БРОЙ 167 - MACEDONIAN TRIBUNE

М а к е д о н с к а   Т р и б у н а
Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 167 - 2017 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 167 - Year 2017
ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪВЪ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ

Премиерите Борисов и Заев пред паметника на цар Самуил

Договора ще бѫде подписънъ и нищо друго!

Г.Младеновъ 29/07/2017 г.
Човекъ не може да разбере, защо сръбскитѣ кристалчета толкова много врява вдигаха! Договора ограничава “македонизма“ въ България, а дава право на сръбскитѣ кристалчета да си разигравътъ конетѣ по българското село наричано Македония! За какво дигътъ шумъ, никой не ги разбира. Нали Горге Ивановъ писа писмо до всички да му помогнатъ да запазятъ сърбо-македонизма въ Македония и на края, никой не му отговори! Гърцитѣ казаха на Колчо Димитровъ ОХИ ПЕДИМО, а сърбитѣ на З.Заевъ за сръбскиятъ Илиндень отъ 1944 година, казаха не зависи отъ насъ! Презъ Май 1997 година въ присѫствието на рускиятъ посланикъ, шефа на една военна академия пита автора Гнъ.Младеновъ, Вие не стѣ казали какво ще правитѣ съ Македония? А преди години имаше симпозиумъ Югославия предъ криза!Тогава единъ австрийски професоръ каза, че германцитѣ не се интересувътъ на изтокъ отъ гарата въ Загребъ, понеже тѣзи които живеели на изтокъ отъ тази гара били цигани! На въпроса какво ще става съ Македония? Професора отговори, това е български проблемъ, да се разправя България съ него. И сега ще си играемъ съ договори и ще се надлъгваме, съсъ сърбитѣ и гърцитѣ! Ние вече влизаме въ финала на проблема съ гърцитѣ и сърбитѣ! Следъ Сеп.2017 година албанскиятъ езикъ става официяленъ на всякѫде въ Македония и проблема става български! Защо не може да смѣ съ България, само тя може да ни спаси отъ арнаутитѣ (албанцитѣ)? Има много врѣме за надлъгване съсъ сръбскитѣ укупатори на Македония?

Оттегляне на сръбските дипломати

22 август 2017 г. | Владимир Перев
Трябваше да минат повече от сто години за някой в Македония най-накрая да разбере и осъзнае Сръбската политика на Балканите и въобще позициите, които Белград има по отношение на Македония. Само за една нощ, без никакви видими признаци, Сърбия изтегли своето посолство в Скопие, събра всички дипломати и чиновници в посолството и заедно с цялата документация в Белград, както казаха, допълнителни консултации заради офанзивното разузнаването действие на македонските, но и чужди служби, срещу сръбския дипломати и чиновници в посолството. Този акт на сръбската политика показа цялата враждебност на Сърбия към Македония и народ тук. Не става дума за това как ще гласува Македония за членство на Косово в ЮНЕСКО, Косово вече се е отказало да подаде молба за членство в тази световна организация, а става дума за практикуване на акт на насилие срещу македонска държава и народ тук, нещо, което е практика в миналото столетие.
Но нещата вече не са същите ... Сърбия вече не е голяма сила на Балканите, изобщо не е никаква сила, това е държава, която не може да разкрсти с илюзии за величието си, покорен слуга на московската политика, която безотговорно води към Балканите.
Македония не реагира достойно когато сръбския разузнавател Живалевич и колегата му Мирослав Лазански, координирани от македонския посланик от сръбски произход Стоилкович, навлязоха в македонския парламент на "кървавия четвъртък" на 27 април тази година, за да подкрепят правителството на Груевски, акт, който осъдиха малко македонските медии ... това беше разузнаване пред очите на целия парламент и македонските общественост.
Но всичко това е минало. Сега безсънните кошмарни нощи на Вучич са изпълнени само с един въпрос: колко македонски и чуждестранните разузнавателни служби са проникнали в сръбското дипломатическо тяло в Скопие, колко дипломати са закупени и назначени, колко от тях са готови да "минат от другата страна". Властодържецът в Белград Путин, той открито предупреждава Вучич, че Скопие е само върхът на айсберга, че някой дълбоко проникнали в сръбското разузнаване и че сега въпросът е: или чистка в разузнаването и дипломацията или заминаване на на Вучич от властта ... а Скопие, това е малак въпрос, за който никой сериозно и не мисли.

