БРОЙ 157 - MACEDONIAN TRIBUNE

М а к е д о н с к а   Т р и б у н а
Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 157 - 2016 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 157 - Year 2016
ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪВЪ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ

ИВАНЪ МИХАЙЛОВЪ И ГЕОРГИ МЛАДЕНОВЪ – РИМЪ 1968

Усилията за запазване идентичността на българите в Македония се увенчаха с нов успех!

Дружество ОРФЕЙ, Мюнхен
Въпреки 16-годишните забрани, провокации и брутални анти-български прояви срещу защитниците на българската кауза в Македония, справедливостта най-после възтържествува! Съгласно постановлението на Европейският съд за Човешки Права в Страсбург, македонските власти (с Решение на Централния Регистър в Скопие N-30120140031889/ 06.10.2016.) признаха правото на легитимност на Асоциация “РАДКО”
Делото на Владимир Панков и неговите съмишленици е достойно за уважение и подкрепа от всички които милеят за правото на самоопределение,, независимо от страните, които обитават. Въпреки неимоверните препятствия, пред които бе изправена тази про-българска организация, тя премина през тях с много усилия и воля, като даде нова надежда за запазване на българското самосъзнание и език в Македония. Това е поредното доказателство, че когато духът у човека е окрилен от правдивостта на каузата, за която се бори, то никакви пречки не са в състояние да спънат постигането на целите му.
Скъпи приятели от Бавария, нека всички да поздравим събратята ни от Охрид и да се присъединим към силата на духа им, с която не спират да подържат високо знамето на българското самосъзнание в Македония, въпреки неизброимите страдания, препятствия и заплахи, на които те са били подлагани досега. Ние много се надяваме, че човешките и гражданските права на българите в Македония ще бъдат гарантирани и окончателно защитени.

Гоце Делчев в Белград

24 октомври 2016 г. | Владимир Перев
Белград и официалната сръбски политика към Македония и македонизма, като система за заслепяване на народа в Македония, дадоха поредният, вероятно и окончателен удар върху македоно сръбския отношения, но и върху вулгарният македонизъм който се появи точно от поддръжката на белградските политици и националисти преди повече от сто години.
Именно народните представители в парламента на град Белград решиха да променят името на една от улиците в града, която бе номинирана като Гоце Делчев и да дадат друго, ново име, подобно на сегашната политическа ситуация на Балканите. Мотивите на Белград за промяна на името на улицата Гоце Делчев бяха толкова точни, толкова и ужасяващи за Скопие. Белград открито каза, че Делчев е български революционер и терорист, подкрепен от царския дворец и висш функционер на ВМРО, който по-късно е станала организация, който се бори срещу сръбската окупация на Македония.
Това е края на илюзиите за действително добрите македонско сръбските отношения, и за илюзиите за някакво югославско братство и единство като символ на Титовата диктатура.
В Скопие цари абсолютно мълчание по този въпрос. Академичните среди и проправителствените медии мълчат за това. Някои от опозиционните медии откриха този въпрос, но остава впечатлението, че точно в най-голямата опозиционна партия СДСМ няма настроение за регулиране на македонско сръбския актуални връзки. Тежестта на комунистическото минало е голям и тежък, а разположението за открит разговор за македонската идентичност не показва нито една от големите македонски партии. Въпросът е, колко време гражданите ще бъдат в виртуалните пространства на идентичността и собственото бъдеще.

Монолог за "РАДКО"

22 октомври 2016 г. | Владимир Перев
Едва ли някой в Македония и България помни събитията около регистрацията и представянето на първото сдружение на македонските българи и името му с тогава, а и сега, провокативното име Радко, псевдоним на последния истински лидер на ВМРО Иван Михайлов.
Преди шестнадесет години, сега вече далечната 2000 г., в елитния скопски хотел "Холидей Инн" е проведено честването по повод създаването на гражданското сдружение, което требваше да оцелее и да възстанови политическите, образователните и човешките права на македонските българи, затрити след окупацията на Македония от страна на Сръбската власт през 1918 година. Представянето завърши със скандал, когато някакви хулигани, вдъхновени и поддържани от тогавашната власт в страната, представена от Любчо Георгиевски и Доста Димовска, хвърлиха димки, а присатните гости сред които бе и българският посланик и депутати от българския парламент, напуснаха залата. Малко време след това, тогавашната власт, т.е. македонския Конституционен съд забрани асоциацията.
И когато всички си помислиха, че това е краят на историята за правата на македонските българи, един човек, председателя на асоциацията Владимир Панков от Охрид, започна истинска борба за историческите права на македонските българи. Направи жалба до съда за човешки права в Страсбург и цели шестнадесет години, той сам, като савремен Давид в неравната борба срещу Голиат, въплътени в македонските институции, водеше неравноправната борба. Накрая, съдът в Страсбург се произнесе в полза на хората в неравностойно положение, потвърди документите за основаване на сдружението РАДКО и им възложи на македонските власти тяхната регистрация.
От сега нататък сдружението РАДКО ще работи свободно и ще изпълнява своята социална и хуманна мисия. Има собствена интернет страница, редовно сътрудничи и с интернет страницата на Македонска трибуна от Торонто, Канада, а поддържа и връзки с множество български организации по света. От сега нататък, на Радко, но и на съвестта на българите по света и изобщо на България, остава борбата за правата на македонските българи.

