Отиване към съдържанието

Главно меню:

ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪ ИНТЕРНЕТЪ СТРАНИЦАТА НА МАКЕДОНСКА ТРИБУНА!

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 177- 2018 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 177 - Year 2018

ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪВЪ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ


Манастирът "Св. Наум "- Охрид

Кaшеваритѣ критикувaтъ българския фронтъ въ Македония!
Г.Младеновъ 28/5/2018 г.
Преди да почна да пиша за фронта на българитѣ въ Македония искaмъ да честитя деня на българскитѣ просвѣтители Свѣтите Кирилъ и Методий на нашитѣ читатели!
Днесъ въ Римъ при Негово Светейшество бѣха заедно Гнъ. Борисовъ и Гнъ. Заевъ, събитие което бѣ премълчано отъ всички сръбски вестници въ Вардарска Македония? Защо се премълчава това събитие, ще оставимъ на сръбскитѣ даскълчета да отговорятъ на този въпросъ? Днесь Шефа на ДУПИМЕ мене писа /24/5/2018 г./ че Свѣти Кирилъ и Свѣти Методий сѫ сложили началото на македонизма въ Македония? Каква нагла простащина?
Време е вече, да напишемъ и нещо, което четохме въ Bulgarian Horizons dated 17/7/2017/  Въ този брой на вестника пише за Отецъ В. Михайлов, че билъ разколникъ и не работилъ за сърбитѣ, така както сѫ рaботили Югословенитѣ на БКП въ Канада. Гнъ. Николовъ не челъ онова което е писалъ външниятъ министъръ на Канада за Отецъ Михайловъ. Това писмо и много други материали бѣха предоставени на Божидаръ Димитровъ и професоръ Тюлековъ презъ октомври 2009 г. Николовъ може да прочетѣ, че Отецъ Михайловъ е български идеологъ и отгоре на това ВЪРХОВИСТЪ, който искалъ да присъединява Македония къмъ България!
Време е вече, да напиша нѣколко реда и за моятъ Чичо Иванъ Михайловъ. Въ гореспоменатиятъ вестникъ презъ тази година (2018) има материали отъ сѫщия драскачъ за българскитѣ организации въ градъ Тотонто, Канада. Въ материалитѣ има и драскания противъ братя Младенови, че не искали да финансиратъ сръбската политика на българскитѣ организации въ Торонто. Авторътъ на тѣзи материали е добре запознатъ съ лидеритѣ на българскитѣ организции въ Торонто и не намира за нужно да пише за тези сръбски кашевари, които плачеха за тѣхния кралъ Александъръ!
По въпроса за паритѣ, съ които трѣбваше да бѫдатъ публикувани споменитѣ /томъ 5/ на моятъ Чичо Радко, имамъ смѣлостьта да напиша, че за това не съмъ длъженъ на никого да давамъ отчетъ!
Нашето мнение за бѫдещето на Македония е ясно написано, че ние сме за раздѣляне на Вардарска Македония между Албания и България и всички други глупости не ни интересуватъ.
Ще влезе ли в сила договорът между Македония и Гърция?
Преговорите на Македония и Албания за ЕС започват догодина
Страхът от истината ражда чудовища
Лъжата за началото на Втората световна война и Великата манипулация след нея
Автор Рени Нешкова Публикувано на 22 юни 2018


Пред паметника на съветските окупатори в София, 2018г.
Лъжата, че Втората световна война е започнала с нападението на Хитлер срещу СССР на 22 юни 1941г., е може би сред тези с най-тежки последици за бъдещето на демократичната общност. Това дори не е лъжа, а налагана догма, защото истината е била известна не само на западния свят, но и в комунистическия лагер. Още повече че Полша е част от него. А поляците доказаха, че имат памет за злото.
Раковски – с лира и тръба събуди народната свяст срещу мита за „добрия“ Дядо Иван
„Мечом са българите своя свобода изгубили, мечом пак трябва да я добият“, призовава просветителят бунтовник
Виолета Радева
Гeорги Стойков Раковски в изследванията на Михаил Арнаудов
Месец октомври в съзнанието ми от край време емоционално и интелектуално е свързан с няколко значими за мен събития – както лични, така и в известен смисъл едновременно лични и обществено значими. За личните няма да говоря. Онези, имащи обществено значение, но и някакъв личен елемент, са раждането на 5 октомври 1878 г. в Русе на акад. МИХАИЛ АРНАУДОВ и преждевременната смърт на 9 октомври 1867 г. в Букурещ на ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ. Прощъпулникът ми в журналистическата професия беше със статия за Раковски във връзка с кръгла годишнина от неговата смърт. А в библиотеката си пазя като скъпа реликва книга с аавтографа на проф. Михаил Арнаудов.
Ратификация
20 юни 2018 г. | Владимир Перев
С рекордните 69 гласа ЗА и нито един против и нито един въздържан, Събранието на Македония прие закона за ратифицирането на споразумението между Македония и Гърция около проблема с името. Останалите 51 души, които се противопоставиха на ратификацията, напуснаха парламентарната зала, така че никой от тях не гласува.
По време на сесията и гласуването нямаше протести пред Парламента. След гласуването премиерът Заев говори за ползите от споразумението с Гърция, а даде и специално признание на етническите общности в Македония, специално на албанската, които всички гласуваха за ратификацията.
Първата информация, която пристигна е, че Македония, на заседанието на НАТО на 12 юли, ще получи покана за присъединяване и с това частично ще са блокира действията на сръбските и руските разузнавателни сили в държавата.
Президента Иванов заяви, че няма да подпише ратификацията и с ироничен тон призова премиера да си гарантира най-малко 81 депутат, за след това да може да желае му импийчмънт, относно да го отклони от президентската позиция.
Скопие и Атина подписаха историческото споразумение за името на Македония
Името на Македония: Протестите не стихват
Споразумение в Преспа
17 юни 2018 г. | Владимир Перев
След двадесет и седем безсмислено изгубени години за възможен просперитет, след хиляди шовинистически изявления и журналистически текстове, най-накрая, в малкото рибарско селище Псарадес на македонско гръцката граница в Преспа, беше подписано историческото споразумение, с което се преодоля проблемът около името на държавата, която от днес ще се нарича Северна Македония. Зрителите на македонската и гръцката телевизия който подписването наблюдаваха на живо, останаха с впечатлението, че найщасливният човек бе посредника Матю Нимиц, който на днешния ден празнува 79 рожден ден. За мен, каза той, това е най-щастливият ден в живота ми. Но не само той, и лицата на присъстващите Федерика Могерини, Йоханес Хан представителката на Обединените нации, Розмари Ди Карло бяха радостни за приключването на безсмисленият спор.
Реализацията на споразумението с Гърция, потвърдени в архива на Обединените нации, ще отвори нови въпроси около фалшификациите на македонската история, произведени от македонистичната и сръбско-руската политика в последните сто години, нещо, което бе прието с недоволство, както в Македония, така и в Гърция.
Македонската и гръцката делегация, след подписването на това споразумение, заедно с високите гости от ЕС и САЩ, заминаха на обяд в Отешево, малкото място в Преспа, на македонската страна. Мястото е отдалечено трийсетина километра от гръцкото Псаридес, но до него няма никакво шосе, така че гостите се оттеглиха с лодка ... това е само потвърждение за загубеното време и глупавата политика на досегашните правителства в двете държави.
Не бяха всички доволни ... гръцката опозиция имаше силни демонстрации в близост до Преспа, а македонската, водена от ВМРО-ДПМНЕ прави протести в Битоля, най-близкото по-голямо място до Преспа, така, сърдечната атмосфера ще бъде обременена с тъмните облаци на демонстрациите и заплахите за пад на правителства в двете страни...
ИВО ИВАНОВ: КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ?
София – 10.06.2018 г.