Скръбна вестъ

15.08.2017
Съ болката на сърцето сѫобщаваме, че нашиятъ читателъ и приятелъ българинътъ, отъ Македония на име Пандо Ефтимовъ, се помина въ градъ София България (13/08/2017г.). Пандо Ефтимовъ живя като българинъ, тогава когато въвъ Вардарска Македония нямаше мѣсто за българитѣ, които живееха тамъ! Той живееше, като българинъ и се помина като такъвъ.Неговитѣ виждание за бѫдещето на Македония се свеждаха до идеята, единъ български народъ една български държава. Нека бѫде лека
земята, която ще поокрива неговиятъ гробъ. Допускаме, че когато иторицитѣ пишътъ нещо за българскитѣ борби въ Македония, ще намерятъ сили да напишътъ нещо хубаво и за българина Пандо Ефтимовъ!
Отъ редакцията на Македонска Трибуна

In Memoriam: Панде Ефтимов: България е майка, която трябва да обедини всичките си хора, без значение на тяхната политическа ориентация

13 Август 2017 | 18:00 | Радио „Фокус“
Днес, на 85 години си отиде един от най-големите пазители на българщината в Македония Панде Ефтимов. По този повод „Фокус“ публикува последното му интервю за медията, дадено на 29 април 2017г. „Фокус” изказва съболезнования на всички роднини и близки на Панде Ефтимов.
Водещ: Точно след една седмица ще отпразнуваме един от най-големите и обичани празници Гергьовден и Ден на българската армия. Същевременно миналата седмица почетохме годишнина от Априлското въстание и хилядите мъченици, загинали за освобождението на България. Българите неведнъж са доказвали изключителния си героизъм във всяка една от войните, в които са участвали. От какво е било породено това чувство на отдаденост към Родината, готовност да отдадеш живота си за Родината?
Панде Ефтимов: Българинът по традиция е войник. И аз винаги съм го казвал – когато се ражда българинът от майчината утроба, с едната ръка хваща камък, за да изгради къща, да бъде стопанин. С другата хваща нож, за да брани Родината. Българинът по традиция е войник. Българите от раждането до смъртта си воюват. Най-величествен пример е Самуил. От първия до последния си ден воюва с една голяма сила – Византия. И аз не се учудвам, защото всеки подвиг на българския войник, на българския човек е увенчан с голям успех. И така трябва да бъде. За мен е голямо удоволствие, че българите на самия празник на Българската армия на Свети Георги, освещават знамената и снимките на героите си – така трябва да бъде и това не трябва да се забравя, а не само обикновен паметник да бъде вдигнат. Тук трябва да живеете с преданията, с песните, с книгите и т.н., за да може младото поколение да е подготвено във всеки един момент да брани Отечеството си без оглед на това дали България е натовска или не знам каква. Първо, трябва сам да се почешеш, след това друг да те чеше. България е традиционна военна държава, говоря назад във времето. През Първата световна война България воюваше с целия свят. Българинът не бил добре нахранен, добре облечен, но българинът имаше душа, имаше сърце. Македонците казват – българинът се е родил на земята, на земята ще лежи и ще воюва. Това е голямата истина, горчивата истина.
Водещ: От какво е било породено това чувство на гордост у българинът тогава?
Панде Ефтимов: Има една песен „Българин съм, така казвам пред когото и да щеш; сега и завинаги“, което говори за голямото чувство на българина към собствената земя и към собствената история. Българинът не защитава на бойното поле камъните, дърветата, реките и долините. Той защитава семейството, защитава Родината. А всяко дърво и камък е част от неговата Родина. Имаме случаи на бойното поле, когато войникът и офицерът са еднакви. Ето пример – Вазов на бойната позиция на Дойран, отива на проверка. Той е един от елитните генерали, способен армеец и човек. С него отива само един писар, който записва. Няма охрана. Виждате ли каква е тази величина? И войниците разговорят с него, той в землянките се храни с тях. Това е чувството на отговорност към Родината. Генералът е техният по-стар брат или баща. По тези причини българският войник, брани своята чест, честта на своя народ и войнишката чест. Той носи своята униформата с достойнство. Оттам идва гордостта му. Българите чрез песните повдигат своя дух на бойното поле. Аз бях на 9 години, когато българите дойдоха в Ресен, Преспа. Моят баща ме вдигна на раменете си. Не можеше никой да ми забрани да отида. Когато вървяха българските войници, аз плачех. И не само аз, а целият народ. Това е величието на българите. Сега се измени времето, но това е друга история.
Водещ: Много герои има в българската военна история, които с течение на времето стават емблема, но имаме ли личност, която блести по по-ярък начин?
