БРОЙ 159 - MACEDONIAN TRIBUNE

М а к е д о н с к а   Т р и б у н а
Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 159 - 2016 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 159 - Year 2016
ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪВЪ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ

Тукъ на тази снимка сѫ Гнъ. Асенъ Аврамовъ членъ на Ц.К. на ВМРО и авторъ на телеграмата до Царъ Обединителъ отъ Априлъ 1941 год и А. Алекневичус радакторка на английската страница на Македонска Трибуна 1967 Авг.
Пожелаваме Ви весели празници! РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

Пожелаваме Ви весели празници!
Асоциация РАДКО

Мигът на сътворението
Извънземно съжителство
Чърчил и България
Началото на Студената война
България и ВОСР
Зараждане на Македонизма

Поправителни изпити за всички!

Г.М.17/12/2016г.
Само преди няколко дена редакцията на вестника ни, помоли някой интелектуалци въ България да следятъ предаванията за “македонизма“! Отъ тѣзи наши приятели, поискахме да ни изкажътъ своето мнение, дали професоритѣ които сѫ участвали въ това предаване сѫ искренни, или сѫ премълчали някой неща отъ нашето българско минало, съ целъ да пазятъ честта на сърбо-комуниститѣ въ Майка България?
На професоритѣ, които сѫ участвали въ тѣзи предава ние нашитѣ приятели отъ Майка България имъ писаха двойки, а другъ професоръ отъ Майка България ни писа, че всички професори по история, ще трябва да се явятъ на поправителенъ испитъ! Наша дълъгъ е да поеснимъ на любимиятъ ни читателъ, онова което знаемъ за “македонизацията“ на българскиятъ народъ, отъ страна на сърбо-българската БКП.
Преди много години единъ отъ репресиранитѣ дипломати на Майка България, на име Йорданъ Величковъ будалкаше автора и обвиняваше Туше Влаховъ, за “македонизацията“ на Пиринскиятъ край на България! Дипломата не ни обесни, кой му даде службата на Туше Влаховъ да бѫде училищенъ инспекторъ? Ние се питаме, кой изпрати братовчеда на Туше на име Густъвъ въ Бѣлградъ? Не е ли вече врѣме, да кажемъ истината, или още ще се плашимъ, отъ сърбитѣ и тяхнитѣ аргати въ България!
Само преди няколко дена, по страницата www.mini.bg имаше статия на тази тема отъ някоя си професорка, която едва ли не обвини Туше Влаховъ, че поканилъ сръбскитѣ даскалчета отъ Куманово, да ни учътъ на майчиниятъ ни сръбски езикъ(1947-1948г)? Ние ще задъдемъ въпроситѣ на българскитѣ професори, които ще се
явявътъ на поправителенъ испитъ ! Защо и кой сѫздаде ВМРО Обединена и кой сѫздаде Македонскиятъ Литературенъ кръжокъ? Кой ги сѫздаде тѣзи двеинституций и какво се искъше отъ тяхъ?
Кой е идеолога на Македонскиятъ народенъ сѫюзъ отъ Дeтроитъ въ Америка?Кой нареди на тѣзи нехранимайковци, да се подписвътъ на документи приготвени въ Москва, че тѣ не сѫ българи? (Защо “македонцитѣ сѫ отделна нация отъ българитѣ 1934г.?) Кѫде работеха нехранимйковцитѣ, които се бяха подписали на този Коминтерновски документъ?Сега ще трябва да запознаемъ любимиятъ ни читателъ, съ онова което е ставало по-върховетѣ на сръбското БКП въ Майка България!
На края на своятъ животъ, Тодоръ Живковъ е поканилъ българина отъ градъ Щипъ, на име Тодоръ Павловъ да се извини задето е “македонизиралъ нашето българско минало въ Македония? Тодоръ Павловъ му отговорилъ, “когато се извинятъ“ Георги Димитровъ, Василъ Коларовъ и Владимиръ Поптомовъ тогава и “азъ ще се извиня“ му отговорилъ Тодоръ Павловъ! Ами сега ще трябва да разкажемъ на читателя ни, отъ кѫде гознаемъ ние това нещо?
Само следъ няколко дена Тодоръ Павловъ отива при племенника на Тодоръ Александровъ, на име Никола Моневъ даму разкаже това сѫбитие, съ целъ Никола Моневъ да го донесе до знанието на Иванъ Михайловъ въ градъ Римъ Италия! Години следъ това, въ едно отъ свойтѣ посещение при автора, Никола Моневъ се разприказва и автора му предлага това нещо да го разкаже и на моятъ чичо Радко (Иванъ Михайловъ). Никола Монева се разприказва, съ моятъ чичо и му разказа всичко, като следъ всяко изречение, викаше Ванчо така Ванчо така!
Искатѣ ли да Ви напишемъ за сръбскитѣ училища на Геме Димитровъ пишетѣ ни
, ако искатѣ.

