Отиване към съдържанието

Главно меню:

ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪ ИНТЕРНЕТЪ СТРАНИЦАТА НА МАКЕДОНСКА ТРИБУНА!

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 178 - 2018 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 178 - Year 2018

ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪ СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ


АСОЦИАЦИЯ НА ГРАЖДАНИ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТТА
НА БЪЛГАРИТЕ В Р. МАКЕДОНИЯ РАДКО - ОХРИД!
Ha 28.06.2018 г. Eвpoпeйcĸият cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa зaличи oт cпиcъĸa cи c дeлa жaлбaтa нa „Гpaждaнcĸo cдpyжeниe зa зaчитaнe идeнтичнocттa нa бългapитe в P. Maĸeдoния PAДKO“, пoдaдeнa пpeз 2014 г. cpeщy Maĸeдoния, пopaди „ypeждaнe нa въпpoca“ – ocнoвaниe пo члeн 37 oт EKЗΠЧOC.
Дeлoтo бeшe пpeĸpaтeнo, пpeдвид фaĸтa, чe нa 5.10.2016 г., cлeд 16-гoдишeн пepиoд и 4 oпитa зa peгиcтpaция, мaĸeдoнcĸитe ĸoмпeтeнтни opгaни нaй-нaĸpaя peгиcтpиpaxa cдpyжeниeтo ĸaтo юpидичecĸo лицe, cпopeд вътpeшнoтo пpaвo нa cтpaнaтa. Cпopeд peшeниeтo зa peгиcтpaция, cдpyжeниeтo e opгaнизaция, изгpaдeнa нa „плypaлиcтĸo-дeмoĸpaтични тpaдиции нa бългapcĸoтo Bъзpaждaнe oт 19 вeĸ“ и нeгoвитe члeнoвe имaт зa цeл „aĸтивнo [дa] yчacтвaт в paзвивaнeтo нa бългapcĸaтa ĸyлтypa и дyxoвнocт“.
Πo тoзи нaчин, мaĸeдoнcĸoтo пpaвитeлcтвo избeгнa „зaлaвянeтo“ мy в пpaвoнapyшeниe и пocтaнoвявaнe нa cъдeбнo peшeниe пo oбщия peд c вcичĸи мeждyнapoднo-пpaвни пocлeдици от тoвa, вĸлючитeлнo, oтчитaнe пpeд Koмитeтa нa Mиниcтpитe нa Cъвета на Европа, зaĸoнoдaтeлни пpoмeни, oбyчeния нa cъдии и дъpжaвни eĸcпepти, плaщaнe нa oбeзщeтeниe и т.н.
Beчe гoдинa и пoлoвинa, в P. Maĸeдoния дeйcтвa oфициaлнo peгиcтpиpaнo cдpyжeниe нa мaĸeдoнcĸи гpaждaни, ĸoитo ce идeнтифициpaт ĸaтo eтничecĸи бългapи.
Охрид, 17.07.2018 г.
Парламентът на Македония прие единодушно Декларацията за влизане в НАТО
Македония трябва да стане 30-тия член на Организацията на Северноатлантическия пакт
19 JUL 2018 | Faktor.bg
Със 76 гласа „за“ и нито един „против“ или „въздържал се“, парламентът на Република Македония прие Декларацията за подкрепа за процеса на присъединяването на страната в НАТО, предава излъчващият на албански език скопски телевизионен канал „Алсат-М“.
Координаторът на фракцията на ВМРО-ДПМНЕ Драган Данев заяви, че неговата партия подкрепя Декларацията и ще допринесе за пътя на Македония към Алианса. На свой ред от СДСМ подчертаха, че влизането на страната в НАТО ще й донесе сигурност и стабилност, но същевременно подчертаха, че най-големите ползи от членството, макар и да не се преки, са икономическите, предавде "Фокус".
Македония получи официално покана за започване на преговори за членство в НАТО в рамките на срещата на върха на Алианса миналата седмица.
На официална церемония в Брюксел генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг връчи поканата на премиера на страната Зоран Заев и му честити за проявената политическа храброст.
Македония трябва да стане 30-тия член на Организацията на Северноатлантическия пакт. Най-напред, както предвижда и Договорът за името, Македония трябва да организира референдум, на който гражданите да се произнесат за споразумението. Но към настоящия момент този процес е блокиран, тъй като Държавната избирателна комисия (ДИК) все още не е формирана.
В зависимост от резултатите от референдума ще бъдат повдигнат и въпросът за въвеждането на конституционни промени. В преамбюла ще трябва да бъде отстранено определението „гражданин на Македония“, каквито и да било претенции за ирендентизъм или аспирации спрямо Гърция и античната й история. Очаква се това да бъде най-трудната задача, тъй като за изменения на Основния закон е необходимо мнозинство от две трети от депутатите в парламента. Допуска се, че опозицията ще внесе голям брой възражения и предложения.
В случай че правителството и опозицията успешно приемат конституционни промени, следва етапа на създаване смесени комисии, които ще преговарят с представителите на Алианса. След края на преговорите и предвидените две заседания процесът на членството на Македония продължава парламентите на държавите-членки на НАТО. Споразумението трябва да бъде ратифицирано от 29-те държави-членки и от самата Македония. В някои парламенти и в Сената на САЩ за ратификацията се изискват две трети от гласовете.
След тази фаза премиерът Зоран Заев ще представи официално споразумението. Когато се констатира, че Македония е изпълнила предвидените в него условия, НАТО официално ще издигне знамето на страната пред официалните си институции.