Панде Ефтимов: Вижте, много е лошо да делиш едни герои от други герои. Ние имаме герои войници на бойното поле. Имаме един случай 6 войника в окопите лежат, никой не може да ги накара да се оттеглят – нито заповед на полковник, нито на генерал? Защо? Защото, ако те отстъпят, ще бъдат атакувани другите. На Галичица 50-тият полк на българската армия е окопан тук. Генерал Кантарджиев нарежда с телеграма полкът да се изтегли. Не помръдва никой. Отказват да се подчинят на заповедта. Знаете, на бойното поле, ако откажеш да изпълниш заповед, те чака военен съд. Но те успяват да задържат позицията. След като завършва офанзивата, генералът пристига и нарежда – всичките те отиват в затвор, защото не са изпълнили заповедта. Но, разбира се, те не отиват в затвор, а отново са върнати на бойното поле. Затова не мога да деля героите. Но изтъкнати личности има, например ген. Вазов, ген. Нерезов, ген. Климент Бояджиев, ген. Кожухаров, говоря само от бойното поле. Да не говорим за всички онези офицери, генерали и други чинове в генералните щабове, в армията или в дивизиите, или полковете и т.н. Тук е много трудно да се разделят кой по-голям юнак, по-голям герой. Българинът колективно е създаден да бъде герой, не индивидуално. Той знае, умее да се бори, знае за какво се бори. Една майка не позволява децата й да страдат. С двете ръце ще воюва, за да ги защити. Това е българският човек.
Водещ: Имат ли българите памет за важните събития в историята си?
Панде Ефтимов: Събитията с времето преминават в легенди. Легендите, колкото да се преувеличават или намаляват, остават на същата висота. Не може да се забрави геройството, но не може да се забрави и поражението. И при нас в Македония, до вчера, не знам дали и все още, нямаше сватба, веселба – семейна или друга, където да не се разказваше за геройството на българския войник. Защо? Защото те са същите хора, каквито са и моите съселяни. Заедно брат до брат. В Македония гробищата на войниците са в гробищата на селяните. Рядко имаме гробища, които са извън гробищата на селото, тъй като няма достатъчно място и т.н. От друга страна българските войници ги погребваха македонските свещеници. А знаете кои са македонските свещеници – това са „екзархистите“ българските свещеници. И това трябва всеки да го знае. И друго – нека „не ядат трици някои“, които ще делят Екзархията такава или онакава. Това са си две организации с еднаква функция. Едната е религиозна, другата е бойна. И българският свещеник в Македония в дясната ръка под расото държи пистолет, а с лявата пее в църквата. Това трябва да го помните. И затова тази история се помни. От поколение на поколение като анекдот, като песен и т.н.
Водещ: Книгата „Каймакъ-Чаланъ“, неведнъж сме разговаряли с вас за нея, но кажете ни, според вас, кое е най-вдъхновяващото в тази истинска история за нечовешки героизъм?
Панде Ефтимов: Каймак-Чалан е епопея. Ако Каймак-Чалан беше във Франция, и ковачите, и просяците щяха да я знаят. Ако беше в Англия, нямаше да има Темза, навсякъде щеше да има паметници. Ако битката при Томорос, между Преспанското и Охридското езеро, или битката, която беше на Баба планина на Червената планина, или битката при Дойран, бяха водени от други народи с такава победа, те щяха да бъдат диамантите в тяхната история. А у нас тези исторически събития се пазят в народната памет като икони, като фрески. И друго – на Каймак-Чалан самата битка е един сериозен, военен случай, който дава широки възможности за изучаване и на стратегията, на военната издръжливост на човека, но и на честта на българския войник. Но най-важен елемент е, че там България е сама срещу целия свят. Това трябва учениците и студентите в България да го учат. България воюваше с целия свят – с Америка, с Англия, с Русия. За Русия се премълчава по политически причини и т.н. Значи тези неща ние трябва да ги знаем, да ги имаме предвид, за да можем да вървим напред не с измислени епизоди от живота. Ние имаме такива епизоди, такива следи е оставил нашият войник, които не могат с нищо да бъдат заличени.
Водещ: България и Македония в миналото са били едно. След тези неистови борби, пролята кръв за обединение, сега, днес психологическо разделение от политиката. Как се стига до това?
Панде Ефтимов: Първо, в това разделение на България и на Македония не са участвали нито българи, нито македонци. В това са участвали Великите сили, които разделиха живото тяло на България. Едно малко, лично мое – не може България да я обичат тези, които „ядоха бой“ от нея. А бяха бити американците, англичаните, французите, руснаците. Да не изброявам и по-малките – гърци, сърби и т.н. Това е вече една история, по-далечна малко, която заради политическите прилики, границите, вътрешната разделеност, вътрешните проблеми, лека полека се забравя. А от друга страна това е политически антагонизъм, който изтрива от историята единството между македонците и българите. Сега условията са по-различни. Не е въпрос дали е 20-ти или 21-ви век. Въпросът е друг – политическата стратегия на света има други приоритети, различни задачи, по-различни пориви. Но полека се връща онова, което е било минало, онова което е било забравено. Ако паднеше в Македония градушка, се обвиняваше България. И ако паднеше ниска температура, пак беше виновна България. Тези неща новите политици полека трябва да ги изчистят, да намерят общ език, а нерешените проблеми да се решават на масата от хората, от интелектуалците, от гражданите, независимо от партийната им принадлежност и професия. Но тук трябва подадената ръка да бъде по-широка. Първо, на културно ниво. Ако това сближаване на културно ниво проработи, по-лесно ще проработи и сближаването в другите области.
