БРОЙ 145 - MACEDONIAN TRIBUNE

М а к е д о н с к а   Т р и б у н а
Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 145 - 2015 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 145 - Year 2015

Брой 86 на вестника на ВМРО „Свобода или смърт“ от 18 януари 1929 година, посветен на преврата на крал Александър Караджорджевич

Г. Младеновъ 30/09/2015г.
Въ този брой на вестника (брой 145) ще се спремъ на сѫбитието отъ 27 Окт. 2000 година, когато група българи отъ градъ Охридъ, хвърлиха атомна бомба въ сръскиятъ жаборлякъ на градъ Скопие. Много вода отъ тогава мина подъ моста на река Вардаръ, кѫдето презъ  Януари 1928 година  Мара Бунева застреля Вениаминъ Преличъ .“Когато българитѣ отъ градъ Охридъ слагаха фитиля на тази атомна бомба, много отъ защитницитѣ на сърбо-македонизма се вдигнаха на крака, за да запазятъ сръбското влияние въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония!Комуниститѣ на Югославизма, се засилиха къмъ прокуроритѣ на УДБА,  да искътъ закриването на тази асоциация отъ българи, която има смелостта да погребе “македонизма“ и то въ градъ Скопие, кѫдето е седалището на сърбизма въвъ Вардарска Македония! Онези които направиха всичко възможно за елиминирането на тази асоциация на българи, отъ политическото пространство на Вардарска Македония, сѣга имътъ българско гражданство и казвътъ публично, че “македонцитѣ“ сѫ най-голямитѣ фълшификатори на историята на Балкансриятъ полуостраовъ!Кѫде бяха тогава, когато управляваха поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония(Окт2000г.)? Тази асоциация на българи отъ Вардарска Македония, щяла да попречи на сърбо-македонцитѣ отъ ДУПИ МЕ МЕНЕ, които спекулираха, че ми ти били представители на поробенитѣ българи! Какво сръбски безобразия! И днесь когато пиша за този периодъ отъ нашето българско минало, не мога  да не се смея на онова за което е билъ запитънъ наиятъ кореспондентъ, отъ примиера на тогавашното сръбско правителство въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония? Момчетата на тази българска асоциация въвъ Вардарска Македония, по всички сръбски вестници бяха декларирани за луди и на всички се изкаже смъртта съсъ следнитѣ думи ....умритѣ бугари ...
Не дълго следъ това, почнаха пуканията край Арачиново! Американцитѣ и французитѣ побързаха да напишътъ Охридскиятъ договоръ (2001) и да дадътъ западната частъ на Македония на утрешна Албания!
Днесь четемъ, че албанцитѣ отъ Южна Сърбия (Долината на Прешево) щяли да се присѫединятъ къмъ Косово! Сърбиѣ намериха едно неграмотно момче отъ Македония, да имъ вади кестенитѣ и пише, че той е представителъ на македонската диаспора въ Сърбия! Това полу-грамотно момче ни пише, че сърбитѣ нямало да позволятъ на албанцитѣ, да се приѫединятъ къмъ КОСОВО? Някой ще ги пита сърбитѣ какво искътъ! Съ присъединяването на албанцитѣ отъ ПРЕШЕВО къмъ Косово, се слага и край на идеята за присѫединяванието на Малката Врдарска Македония къмъ Сърбия!
Сѣга въпроса е “кѫде ще се прикачва онази часть на Вардарска Македония“, която  е населена съ българи?  Европа утива на кино съ многото мюсюлмани! Всички мълчътъ за идеята, че албанцитѣ искътъ парцелирането на Македония!