Албанско бинго въвъ Вардарска Македония!

Г.М. 14/12/2016/
На 11 Дек. 2016 година имаше парламентарни изобори. Отъ резултатитѣ на тѣзи избори се разбра, че албанцитѣ ги спечелиха и то безъ бой! Идеята на Заевъ да остане като факторъ въ поробена отъ сърбитѣ Македония се осѫществи! Той обеща на албанскитѣ деца, учителски работи и фактически направи поробена Македония дву езична! Албански и несѫществувъщъ езикъ, сѫ езицитѣ на поробена Македония.Последниятъ день, преди изборитѣ въ единъ отъ квърталитѣ на Скопие той каза, че въ Македония всички националности ще бѫдътъ равноправни? Той подчерта, че сега и българитѣ ще бѫдътъ равноправни граждани на Македония! Това негово
изказване, стана въ последниятъ моментъ, за да не бѫде атакувънъ отъ сръбската преса въ градъ Скопие! Въ никой сръбски вестникъ, въ Македония това не бѣ споменато! За сега всичко е вече ясно! Веднага следъ албанското бинго, всички лидери на албанскитѣ партии въ Македония, бяха поканени на лафъ моабетъ въ Тирана, за да си поговорятъ за Велика Албания въ близкото бѫдеще?

Следизборния период в Македония

13 декември 2016 г. | Владимир Перев
Трябваше да минат цели 26 часа за македонската Държавна избирателна комисия да може да публикува първите официални резултати от изборите, проведени на 11 декември. Силният контрол на списъците за гласуване, отново проверка на протоколите от местните избирателни комисии и силния натиск на партиите проверките да бъдат цялостни и принципни, значително забавиха времето за публикуване на резултатите. Сега вече е ясно: в 120-членен парламент, ВМРО-ДПМНЕ спечели 51 депутатско място, Социалдемократическия съюз на Зоран Заев 49 места, ДСИ Али Ахмети 10 места, следвана от албанските партии ... новосформираната Беса с 5 места, Алианса за албанците с 3 места и ДПА Тачи с две места.
Само бегъл поглед към резултатите я отваря дилемата: Груевски с най-голям брой депутатски места бъдещия премиер ли е, може ли да направи правителство заедно с дългогодишния партньор и приятел Али Ахмети, но ще има само 61 депутатско място, минимум за парламента да може да работи.
Това обознача, че най-големите губещи на тези избори ще правят правителство с минимум предимство от само два депутата. Груевски и Ахмети загубиха всичко ... загубиха и великия политически рейтинг от миналите избори.
Албанският политически блок показа политическо съзнание - го наказаха Ахмети и изолираха неговите гавази от политиката, а своите гласове дадоха на новата Беса, но и на македонската опозиция т.е. на социалдемократите на Заев.
Накрая, на тези избори се оказа, че партиите, които не подхранват членството си и нямат печеливша политическа дейност губят изборите, така, партията на Любчо Георгиевски и самият той, отиват в историята.
Груевски няма да може да управлява повече с Македония. Той знае да управлява само с абсолютно мнозинство, а сега е далеч от това. Ето защо, в Македония в най-скоро време, може и през април следващата година да бъдат разпасани нови предсрочни парламентарни избори, които ще се проведат заедно с редовните местни избори.
В Македония още от турско време няма справедливост, но сега вече няма нито мир ...