Ех, малоумници, няма ли кой да ви наръга в зъбите стоманените юзди на болшевишкия терор
Пишат дисертации и се хранят от “антифашизъм”, но мълчат за по-голямото зло - комунизма
Д-р Любомир Канов | Faktor.bg
Голям грях сториха западните политици когато не разкриха престъпната природа на комунизма. Похарчиха нечувано количество национално богатство за въоръжение срещу заплахата от сталинска атака срещу свободния свят, Чърчил държа речи във Фултън за Желязната Завеса, десетки години се поддържаше и още се поддържа ядрен потенциал срещу кагебейските престъпници и въпреки това-ядец! Никой не иска да говори ясно и откровено срещу комунизма като много по-голямо зло от нацизма, много по-продължително от фашизма на Мусолини и много по-опасно от 12-те години на Хитлер. Че Путя е вече 18 години на власт и го е докарал дотам, че отново издигат паметници на Сталин из пустошта на болшевишката империя! Защо е тази адмирация на комунизма всред образованите леви на Запад? Какво прави сталинизма толкова привлекателен за тях и защо така лесно оправдават неговите чудовищни престъпления и защо толкова лесно ги игнорират и забравят? Междувременно пишат дисертации и се хранят от “антифашизъм” и преследват въображаеми нацистки остатъци в мисленето на хора, които изобщо нямат и идея за такова мислене и преследват все още живият Хитлер в джунглите на Амазония, както впрочем търсят и мощите на споминалият се от преяждане Елвис Пресли. Ех, малоумници, преструващи се на западна интелигенция, няма ли кой да ви наръга в зъбите стоманените юзди на болшевишкия терор, та да престанете със своите антикапиталистически стенания и мазохистичен копнеж по мустакатият, който  уж ви бил освободил от гнета на хитлеризма. Че това ли беше за вас наистина заплахата? Знаете ли колко истински интелигенти уби Сталин? Колко таланти, колко такива очилатковци като Исак Бабел и прочие? Think about it!
Сръбско-гръцкиятъ договоръ бѣ подписанъ
на бреговетѣ на Преспанското езеро на 17 Юни 2018 г.
Г.Младеновъ 29/06/2018
Съ този сръбско-гръцки договоръ Македония официално искатъ да отдѣлятъ отъ Майка България! Много имъ се иска да бѫде во векъ и вековъ, но това е илюзия въ главитѣ на „доброжелателитѣ“ ни, бѫдещето ще докаже, че това не може да стане! Очитѣ на нашитѣ предци сѫ отворени и саможертва имъ ни зове, да не забравяме тѣхния идеал да бѫдемъ едно!
Искатъ ние българитѣ официално да се откажемъ отъ идеята да бѫдемъ заедно въ една българска държава! Да, ама само наивници могатъ да иматъ подобни представи!
Ако днешната Северна Македония влезе въ НАТО и Европейския Съюзъ, тя ще иска присъединяванерто на Пиринскиятъ край на България къмъ нея! Това нещо го каза Циле Титуиле/презъ Февруари 1999 г. въ градъ Торонто, Циле е Василъ Топурковски/.
На другия день, следъ като договорътъ бе подписанъ, гръцкиятъ външенъ министъръ съобщи, че съ този договоръ се предотвъртява разделянето на Вардарска Македония между Албания и България!?
Ние се питаме, дали нѣкой въ България прочетѣ това изказване на външния министъръ на Гърция, или само ние го прочетохме?
Сѣга Гърция ще има приятелка Северна Македония, а не вражеска България за сѫседъ!?!
Само нѣколко дена следъ като гръцкиятъ външенъ министъръ каза, защо гърцитѣ сѫ подписали този договоръ, външниятъ министъръ на Северна Македония бе запитанъ, знае ли отъ кога е почнала македонската история? Той отговори, че не знае, понеже е адвокатъ, а не историкъ! Ние му задаваме въпросъ! Следъ като не знае отъ кога е почнала македонската история,  какъ така сега ще защитава сърбо-македонизма въ Северна Македония?
За сѣга трябва да признаемѣ, че българското общество е много разделено! Българската Патриаршия е за една България отъ Чѣрно Море до Охриъ, а правителство се е превърнало въ агентъ на запада, за да се запази сърбо-македонизма въ сегашната му форма! Народа въ Македония иска отварянето на границата съ България и създаването на една държава! Интелигенцията и въ самата България е за отварянето на границата, и създаване на една България, но ги е страхъ да го кажатъ, или напишатъ!
Днешнитѣ управнници на Македония сѫ поделени на сърбомани и югословени! Бѫдещето на Македония е въ рѫцетѣ на албанцитѣ, за сега!
Нещата много бързо сѣ променятъ а ние не смѣ пророци! Но, всичко тепърва  предстои…
Искрената надежда на всички българи е, че сторенитѣ неправди, преди и сега, с разпокѫсването на България, съ фалшификациите на българската история, въ едно бѫдеще ще бѫдатъ преодоляни, но това изисква ново Възраждане, дѣло, което можемъ да осѫществимъ само ние, българитѣ отъ всички дѣлове на Българското землище и българитѣ отъ цѣлъ свѣтъ, които милѣятъ и пазятъ истината и завета на нашитѣ предци – да бѫдемъ заедно!
Д-Р ВИОЛЕТА РАДЕВА: БЪЛГАРИТЕ В ЛАПИТЕ НА СИБИРСКАТА МЕЧКА
Студия, която беше отпечатана в списание „Известия на Българската Орда” в кн. 1 /73/ от 2010 г. и кн. 1 /74/ от 2011 г.