Мистичното Православие - II част
Мистичното Православие - I част
Живот, дело и служение на Антим Първи
Супер полицаят Никола Гешев
200 години от рождението на Антим I
Референдумът от 1946 година
Мигът на сътворението
Извънземните, СС и НАСА
Българската космическа наука
Тайните на ЦРУ и КГБ

Откриха масов гроб на избити от сърби българи в двора на албански лидер в Македония

Публикувано на октомври 16, 2016
В двора на къщата на семейството на Али Ахмети, лидер на Демократичния съюз за интеграция, в село Заяс бяха открити човешки останки, за които се предполага, че са от масов гроб през 1913 г..
„Телата на жертвите първо са били подпалени, а след това захвърлени в кладенец. Предполага се, че става въпрос за между 10-60 души“, заяви Мусли Муслию, ръководител на екипа, който извършва ексхумацията.
С такива масови гробове е осеяна цялата югозападна част на днешна Република Македония. Те са спомен за един кървав окупационен режим, който е искал да изтрие българското национално самосъзнание на местното население. Но то не прекланя глава и само ден след зловещия Букурещки договор /10 август 1913/, който ще попари мечтите на българите да живеят в една Родина и ще замени турското робство в Егейска и Вардарска Македония с гръцко и сръбско, ще вземат решение за бунт срещу Белград. Българите ще намерят верни съюзници в лицето на албанците, които са не по-малко притискани от сръбските окупатори.
Борбата за оцеляване на населението на Македония започва още по времето на Първата балканска война /1912-1913 г./. Тя е предизвикана от арогантното поведение на сърбите, които се опитват да го посърбят. Най-известният пример е с шамара, който сръбският престолонаследник и бъдещ крал на Югославия Александър Караджорджевич удря на 7-годишната Васка Зойчева от Прилеп, защото на въпроса „Па ща си ти?“ /Каква си ти?/, тя отговаря „Българка“.
Кулминация на съпротивата е Охридското въстание, за потушаването на което сърбите ще мобилизират допълнително 100 000 военнослужещи. 4-дневната героична борба на нашите събратя ще продължи 4 дни, но бруталните репресии ще продължат с месеци.
В Охридско са изгорени до основи 80 села, а в района между Охрид, Дебър и Гостивар изцяло или частично са опожарени около 180 села. Много от избитите са хвърляни от сърбите в кладенци, които се превръщат в братски могили на падналите българи и албанци. Репресиите не се ограничават само с въстаналите райони, но обхващат по-широк район – Битоля, Прилеп и др.
Въпреки поражението съпротивата на българите не е сломена и продължава. За това свидетелстват и архивите, и пресата от онази епоха, които са запечатали покъртителни разкази за сръбските жестокости.
На 21 декември 1913 г. вестник „Мир“, издание на Народната партия, публикува статията „Сръбски злодеяния“. В нея се посочва: „В последно време се извършиха големи злодеяния от страна на сърбите върху българите. Така в Прилеп бидоха убити 5 българи от сърби, а 15 души бяха бити до смърт. В селата Никодим, Папазия и Топлица изчезнаха мнозина заможни българи… Българите от селата Паса-Ровче, Беранци, Бялачерква, Водяни и Остцелце бидоха арестувани, но сега вече не са в затвора, а изчезнаха безследно. Особено опасно злодеяние се извърши в село Соп. Една сръбска шайка затвори в джамията 200 мохамедани, напълни джамията със сено и изгори нещастните живи хора“.
За зверствата сръбският печат мълчи. Но властта в Белград предприема контрамерки, за да потули трагедията. Тя предлага кореспонденти на западноевропейския печат да посетят засегнатите райони, което така и не се случва. Сръбската лъжлива пропаганда разобличава вестник „Мир“, който припомня в броя си от 22 декември 1913 г.: „Освен това, когато не вестникарска, а международна анкета от най-видни учени люде пожела да извърши подобна анкета в Македония, сръбското правителство не само че не допусна да стане такава анкета, но дори се и одързости да устрои скандал в Белград на един от членовете на тази комисия. Очевидно е, че при такива условия никой сериозен европейски вестник няма да приеме предложението на сръбското правителство“.
На следващия ден „Мир“ публикува нова серия от разкрития за „Нови сръбски злодеяния“. От тях става ясно, че „от прилепска и битолска околии пристигат всекидневно известия за нови сръбски злодеяния над българското и мохамеданското население… В Пласница бидоха убити от един сръбски патрул шестима селяни. Друга сръбска шайка нападна селото Гявато. 40 души бяха бити до смърт, а труповете им хвърлени в кладенци“.
Днес написаното преди малко повече от 100 години намира вече своето веществено потвърждение с откритието на масовия гроб в село Заяс…

