БРОЙ 148 - MACEDONIAN TRIBUNE

М а к е д о н с к а   Т р и б у н а
Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 148 - 2016 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 148 - Year 2016

Г.Младеновъ 12/28/2015г.
Въ този брой на Македонска Трибуна ще се спремъ на Кървавата Коледа, отъ 1945 година въ която Коледа, елита на българската нация въвъ Вардарска Македония бѣ избита! Въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония, тази кървава Коледа отъ 1945 година се премълчава! Премълчаваше се и отъ сръбскитѣ агенти, които управляваха България за сърбитѣ! Когато сърбитѣ избиваха елита на българската нация презъ Януари 1945 година, сръбскитѣ вестници въ България Работническо дяло и Пиринско дяло, нарекоха избититѣ българи фашисти, които сѫ помагали на българскиятъ окупаторъ, презъ врѣме на втората свѣтовна война! Тогава, когато сърбитѣ избиваха елита на българскиятъ народъ въвъ Вардарска Македония, комуниститѣ въ България бяха избили голяма частъ отъ останалитѣ живи комити, комити, които се бяха борели за обединението на всички българи въ една българска държава! Каква българска ирония и трагедия, да продавъшъ своя народъ за да си на власть въ нещастна България!
Днесь, като пиша за този периодъ отъ нашето българско минало, си задавъмъ въпроса ? Какво караше сръбскитѣ агенти, които управляваха България да мразятъ всичко българско? Отговора на този въпросъ ще оставя на сръбскитѣ комунисти, които сѫ окопирали българскиятъ парламентъ днесь, въ името на някаква си измислена демокрация!
Днесь въвъ Вардарска Македония сърбитѣ си разигравътъ коня, а онези, които се заблуждавътъ, че сѫ управници на Майка България се правятъ на ударени съ мокра кѫрпа и мълчътъ, за да не накърнятъ сѫмочусвието на сърбитѣ и гърцитѣ!
Тѣзи дни въ Канада приключи комисията на Truth and Reconciliation Commission of Canada (TRC) (12/16/2015)! Сто и тридисетъ години изминаха, отъ както Канада правеше гиноцитъ върху нашитѣ оригинални граждани наричани индиженос пипле! И дветѣ държавни религии, които се опитваха да наричътъ оригиналнитѣ граждани на Канада диваци, се опитаха да се извинятъ и почнатъ да работятъ за бѫдещето на утрешна Канада!
Това прощаване между насъ българитѣ въ България и Вардарска Македония още липсва! За сърбитѣ, Вардарска Македония си остана една югославска република, управлявана отъ сръбскитѣ агенти на УДБА! България днесь е една сѫюзничка на сърбитѣ и гърцитѣ, срещу всичко българско! Докога ще премълчаваме нашето българско минало, за да провимъ политиката на сърбитѣ и гърцитѣ въ поробена отъ тяхъ Македония?
Предъ нась българитѣ, които се занимаваме съ нашето българско минало, въвъ Вардарска Македония стои въпроса, какъ да обеснимъ на брата българинъ които претендира, че е свободенъ, че той или тя българката ще трябва да обеснятъ на фамозната Европа, че ние искаме отъ тяхъ това което имътъ тѣ? А това е една България за българитѣ които бяха разделени отъ Версайскиятъ немиренъ договоръ отъ 1919 година.

"Утрински весник", Македония: Избрано е преходно правителство

19 Януари 2016 | Агенция "Фокус"
Скопие. Парламентът на Македония избра преходно правителство, пише днес македонският "Утрински весник".
Правителството беше избрано с гласовете на двете управляващи партии ВМРО-ДПНЕ и албанската Демократичен съюз за интеграция (ДСИ. За министър-председател е посочен Емил Димитриев, предложен от ВМРО-ДПМНЕ. На заседанието не присъстваха депутатите от опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), а представителите на Демократическата партия на албанците (ДПА) са гласували "въздържали се".
Превод и редакция: Зоран Талевски