Всички отвратителни мръсотии и зверства на руския болшевизъм до голяма степен са проява на достоевщината, изстъпления са на болната народна душа
ЕС и НАТО подписаха документ за задълбочаване на сътрудничеството
НАТО покани Македония да започне преговори за членство в Алианса
България и Македония ще станат истински съюзници, когато от Съветския блок и от Югославия останат само лоши спомени
Можем ли да бъдем съюзници, как се случи обръщането на колективната ни памет?
03 JUL 2018 | Николай Василев* | Faktor.bg

Поруганият гроб на полковник Каварналиев
На 11 и 12 юли тази година в Брюксел ще се състои поредната Среща на върха на НАТО. Очаква се Македония да бъде поканена за да стане 30-я член на Алианса. България има огромен интерес това да се случи. Но наш искрен съюзник ли ще бъде Македония?
По всичко изглежда, че и към тази дата гробът на полковник Каварналиев край Дойран ще си стои осквернен. Нищо в църквата на Ново село, Щипско няма да показва, че там е погребан легендарният войвода Христо Чернопеев. Пред входа на църквата в Прилеп няма да има никакъв знак, че там е намерил вечен покой храбрият полковник Стефан Илиев. Гробът на войводата Тома Давидов край Охрид едва ли ще бъде възстановен. Списъкът е дълъг, но поне тези четири гроба можеха да бъдат възстановени и почетени през първата година след подписването на договора за Добросъседство и приятелство. Българската държава от години прави постъпки за това, но без успех. Всеки път от най-горна инстанция се получава съгласие, но нищо не се случва, уж защото имало местни „вознемирени“ граждани, които разглеждали надгробните паметници като символ на „окупация“.
Можем ли да бъдем съюзници, със страна, която не позволява възстановяването на български гробове и не демонстрира покаяние, за това, че ги е поругала? Трябва ли щом „тихата дипломация“ не дава плодове България да удари с юмрук по масата? Или трябва да си затворим очите пред всичко, само и само Македония да стане член на НАТО и на ЕС, защото това е в наш интерес?
Няма лесен и еднозначен отговор на този въпрос. България се нуждае от изключително ловка дипломация.
Македония не би имала проблем да възстанови гробовете, ако може да ги представи като „чужди“. Недалеч от гроба на полковник Каварналиев стои паметник на загиналите през Първата световна война ирландски войници... Но Македония не може да представи загиналите български герои като чужди, защото когато те са загинали, са били възприемани от предците на днешните македонци като свои. Христо Чернопеев е македонски войвода, участник в емблематичната за македонската историография афера „Мис Стоун“, макар, че е роден в село Дерманци, край Луковит. Тома Давидов е македонски войвода... от Ловеч. Полковник Каварналиев загива защитавайки хилядите бежанци от Егейска Македония, бягащи към, а не от българската армия представена от македонската историография като окупатор. Когато полковник Илиев загива геройски край „Червената стена“, той е оплакан от хиляди прилепчани и е погребан като свой, на видно място пред главната църква на града „Благовещение Богородично“.
Мнозинството от съвременните македонци отказват да приемат не само родените в България, но загинали за нейната свобода като герои. Те не приемат за такива и много от своите преки предци.
На 1-ви юли край Щип се проведе честване на 105 годишнината от битката при Брегалница. В това сражение между българи и сърби, както и в последвалата битка при Калиманци се сражава геройски и Македонското опълчение. При Брегалница сърбите изтласкват българите, но при Калиманци те са спрени и не успяват да се свържат с настъпващата по долината на река Струма гръцка армия. Там Македонското опълчение унищожава Черногорския корпус. На честването тази година присъства сръбският посланик. Кметът на Щип Благой Бочварски заяви: „Тази битка трябва да служи като урок за това как народите на Балканите не трябва да се отнасят един към друг. Това, което трябва да правим ежедневно, е да подаваме ръце на всички и да се борим с разделенията“.
Прекрасни думи... но честването не беше представено като помирение между народи, чиито предци са се сражавали един срещу друг! На паметната плоча, на която бяха поставени цветя пише, че изграденият там някога сръбски военен паметник е бил разрушен от „българските фашистки окупатори“. Чрез паметната плоча македонските власти приканват обществото да се идентифицира не с Македонското опълчение от Балканските войни и Първата световна война, сражавало се рамо до рамо с Българската войска, а с Титовите партизани от Втората световна война, които според легендата се борели геройски срещу злите „български фашистки окупатори“.
Обективно погледнато, Македонското опълчение през онези войни е било на практика всенародно. Само изолирани сърбомани и гръкомани са били срещу него. Титовите партизани от своя страна са разделяли жестоко народа! Техни жертви стават братът на Никола Карев и синовете на Питу Гули.
Как и защо се е случило подобно „преобръщане“ на колективната памет?
Тъжната истина е, че безпримерният героизъм на Македонското опълчение и на безброй български войници не довежда до освобождение на Македония. Войните завършват с поражение. Българската кауза, започва да се изживява като „кауза пердута“. От своя страна, макар Титовите партизани да налагат кървав режим, след 1948 година, докато България тъне в Съветския блок, Тито успешно извежда Македония от него. Изследване на македонския вестник Дневник от май 2012 г. посочва, че 80% от гражданите на Република Македония, независимо от тяхната етническа или религиозна принадлежност заявяват, че са живели по-добре по времето на комунистическа Югославия, отколкото в независима Македония. Някогашната представа за България като „своя“ и за Сърбия (по-късно Югославия) като „чужда“ се преобръща в масовата историческа памет. За повечето днешни македонци, митът, че след като побеждават „българския фашистки окупатор“, Титовите партизани, в рамките на Втора Югославия създават днешната македонска държава е основа на тяхното светоусещане. Збигнев Бжежински е безкрайно прав, когато твърди, че историческата памет може да е смътна и дори фактологично погрешна, но тя е част от историческата система на знание, която определя политическото съдържание.
