Отиване към съдържанието

Главно меню:

Акад. ГЕОРГИ МАРКОВ: КОГАТО ГОВОРИМ ЗА ПРИЧИНИТЕ ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, ТРЯБВА ДА ГИ ТЪРСИМ В ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

29 Юни 2014 | Агенция „Фокус”
По повод навършването на 100 години от началото на Първата световна война и 100 години от Сараевския атентат, станал причина според някои за избухването на Първата световна война, както и за това дали наистина атентатът в Сараево е причина за войната, Агенция „Фокус” разговаря с историка академик Георги Марков.
Фокус: Акад. Марков, навършиха се 100 години от началото на Първата световна война. Останали ли са някакви скрити и спорни точки около събитията?
Георги Марков: Според мен, историографията е изяснила основните събития, като все още би могло да се гледа нещо от гледната точка на победените. Като казвам победените, това е четворният съюз – Германия, България, Австро-Унгария и Османската империя. Вината за войната, която им преписва системата от Версайските договори, всъщност не е едностранна, а е споделена. Аз се учудвам, че и днес продължава да се говори, че Германия и Австро-Унгария са виновниците, които са разпалили Първата световна война. Всъщност тази война е била желана и от съглашението, особено от Франция, която е искала тази война заради реванш, заради загубената Френско-пруска война и от Великобритания, която е виждала Германия като свой съперник, тъй като Германия от европейска сила вече прави усилия да се издигне до световна сила. От морална гледна точка има все още какво да се говори и какво да се напише. В град Ипер ръководителите на ЕС почетоха жертвите в града, но ми се стори, че и тогава пак едностранно се говореше за Първата световна война.
Фокус: Защо Първата световна война започва със Сараевския атентат на 28 юни 1914 година?
Георги Марков: Всъщност има една прелюдия към Първата световна война – това са Балканските войни и най-вече Втората балканска война, когато Сърбия почти удвои своята територия и население и Белград бяха решили, че са си оправили сметките с Османската империя съгласно „Начертанието” на Гарашанин в средата на 19 век и че трябва да пристъпят към изчистването на историческите сметки с другата империя – Австро-Унгария. Всъщност този атентат е подготвен от сръбското разузнаване със съзнанието на руския пълномощен министър. Това е забележителното, че след като е убит Франц Фердинанд – унгарският престолонаследник, и неговата съпруга също е убита при атентата. Гаврило Принцип, на когото преди няколко дни откриха паметник в Сараево като герой, след като убива престолонаследника Фердинанд, едва тогава се разбира, че ще стане голяма война. Така започва и една верижна реакция, защото първо атентатът на 28 юни, а след това на 29 юли Австро-Унгария обявява война на Сърбия. Тази война не е предначертана да се ограничи само между Австро-Унгария и Сърбия, тъй като Русия се намесва в защита на Сърбия, Германия обявява война на Русия като съюзник на Австро-Унгария, Франция също се намесва срещу Германия и Великобритания излиза от своя блестящ неутралитет и обявявайки, че неутралитетът на Белгия е прегазен от германската армия, обявява война на Германия и така се разпалва много бързо европейският пожар и се пренася по-късно в световен. Понякога един повод – убийството на един престолонаследник не може да бъде причина за една световна война, но за съжаление поводът така се развива, че това става причина, която обаче не всеки твърди. Това е само повод за готвената голяма война.
Фокус: Може ли да разкажете малко повече за Юлския ултиматум, поставен от Австро-Унгария и какви точно са били целите му?