Вече години наред след смяната на политическата система в България системно и все по-масирано се води кампания за отричане и оклеветяване на историческия факт по Спасението през Втората световна война на над 48 000 хиляди български евреи от газовите камери на нацистите в Третия райх. Кому е нужно това и защо?
Един от съществените, спорни, научни въпроси от историографията на Холокостта е за формата и времето на приемането на решението за масовото унищожаване на европейското еврейство. Така наречените „функционалисти” и „интенционалисти” усилено спорят дали „Окончателното решение на еврейския въпрос” е изначално намерение на Хитлер или резултат от постепенна еволюция, съобразно развитието на самият нацистки водач?
Македония е готова да даде на България исканите гаранции
Бойко Борисов и Екатерина Захариева няма да се срещнат с македонския президент
Протести пред македонския парламент поради споразумението на Заев-Ципрас
14 юли 2018 г. | Владимир Перев
Договорът за името на Македония, който трябва да подпишат премиерите на Гърция и Македония Зоран Заев и Алексис Ципрас бе приет с одобрение oт политиците в целия свят, включително и от руския външен министър Сергей Лавров. Дори повече, световния джет-сет на социалните мрежи дават подкрепа на договора, а актьорът Ръсел Кроу, известен както Гладиатор, специално се яви на Facebook от Италия, за да изрази своето удовлетворение от мирното решение на проблема.
В Македония това не е така. Група около хиляда демонстранти протестираха пред парламента в Скопие срещу договора, с маркери че става дума за споразумение с което се губи както те мислят, древния, истинската идентичност на македонския народ. Организатори на протеста са феновете на футболният клуб Вардар, известни с насилието в демонстрирането и како политизирани хора, близки до ВМРО-ДПМНЕ, които са известни с това, че физически нападнаха стари хора, които преди няколко години участваха в панихидата за деня на героичната смърт на Мара Бунева в Скопие. Към тях се присъедини и група с качулки, която е насилствена, фундаменталистична християнска група от Македония, която се грижи за вярата и античността. Протестите бяха охранявани от драмата "Бесилка за Заев, бесилката на предателите".
Президентът Георге Иванов открито заяви, че няма да подпише споразумението, което е ново препятствие в реализирането на договореното. Политическите кръгове в страната имат помисли да се разпишат, заедно с референдума за Договора и нови вънредни президентски избори и така законно Иванов да бъде сменен, а договорът реализиран.
Защитена ли е България от претенции
Заев и Ципрас се споразумяха
Договорът "Заев-Ципрас" е обявен
12 юни 2018 г. | Владимир Перев
Сега вече няма никакви дилеми: на пресконференция македонският премиер Зоран Заев, с оптимистично настроение, съобщи основните настройки на договора между Македония и Гърция за разрешаването на спора за името. Името ще бъде ерга омнес, както налагаше гръцката страна от първия миг на преговорите, Македония ще се нарича Република Северна Македония с право на английски превод (Republic of North Macedonia). езикът ще бъде признат за македонски, евентуално с бележка под линия, показваща, че принадлежи към славянската група езици. Гражданството ще бъде македонско, с наклонена черта, която ще обяснява че става дума за граждани на Република Северна Македония, също с право на превод на английски език. Прилагателните думи остават "македонска, македонско, македонски" и т.н. Македония е длъжна да заличи член на Конституцията, където изрично се говори, че държавата ще се грижи за своето малцинство и емиграцията в целия свят.
Споразумението е окончателно и ще бъде подписано от двете страни следващата седмица в Преспа, на гръцка страна.
След това Гърция ще информира органите на НАТО и ЕС, че не се противопоставя на присъединяването на Македония към НАТО и на започването на преговори за присъединяване с ЕС.
Македония е длъжна да ратифицира договора в парламента и да организира референдум през месец септември или октомври, за Гърция най-накрая да ратифицира договора през декември.
След това, Македония трябва в рамките на най-вече пет години да завърши своите задължения от предприсъединителните преговори и да завърши с главите за присъединяване към ЕС.
Македонското общество като цяло приеме споразумението благосклонно, с удостоверение, че ненужните страдания около евроинтеграцията ще спрат, но опозицията, специално ВМРО-ДПМНЕ оцениха споразумението като национално предателство. Президентът Иванов, известен със своите проруски и про-азиатски позиции, заяви, че няма да позволи промяна на Конституцията и Договора няма да подпише.
В Македония мнозинството от гражданите имат оптимизъм и подкрепят премиера Заев в усилията му да приближи страната до НАТО и ЕС.
МЕЖДУНАРОДНО-ПРАВЕН СТАТУТ НА БЪЛГАРИЯ И "НОВИТЕ ЗЕМИ" И СЪДБАТА НА ТЯХНОТО ЕВРЕЙСКО НАСЕЛЕНИЕ (1941–1944)
Гл. ас. д-р Спас Ташев
Водеща линия в българската външна политика след края на Първата световна война е стремежът към мирна ревизия на границите. Задължително условие за успеха на такъв мирен ревизионизъм е България да се възползва от противоречията между Великите сили, но да запази своя неутралитет. Опити за продължаването на тази външна политика се наблюдават и след избухването на Втората световна война през септември 1939 г. Така например на 22 октомври 1940 г. цар Борис III, в отговор на поканата на Адолф Хитлер България да се присъедини към Тристранния пакт, пише, че би било по-добре страната да запази своя неутралитет: „От гледна точка на ситуацията на Балканите, според мен би било по-добре за България да продължи сегашната политика за по-дълго време. В противен случай аз предвиждам усложнение, които няма да бъдат благоприятни нито за България, нито за Германия“. През същия период Италия прави подобен опит за привличането на България. На 17 октомври 1940 г. Мусолини уведомява цар Борис III чрез личния си пратеник на Филипо Анфузо, че ще започне акция срещу Гърция и му предлага страната да си вземе териториите, към които има претенции. Царят си дава сметка, че подобно предложение има за цел да въвлече България, поради което „категорично отказва“.
Отворено писмо до професоръ Димитровъ
Г. Младеновъ 7/06/2018г/
Нѣмамъ думи съ които да изкажа радостьта ми, когато четохъ, че Вие стѣ Професорътъ, който ще защитава българскитѣ ни интереси при разговора /спора/ Ви съ сръбскитѣ даскалчета които ще защитавътъ сръбскитѣ интереси въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония.
Вие и Вашиятъ наученъ тимъ стѣ личноститѣ които имахтѣ смелостьта да кажетѣ така ясно, че ние не смѣ готови да продаваме българското минало въ Вардарска Македония за единъ самунъ сръбски хлѣбъ! Вашето изказване, при приемане на новиятъ Ви пость, ни зарадва и имахме смелостьта на Ви благодаримъ публично! Предъ Васъ и останалитѣ българи има много да се прави, преди да сѣ стигне до една България отъ Черно Море до Охридъ! Вие ще трѣбва да разкажетѣ на Вашитѣ сѫбеседници отъ Повардарието, че ние не смѣ готови да продаваме нашѣто българско минало въ Македония за парче сръбски или гръцки хлѣбъ!
Днесь, когато Ви пиша това писмо чета по вестницитѣ, че гърцитѣ и сърбо-македонцитѣ ще се избиятъ кой ималъ право върху думата Македония?
До вчера гърцитѣ плачеха за Северна Гърция, а сърбо-македонцитѣ за тѣхната Югославия, а днесь ни будалкатъ, че тѣ имали монопола надъ Македония! На тѣзи сръбски и гръцки даскалчета ИМЪ ПРЕДЛАГАМЪ ДА ПРОЧЕТЪТЪ ОНОВА, КОЕТО Е НАПИСАЛЪ ВЪНШНИЯТЪ МИНИСТЪРЪ НА КАНАДА ПРЕЗЪ 1952 г.