У нас нещата не са корено различни. Според изследователския център „Тренд“ над 40% от българите биха живели по времето на Тодор Живков. Време, в което нямаше българин, който да не е убеден, че при Тито се живее по-добре! Наскоро БСП направи дори опит да реабилитира Георги Димитров. Но дори и много от критиците му твърдят, че по „Македонския въпрос“, той бил направил грешка.
Истината е, че не е направил никаква „грешка“. Георги Димитров е съветски поданик и враг на България. През септември 1944 година той увещава Сталин да нападне страната, в която се е родил. По късно е изпратен с обоза на окупаторската армия, за да съветизира България.
Ако си е въобразявал, че ще му бъде позволено да води някаква самостоятелна политика, то очевидно е бил и доста глупав.
Тито, чийто режим в началото е по-кървав и по войнствен дори от този в България успява да се изплъзне от хватаката на Сталин и това го прави изключително популярен в Югославия, включително и в Македония. Но когато относителните свободи и благосъстоянието на поданиците се дължат на силата и престижа на един човек, а не на демократична система, базирана на върховенството на закона – всичко се разпада, когато този човек напусне историческата сцена. Хората не винаги осъзнават това. Не всички българи си дават сметка, че режимът на тока и купонната система от 1990 г. са пряка последица от режима на Тодор Живков. Още по-малко хора осъзнават, че кървавите войни в разпадаща се Югославия бяха пряка последица от начина по който Тито беше построил империята си.
Македонската нация се създава, не защото Тито, Сталин и Димитров са я планирали. Тя става реалност защото България губи войните (1913, 1914-18) и е завладяна от Съветския съюз през 1944 г. При тези условия за македонците изграждането на отделна нация е бил единственият възможен изход.
За съжаление демократична България не формулира ясни изводи защо са се случили националните катастрофи, нито взема всички мерки щото – най-страшната, деветосептемврийската катастрофа никога повече да не се повтори.
Разпадът на Съветския съюз и на Югославия дадоха шанс на потомците на възрожденските българи да постигнат националния си идеал – пък било то и като вече два отделни, но много близки народа, изградили стратегическо съюзничество, напълно интегрирани в структурите на Западния свят. Но това ще може да се случи едва когато от Съветския блок и от Югославия останат само лоши спомени.
* Николай Василев е политически емигрант, политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".
Спиш ли спокойно, София...
2 юли 2018 г. | Владимир Перев
Спиш ли спокойно, София... ??? Това е въпросът, който тези дни си задават повечето македонски граждани, и тези, които си припознават и признават своята българска етническа идентичност и произход, но и те, твърдите македонисти, които са зашеметени пред лицемерието и двойните стандарти на властта в Македония, а всичко след подписаното и многостранно споразумение за приятелство между Македония и България.
Именно в Щип сръбските асоциации празнуваха победата във Втората балканска война, известна като междусъюзническа. Тържеството бе в присъствието на официални лица на град Щип, оглавени от кмета на града Благой Бочварски който едновременно е и заместник председател на СДСМ т.е. на Зоран Заев. В негово присъствие се открива паметна плоча, върху която се споменава "българският фашистки нашественик".
Същевременно българското сдружение от Македония, направиха панихида на Дойран за загиналия български пълководец в същата Междусъюзническа война, Константин Каварналиев, но никой от актуалната власт, нито пък от опозицията не намериха за добре да дойдат на възпоменателна служба на прочутия войн.
Исторически са известни фалшивите македонистки обещания, обещаното но изиграно приятелство, но сега вече не е въпрос в македонисткото коварство... заради това, спиш ли спокойно София, помниш ли си и тачиш ли си героите...
Условено в НАТО и ЕС
Владимир Перев | 1 юли 2018 г.
Условената препоръка за приемане на Македония в НАТО и условията за началото на преговорите за членство в ЕС в Македония донесоха различни, диаметрално противоположни тълкувана от одушевения до безпощадна критика на правителството и лично на премиера Зоран Заев. Медиите в страната, в зависимост от това къде принадлежат, на властта или опозицията водят безпощадна борба до самоизтребление ... но трябва да се отбележи, че атмосферата е демократична, нещо необичано за Македония, а обикновен човек, може да прочета в сайтовете какво иска, там има всичко, при условие, че тук няма почти никакви вестници...
Едно е ясно, за Македония да се приобщи към ЕС трябва да предприеме действия за реформа на съдебната система, за да приключи с процесите срещу обвиняемите лица и произнесе присъди дори и за тези от върховете на властта, да реформира разузнавателните и сигурносните служби, да направи реформи в огромната публична администрация и накрая, да разчисти ситуацията около нападението на парламенти на 27 април миналата година и да произнесе съответни присъди ...
Съпротивата към реформите, а това означа и към НАТО и ЕС е силен, най-често показано чрез сайтовете финансирани от сръбски престъпни структури, както и от руските разузнавателни служби, които полуофициално кроят политиката на имигрантски организации на децата бежанци от гръцката гражданска война, които са живели в бившия Съветски Съюз и страните от източния лагер ... те са силната подкрепа на антизападната политика на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ...
