Отиване към съдържанието

Главно меню:

ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪ ИНТЕРНЕТЪ СТРАНИЦАТА НА МАКЕДОНСКА ТРИБУНА!

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 176 - 2018 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 176 - Year 2018

ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪВЪ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ


Черквата Света София - Охридъ

Македонио, ако тѣ забравя езикътъ ми да онѣмѣй!
Г. Младеновъ 26/04/2018 г.
Така се посрѣщаха делегатитѣ, по врѣме на конгреситѣ на МПО и си пѣеха забранената песень  “Орли се виѣтъ надъ Куманово” и това показва, война ще има! И пѣещитѣ пѣеха, кажи бѣ Ванчо Михайловъ чия земя е Македония, тамъ живѣятъ само българи, а между тѣхъ сѫ сръбски шпиони! Цѣла Европа стана свидетель, че Македония е българска. Когато ние пѣехме тази песень въ моята поробена отъ сърбитѣ България и Македония, още нѣмаше българи!
И така ние продължавахмѣ съ другата песенъ „Замисленото на Бабуна чело, напомня намъ несвършеното дѣло!“
Сѣга нещата сѫ промѣнени и ние се будалкаме, че ще празнуваме 1000 години отъ превръщането на Охридската Българска Патриаршия  въ Охридска Епископия, която е на Охридъ и цѣла България. Това което пише въ тази грамота на Василий Вулгароkтоносъ сега се премълчава отъ сръбскитѣ попчета въ Вардарска Македония! Сѣга  ще видимъ, дали ще бѫде споменато въ черквата „Свѣта София“ презъ врѣме на молитвитѣ на 25  Май 2018 г. Пѫтятъ на Второто българско възраждане, ще бѫде много труденъ и миниранъ отъ децата на Стоянъ Новаковичъ, Тито и Лазаръ Колишевски!
Пъзарлъцитѣ между гърцитѣ и децата на Тито македонски, нѣма да сѫ толкова лесни, колкото си  мислятъ, приятелитѣ на гърцитѣ и сърбитѣ отъ Европа?
Въ самата Вардарска Македония, сръбскитѣ даскалчета усилено македонизиратъ нашето българско минало. За примеръ ще дадемъ, онова което е написано въ първия сръбски вестникъ на Македония /от 24 Априлъ тази година/ за  дипломатъ Димитъръ РИЗОВЪ!  Защо така се фалшифицира нашето българско минало!?  Никой нѣма смелостьта да го напише! Премълчава се българското минало и ни се представя за македонско!
Проблемътъ днесь е, да се запази  натрапениятъ сърбо-македонизъмъ отъ сърбитѣ следъ 1944 година! Кого лъжатъ тѣзи сръбски даскалчета, не знамъ?!
Сѣга когато на г-нъ Заевъ съветникъ е братъ Любе., сигурно той ще му каже, че е врѣме да кажатъ на гражданитѣ на Македония, че тѣ сѫ българи!
България празнува Деня на българската просвета и култура
За първи път България и Македония честват заедно 24 май в Рим
Иван Николов: Непресъхващ извор на всички български рождества
24.05.2018 | БГНЕС
Може би историята на България щеше да бъде съвсем кратка, ако не бяха те – Солунските братя. Днес, след повече от единадесет столетия, продължаваме да преоткриваме истината, че наред със светците и ореолите им, светите символи на тяхната азбука са заличили племенната вражда, родили са братството и един духовно обогатен народ, че те са нашето самочувствие, изконният първоизвор на българския дух, съхранен, въпреки трагичните превратности, в псалтири и евангелия, в пергаменти и кожи. Наред с чувството към Бога, така и преклонението пред Светите братя Кирил и Методий е религията на българина. В църкви и манастири неговите очи са търсили както разпнатия Исус, така и близките на сърцето му образи на Първоучителите. Свидетел пред историята за корените на това чувство става не друг, а византийският архиепископ Теофилакт, автор на Пространното житие на Свети Климент Охридски:”... Закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие” – пише той за изгонените от Моравия ученици на двамата братя. И по-нататък: „Като пристигнали при Борис, те били приети с почит...”  Обвито в религиозния реквизит, това чувство пулсира с живия трепет на народните възжделения през вековете. То е непокорство пред поробителя, стремеж към свобода, жажда за творчество. Житията, молитвите, похвалните слова са литературните жанрове на Средновековието. Днес трябва да воюваме със себе си, със собствения си консерватизъм и предубеждения, когато посягаме към страниците на тези творби. Достатъчно е само да се абстрахираме от религиозната атмосфера, за да ни лъхне живо човешко чувство, богато образно мислене, дълбок демократизъм: „Просещ - твойто мощно слово, дай ми. Ръце вдигам да получа мъдрост, сила... Опази ме ти от горда злоба фараонска, изцели ме. Дай ми херувимска сила шестокрила... ...Да опиша чудесата твои вдъхновено. ...Що учителите двама, вечно юнни, начертаха...Да направя явно твойто слово за народа...”
В писмо до велетрийския епископ Гаудерик, някъде между 879 и 882 година, ватиканският книжовник Анастасий Библиотекар не скрива преклонението си пред Константин Философ –Свети Кирил. Нарича го „мъж с апостолски живот”, „дивен философ”, ”премъдър мъж”. Между другото в писмото му четем още: ”...Но има и две негови съчинения, а именно „Кратка история” и „Похвално слово”, преведени от нас на език, който е твърде груб и отстъпва много на яснотата на неговото красноречие...” Това писмо е един от малкото автентични документи, свидетелство, че у Свети Кирил полемикът, философът, поетът, стилистът съвсем не се побира в каноничните рамки, стеснени до крайност от средновековните разбирания за Бога, за човека и за творчеството.Така стигаме до истинския смисъл на знаменития диспут с триезичниците във Венеция – защита на вярата, на езика, на народността, на нейното право на свободен духовен и културен живот. *** Днес, когато Българската православна църква, като Църква-майка е призвана да събере в лоното си низвъргнатите с десетилетия свои чеда, спокойно би могла да потърси мощ и в делото на Солунските братя. Български отци, не свети ли в препатилите ви души подвигът на Константин Философ – Свети Кирил? Забравихте ли думите на житиеписеца му, че във Венеция триезичниците се нахвърлили върху него като „ врани на сокол”!?Уплашихте ли се преподобни братя, Вие, нашите духовни водители от враните, стръвно накацали по камбанариите на прадядовите ни църкви и параклиси, вие, соколите на нашата вяра!?Защо не забелязвате протегнатите ръце на нашите братя и сестри от Македония? Вие знаете много добре, не канонът е който ви спира, погледнете в душите си и изхвърлете оттам червея, който прогризва повелята да бъдем смели и решителни в името на Божията правда. Чествания за 24 май има в цялата страна Чествания за 24 май има в цялата страна.
За нас култът към Първоучителите е култ и към словото. Знакът за равенство между тях е знак за вечността на един народ, приел „свето причастие” на своята самостоятелност. Този култ изтръгна езическите поверия в Тангра и Перун и покрай необозримата духовна мощ на Християнството намери живо превъплъщение в преклонението към новите идоли – буквите. Тяхното настъпващо войнство разби непробиваемата броня на фарисейските лъжеучения и завинаги свърза Първоучителите с името на нашия народ. Хронистите са отбелязали, че това е станало по времето на българския княз Борис и цар Симеон, на византийския император Михаил, на патриарх Фотий и на папа Адриан II. Всяка година на 24 май светлината на тази победа залива България и чрез неизмеримата съкровеност на един стих - „Върви, народе възродени...” ни връща към святото дело на Солунските братя – непресъхващият извор на всички български рождества.