Водещ: Какво е за вас България?
Панде Ефтимов: България е държава на изток от Македония, която има повече от 1300 г. история. Работен народ, който знае да пази и защитава Родината. А лично за мен, аз идвам тук, за да си „заредя батериите“.
Водещ: Какво е за вас Македония?
Панде Ефтимов: Македония е същото. Аз не правя разлика между Македония и България. Изобщо не ги деля. Как да ги деля? Виждаш – ние говорим на един език, преводач няма. И няма нужда от превод. Говорим на един и същи език – който няма падежи, а има членуване. И се разбираме. Ние не можем да кажем на някой, че е сърбин, ако е словенец, ако е руснак, ако е украинец, нищо че ние всичките сме славяни, братя и т.н. България трябва да се издигне още повече по отношение на защитата на своите граждани, без значение къде се намират – дали в границите на България или извън границите на България. България е майка, която трябва да обедини всичките си хора, без значение дори на тяхната политическа ориентация.
Водещ: Ще може ли?
Панде Ефтимов: Ще може, ако има умни хора. Защото с престрелки едни срещу други, не се решава проблемът. Българинът трябва да разбере, и малкият, и големият, достатъчно кръв се е ляла между нас. Да седнат, да помислят, че тази земя е на всичките. И тяхната е за всичките. Децата на България няма да растат в Испания, в Италия. Те са тук . Детето от малко пее „Аз съм българче“, и когато умира възрастният човек, пак трябва да пее „Аз съм българче“. Само така ние можем да се разберем. Различно мислене ще има винаги. За един проблем ние тук можем да спорим и пак да не се разберем, защото различно мислим. Но основното трябва да бъде – когато става въпрос за нацията, историята, държавата, народът, трябва да се намери консенсус, общо разбиране, за да вървим напред. Никога светът няма да ни търпи с нашите граници, разправии, недоверие и т.н. Бъдещето на България – и в България, и в Македония, оставете НАТО и не знам там как още се казва, тази военна формация не знаем колко дълго ще трае и кога ще се разпадне. България е войнишка държава. Тя беше силната, борбената армада на Балканите. Сега ние живеем в един друг век, при други условия. Сега трябва от най-младите до най-старите да си подадат ръка, да се разберат, да разговарят като братя и като приятели. Онова, което е спорно, да не се споменава. Не да го забравят, но да не го споменават. Ако така се случи това, ние ще вървим напред. Ако ние се караме помежду си, не можем да вървим напред. Не че Европа е по-добра от нас. Европа има други норми, други критерии, друг манталитет, за разлика от нас. Ние сме един център, от който са започнали много цивилизации. И всичките са оставили следи. От най-старата история, през Византия, Турската империя и кой ли още не е бил тук. Имаме такава история, обща традиция, имаме опит. И ние този опит, тази практика трябва да я използваме. И нека всичко започне с дружба между хората, не с разправии и караници, не с негодуване. Само така ние ще вървим напред. Българският земеделец и сръбският земеделец, и румънският земеделец, и т.н., да не говорим за македонския, той е земеделец. Той гледа своите интереси – повече да посее, за да има повече приходи. Този, който е учител – също. Онзи, който е войник – той винаги е готов с пистолета да стреля против някого. Той е обучен да стреля, а не да се чеше зад врата. Но всичките те могат да седнат и разумно да видят как живеят и да се вразумят. Защото е много лошо, когато ти с комшията се караш и хвърляш камък, утре и той ще ти върне същото. Само така ние можем да вървим напред. България е на добър път. Виждам, че икономиката е различна. Виждам, че София не е онази, която беше. В бъдеще България ще върви напред, естествено, ако взема добри решения. Онези крачки, които прави сега в политиката Борисов, са добри. Друга алтернатива засега аз не виждам. Всичко останало би било само един обикновен романтизъм. Все едно аз, който не съм политик, да се изправя някъде и да държа речи и проповеди за някаква позиция. Използвам възможността на всичките военни и невоенни, на всички униформени и неуниформени български войници, от най-малките до най-големите, да им честитя празника на Свети Георги.
Милослава АНГЕЛОВА