Георги Марков: Първоначално австро-унгарският император Франц Йосиф не е възнамерявал да воюва за убийството на престолонаследника. От човешка гледна точка, той е един много нещастен човек. По това време той е повече от 80-годишен, загубил е любимата си жена Сиси, която е убита от един италиански анархист, синът му Рудолф се самоубива, а този негов племенник – Франц Фердинанд го убиват. Той е знаел, че хамбургската монархия е многонационална, тя е с много вътрешни противоречия – не е готова за голяма война. Основният подбудител от страна на Централните сили е Кайзер Вилхелм II, който е твърдял, че времето не работи за Германия. Той е твърдял, че сега Германия е най-добре въоръжена и най-добре обучена и трябва да си разчисти сметките съгласно плана „Шлифен”. Този план е предвиждал бърз разгром на Франция и след това Русия, защото Русия е една огромна империя, която бавно се задвижва. Франц Йосиф не е искал да воюва, но Кайзер Вилхелм II е този, който го кара да воюва. Юлският ултиматум, който се връчва на Белград, не е бил толкова остър и би могъл да бъде приет, но там са сложили една точка на Кайзер Вилхелм II, че австро-унгарските служби трябва да разследват заговора за убийството на престолонаследника на сръбска територия, което пък се смята тогава от принц регента Александър, който всъщност държи властта, а не баща му крал Петър I, който принц регент казва, че не може да се допусне чужди служби да се ровят в техните архиви и да разследват сръбски офицери от разузнаването. Това е единствената спорна точка в ултиматума, която се слага умишлено от страна на Кайзер Вилхелм II. Когато от Белград отхвърлят този ултиматум, точно поради тази причина единствена точка – тогава Австро-Унгария обявява война на Сърбия.
Фокус: Първата световна война реши ли нещо, тъй като съществуват много спорове около това?
Георги Марков: Не, напротив – тя задълбочи противоречията и разделението в Европа. Аз наскоро завърших първата си книга за Втората световна война, тъй като на 1 септември ще се навършат 75 години от Втората световна война. Точно в първата глава от книгата си твърдя, че последиците от Първата световна война, които бяха изразени крайно несправедливи договори, които са наречени диктати, предизвикаха появата и на фашизма и на националсоциолизма, както и на Втората световна война. Защото, ако има някой, който да е създал Хитлер, това са тези версайски миротворци, които смятаха, че победените са виновни за всичко. Както Жорж Клемансо, който е френски министър-председател, който е председател на парижката конференция за мир през 1919-1920 година, който казва: победените са виновни за всичко, победените трябва да си платят. Тогава вече те набутаха в тези мирни диктати и клауза за вината на победените. Победените не само са разпокъсани, не само им отнемат територията, но и те са натоварени с голямата вина за разпалването на Първата световна война. Тогава се казваше само Световната война, тъй като не се е знаело, че ще има втора такава война. Те са натоварили победените с всякакви вини и грехове и съответно това породи реакция на съпротива и на инстинкт за самосъхранение. Когато говорим за причините за Втората световна война, трябва да ги търсим в последиците от Първата световна война.
Фокус: Ако изходът от войната бе друг и победителите и загубилите си разменят местата, би ли изглеждала картата и политическата сцена на Балканите по друг начин?
Георги Марков: Френският президент Реймон Поанкаре, известен като „Войната”, е бил за реванш срещу Германия. По време на конференцията в Париж, той държи речи, в който се казва – аз горе-долу ще го цитирам по памет: „Ние трябва да ги накажем победените, защото те ако бяха на нашето място като победители, те щяха да направят същото, дори щяха да бъдат още по-жестоки от нас”. Той минава в една политическа фантастика, но що се отнася до Балканите и нашата национална съдба – щеше да бъде друга, защото България се намеси в Първата световна война на 1 октомври 1915 година, за да поправи злото от Букурещ, защото България претърпя национална катастрофа във втората Балканска война и отново се издигна девизът – „Всички българи да бъдат събрани под една обща стряха”. Всъщност България се намеси в Първата световна война, за да реши своя национален въпрос, но за жалост тя не поправя злото от Букурещ. Последиците от Първата световна война ни наредиха отново до Германия, като брат по оръжие ние загубихме Втората световна война и бяхме продадени от Чърчил на Сталин. Бяхме изключени от това споразумение на 9 октомври 1944 година в Кремъл, България беше продадена в съветската зона. И така ние 45 години по време на Студената война бяхме на страната на СССР. След това, като се разпадна СССР, като загубихме Студената война, още и още в Брюксел ни водят за победени. Полша също загуби Студената война, дори и договорът е на името на столицата – Варшавски договор, но Полша, Унгария и Чехия са много по-малко победени, отколкото България. Това си лични и днес в Брюксел по отношението, защото един еврокомисар по разширяването казал: защо да разширяваме ЕС на изток, след като направихме грешката да присъединим България и Румъния – ние не бива да правим други подобни грешки.