Македония: В служебното правителство премиерът ще бъде и министър на вътрешните работи и министър на социалната политика

19 Януари 2016 | Агенция "Фокус"
Македония: В служебното правителство премиерът ще бъде и министър на вътрешните работи и министър на социалната политикаСнимка: Информационна агенция "Фокус"
Скопие. Новият служебен македонски премиер Емил Димитриев ще бъде едновременно и министър на вътрешните работи и министър на социалната политика, предава електронното издание МКД.
Ако опозиционният СДСМ се върне в състава на служебния кабинет, тогава двата поста ще бъдат заети от неговите представители Оливер Спасовски на вътрешните работи и Фросина Ременски - Ташевска на труда и социалната политика.
За министър на отбраната е определен Зоран Йолевски, на правосъдието Аднан Яшари, на външните работи Никола Поповски, на финансите Зоран Ставревски, на икономиката Беким Незири, на земеделието, горите и водното стопанство Михаил Цветков, на здравеопазването Никола Тодоров, на образованието и науката Абдилаким Адеми, на местното самоуправление Лирим Шабани, на културата Елизабета Канческа - Милевска, на информационното общество и администрацията Марта Арсовска - Томовска, на транспорта и връзките Владо Мисайловски и на околната среда Нурхан Изаири.
За министри без ресор са избрани Владимир Пешевски, Фатмир Бесими, Муса Джафери, Фуркан Чако, Неждет Мустафа, Веле Самак, Бил Павлевски, Джери Наумов и Горан Мицковски.
Превод и редакция: Любомира НИКОЛОВА

Избори и то кѫкви?

Г.Младреновъ 1/19/2016г.
Въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония ще има избори на 24 Априлъ 2016 г,
Тѣзи избори, сѫ по поръчка на външни сили ,които искътъ, да запазятъ тази република отъ нейното връщане къмъ нейнитѣ б ългарски корени! Въ тѣзи избори Никола Грууевски ще обвинява Зоранъ Заевъ, въ флиртуване съ БКП и българската история на Вардарска Македония! Албанскитѣ партии ще обещавътъ на албанцитѣ въвъ Вардарска Македония,служби въ държавниятъ секторъ, плюсъ албански езикъ навсякѫде изъ Македония! Македонскитѣѣ българи ще трябва да се замислятъ, какво имъ правятъ сърбо-македонцитѣ? Колчо Груевски ще спечели и анти българската политика, ще бѫде засилена.Следъ изборитѣ няма да има нищо ново, само фалшификации на нашето българско минало!

"Стохос" Брой 590 (11.10. 95 ): "Нова атака от страна на немците.
Гърците са "варвари", мразещи всички"