За кладенеца на Али Ахмети

15 октомври 2016 г. | Владимир Перев
Почти сто години в Македония се води активна антибългарска кампания, срещу България се говори и пише, когато е необходим дежурен виновник, а същевременно всички хора от Македония, които имат някакво лично притежавате или семейно чувство и наклоненост към България, редовно се наричат с имена на някакви си народни издайници, антидържавни елементи, подражаващи на българската политика, национални отпаднали и подобни други имена. От друга страна, до сега малко или изобщо не се говори за Сръбската окупационна политика в Македония, Сърбия и тяхната държава обикновено се нарича братска държава и братски народ, а за насилилата на Сръбската власт в Македония изобщо не се говори и пише.
Последните няколко години тази политика е претърпял едва видими промени, но последните събитията изцяло промениха картината за това, какви са нашите приятели и братя, които са "онези другите". Именно след срещата на българските и албанските историци в Струга, когато се обсъждаше ролята на "македонците" и албанците в Охридско-Дебърското въстание през 1913 г., както въстание срещу Сръбската окупационна власт, са открити и множество масови гробове на екзекутирани "македонци" и албанци от Сръбската армия, с цел умиротворяване на българо-албанските въстаници. Гробовете в Западна Македония бяха отбелязани, се поставиха и паметни плочи в чест на загиналите въстаници. Въпреки това, последната новина вдигна Македония на крака. В двора на семейната къща на албанския лидер Али Ахмети в родното му село Заяс, в стария затрупан кладенец, бе открит масов гроб от още не определен брой жертви, някъде около 60 души, македонски българи и албанци, убити от сръбската армия и хвърлени в семейния кладенец на Ахмети. Възможно е там да има и някакви негови далечни предци и роднини. Се установи, че събитието е отбелязано и в книгата на Карнегиевата комисия, така че престъплението получава и международно сертифициран характер.
Отворени дискусии за Охридско-Дебърското въстание, патриотичната роля на македонските българи и албанци в борбата им за свобода, откриват нови гледни точки и перспективи в македонско сръбския отношения и проучване на ролята на Сръбската държава в Македония през последните стотина години.

Писмо до г-жа Димитрина Нанева

Георги Младеновъ 15/10/2016г.

Драга приятелко на Македонска Трибуна,

Първо искъмъ да Ви благодаря, за дето дойдохтѣ при насъ въвъ Вардакска Македония!
Когато чететѣ, ще се уваритѣ, че ние все още смѣ въ Македеония и нямаме намерение да я оставиме на сърбитѣ и гърцитѣ да си разигравътъ конетѣ въ нея!
Сега искъмъ да направя забележка на Бай Христо Матовъ, за онова което е написълъ за дветѣ Македонски банки, които бяха национализирани отъ бълграскитѣ свинари 1934 година! Още презъ 1990 година на Бай Христо наблегнъхъ, че не е уместно да искаме отъ бедниятъ българинъ да плаща, за золумитѣ на българскитѣ свинари (звенари) и комунари! Народа ни бе ограбенъ отъ сърбо-комуниститѣ на БКП и ние ще трябва да се разграничимъ отъ това което му правеха нахрани-майковцитѣ, на тази сръбска партия въ България?
Преди няколко дена единъ българинъ бе задалъ въпроса на братъ ми Пандо на тази тема, за паритѣ на Македонскитѣ банки! Азъ отговорихъ, че моятъ чичо Радко е нямълъ намерение да краде паритѣ на брата българинъ и ги носи по швейцарскитѣ банки!
За насъ тукъ въ Канада, тази тема
е не нужна въ този моментъ. Нашета работа е да пояснимъ на поробениятъ българинъ въ България и Македония, че ние смѣ единъ народъ и че нашето бѫдеще е да се съберемъ въ една държава и да престанемъ да се караме, за да се радвътъ сърбитѣ и гърцитѣ!
Поздрави Бай Христо отъ менъ и му благодари за дето обви моятъ Чичо Радко въ българското знаме (сеп. 1990г.)!