За празника ВМРО

22 октомври 2015 г. | Владимир Перев
Изминаха повече от 120 години, когато петима мъже формират в Солун Вътрешната македоно одринска революционна организация, като реакция на несправедливите решения на Берлинския конгрес и като синоним на жаждата за свобода на потиснатите българи в Македония и Одринско. Изминаха 25 години от момента, когато отново група мъже в Скопие възстановиха традиционното име ВМРО като Демократическа партия на македонското национално единство.
Няма ВМРО без Македония и няма Македония без ВМРО. Организацията е символът на страната, тя е символът на вечната борба. Но ВМРО има и други символи, убийства, братоубийства, героични самоубийства, национален и антибългарски нихилизъм, продажност на само повиканите лидери, подлостта на болшевизмът и съвременните леви и десни потоци. Затова ВМРО е реалната организация и партия, която върви с реалните течения на Балканите и по Европа, винаги модерна, но и винаги дълбоко запомнена в народните традиции, с невъзможност да се откъсне от собственото, не винаги розово минало.
Разделението на българския народ, раздели и организацията, раздели и нейният свободарски дух и демократичното и наследство. Днес има и Софийско и македонистичко ВМРО. И двете не са нито сянка на старите солунски традиции, а са близо до някакви търговски безотговорни фирми, което е трагичното, търгуват с националните интереси и бъдещето на своя народ.
За разлика от минорното политическо влияние на софийската ВМРО, скопската македонистична организация вече десет години без уговорки и насилие властва на македонската политическа сцена. Вместо наследник на старите демократични позиции на солунските основатели, тя се превърна в истински болшевички наследник на югославските комунисти и формира правителство, която е олицетворение на политиката на комунистическия лидер Лазар Колишевски. Затова днес, очите на Европа и Америка са обърнати към режима в Скопие, отвратени от неговата не демократичност, тесногръдост и осветнички манталитет към друго мислещите от тях.
Няма съмнение, че ВМРО и Македония ще оцелеят в кризата и държавата ще тръгне към европейските ценности. Въпросът е колко сме оцелели на националните и политическите традиции на неговите създатели от 1893 г., те истинските български патриоти и какво те биха мислили сега за нас ... но ние сме щастливи в своята безотговорност, Македония не е Йерусалим и тук няма възкресение ..

Защо гнъ. Маринъ Райковъ дойде на конгреса на МПО?

Г.Младеновъ 1.10.2015 г.
Веднага следъ като сѫобтихме, че Гнъ. Маринъ Райковъ бѣ на конгреса на МПО въ Детройтъ, получихме писмо съ следното сѫдържание! Знаеме ли защо Гнъ Райковъ бѣ на когресана МПО Сеп.2015г? Ние отъ редакцията на Македонска Трибуна отговорихме, че Гнъ. Райковъ дойде на когреса на МПО за да прави политиката на България!
За сега никоя отъ българскитѣ организации по чужбина, не се интересува отъ онова което става съ българитѣ по Македония! Както въ дълечното наше минало, така и днесь българина не се интересува отъ нищо, освенъ ако може да вземе пари безъ работа! Няма български вестникъ, които да напише нещо за четене! Ние отъ редакцията на нашиятъ любимъ вестникъ, се питаме какво стана съ българина, които се интересуваше отъ сѫдбата на българитѣ по Македония, Западнитѣ Покрайнини и онези по Тракия? Защо и Майка България, престана да се интересува отъ нашета жестока сѫдба? Нема ние не смѣ ли, плътъ отъ българската плътъ? Преди години ни се отговареше, че руснацитѣ не ни давали да се говори и пише за поробенитѣ българи! Сѣга следъ 25 години се питаме, защо нищо не се промени? Защо предъ сърбо-македонцитѣ се огъваме и се правимъ на ампета, да не би сърбо-македонцитѣ да управлявътъ България! Сърбо-македонцитѣ даватъ грамоти на американскитѣ президенти и по сѫщото врѣме, канятъ рускитѣ външни министри на гости по Скопие! Какво прави нашето външно министерство? Защо престана съ даване на българско гражданство на поробенитѣ българи отъ Повардарието?
Тѣзи въпроси трябва да бѫдътъ изясени, както на поробениятъ българинъ, така и на свобдниятъ българинъ живеещъ въ територията на Майка България!

България отбеляза 107 години от своята независимост

Велико Търново цял ден бе огласян от камбанен звън

Кой усѫди на смърть Димо Хаджидимовъ и защо?