---------------------------------------------------------------
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.
Присъда на Никола Груевски за "Танк"
23 май 2018 г. | Владимир Перев
В съдебната палата, Основния съд в Скопие издаде присъда от две години затвор за обвиняемия Никола Груевски, в процеса под кодово име "Танк" заради злоупотреби на служебната позиция при доставките на бронираното превозно средство марка "Мерцедес" за нуждите на македонското правителство. Тогавашният пък ръководител на покупната служба на Министерството на вътрешните работи, който е сътрудничил в делото и е извършил доставката на незаконен начин е осъден на шест години и шест месеца затвор. Бившият премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски не е присъствал на произнасянето на присъдата, а нямаше разяснения, нито къде е, нито защо отсъства.
Това е исторически момент за Западните Балкани, премиер да бъде съден за злоупотреби на своите функции и за постигане на лични икономически ползи в резултат на договори за доставка на неща с по-висока цена от обичайната.
Решението бе произнесено под силна полицейска защита, а членовете на ВМРО ДПМНЕ демонстрираха пред съда ...
Парламентарна комисия по политиката на българите в чужбина
21 май 2017 г. | Владимир Перев
В залата на българския Културно информационен център в Скопие, се проведе среща между представители на парламентарната комисия по политиката на българите в чужбина, при Народното събрание и представители на българската народност и политическите организации на българите в Македония. Председателят на комисията Андон Дончев, заедно с членовете, Борис Ангелов, Танер Али, Веска Ненчева, Александър Симов, Емилия Станева и Красимир Събев, в дългата и изчерпателна дискусия отвориха почти всички проблеми с които се среща българската народност в Македония, както и разглеждане на политиките на двете страни, България и Македония по отношение на правата на човека, медийната политика, инвестиционните въпроси и др.
Срещата беше оценена като полезна, с обещания, че тя ще стане редовна, като консултативен орган, който ще работи за подобряване на човешките права в Македония.
Присътен на срещата бе и Спас Ташев, съветник на Комисията, който същевременно е и единственият инициатор и главен организатор да се проведе тя, до сега, единствената консултативна среща между македонските българи и съответната парламентарна комисия. Една от важните задачи на самата среща бе че, за първи път пред българската политическа общественост се представи нов, единен политически субект в Македония, който в рамките на защитата на човешките права, ще се грижи и за правата на българите в Македония. Това е партията, в основание, ГДУ-Граждански демократически съюз, а нейният председател Петър Колев пред присъстващите направи доклад, в който ги каза целите и задачите на партията.
На срещата не присъстваха представители от българското посолство в Скопие, въпреки че бяха надлежно и своевременно поканени.
"Илинденска Македония" ... раздяла с илюзии или среща с български корени?
20 май 2017 г. | Владимир Перев
Трябваше да минат 24 часа, за да стане ясно, че приемането на името "Илинденска Македония" няма да може така лесно да се случи. Освен подкрепата от българските министри Красимир Каракачанов и Екатерина Захариева, който навлязоха в българския характер на Илинденско-Преображенското въстание, начално договореното име между премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас, предизвика противопоставяне, както в Македония, така и в Гърция.
Македонската опозиция отхвърли предложението "Илинденска Македония" с мотива, че това име е началото на приемането на формулата ерга омнес който се отнася и за вътрешно използване, както и че те са против всякаква промяна на Конституцията, а македонският президент Иванов каза, че нещата не му е ясни и че иска писмена информация.
В Гърция лидерът на Неа демокрация Кириакос Мицотакис застана срещу прилагателното Илинденска с коментар, че това е найиредентистичната формула в полза на Македония и отваря нови апетити към Гърция, а Евангелис Венизелос предложението оцени като "въплъщение на иредентизъм".
Стана очевидно, че и двамата премиери и Ципрас и Заев не я познават добре освободителната борба на македонските българи, че въстанието не е само "Илинденско", както те си мислят, че е Илинденско-Преображенско, че въстанието се развива на цялата територия на Османската империя, където живеят българите, че не знаят и за славата борби и освобождението на Наваска и Клисура, които днес са намират на територията на Гърция. Там също е имало местно редактирана востаническа власт, нещо като самостоятелно управление... това, а и много други неща около самоличността на българския характер на въстаналият народ, определи реакциите на Мицотакис и Венизелос, двамата със солидни семейни и лични познания на гръцката история.
Оценките в момента се, че всички пътища на Македония към някакво евентуално споразумение с НАТО и Европейския съюз са затворени, а бъдещето на държавата е още по-неизвисена ... това до толкова повече, че крайните леви елементи в държавата, задоени с наследеният Коминтерновски дух, възпитани в югославски антибългаризъм сега демонстрира в цялата страна с искане за прекратяване на преговорите, винаги с руски знамена. Руското влияние в македонската антиевропейска политика и антибългаризмът стават ежедневие на македонския политически театър.
Македонската разузнавателна агенция
13 май 2018 г. | Владимир Перев
За първи път в своята 25 годишно съществуване, македонската Агенция за разузнаване представи доклад за работата през миналата година, а същия, в съкратена форма е разсекретен и публикувани в медиите.
В началото на доклада се казва, че "Македония миналата година е била цел на хибридни заплахи в няколко ключови моменти, специално при събитията около смяната на властта и в отношенията със съседите." ... нещо което на косвен начин посочва актьорите на сръбското разузнаване в Македония и активното им участие в миналогодишноте парламентарни инциденти на 27 април.
Същевременно, пише в доклада, разузнавачките приоритети са насочени към деструктивното влияние на външни сили, които чрез медиите политически инсталации в страната и в региона, са се опитвали да повлият на гражданите и да изградят негативна представа и да проектират анти-западен, т.е. срещу НАТО и ЕС, отрицателно възприятие.
В доклада се говори и за имигрантска криза, международния тероризъм и радикализъм, но всичко това е само придружаващ елемент към ясното осъждане на политиката на все още неименуваните Сърбия и Русия и тяхната отрицателна роля на македонския политически театър.
ИЗЛИЧЕНОТО СЛОВО НА ЙОРДАН БАДЕВ
Виолета Радева
Йордан Бадев е роден на 25 февруари 1888 г. в Битоля - най-западния край на българската земя, ключа към Македония, както сам определя родния си град в едноименна статия. От ранното си детство е закърмен с националноосвободителните борби на най-мъченическата част от нашия народ и това предопределя голямата тема в живота му - освобождението на многострадална Македония. В книгата си със спомени "От ранно детство" (1928 г.) той разказва за неотразимото влияние на учителя по математика в Битолската гимназия Даме Груев върху юношеската му душа. За революционера с "пронизни очи", за човека със "себеотрицание и вяра в светостта на делото" Бадев ще напише след години великолепна книга, напълно непозната на нашите съвременници.
Македонско-българска комисия за решаване на исторически въпроси
10 май 2018 г. | Владимир Перев
Необходимо бе българската страна да обяви състава на своята комисия, която ще води преговорите с Македония по въпросите на общата ни история, за да се разбере, че и в Македония има подходяща комисия. Македонската комисия брои седем членове: академик Драги Георгиев оглави комисията и е специалист по история от османскиот период, историка Ванчо Георгиев един от най-големите познавачи на периода на революционните борби и ВМРО, проявявал са като фронтмен на македонизирането на историята от 19 и 20 век, иначе близък до бившият министър-председател Никола Груевски.