Кажетѣ на моятъ български народъ, че Вие не стѣ изроди които се продаватъ за парче хлябъ! Ние очакваме отъ Васъ онова, което не смѣ очаквали отъ никой другъ!
Ние Ви подкрепяме за онова, че ще обяснитѣ на поробениятъ българинъ отъ Повардарието, че нашето бѫдеще е, да се съберемъ въ една българска държава, а не да бръщолевимъ глупости!
Пътят на българския национализъм
Балканите и европейската интеграция
БПЦ отговори на обвиненията: Охридската архиескопия е българска
"Ще сторим всичко за да подпомогнем братята в Македония и уреждането на каноническия църковен статут“
Синодът на Българската православна църква (БПЦ) напомни в неделя, че преди 1000 година Охридската архиескопия е била учредена като Българска архиескопия и заяви, че фактите от българската история не могат да бъдат променени и изопачени, независимо от конюнктурата на деня.
Като повод за напомнянето в документа се посочват отправените  към БПЦ „незаслужени упреци, достигащи до обвинения в предателство“ заради отказа ѝ да участва в тържествата, проведени в края на май в Охрид.
Миналия месец този отказ предизвика и протест пред синодалната палата в София, по време на който прозвуча дори искането специалните служби да проверят дали БПЦ не действа като държава в държавата под влиянието на чужди държави и под чужд диктат. Протестиращите призоваха патриарх Неофит да свика извънредна сесия на синода, която да ревизира решението.
От фондация "Българска памет", която организира протеста, заявиха, че той „е израз на гражданска позиция и огорчение от откровената антидържавна дейност, водена от Светия Синод”. Фондацията съобщи, че двама български архиереи дори са получили забрана да присъстват като посетители на честванетов Охрид.
Тогава от Синода разпространиха съобщиха, че годишнината ще бъде отбелязана на 10 юни с литургия в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и че във връзка с бележитата годишнина ще бъде изготвено извънредно послание.Което и беше направено днес.
Може да се предположи обаче, че с това БПЦ реагира и на появилите междувременно информации, че македонският премиер Зоран Заев и и МПЦ (чието пълно име сега е Македонска православна църква – Охридска архиескопия)с отделни писма са поискали от Вселенската патриаршия да предприеме инициатива за връщане на църквата в канонични рамки под името Охридска архиепископия.
Така, както бе обявено предварително, тази неделя в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"беше отслужена тържествена архиерейска света литургия по повод 1000 годишнината от основаването на Българската Охридска Архиепископия.
По време на литургията беше прочетенои обещаното патриаршеско и синодално послание по повод годишнината.
В него се казва, че част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се изпълват хиляда години.
В посланието се отбелязва, че във връзка с отказа на Българската Православна Църква да участва в тържествата, проведени на 27 и 28 май в историческия храм на Божията Премъдрост в град Охрид, към БПЦ са били отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинения в предателство.
По повод създалата се ситуацията с посланието БПЦ заявява и припомня, че „историята на Архиепископската катедра на древния и прославен в църковното минало Охрид е органична, безусловна част от историческата приемственост на родната ни Българска Православна Църква - Българска Патриаршия, както е записано и в приетия и утвърден от Шестия църковно-народен събор (2008 г.) неин Устав“.
Също така, че такива са фактите от българската история, и те не могат да бъдат променени и изопачени, независимо от конюнктурата на деня. И припомнят, че покорилият България ромейски император Василий II учредява в Охрид не друга, а тъкмо Българска архиепископия, каквато тя остава до самото си закриване през 1767 г. Както и че след това в годините на възкресяването на българския дух - началото на организираното движение за завръщане на църковната ни самостоятелност е поставено тъкмо в Охрид, а дейците на църковната ни независимост настояват за възстановяване на Православната ни църква като приемник едновременно на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия.
Обръщайки се към българите БПЦ казва, че днес на Балканите съществуват съвсем различни в сравнение с далечното минало държавни и църковни реалности. Отбелязвайки, че вследствие от различни обществено-политически процеси в този регион през годините са утвърдени нови държави и нови поместни Православни църкви - приемници на една или друга, съществувала в миналото църковна юрисдикция. Онова обаче, което продължава и днес да обединява всички нас - без изключение - е нашата от Христа Иисуса поверена ни спасителна православна християнска вяра, се казва в посланието.
И се отбелязва, че заради това Българската църква е приела ролята на посредник за уреждането на каноническия църковен статут на Православната църква в Република Македония.
Посланието продължава с това, че "ние сме готови и днес да сторим всичко, което е по силите ни и което е в съгласие със свещените канони на светата Църква, за да подпомогнем нашите православни братя в днешна Македония - в съгласие с изричната и ясно изразена воля и на останалите братски Православни църкви".
БПЦ се обръща към миряните - в Родината и далеч от нея, с послание за мир и радост, като призовават всички към вярност на светото Православие и на светата Христова Църква, но "вярност още и към изкованата с толкова много труд и кръв Църква и държава, които нашите предци ни завещаха и с чиято историческа памет ни повелиха да не правим никакви компромиси, но да я пазим за поколенията - за да го има народът ни и занапред, за да пребъде България".
ЦВЕТА ТРИФОНОВА: ПОМЕН ЗА ДАНАИЛ КРАПЧЕВ
Имам вътрешен дълг към забравените и инкриминираните строители и будители на България. Вълнува ме съдбата на значимите и значещите хора, които с живота, с делото и смъртта си са пренесли през препятствията на времето духът и идеята на българската държавност. Ако не ги е имало тези стожери на българщината, отстоявали с морална доблест и сила ценностите на родолюбието и саможертвеността за Отечеството, то българското племе едва ли щеше да оцелее през толкова войни, катастрофи, братоубийствени кръвопролития и чужди домогвания.
Сега съм в орбитата на Данаил Крапчев и веднага ще отговоря защо - проумях, че това е човек-институция в политическата история на България. Фигура, която запълва със своя интелект и независим дух, с талантливото си журналистическо творчество цял четвърт век от историята на българската журналистика и от живота на българската държава. Той е бащата, създателят, творецът на вестник "Зора", излизал от 1919 до 1944 г. А вестник "Зора" е едно огромно държавническо и културно дело, което е по силите и по плещите единствено на човек с възрожденски нравствени измерения. Всеки би могъл да се увери в това, ако има куража да се зарови в чупливите и прашни страници на 25-те годишнини на всекидневника. Там са отложени протуберациите на отминалата епоха, ден след ден се вихри кървавата история на страната ни, фиксирани са събития, разтърсвали света и Европа. По тези страници тече параноята на всекидневието, с хиляди човешки драми, природни и социални бедствия, с политически и битови престъпления, но също тъй се извисява културният ръст на първенците и са уловени духовните стремежи на епохата между двете световни войни.
1000-годишнината на Охридската архиепископия, България и Русия
*Иван Николов | 30.05.2018
Тържествата по случай 1000-годишнината на Охридската архиепископия, даваха невероятен шанс Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество  между България и Р Македония  да се превърне в незаобиколим фактор в по-нататъшното задълбочаване на отношенията между двете братски държави.
Уви!Това не стана.
Не стана, защото протегнатата ръка на македонските архиереи към българските им духовни братя, остана да виси безпомощно във въздуха, неподкрепена с братска любов и отзивчивост, проявявани многократно през вековете.
Не стана и поради  малодушието на  българския държавен връх, който предпочете да остане скрит в просторните си кабинети,безмълвен, нерешителен и подвластен на съветите, идващи  от инфантилни чиновници, користолюбиви „доброжелатели” и геополитически влъхви.