Чутовният юнак Леонид Янков (Откъс от книгата "Помним делата ви" от Иван Бабев)

Той е един от легендарните герои, които народът посвоему по стародавна традиция възприема като приказни юнаци. Техните ярки дела и подвизи оставят незаличима следа в паметта на съвременниците им, в съзнанието на потомците пък се превръщат в легенди, за да им бъде осигурено трайно място в епоса на идните поколения. Така с времето образите им се сливат с тези на чутовните юнаци от народната митология.
Някога, когато живеехме в обкръжението на бежанците от обетованата за тях „п́итомна”, свещена земя Македония, за Леонид Янков слушахме вълнуващи разкази. Захласнати в чудните спомени на сладкодумните ни дядовци, с трепет поглъщахме всяка тяхна дума за необикновената му храброст, чувахме от техните уста юначния му глас, тръпнехме пред себеотрицанието на подвига му. В детинските ни представи го нареждахме сред плеядата народни борци като Иванчо Карасулията, като Минко Калцев от Петгъс, като Танас Никлев от Куфалово, чиито образи се сливаха в детското ни въображение с митичните юнаци Марко Кралевити, Болен Дойчин, дете Дукатинче, като герои от един и същ епос. В развълнуваните ни детски души Леонид се възправяше като приказен великан с исполинска сила и несъкрушим дух, от могъщия глас на когото потреперва цялата турска войска. В ушите ни звучаха гордите му думи към юзбашията „триста турци сум утепал, а ранени неброени...” И без да му мигне окото го предизвиква да се приближи, за да му каже „два-три лафа капиданцки” за двата му последни патрона – „идинют за теб, другют за мен”.