Антрополога Любчо Ристески, френски възпитаник, османиста Петър Тодоров, както и Дарко Стоянов, специалист по древна история и средновековието, също докторант в Париж. Историкът Александър Литовски е специалист по въпросите на Втората световна война, но и за Гражданската война в Гърция. Член на комисията е и Любица Спасовска която е професор в Университет в Великобритания и която е неизвестна на македонската общественост, но и на научните кръгове в държавата.
До сега не се знае каква ще бъде методологията на работата на комисиите, како ще се отварят и решават въпросите, но повечето македонисти и етнолози смятат, че комисията и самата идея са мъртви още в самото начало и че е невъзможно да се постигне дори елементарно споразумение по основни въпроси. В допълнение към това говори и фактът, че професорът Тодор Чепреганов открито отмени участието си в комисията, заради различните позиции между него и сегашната македонска власт.
Нима искаме онази Европа на ужасите?
Александър Андреев | DW | 09.05.2018
Животът в мир и благоденствие е станал нещо толкова естествено, че мнозина забравят колко страшно е обратното: война, глад, ужаси. Именно това трябва да си припомнят хората, които се пенят срещу европейските достижения.
„Искате ли тоталната война?“ - това крещи Йозеф Гобелс през 1943 година в една своя легендарна реч, която има за цел да мобилизира германците пред лицето на грозящата ги военна загуба. Защо се сещам за този истеричен крясък на Гьобелс тъкмо в деня, когато Европа празнува мирното си възраждане след една ужасяваща война? Ами защото днес популисти, националисти и криптофашисти из целия континент крещят същото. Да, разбира се, не го крещят дословно. Пенят се за национален суверенитет, против бежанци, мигранти и всичко чуждо, против Истанбулската конвенция и еманципацията на хомосексуалните хора, против толерантността, против европейската солидарност, против общата валута… Списъкът е дълъг, но ако го разшифроваме, под черта остава една дума: война. Голяма част от тези хора навярно не си мислят, че искат точно война. Но ако биха се замислили, ако можеха да се замислят, веднага щяха да разберат, че призивите им водят европейците с големи крачки към нова катастрофа.
Разберете: Европа ни дава нещо безценно
И така: Нима искаме тоталната война? Нима искаме децата ни да мрат като мухи по фронтовете, където ще влязат в действие високотехнологичните оръжия на 21-ви век? А после техните деца отново да събират тухли от разрушените си къщи, да гладуват, да измират от епидемии?
Може би тази опасност ви се вижда преувеличена. Но по същия начин десетки милиони европейци и техните политици преди Втората световна война години наред вярват, че опасността от Хитлер е преувеличена. Че, видите ли, той просто иска да възстанови една историческа несправедливост и да създаде нов, по-напредничав ред в Европа. А и тайничко симпатизират на неговия изтребителен антисемитизъм - точно така, както днес мнозина симпатизират на прикрития расизъм, който надига глава в отношението към малцинствата и мигрантите в Европа.
Ако мислите, че в днешна Европа вече не могат да избухват войни, припомнете си какво стана съвсем наскоро в бившата Югославия. И се замислете дали онези кръвопролитни войни щяха да избухнат, ако югославяните членуваха в ЕС.
Поуките от миналото
Някои ще кажат, че Западът насърчи разпадането на Югославия. И това донякъде е така. Но целта му тогава беше да се предотврати касапницата, която изглеждаше неизбежна, след като Слободан Милошевич пое безкомпромисен националистически курс. С две думи: в дъното на югославските войни от 1990-те години беше отново национализмът.
Национализмът, който през 19-ти век в Европа се ражда като дете на либерализма. Тъкмо този национализъм, който тогава въплъщава желанието на народите за свобода, демокрация, справедливост и напредък, сега е на път да извърши отцеубийство. И да унищожи не само либералните идеи, но и небивало дългия мир в Европа.
Въпреки това: Честит Ден на Европа!
Грандиозен военен парад за Гергьовден
С водосвет беше отбелязан Деня на храбростта
Среща Иванов - Радев
06.05.2018 | 24 Новини
С изпълнението на македонския и българския химн, както и на литургията на главата на македонската църква, г. Стефан бе отдадена почит на българските военнослужещи от повече войни погребани в Ново село-Струмишко.
Радев в обръщение към присъстващите отбеляза отношенията между Македония и България вървят в правилната посока.
"Активните действия за сближаване и засилването на сътрудничеството между нашите страни се подобрява от двете страни на границата и това е най-силният сигнал, че вървим в правилната посока" - каза Радев
В Деня на храбростта и Българската армия на гробищата в Ново село присъства и евродепутатът Андрей Ковачев, който отправи критика към Иванов, но и българските свещени лица, които не са били присъстващи на проявата, която трябва да обединява народите от двете страни.
"Има един страх от съвместно отбелязване на общата история, това е тъжно. Тъжно е, че македонският президент не намери сила да дойде тук и за представители на българската православна църква "- каза Ковачев.
Венци и цветя пред паметника на загиналите български войници положиха представители на Националната гвардия на България, военни аташета, посланици, представители на местната власт и граждани от двете страни. Радев от Ново село с хеликоптер замина за Дойран, където с Иванов имаха работна среща при закрити врати.
55 години от пленума за Македонския въпрос
Атентатът на 20 век
A Short Video About Bulgaria
75 години от спасяването на българските евреи
Македония подхвана югославската песен на нов глас – това е път за никъде
Заев трябва да признае „българския период“ от историята на македонците
Николай Василев* | Faktor.bg
„ Претопляне на вчерашния обед” - така се наричаше новелата на на Миле Неделковски, известен македонски писател, с осъзнат български произход. В нея се разказваше за мъчителното откъсване на македонците от българската етно-национална цялост.
Вчерашното изказване на премиера Зоран Заев пред БТВ: „Ние делът на тази историческа Македония, която е в България, го признаваме като български дял и тук няма никакви дилеми“, не спомага за намирането на общ език с България, но и намалява шансовете за решаване на спора с Гърция. "Ако погледнем исторически къде е била тази историческа Македония, има един дял в България. Има един дял в Гърция! Ние сме само една част. И това е факт – ние сме горния дял, северния, Вардарския дял", заяви Заев, след което добави, че част от населението на Пиринския край се определяли като македонци и това било тяхно право.
Казано най-общо, въпреки всички жестове направени от правителството на Заев, няма значима промяна в „голямата картина“ на самопредставата на Македония за себе си.
Според него, както и според повечето школувани в Титова Югославия и в независима Македония, през вековете съществувала „историческа Македония“, нейното основно население се определяло като македонци, които векове наред си говорели на македонски език. Части от тази страна и този народ попаднали в в Гърция и в България (един вид станали жертва), но днешна демократична Република Македония нямало да оспорва границите...
Проблемът на тази картина за света, е че е исторически невярна! "Историческа" Македония е имало преди повече от 2000 години. Опитът на съвременна Македония да се представи като неин продължител предизвика „спора за името с Гърция. Решаване на спорните проблеми на Македония със съседите не може да се постигне чрез „нереципрочен договор с България“ (какъвто, ако приемем че описаната картина е вярна, наистина би бил договорът "Борисов - Заев"), или дори чрез промяна на името!
Нужен е не "компромис", а катарзис! Проблемът не е в името, а в смисъла, който му се придава! Със своето изказване Заев повтаря старите тези и това е път за никъде!