В статията се критикува Екехард Крафт (Ekkehard Kraft) от германския институт за Югоизточна Европа, заради изложените от него мисли в статията му: "Гърция и съседите й: един съвременен варварски синдром". Вестникът привежда съдържанието на статията, което правим и ние, като го даваме в превод от гръцки на български. Eто съдържанието й:
"Освен култа към древността, съществена роля играе и гръцкото становище по отношение на съседните народи. През годините преди и след създаването на гръцката държава, османците, т.е. турците са били смятани за врагове на елинизма. Господстващото христианско православно съзнание позволи да се развият чувства на солидарност с другоезичните народи със същата вяра на Балканите, солидарност, която постепенно затихваше, поради развитието и утвърждаването на националистическите идеи. През първата половина на 19 век гръцките интелектуалци се позоваваха на писменни доказателства за светлото минало на българския народ по време на Средновековието. Причината за бъдещото стълкновение не бе традиционната враждебност между гърците и българите, а техните интереси. Преди всичко това бе стремежът на българите да получат църковна самостоятелност а по - късно конфликтът заради Македония, допринесоха за създалото се положение в края на 50-те години на миналия век за една постепенна промяна на образа на българина, който за гърците придобива все повече шовинистичен характер.
Българите са представят като съперници и нови "традиционни врагове", за които бяха потърсени и намерени съответни исторически доказателства. Дългогодишните културни отношения между българи и гърци бяха премълчавани и покрити със забрава. С изрази като долупосочените, се запълваха страниците на гръцките книги: "Българите са недоразвити хора, те са жестоки и варвари. Мразят много гърците" - отбелязва се в един гръцки учебник по география, издаден през 1889 г. а в една листовка от 1904 г. пише:"Българинът прилича на горско животно, с което е живял в Сибир". В един друг документ, публикуван  една година преди посочената по - горе, българите са представени като един източен народ без език, без традиционни песни и без история. Подчертава се общият им произход с турците. Родството на българите с турците се подчертава и се добавя, че в противовес на гърците, те са загубили своята национална чистота. Византия, за която се смята през 19 век, че е загубила героичния си блясък, и, в противовес на древността, захранва училищните уроци с малко национални герои, може да стане по - забележима, ако изтъкне на преден план император Василий Българоубиецът, изпълнил патриотичния си дълг. Византия послужи за пример, показвайки предполагаемото коварство на българските царе към Константинопол, чиито единствен стремеж бе да унищожат гръцката държава и на нейно място да изградят българска държава, като единствената им цел бе България да се разшири за сметка на гръцки земи и след това да се укрепи.
Тъй като Румъния в края на 19 век също се стремеше да организира политически влашкото население, се появи едно негативно отношение и присъствие в гръцките учебници спрямо Румъния.
Турците си останаха и по - нататък варвари, но и другите народи бяха охарактеризирани по същия начин, с цел да се представи изключителността и превъзходството на елинизма над тях. Само сърбите имаха щастието да бъдат представени като "братски народ",  чиито интереси не се случи да се сблъскат с гръцките, но напротив, съвпадаха с техните".
(Заб. 1. В допълнение към гръцкия превод на статията на Крафт, има кратък, около 20 реда коментар на редактора, издържан в типичен гръцки шовинистичен дух. 2. Примери като посочения от германския учен могат да се приведат безброй. Не ми е известно да има друга държава, която да атакува българския език с изрази, че това е „скатоглоса” т.е „лайнян език”, привеждайки такива „научни”  аргументи че „населението в Македония от незапомнени времена е гръцко, възприело този прост български език, за да избегне ударите на турските власти срещу гърците”, като че ли поробеното българско население по време на турското владичество е живяло като в „курортен пансион” Такива „бисери” могат да се чуят даже и в наши дни. Ето защо основната атака на гръцките управници е насочена срещу езика на българското малцинство в Гърция през целия 20-век, както и преди това, защото езикът е най-важната спойка за взаимовръзката в една народностна общност. КВ).

В-к “Вима” (Трибуна)  от 21.11.2004 г., рубрика “НОВИ ЕПОХИ”
ПОДЛИСТНИК
Идеи и изкуство, култура, наука
ИМЕТО НИ
Гръцките стремежи целят международното наименование “Greece” да се замени с  “Hellas”