Пълен текст

EДНА ПОИНАКВА ИСТОРИЯ

10.12.2016 | Владимир Перев
За „История на българите от Македония“ том 1.и том 2. на проф. Григор Велев
Професорът д-р Григор Велев, за непълни две години издаде две книги за общата македонска история, които обхващат периода от древността до началото на Балканските войни. Първият том е  от 430 страници, а вторият от 620 . Което означава, че се появил най-обемният досега и най-амбициозният труд, създаден от един автор, което строго научно погледнато, изобщо не учудващо за специалист, който пише по темата.
За какво става дума и кой е проф. д-р Григор Велев. Той е роден в Хасково през 1938 г., завършва патология, специализира в областта на патологичната имунология, става професор, след това шеф на катедра на Медицинския институт в Стара Загора, България, за да завърши кариерата си като ректор на Медицинския институт в Стара Загора. През годините  издава няколко стотин научни медицински монографии  в  областта но патологията и имунопатологията.
Дотук всичко е в реда на нещата. Но не и с проф. Велев, който целият му живот и посветен на политико-историческата проблематика на българския национализъм, което го прави  един от най-значимите и най-образовани български националисти. Трябва да  напомня, че понятието „националист“ в българското общество има позитивно значение, това е нещо като по-висок стадиий на патриотизма, нещо като позитивен, творчески патриотизъм, но който остро се различава от негативното значение на шовинизма.
Фамилните корени на проф. Велев тръгват от Щип, откъдето след 1878 г. неговото семейство се преселва в България, и оттук е тази привързаност на автора към минатото, и тя трява да се разбира,  не само като привързаност към историята на своето семейство, но и към историята на Македония.
Този Григор Велев покрай всичките си многобройни научни дейности не е станал и не е пожелал да стане академик на Българската академия на науките (БАН), но става инициатор да се сформира алтернативна Академия на науките и изкуствата (БАНИ), в която членуват изявени учени, писатели, творци, журналисти, актьори и други специалисти с различни професионални профили, които не признават нормите на държавната Академия на науките.
В първия том от тази „История...“ д-р Велев се връща към потеклото на българите и тяхното заселване на Балканите, връзките им с Македония, разглежда произхода на името Македония, спира се на християнството и покръстването, богомилството, като и на възникването на различните български държави, включително и тази на Цар Самуил.
По-нататък  разглежда византийското владичество, разпада на Византия и латинизирането на териториите, описва материалната и духовна култура в Македония, но и завладяването й от османлиите, не подминава духовния гнет на гръцката цариградска Патриаршия, възникването на Охридската архиепископия и нейната съдба, националното Възраждане, борбата за българската Екзархия, изброява българските училища и културните институции в Македония, обсъжда офицерите от българската армия и онези, които са родом от Македония, като първият том да завършва с решенията на Берлинския конгрес.
Вторият том започва с борбите за освобождение от Отоманската империя, хайдутството, бунтовете, четническото движение, въстанията, основаването на ВМОРО, Илинден 1903 г. Авторът проследява работата на конгресите на ТМОРО, ВМОРО и ВМРО, вътрешните борби в организацията, върховизма и неговата роля, разединението, братоубийствата, тайните офицерски братства, за да завърши  книгата си с периода преди Балканските войни.
Но това не е краят. Амбициозният Григор Велев е подготвил за издаване нови книги от същата поредица, които заедно ще  наброяват шест или осем тома и ще обхващат периода до ден днешен.
Кое е тук старото, и кое е новото в публикацията  на този образован лекар и историк? Старото е, че цялото македонско общество, с всичките свои качества е разгледано като българско, като част от българската история, политика и култура. Това вероятно ще им допадне на онези, кои се чувстват като част от българския етнос в Македония, а най-много на онези кои мислят или искат да мислят, че цялата Македония и всичките  й жители се дел от българския етнос. Това няма да се хареса на противниците на подобни тези, ама техните реакции се отдавна познати. От 1918 година насам редовно слушаме тезите на някои наши комшии, а и на наши общественици, дори и на някои „научници“ за „простаците бугари“, за „бугарите-татари“ или за „дебелоглавите бугари“, та сега дойде ред да се чуе и другото, „простачко“ мислене.
Убавината на тези две книги е абсолютното отсъствие на каквото и да е било субективно мнение по представените исторически тези или към онези,  които са ги изразили. Никъде не може да се срещне някоя авторска оценка, било тя негативна или позитивна. Книгите се съставени и конструирани като енциклопедии, и са нещо като мини /а и не толкова мини, напротив!/ справочници за исторически събития и личности, илюстрирани са с безброй портрети и фотографии на различни места и градове. Всяка личност е представена с фамилия, име, а биографиите са сбити, кратки и съдържателни. А след всяка отделна глава е изброена голяма по обемна литература, отнасяща се към съдържанието.
Книгописът, или посочената литературата включва всички, буквално всички издания и други писмени материали по темата, върху кои се гради позицията на автора. Онези, които се съмняват, или онези, които са недоволни от прочетеното, винаги могат да потърсят или да се консултират с други автори, така че обективността остава единствена цел на съставителят на двете книги.
Понеже на  автора не може да му се отправи забележка по отношение на научния му подход,  трябва да се каже, че в случая става дума за приложна  наука, за нещо, което отдавна е написано и /или потвърдено, а в тези книги си е намерило мястото си като фактология, която благодарение на посочената литература, винаги може да бъде и оспорена.
Енциклопедическият подход, изобилието на фотографии и документи, богатата литература и посочените исторически извори, правят от тези два тома приятно четиво, предназначено за по-широки кръгове, четиво, което всеки читател може да надгражда, да оспорва или да възприеме.
Разбира се, в демокрацията, всичко е личен избор...
Публикувано във вестник „Дневник“, който излиза в Скопие
Владимир Перев е македонски българин, роден през 1945 г. в Прилеп, в семейство на български офицер. И през двете световни войни баща му Харалампи Перев е служил в българската армия, като за кратко,  преди установяване на българско управление, е бил избран от гражданите  на Прилеп за кмет.
Владимир е следвал право в Белград, Загреби Скопския университет. От 1968 г. е на работа в Македонската национална телевизия, но през 2004 г. е уволнен заради пробългарските си прояви. През 2003 г. той адаптира на македонски литературен език и издава в Скопие „19 години в сръбските затвори. Спомени“ от Коце Ципушев.
Владимир Перев отправя „Отворено писмо до президента Първанов“, в което го упреква, че не се ангажира с българщината в Република Македония.