16 Септември 2015 | Г.Младеновъ
Въ българската историография много се спекулира, че Димо Хаджидимовъ е убитъ по-поръчка на моятъ чичо Радко (Иванъ Михайловъ)! Врѣме е вѣче, да поеснимъ какво е станало въ разговора между Димо Хаджидимовъ и българскиятъ учителъ Ефремъ Чучковъ отъ градъ Щипъ на 8 сеп, 1924 година. (Следъ убийството на Т.Александровъ) Преди да поеснимъ, доста неща отъ нашето българско минало, ще се върнемъ малко назадъ! Презъ 1983 година за пръвъ пѫть на Р.България бѣ позволено да се празнува Илиденско-Преображенското въстание отъ 1903 година. На това тържество, говоритела бѣ Владимиръ Топенчаровъ, който бѣ и редактора на сръбскиятъ вестникъ Работническо Дяло! Презъ цялата своя речъ, Тнопенчаровъ говори за Ефремъ Чучковъ, българскиятъ учителъ отъ градъ Щипъ Вардарска Македония! (Тази речъ бѣ на пределъ). До автора бѣ, Костъдинъ Гърдевъ историкъ отъ България! Гнъ.Гърдевъ запита автора, защо Топенчаровъ говори само за българскиятъ учителъ? Г.Младеновъ му отговори, че Топенчаровъ благодари на българскиятъ учителъ, за дето е усѫдилъ на смърть Димо Хаджидимовъ! Иначе трябваше да го сѫдятъ комуниститѣ! И сѣга отъ кѫде го знамъ това нещо? Тази информация е знамъ отъ моятъ чичо Радко!
Кой потвърждава това което е писано по-горе въ тази малка информация!
Презъ осемдесеттѣ години на миналиятъ вѣкъ, въ градъ Торонто имаше българско търговско представителство озаглавявано отъ българинъ, на име Иванъ Миховъ.Този представителъ бѣ много сладкодуменъ и знаеше онова, за което говореше! Въ единъ отъ разговоритѣ за Македония, на които разговоръ присѫстваше и ,,репресираниятъ“ отъ комуниститѣ младъ български дипломатъ Никола Вапцаровъ, Иванъ се отпусна и почна да говори за Димо Хаджидимовъ отъ Горно Броди Серско,.безъ да бѫде запитънъ!
Иванъ каза, че при раговора си съ българскиятъ учителъ Ефремъ Чучковъ Димо Хаджидимовъ му е казалъ следното, натоваренъ съмъ отъ Руското дипломатическо прадставителство да Ви информирамъ, че Русия ще ни помогне, ако си намалимъ българскиятъ тонъ. Следъ тѣзи думи учитела спира разговора и се обрѫща къмъ младиятъ човекъ, които стоялъ на страна съсъ следнитѣ думи, Стреляйтѣ го Хаджията той се декларира, че не е българинъ!
Изненадънъ отъ това което каза Иванъ Миховъ, автора запита Иванъ, отъ кѫде я има тази информация, следъ като никѫде не е писано за това нещо?
Иванъ Миховъ по-бърза да ни информира, че зетъ му е архиваря на БКП кѫдето се съхранява тази информация!
Димо Хаджидимовъ е застрелянъ на 13 Сеп.1924 година на другиятъ день, следъ като бяха застреляни Алеко Василевъ и Георги Атанасовъ (12 сеп. 1924 г.въ Горна Джумая).
Тѣзи материяли сѫ публикувани по страницитѣ на мемоарната литература на моятъ чичо Иванъ Михайловъ. Въпроса е щеше ли, Димо Хаджидимовъ да е македонистъ следъ свършването на втората свѣтовна война? Истината е, че и той както и неговитѣ сѫбратя отъ ВМРО Обединена всички станаха сръбски агенти въ името на комунизма!