ХРИСТИНА КУЛУРИ
професор по новогръцка история в Университета в Пелопонес
Преди избухването на гръцката революция (1821-1829 гг- бел. прев.), в етапа на появата  на гръцкото национално съзнание, изборът на националното име от страна на революционерите не представлявал разбираща се от само себе си процедура, но успоредно с това определял важно място на колективното самоопределение. Както е известно от редица проучвания, изборът на името “елини” не съществувал  по начало като даденост, тъй като през вековете терминът променил съдържанието си и означавал идолопоклонник.
Д. Катардзис изрично писал през 1783 г.: “Значението на това име, от времето на Христос до попадането под чуждо иго, в протежение на векове наред, се възприема като идолопоклонници от незапомнени времена, макар че някои бележити личности се осмеляват да променят в противоречие и по правило съдържанието на думи и да наричат себе си елини и, за  срам, да не биват квалифицирани като християни и като “ромеи”. Отразявайки господстващите мнения от това време, Катардзис свързвал, следователно, името “ромеи” с вероизповеданието като важен и първостепенен елемент на идентичността. Обратно, Кораис, който бил поддръжник на името “греки” “поради факта”, че, както и през 1805 г., “така ни наричат всичките просветени народи на Европа”, отхвърлил категорично наименованието “ромеи”, тъй като то напомняло за периода на робството на нацията.
Знаем, разбира се, че окончателно се налага името “елини”, което се подсилва от възхищението към древността и древните предци. Приемането, впрочем, на старогръцкия език и налагането  на катаревуса (“чист” език, междинен език – бел. прев.) като официален език засилиха този избор.
Интересно е да се подчертае, че изборът на името повлия общо  върху националното самопределение, като остави да се изясни контрапродуктивното използване на наименованието “ромеи” от онези, които лансират други гледища за националната идентичност. “Елинизъм” и “Ромйосини” (“съвременен елинизъм” - бел. прев.),  са противоположни гледища и след образуването на гръцката държава, но основно през 20-и век до определянето на националната идентичност и до изясняването на миналото. Разбира се, това противопоставяне се символизира в рамките на гръцкото двуезичие – катаревуса срещу димотики („чист език”, „междинен език”срещу народен език - бел. прев). Накрая, през последните години с гръцки домогвания се цели да бъде заместено международното наименование “Greece” с наименованието “Hellas”. Главното основание за този стремеж е правото на самоопределение – едно име, което е желано от самата нация – срещу хетероопределението – името, което дадоха “просветените народи на Европа”, както би казал Кораис.
От изложеното става ясно, че изборът на името представлява съществен акт на самоопределението, влияещ върху други негови опции. Това не означава, че съществува еднозначна причинна връзка – с името на мястото на причината. Изборът на националното име представлява съставен елемент – един между другите – на една комплексна процедура за формиране на национална идентичност. Името ни е във всички случаи сбит израз на нашата идентичност: то я обхваща и я потвърждава.
Както изборът на името “ромеи” или “гърци” едновременно определя и утвърждава нашия прочит на националната ни история, така и изборът на името “македонци” от славянската нация, живееща северно от Гърция влияе върху прочитта на националната им история. Гръцкото смущение, отнасящо се до въпроса за дефинирането на държавата (която все по-често бива наричана с името на столицата й) и на населяващия я народ (наричан ту “македонски”, ту “скопски”), напомня за аналогичното изумление и смущение на гърците при появата на другите балкански национализми – основно на българския – през втората половина на 19-ия век. Разликата се състои обаче в това, че даже и в моменти на остри сблъсъци, гърците не са подлагали на съмнение националната същност на българите и на турците. Напротив, в настоящите условия е налице неяснота, премълчавана или оспорвана за съществуването на ”македонска”/“славомакедонска нация” в миналото или сега, както в БЮРМ, така и извън нея. Същевременно този народ не се идентифицира нито с гръцкото съзнание, нито със сърбите, нито с българите. Следователно, стои открит въпросът пред гръцкото общество: кои са тези хора, живеещи в съседната държава и какво е историческото им присъствие?
Гръцкото притеснение, в допълнение, се свързва с обстоятелството, че, докато в гръцкия случай  под понятието нация се разбира цивилизационна  общност, произлязла в даден историческия момент, в случая на северните ни съседи, географското позоваване играе решаваща роля за дефинирането  на идентичността. Гръцката идентичност съществува от първия момент, една идентичност без граници, която не се ограничаваше от предели. По тази причина гръцка Македония се насели от “гърци”, докато славянска Македония се насели от “македонци”. Неотдавнашното разпалване на въпроса за името на северната ни съседка ще наложи задълбочено и аналитично да се проучат и разнищят процедурите и механизмите, довели до образуването на тази нация. Каква беше процедурата  на етногенезата й? Време е да се отговори на тези въпроси така, че да не сe връщаме назад между незнанието, деформираното знание и кокетното самодоволство.