Маските на гърците и сърбите паднаха – македонците да прогледнат
Вековната политика на Сърбия и на Гърция е била, да получат обща граница при все, че народите им не са съседни
Николай Василев* | 29 JUN 2018 | Faktor.bg
„Техният език (все още) се създаваше през 1948 г., а след това през 50-те години на ХХ век той бе признат от ИРЕ, която е предшественичка на Нова демокрация. Някои от фамилиите на Мицотакис и Караманлис, тогава са се съгласили, че техният език е македонски. Защо са го направили? Нима не са разбирали за какво става дума?  Гръцката дипломация е искала ла отдели този език от българския, защото се се страхували, да не се появи някога на границата им една голяма България” - каза гръцкият външен министър Никос Кодзиас по време на жестоките спорове, които разтрисат гръцкото общество след подписването на договора с Македония на Преспанското езеро. По-рано, в интервю по гръцка телевизия Кодзиас заяви, че в края на 19 и началото на 20 век гръцката дипломация бранела тезата, че езикът на „това население“ бил македонски, за да го отдели от българите.“
С това бяха свалени всички маски.
Вековната политика на Сърбия и на Гърция е била, да получат обща граница при все, че народите им не са съседни,. Тези българи, които не могат да бъдат посърбени и погърчени, да бъдат поне дебългаризирани. За подобна дръзка операция е било нужно силно оръжие. То бе намерено в славното, библейско име Македония. Само че се оказа, че Сърбия и Гърция трябваше да платят прескъпа цена за тази операция.
Сърбия трябваше да се откаже от част от „международно признатата си територия“, а Гърция от „интелектуалната собственост“ на част от античното си наследство.
Сърбия, за да получи обща граница с Гърция воюва на два пъти с България - във Втората Балканска война и в Първата световна война. Макар и в двете войни да се оказва на страната на победителите, цената, която Сърбия заплаща е колосална! Над 1/3 от мъжкото население бива избито, а придобивките се оказват нетрайни! Сърбия не успява да асимилира „Вардарската бановина“ и след Втората световна война е принудена да приеме създаването на „Народна република Македония“. Докато тя е част от Югославия, отстъпката изглежда незначителна. За разлика от повечето други югославски народи, сърбите се идентифицираха с цяла Югославия, но федерацията се оказа опасен капан, който доведе сърбите до катастрофа – както външният им министър Дачич наскоро призна. Все още малко сърби се замислят, дали съдбата на техния народ нямаше да е по-добра, ако през 1913 година не бяха настоявали за обща граница с Гърция и ако не се бяха ангажиали с политики на разцепление на българския народ? При алтернативен развой на събитията „Скоплье“ и Куманово можеха да са безспорно сръбски градове, а България традиционен съюзник на Сърбия! Но историята не признава „ако“. Опитът на Сърбия да получи обща граница с Гърция завърши с това, че след независимостта на Македония и Косово, Сърбия се върна близо да границите си от преди Първата Балканска война! Както е казано: Който много иска и малкото изгубва!
Гърция се справи значително по-добре. Поради отказа ѝ да изостави своите в районите на Лерин, Воден и Костур, а и поради прекомерната претенция за Солун, България изгуби не само Кукуш, Драма и Кавала, но и Ксанти,  Гюмюрджина, Дедеагач (Александруполис) и трудно извоювания си излаз на Егейско море. Макар че през 20-те години Гърция прави известни опити за „македонизация“ на завареното на нейна територия българско население, чрез т.н. „абецедер“ (Македонски буквар, който ползва латинската азбука), официална Атина се отказва от тази политика, когато тя става част от стратегията на комунистите по време на Гражданската война (1946-1949). С течение на времето Гърция успява да умири областта и да асимилира населението в определена степен.  И все пак, както признава Кодзиас, Гърция е подкрепила усилията на Югославия да откъсне духовно и езиково македонците от България.
По време на Студената война на „еленогласните елини“ беше негласно позволено да демонстрират някаква идентификация с македонците, но всяка проява на българска идентичност биваше незабавно пресичана от корен. По признанието на американски посланик в София, Гърция е реагирала остро когато гръцки гражданин с българско самоопределение от района на Лерин е бил приет от американското посолство в Атина.
Тази политика се обърна срещу Гърция през 90-те години, когато Македония се опита да си присвои античната македонска история. Кодзиас днес се опитва да защити договора, който подписа с външния министър на Македония Никола Димитров, но много гърци се опасяват, че светът ще асоциира понятието „Македония“ не с тяхната провинция, с независимата държава „Северна Македония“, чиито граждани ще се наричат македонци и чийто език ще се определя като македонски. В новия дигитален свят, „интелектуалната собственост“ може да се окаже по-важна от физическата.
От дистанцията на времето можем да заключим, че интелектуалната агресия целяща разделението на българите не донесе нищо на Сърбия и излезе скъпо на Гърция. Но все пак най-голямата цена я плащат тези македонци, които в резултат на бурната история отказват да приемат, че предците им някога са били част от българския народ. Няма я вече мощната Югославия, да защитава пред света измисления исторически разказ, с който са отраснали. Тези хора дори се обиждат от българската, но и от световната историография. Приемането на „географско определение“ към името на държавата им изглежда  като елемент от разнебитването на идентичността. Приемането на албанския език като официален в Македония се приема за знак, че и тяхната малка държава не е само тяхна. Тези хора порсто не виждат бъдеще за своя народ.
Историята на Балканите е достигнала нова преломна точка. Или ще се стигне до интеграция на целия регион в ЕС и НАТО, или до неговото разкъсване и попадане в зоните на Русия и Турция. „Европеизацията“ не Балканите може да се случи само ако в някаква степен се възстанови „Балканският съюз“, който през Балканската война прогони османците от сърцето на региона. Това ще се случи когато Кодзиас не само признае, че Гърция е работела за отделянето на македонците от българската едно-национална тъкан, но и се извини за тази политика.
И когато Сърбия осъзнае, че опитът ѝ да получи обща граница с Гърция е бил стратегическа грешка, с много трагични за страната последици.