Държавният глава удостои с Почетния си знак Македонската патриотична организация в САЩ и нейния председател Джордан Лебамоф

6 Септември 2015
Държавният глава Росен Плевнелиев удостои с Почетния знак на президента на Република България Македонската патриотична организация за нейната роля за съхранението на българския дух, култура и традиции сред емигрантите в САЩ и Канада от географската област Македония. Основана през 1922 г. в САЩ от наши сънародници, организацията си поставя за цел да запази и разпространи сред поколенията историческата памет, традициите, вярата и българския език.
С Почетния знак на президента на Република България беше удостоен и председателят на Организацията Джордан Лебамоф. Отличията бяха връчени от извънредния и пълномощен посланик на България в Рим Марин Райков, който участва във форума като специален представител на държавния глава в 94-aта годишна конференция на Македонската патриотична организация. Форумът с участието на близо 400 души се проведе в град Детройт, щата Мичиган, САЩ.
„Съвременна България е признателна за всичко, което Македонската патриотична организация като българска организация въплъщава, символизира и е направила през годините. Днес вие сте тези, които имат авторитета и историческата мисия да работят за единение, независимо от държавните граници и географски разстояния“, се казва в поздравителния адрес на президента Росен Плевнелиев до ръководството и членовете на организацията. Във форума взеха участие над 100 представители от САЩ и Канада.

Отличието Президентски знак за МПО

7 Септември 2015 | Владимир Перев
Македонските медии мълчаливо, или изобщо на разбраха за какво става дума в решението президентът на България Росен Плевнелиев да удостои с Почетния знак на президента Македонската патриотическ
а организация и също с Почетния знак на президента и лидерът на тази организация Джордан Лебамов.
Затова пък, македонските българи добре разбира за какво става дума. Отличието на Президента Плевнелиев и на българската държава, дадено на най-старата македоно-българска организация в света изобщо е признание за нейната ангажираност за българската кауза, като в етническите македоно-български пространства, така и по целия свят. Създадена през далечната 1922 г. от дедите на Джордан Лебамов, след това, осемдесетите и деветдесетте години водена от баща му, известният американски адвокат Иван Лебамов и чичо му бизнесменът Джордж Лебамов, организацията е фар на потиснатите българи, както във Вардарска и Беломорска Македония, и навсякъде по света. Сенатори и конгресмени и видни политици, винаги са били приятели и лобисти на организацията по време на нейната история, а самата организация е давала и политици и военни на САЩ и Канада.
Гласилото на МПО, вестник "Македонска трибуна", който излиза на български и английски език непрекъснато от 1927 г. до днес е най-старото бюлетин на македонските българи, но и на българите изобщо в света. Почти цели осемдесет години вестник "Македонска трибуна" предава положението в Македония, а в неговите статии се съдържа цялата трагедия на македонските българи - в него са сълзите на Македония.
Затова, отличието на президента Плевнелиев, макар и малко закъсняло е напълно заслужено, а дадено в ръцете на Джордан Лебамов е исторически единственото и съответно, заслужено решение.

Кой е идеолога на Хърватия?

Г.Младеновъ 31.08.2015г
Въ научното историческо пространство, никѫде не е написано, кои сѫ причинитѣ за сѫздаване на Хърватската държава (1941г)?
Ние намираме за уместно, да напишемъ няколко реда, какъ така отъ кралството на Сърби, Хървати и Словенци се стигна до Хърватската държава? Ще трябва да се върнемъ малко назадъ (Дек.1927г) и проследимъ българскиятъ студентски процесъ, въвъ  Вардарска Македония! На този антибългарски процесъ, срещу студентитѣ има адвукатъ хърватинъ, които защитава тѣзи български студенти (Анте Павелич). Следъ процеса на българскитѣ студенти презъ 1927 година, моятъ чичо Асенъ Аврамовъ, поканва Анте Павеличъ да посети България! Обвионителътъ на българскитѣ студенти въ градъ Скопие, е вѣче разстрелянъ на моста на река Вардаръ (Ян.1928г) отъ Мара Бунева! Името на този обвинителъ е Велимиръ Преличъ. На срещата въ градъ София между Иванъ Михайловъ и Анте Павеличъ, който вѣче е лидеръ на хърватската Партия,
Хърватска странка на правото, се подписва споразумение споредъ което споразумение, Хърватия ще напуска идеята за реформиране на кралството! Въ това споразумение, се крие и краятъ на сръбското влияние на балканитѣ! Безъ хърватитѣ, сръбското кралство няма бѫдеще! Веднага следъ като се оповестява, ЧЕ ХЪРВАТИТѢ СѪ ЗА ОТДЕЛНА ХЪРВАТСКА ДЪРЖАВА ИЗВЪНЪ КРАЛСТВОТО, Анте Павеличъ е усѫденъ на смъртъ отъ сърбитѣ.
Ако сърбитѣ не бяха разкрили организацията на младитѣ български студенти, въвъ Вардарска Македония и ако не ги сѫдеха, днесь можеше да просѫществува и третата Югославия! Димитъръ Гюзелевъ и неговитѣ братя българи, които бяха сѫдени 1927 годинна и убити презъ 1945 година отъ сърбо-македонцитѣ, сѫ фактически гробаритѣ на сърбитѣ въвъ Вардарска Македония!
Нищо не се пише за този пероодъ, въ самата Вардарска Македония, а най-малко и въ България. Комунизма въвъ Вардарска Македдония, е много гузенъ и не може да напусне Коминтерна, за да разкаже на поробениятъ българинъ тамъ, какво е ставало, тамъ ,,Дето Вардаръ се вълнува“  ,,Дето плачетъ и се молятъ все на българскин езикъ“ ( Стихове отъ Иванъ Вазовъ).