Добър ден! През месец март догодина ще се състои 10-ят юбилеен конгрес на македонските братства /организации/ в София. Г-н Хр. Матов, вече 93-годишен, като почетен председател на съюза на мак. братства /организации/, е написал статия по въпроси, отнасящи се до настоящето и бъдещето им. Той би се радвал много, ако статията му се публикува в "Македонска трибуна"; изобщо ръководството на съюза изразява становище, че сайтът "Македонска Трибуна" може да играе роля на "координационен център", като предоставя на читателите материали и съобщения за различни инициативи..
Димитрина Нанева

ХРИСТО МАТОВ: СТАТИЯ

Във френския град, Черноземски изпълнява присъдата, издадена на югославския крал Александър I Караджорджевич, заради насърчавания от него геноцид над българите в Македония. След като застрелва краля и френския външен министър Луи Барту, Черноземски е съсечен тежко със саби от полицията. Той е откаран в близък полицейски участък, където умира няколко часа по-къснослед . Погребан е на неизвестно място, за да не му бъде отдавана почит.
Владо Черноземски е роден на 19 октомври 1897 година в семейството на Димитър Керин и Риса Балтаджиева в село Каменица, днес квартал на Велинград. Завърша третокласно образование в родната си Каменица. Владо Черноземски става член на ВМРО през 1922 г. в Кюстендил и участва в четата на войводата Иван Бърльо. Именно тогава тръгва и легендата за македонския произход на Владо Шофьора, наричан така заради краткотрайната му работа като шофьор в дупнишките тютюневи складове. Като четник действа в Щипско, Кочанско и Радовишко. Участва в общо над 15 престрелки с полиция и жандармерия в Югославия. Става известен като един от най-добрите стрелци в организацията, смел, хладнокръвен и дисциплиниран човек. Като един от най-подготвените кадри на организацията, ръководстото на ВМРО начело с Иван Михайлов му възлага голям брой задачи, между които и убийството на народния представител от БКП Димо Хаджидимов.
Марсилският атентат е oрганизиран от ВМРО и хърватската организация Усташа – Хърватско - революционно движение. Според първоначалния замисъл Владо Черноземски е само инструктор на бойната група съставена от хървати. След като преценява, че хърватите психологически не са в състояние да осъществят акцията и тя е пред провал, Владо Черноземски поема инициативата. Той лично прострелва смъртоносно краля на Югославия Александър I Караджорджевич, като убива или ранява и част от придружаващите го официални лица, включително френския министър на външните работи Луи Барту. Ранен тежко от полицията и ритан от тълпата, той е откаран в полицейски участък, където е подложен на разпит. Умира същата вечер без да издаде нищо.

Вечна памет!

Димитрина Нанева | 09.10.2016
Речта на С.Станишев в Скопие на английски език /2015г.!/: каква по-голяма "комунистическа гавра" от това: да разговаряш с българи не на майчиния ви общ език?!!! Христо Троански - закрит сайт: www.MacedonoBulgarianReview.com, макар и "доказан доносник", публикува 3-то издание на книгата "Убийствено червено", където допълва биографията на Лев Главинчев и други "интернационални комунистически фигури"! Заслужава си да се прочете! В тази връзка, въпросът за горянското движение в България като първа антикомунистическа съпротива  в т.нар. източен блок, при това въоръжена, която само преди 2 /две!/ години стана известна на Европейския Съюз, трябва да получи гласност и в БЮРМ: кои участват, за какво се борят, защо не успяват?! Г-н Г. Генов би следвало да запознае мак. читателите с преразпределението на България от Чърчил в сферата на ех-СССР с одобрението от Рузвелт и Сталин: идеята за 75 % влияние на ех-СССР и 25% - на Великобритания и САЩ в България; пряко свързан въпрос: защо САЩ и Великобитания наложиха вето върху кандидатурата на И.Бокова? Ами защото САЩ не е подписала декларацията на ЕС "Европейската съвест и тоталиталитаризма" -2008г.! Както и Великобритания...Ето защо г-жа И.Бокова трябва да бъде сезирана и от асоцияция Радко за промяна на статута като "мак.култ. наследство" в "бълг.мак.култ. наследство" на манастира "Св.Наум" и то с подкрепата на Бълг.Патриаршия! Първият, който в българското народно събрание поставя въпроса за това, че не е "българин" а "славянин" от Македония е Димитър Благоев - 28 ноември 1919г. в качеството си на нар. представител и председател на БРСДП! ПОЗОР! От БСП като историческа наследница на БКП до този момент никой гласно, по всички национални медии, не е поднесъл на бълг. нация извинения по повод тези "комунистически отклонения на отродяване, де-национализация и в крайна сметка- геноцид! над всички нас! С това трябва да се приключи....
Главорезът Главинчев работил за Гешев
Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!
Главинчев и Боков убиха баща ми и се хвалеха с това!
Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди


Асоциация на граждани за запазване на идентичността на българите в Р. Македония РАДКО - Охрид

Регистрация: 30120140031889 | 06.10.2016 08:28:00

С появата на асоциацията РАДКО за първи път след обявяване на самостоятелността на Р. Македония се институционализира група от македонски граждани, които не само че открито декларират собствената си българска духовно културна идентичност, но и я анализират и критично се отнасят към официалната македонска историография, с цел да осветлят обективно историческото минало, да разобличат лъжите и да повдигнат отново българския възрожденски дух на Македония.
Асоциацията РАДКО се създава за защита и реализация на национално културни и политически права, интереси и убеждения на Българите от Р. Македония. Асоциацията се занимава с афиширане и реализация на идеите на Македонското освободително движение. Основателите на асоциацията я наричат РАДКО – това е най-често използваният псевдоним на последния водач на Македонското освободително движение Иван Михайлов.
Основните задачи на РАДКО са:
- Българите от Р.Македония да представляват градивен елемент в Конституцията на държавата;
- Един от официалните езици на държавата да бъде и Българският книжовен език;
- Афиширане на Българската история и култура;
- Възобновяване на необходимите културно-образователни и църковни институции в Р.Македония по подобие на българските културно-образователни и църковни институции, които съществуваха на територията на Р.Македония по времето на Османската империя, разбира се, адаптирани към съвременните условия и потребности;
- Защита от присвояване и фалшифициране на Българската история и култура;
- Защита на Българите в Р.Македония от репресии, полицейско наблюдение и тормоз, преследване, дискриминация и културен геноцид;
- Възобновяване на духовното и културното единство на Българите от Р.Македония и Българите от Р.България.
(Пояснение: духовното и културното единство на българите от Р.Македония и българите от Р.България може да се осъществи само тогава, ако са реализират предварително казаните основни задачи на РАДКО, за да можем утре да говорим за единно българско духовно културно пространство, както днес говорим за единно немско духовно културно пространство, както е в Германия, Австрия и Швейцария.)
Това означава, че основните задачи на РАДКО просто казано може да се сведе до две основни изисквания:
- Признаване на правото на държавност на Българите от Р.Македония и
- Признаване на културната автономия на Българите от Р.Македония която имахме от времето на Османската империя.

------------------------

Иво Иванов | 08.10.2016
Господин Панков, поздравявам ви с регистрацията на Радко. Иван Михайлов взима това име като псевдоним от думата ратник. Тя буквално значи - служител. Най старото и споменаване в индоевропйските езици е записано в Индийския епос "Рамаяма". В книгата колесничарите, тоест слугите каращи колесницата на царете и героите са наречени "ратаи". Любопитното е, че през славянските езици думата прониква дори в немския език и после се връща при нас като "рицар". Кметство на германските градове и селища и до ден днешен се наричат Ратхауз - тоест къщата на слугите на града, но и на военните. Там са се пазели и оръжията на градската стража и документите на селището. На немски ратай - става райтер, тоест военен конник, който сружи при господаря. Впоследствие това райтер става на български и на другите славянски езици - рицар. Ратник е и войник. Предполагам, че от същия корен е и думата редник, за обикновените войници във войската, на които се нарежда или го пореждат, какво да вършат. Спирам с анализа на думата Ратко и ратник, като горещо ви пожелавам да имате упех и с втората част от нелегалното име на Иван Михайлов и то не случайно е било Деянов. Така че, освен български ратници ви пожелавам и много, много успешна дейност - на новия имперски език му казват - екшън....