Какво се случи с Македония, докато "българите бяха заети със себе си"

Дневник | 05.08.2017
При посещението си в Скопие за подписване на Договора за добросъседство външният министър Екатерина Захариева и министърът на отбраната Красимир Каракачанов се отбили, един след друг и за кратко, при един местен журналист, който от десетилетия нарича себе си "българин". Само три месеца по-рано Перев, потърсен от български медии след безредиците в парламента, каза, че чуждите дипломати в македонската столица не можели да разберат къде е България в кризата и защо не заема по-активна роля. Журналистът, чийто живот и кариера са белязани от корените му и желанието му да ги отстоява, обаче си тръгнал от двете срещи убеден, че ще дойдат и по-добри времена за българите в Македония.

Пълен текст

Ами сега на кѫде?

Г.Младеновъ | 04/08/2017 г.
Договора за запазване на бившата Югославска република Македония се подписа на 1 Августь 2017 година въ градъ Скопие! Сега вече оставътъ, прикъзкитѣ какъ ще вървимъ напредъ съсъ сръбскитѣ стипендианти, които управлявътъ Вардарска Македония! Какъ ще се пренаписвътъ учебницитѣ кѫдето пише, че ние смѣ окупатори на Македония а не освободители, каквито ми сѫ били сърбитѣ, следъ втората свѣтовна война! Какъ ще поглъщатъ написаното въ устава на БМОРК ,че само българи имътъ право да членувътъ въ този комитетъ, чийто автори и основатели сѫ Георги Петровъ и Георги Делчевъ? Какъ тѣзи даскълчета, които си изкарваха хляба като фалшифицираха българското минало, ще живеятъ при новитѣ обстоятелства? Какво и за какво ще плащътъ на Блаже Ристовски, чието герой Кръсте Мисирковъ и Димитъръ Влаховъ презъ есента на 1914 година сѫ писъли писма до Русия и искали да прикачвътъ Македония къмъ България? Какъ ще обеснявътъ сръбскитѣ агенти въ България, че тѣ сѫздатели на днешната “македонска“ нация и какъ ще обеснявътъ на брата българинъ, избиванията на българскитѣ комити следъ Сеп.1944 година по Македония и България? Ще има доста да си кажътъ сръбскитѣ агенти отъ Македония и България? Ние ще чакаме, но успехъ отъ този договоръ за сега не очакваме. Ние отъ Торонто виждаме успеха само въ разделянето на Македония между Албания и България!

