Отиване към съдържанието

Главно меню:

НОСТАЛГИЯТА ПО СССР И РЕСЪВЕТИЗАЦИЯТА НА РУСИЯ

15 юни 2014 |  От Христо Костов
Авторът е доктор по история от Отавския университет
Академичната година е към края си, както и моят престой в Русия (Слава Богу!) и поради огромния интерес от много мои приятели, колеги и студенти е време да споделя моите лични впечатления от ресъветизацията на Русия.
Още след оттеглянето на Елцин и идването на Путин на власт през 2000 г. в Русия започна постепенна реабилитация на комунизма и реставрацията на буквално всичко съветско. Тогава този процес остана почти незабелязан на Запад, тъй като проблемите с ислямския тероризъм след 2001 г. изместиха фокуса от Русия към Близкия изток. Едва настоящата украинска криза събуди отново целия политически и интелектуален елит на Европа и САЩ и всички с тревога започнаха да наблюдават възраждането на съветската реторика от Студената война в Кремъл. Но, както вече подчертах, на фона на огромни съветски знамена и плакати на Путин редом с Ленин и Сталин тя не е от вчера. Причините за носталгията по СССР и опитите за поне частично възстановяване на Съветския съюз са различни, но аз ще се опитам да ги обобщя в следните 10 основни пункта:
01. Липса на лустрация, реално осъждане на комунистическите престъпления и престъпници
Подобно на България, в Русия никога не е имало лустрация на кадрите на КПСС и КГБ и каквито и да било санкции срещу техните многобройни престъпления. Дори напротив, възпитаниците на КГБ и КПСС са на власт. Логично от това следва, че всички комунистически празници като 7 ноември, 23 февруари и т.н. са реставрирани под нови уж несъветски названия (вместо Ден на Червената армия Ден на защитниците на отечеството примерно), но, разбира се, на уж новите руски празници доминират масовите манифестации със съветски знамена, плакати с ликовете на Ленин, Сталин и извадени от нафталина съветски лозунги.
Комунистически престъпници, организирали ГУЛаг и депортирали хиляди балтийци и други народи в бившия СССР, се приютяват в Русия от латвийското или естонското правосъдие и дори ги почитат като герои на Съветския съюз. Това, разбира се, води и до реабилитацията на комунизма и замазване на комунистическите престъпления в историческите учебници от послушните придворни кремълски лакеи.
Закономерно такива послушни историци получават после гръмки титли като доцент, ректор или герой на Руската федерация. Все по-често руски историци и студенти ми казват, че не е ясно какво точно се е случило в Катин или че броят на жертвите на Сталин е силно преувеличен, от което следва, че Сталин не е бил толкова лош. А преди месец един студент директно ми заяви, че Сталин бил просто гений.
02. Медийно облъчване
Кремъл има тотален контрол над медиите и комунистическа риторика буквално залива ефира. Достатъчно е само да прочетете названията на вестниците – "Правда", "Комсомолец", "Советский спорт"... А, макар и да имат интернет, повечето руснаци трудно четат дори надписи на латиница и не разбират нито дума на чужд език, поради което никога не се докосват до чужди медии.
Медиите отразяват огромните манифестации за празниците или присъединяването на Крим, но нито дума не казват за това на колко от тези манифестиращи са задължавани от техните началници да присъстват. Всеки, който критикува властта, е най-малкото уволняван, обвиняван в аморални постъпки, предателство и шпионаж в полза на САЩ и какви ли не други смехотворни престъпления. Един преглед на руските медии е гаранция за връщане във времето.
03. Любов към месианството и конспиративните теории
Учудващо много обикновени хора, а и образовани руснаци искрено вярват, че Русия има мисия да спаси света, а злият Запад се опитва да я унищожи. Който не е съгласен с подобно мнение, е, разбира се, зъл, купен от Запада фашист. Ето например аз като човек, роден в България, с българско и канадско гражданство, със сигурност съм подкупен от канадците според подобни индивиди. Те просто не могат да повярват, че канадски университет е дал безвъзмездно пълна стипендия на българин само заради отличния му успех и резултата му от TOEFL. Не и не! Този български предател непременно е шпионин, купен от Канада и САЩ. Подобни предположения предизвикват искрен смях у мен, но жалкото е, че и в България не липсват такива хора, които навсякъде виждат предатели и соросоиди.
Цялата неадекватност и непригодност на комунизма се оправдава също с желанието на Запада да го унищожи. "Ние си имахме такава хубава държава, която уважаваха в цял свят, и затова гадните американци търсеха начин да унищожат Съветския съюз и успяха", ми заяви не толкова стар доцент по психология. Подобни мнения много ми напомнят за искрената вяра сред последователите на БСП и "Атака", че тайнствени американо-еврейско-масонски сили искали да унищожат България чрез план "Ран - Ът" примерно.
