БРОЙ 146 - MACEDONIAN TRIBUNE

М а к е д о н с к а   Т р и б у н а
Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 146 - 2015 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 146 - Year 2015

Г.Младеновъ 11/05/2015г.
Въ този брой на Македонска Трибуна ще се спремъ на, кой сѫздаде ДПМНЕ организацията и защо? Въ началото на месецъ Окт 2015 г. ме посети Стойче Наумовъ, които е билъ единъ отъ учителитѣ на Любчо Георгиевски. Съсъ Стойче Наумовъ се познавамъ, отъ конгреса на МПО въ Дитроитъ презъ 1991 година. На конгреса той се опита да ни каже нещо за Свободна и Независима Македония! Тогава Професоръ Георги Матцуревъ му издържа една научна лекция, по български за българската Свободна и Независима Македония! Следъ  това ги поканихъ на вечеря  въ гръцкитѣ ресторанти на Детроит! По пѫтя Любенъ Топчевъ и Стойче бяха запитани отъ автора, дали вестникъ Македония отъ България може да бѫде распространяванъ изъ Македония? Тѣ и двамата отговориа, че това е невъзможно! Другото го оставямъ на читателя да си направи своето заключение!
Веднага следъ като ме посети Стойче и седна на обедната маса въ кѫщи го запитъхъ, да ми разкаже нещо за Драганъ Богдановски, за който толкова много се спекулира въ днешната Югославска република,че ми ти създалъ ВМРО ДПМНЕ! Стойче почна да ме будалка, че Драганъ и момчетата въ Берлинъ сѫ сѫздателитѣ на опозицията въвъ Вардарска Македония! Стойче или не знаеше истината, или мислеше, че автора (Г.М.) не знаеше? Стойче се опитваше да убеди автора, че братята отъ Македония живеещи въ Берлинъ следъ първата свѣтовна война, сѫ живели въ България и сѫ били Екхархисти. Въвъ Вардарска Македония думата българинъ е заместена съ думата Екзархистъ, за да се обърка понятието на гражданитѣ тамъ, че тѣ сѫ българи! Стойче побърза да будалка автора, че Драганъ Богдановски е следвълъ журналистика въ СОРБОНАТА, нещо, за което все още се спекулира въ Скопие“Тамъ е предавалъ и Йорданъ Плевнешъ, които е спалъ подъ някой мость! Знаетѣ защо Франция не го искаше за посланикъ, преди години! Стойче почна да будалка автора и за Панде Колимишевски ,чието дядо е билъ български учителъ въвъ Воденъ преди Балканската  война отъ 1912г. и преди да  преключа запитахъ Стойче какъ е жевялъ по Европа Драганъ Богдановски, Той има безобразието да ме будалка, че фамозната македонска диаспора го е издържала! Може би да е била онази македонска диаспора която е помогнала и на него да остане въ Канада? На Стойче му припомнихъ онова което бѣ казалъ покойниятъ Иванъ Лебамовъ, ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ ДА СЕ ПАЗИ ВЪ ТАЙНА ОТЪ БРАТЯТА МЛАДДЕНОВИ. Казахъ на Стойче, че само следъ 15   минути отъ това което е казалъ покоиниятъ Иванъ Лебамовъ, Македонска Трибуна престана да бѫде финансирана отъ братята Младенови живеещи въ Торонто Канада. Той се отсрами и почервеня. Не следъ това и си замина, бързайки за никѫде!
Ето какво ни писа нашиятъ кореспондентъ Владимиръ Паревъ за Драганъ Богдановски:
Много здраве на Стойчев кажи му, Перев е прочел почти целото досие на Драган Богдановски... жалко, става дума за един криминалец, криминоген тип, лажов и агент на югославските служби. Поздрави от мен до Стойче. Най-жалкото е че вичко това е резултат на серозни психически растройства, на една ничим обоснована митомания, а за сопствената персона. Обаче, той и Удба направиха ВМРО-ДПМНЕ и вапреки вичко, работата излезе подобре от очакваното. Загуби само българската кауза, но тук вината е поделена между Скопие и София, право речено, за това главния виновник е София....българите от старите предели не се показаха достойни наследници на историческото им минало...
Остани ми в добро здраве и расположение... Владимир Перев.
Не дълго следъ разговора които имъхъ съсъ
Стойче Наумовъ четохъ за 23 Окт. 1893 година когато бѣ организирана БМОРК. Тази информация която четохъ по вички сръбски вестници въ поробена отъ сърбитѣ Македония ме кара да разбера, че всички партии въвъ Вардарска Македония сѫ сръбски. Никой од вестниците в града Скопие не писа, че в тази БМОРК  може да членуватъ само българи и то българи които се черкувътъ въ черквитѣ на българската Екзархия! Сѣга когато пиша тѣзи няколко реда представителитѣ на четиритѣ Империи пееха надгробното ридание за днешната Югославска република Македония.

Неканенъ гость лекции ни държа!