Това, което той като лидер трябва да признае е не "българския дял" от територията на "историческа Македония", а „българския период“ от историята на Македония. Т.е. да заложи целия си авторитет и да обясни на своите съграждани, че всички данни признати от световната наука посочват, че в продължение на поне 1000 години основното население на "географска" Македония е било българско (в смисъла на съответното време. Българин от 19 век няма как да е същото като българин от 21 век, но това важи за всички нации). В училищата на Македония трябва да се учи, не че "България е поделяла Македония със съседите си", а че е влизала в отчаяни войни, за да не остави своите сънародници под тежка чужда окупация. Че голяма част от населението на Македония е напуснало своите домове и се е отправило към свободните части на България, за да съхрани своята българска идентичност.
Но че в условията на тормоз, безсилие и отчаяние, а и не винаги адекватна политика на София, повечето от останалите извън българските предели са поели по пътя към създаване на своя идентичност. След Втората световна война те са кодифицирали свой език на база на говори, които дотогава са се определяли от говорещите ги като български. Това няма да направи нито съвременния македонски народ, нито съвременния македонски език по-малко реални. Приемането на географското име на територията не е уникално за Македония. Безброй народи формирани през 20 век са преминали през тази еволюция. Сещам се за австралийския народ.
Само приемайки историята каквато е Република Македония и македонският народ могат да намерят своето достойно място на Балканите, в Европа и в света. Всичко друго би било само опити за „претопляне на вчерашния обед“, което няма да доведе до пробив в отношенията на младата република с нейните съседи и до нейната интеграция в Евроатлантическите структури.
* Николай Василев е политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение.
МАКЕДОНИЯ В  НАТО?
25 април 2018 г. | Владимир Перев
Колкото повече наближава денят, когато Македония евентуално ще реши проблема с използването на името Македония с Гърция, а чрез това си отваря пътя към европейската интеграция и пълноправно членство в НАТО, толкова повече Русия води дипломатическо-военна реторика към Скопие. От Факултета по сигурност, руският посланик Шчербак, без дипломатически ръкавици заяви, че НАТО работи на принципите на мафията и Русия сериозно препоръчва Македония да поддържа позицията на неутралитет, да отстъпи от приемането в НАТО, за да се избегне отчета, на, както той каза, по линията на огъня, която идва от западните сили. НАТО не е елитен голф клуб, нито миротворческа организация, каза Шчербак, а мафиотска структура, а ние предлагаме братския македонски народ да остане извън тази организация.
В Сараево пък в Босна и Харцеговина Валентина Матвийенко, председателката на горната камара на руския парламент заяви, че приемането на Черна гора в НАТО бил незаконен и против волята на мнозинството в Черна гора, че и в Македония мнозинството е против НАТО, така че това води към дестабилизирането на държавата и на целия регион и по този начин присъединяването на Македония към НАТО бе смятано за опасен експеримент.
Македонските анализатори твърдят, че заплахата на Русия към една малка държава като Македония е само стерилна военна реторика, израз на безпомощност на руската държава за нейната роля на Балканите, като провал да се намери мястото в европейското общество.
ЩЕ ИМА ЛИ НОВА ВОЙНА ЗА КОСОВО?
(ОПИТ ЗА ДИСЕКЦИЯ В СУМАТОХАТА И СТРАСТИТЕ МЕЖДУ БЕЛГРАД И  ПРИЩИНА)
Иво Иванов - телевизионен журналист и историк
ТРУДНОТО НАЧАЛО НА НОВАТА 2018 г.
Поради ортодоксалното 13 дневно разминаване между Грегорианския и Юлианския  календар новата година в Сърбия започна както винаги на лек забавен каданс. Реално 2018 г. настъпи в полунощ между 31-ви декември и 1-ви януари. Както винаги ритуално влизането в сила на Новата година в страната се проточи до отминаването на старото Рождество Христово на 7-ми януари и на „старата Нова година” на 14 януари. В този промеждутък от безкрайни празници, в пастирско напътствие пред телевизия „Храм” сръбският патриарх Ириней, далеч от рождественския дух се изказа по редица наболели сръбски политически въпроси. Русия се споменаваше, като манна небесна във всяко второ изречение на светлейшия патриарх. Съседните страни бяха подобаващо обругани, включителн бяха охулени Българската православна църква и търсещата признание македонска Охридска архиепископия. Около 50-тата минута на режисираното интервю Ириней Белградски се произнесе и по ключовия за сърбите косовски въпрос. Питането на взимащият интервюто протойерей-ставрофор Стоядин Павлович бе:
-„В преговорите в Брюксел се засяга статута на Косово и всички притежания
които имаме като Сърбия и нашия народ в Косово и Метохия. В Сърбия започнаха изяви  и вътрешна дискусия на различни нива, икономисти, политици, спортисти, всички институции говорят и говорят за своите разсъждения. Какво ще отговори сръбската църква на въпроса по тази тема във вътрешния диалог, ако се стигне до търсене мнението на църквата за Косово и Метохия?
ПЕТЪР СТОЯНОВ: БЪЛГАРИЯ СПАСИ 48 ХИЛЯДИ ЧОВЕШКИ ЖИВОТА ВЪВ ВРЕМЕ, В КОЕТО НАЦИИ, НАРИЧАЩИ СЕ ВЕЛИКИ, НЕ ДРЪЗНАХА ДА ГО НАПРАВЯТ
10.04.2018 | БГНЕС
Спасяването на 48 000 български евреи е частта на българския народ в общата европейска цивилизация и това трябва да се помни. Това заяви президентът Петър Стоянов (1997-2002 г.) на кръгла маса, посветена на спасяването на еврейската общност по време на Втората световна война, предаде репортер на БГНЕС. Спасяването на българските евреи само по себе си е невероятен факт, но историята за спасяването им също е невероятна. "Страхът от смазващата военна машина на Хитлер се е загнездил дълбоко в българското съзнание тогава. Малко преди това Югославия е прегазена само за няколко дни. Идеята, че България може да се възправи срещу Хитлер се струва абсурдна на голямата част от българското население", каза Петър Стоянов. "Те смятат една политика, която да бъде на границата на неутралитета, която хем да позволи да си върнем земите, населени с българи, хем да не ни опозори до край. Тази политика е била и личната политика на Цар Борис III. Законът за защита на нацията е подписан през януари 1941 г. от Цар Борис III, а септември Богдан Филов, като министър-председател, подписва Тристранния пакт и България става член на Хитлеристка коалиция", коментира президентът Стоянов. Той посочи, че хората, които по-късно спасяват евреите са част и от този процес, процесът на изработване на Закона за защита на нацията, на подписването и приемането му от НС, както и одобряването от НС на подписването на Тристранния пакт. "Това прави историята за спасяването на българските евреи уникална. Тя не е история само бяла, тя е черно-бяла история, което я прави много по-истинска, отколкото блудкавите захаросани истории, които във вид на митогеми ни бяха поднасяни по време на комунистическия режим", убеден е Петър Стоянов. Въпросът, по думите му, с беломорските и македонските евреи и до ден днешен ще остане една рана в българската история. "Съгласен съм с крайния извод, че българският народ няма никакви основания да се срамува за това, което се е случило. Българският народ трябва да съжалява и с дълбока скръб да отчита този факт", смята Стоянов. Той запита какво може да искаме от българските правителства по онова време, когато в центъра на просветена Европа евреи биват изпращани в концлагери, където измират. Това се случва не само в Германия, а и във Франция и Полша. Възможностите на доброто по онова време са били изключително лимитирани, подчерта Стоянов. "Героизмът на Димитър Пешев и Петър Михалев, владиците от Светия Синод и всички останали, можеше да бъде възможен само в страна, чието население, е изконно толерантно и хуманно. Това е един от най-големите капитали на малка нация като българската", каза президентът. "Във времето, когато България кандидатства за членство в ЕС една от тезите, които поддържах е, че имаме величава култура, която не е известна на Запада, но сме спасили 48 000 човешки живота във време, в което нации, наричащи себе си велики, не дръзнаха да го направят. Това е частта на моя народ в общата европейска цивилизация и това трябва да се помни", заключи Петър Стоянов.