Новини около Коридор 8

Владимир Перев | 3 октомври 2016
Никой и никога в Македония не е знаел какво се случва с проекта Коридор № 8, до къде е проектът, колко пари досега са вложени, още колко трябва и от къде ще се намерят парите. Най-важното е, че до сега никой не знае и не е казал, как ще изглежда коридор № 8 ... дали това ще бъде само железоптна линия, дали ще бъде само магистрала, какъв ще бъде и други кючови елементи важни за хората от двете страни на границата.
Днес в Македония никой не знае че, тези дни / в средата на месец октомври / в Ниш ще говорят уж големите врагове, сръбския Президент Вучич и албанския Еди Рама. А те ще говорят за коридор № 8 да минава през Ниш и така да се спусне до Дуръс, Албания. Да минава през Сърбия и Косово, а Макоденија да бъде заобиколена и да се изпълни вечното желание на Белград, единственият изход на Македония към Европа да бъде коридор № 10, т.е. Белград да държи македонския ключ за пътуване и търговия с Европа.
Сърбия ще заборави всичко: и войната и жертвите, ще заборави и изгубеното Косово, собствените черкви и манастири, които са директно набелезани като част от Сръбската идентичност ... ще прости на албанците, и ще им донесе нов коридор за изход към Европа, само и единствено Македония да бъде отрезана от България и света и да остане завинаги найзаостаналата сръбска провинция.
В Скопие се очаква становището и реакцията на София.

Груевски: България трябва да сложи плоча на Каймакчалан
Според
него плочата трябва да бъде поставена и като знак
на уважение към загиналите българи

1 октомври 2016 | ЕПА - БГНЕС
Лидерът на управляващата в Македония партия ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски коментира инцидента на връх Каймакчалан и категорично се разграничи от действията на журналиста Миленко Неделковски.
„Република България е наш съсед, с която имаме много общи неща в историята и трябва да направим всичко историята да ни сближава, а не да ни отдалечава.
Македония е място, където са се случвали много значими исторически събития и битки в миналото преди да се създаде нашата държава. Република Македония трябва да разреши по институционален път Република България да положи собствена плоча на това място, ако те го поискат“,  заяви Груевски.
„Трябва да се има предвид, че става въпрос за историческо събитие с участието на 1,2 млн. войници от две държави – България и Сърбия, където има и огромен брой от Македония, включително и като доброволци, а някои и принудително мобилизирани.
Но огромната част от тях – 33 000 са част от 11-та дивизия на Българската армия, която е била създадена от борци на ВМРО – бивши комити и войводи. Тогава съвсем нормално е за такова историческо събитие, което в западната историография се нарича Македонски фронт, да има паметници“, каза още Груевски.
Той подчерта, че след като сърбите имат своя плоча на това място, не вижда никаква причина, ако България пожелае по легален начин да направи същото, ние да разрешим това.
„Поради тази причина смятам, че този проблем трябваше и трябва да се решава по институционален начин, а не по път, който ще създаде проблеми, омраза и взаимни обвинения“, заяви Груевски.
Според него плочата трябва да бъде поставена и като знак на уважение към загиналите българи.
Паметната плоча, която беше открита в памет на загиналите български офицери и войници на Каймак-Чалан, беше счупена само ден след поставянето ѝ от македонски журналист навръх националния ни празник 22 септември.
"Призоваваме властите в Република Македония ясно да се разграничат и повече да не допускат подобни позорни актове, които, за съжаление, не са изолирани случаи и са особено тревожни в момент, когато двете страни преговарят за подписване на Договор за добросъседство", гласи позицията на Даниел Митов.
Премиерът Бойко Борисов също заяви, че Скопие трябва да се разграничи от поругаването на паметника на загиналите български войници на връх Каймакчалан.