Владо Перев: След договора дълъг път чака и България, и Македония

БГНЕС | 02.08.2017
В договора има и една добавка за две комисии. Едната ще разглежда историческите и политическите процеси в двете републики, образованието и т.н. Втората е икономическа, за която сега няма да говоря. Въпросът е кой ще бъде в тези комисии. Моята оценка е, че в Македония няма историци и политици, които ще приемат задачата да извършат макар и най-малка, елементарна ревизия на македонската история. Ние тук живеем в определени заблуждения – и за себе си, и за другите. Мислим, че сме най-стария народ на света, най-великия, с най-старата азбука и т.н. Всичко това се отнася до политическата ситуация, в която се намира Македония. Защото другите знаят за какво става дума. Когато се говори че ние, македонците, сме два милиона, трябва да се знае, че ние сме един милион – другите са от други етнически групи. И че вече почти 200 - 300 000 македонци са се изселили от Македония. Същественият проблем е в историята. Според историците и в Македония, и в България, подкрепяни и от Белград, и от Съветския съюз, говореха за „великата“ Крушевска република. Историците в Македония, а и някои в България, няма да приемат факта, че въобще не е имало република?! Там, в Крушево, е имало една местна власт, в която са се събрали трите общности – гръкомани, българи и власи. Няма манифест, днес това е само една комунистическа фантасмагория, на която в Македония се кланят. Имаме и други залитания. В единия ден в Букурещ отпаднахме от НАТО, на другия Никола Груевски започна да вдига паметника на Александър Македонски – да впечатли обикновените граждани, и да уплаши чуждестранните дипломати, само че не се получи нито едно от двете. Всъщност, връщайки се към историята, Илинденското въстание, е само една малка битка. Ние – българи и македонци сме вървели столетия заедно. Македонският народ има своите специфични особености. Когато един малък народ стигне до положението да се убеждава че е велик, последиците върху бъдещето са много сериозни. Когато имаш десет души със странни виждания сред 10 000 разумни, нещата не вървят добре, с тях не можеш да разговаряш, няма място за дискусия. Проблемът е, че този народ вече сто години е научен да говори особено, че на народа някой му е подменил чипа – че да бъдеш българин е нещо срамно и позорно. Това е проблемът на македонския народ. Като всички македонци имам за договора две мнения. Едното е, че договорът трябваше да бъде подписан. Защото трябваше да бъде намерено решение на позицията - нито риба, нито рак. От друга страна България е мека с това, че е изпълнила националните и националистическите желания на македонците. Но има и хора, които са препатили от миналия режим. И те са на мнението, че България трябваше да води една твърда, остра политика, на открито неприятелство. Мен животът ме е научил, че македонецът разбира само от сила. Никой никога не се е разбрал с добро с македонците. България влезе в схемата, че сме братя, че сме един народ. Това е така. Но и в семейството едно-две от децата не работят заедно с другите. Затова един по-твърд курс щеше по-рано да даде резултат. Но сега е това, което е. Да се върна на комисиите. Тези хора, историците, няма да решат нищо. Докато тук е старото поколение, положението между България и Македония няма да се подобри. Има хора, които цял живот са градили кариера чрез класически антибългарски шовинизъм в Македония. И да се очаква тези хора да сменят мелодията? Трудно ще стане. Може да стане с пари или с повече пари, защото те и за пари са свирили тази музика. Знаете ли, че от цяла България нито една телевизия, нито една медия няма кореспондент в Македония? Аз съм единственият на договор. Това не е само незаинтересоване от положението в Македония. Това е една вкоренена политика, че ние не сме важната част за българското общество. А тази политика е погрешна. Поне част от българските медии трябва да имат кореспонденти тук, които всеки ден да ходят и да нападат македонските министри. Всеки ден ще поставят неприятни въпроси, за това, че техните деца се образоват с български паспорти. Оттук насетне следва много дълъг път, изпълнен с препятствия. Път, по който винаги ще се намери някой, който да постави спънка. Не че няма концепция как да се развиват българо-македонските отношения. Мисля, че не искат да има. Защото ако има работен план, ще се започне: хайде първата точка, хайде втората… Ние не знаем сега за какво ще се говори в учебниците по история. Дали там ще пише, че Тодор Александров и Ванчо Михайлов са македонци или българи. Да не говорим за Гоце Делчев. Дали ще започнем да говорим от Крушево, или от втори август 1944 г., или оттук насетне? Проблемът ще бъде много, много сериозен. И имам мнение, че историците лично, между себе си – както и политиците, ще си изпият ракията, ще се договорят и ще излязат с противоположни позиции и ще кажат: „Ще се видим следващия месец“. Мисля, че ще има некоректна игра и от едните, и от другите.