Отсъствието на представители на България – духовни и държавни на тези тържества, всъщност е удар върху самата България, която с този невежествен и безотговорен акт, уязви истината за историята на Охридската архиепископия. Тя  предостави доброволно  тази свята истина  в ръцете на школувани фарисеи, работещи усърдно, днешните  архиереи никога да не повторят подвига на Григор Пърличев, пробудил родовата памет на съгражданите си, и на  митрополит Натанаил , седнал тържествено на Светиклиментовия трон в Охрид през 1874 г.
Отсъствието на представители на България – духовни и държавни  - насърчи  отново стратегията,   родствените връзки между БПЦ и Охридската архиепископия и в този тържествен момент да се покрият с балдахина на с десетилетия преповтаряните полуистини.
Полуистини чухме всички, които присъстваха на тържествената научна сесия в катедралния храм „Света София”.Тези полуистини бяха преповтаряни в различни варианти и от духовните, и от политическите оратори. Не е ли полуистина, да цитираш избирателно  изречения от грамотите на император Василий Втори Българоубиец  като „пропуснеш” думите му в Грамотата  от 1020 г.:”Охридската архиепископия управлява всички български епископства, които при царете Петър и Самуил се владееха от тогавашните епископи...”
Присъствието на български архиереи и държавници на  тържествената научна сесия щеше  да засили елемента на коректно отнасяне към записаното в документите на църковната история. Борбата за възстановяването на Охридската архиепископия след 1767 г. щеше да блесне с ослепителна светлина чрез словата, речите и публицистичните текстове на братя Миладинови, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, на митрополитите Натанаил  и Методий Кусев. Щяхме да чуем и по-точно цитиране на места от обемистия труд на проф.Иван Снегаров, родом от Охрид, озаглавен „История на Охридската архиепископия”.
Шамарът, който българските архиереи и държавници сами удариха на себе си, като предпочетаха да се спотаят страхливо в кабинетите си, вместо на висок глас да прославят хилядагодишнината  на Охридската архиепископия, като неотменна част от собствената си духовна и историческа същност,  оттекна болезнено в душите на всички, които жадуват с десетилетия преповтаряните полуистини, най-после да бъдат изхвърлени и заменени с  истината.
Дали пък  намерението на българския президент Румен Радев  да присъства на тържествата в Охрид на 27 и 28 май 2018 г.не е било подложено на натиск, два дни преди това, при посещението му в Москва!Колкото и хипотетично, това предположение ни отпраща към геополитическия триъгълник Москва-Атина-Белград, който изключва сближаването между София и Скопие.Сделките за газа и нефта са също част от геополитиката. Геополитиката не се интересува от справедливост, истина и морал.
Ваше Светейшество патриарх Неофит, Господин президент Радев, трудната битка за сближаване с братска Македония продължава, но защо ни принуждавате да я водим без вас!!?
*Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.
Парламентарна комисия по политиката на българите в чужбина
21 май 2017 г. | Владимир Перев
В залата на българския Културно информационен център в Скопие, се проведе среща между представители на парламентарната комисия по политиката на българите в чужбина, при Народното събрание и представители на българската народност и политическите организации на българите в Македония. Председателят на комисията Андон Дончев, заедно с членовете, Борис Ангелов, Танер Али, Веска Ненчева, Александър Симов, Емилия Станева и Красимир Събев, в дългата и изчерпателна дискусия отвориха почти всички проблеми с които се среща българската народност в Македония, както и разглеждане на политиките на двете страни, България и Македония по отношение на правата на човека, медийната политика, инвестиционните въпроси и др.
Срещата беше оценена като полезна, с обещания, че тя ще стане редовна, като консултативен орган, който ще работи за подобряване на човешките права в Македония.
Присътен на срещата бе и Спас Ташев, съветник на Комисията, който същевременно е и единственият инициатор и главен организатор да се проведе тя, до сега, единствената консултативна среща между македонските българи и съответната парламентарна комисия. Една от важните задачи на самата среща бе че, за първи път пред българската политическа общественост се представи нов, единен политически субект в Македония, който в рамките на защитата на човешките права, ще се грижи и за правата на българите в Македония. Това е партията, в основание, ГДУ-Граждански демократически съюз, а нейният председател Петър Колев пред присъстващите направи доклад, в който ги каза целите и задачите на партията.
На срещата не присъстваха представители от българското посолство в Скопие, въпреки че бяха надлежно и своевременно поканени.
ИЗЛИЧЕНОТО СЛОВО НА ЙОРДАН БАДЕВ
Виолета Радева
Йордан Бадев е роден на 25 февруари 1888 г. в Битоля - най-западния край на българската земя, ключа към Македония, както сам определя родния си град в едноименна статия. От ранното си детство е закърмен с националноосвободителните борби на най-мъченическата част от нашия народ и това предопределя голямата тема в живота му - освобождението на многострадална Македония. В книгата си със спомени "От ранно детство" (1928 г.) той разказва за неотразимото влияние на учителя по математика в Битолската гимназия Даме Груев върху юношеската му душа. За революционера с "пронизни очи", за човека със "себеотрицание и вяра в светостта на делото" Бадев ще напише след години великолепна книга, напълно непозната на нашите съвременници.
55 години от пленума за Македонския въпрос
Атентатът на 20 век
A Short Video About Bulgaria
75 години от спасяването на българските евреи
Македония подхвана югославската песен на нов глас – това е път за никъде
Заев трябва да признае „българския период“ от историята на македонците
Николай Василев* | Faktor.bg
„ Претопляне на вчерашния обед” - така се наричаше новелата на на Миле Неделковски, известен македонски писател, с осъзнат български произход. В нея се разказваше за мъчителното откъсване на македонците от българската етно-национална цялост.
Вчерашното изказване на премиера Зоран Заев пред БТВ: „Ние делът на тази историческа Македония, която е в България, го признаваме като български дял и тук няма никакви дилеми“, не спомага за намирането на общ език с България, но и намалява шансовете за решаване на спора с Гърция. "Ако погледнем исторически къде е била тази историческа Македония, има един дял в България. Има един дял в Гърция! Ние сме само една част. И това е факт – ние сме горния дял, северния, Вардарския дял", заяви Заев, след което добави, че част от населението на Пиринския край се определяли като македонци и това било тяхно право.
Казано най-общо, въпреки всички жестове направени от правителството на Заев, няма значима промяна в „голямата картина“ на самопредставата на Македония за себе си.
Според него, както и според повечето школувани в Титова Югославия и в независима Македония, през вековете съществувала „историческа Македония“, нейното основно население се определяло като македонци, които векове наред си говорели на македонски език. Части от тази страна и този народ попаднали в в Гърция и в България (един вид станали жертва), но днешна демократична Република Македония нямало да оспорва границите...
Проблемът на тази картина за света, е че е исторически невярна! "Историческа" Македония е имало преди повече от 2000 години. Опитът на съвременна Македония да се представи като неин продължител предизвика „спора за името с Гърция. Решаване на спорните проблеми на Македония със съседите не може да се постигне чрез „нереципрочен договор с България“ (какъвто, ако приемем че описаната картина е вярна, наистина би бил договорът "Борисов - Заев"), или дори чрез промяна на името!
Нужен е не "компромис", а катарзис! Проблемът не е в името, а в смисъла, който му се придава! Със своето изказване Заев повтаря старите тези и това е път за никъде!
Това, което той като лидер трябва да признае е не "българския дял" от територията на "историческа Македония", а „българския период“ от историята на Македония. Т.е. да заложи целия си авторитет и да обясни на своите съграждани, че всички данни признати от световната наука посочват, че в продължение на поне 1000 години основното население на "географска" Македония е било българско (в смисъла на съответното време. Българин от 19 век няма как да е същото като българин от 21 век, но това важи за всички нации). В училищата на Македония трябва да се учи, не че "България е поделяла Македония със съседите си", а че е влизала в отчаяни войни, за да не остави своите сънародници под тежка чужда окупация. Че голяма част от населението на Македония е напуснало своите домове и се е отправило към свободните части на България, за да съхрани своята българска идентичност.