България задейства процедура срещу Неделковски
Направили
сме постъпки пред правителството в Скопие да възстановим този път през акт на българската държава въпросната плоча, заяви Митов

30 септември 2016 | Източник: БГНЕС
„Лично съм задействал процедура въпросният Миленко Неделковски да бъде включен в списъка с чужденците, нежелани на територията на България”. Това каза министърът на външните работи Даниел Митов в предаването „Панорама” по БНТ.
Преди няколко дни македонският журналист вандалски строши плоча поставена в памет на загиналите български войници в битката при Каймакчалан.
След това, в интервю за NOVA той сравни българите с „кучета, които искат да маркират територия”.
„Нормално е, когато се извършва такъв тип провокация, която честно казано е изключително грозна, в случая с Миленко Неделковски, цялото българско общество да реагира. Няма как да останем безучастни”, коментира Митов.
„Българското правителство реагира веднага. Поискахме от властите в Скопие да се разграничат от този акт”, посочи външният министър.
„Що се отнася до претенциите за законността и незаконността на поставената плоча трябва да си дадем сметка, че това е инициатива на група български граждани, които са отишли и са решили да почетат паметта на загиналите български войници през 1916 година в битката при Каймакчалан. Този акт не е на българското правителство, това е акт на група граждани”, обясни Митов.
Той подчерта, че спор около законността на въпросната плоча не може да се води.
„Вандалският акт на въпросния човек е пълно падение на човешката личност”, заяви Даниел Митов. „Направили сме постъпки пред правителството в Скопие да възстановим този път през акт на българската държава въпросната плоча”.

КАЛОЯН КОНСТАНТИНОВ: ГЕН. КЛИМЕНТ БОЯДЖИЕВ, МАКЕДОНСКИЯТ КОМАНДИР НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

29 септември 2016
Днес сутринта един телевизионен водещ попита Миленко, мъжът, поругал паметника на загиналите на връх Каймак-Чалан българи, дали знае кой е ген. Климент Бояджиев. Той отвърна, че не му е известно, ала въпросът бе зададен с умисъл.
Ген. Климент Бояджиев е главнокомандващият Първа българска армия по време на ПСВ, към която се числят и войниците, загинали на Каймак-Чалан, повечето от които идват именно от Македония. Оттам е и самият Бояджиев, роден в Охрид и освободил града в рамките на войната. Запитахме се обаче и колко българи са чували за генерала, като по този повод решихме да запознаем читателите си с историята на този изключителен човек.
Живот в борба за национално обединение
Ген. Бояджиев е роден на 15 юли 1861 г. в Охрид, където получава популярното и до днес в района име - Климент, в чест на българския светец Климент Охридски, прекарал последните години от живота си в най-красивия македонски град.
Още като ученик, под вещото наставление на Григор Пърличев, бъдещият генерал започва да проявява интерес към националната ни кауза, като при първа възможност отива в София. Там завършва Военната академия през 1883 г., а близо 10 години след това, през 1895 г., се дипломира и от Академията на Генералния щаб в Торино, Италия.
Военната му кариера се развива шеметно, като първата възможност да изпробва наученото получава през 1885 г. по време на Сръбско-българската война, където е адютант в щаба на Западния корпус. Отличното му представяне е само началото на изкачването му по военната стълбица: през 1888 г. става капитан, през 1894 г. - майор, през 1899 г. го повишават в полковник, а през 1910 г. най-сетне заема поста генерал-майор.

Пълен текст

Босна и Херцеговина е вѣче капутъ!

Г.М. 28/09/2018г.
Преди на почнемъ да пишемъ този материалъ, трябва публично да благодаримъ на Красимиръ Узуновъ, задето намери сили да напише българската епопея отъ първата свѣтовна война и то по-специално, за борбитѣ между насъ българитѣ и сърбитѣ на Каймакъ Челанъ, Сеп 1916г. Този неговъ марериалъ, вкара въвъ война насъ бъларитѣ и сърбо-македонцитѣ на сърбина Стоянъ Новаковикъ. Българската интелигенция, се изненада отъ държанието на единъ сръбски журналистъ, който презъ цялата своя кариера драска, срещу насъ българитѣ и се гаври съ всичко българско, както въ поробена отъ сърбитѣ Македония, така и съ останалитѣ българи въ България! Миленко Недялковското държание, е продиктувано отъ днешната Югославска Република Македония и то по- специално, отъ управницитѣ на тази сръбска република!
Писаниета въвъ Вардарска Македония срещу всичко българско, не е отъ днеь, то е веднага следъ края на първата свѣтовна война! Тѣзи който управлявътъ България се правятъ, че не сѫ знаели за анти българската политика, на тази сръбска република наричана бивша югославаска република Македония? Кѫде бяха до сега, та не сѫ знаели? Нима не сѫ чели онова, което се пише по сръбскитѣ вестници въ градъ Скопие? Нима не знаетъ, че македонизма е рожба на българскитѣ комунари? Врѣме е вѣче, тѣзи комунари да се извинятъ на българина, за всички золуми, които му правеха до-сега. Каква е разликата между Миленко Недялковски и българскитѣ комунари, веднага следъ сеп. 1944 година? Врѣме е вѣче да престанемъ да премълчаваме истината и се правимъ на ампета, че не смѣ знаели за това или онова!
И ние вѣче трябва да се върнемъ на въпроса какво направиха сърбитѣ въ Босна (25/09/2016г). Тѣ сърбитѣ, на таза република Босна и Херцеговина и туриха края! Сърбитѣ нямали право да се отделятъ, понеже имало Дейтонско споразумение отъ 1995година! Големи яйца, имало продиктувано споразумение, за което онези, който се подписваха не важеше следъ като мъстилото изсъхна!
Излизането на сърбитѣ отъ Босна и Херцеговина, поставя въпроса за излизането на Херцеговина отъ продиктувания сѫюзъ! Следъ това, всичко става ясно, помацитѣ които наричътъ себе си Босанци, да се запитътъ какви сѫ по националностъ?
Идва и реда на днешната сръбска република Македония, да бѫде разделена между Албания и България! Преди това разделение, България ще трябва да иска отварянето на българскитѣ училища и черви, които сърбитѣ затвориха, следъ като окупираха Вардарска Македония презъ 1913 година! България има право, да иска това, понеже по малцинственитѣ правила въ Европа, това и се полага! Българскитѣ политици, да почнатъ да работятъ въ тази насока, а не да се чоплятъ по носа! Стига съ тѣзи ненужни извинения!