ДО  МАКЕДОНСКИТЕ ПАТРИОТИЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ-в Канада, САЩ, Австралия, Нова Зеландия и другаде            
АПЕЛ -  МОЛБА
от     
Христо  Миланов Матов,
Почетен председател на С.М.О - Съюз на македонските организации в България
  

Уважаеми приятели,
Сериозна грижа и тревога за състоянието на македонската общественост в България ме принуждават да се обърна за помощ към вас!
Нашата организация създадохме като продължение на разгромените от бившата комунистическа власт бежански и землячески браства и в изпълнение на родствения ни дългкъм онези, които дадоха живота си за майка Македония.
Този погром стана през периода 1949-1953 години и то по искане на чужди държави- обществените ни организации бяха прекратени, а имуществата им „дарени“ на свои хора и образувания.
От тогава се заредиха искания и молби от много хора и места за отмяната на този срамен погром, но и до днес нищо не е направено! Дори и Парламентът на Европейския съюз при две резолюции- №№ 1096 и 1481, с които предложиха на членуващите държави да отменят репресивните действия.
41-то Народно събрание на майка България взе решение да ги изпълни, но и така нищо не стана…
Това срамно положение не бива да продължава и затова ръководството на С.М.О. взе решение през идната 2017 година да проведе Х юбилеен конгрес, който да поиска от българските политици да отменят последиците от позорното отношение към македонската общественост.
Конгресът може да се осъществи като масов и убедителен само с вашата помощ и финансово съдействие, както и за  провеждане на мащабно-разяснителна дейност всред обществеността. За това се обръщаме към вас с молба за подкрепа и да организирате събирането на възможни средства, чиито превод да се извърши по банков път на адрес:
                              За сдружение С.М.О.
                     Societe General  Exspress Bank
                     Бул. „Ал.Стамболийски“ № 73, София, България
                   IBAN BG96TTBB9400  1527702001
                    BIC TTBBBG22

С уважение и признателност: Христо Матов
5.12.2016г.
София

Изборитѣ приключеха сега остава да се пече баницата!