СТИГА ВЕЧЕ! ЕВРЕИТЕ И ИЗРАЕЛ ДА ОСТАВЯТ БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ НА МИРА!
ОТВОРЕНО ПИСМО
До
Г-н Дейвид Харис
Главен изпълнителен директор на Американския Еврейски комитет
Д-р Соломон Паси
Председател на Атлантическия Клуб в България
Копие:
До
Широката общественост чрез СМИ
РАЗМИСЛИ СЛЕД ДЕНЯ НА ХОЛОКОСТА В МАКЕДОНИЯ ИЛИ ЗАЩО СКОПИЕ И СОФИЯ МЪЛЧАТ ЗА „МАКЕДОНСКАТА КЪРВАВА КОЛЕДА„
Историята сочи еднозначно - Царство България не е било „фашистка държава”
Искането на македонската страна България да се извини за депортацията на македонските евреи трябва да върви в пакет с искането македонската страна да се извини за избиването на българите в Македония
Александър Йорданов, специално за Faktor.bg
Негово Величество Цар Борис III, Светият синод на Българската православна църква, български политици и интелектуалци, професионални сдружения, спасяват живота на всички български евреи по време на най-гибелната война през ХХ век. Това е велик нравствен подвиг и доказателство,  че Царство България не е било „фашистка държава”. Няма тоталитарен фашистки режим в България. Няма такъв и в освободената от сръбска окупация през 1941 г. Вардарска Македония. Тоталитарен режим има в България и в Македония след като комунистите вземат властта в София и Скопие. Тогава и в България, и в Македония започват репресиите срещу българите, масовите убийства, изселванията, концлагерите. Това е холокост или геноцид. Нацизмът не е извинителна бележка за жестокостта на тоталитарните комунистически режими. Тази истина и тази година не бе казана на 11 март по време на възпоменателния помен в Скопие за жертвите на Холокоста. А тя е важна, защото върху лъжата за „фашистка България” хиляди македонски комунисти и сърбомани градяха десетилетия наред „успешна” житейска и професионална кариера.  Не бе казана и още една истина.
Геноцидът срещу българите е едно от ужасните престъпления на комунистическия режим в Македония.
Той дори е по-жесток от депортацията на македонските евреи. Извинението за единия геноцид предполага извинение и за другия геноцид. След 1945 г. холокостът в Македония е антибългарски. И всеки, който се солидаризира или почита убийците на българи в Македония, става съучастник в престъпление. Това също не се каза в Скопие на 11 март. А трябваше, ако сме европейци и демократи. Не се казва тази истина и на Божик, Рождество Христово. Защото именно в дните и месеците след Коледа на 1945 г. без съд и присъда във Вардарска Македония са избити 23 000 българи, а общо 130 000 са депортирани или хвърлени в концлагери в Титова Югославия, т.е. многократно повече отколкото са репресираните от нацистите македонски евреи.  
През март 1945 г., две години след депортацията на евреите от лагера „Монопол” край Скопие, в затвора на НКВД/КГБ в Москва Адолф Хайнц Бекерле – пълномощен министър на Райха в България, признава: "По нареждане на Химлер постигнах изселването на 14 000 до 15 000 евреи от Македония и Тракия. По мое искане те бяха транспортирани в Полша. По-нататъшната им съдба ми е неизвестна." Нацистът Бекерле, който изпраща на смърт македонските евреи и признава вината си, а преди това е извършил същото престъпление и в полския град Лодз, е оставен от съветските комунисти жив, осъден е на 25 години затвор, от които излежава само десет.  Съветският съюз го пуска жив и здрав да се завърне в Германия, където получава от общината на Франкфурт обезщетение за „страданията” си в размер на 6 000 марки. Умира мирно на свойто легло през 1976 г. Но кой ще върне към живот избитите евреи и българи в Македония? Кой ще плати обезщетение на техните наследници?
Само на Коледа – 7 януари 1945 г., в Македония са избити 1 200 българи. Наричат този ден „Македонската кървава коледа”.
Българите са разстрелвани на пътя между Отешево и Охрид, убивани са по сипеите на планината Галичица. Телата им са хвърляни в Преспанското и в Охридското езеро. Зарявани са в ями. В някои населени места се ликвидират цели семейства. Репресирана е главно интелигенцията – лекари, учители, общинари, но и земеделски стопани, търговци, просто хора с българско самосъзнание. Списъците за убийствата са изготвяни от Лазар Колишевски – македонският Бекерле, който след войната вместо да бъде изправен пред съда, става министър-председател на новата „социалистическа република”.  А днес негов паметник „краси” Скопие. В „екипа” са още пратениците на комунистическия югославски лидер Йосиф Броз Тито – известните главорези Светозар Вукманович-Темпо и генерал Михайло Апостолски. Последният изверг също се доволства с паметник в Скопие. Паметник има и на Тито. Ето защо, когато връщаме паметта за депортацията на македонските евреи през март 1943 г., то би трябвало да говорим открито и за масовите убийства и депортации на българи в Македония осъществени след 1945 година. „Традицията” за едното престъпление да се говори, а за другото – да се мълчи, е престъпление. Евентуално искане на македонската страна България да се извинени за депортацията на македонските евреи трябва да върви в пакет с искането македонската страна да се извини за избиването на българите в Македония.
Когато на 11 март премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев склониха глава пред жертвите на Холокоста в Скопие,  в този жест мнозина разчетоха и с основание, искрена воля да се говори откровено за миналото. За цялото минало. Но и тази година не бяха изнесени данни за съществуване във Вардарска  Македония на съпротива срещу депортацията на еврейското население. Защо? Защото такива протести не е имало или поради други съображения? Ако е нямяло защо е нямало. Ако пък има други съображения – какви са те?
Изследователят на Холокоста Мартин Гилбърт разказва за български лекар, който спасява 23-ма евреи от Скопие. Самуел Ардити, автор на книгата "Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис III – гонител или приятел на българските евреи“ пише:  "Само българи спасяваха евреи  в Македония. Много евреи бяха предупредени и те избягаха в Албания, където на власт бяха фашистите на Мусолини. Цар Борис III прати  в Солун своя личен адютант, за да спаси македонския войвода, един от водачите на Илинденското въстание, евреина от Битоля – Рафаел Камхи."  Спасители на Илеш Шпиц – треньор на футболния клуб "Македония" (Скопие), са българите инж. Димитър Чкатров от Прилеп и Димитър Гюзелев от Дойран. И двамата са видни дейци на ВМРО. По-късно са осъдени на смърт и убити от комунистите с обвинението, че са възпитавали населението на Македония в „български национален дух”.  И нещо, което не трябва да се забравя. Нацистите депортират и унищожават евреи водени от своята „расова теория”. Македонските комунисти унищожават българи водени от коминтерновската теория, че македонците трябва да се дефинират като различен народ и различна нация, от българския народ и българската нация. И днес в Македония има псевдоучени, крайни националисти, патриотично настроени младежи,  които твърдят, че българите са „татари”, чужд народ, чужда раса. Следователно правилно са били унищожавани и репресирани. Но това е известно. Десетилетия наред „бугарашите” в Македония бяха репресирани. Управляваха сърбоманите. Нима те бяха македонци?  