И не на последно място, европеизацията на Балканиоте ше се случи, когато Зоран Заев и Никола Димитров обяснят на народа си, че историята не е била такава каквато са я учили в училище, а каквато е описана в трудовете на професор Димитър Димитров - таткото на външния министър. (В своите книги той заяви, че македонците не трябва да се срамуват от 11-вековното си определение като българи).
Подобни действия на ръководители на Гърция, Сърбия и Македония все още биха били крайно непопулярни. Но днес, когато маските падат, те са единственият начин за спасение на Балканите от нови трагични развития, за десетилетия напред! Ще може ли българската дипломация да формулира подобно разбирателство? Не и ако България не се превърне в подредена и уважаване страна с върховенство на закона!
*  Николай Василев е политически емигрант, политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".
Ще влезе ли в сила договорът между Македония и Гърция?
Преговорите на Македония и Албания за ЕС започват догодина
Скопие и Атина подписаха историческото споразумение за името на Македония
Македония е готова да даде на България исканите гаранции
Името на Македония: Протестите не стихват
Бойко Борисов и Екатерина Захариева няма да се срещнат с македонския президент
Заев и Ципрас се споразумяха
Защитена ли е България от претенции
Страхът от истината ражда чудовища
Лъжата за началото на Втората световна война и Великата манипулация след нея
Автор Рени Нешкова Публикувано на 22 юни 2018


Пред паметника на съветските окупатори в София, 2018г.
Лъжата, че Втората световна война е започнала с нападението на Хитлер срещу СССР на 22 юни 1941г., е може би сред тези с най-тежки последици за бъдещето на демократичната общност. Това дори не е лъжа, а налагана догма, защото истината е била известна не само на западния свят, но и в комунистическия лагер. Още повече че Полша е част от него. А поляците доказаха, че имат памет за злото.
Раковски – с лира и тръба събуди народната свяст срещу мита за „добрия“ Дядо Иван
„Мечом са българите своя свобода изгубили, мечом пак трябва да я добият“, призовава просветителят бунтовник
Виолета Радева
Гeорги Стойков Раковски в изследванията на Михаил Арнаудов
Месец октомври в съзнанието ми от край време емоционално и интелектуално е свързан с няколко значими за мен събития – както лични, така и в известен смисъл едновременно лични и обществено значими. За личните няма да говоря. Онези, имащи обществено значение, но и някакъв личен елемент, са раждането на 5 октомври 1878 г. в Русе на акад. МИХАИЛ АРНАУДОВ и преждевременната смърт на 9 октомври 1867 г. в Букурещ на ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ. Прощъпулникът ми в журналистическата професия беше със статия за Раковски във връзка с кръгла годишнина от неговата смърт. А в библиотеката си пазя като скъпа реликва книга с аавтографа на проф. Михаил Арнаудов.
ИВО ИВАНОВ: КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ?
София – 10.06.2018 г.
Вече години наред след смяната на политическата система в България системно и все по-масирано се води кампания за отричане и оклеветяване на историческия факт по Спасението през Втората световна война на над 48 000 хиляди български евреи от газовите камери на нацистите в Третия райх. Кому е нужно това и защо?
Един от съществените, спорни, научни въпроси от историографията на Холокостта е за формата и времето на приемането на решението за масовото унищожаване на европейското еврейство. Така наречените „функционалисти” и „интенционалисти” усилено спорят дали „Окончателното решение на еврейския въпрос” е изначално намерение на Хитлер или резултат от постепенна еволюция, съобразно развитието на самият нацистки водач?
МЕЖДУНАРОДНО-ПРАВЕН СТАТУТ НА БЪЛГАРИЯ И "НОВИТЕ ЗЕМИ" И СЪДБАТА НА ТЯХНОТО ЕВРЕЙСКО НАСЕЛЕНИЕ (1941–1944)
Гл. ас. д-р Спас Ташев
Водеща линия в българската външна политика след края на Първата световна война е стремежът към мирна ревизия на границите. Задължително условие за успеха на такъв мирен ревизионизъм е България да се възползва от противоречията между Великите сили, но да запази своя неутралитет. Опити за продължаването на тази външна политика се наблюдават и след избухването на Втората световна война през септември 1939 г. Така например на 22 октомври 1940 г. цар Борис III, в отговор на поканата на Адолф Хитлер България да се присъедини към Тристранния пакт, пише, че би било по-добре страната да запази своя неутралитет: „От гледна точка на ситуацията на Балканите, според мен би било по-добре за България да продължи сегашната политика за по-дълго време. В противен случай аз предвиждам усложнение, които няма да бъдат благоприятни нито за България, нито за Германия“. През същия период Италия прави подобен опит за привличането на България. На 17 октомври 1940 г. Мусолини уведомява цар Борис III чрез личния си пратеник на Филипо Анфузо, че ще започне акция срещу Гърция и му предлага страната да си вземе териториите, към които има претенции. Царят си дава сметка, че подобно предложение има за цел да въвлече България, поради което „категорично отказва“.
Пътят на българския национализъм
A Short Video About Bulgaria
Балканите и европейската интеграция
55 години от пленума за Македонския въпрос
Атентатът на 20 век
75 години от спасяването на българските евреи
Отворено писмо до професоръ Димитровъ
Г. Младеновъ 7/06/2018г/
Нѣмамъ думи съ които да изкажа радостьта ми, когато четохъ, че Вие стѣ Професорътъ, който ще защитава българскитѣ ни интереси при разговора /спора/ Ви съ сръбскитѣ даскалчета които ще защитавътъ сръбскитѣ интереси въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония.