Г.Младеновъ 11/12/2015/г.
Приключи своето посещение въ България Вселенскиятъ патриархъ отъ Цариград и войната за истината на българското минало въ Македония почна!
Деяна Петрова отъ вестникъ Трудъ е отговорила на много отъ въпроситѣ (dnevnik.mk11/12/2015)!
На Вселенскиятъ гръкъ и Патриархъ му бѣха дадениь какви ли не почести. Почести понеже презъ цялото свое сѣществуване, тази Вселенска гръцка институция е работела срещу интереситѣ на българскиятъ народъ. Ние българитѣ ще трябва да прочетемъ онова, което е ставало презъ врѣме на преговоритѣ следъ 1850 година съ тази фамозна гръцка институция! Днесь тази институция на фанатични гърци, иска да ни скара съ Русия, понеже Католическата черква не можа да ни скара съ Русия за руската Македония (УКРАЙНА). Българската Академия на Наукитѣ и президента на Р.България, побързаха да даватъ грамоти на Вселенскиятъ гръкъ, понеже много е заслужилъ въвъ войната съ насъ българитѣ за Македония! За тѣзи грамоти, горе споменатитѣ институции изпуснаха българскиятъ влакъ за Македония! Този Вселенски гръкъ поиска да имъ смѣ върнали на гърцитѣ иконитѣ отъ Егейска Македония, които сѣ занесени въ България за да бѣдътъ запазени като български ценности! Сѫщиятъ Патриархъ, поиска да путнемъ на земята и паметника на Екзархъ Антимъ въ червата Свѣти Георги въ градъ Одринъ.
По сѫтото врѣме, сръбскитѣ даскалчета въ поробена отъ сърбитѣ Македония поискаха, да смѣ имъ върнали иконитѣ отъ Охридъ и Битоля които сѫ въ България на сѫхранение!
Ние се питаме, какво право сѫ имали предшественицитѣ на Патриархъ Вартоломей, да продавътъ българскиятъ диоцесъ въвъ Вардарска Македония на сърбитѣ, следъ първата свѣтовна война (1919г)? Никѫде тѣзи неща, не се пишътъ по страницитѣ на вестницитѣ изъ България!
Ние българитѣ няма да обвяваме война на никого за никого! Ние чакаме и Русия да ни помогне за обединението на Македония съ България! Американскитѣ инереси не се сѫвпадатъ съ нашитѣ за бѫдещето на Вардарска Македония!

Сърбо-македонцитѣ ще лъжътъ и ВАТИКАНА!

Г.Младеновъ 4/11/2015 г.
На първи ноември 2015г. излезе по сръбскитѣ вестници въвъ Вардарска Македония снимка, на Папата съ Георге Ивановъ и сѫобщение, че ВАТИКАНА, ще позволи на сърбо-македонцитѣ да се ровятъ изъ аривитѣ на тази най-стара институция! Нямаше нужда да се прави дандания на тази тема! Презъ шестдесетѣ години на миналото столетие, Славко Димевски попъ отъ Скопие се моташе по Римъ, да търси теле подъ сръбскиятъ волъ въвъ Вардарска Македония! Тогава изъ Римъ му помагаше Гнъ.Петровъ отъ  Шуменъ (Асенъ Аврамовъ отъ ВМРО). Славко Димевски писменно се оплакваше на своя приятелъ Петровъ( Асенъ Аврамовъ),че навсякѫде въ архивитѣ на ВАТИКАНА ние “македонцитѣ“ смѣ българи!Тази писменна информация, която Славко Димевски представи на своятъ приятелъ отъ Шуменъ, бѣ публикувана отъ моятъ чичо Радко по страницитѣ на Македонска Трибуна. Сѣга новитѣ изследователи, ще трябва да ни предоставетъ оригиналнитѣ писма на Кукушани, пишени до Ватикана.и условията които тѣ Кукушани сѫ писали преди да станътъ Католици УНИАТИ!
Ако сръбскитѣ даскалета отъ Скопие това не го направятъ, ще трябва да го направи Божидаръ Димитровъ който сѫщо. така има копиета отъ писъмцата на Кукушани.

1 Ноември - Ден на народните будители

Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември и е официален празник в Република България.
01. Възникване на празника
Духовното просвещение на българския народ дава тласък на национално-освободително движение по българските земи. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г. Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар - чак до 1968. Съответно 19 октомври - деня, в който се чества Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец) става 1ви ноември по новия календар). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.
Прокламацията на Денят: „Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“
02. Отмяна на празника по време на комунистическия режим и последвалото възстановяване
През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за целия период на тоталитарно управление на България. С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята в България. Въпреки това, традицията остава запазена в паметта на българския народ. В много селища на България този Ден се отбелязваше неофициално: в района на град Пирдоп на този Ден учениците от началните училища изработваха фенерчета с изписани букви от българската азбука осветени отвътре и дефилираха пред обществото на селището облечени тържествено, в много случай с народни носии.
След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.
03. Личности, чествани на този ден
Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Никола Бацаров, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и много други.
По повод обявяване празника за общонационален министър Стоян Омарчевски казва: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“

 
Hosted in Toronto by Macedonian Tribune
Назад към съдържанието | Назад към главното меню