Истината за „лагерите на смъртта”, за целта на депортацията на евреите, става известна едва в края на Втората световна война.
Никой в Европа през 1943 г. не знае и не подозира, че депортацията е път към смъртта, към „газовите камери” на унищожението. Депортираните са мислили, че ги изпращат в Германия като „работна ръка”. Разбира се, Ignorantia non est argumentum. Холокостът  е чудовищно престъпление. Нормалният човешки разум не го побира. Въпросът за вината е съществен. Но отговорът му не може да бъде извън тогавашната действителност. В тази действителност нито една европейска държава не успява да спаси своите евреи. Успява само Царство България. Но могло ли е нашето царство да спаси и македонските евреи? Вероятно да, ако не бяхме загубили в Първата световна война, ако след нея Македония не бе „бановина” в Кралството на сърбите, словените и хърватите, а част от Царство България. Защото България спасява цялото свое еврейско население в своите международно признати граници. Територията на Вардарска Македония към момента на трагедията не е част от тях. Германия депортира евреите от Македония като във всички големи селища разполагала свои комендатури, които пряко организират процеса. Българската администрация изпълнява договорните си задължения към своя съюзник. България е приела вече антиеврейско законодателство, но български евреи не са депортирани в Освиенцим. Но могли ли сме да направим повече от това – да спасим не само българските, но и македонските евреи? Могло ли е това да се случи  без да се рискува животът на българските евреи? Изобщо, могло ли е в това жестоко време да се спасят всички евреи? И ако е могло, защо такъв пример не са дали останалите европейски държави?
Няма виновни народи.
Българският народ не е виновен за депортацията на македонските евреи.
Отговорността и вината се носят от политиците. Те затова са политици. През Втората световна война политиците се ръководят от националните интереси и се съобразяват с „международното положение”. Кое кара например държави като САЩ и Великобритания да се договорят със СССР така, че да оставят територията на половин Европа във владение на мракобесния режим на Сталин? Нима в Лондон и Вашингтон не са знаели истината за сталинизма, за тоталитаризма, нима не са се досещали, какво ще се случи след „победата” в „съветската зона”, нима не подозират, че концлагерите в Сибир ще продължат да работят на пълни обороти, че западната демокрация, „капитализма и империализма” ще си останат основен враг на Съветите, че терорът ще бъде масов, а безправието тотално? Носят ли народите на САЩ и Великобритания вина за тази временна слепота на своите политици? Когато си изправен пред две злини то битката с едната и съюзяването с другата, не те прави невинен. След като се е стигнало до световна война няма невинни политици и държавници. Защото политиката има смисъл само,  ако народите живеят в мир. Невинни са политиците само при мир. Щом има война, смърт, разрушения, загиват хора, значи има виновни политици. И те не са само в Германия. Не са само и в България.
На защо Адолф Бекерле е освободен? Защо Международният трибунал в Нюрнберг осъжда на смърт само 12 германски националсоциалисти като военнопрестъпници? И защо антиконституционният „Народен съд” осъжда на смърт 2 730 български политици, държавници, интелектуалци, военни, учители и лекари, предприемачи и общинари? Нима България е била 200 пъти по-„фашистка” държава от Германия? Защо още 30 000 българи са избити от комунистите без съд и присъда след 9 септември 1944 г.? Кога и как, чрез какъв съд, чрез какви доказателства, комунистите прецениха, че тези хора са виновни, а СССР е преценил, че инициаторът за депортирането на македонските евреи Адолф Бекерле може да си отиде жив и здрав у дома? Колко пъти възразиха на това решение на съветското правителство македонските правителства? А бяха ли избити без съд и присъда нацисти в американската и английската зона след войната? Кой определя критерия за вина? Кой има право да раздава справедливост?    
Историята ни учи, че нацисти и комунисти нямат моралното право да говорят за вина.
Защото вина има само тогава, когато бъде доказана пред съд. Лепенето на обидни етикети, вменяването на „класова вина”, на „вина на народите”, не е справедливост, а фашизъм или комунизъм – все едно. Комунистите – български и македонски, нямат моралното право да бъдат съдници на онези жестоки години. Защото самите те бяха част от жестокостта, техен бе антихуманният режим, който наложиха и в България, и в Македония. Те не бяха демократи и историята им отне правото да съдят за събития и постъпки от онова време. Самите техни „събития” и постъпки не бяха демократични. Защото да наложиш на народа на Левски, Ботев и Делчев, тоталитарен режим не само не е достойно и не е демокрация, а е престъпление. Затова и никога няма да приема да се изживяват като защитници на българските или на македонските евреи лица, които са налагали с насилие антихуманният комунистически тоталитарен режим. Не ги приемам като съдници и „тълкуватели” на тази човешка трагедия, защото самите те изграждаха концлагери и дамгосваха хората като „врагове“. Не приемам говорители по темата за Холокоста да бъдат служители и агенти на комунистическата Държавна сигурност или на зловещата югославска държавна сигурност – УДБА.  Още повече, че спасяването на българските евреи не се е случило в „пролетарска” кръчма в Ючбунар или на партийна конференция на Витоша. Случило се е в царския дворец, станало е възможно чрез българското правителство, чрез народни представители, чрез волята на свещеници, на писатели и поети, на личности, които са формирали обществено мнение.
Българските държавници и политици в годините на Втората световна война са били изправени пред върховно изпитание. Трябвало е да спасят България и животът на българите от ужаса на войната. Но какво означава да не допуснат страната ни да бъде окупирана, на наша територия да се води война, да загиват хора. Могла ли е България да се противопостави на германската военна мощ? Как се спасява живот по време на световна война? Коя е тази „велика сила”, която би могла тогава да гарантира сигурността на България? Франция, Белгия, Холандия, Дания, Норвегия вече са  били окупирани от Вермахта. САЩ са на другия край на света. Великобритания  се е затворила на своя остров.  СССР е същата тоталитарна държава като Германия и неин съюзник (Пакт “Рибентроп-Молотов”). Каква гаранция за българската национална сигурност може да бъде той след като сам не успява да опази границата си. Българският цар Борис III и българските държавници се опитват да действат разумно, без да прибързват, води ги една мисъл – народът ни да е жив и здрав, да не загива на война, България да бъде цяла, обединена, единна. Затова и трикратно Царя  отхвърля предложението за включване в Тристранния пакт. Отхвърля  и провокационното предложение на съветския външен министър Вячеслав Молотов ( същият, който подписва договора с нацистка Германия), целящо да спазари включването на СССР в оста Рим–Берлин–Токио, в замяна на съгласието на Германия Царство България да влезе в съветската сфера на „гаранции". Но какво би станало с България, ако още през 1940 г. бе станала част от „съветска зона”? Как се съвместява комунизъм с монархия?  Нямаше ли страната ни да бъде пометена от германските войски, така както се случва с цялата европейска територия на СССР? Или замисълът е бил да бъдем буфер. СССР да оцелее, ние да загинем. Но тогава нямаше ли българските евреи да бъдат избити до един, а заедно с тях и българските комунисти, и българските демократи. Защото за Хитлер всички те бяха „врагове”. Но докато Царят отлага решението, три други държави – днес наши приятели в Европейския съюз, приемат  германската "оферта" – Унгария, Румъния и Словакия. Половин милионна германска армия приближава Дунава. СССР, съюзник на Германия, също притиска България. На 25 ноември 1940 г. в София  пристига Аркадий Соболев, генерален секретар на Народния комисариат на външните работи на СССР, с предложение за сключване на договор за взаимна помощ между СССР и Царство България. Москва обещава запазване на българската независимост срещу предоставяне  на военни бази в Бургас и Варна. Но нима това не е сигурен път към унищожение на тези два града и не само на тях, ако избухне война между „съюзниците”? Каквато наистина избухва много скоро. Нещо повече. В т.12 от съветското предложение се казва, че ако се сключи пакт за взаимопомощ, отпадат възраженията против присъединяването на България към Германия, както и че СССР също най-вероятно ще се присъедини към Тристранния пакт! Това е тя – тогавашната съветска тоталитарна политика, събрана в едно изречение. Как България да премине между Сцила и Харибда, как да не допусне да бъде смазана като Франция, Белгия, Холандия, Чехия, Австрия, Полша, Дания, Норвегия, Литва, Латвия, Естония, Югославия?  От кого по-напред да се пазим? От тези, които са вече на Дунава или от тези, които си показват „зъбите” през 1944 г. като окупират държавата ни?