Вие и Вашиятъ наученъ тимъ стѣ личноститѣ които имахтѣ смелостьта да кажетѣ така ясно, че ние не смѣ готови да продаваме българското минало въ Вардарска Македония за единъ самунъ сръбски хлѣбъ! Вашето изказване, при приемане на новиятъ Ви пость, ни зарадва и имахме смелостьта на Ви благодаримъ публично! Предъ Васъ и останалитѣ българи има много да се прави, преди да сѣ стигне до една България отъ Черно Море до Охридъ! Вие ще трѣбва да разкажетѣ на Вашитѣ сѫбеседници отъ Повардарието, че ние не смѣ готови да продаваме нашѣто българско минало въ Македония за парче сръбски или гръцки хлѣбъ!
Днесь, когато Ви пиша това писмо чета по вестницитѣ, че гърцитѣ и сърбо-македонцитѣ ще се избиятъ кой ималъ право върху думата Македония?
До вчера гърцитѣ плачеха за Северна Гърция, а сърбо-македонцитѣ за тѣхната Югославия, а днесь ни будалкатъ, че тѣ имали монопола надъ Македония! На тѣзи сръбски и гръцки даскалчета ИМЪ ПРЕДЛАГАМЪ ДА ПРОЧЕТЪТЪ ОНОВА, КОЕТО Е НАПИСАЛЪ ВЪНШНИЯТЪ МИНИСТЪРЪ НА КАНАДА ПРЕЗЪ 1952 г.
Кажетѣ на моятъ български народъ, че Вие не стѣ изроди които се продаватъ за парче хлябъ! Ние очакваме отъ Васъ онова, което не смѣ очаквали отъ никой другъ!
Ние Ви подкрепяме за онова, че ще обяснитѣ на поробениятъ българинъ отъ Повардарието, че нашето бѫдеще е, да се съберемъ въ една българска държава, а не да бръщолевимъ глупости!
БПЦ отговори на обвиненията: Охридската архиескопия е българска
"Ще сторим всичко за да подпомогнем братята в Македония и уреждането на каноническия църковен статут“
Синодът на Българската православна църква (БПЦ) напомни в неделя, че преди 1000 година Охридската архиескопия е била учредена като Българска архиескопия и заяви, че фактите от българската история не могат да бъдат променени и изопачени, независимо от конюнктурата на деня.
Като повод за напомнянето в документа се посочват отправените  към БПЦ „незаслужени упреци, достигащи до обвинения в предателство“ заради отказа ѝ да участва в тържествата, проведени в края на май в Охрид.
Миналия месец този отказ предизвика и протест пред синодалната палата в София, по време на който прозвуча дори искането специалните служби да проверят дали БПЦ не действа като държава в държавата под влиянието на чужди държави и под чужд диктат. Протестиращите призоваха патриарх Неофит да свика извънредна сесия на синода, която да ревизира решението.
От фондация "Българска памет", която организира протеста, заявиха, че той „е израз на гражданска позиция и огорчение от откровената антидържавна дейност, водена от Светия Синод”. Фондацията съобщи, че двама български архиереи дори са получили забрана да присъстват като посетители на честванетов Охрид.
Тогава от Синода разпространиха съобщиха, че годишнината ще бъде отбелязана на 10 юни с литургия в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и че във връзка с бележитата годишнина ще бъде изготвено извънредно послание.Което и беше направено днес.
Може да се предположи обаче, че с това БПЦ реагира и на появилите междувременно информации, че македонският премиер Зоран Заев и и МПЦ (чието пълно име сега е Македонска православна църква – Охридска архиескопия)с отделни писма са поискали от Вселенската патриаршия да предприеме инициатива за връщане на църквата в канонични рамки под името Охридска архиепископия.
Така, както бе обявено предварително, тази неделя в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"беше отслужена тържествена архиерейска света литургия по повод 1000 годишнината от основаването на Българската Охридска Архиепископия.
По време на литургията беше прочетенои обещаното патриаршеско и синодално послание по повод годишнината.
В него се казва, че част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се изпълват хиляда години.
В посланието се отбелязва, че във връзка с отказа на Българската Православна Църква да участва в тържествата, проведени на 27 и 28 май в историческия храм на Божията Премъдрост в град Охрид, към БПЦ са били отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинения в предателство.
По повод създалата се ситуацията с посланието БПЦ заявява и припомня, че „историята на Архиепископската катедра на древния и прославен в църковното минало Охрид е органична, безусловна част от историческата приемственост на родната ни Българска Православна Църква - Българска Патриаршия, както е записано и в приетия и утвърден от Шестия църковно-народен събор (2008 г.) неин Устав“.
Също така, че такива са фактите от българската история, и те не могат да бъдат променени и изопачени, независимо от конюнктурата на деня. И припомнят, че покорилият България ромейски император Василий II учредява в Охрид не друга, а тъкмо Българска архиепископия, каквато тя остава до самото си закриване през 1767 г. Както и че след това в годините на възкресяването на българския дух - началото на организираното движение за завръщане на църковната ни самостоятелност е поставено тъкмо в Охрид, а дейците на църковната ни независимост настояват за възстановяване на Православната ни църква като приемник едновременно на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия.
Обръщайки се към българите БПЦ казва, че днес на Балканите съществуват съвсем различни в сравнение с далечното минало държавни и църковни реалности. Отбелязвайки, че вследствие от различни обществено-политически процеси в този регион през годините са утвърдени нови държави и нови поместни Православни църкви - приемници на една или друга, съществувала в миналото църковна юрисдикция. Онова обаче, което продължава и днес да обединява всички нас - без изключение - е нашата от Христа Иисуса поверена ни спасителна православна християнска вяра, се казва в посланието.