Но че в условията на тормоз, безсилие и отчаяние, а и не винаги адекватна политика на София, повечето от останалите извън българските предели са поели по пътя към създаване на своя идентичност. След Втората световна война те са кодифицирали свой език на база на говори, които дотогава са се определяли от говорещите ги като български. Това няма да направи нито съвременния македонски народ, нито съвременния македонски език по-малко реални. Приемането на географското име на територията не е уникално за Македония. Безброй народи формирани през 20 век са преминали през тази еволюция. Сещам се за австралийския народ.
Само приемайки историята каквато е Република Македония и македонският народ могат да намерят своето достойно място на Балканите, в Европа и в света. Всичко друго би било само опити за „претопляне на вчерашния обед“, което няма да доведе до пробив в отношенията на младата република с нейните съседи и до нейната интеграция в Евроатлантическите структури.
* Николай Василев е политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение.
ЩЕ ИМА ЛИ НОВА ВОЙНА ЗА КОСОВО?
(ОПИТ ЗА ДИСЕКЦИЯ В СУМАТОХАТА И СТРАСТИТЕ МЕЖДУ БЕЛГРАД И  ПРИЩИНА)
Иво Иванов - телевизионен журналист и историк
ТРУДНОТО НАЧАЛО НА НОВАТА 2018 г.
Поради ортодоксалното 13 дневно разминаване между Грегорианския и Юлианския  календар новата година в Сърбия започна както винаги на лек забавен каданс. Реално 2018 г. настъпи в полунощ между 31-ви декември и 1-ви януари. Както винаги ритуално влизането в сила на Новата година в страната се проточи до отминаването на старото Рождество Христово на 7-ми януари и на „старата Нова година” на 14 януари. В този промеждутък от безкрайни празници, в пастирско напътствие пред телевизия „Храм” сръбският патриарх Ириней, далеч от рождественския дух се изказа по редица наболели сръбски политически въпроси. Русия се споменаваше, като манна небесна във всяко второ изречение на светлейшия патриарх. Съседните страни бяха подобаващо обругани, включителн бяха охулени Българската православна църква и търсещата признание македонска Охридска архиепископия. Около 50-тата минута на режисираното интервю Ириней Белградски се произнесе и по ключовия за сърбите косовски въпрос. Питането на взимащият интервюто протойерей-ставрофор Стоядин Павлович бе:
-„В преговорите в Брюксел се засяга статута на Косово и всички притежания
които имаме като Сърбия и нашия народ в Косово и Метохия. В Сърбия започнаха изяви  и вътрешна дискусия на различни нива, икономисти, политици, спортисти, всички институции говорят и говорят за своите разсъждения. Какво ще отговори сръбската църква на въпроса по тази тема във вътрешния диалог, ако се стигне до търсене мнението на църквата за Косово и Метохия?
ПЕТЪР СТОЯНОВ: БЪЛГАРИЯ СПАСИ 48 ХИЛЯДИ ЧОВЕШКИ ЖИВОТА ВЪВ ВРЕМЕ, В КОЕТО НАЦИИ, НАРИЧАЩИ СЕ ВЕЛИКИ, НЕ ДРЪЗНАХА ДА ГО НАПРАВЯТ
10.04.2018 | БГНЕС
Спасяването на 48 000 български евреи е частта на българския народ в общата европейска цивилизация и това трябва да се помни. Това заяви президентът Петър Стоянов (1997-2002 г.) на кръгла маса, посветена на спасяването на еврейската общност по време на Втората световна война, предаде репортер на БГНЕС. Спасяването на българските евреи само по себе си е невероятен факт, но историята за спасяването им също е невероятна. "Страхът от смазващата военна машина на Хитлер се е загнездил дълбоко в българското съзнание тогава. Малко преди това Югославия е прегазена само за няколко дни. Идеята, че България може да се възправи срещу Хитлер се струва абсурдна на голямата част от българското население", каза Петър Стоянов. "Те смятат една политика, която да бъде на границата на неутралитета, която хем да позволи да си върнем земите, населени с българи, хем да не ни опозори до край. Тази политика е била и личната политика на Цар Борис III. Законът за защита на нацията е подписан през януари 1941 г. от Цар Борис III, а септември Богдан Филов, като министър-председател, подписва Тристранния пакт и България става член на Хитлеристка коалиция", коментира президентът Стоянов. Той посочи, че хората, които по-късно спасяват евреите са част и от този процес, процесът на изработване на Закона за защита на нацията, на подписването и приемането му от НС, както и одобряването от НС на подписването на Тристранния пакт. "Това прави историята за спасяването на българските евреи уникална. Тя не е история само бяла, тя е черно-бяла история, което я прави много по-истинска, отколкото блудкавите захаросани истории, които във вид на митогеми ни бяха поднасяни по време на комунистическия режим", убеден е Петър Стоянов. Въпросът, по думите му, с беломорските и македонските евреи и до ден днешен ще остане една рана в българската история. "Съгласен съм с крайния извод, че българският народ няма никакви основания да се срамува за това, което се е случило. Българският народ трябва да съжалява и с дълбока скръб да отчита този факт", смята Стоянов. Той запита какво може да искаме от българските правителства по онова време, когато в центъра на просветена Европа евреи биват изпращани в концлагери, където измират. Това се случва не само в Германия, а и във Франция и Полша. Възможностите на доброто по онова време са били изключително лимитирани, подчерта Стоянов. "Героизмът на Димитър Пешев и Петър Михалев, владиците от Светия Синод и всички останали, можеше да бъде възможен само в страна, чието население, е изконно толерантно и хуманно. Това е един от най-големите капитали на малка нация като българската", каза президентът. "Във времето, когато България кандидатства за членство в ЕС една от тезите, които поддържах е, че имаме величава култура, която не е известна на Запада, но сме спасили 48 000 човешки живота във време, в което нации, наричащи себе си велики, не дръзнаха да го направят. Това е частта на моя народ в общата европейска цивилизация и това трябва да се помни", заключи Петър Стоянов.
СТИГА ВЕЧЕ! ЕВРЕИТЕ И ИЗРАЕЛ ДА ОСТАВЯТ БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ НА МИРА!
ОТВОРЕНО ПИСМО
До
Г-н Дейвид Харис
Главен изпълнителен директор на Американския Еврейски комитет
Д-р Соломон Паси
Председател на Атлантическия Клуб в България
Копие:
До
Широката общественост чрез СМИ
РАЗМИСЛИ СЛЕД ДЕНЯ НА ХОЛОКОСТА В МАКЕДОНИЯ ИЛИ ЗАЩО СКОПИЕ И СОФИЯ МЪЛЧАТ ЗА „МАКЕДОНСКАТА КЪРВАВА КОЛЕДА„
Историята сочи еднозначно - Царство България не е било „фашистка държава”
Искането на македонската страна България да се извини за депортацията на македонските евреи трябва да върви в пакет с искането македонската страна да се извини за избиването на българите в Македония
Александър Йорданов, специално за Faktor.bg
Негово Величество Цар Борис III, Светият синод на Българската православна църква, български политици и интелектуалци, професионални сдружения, спасяват живота на всички български евреи по време на най-гибелната война през ХХ век. Това е велик нравствен подвиг и доказателство,  че Царство България не е било „фашистка държава”. Няма тоталитарен фашистки режим в България. Няма такъв и в освободената от сръбска окупация през 1941 г. Вардарска Македония. Тоталитарен режим има в България и в Македония след като комунистите вземат властта в София и Скопие. Тогава и в България, и в Македония започват репресиите срещу българите, масовите убийства, изселванията, концлагерите. Това е холокост или геноцид. Нацизмът не е извинителна бележка за жестокостта на тоталитарните комунистически режими. Тази истина и тази година не бе казана на 11 март по време на възпоменателния помен в Скопие за жертвите на Холокоста. А тя е важна, защото върху лъжата за „фашистка България” хиляди македонски комунисти и сърбомани градяха десетилетия наред „успешна” житейска и професионална кариера.  Не бе казана и още една истина.