------------------------------------------

Владо Перев е македонски журналист, работил е в Македонската национална телевизия. Анализът е направен специално за БГНЕС.

За първи път честваме заедно с Македония Илинденско-Преображенското въстание
Владо Перев: След договора дълъг път чака и България, и Македония

За честването на Илинден

2 август 2017 г. | Владимир Перев
Илинден никога не е бил толкова честван и никога не е било толкова положителни и умирителни тонове на самото честване, никого не е имало толкова много оптимизъм и добри очаквана. За първи път в колективната памет на българския народ, празника мина без груби нападки на България, без дисонантни тонове около тълкуването на общата ни история в близкото минало.
Премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев честваха Илинден в църквата Св. Спас в Скопие, където положиха венци на саркофага на Гоце Делчев, незабравими син на македонската борба за свобода, борец за правата на българите в Османската империя. Преди църквата, след интонирането на двете химни македонският премиер Заев проведе вдъхновен и оптимистичен говор, какъв то никога до сега не се е държал на македонските пространства, специално никога преди делегации и медии от България.
Председателката на парламенти Талат Джафери говори на Мечкин Камен на честването в Крушево. В един отмерен говор, той посочи добро бита от споразумението с България и европейските перспективи на Македония.
Македонският премиер Георге Иванов подаде цвете на паметник на първия македонски Президент Методи Андонов-Ченто, на градския площад в Скопие. Това бе и единственото честване в страната, където се постави и венец от политическите и дипломатически органи на Руската федерация в Македония.
Общото впечатление е че, честването на Илинден в Македония премина в оптимистични тонове, нещо което не е можеха да нарушат ни повечето македонски медии останали сеоще под контрол на ВМРО-ДПМНЕ и лично на бившия премиер Груевски.

България и Македония подписаха Договор за добросъседство
Договорът за добросъседтство ще остави младите на Балканите

ЕК приветства договора между България и Македония

Положителна реакция от Брюксел. В изявление на върховния представител на Евросъюза за външната политика и сигурността Федерика Могерини се казва - Европейският съюз приветства подписването на двустранния договор между България и Бившата югославска република Македония.
Могерини подчертава, че договорът показва решимостта на двете страни да преодолеят двустранни въпроси и е вдъхновение за целия регион.

Кабинетът одобри текста на Договора за добросъседство с Македония
Владимир Перев и Тодор Чепреганов в "Само истина"

"Българите в Р Македония да бъдат градивен елемент в Конституцията на държавата..." твърди Владимир Панков, председател на Асоциация "Радко"

Брой 6, 2016 г. | Списание “България Македония“
Владимир Панков е роден през 1954 г. в Охрид. По образование е икономист. Работил е известно време в Швейцария. След разпада на Югославия, заедно със съмишленици, създава Организация на българите в Р Македония, носеща инициалите на историческата ВМРО. Това става през 1993 г. Организацията не получава официална регистрация, а Владимир Панков е арестуван няколко пъти, бит и малтретиран заради това, че изповядва българската си национална принадлежност. На 30 юли 1996 г. по­лучава български паспорт. Поканен от известния австрийски лингвист професор Ото Кронщайнер на симпозиум в Залцбург, той е задържан на летището в Скопие и българският му паспорт е отнет от полицията. Обявената от него гладна стачка завършва с връщане на документите за самоличност и идването му в България, където престоява до 1998 г..
На 27 октомври 2000 г. той създава Сдружение на граждани "Радко", което е представено официално в хотел "Холидей ин" в Скопие, съпътствано от хвърляне на димки и други провокации. По-късно Сдружението е обявено за противоконституционно от македонската съдебна власт. През 2008 г. "Радко" печели делото в Съда по правата на човека в Страсбург, срещу Македо­ния.
От тогава до днес опитите на Владимир Панков за озаконяването на Асоциацията на граждани за запазване на идентичността на българите в Р Македония "Радко" - Охрид не бяха един или два. Най-после, Асоциацията е регистрирана от Централния регистър на Р Македония, което е атестат за борбените качества на нейния председател.

Пълен текст

 
Hosted in Toronto by Macedonian Tribune
Назад към съдържанието | Назад към главното меню