И се отбелязва, че заради това Българската църква е приела ролята на посредник за уреждането на каноническия църковен статут на Православната църква в Република Македония.
Посланието продължава с това, че "ние сме готови и днес да сторим всичко, което е по силите ни и което е в съгласие със свещените канони на светата Църква, за да подпомогнем нашите православни братя в днешна Македония - в съгласие с изричната и ясно изразена воля и на останалите братски Православни църкви".
БПЦ се обръща към миряните - в Родината и далеч от нея, с послание за мир и радост, като призовават всички към вярност на светото Православие и на светата Христова Църква, но "вярност още и към изкованата с толкова много труд и кръв Църква и държава, които нашите предци ни завещаха и с чиято историческа памет ни повелиха да не правим никакви компромиси, но да я пазим за поколенията - за да го има народът ни и занапред, за да пребъде България".
ЦВЕТА ТРИФОНОВА: ПОМЕН ЗА ДАНАИЛ КРАПЧЕВ
Имам вътрешен дълг към забравените и инкриминираните строители и будители на България. Вълнува ме съдбата на значимите и значещите хора, които с живота, с делото и смъртта си са пренесли през препятствията на времето духът и идеята на българската държавност. Ако не ги е имало тези стожери на българщината, отстоявали с морална доблест и сила ценностите на родолюбието и саможертвеността за Отечеството, то българското племе едва ли щеше да оцелее през толкова войни, катастрофи, братоубийствени кръвопролития и чужди домогвания.
Сега съм в орбитата на Данаил Крапчев и веднага ще отговоря защо - проумях, че това е човек-институция в политическата история на България. Фигура, която запълва със своя интелект и независим дух, с талантливото си журналистическо творчество цял четвърт век от историята на българската журналистика и от живота на българската държава. Той е бащата, създателят, творецът на вестник "Зора", излизал от 1919 до 1944 г. А вестник "Зора" е едно огромно държавническо и културно дело, което е по силите и по плещите единствено на човек с възрожденски нравствени измерения. Всеки би могъл да се увери в това, ако има куража да се зарови в чупливите и прашни страници на 25-те годишнини на всекидневника. Там са отложени протуберациите на отминалата епоха, ден след ден се вихри кървавата история на страната ни, фиксирани са събития, разтърсвали света и Европа. По тези страници тече параноята на всекидневието, с хиляди човешки драми, природни и социални бедствия, с политически и битови престъпления, но също тъй се извисява културният ръст на първенците и са уловени духовните стремежи на епохата между двете световни войни.
ИЗЛИЧЕНОТО СЛОВО НА ЙОРДАН БАДЕВ
Виолета Радева
Йордан Бадев е роден на 25 февруари 1888 г. в Битоля - най-западния край на българската земя, ключа към Македония, както сам определя родния си град в едноименна статия. От ранното си детство е закърмен с националноосвободителните борби на най-мъченическата част от нашия народ и това предопределя голямата тема в живота му - освобождението на многострадална Македония. В книгата си със спомени "От ранно детство" (1928 г.) той разказва за неотразимото влияние на учителя по математика в Битолската гимназия Даме Груев върху юношеската му душа. За революционера с "пронизни очи", за човека със "себеотрицание и вяра в светостта на делото" Бадев ще напише след години великолепна книга, напълно непозната на нашите съвременници.
ЩЕ ИМА ЛИ НОВА ВОЙНА ЗА КОСОВО?
(ОПИТ ЗА ДИСЕКЦИЯ В СУМАТОХАТА И СТРАСТИТЕ МЕЖДУ БЕЛГРАД И  ПРИЩИНА)
Иво Иванов - телевизионен журналист и историк
ТРУДНОТО НАЧАЛО НА НОВАТА 2018 г.
Поради ортодоксалното 13 дневно разминаване между Грегорианския и Юлианския  календар новата година в Сърбия започна както винаги на лек забавен каданс. Реално 2018 г. настъпи в полунощ между 31-ви декември и 1-ви януари. Както винаги ритуално влизането в сила на Новата година в страната се проточи до отминаването на старото Рождество Христово на 7-ми януари и на „старата Нова година” на 14 януари. В този промеждутък от безкрайни празници, в пастирско напътствие пред телевизия „Храм” сръбският патриарх Ириней, далеч от рождественския дух се изказа по редица наболели сръбски политически въпроси. Русия се споменаваше, като манна небесна във всяко второ изречение на светлейшия патриарх. Съседните страни бяха подобаващо обругани, включителн бяха охулени Българската православна църква и търсещата признание македонска Охридска архиепископия. Около 50-тата минута на режисираното интервю Ириней Белградски се произнесе и по ключовия за сърбите косовски въпрос. Питането на взимащият интервюто протойерей-ставрофор Стоядин Павлович бе:
-„В преговорите в Брюксел се засяга статута на Косово и всички притежания
които имаме като Сърбия и нашия народ в Косово и Метохия. В Сърбия започнаха изяви  и вътрешна дискусия на различни нива, икономисти, политици, спортисти, всички институции говорят и говорят за своите разсъждения. Какво ще отговори сръбската църква на въпроса по тази тема във вътрешния диалог, ако се стигне до търсене мнението на църквата за Косово и Метохия?
СТИГА ВЕЧЕ! ЕВРЕИТЕ И ИЗРАЕЛ ДА ОСТАВЯТ БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ НА МИРА!
ОТВОРЕНО ПИСМО
До
Г-н Дейвид Харис
Главен изпълнителен директор на Американския Еврейски комитет
Д-р Соломон Паси
Председател на Атлантическия Клуб в България
Копие:
До
Широката общественост чрез СМИ
Besucherzaehler
Назад към съдържанието | Назад към главното меню