Г.М. 28/11/2016/
Много се говори за изборитѣ въ Америка, сега остава да се пекътъ баницитѣ, но безъ каквото и да било сиране Америка избра за президенъ, човекъ съ много пари, който штялъ да върне голямитѣ заплати, за които мечтаеха неговитѣ гласоподаватели. Доналд Тръмпъ стана говорителъ на онези американци, които мечтаетъ за сигурни пари и то много! Той новиятъ президенъ, шялъ да отводни вашингтонско блато, въ което се намира днесь Америка! Веднага следъ тези изказвания, той почна да отводнява вашингтонското блато и да го зарежда, съ вчерешнитѣ акули, противъ които говореше презъ цялото време?
Въ България сѫщо така имаше изборъ за новъ президентъ, които ми ти билъ безъ партийна комунистическа членска картичка! Кого заблуждава гнъ. Радевъ, не се знае още, но се знае, че той и всички други които се надпреварваха за българската кьоръ софра, не казаха нищо, което заслужава цитиране!
Само единъ историкъ, на име Георги Марковъ каза, че само единъ отъ кандидатитѣ за президенъ на Р. Българеия, щялъ да повдигне въпроса за българитѣ въвъ Вадрарска Македония! Това исказвание на професоръ Марковъ показва, че България още си е една сръбска какафония?
Време е вече, да напишемъ нещо и за изборитѣ въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония!
Преди да почна ще разкажа нещо на нашиятъ читателъ, онова което ми се случи въ Скопие (12/09/1992г/). На обеда следъ като говорихъ съ зета на сърбина Стоянъ Мишичъ (Стоянъ Мишевъ) до менъ седна най-младиятъ представителъ на ДПМНЕ на име Неделковски. Този младъ човекъ, безъ да бѫде питанъ почна, ние Гнъ Младеновъ, тукъ всички знаемъ че смѣ Бугари, али така мора да биде! До менъ бе и помощника на Любчо Георгиевски, на младия избранникъ зададохъ въпроса, да ми каже кѫде е челъ това така мора да биде? Казахъ му че азъ искъмъ самъ да го прочета, това така мора да биде? Веднага следъ това се обърнахъ къмъ помощника на Любчо Георгивски и то на гръцки, да ми каже какъвъ е? Той ми отговори на гръцки КЕ ЕГО ИМЕ. Братъ ми ме запита, на английски защо го питахъ на гръцки? Отговорихъ на братъ ми, че този човекъ се страхуваше да ми каже на български какъвъ е? Името си написа въ моето тивтерче, безъ ски на окончанието на неговото българско име! Тукъ му е местото да напиша онова, което ми каза братъ Любе Бошковски, преди години, когато бѣше на гости на Бранко Димчевъ (сега покойникъ) въ градъ Санто Бразилия! Вижъ Гнъ. Младеновъ ние всички знаемъ,че смѣ българи но МНОГО Е РАНО ДА КАЖЕМЪ НА ХОРАТА ЧЕ СМѢ БЪЛГАРИ! Като имъ кажешъ, че смѣ българи да ми се обадишъ и веднага му затворихъ телефона! Сега неговата партия, Обединени противъ Македония е въ коалиция съ Любчо и други като него сърбо-македонци!
Сега всички сръбски партии, сѫ за запазването на сърбо-македонизма въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония! Ще трябва да припомнимъ, на сърбо-македонцитѣ, че въ България шестотинъ хиляди млади българи гласуваха за една България между бълграритѣ въ Македония и България! Никола Груевски ще спечели изборитѣ на 11 Дек., но това него спасява сърбо-македонизма, Албанцитѣ искътъ двоезичность и кантонизиране на тази Югославска република? Ще има интересни последици, а кмета на Струга иска нова конституция въ която да има место и за българитѣ въ нея! Ние чакаме променитѣ, и тѣ сигурно ще дойдатъ, но много бавно!

Ньойскиятъ договоръ и врѫщането на българскитѣ земи!

Г.М. 30/11/2016/
Въ България се разприказваха, за горе споменатиятъ договоръ, но никой не написа какво трябва да направимъ, за да ни върнатъ назатъ, отнетитѣ ни български зами! На нашиятъ читателъ и на поробениятъ българинъ, ще напишемъ онова което смѣ направили ние отъ градъ Торонто, кѫдето има доста българи! Ние имахме смелостта да молимъ БКП презъ май 1989 година, да иска отъ Русия да ни помогне да приобщимъ Македония къмъ България, следъ парцелирането на Югославия! Тогава ни отговориха, че СССР няма да позволи разваленето на Югославия! Азъ питахъ тогава кога ги питахтѣ, понеже ако вчера казаха неможе, днесь може да кажатъ да, може!
Веднага следъ 1990 година ходихъ въвъ външното министерство на България и имъ казахъ, какъ може да си върнемъ Западнитѣ покрайнини и Струмишко? Тогава казахъ, на едно момче което завеждаше Блканскиятъ отделъ на министерството на име Любчо, че сега преди да се оредятъ нещата, може да искаме отъ хърватитѣ и словенцтѣ да се откажътъ отъ Западнитѣ Покрайнини понеже, тѣ бяха дадени на не съществуващ субектъ! Субектта бѣ Кралството на сърба хървата и словенеца! Младиятъ българинъ ми каза, че идеята е прекрасна, но няма кой да е внесе въ българскиятъ парламентъ за разискване? Тогава бай Стоянъ Боеджиевъ си предложи услугитѣ за приготвене на документа. Азъ му отговорихъ на чуждъезикъ, че ние въ Торонто можемъ да приготвимъ документа, но няма кой да го внесе за разискване? И така всичко си остане както преди!
Следъ това ходихме до Отава да говоримъ съ рускиятъ представителъ и научимъ какво е тяхното мнение за прикачване на Македония къмъ България? Рускиятъ дипломатъ ни отговори, че идеята е интересна, но ни каза, че тази идея трябва да дойде отъ самата Македония? Сега какво може да се иска отъ сърбитѣ за разрешаване на този проблемъ? Ще искаме отъ сърбитѣ да вдигнатъ рѫцетѣ отъ Македония и да върнатъ Западнитѣ Покрайнини на България иначе няма да ги подкрепяме да влезътъ въ Европейскиятъ сѫюзъ! За сега влизането на Сърбия въ Европейскиятъ сѫюзъ зависи отъ България? Толкова за днесь за да не дотегна на читателя!