Кратък коментар по статията от непредубеден читател:

Като пренебрегнем факта, че госпожа професор Хр. Кулури също плаща данък на предубеждения и несъстоятелни твърдения от рода, че:  “Гръцката идентичност е съществувала от първия момент, една идентичност без предели, която не се ограничаваше от граници. По тази причина гръцка Македония се насели от “гърци”. Въпреки че това е едно неоснователно, но дълго време култивирано схващане, характерно за гръцката историография, може да се приеме, че статията й е доста обективна. Даже с поставянето от нея в кавички на термина “гърци” за обитаващите Егейска Македония можем да приемем, че тя недвусмислено потвърждава, че населението на тази част от Македония не е имало друг избор, освен наложената със сила идентичност  и стремеж за асимилация на поробеното от гръцката държава население след 1912 г.. Това е добре известно от труда  на Дж. Кенан “Другите балкански войни” и от редица други книги, написани от непредубени автори. Може да се добави само, че древните елини – идолопоклонници са били по-хуманни, съдейки от постановката им, че „на човек не можеш да му наложиш идеи или схващания, ако той сам не иска да ги приеме. Но, ако имаш власт, можеш да му отнемеш имуществото, жената, даже и главата”. В това отношение жителите, наследили древната елинска територия доказаха, че през вековете промениха идентичността на славянското население, стигнало през средновековието до планината Тайгет в Моря (сега наричан полуостров Пелопонес), по време на турското робство наложиха на омразната им българска народност духовно иго – по жестоко от османското. След Междусъюзническа  (1913 г) и Втората световна (1941-1945г.) война, прогониха и последните остатъци от българите, даже и от арнаутите (албанци-арванити от групата чами), забранявайки езика им, обсебвайки традициите, нравите, обичаите и културата им. На тяхно място са докарали нехомогенно население от Мала Азия (след 1922 г.) и в по-ново време - колонисти от крайбрежието на Черно море. На тази нехомогенна маса, както и на остатъците от българи, власи и арнаути постепенно им е наложен новогръцкия език. А както е добре известно езикът е най-важният белег, даже синоним, на народността.
Уважаемата госпожа професор Хр. Кулури намира, че по отношение на гражданите на Република Македония „... в случая на северните ни съседи, географското позоваване играе решаваща роля за дефинирането  на идентичността ” им „македонци”, като по този начин заобикаля истинската  решаваща роля за претенциите на въпросните съседи: да се изтъкнат за „преки потомци” и същевременно за „несъмнени единствени наследници” на безспорно прославилите се с военните си постижения и с благотворното разпространение на елининизма далеч на изток древни македонци, което някакси да запълни очевидния дефицит на тяхното  „етническо” самочувствие. Мотивът за това заобикаляне не се ли свежда до предпазване от натрапващото се у непредубедения читател сравнение между гръцките претенции за „Hellas” и БЮРМ–овските (FYROM) претенции за „Македония”, които читателят може да заподозре, че имат, ако не едни и същи, поне доста сходни основи?
Съществен е въпросът: защо Гърция иска да наложи термините “Елада” – „Еллас” и  „елини” пред света, когато самата тя не спазва този принцип? Защо почти всички страни наричат една от водещите държави в ЕС и нейното население  “Франция” и „французи”, докато само гърците именуват тази страна “Галия”, а населението й “гали”? Известно е, че името на днешната държава Франция произхожда  от названието на германското племе франки, но французите не твърдят, че са германци. Може да се посочат и много други примери от този род. Като се има предвид, че гърците нищо не правят случайно, възниква още един съществен въпрос: на какво се дължи този стремеж за налагане на името на един изчезнал народ – древните елини, от които е останал езикът им и древногръцката философия и литература, която е оказала значимо благотворно влияние върху европейската и световната цивилизация, особено в страните, намиращи се на запад от Балканския полуостров?