Царство България е било изправено пред съдбовен избор.
Царят и правителството е трябвало да решат: да покрият държавата ни с черни забрадки като хвърлят народа ни в обречена война срещу Германия или да спасят живота на българите. Цар Борис III  и политиците ни избират второто – спасяването на живота. Защото поставят човешкият живот по-високо от всички останали съображения на политиката и идеологията.
В края на 1940 г. правителството внася в Народното събрание „Закон за защита на нацията“. Това е недемократичен закон, но той оставя съдбата на еврейското население в български ръце. Той ограничава права и унижава човешката личност. Но животът на българските евреи е съхранен. Те са репресирани, но не са депортирани в „лагерите на смъртта“.  Законът им отнема права, но им гарантира основното човешко право – правото на живот. Нима това не е бил единствено възможният в онези страшни години компромис? Но точно това право – правото на живот, комунистите не гарантират след 9 септември 1944 година на българите. Не гарантират и не опазват живота на българите и македонските комунисти след 1945 г. Без съд и присъда българи са разстрелвани, хвърляни ги в концлагери,депортирани. Комунистите  унищожават дори онези български политици и държавници, които спасиха българските евреи.
Спасители на българските евреи не са били комунистите, не е била и съветската армия, каквато лъжа се опита да сервира Кремъл наскоро. И малцината оцелели македонски евреи не са спасени от комунисти. Нито Н.В. Цар Борис III,  нито Светият синод на Българската православна църква, нито управляващите политици, нито обществено значимите личности са били комунисти. А те са спасителите на българските евреи. Не са били комунисти писателите Тодор Влайков, Елин Пелин, Стилиян Чилинчиров, Константин Константинов, Трифон Кунев, Елисавета Багряна, Николай Лилиев, Димитър Митов, Ана Каменова и много други, които публично се ангажират с каузата за спасяване на българските евреи. Протести срещу германската политика на депортация провеждат от Съюза на българските адвокати, от Лекарския съюз, от Съюза на пострадалите от войните, от Съюза на хлебарите и от още много професионални гилдии, също некомунистически. В защита на българските евреи издигат глас и леви народни представители – проф. Петко Стайнов, една от водещите фигури на опозицията, Тодор Поляков и Любен Дюкмеджиев, членове на Българската работническа партия. За какъв „фашизъм” тогава става дума, след като комунисти заседават в парламента? А протестното писмо до премиера на 43 депутати инициирано от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, е пример за политическо и гражданско. Двадесет от политиците подписали писмото в защита на евреите само две години по-късно са избити от комунистите. Останалите са хвърлени в затвора. В емоционална реч в парламента лидерът на Демократическата партия и бивш министър-председател Никола Мушанов, заявява:
"Аз препоръчвам да не се отнемат от короната на народа двата най-ценни камъка - търпимостта и милосърдието"
След 9 септември 1944 г. комунистите се опитаха да отнемат точно тези "най-ценни камъка" от „короната на народа”. Унищожиха и самата корона. Лозунгите им бяха: "Никава търпимост, никакво милосърдие!”, „Смърт! Смърт! Смърт”.   И наистина  избиват националния елит.
В съдбовни времена политическите решения никога не са еднозначни. Тогава към целта никога не отвежда един път. През 1943 г. България спасява цялото еврейско население живеещо в нейните международно признати граници. Вардарска Македония и Беломорска Тракия не са били с юридически статут на българска територия. България временно администрира тези части от други държави окупирани от германската армия (Виенската спогодба „Доктор Клодиус”).  Във всички документи от времето на Втората световна война, както и в германските медии, Вардарска Македония и Беломорска Тракия се наричат „германска окупационна зона”, а не българска. Де факто и де юре България е нямала призната от Германия юрисдикция върху еврейското население във Вардарска Македония и Беломорска Тракия и не е имала правото да го третира като българско. Затова пък български дипломати издават транзитни визи за преминаване на евреи от Унгария, Полша и Румъния. От наши пристанища тръгват параходи с бежанци за Йерусалим. Един от тях – „Струма“, е потопен от съветска подводница и това са единствените „масови жертви“ сред еврейското население у нас.. Българският народ е народ спасител, а не народ „окупатор”. И когато връщаме спомена за трагедията на македонските евреи, трябва да върнем спомена и за трагедията на македонските българи. Трагедията на евреите се случва във време на световна война. Трагедията на българите в Македония се случва в следвоенно, в мирно време. Коя трагедия е по-жестока? Гибелта на всеки човек е трагедия. България и Македония заедно осъдиха геноцида над македонските евреи. Време е заедно да осъдим и комунистическият геноцид над македонските българи. У нас има закон, който обявява комунистическия режим в България за престъпен и БКП, наложила незаконно този режим, е обявена в същия закон за престъпна организация. В Македония още няма такъв закон. Но ще има. Защото отговорността за бъдещето на Европа е и наша обща българо-македонска отговорност.
ДС В НРБ: МЪРЗЕЛИВА, ГЛУПАВА, С МИРИС НА ПОТ И ВКИСНАЛО
Александър Андреев | Mediapool.bg
Слабо образовани, но с огромно самочувствие. Нечистоплътни и в прекия, и в преносния смисъл, но затова пък в опиянение повтарящи тъпизма на Дзержински за „чистите ръце“ на чекиста. Мързеливи бюрократи, които дори от бюрокрация не разбираха. Патриоти, които се кълняха само в „братския Съветски Съюз“. Бездарници, които имаха един-единствен талант: да лъжат без да им мигне окото. Авантаджии, искрено убедени, че всичко им е позволено. Такива бяха хората от Държавна сигурност на НРБ, които съм срещал през 1970-те и 1980-те години. Може да е имало и други, но не вярвам.
Закономерно ще попитате къде съм ги срещал. В малка София от онова време просто беше невъзможно да не ги срещнеш. Сред състудентите ми в университета имаше поне неколцина, един дори пищов носеше. В общия случай – тройкаджии, които компенсираха тежката си посредственост с намеци за „тихия фронт“, с интриги и заплахи. По-късно, в смехотворните, затворени общности на т. нар. „художествено-творческа интелигенция“ служителите на ДС бяха задължителен и неизбежен елемент от интериора. „Ченгето на преводачите“, „ченгето на журналистите“ или „ченгето на художниците“ – всички те се подвизаваха уж под прикритие край масите в съответните творчески клубове, чиято атмосфера тежеше като олово от тютюневия дим, алкохолните изпарения и многозначителните разговори за смисъла на живота и изкуството.