ЦАРСКИ ДИПЛОМАТ СПАСЯВА ИВАН МИХАЙЛОВ ОТ ГЕСТАПО

Христо Христов | В. „Преса”
В началото на 1940 год. Втората световна война е започнала. Полша е окупирана от хитлеристката армия. Вървят интензивни преговори за присъединяването на Кралство Югославия към тристранната ос Рим – Берлин – Токио. От Белград настояват в знак на „добра воля“ Гестапо да им предаде лидера на ВМРО Иван Михайлов, който по това време се е установил със съпругата си Менча Кърничева в околностите на Варшава. Въпрос на дни е двамата да бъдат оковани в белезници и предадени на тайните служби. (През 1964 г. в интервю, дадено за в. „Македонска трибуна“, Иван Михайлов разказва как веднага след окупацията на Полша бил задържан със съпругата си и отведен в затвора „Делжна“, където престояли седмица!)
В София научават за искането на югославяните и докладват в двореца. Лично Борис Трети разпорежда да се направи и невъзможното, но двамата да не попаднат в Белград. Нищо че няколко години по-рано е подписал задочната смъртна присъда на Михайлов. Реализацията е възложена на пълномощния министър Петър Траянов, с прякото изпълнение са натоварени Крум Цоков, търговски представител в Берлин, Будапеща и Варшава, и помощникът му Димитър Икономов. Последният осигурява две легитимации с имената на семейство Димитрови, българи градинари, върху които залепва снимките на Иван и Менча. Чрез свои познати немски офицери в канцеларията на генерал-губернаторството поставя печати и подписи, разрешаващи свободно преминаване на границата с Унгария. С лидера на ВМРО се вижда за пръв и последен път в българската легация. При тази среща му предава и 800 долара, предоставени като „безотчетни“ от Министерството на външните работи. (Общата сума била 1000 долара, но 200 от тях отишли за „почерпка“ на чиновниците от свитата на генерал-губернатора Ханс Франк.)
За изпълнението на царската задача е докладвано устно. Участниците в конспирацията остават неизвестни чак до 1952 г., когато подробности за нея описва в донесение до Държавна сигурност информаторът от Русе „Павловски“. На една страничка секретният сътрудник уточнява, че за операцията по извеждането на Иван Михайлов научил в разговор с Икономов, обект на започналата през 1945 г. с гриф „Строго секретно“ разработка „Котва“ .
Тя трае почти 30 години. В четири пожълтели от времето папки се съхраняват 806 страници. Формалният повод за започването на „Котва“ е изборът на Димитър Икономов за народен представител от политическия кръг „Звено“ в рамките на Отечествения фронт през 1945 г. Последният доклад е от 12 октомври 1972 г.
Да бъде следен на всяка крачка.
Кой е Икономов? И кое е налагало три десетилетия в следенето му да бъде впрегнат целият ресурс на Държавна сигурност? Роден е в Русе на 16 септември 1909 г. След ранната смърт на родителите е осиновен от семейството на леля си Гица Чохаджиева. Възпитаник на Духовната семинария. Докато е на стаж в Рилския манастир, прави впечатление на експремиера проф. Александър Цанков и с личните му протекции е назначен за стенограф в Народното събрание едва 21-годишен. Продължава задочно образованието си по стопански науки в Свободния университет. За да се издържа, преподава бързопис в търговски гимназии. През 1937 г. печели конкурс за стенограф-преводач в тогавашния Експортен институт и е изпратен като секретар по търговското сътрудничество към българската легация във Варшава.