Учебник по Родинознание – от 1 до 4 клас

Костадин Костадинов
Българското училище е превърнато в инструмент за отродяване и асимилация на българите. С новите „български“ учебници по история се възпитават нихилисти, дегенерати и емигранти. Опитах се да направя каквото беше по силите ми, за да спра този процес – срещах се с министри и депутати, писах писма до медии, правих протести. Резултатът, като изключим вдигнатия шум, беше нулев. Затова реших да напиша учебник по Родинознание. Учебникът няма за цел да създава някакво хипертрофирано национално самосъзнание, да създава едва ли не някакъв грандиозен национален дух у децата, не, просто ще представя българската история такава каквато е. Да, ще казва, че по време на турското робство българският народ е бил на прага на своето физическо и духовно оцеляване; да, ще казва, че по времето на цар Симеон, и не само тогава, България е една от великите сили в Европа и една от най-могъщите страни в света, нещо, което го няма в учебника; да, ще казва, че ние, българите сме дали писменост горе-долу на 1/6 от територията на света; да, ще казва, че България е държава на повече от 14 века, която е най-старата в Европа и носи едно и също име от основаването си досега, което също не го пише; да, ще пише, че ние, българите, сме създатели на една от 12-те цивилизации в човешката история и това не са го казали българските учени, а един от най-добрите световни културолози Арнолд Тойнби. Това искам да знаят моите деца, това искам да знаят и всички други български деца. Каквото можах, направих. Всеки сам си кове съдбата – не знам дали така ще бъде спрян процеса на деградация и унищожаване на българския народ, но поне знам, че съм направил каквото съм могъл, а не съм седял и гледал примирено идващата гибел на България.

Прегледай в PDF формат

Падането на режима на Бранко Цървенковски и ролята на МПО

Македония е напълно неподготвена за разпадането на титовата Югославия и предполагаемата промяна на системата, всъщност властта е продължение на старите болшевички и недемократични структури. Още от първия ден става ясно, че правителството на Клюсев, а след това и правителството на Бранко Цървенковски не могат да се отделят от старата югославска номенклатура от Белград, в характера на Слободан Милошевич, а въплътена в Скопие чрез позициите на президента Киро Глигоров и премиера Бранко Цървенковски. Американската общественост и особено македонската патриотическа организация /МПО/, ръководена тогава от Иван Лебамоф със загриженост следваще нататъшното нарушаване на правата на малцинствените общности в страната и предприемането сериозни репресивни мерки срещу всички онези, които са се определяи като македонски българи или михайловисти. На заседанията на ЦК на МПО се вдига глас срещу репресиите в Македония, а най гласовития между тях е фармацевт Георги Младенов от МПО в Торонто - Канада. Заради мир в къщата и за поддържането на някакви връзки с отдавна изгубената родина, МПО направи заключение за действие в Македония. Това беше координирано и с определени структури на властта във Вашингтон, отговарящи за Югоизточна Европа.

Пълен текст

 
 
Hosted in Toronto by Macedonian Tribune
Назад към съдържанието | Назад към главното меню