Фокус: Как оценявате мотивите на България да се включи във войната?
Георги Марков: Мотивите са да се завърши националното обединение. Вярно е, че цар Фердинанд и правителството на Русо правят една съдбоносна грешка, защото от 6 столици на европейските сили, 5 пълномощни министри, докладва, че Германия – разбира се, те разполагат с най-силната армия, най-въоръжената, но тя е обсадена крепост. Тя рано или късно ще падне, те нямат ресурсите да водят война с останалия свят. Ако вземете Ньойския договор, ще разберете защо тази война е загубена. Срещу подписа на Стамболийски от 27 ноември 1919 година в Ньой – там има 27 подписа. Числото се повтаря и там се вижда, че макар Германия да има най-качествената армия, не може да победи количеството. Тогава цар Фердинанд казва – „Трябва да се разплатим със съюзниците разбойници”. Само Димитър Ризов, който е пълномощен министър в Берлин, казва, че ние трябва да се наредим на страната на победоносна Германия, но България не се нарежда на страната на Германия, за да не „обслужва”. Години наред преди 89-та година се твърдеше, че цар Фердинанд като германски агент бил впрегнал България в колесниците германския империализъм и такива подобни идеологически изрази. Напротив, България се намеси не за да служи на Германия в югоизтока, а за пореден път да се опита да реши своя национален въпрос. Въпреки че българската армия спечели битките по бойните полета, тя не можеше да спечели тази голяма война заедно със своите съюзници, защото Германия и България са две национални държави и две разпадащи се многонационални империи, като Хамбургската монархия и Османската империя – и как те могат да спечелят войната срещу останалия свят. Именно това не можа да предвиди цар Фердинанд и неслучайно той абдикира след Солунското примирие и до днес той не е погребан на българска земя.
Фокус: Германският президент Йоахим Гаук направи сравнение, че ситуацията в източна Украйна е същата, както при началото на Първата световна война и призова всички европейци да си припомнят поуките от войната. Може ли действително да се направи такова сравнение между днешната ситуация в Украйна и ситуацията от миналото?
Георги Марков: Много е рисковано да се правят такива паралели, но все пак. Сараево, Босна е една провинция, дори не знам дали са я знаели сред големите столици, но ето как се разпалва световният пожар. Трябва да бъдем много внимателни с това, което става днес в Източна Украйна. Там се създава едно напрежение, което според мен, трябва да се реши по политически път. Великите сили или поне тези, които се смятат за Велики сили, не бива да разтягат Украйна между Запада и Изтока, защото тогава се изострят противоречията между Великите сили, но започват и да се намесват съседни държави. Ето като например Полша, която има някакво историческо влияние в Западна Украйна, една Прибалтика – започват да се правят едни сравнения на Путин със Сталин на доста високо равнище. Според мен, спасението на Украйна е във федерализацията на държавата. Да се даде възможност на тези руснаци, да им се признае майчиния език, да се признае тяхната култура, да не се краде руската история, защото историята за Киевска Рус се краде и се обявява за украинска, както Скопие превежда Димитър Талев на майчин език. Младият украински национализъм трябва да осъзнае, че не трябва да поддържат огъня в Европа. Това е вреда за всички европейски народи.
Ксения ПЕЕВА

Назад към съдържанието | Назад към главното меню