Древните атиняни са наричали себе си “елини”. Римляните са ги наричали “греко”, “греци”. Някои източници сочат, че финикийското значение на думата “греко” означава “крадец”, “мошеник”. Даже в съвременния гръцки език има дума “грекилос”, което означава “недостоен, некачествен грък”, „грък родоотстъпник”. Ако отворите какъвто и да е речник срещу думата γραικύλος (или Greekling), ще получите потвърждение на горепосоченото. В един уебсайт (bulgarmak.org.gr) се твърди, че името “грек” - “грък” идва от славянското “грех”, което едва ли може да се приеме за меродавно, въпреки че може да се отнесе към идолопоклоничеството на древните елини. Нима съвременните гърци се стремят да наложат в света впечатлителното (и същевременно вече нестряскащо и безобидно от религиозно гледище) “елини” за да лансират непреходната връзка между древните елини – идолопоклоници (!) и съвременните жители на страната, която с право се припознава за люлка на православието? Професор Георгиос Накрадзас от Аристотеловия университет в гр. Солун в книгата си “Тясното етнологично родство между гърци, българи и турци” пише, че поради идолопоклоничеството на древните елини, употребата на понятието “елин” през средновековието е звучало като обида. Якоб Филип Фелмерайер в книгата си “Относно произхода на съвременните гърци”, издадена през 1835 г.(!) твърди, че от 6-и век от н.е. няма капка чиста елинска кръв в жилите на жителите на съвременна Гърция. Общото между древните елини и съвременните гърци е това, че “слънцето, което е светило над главата на Перикъл, свети върху главите на съвременните жители на тази страна”. Българската историография също потвърждава, че военните стълкновения с Византия са се водили с ромеи (или по-късно конвенционално възприетото византийци). В знаменития си призив през първата половина на 18 век за обединение на всички народности на Балканите срещу общия враг – османските поробители, Ригас Фереос също използва термина “ромеи” в обръщението си към тях: “Българи и арванити, ромеи и арменци ....” (“Вулгари ке арванитес, ромеи ке армени...”). Къде са по това време гърците? Очевидно това име, както пише професор Христина  Кулури в гореспомената статия е наложено през 1805 г. т.е в началото на 19 век. Първият военен сблъсък на българи с “гърци” е едва през 1913 г. по време на Межусъюзническата война. Евентуалната употреба от българска страна през Средновековието на термина “гърци” по време на борбите с Византия е целяла да унижи или да обиди врага, заради идолопоклоничеството на древните, както ромеите (византийците) са правили това, наричайки българите “варвари”. В своята омраза към българите, те  са наложили унизителната дума “вулгарен”, придобила международна употреба, за да унижат българина като “долен, простак, груб, недодялан” човек. Трябва да се каже, че въпреки в исторически аспект е натрупан огромен негативизъм между двете страни, отношенията към българите не винаги са били лоши, особено по време на турското робство. Имало е и моменти на признаване на героичното поведение на българите в сраженията. Доказателства за такова отношение към българите има доста и това е траяло докато българите не са вдигнали глава за самостоятелна българска църква, чието начало е положено в Скопие през 1829 г. т.е. 5 години преди да се издигне глас за самостоятелна българска църква в град Велико Търново през 1834 г. Ярко потвърждение на това е статията на Екехард Крафт (Ekkehard Kraft) от германския институт за Югоизточна Европа  със заглавие ”Гърците са "варвари", мразещи всички", поместена в гръцки вестник през 1995 г.   