След окупацията на Полша през есента на 1939 г. остава единственият български служител в легацията. Спасението минава през София
. В сътрудничество с двама свои колеги дипломати в Берлин и в Будапеща – Трифон Пухлев и Крум Цоков, Икономов организира канал за извеждане на стотици полски евреи, сред които видни интелектуалци и офицери. Дейността си съгласуват с пълномощния министър на Полша в София Адам Тарновски, чрез него установяват контакти и с установилото се в Лондон задгранично правителство.
Под прикритието на дипломатически пратки внасят за нуждите на полската съпротива и застрашените от изпращане в концлагерите на смъртта 13 500 000 злоти и близо 3000 писма.
Пак чрез дипломатическата поща изнасят стотици снимки, на които са запечатани репресиите от страна на окупаторите срещу местното население. (Част от снимковия материал е послужил за издаването на специална „Бяла книга“, публикувана в Париж.) Дейността на тримата българи продължава до 10 юни 1940 г., когато Икономов е арестуван от Гестапо по донос.
Престоява в затвора „Раковец“ почти девет месеца. Освободен е след застъпничество от страна на главния секретар на МВнР Димитър Шишманов. Веднага след 9 септември 1944 г. става активист на политическия кръг „Звено“. Назначен е за организационен секретар и по препоръка на Кимон Георгиев е включен в листата на ОФ за депутати от XXVI народно събрание.
Прекратява политическата си дейност през 1949 г. До смъртта си работи като преводач от полски. Негово дело са преводите на над 60 заглавия, сред които почти всички книги на Болеслав Прус, включително най-известните му романи „Фараон“ и „Кукла“. Умира на 13 юли 1975 г. в София. В некролога от Съюза на преводачите в България припомнят, че е сред основателите му и че за приноса си по укрепване на дружбата с Полша е удостояван с високи държавни отличия.
По телефона спират мемоарите му, а нелегалната си дейност в Полша Димитър Икономов разказва под заглавието „В окупирана Варшава действаше Група Б“ в четири последователни броя на в. „Поглед“ през 1972 г. Поредицата е прекъсната с „уговорката“, че ще продължи, но това така и не се сбъдва. По спомени на журналисти от онова време „мемоарът“ бил спрян след обаждане по телефона до главния редактор Велчо Чанков от… „високо място“.
Потвърждава го, макар и косвено, доклад на информатора „Владаец“ от 12 октомври 1972 г., в който дословно е записано: „Той (Икономов) помести във вестник „Поглед“ няколко статии, че бил „организирал“ във Варшава през 1939-1940 г. нелегална българска „Група Б“, което е измислица.“ Какво от това, че с писмо до Министерството на външните работи от Полския съюз на бойците за свобода и демокрация още през 1961 г. потвърждават сведенията за антифашистката дейност на Димитър Икономов? Какво от това, че за заслуги към полския народ е удостоен с най-високото отличие „Полония реститута“?
От години грифът „Строго секретно“ е отменен. Томовете на разработката „Котва“ са достъпни за четене. И въпреки всичко върху паметта на Димитър Икономов продължава да тегне сянката на съмнението от една резолюция с червен молив и нечетлив подпис: „Да бъде следен! Щом не са го убили в Гестапо, не е НАШ!…“.

 
Hosted in Toronto by Macedonian Tribune
Назад към съдържанието | Назад към главното меню