ХЕРОСТРАТОВЦИТЕ В МАКЕДОНИЯ (И РУСИЯ) ВИНАГИ НАКРАЯ СТАВАТ ДЕПУТАТИ

Владимир Перев | 28.09.2016
Един пиян руски депутат Пьотър Толстой в нощта на победните за Владимир Путин избори, за Дума си позволи да се изгаври с България и да плаши, че Русия ще я изкупи цялата. София протестира според силите и разбиранията си. В отговор Кремъл възнагради простащината на журналиста Толстой, като го издигна за заместник председател на долната камара на руския парламент.
Страхувам се, че по същия сценарий ще се развие и провокацията на македонския трубадур на властта и виден русофил Миленко Неделковски. С херостратовския подвиг да разбие паметната плоча за загиналите български военни на Каймакчалан, Миленко изпя своята лебедова песен на патологична, антибългарска омраза. Рекламата, която му направиха българските медии и власти може директно да го изстреля в бъдещия Македонски парламент на водещо място в листите на ВМРО - ДПМНЕ.
По балканските и македонските стандарти този доморасъл Херострат е достоен да стане виден политик и депутат. Вече е осъждан за финансови измами. Открито мрази и хули България, Европейския съюз и НАТО. Мачка всяка опозиция на властта- какво повече да искаме от него. Въпросът е - какво да се прави от тук нататък?
След казуса Каймакчалан София трябва да постави като задължително условие за постигане на бъдещ договор за приятелство и добросъседство, предварително да се подпише и ратифицира отделен договор за българските военни паметници в Македония. В него трябва да бъдат изброени всички български бойни полета в Македония от Балканските и Първата световни войни.
А в преходните разпоредби на договора изрично да се упомене, че Скопие за своя сметка ще възстанови паметната плоча на загиналите български военни на Каймакчалан.

Позиция по повод на информацията за поругаване на паметния знак на връх Каймак-Чалан

23.09.2016 | Република България - Министерство на външните работи
Българската държава години наред полага усилия за организиране на съвместни чествания на паметта на загиналите войници и подобаващо обозначаване на техните гробове. Това е утвърдена световна практика, почитаща паметта на загиналите от всички страни на военните конфликти, символизираща помирението и желанието за мирен съвместен живот, и не е свързана с користни политически, национални или религиозни мотиви.
От години властите в Република Македония поемат ангажимент да разгледат българските предложения в тази насока и от години сме свидетели на продължаващи вандалски актове. Актове срамни и необясними, поне от гледна точка на общочовешките ценности, като уважението към спомена за мъртвите.
Призоваваме властите в Република Македония ясно да се разграничат и повече да не допускат подобни позорни актове, които, за съжаление, не са изолирани случаи и са особено тревожни в момент, когато двете страни преговарят за подписване на Договор за добросъседство.
МВНР ще направи всичко възможно, съвместно с други институции, за възстановяване на паметната плоча.
Ще бъде наложена забрана на лицето, извършило този варварски акт, да посещава България.

 
Hosted in Toronto by Macedonian Tribune
Назад към съдържанието | Назад към главното меню