Геноцидът срещу българите е едно от ужасните престъпления на комунистическия режим в Македония.
Той дори е по-жесток от депортацията на македонските евреи. Извинението за единия геноцид предполага извинение и за другия геноцид. След 1945 г. холокостът в Македония е антибългарски. И всеки, който се солидаризира или почита убийците на българи в Македония, става съучастник в престъпление. Това също не се каза в Скопие на 11 март. А трябваше, ако сме европейци и демократи. Не се казва тази истина и на Божик, Рождество Христово. Защото именно в дните и месеците след Коледа на 1945 г. без съд и присъда във Вардарска Македония са избити 23 000 българи, а общо 130 000 са депортирани или хвърлени в концлагери в Титова Югославия, т.е. многократно повече отколкото са репресираните от нацистите македонски евреи.  
През март 1945 г., две години след депортацията на евреите от лагера „Монопол” край Скопие, в затвора на НКВД/КГБ в Москва Адолф Хайнц Бекерле – пълномощен министър на Райха в България, признава: "По нареждане на Химлер постигнах изселването на 14 000 до 15 000 евреи от Македония и Тракия. По мое искане те бяха транспортирани в Полша. По-нататъшната им съдба ми е неизвестна." Нацистът Бекерле, който изпраща на смърт македонските евреи и признава вината си, а преди това е извършил същото престъпление и в полския град Лодз, е оставен от съветските комунисти жив, осъден е на 25 години затвор, от които излежава само десет.  Съветският съюз го пуска жив и здрав да се завърне в Германия, където получава от общината на Франкфурт обезщетение за „страданията” си в размер на 6 000 марки. Умира мирно на свойто легло през 1976 г. Но кой ще върне към живот избитите евреи и българи в Македония? Кой ще плати обезщетение на техните наследници?
Само на Коледа – 7 януари 1945 г., в Македония са избити 1 200 българи. Наричат този ден „Македонската кървава коледа”.
Българите са разстрелвани на пътя между Отешево и Охрид, убивани са по сипеите на планината Галичица. Телата им са хвърляни в Преспанското и в Охридското езеро. Зарявани са в ями. В някои населени места се ликвидират цели семейства. Репресирана е главно интелигенцията – лекари, учители, общинари, но и земеделски стопани, търговци, просто хора с българско самосъзнание. Списъците за убийствата са изготвяни от Лазар Колишевски – македонският Бекерле, който след войната вместо да бъде изправен пред съда, става министър-председател на новата „социалистическа република”.  А днес негов паметник „краси” Скопие. В „екипа” са още пратениците на комунистическия югославски лидер Йосиф Броз Тито – известните главорези Светозар Вукманович-Темпо и генерал Михайло Апостолски. Последният изверг също се доволства с паметник в Скопие. Паметник има и на Тито. Ето защо, когато връщаме паметта за депортацията на македонските евреи през март 1943 г., то би трябвало да говорим открито и за масовите убийства и депортации на българи в Македония осъществени след 1945 година. „Традицията” за едното престъпление да се говори, а за другото – да се мълчи, е престъпление. Евентуално искане на македонската страна България да се извинени за депортацията на македонските евреи трябва да върви в пакет с искането македонската страна да се извини за избиването на българите в Македония.
Когато на 11 март премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев склониха глава пред жертвите на Холокоста в Скопие,  в този жест мнозина разчетоха и с основание, искрена воля да се говори откровено за миналото. За цялото минало. Но и тази година не бяха изнесени данни за съществуване във Вардарска  Македония на съпротива срещу депортацията на еврейското население. Защо? Защото такива протести не е имало или поради други съображения? Ако е нямяло защо е нямало. Ако пък има други съображения – какви са те?
Изследователят на Холокоста Мартин Гилбърт разказва за български лекар, който спасява 23-ма евреи от Скопие. Самуел Ардити, автор на книгата "Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис III – гонител или приятел на българските евреи“ пише:  "Само българи спасяваха евреи  в Македония. Много евреи бяха предупредени и те избягаха в Албания, където на власт бяха фашистите на Мусолини. Цар Борис III прати  в Солун своя личен адютант, за да спаси македонския войвода, един от водачите на Илинденското въстание, евреина от Битоля – Рафаел Камхи."  Спасители на Илеш Шпиц – треньор на футболния клуб "Македония" (Скопие), са българите инж. Димитър Чкатров от Прилеп и Димитър Гюзелев от Дойран. И двамата са видни дейци на ВМРО. По-късно са осъдени на смърт и убити от комунистите с обвинението, че са възпитавали населението на Македония в „български национален дух”.  И нещо, което не трябва да се забравя. Нацистите депортират и унищожават евреи водени от своята „расова теория”. Македонските комунисти унищожават българи водени от коминтерновската теория, че македонците трябва да се дефинират като различен народ и различна нация, от българския народ и българската нация. И днес в Македония има псевдоучени, крайни националисти, патриотично настроени младежи,  които твърдят, че българите са „татари”, чужд народ, чужда раса. Следователно правилно са били унищожавани и репресирани. Но това е известно. Десетилетия наред „бугарашите” в Македония бяха репресирани. Управляваха сърбоманите. Нима те бяха македонци?  
Истината за „лагерите на смъртта”, за целта на депортацията на евреите, става известна едва в края на Втората световна война.
Никой в Европа през 1943 г. не знае и не подозира, че депортацията е път към смъртта, към „газовите камери” на унищожението. Депортираните са мислили, че ги изпращат в Германия като „работна ръка”. Разбира се, Ignorantia non est argumentum. Холокостът  е чудовищно престъпление. Нормалният човешки разум не го побира. Въпросът за вината е съществен. Но отговорът му не може да бъде извън тогавашната действителност. В тази действителност нито една европейска държава не успява да спаси своите евреи. Успява само Царство България. Но могло ли е нашето царство да спаси и македонските евреи? Вероятно да, ако не бяхме загубили в Първата световна война, ако след нея Македония не бе „бановина” в Кралството на сърбите, словените и хърватите, а част от Царство България. Защото България спасява цялото свое еврейско население в своите международно признати граници. Територията на Вардарска Македония към момента на трагедията не е част от тях. Германия депортира евреите от Македония като във всички големи селища разполагала свои комендатури, които пряко организират процеса. Българската администрация изпълнява договорните си задължения към своя съюзник. България е приела вече антиеврейско законодателство, но български евреи не са депортирани в Освиенцим. Но могли ли сме да направим повече от това – да спасим не само българските, но и македонските евреи? Могло ли е това да се случи  без да се рискува животът на българските евреи? Изобщо, могло ли е в това жестоко време да се спасят всички евреи? И ако е могло, защо такъв пример не са дали останалите европейски държави?
Няма виновни народи.
Българският народ не е виновен за депортацията на македонските евреи.
Отговорността и вината се носят от политиците. Те затова са политици. През Втората световна война политиците се ръководят от националните интереси и се съобразяват с „международното положение”. Кое кара например държави като САЩ и Великобритания да се договорят със СССР така, че да оставят територията на половин Европа във владение на мракобесния режим на Сталин? Нима в Лондон и Вашингтон не са знаели истината за сталинизма, за тоталитаризма, нима не са се досещали, какво ще се случи след „победата” в „съветската зона”, нима не подозират, че концлагерите в Сибир ще продължат да работят на пълни обороти, че западната демокрация, „капитализма и империализма” ще си останат основен враг на Съветите, че терорът ще бъде масов, а безправието тотално? Носят ли народите на САЩ и Великобритания вина за тази временна слепота на своите политици? Когато си изправен пред две злини то битката с едната и съюзяването с другата, не те прави невинен. След като се е стигнало до световна война няма невинни политици и държавници. Защото политиката има смисъл само,  ако народите живеят в мир. Невинни са политиците само при мир. Щом има война, смърт, разрушения, загиват хора, значи има виновни политици. И те не са само в Германия. Не са само и в България.