В пристъп на пиянска дружелюбност те можеха да ти обещаят „контрактация“ (тоест пари от пропагандните фондове на ДС) за картина, роман или статия, но „махмурлукът“ им (а най-вече параноята и необходимостта да симулират дейност) често пъти се материализираха в груби цензорски действия. А при особено лош късмет съответното ченге можеше да съсипе цялата ти кариера и да ти развали семейството. Просто ей така, защото не му харесва „мутрата ти“, защото е хвърлило око на жена ти или от обикновено престараване. Честно казано, срам ме e, гнус ме е дори, че съм бил физически близо до тези хора, но това не променя нещата. Не променя, уви, и биографичните катастрофи на неколцина мои роднини, познати и приятели, горко изпатили си не само заради своето свободомислие, но и заради съвсем странични неща като сексуална ориентация, „лош произход“ или извънбрачни връзки.
Усещане за тежка безотрадност и безсмисленост
Многобройни филми (като получилият „Оскар“ „Животът на другите“) сетивно припомнят образа, миризмата и вкуса на онази ДС (или Щази). Прашно, с мирис на паркетин, пот и вкиснало, с фалшиви ламперии и фалшиви лозунги, със сиви костюми и сиви вратовръзки, с многозначителен червен телефон върху талашитеното бюро, с един непрозрачен и мъртъв властови език, с натрапчивото внушение, че ти с нещо си крив и с нещо си им длъжен… Усещане за тежка безотрадност и безсмисленост.
Да не говорим за практическите резултати, сътворени от тези хиляди чиновници. При това слухтенето за политически вицове и мръснички тайни, което само доразлагаше обществената тъкан на онези общества, беше само най-видимата, гадна част от айсберга. Ами обвеяните в ореол на героизъм „разведчици“ ала Емил Боев? Те какви резултати постигнаха? Някой да се сеща поне за една – хайде, не смислена, но да речем успешна операция на разузнаването на НРБ? Как да се сетиш, като такава няма. Седяха в Мюнхен или в Лондон, изрязваха с ножички за нокти новини от вестниците, които после преразказваха в строго секретните си доклади до Центъра. Вярно, когато т.нар. „социализъм“ вече видимо започна да гние и замириса на капитализъм, разведчиците успяха да откраднат някоя и друга западна технология и да поизнесат малко пари към банките на класовия враг. Но това беше всичко.
Какви точно бяха и са "нещата"
Покрай досието на Юлия Кръстева, покрай Скрипал, покрай чекиста в Кремъл и нелепата ескалация на международното напрежение, покрай бившите служители на ДС, които отново изпълзяха по медиите, за да обясняват със сонорна задушевност как нещата не са толкова прости – покрай всичко това задължително трябва да си припомним какви точно бяха и са „нещата“. А те бяха и са глупави, нечистоплътни и безсмислени. Всичко друго е лъжа и анемичен опит за пренаписване на някоя и друга биография и на безотрадната история на т.нар. „социализъм“.
ИВАН НИКОЛОВ: РАЗПАДА ЛИ СЕ МОДЕЛЪТ НА НОВАКОВИЧ-ТИТО-КОЛИШЕВСКИ? ...
21.03.2018 | БГНЕС
Става дума за Закона за употреба на езиците в Р Македония. Ще се превърне ли младата държава в държава на всичките граждани или ще си остане в средновековието на Новакович-Тито-Колишевски? Какво показват словесните престрелки около този закон? Най-гласовити, непреклонни и ”патриотични”, непосредствено преди посещението на гръцкия външен министър Никос Кодзияс са тези, чиято пъпна връв продължава да смуче идейни сокове от Белград. Те с нокти и зъби, прикрити зад Конституцията и идентитета бранят себе си, кариерата, привилегиите си. Те, които с прецизните инструменти на идеологическата пластична хирургия изтръгнаха душите на Светите Седмочисленици, на възрожденците и революционерите, за да им сложат на главите сръбски шайкачи, те ли са патриотите днес? Те ли плачат за потъпканата конституция? Конституцията, която и след осамостояването на държавата, запази всички постулати на титовизма? Затова ли плачат днес? Президентът Георге Иванов отсече: ”Конституцията и съвестта ми не позволяват да поставя подписа си под Указ, за гласуването на подобен закон...” А професорът Любомир Цуцуловски е още по-конкретен. Неговите страхове са формулирани така:”...Над всички ни дебнат три черни сенки: Законът за езиците, промяна на името ( с всички последици), както и Договорът за добросъседски отношения, който ни задължава да ревизираме цялата досегашна история на Македония и на македонците...” (в. „Вечер”, 16 март 2018 г.).Не, господин професоре! Никой не иска да се ревизира цялата история на Македония, а само тази, която Вие и Вашите колеги „сътворихте” след 1944 г., за да угодите на наставниците Ви от ЮКП по идеологическо мракобесие... На този фон думите на премиера Зоран Заев звучат смело и категорично, като призив за коренна преоценка, със съзнание и за неизбежните пречки: ”...този закон... е сериозен принос в изграждането на концепцията „Едно общество за всички граждани.” И призова да бъде отхвърлена политиката на разделения, раздори, и конфликти и да се завършат реформите... Това не са ли идеите и на Иван Михайлов, последния водач на историческата ВМРО? Когато през 1950 г. в САЩ излиза на английски книгата му ”Македония – Швейцария на Балканите”, в предговора професорът по журналистика от Ню Йорк Джон Бейклис пише:”...Няма изглед за мир в света - без мир на Балканите. А отдавна е ясно, че на Балканите не ще има мир, докато там не се реши справедливо, безпристрастно и по мирен начин македонският въпрос. Как би могло да се реши този въпрос, отговора намираме в тази книга на Иван Михайлов...” А албанците в Македония? Те, които са двигателят на евроатлантическата интеграция, неусетно започват да показват и някакво друго лице. В интервю за телевизия Алсат-М ( 25.01. 2018 г. ) преподавателят по история в Тетовския университет проф. Веби Джемаили твърди: ”И България, и цял свят знае, че от Велес до Дебър никога не е съществувала Македония...” И допълва : „Тетово, Дебър, Струга и Кичево винаги са били албански източни краища...” За какво ратува този албански професор? Да замени сръбския политически, духовен, културен и идеологически експанзионизъм с албански ли? Така не връзва ли ръцете на премиера, който иска да изгради „едно общество за всички граждани”? Все пак, за сведение на проф. Джемаили, според всички статистики, най-достоверна от които е тази на Васил Кънчов от 1900 г., тогава в Тетово албанците са били 500, а екзархистите-християни – 8500. В Кичево е имало 1200 екзархисти-християни и нито един албанец. В Струга християните-екзархисти са били 3000, а албанците – 350. Единствено в Дебър съотношението е 1:2 в полза на албанците. За какво общество мечтае господин професорът от Тетовския университет ? За общество, в което сръбските фалшификации ще бъдат заменени от албански ли? Това е проблем, който нито една албанска партия или гражданско сдружение в тази млада република не трябва да подминава мълком. С откровено шовинистическите си претенции, като тези на проф. Джемаили, те не развързват ли ръцете на противниците на евроатлантическата перспектива на страната? Нека всички албански лидери да застанат плътно зад идеите на Зоран Заев. Единствената алтернатива на разпадащия се модел, сътворен по рецептата на Новакович - Тито - Колишевски е създаване на „общество на всички граждани”. Другото е сън от Балканския ХIХ век.
-----------------------------------------------------------
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Анализът е написан специално за БГНЕС.
Besucherzaehler
Назад към съдържанието | Назад към главното меню