04. Мнозинството руснаци не ценят свободата
Колкото и тъжно и клиширано да звучи, доста хора в Русия са готови да си продадат всички права за малко водка и сельодка. Свобода, демокрация, човешки права, право на изказване на лично мнение – това са понятия от друга вселена.
В социологически проучвания доста хора са готови да подкрепят ограничения срещу свободното придвижване в страната и чужбина, ако това щяло да намали опасността от тероризъм. Вдигането на цената на водката предизвиква много повече шум, отколкото арестуването на който и да е опозиционер или ограничаването на каквото и да е основно човешко право. Тази нагласа не остава незабелязана от Путин и хората му и те съответно се възползват максимално, като затягат все повече примката около поданиците си срещу щедри обещания за повече сигурност и безопасност.
05. Икономическа сигурност в СССР
Мнозина червени носталгици в Русия, подобно на българските си съмишленици, споделят, че по време на съветския режим нямало бедност, ровещи по кофите, или инфлация, а имало социална сигурност, обезпечена работа, безплатно образование и здравеопазване, почти безплатни почивки и ученически лагери. Те, разбира се, не споменават, че заплатите са били толкова ниски, че без подобни държавни подаяния бедността на хората би била съвсем непоносима. За хора без особени професионални амбиции и мотивация обаче се оказва, че подобна държавна политика е била като манна небесна. Но и мнозина от тези комунистически апологети не знаят, че подобна силна социална политика не е била само приоритет на СССР, а и до ден днешен съществува в Канада и Западна Европа.
06. Избирателната памет
Спомените за евтините почивки логично водят и до следващата причина за носталгията по СССР – избирателната памет. Типична илюстрация за подобна памет са коментарите от представителите на "поколение 76-82" за пионерските връзки, игрите, сухарите, бабината лютеница или борш... С други думи, оказва се, че носталгията по СССР = носталгия по детството в този случай. Това е типичен психологически феномен да се забравя лошото и да остават само добрите спомени колко била сладка лимонадата или истински квасът, колко вкусна шунката и колко приятен сексът в склада на колхоза с нежни другарки от студентската бригада.
Но никой не се сеща, че е хапвал мандарини само на Нова година или че родителите му са чакали по 10-12 години за автомобил или 6 месеца за телевизор. Нито някой говори за забранените книги, Самиздат или възможността да те арестуват заради един виц или четенето на Оруел и Солженицин. Интересни са и снимките от това време. Това са уж доказателства за едно щастливо време и детство, но на тези снимки се виждат доста мизерни условия на живот – разнебитени бараки без основи, тесни комуналки с общи кухни и тоалетни, дрипаво облечени деца...
07. Ниски нива на престъпност в СССР
Друга основна причина за носталгията по тоталитаризма, която се изтъква особено често от по-възрастните хора, е ниските нива на престъпност. Някои дори отиват по-далече, като твърдят, че изобщо не е имало престъпност. Подобни аргументи не отчитат два много важни фактора. От една страна, истински статистики за престъпността не са изнасяни в медиите и серийни убийци и крадци са съдени без никакъв медиен шум. От друга страна, в една тоталитарна диктатура, където почти всеки е доносник или потенциален доносник, е трудно да има много висока престъпност.
Но, ако следваме тази логика, то и Хитлерова Германия е била чудна държава, защото престъпността драстично намаляла. А за Мусолини казват, че де факто е унищожил мафията на юг. Но за разлика от германските нацисти и италианските фашисти съветските комунисти отказват да приемат, че са загубили войната. Съветските носталгици отказват да наведат глави след загубата на студената война и да признаят, че СССР подобно на Хитлерова Германия е едно огромно фиаско, довело до разрухата на много държави.
08. Съветската индустриализация и модернизация
За съжаление все още има руснаци, които цитират статистики от царска Русия, за да илюстрират колко аграрна и изостанала държава била Русия и как другарят Сталин бързо я индустриализирал и модернизирал. Те просто отказват да отчетат милионите жертви на тази индустриализация, робския труд на концлагеристите от ГУЛаг и съветската варварщина, която води до разрушаването на хиляди исторически сгради, включително в Санкт Петербург и Москва, за да се появят на тяхно място грозни заводи-мастодонти, които бълват една и съща продукция с десетилетия, докато в западния свят са подобрили съответните производства и технологии няколко пъти за същия период.
09. Православие+комунизъм+национализъм = евразийски путинизъм
Преди да посетя Русия, винаги съм се чудил как е възможно хора да твърдят, че са православни християни, а в същото време да обявяват публично, че са и комунисти. За мен това си беше вид шизофрения. В Русия се убедих, че такива хора има много и това е част от новата идеология на Путин. Путин осъзнава, че само силен батюшка на руля на Русия и носталгия по СССР не са достатъчни. Трябва и силна идеология, в която мнозинството вярва коленопреклонно и така тя служи като обединяващ фактор. За целта Путин се съюзи с православната църква.