На защо Адолф Бекерле е освободен? Защо Международният трибунал в Нюрнберг осъжда на смърт само 12 германски националсоциалисти като военнопрестъпници? И защо антиконституционният „Народен съд” осъжда на смърт 2 730 български политици, държавници, интелектуалци, военни, учители и лекари, предприемачи и общинари? Нима България е била 200 пъти по-„фашистка” държава от Германия? Защо още 30 000 българи са избити от комунистите без съд и присъда след 9 септември 1944 г.? Кога и как, чрез какъв съд, чрез какви доказателства, комунистите прецениха, че тези хора са виновни, а СССР е преценил, че инициаторът за депортирането на македонските евреи Адолф Бекерле може да си отиде жив и здрав у дома? Колко пъти възразиха на това решение на съветското правителство македонските правителства? А бяха ли избити без съд и присъда нацисти в американската и английската зона след войната? Кой определя критерия за вина? Кой има право да раздава справедливост?    
Историята ни учи, че нацисти и комунисти нямат моралното право да говорят за вина.
Защото вина има само тогава, когато бъде доказана пред съд. Лепенето на обидни етикети, вменяването на „класова вина”, на „вина на народите”, не е справедливост, а фашизъм или комунизъм – все едно. Комунистите – български и македонски, нямат моралното право да бъдат съдници на онези жестоки години. Защото самите те бяха част от жестокостта, техен бе антихуманният режим, който наложиха и в България, и в Македония. Те не бяха демократи и историята им отне правото да съдят за събития и постъпки от онова време. Самите техни „събития” и постъпки не бяха демократични. Защото да наложиш на народа на Левски, Ботев и Делчев, тоталитарен режим не само не е достойно и не е демокрация, а е престъпление. Затова и никога няма да приема да се изживяват като защитници на българските или на македонските евреи лица, които са налагали с насилие антихуманният комунистически тоталитарен режим. Не ги приемам като съдници и „тълкуватели” на тази човешка трагедия, защото самите те изграждаха концлагери и дамгосваха хората като „врагове“. Не приемам говорители по темата за Холокоста да бъдат служители и агенти на комунистическата Държавна сигурност или на зловещата югославска държавна сигурност – УДБА.  Още повече, че спасяването на българските евреи не се е случило в „пролетарска” кръчма в Ючбунар или на партийна конференция на Витоша. Случило се е в царския дворец, станало е възможно чрез българското правителство, чрез народни представители, чрез волята на свещеници, на писатели и поети, на личности, които са формирали обществено мнение.
Българските държавници и политици в годините на Втората световна война са били изправени пред върховно изпитание. Трябвало е да спасят България и животът на българите от ужаса на войната. Но какво означава да не допуснат страната ни да бъде окупирана, на наша територия да се води война, да загиват хора. Могла ли е България да се противопостави на германската военна мощ? Как се спасява живот по време на световна война? Коя е тази „велика сила”, която би могла тогава да гарантира сигурността на България? Франция, Белгия, Холандия, Дания, Норвегия вече са  били окупирани от Вермахта. САЩ са на другия край на света. Великобритания  се е затворила на своя остров.  СССР е същата тоталитарна държава като Германия и неин съюзник (Пакт “Рибентроп-Молотов”). Каква гаранция за българската национална сигурност може да бъде той след като сам не успява да опази границата си. Българският цар Борис III и българските държавници се опитват да действат разумно, без да прибързват, води ги една мисъл – народът ни да е жив и здрав, да не загива на война, България да бъде цяла, обединена, единна. Затова и трикратно Царя  отхвърля предложението за включване в Тристранния пакт. Отхвърля  и провокационното предложение на съветския външен министър Вячеслав Молотов ( същият, който подписва договора с нацистка Германия), целящо да спазари включването на СССР в оста Рим–Берлин–Токио, в замяна на съгласието на Германия Царство България да влезе в съветската сфера на „гаранции". Но какво би станало с България, ако още през 1940 г. бе станала част от „съветска зона”? Как се съвместява комунизъм с монархия?  Нямаше ли страната ни да бъде пометена от германските войски, така както се случва с цялата европейска територия на СССР? Или замисълът е бил да бъдем буфер. СССР да оцелее, ние да загинем. Но тогава нямаше ли българските евреи да бъдат избити до един, а заедно с тях и българските комунисти, и българските демократи. Защото за Хитлер всички те бяха „врагове”. Но докато Царят отлага решението, три други държави – днес наши приятели в Европейския съюз, приемат  германската "оферта" – Унгария, Румъния и Словакия. Половин милионна германска армия приближава Дунава. СССР, съюзник на Германия, също притиска България. На 25 ноември 1940 г. в София  пристига Аркадий Соболев, генерален секретар на Народния комисариат на външните работи на СССР, с предложение за сключване на договор за взаимна помощ между СССР и Царство България. Москва обещава запазване на българската независимост срещу предоставяне  на военни бази в Бургас и Варна. Но нима това не е сигурен път към унищожение на тези два града и не само на тях, ако избухне война между „съюзниците”? Каквато наистина избухва много скоро. Нещо повече. В т.12 от съветското предложение се казва, че ако се сключи пакт за взаимопомощ, отпадат възраженията против присъединяването на България към Германия, както и че СССР също най-вероятно ще се присъедини към Тристранния пакт! Това е тя – тогавашната съветска тоталитарна политика, събрана в едно изречение. Как България да премине между Сцила и Харибда, как да не допусне да бъде смазана като Франция, Белгия, Холандия, Чехия, Австрия, Полша, Дания, Норвегия, Литва, Латвия, Естония, Югославия?  От кого по-напред да се пазим? От тези, които са вече на Дунава или от тези, които си показват „зъбите” през 1944 г. като окупират държавата ни?
Царство България е било изправено пред съдбовен избор.
Царят и правителството е трябвало да решат: да покрият държавата ни с черни забрадки като хвърлят народа ни в обречена война срещу Германия или да спасят живота на българите. Цар Борис III  и политиците ни избират второто – спасяването на живота. Защото поставят човешкият живот по-високо от всички останали съображения на политиката и идеологията.
В края на 1940 г. правителството внася в Народното събрание „Закон за защита на нацията“. Това е недемократичен закон, но той оставя съдбата на еврейското население в български ръце. Той ограничава права и унижава човешката личност. Но животът на българските евреи е съхранен. Те са репресирани, но не са депортирани в „лагерите на смъртта“.  Законът им отнема права, но им гарантира основното човешко право – правото на живот. Нима това не е бил единствено възможният в онези страшни години компромис? Но точно това право – правото на живот, комунистите не гарантират след 9 септември 1944 година на българите. Не гарантират и не опазват живота на българите и македонските комунисти след 1945 г. Без съд и присъда българи са разстрелвани, хвърляни ги в концлагери,депортирани. Комунистите  унищожават дори онези български политици и държавници, които спасиха българските евреи.
