети на Османската империя.  Въстаническият размах наистина може да бъде сравняван с гръцко-турската война от 1897 г. Битката между Давид и Голиат е обречена. Но през лятото на 1903 г. се гърмеше и трещеще  из Македония за да се чуе от цивилизования свят и документира пред историята общобългарската воля за свобода и духовно единение.
Против въстанието от 1903 г. не бяха само официалните фактори в Княжество България. Неизбежният бунт единодушно не бе разрешен от две имперски сили – Австро-Унгария и Русия. Известно е, че това бяха двете държави, упълномощени от останалите велики сили да наблюдават и контролират етнополитическата обстановка особено по долините на реките Вардар, Струма и Места.
Величието на македонските българи е белязано и от тяхната несекваща борбеност. От края на XIX и началото на XX век те са носители на борчески дух и непреклоност спрямо националната неправда. Примери много, все въпреки съдбоносните крушения на бленувания национален идеал.
Днес е истинско чудо, че въпреки последиците от политиката на антибългарските асимилаторски режими наследниците на автентичните македонски българи са жива реалност в Република Македония.  Българският илинденски дух се оказа устойчив и трудно заличим от идейната палитра в постоталитарно Скопие.
Вече повече от един век се води битка за да се преиначи и погребе Българският Илинден от 1903 г. Дяволската цел е ясна: посредством кражбата и подмяната на отечественото ни културно-историческо наследство в Македония да се изкопае пропаст между днешните етнически българи и новомакедонците с главен град Скопие. Естествено там е важно да се забрави и загърби факта, че сегашната Република Македония е наследник на една абортирала държава. Нейните поданици от българи стават македонци пак под акушерските грижи на комунистическия маршал-диктатор Йосип Броз Тито.
Години наред тази пропаст копаят платените служители на кралска Сърбия/Югославия, след тях са овластените и запленените от коминтерновските химери комунистически функционери-сталинисти. Днес щафетата е в ръцете на смехотворните антични македонсти, които безскруполно обвързват Българския Илинден с битката при Херонея, 338 г. пр. н. е.  и с антифашистки държавен проект от 1944 г. Сякаш за да докажат, че няма лъжа превръщат столицата на една държава, кандидат за европейско членство в кичозно бутафорно видение изпълнено със сумрачния дух на Александър Велики, който блуждае върху своя Буцефал. Това изглежда не е достатъчно, защото при реставрацията на стари български черкви и строителството на нови църковни храмове, под купола е изографисан не каноничния лик на Христос Вседържател, а „звездата от Вергина“. Намират се хора, които в божиите домове палят свещи и на Цане Бабачко. Това не е само светотатство, а  тревожни белези за целенасочени внушения „от горе“. Когато водачите на един народ в деидеологизирано време погребват неподправената история на предходниците си, неизбежно  ще попаднат в изкопаното от самите тях бездънно тресавище.
Македоно-одринското въстание избухна и протече в три революционни окръга, които днес са част от три държави: България, Гърция и Република Македония. Навсякъде, къде по-силно, къде по-слабо посланието на въстаниците за общобългарско духовно единение има опорни точки.
Всичко може дълги години само да мъждука, ако България продължава да бъде не държавата-майка, а мащеха за всички свои задгранични чеда. Държавните власти в София са длъжници не само към  наследниците на българските илинденци. Родолюбието и патриотизмът „не чинят пет пари“ , когато липсва национална воля за модернизиране,  градеж и справедливост в проявленията на днешната българска държавност. Безвремието е тогава, когато се „прелива от пусто в празно“, политическата класа не е на висотата на историческите си отговорности, пък проблемите не се решават, а отлагат за „по-добри времена“.
Това е истинското голямо предизвикателство за всички днешни българи, в Родината ни, и навсякъде по-света. Само така можем да докажем, че илинденския дух е жив и действен.

Въпроси и отговори отъ нашето българско минало!

Матъ 1968г. Гошо ела вътре имамъ нещо да Ви кажа?
ВМРО не се сѫздаде да прави две Българий а една България отъnЧѣрно Море до Охридъ и отъ Дунъвъ до Бѣлото Мореъ! Не зависимо какво става по Сѣверна Амнерика, азъ Иванъ Михайловъ си оставъмъ съ десеттѣ милиона българи!
Гошо ти знаешъ кѫде живея (ИванъМихайловъ), другия пѫть нема нужда да телефоритъшъ!
Михаилъ Симеоновъ къмъ Георги Младеновъ, улекна ли ти сѣга? Георги Младеновъ отъ сѣга нататъкъ, вѣче може всичко! Въ Гостната стая, бѣха Гнъ. Петъръ Ацевъ, Отецъ Михайловъ, Миле Симеоновъ, Вида Попова и Георги Младеновъ.
12.9.1992г. Георги Младеновъ къмъ Киро Глигоровъ, “ГнъГлигоровъ забравихъ да Ви кажа, че ние ще правимъ една България отъ Охридъ до Чѣрно Море! Вие съ насъ българитѣ ли стѣ или съсъ сърбитѣ? Той не отгори!

 
Hosted in Toronto by Macedonian Tribune
Назад към съдържанието | Назад към главното меню