В настоящия момент във връзка със създалото се положение на цайтнот в преговорите за името с Република Македония, някои от съвременните гръцки политически дейци също виждат основание населението на северната им съседка да не може да избере друго име, освен името “македонци”. В интервю пред един от изтъкнатите гръцки журналисти - Алексис Папахилас от телевизия “Скай”, излъчено през март 2008 г., т.е. един месец преди злополучната сесия на НАТО в Букурещ, в рубриката “Нови досиета”, измежду многото политически дейци на Гърция, говорещи по въпроса за името на Република Македония, бившият външен министър Теодорос Пангалос твърди между другото, че алтернативата на това положение е “да лъсне горчивата истина, че тези хора са българи. Въпросът е: Гърция иска ли на северната си граница да има за съсед Велика България или Велика Албания?”.  В такъв случай се казва: фактите говорят сами за себе си и коментарът е излишен....
Засягайки въпроса за името, искам само да добавя, че въпреки приетото от Гърция през 1995 година положение за вдигане на ембаргото в сключения между двете страни споразумение, Гърция е приела задължението да не пречи на „другата страна” (sic!) да влезе в евро-атлантическите структури. А НАТО не е ли евро-атлантическа структура? Затова Република Македония има основание да съди Гърция в Хага за неспазване на клаузите на сключения договор.  Има още един аргумент срещу атаката на Гърция срещу името на Републиката с наименованието „БЮРМ”  (Бивша ЮГОСЛАВСКА Република Македония). Тази държава от 1944 г. (и преди това) никога не се е казвала „Югославска”.  От 1913 г. досега територията й е носила следните наименования: Вардарска Бановина, Южна Сърбия, Народна Република Македония и Социалистическа република Македония в рамките на СФРЮ. Така че сегашното й име БЮРМ е също неправилно, за което е подведена от гръцка страна и ООН. В най-добрия случай тя трябва да се казва „Бивша СОЦИАЛИСТИЧЕСКА Република Македония” (БСРМ) или, което е още по-правилно „Република Македония”, както са я признали мнозинството от страните в света. В това отношение Република България трябва решително да подкрепи Република Македония и да не употребява съкращението БЮРМ.
Петър Ст. Коледаров в труда си „Името Македония в историческата география” Изд. Наука и изкуство, София 1985 г. стр. 58: твърди, че „… през средновековието името на населението преминавало върху страната, където то се настанявало, и двете понятия (Македония – македонци) ставали равнозначни. От друга страна, честите означения на населението според името на обитаваната провинция не показват ни най-малко народностна особеност, а само регионален произход или причисленост”.  Същото становище защитават Прокопий Кесарийски  и други писатели – за понятията тракийци, мизийци, скити, дарданци, лигурийци, македонци епирци и др. В подкрепа на горното съждение е и фактът, че когато хан Крум преселил войнишкото население от тема „Македония” някъде в обширните отвъд дунавски владения на България, новото им отечество също получило името „Македония”, защото изгнаниците продължили да се наричат „македонци”.
И последно, оперетният спор за името на Република  Македония не може да се сведе само като спор между нея и Гърция, защото има и други страни на Балканите, особено България и Албания, на чиято територия има „македонци” и територия, която носи името „Македония” (например „Пиринска Македония”, около 20 села в Албания). Затова решаването на този въпрос касае и тези две страни и те трябва да участват в преговорите наравно с пряко заинтересованите страни в тях. Това становище защитава и посредникът в преговорите между двете страни г-н Нимиц.