Спасители на българските евреи не са били комунистите, не е била и съветската армия, каквато лъжа се опита да сервира Кремъл наскоро. И малцината оцелели македонски евреи не са спасени от комунисти. Нито Н.В. Цар Борис III,  нито Светият синод на Българската православна църква, нито управляващите политици, нито обществено значимите личности са били комунисти. А те са спасителите на българските евреи. Не са били комунисти писателите Тодор Влайков, Елин Пелин, Стилиян Чилинчиров, Константин Константинов, Трифон Кунев, Елисавета Багряна, Николай Лилиев, Димитър Митов, Ана Каменова и много други, които публично се ангажират с каузата за спасяване на българските евреи. Протести срещу германската политика на депортация провеждат от Съюза на българските адвокати, от Лекарския съюз, от Съюза на пострадалите от войните, от Съюза на хлебарите и от още много професионални гилдии, също некомунистически. В защита на българските евреи издигат глас и леви народни представители – проф. Петко Стайнов, една от водещите фигури на опозицията, Тодор Поляков и Любен Дюкмеджиев, членове на Българската работническа партия. За какъв „фашизъм” тогава става дума, след като комунисти заседават в парламента? А протестното писмо до премиера на 43 депутати инициирано от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, е пример за политическо и гражданско. Двадесет от политиците подписали писмото в защита на евреите само две години по-късно са избити от комунистите. Останалите са хвърлени в затвора. В емоционална реч в парламента лидерът на Демократическата партия и бивш министър-председател Никола Мушанов, заявява:
"Аз препоръчвам да не се отнемат от короната на народа двата най-ценни камъка - търпимостта и милосърдието"
След 9 септември 1944 г. комунистите се опитаха да отнемат точно тези "най-ценни камъка" от „короната на народа”. Унищожиха и самата корона. Лозунгите им бяха: "Никава търпимост, никакво милосърдие!”, „Смърт! Смърт! Смърт”.   И наистина  избиват националния елит.
В съдбовни времена политическите решения никога не са еднозначни. Тогава към целта никога не отвежда един път. През 1943 г. България спасява цялото еврейско население живеещо в нейните международно признати граници. Вардарска Македония и Беломорска Тракия не са били с юридически статут на българска територия. България временно администрира тези части от други държави окупирани от германската армия (Виенската спогодба „Доктор Клодиус”).  Във всички документи от времето на Втората световна война, както и в германските медии, Вардарска Македония и Беломорска Тракия се наричат „германска окупационна зона”, а не българска. Де факто и де юре България е нямала призната от Германия юрисдикция върху еврейското население във Вардарска Македония и Беломорска Тракия и не е имала правото да го третира като българско. Затова пък български дипломати издават транзитни визи за преминаване на евреи от Унгария, Полша и Румъния. От наши пристанища тръгват параходи с бежанци за Йерусалим. Един от тях – „Струма“, е потопен от съветска подводница и това са единствените „масови жертви“ сред еврейското население у нас.. Българският народ е народ спасител, а не народ „окупатор”. И когато връщаме спомена за трагедията на македонските евреи, трябва да върнем спомена и за трагедията на македонските българи. Трагедията на евреите се случва във време на световна война. Трагедията на българите в Македония се случва в следвоенно, в мирно време. Коя трагедия е по-жестока? Гибелта на всеки човек е трагедия. България и Македония заедно осъдиха геноцида над македонските евреи. Време е заедно да осъдим и комунистическият геноцид над македонските българи. У нас има закон, който обявява комунистическия режим в България за престъпен и БКП, наложила незаконно този режим, е обявена в същия закон за престъпна организация. В Македония още няма такъв закон. Но ще има. Защото отговорността за бъдещето на Европа е и наша обща българо-македонска отговорност.
ИВАН НИКОЛОВ: РАЗПАДА ЛИ СЕ МОДЕЛЪТ НА НОВАКОВИЧ-ТИТО-КОЛИШЕВСКИ? ...
21.03.2018 | БГНЕС
Става дума за Закона за употреба на езиците в Р Македония. Ще се превърне ли младата държава в държава на всичките граждани или ще си остане в средновековието на Новакович-Тито-Колишевски? Какво показват словесните престрелки около този закон? Най-гласовити, непреклонни и ”патриотични”, непосредствено преди посещението на гръцкия външен министър Никос Кодзияс са тези, чиято пъпна връв продължава да смуче идейни сокове от Белград. Те с нокти и зъби, прикрити зад Конституцията и идентитета бранят себе си, кариерата, привилегиите си. Те, които с прецизните инструменти на идеологическата пластична хирургия изтръгнаха душите на Светите Седмочисленици, на възрожденците и революционерите, за да им сложат на главите сръбски шайкачи, те ли са патриотите днес? Те ли плачат за потъпканата конституция? Конституцията, която и след осамостояването на държавата, запази всички постулати на титовизма? Затова ли плачат днес? Президентът Георге Иванов отсече: ”Конституцията и съвестта ми не позволяват да поставя подписа си под Указ, за гласуването на подобен закон...” А професорът Любомир Цуцуловски е още по-конкретен. Неговите страхове са формулирани така:”...Над всички ни дебнат три черни сенки: Законът за езиците, промяна на името ( с всички последици), както и Договорът за добросъседски отношения, който ни задължава да ревизираме цялата досегашна история на Македония и на македонците...” (в. „Вечер”, 16 март 2018 г.).Не, господин професоре! Никой не иска да се ревизира цялата история на Македония, а само тази, която Вие и Вашите колеги „сътворихте” след 1944 г., за да угодите на наставниците Ви от ЮКП по идеологическо мракобесие... На този фон думите на премиера Зоран Заев звучат смело и категорично, като призив за коренна преоценка, със съзнание и за неизбежните пречки: ”...този закон... е сериозен принос в изграждането на концепцията „Едно общество за всички граждани.” И призова да бъде отхвърлена политиката на разделения, раздори, и конфликти и да се завършат реформите... Това не са ли идеите и на Иван Михайлов, последния водач на историческата ВМРО? Когато през 1950 г. в САЩ излиза на английски книгата му ”Македония – Швейцария на Балканите”, в предговора професорът по журналистика от Ню Йорк Джон Бейклис пише:”...Няма изглед за мир в света - без мир на Балканите. А отдавна е ясно, че на Балканите не ще има мир, докато там не се реши справедливо, безпристрастно и по мирен начин македонският въпрос. Как би могло да се реши този въпрос, отговора намираме в тази книга на Иван Михайлов...” А албанците в Македония? Те, които са двигателят на евроатлантическата интеграция, неусетно започват да показват и някакво друго лице. В интервю за телевизия Алсат-М ( 25.01. 2018 г. ) преподавателят по история в Тетовския университет проф. Веби Джемаили твърди: ”И България, и цял свят знае, че от Велес до Дебър никога не е съществувала Македония...” И допълва : „Тетово, Дебър, Струга и Кичево винаги са били албански източни краища...” За какво ратува този албански професор? Да замени сръбския политически, духовен, културен и идеологически експанзионизъм с албански ли? Така не връзва ли ръцете на премиера, който иска да изгради „едно общество за всички граждани”? Все пак, за сведение на проф. Джемаили, според всички статистики, най-достоверна от които е тази на Васил Кънчов от 1900 г., тогава в Тетово албанците са били 500, а екзархистите-християни – 8500. В Кичево е имало 1200 екзархисти-християни и нито един албанец. В Струга християните-екзархисти са били 3000, а албанците – 350. Единствено в Дебър съотношението е 1:2 в полза на албанците. За какво общество мечтае господин професорът от Тетовския университет ? За общество, в което сръбските фалшификации ще бъдат заменени от албански ли? Това е проблем, който нито една албанска партия или гражданско сдружение в тази млада република не трябва да подминава мълком. С откровено шовинистическите си претенции, като тези на проф. Джемаили, те не развързват ли ръцете на противниците на евроатлантическата перспектива на страната? Нека всички албански лидери да застанат плътно зад идеите на Зоран Заев. Единствената алтернатива на разпадащия се модел, сътворен по рецептата на Новакович - Тито - Колишевски е създаване на „общество на всички граждани”. Другото е сън от Балканския ХIХ век.
-----------------------------------------------------------
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Анализът е написан специално за БГНЕС.
Besucherzaehler
Назад към съдържанието | Назад към главното меню