Православните духовници, много от които са сътрудничели на КГБ в миналото, си затварят очите пред веещите се съветски знамена, петолъчки и портрети на Ленин и Сталин, но в замяна православната църква се признава за духовен водач на руския народ и хората не виждат нищо странно в това да виждат сърп и чук редом до християнски кръстове.
Друг движещ фактор в съвременна Русия е руският национализъм, който активно се насърчава от Путин. За разлика от СССР, когато интернационализмът беше на мода и всички бяха просто съветски граждани, то сега всеки неруснак е враг или поне потенциален враг. Съвременните руски националисти са крайни ксенофоби, които се възхищават и изпитват истинско благоговение пред грубата сила.
Милитаризмът е бог! Дори образовани млади хора с радост споделят, че Путин връща отново величието на Русия. "Крим е отново наш, а скоро и Донбас и други региони може да присъединим", гордо заявяват подобни националисти. За такива хора величието на една страна не се измерва в нейните културни и научни постижения, стандарт на живот или човешки права, а в големината на нейната територия и военна сила. Човек има чувството, че се намира поне в началото на миналия век, като наблюдава тези хора. Тези путинисти стигат дори дотам да злорадстват, че американски и европейски туристи се губят в Москва заради липсата на достатъчно знаци на латиница на дори основни туристически обекти.
"Ами тук е Русия и се говори на руски", ми заяви гордо 23-годишна студентка в защита на това, че в московското метро дори вход и изход не са написани на латиница, а в националния им исторически музей всички експонати са описани само на руски език. В музея на космонавтиката около 30-годишен руснак на входа гледаше недоумяващо канадския паспорт и ме попита "а по русски". Аз му отговорих иронично, че канадците още не са започнали да печатат паспорти на руски, но ако толкова държи може да ми прочете руската виза в паспорта, която е изцяло на руски език.
Руснаците все още очакват всички българи да им говорят на руски език и се ужасяват, когато им кажете, че предпочитате английския език. За тях това е израз на нечувана наглост. А всички народи, които са били част от СССР, са не само длъжни да говорят руски, но и са поне 2-3 нива по-нисши от руснаците според много от руските националисти.
С този невероятен микс от носталгия по СССР, православие и национализъм Путин гради путинизма. Но не е ясно как подобна типично руска егоцентрична и ксенофобска идеология може да привлече в стабилен и дълготраен Евразийски съюз Беларус, Казахстан, Армения и други страни от бившия Съветски съюз.
10. Егоизъм и вторачване в себе си
"Мен не са ме репресирали лично, значи комунизмът не е бил толкова лош" – подобни абсурдни изводи слушам и в Русия, и в България. И след това не пропускат и мен да ме попитат: "Добре де, какво са ти направили толкова лично комунистите, че ги мразиш?" Представяте ли си въпрос към германец: "Добре де какво толкова са ти направили лично на теб нацистите, Хитлер или доктор Менгеле, че ги ненавиждаш?"  Да не говорим за другия шокиращ аргумент – как можело да говори някой за социализма, когато не е бил роден тогава или е бил много малък за да разбира какво точно се е случвало? Как може съвременните историци да коментират Наполеонова Франция или Цезаровата Римска империя, когато не са били родени тогава, ако следваме тази логика?! Много носталгици по комунизма твърдят точно това.
Друга вариация е егоизъм, приплетен със спомени – тогава е било добре, защото дядо казваше така, а той беше най-добрият човек и ветеран от Втората световна война. Е, смеете ли да обидите паметта на дядото на Наташа и Серьожа?! Партийни кадри, бивши дружинни ръководители, милиционери, военни, бригадири, директори на фабрики и всякакви други търтеи, пряко облажили се от съветската власт, също таят мили спомени към нея и отказват да приемат каквито и да било критики към съветския режим. Но тогава е било толкова хубаво и те са живели така добре, как може на някой да не му харесва?!
Последната група в категорията на егоистите-непукусти са неамбициозните и неинициативни хора, които искат държавата всичко да им поднася на тепсия, без да се интересуват защо съседът им е арестуван или разстрелян.
Големият въпрос, който вълнува всички, е: възможна ли е пълна реставрация на СССР, и еднозначният отговор е: слава Богу, не!
Първо, защото дори Путин и близките до него политици и олигарси не искат вече национализиране на доларовите им активи и имотите им и, второ, защото времената наистина са се променили доста дори от 1991 година насам и особено балтийските страни нямат никакво намерение да влизат в нов Съветски съюз.
Но със сигурност Путин ще се опита да реставрира поне част от територията на СССР под името Евразийски съюз, който ще си е една ако не тоталитарна, то силно авторитарна диктатура. Ако перифразирам великия ирландски драматург Джордж Бърнард Шоу (1856 - 1950), в Русия е очевидно, че тясната съветизация в широкия смисъл на думата води до широка идиотизация в тесния смисъл на думата.
Да се надяваме, че този път чекистите ще се провалят по-рано.

Назад към съдържанието | Назад към главното меню