Не Ви е срамъ оставетѣ ни сърбитѣ да ни хранятъ!

Г.Младеновъ 12/28/2015г.
До нашиятъ читателъ,
Редакцията на вестника отъ Торонто намери за уместно, да напише нещо отъ нашето българско минало!
Презъ врѣме на последниятъ концертъ на Пиринъ Пей въ Торонто, имаше схватка между момчетата които сѫ българи отъ Бога и “македонци“ отъ Тито! Сватката бѣ между момчетата и нещастнитѣ синове на БКП!
Предъ ROY THOMSON HALL момчетата държаха плакати съсъ следниятъ надписъ...Вънъ отъ Пиринска Македония окупатори! Преди да влезе въ концертната зала, автора се обърна къмъ Гнъ Стефановъ съ когото бѣ вѣче запознатъ. Не може ли да испеятъ песента! Кажи бѣ кажи Ванчо Михайлов чие е земя Македония? Тамъ живеятъ българи, а между тяхъ сѫ сръбски шпиони!
По това врѣме, мина и шефа на Югословенскиятъ комитетъ отъ София Гнъ П.Матевъ. Безъ да бѫде запитънъ, той намери за уместно, да каже на автора, че това нѣма да стане!
Автора каза, че има други ангажименти и нема да остане следъ концерта! Вечерта следъ концерта, момчетата каратъ Пиринъ Пей на вечеря и се гаврятъ съ българската дипломация и всичко българско! Вечерята е плаща, единъ отъ село Кочани (Митко Ггеоргиевъ) и струва 850 канадски долари!
Години минаха отъ тогава и Митко отъ Кочани, моли автора да ходи въ България и моли България, да позволи Македония да бѫде прикачена къмъ Майка България! Това го пиша, понеже въ Скопие много спекулиратъ съ фамозната македонска диаспора. Да не пиша, че шефа на тази диаспора го намерихъ на летището въ Торонто, да изпраща български дипломатъ за България Преди години и този представителъ на македонската диаспора, ме моли да не съмъ писълъ, че съмъ го видялъ да изпраща българскитѣ дипломати!
Другиятъ день следъ схватката за вечерята въ ресторанта OMONIA, кѫдето дойдоха на кюоръ софра българскиктѣ дипломати, Йорданъ Величковъ, Колю Вапцаровъ, Кирилъ Стафановъ и Павелъ Матевъ репресираниятъ дипломатъ, Йорданъ Величковъ изписка не Ви е срамъ оставатѣ сърбитѣ да ни хранятъ! Автора отговори Кой за когото работи отъ него да иска? И така се разделихме безъ да напишемъ какъ дипломатитѣ плащаха подкупа на Павелъ Матевъ!

ЧЕСТИТИ ПРАЗНИЦИ...
За изборите, паспортите и Али Ахмети

26 декември 2015 г. | Владимир Перев
Премиерът на Р.Македония Никола Груевски ще даде оставката на 10 януари следващата година и държавата тръгва към изпълнение на договореностите в Пържино и окончателна подготовка за парламентарните избори на 24 април следващата година, това каза коалиционния партньор на ВМРО-ДПМНЕ, лидерът на албанския Демократичен съюз за интеграция Али Ахмети. Няма отлагане на изборите, въпреки че държавата закъснява с изпълнението на договореностите, допълни Ахмети.
Опозиционният лидер Зоран Заев отново напомни за трагичния 24 декември преди три години, когато опозицията насилствено, с полиция бе изхвърлена от парламента и депутатите на ВМРО-ДПМНЕ сами донесоха бюджета за следващата година.
Взаимните обвинения се обменя и с фалшифицирането на личните паспорти и избирателните списъци, сега допълнени с новооткритата афера за банкови сметки в чужбина. При фалшификаторите намерени са и фалшиви български пътни паспорти, твърди готвени за лидерите на ВМРО-ДПМНЕ и близките на Груевски. Интересното е, че за тях се говори като за нещо лошо, нещо, което трябва да означава национално предателство подсилено с възможностите за бягство в чужбина. Куриозното е, че никой не споменава, че повечето министри на правителството на Груевски са чуждестранни паспорти, т.е. американски паспорти и имоти в Съединените щати и Канада. За обикновения гражданин остава дилемата защото е честно и нормално да има американски паспорт, а е нечестно и предателство да има български паспорт, който има почти цяла Източна Македония и с който преживяват и работят цели семейства в западноевропейските държави.
Бъдещето на 24 април следващата година ще покаже кой и Кака паспорт има и кой на къде ще бяга. Обаче, по умните македонци говорят, че никой никъде не може да избяга от себе си и от съдбата, а дългата ръка на правосъдието, подпомогната и поддръжка от западната сила и политика, ще разреши проблемът. Ще остане само горчивият вкус на македонистичката инфантилност и манипулативност, дълбоко нечестния национализъм и всаденото просръбско антибългарство.

 
Hosted in Toronto by Macedonian Tribune
Назад към съдържанието | Назад към главното меню