Отиване към съдържанието

Главно меню:

ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪ ИНТЕРНЕТЪ СТРАНИЦАТА НА МАКЕДОНСКА ТРИБУНА!

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 4- 2019 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 4 - Year 2019

ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪ СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ




Gotzev.jpg

Professor Dimiter Gotzev, Gospodin Ivan Mihailov and Pando Mladenov.

January 1990, Rome Italy.


Немъмъ докъзъ, али твърдъмъ (Михайло Апостолски, сръбски офицеръ отъ сиромашкото българско семейство отъ Ново село Щипско)

Ние днесь, ще се опитаме да хвърлимъ свѣтлина, върху сѫбитията който сѫ ставали по Вардарска и Егейска Македония презъ 1941 година!Тѣзи наши писѫния, допускаме ,че ще хвърлятъ малко свѣтлина, върху онова, за което продължавътъ да драскътъ по сръбскитѣ и гръцкитѣ вестници днесъ !Това което се пише, по-горе споменатитѣ вестници, е една сърбо-гръцка измислица и нищо друго!Не знамъ дали България е окупирала Македония, или е окупирала южна Сърбия и Северна Гърция?Знамъ ,че като дете съ баща ми ходихъ въ селото, отъ което той е избягълъ отъ гърцитѣ,който сѫ стреляли по българскитѣ селяни отъ село Търлисъ.Този периодъ отъ нашето българско минало, е стигнало до лигата на нацийтѣ въ Женева презъ 1924 година.Знамъ какъ си играхме съ мойтѣ братовчеди ,който сега сѫ въ гробищата на село Демиръ Капия въвъ Вардарска Македония!Ние тогава не бяхме два народа, а единъ народъ въ една българска държава!Мойтѣ братовчеди, бяха изгонени като българи въ Българя и през юни 1946 година бяха дадени на сърбитѣ, като някакви ми ти “македонци“ а моята братовчедка Цвѣта, не престана да ме пита като смѣ българи, защо ни дадоха на сърбитѣ?Това ще го оставя Гнъ.Първановъ да го напише нали е историкъ, сигурно знае нещо за онова врѣме, или е челъ нещо около врѣмето, когато насъ бежанцитѣ въ България щеше да ни избиятъ, понеже не смѣ искали отъ българи да станемъ “македонци“?

Врѣме е вече да напишемъ за “Македонци Христосъ Возкресе българскитѣ войски влязоха въ Македония“М.Т.17/04/1941г/Моятъ чичо Иванъ Михайловъ, не престана да се майтапи съ идеята за Свободна и Независима Македония! Той казваше ,че за Свободна Македония говорятъ, а на българскитѣ войници цветя давътъ ( Априлъ 1941 г)А въпроса на професоръ Д.Гоцевъ,какво ще кажешъ за Сводна Македония, моятъ чичо отговори­ За коя Македония говоришъ, албанцитѣ стигнаха до Вардара ( Януари 1990 г.градъ Римъ Италия)

Войната привършваше и сърбитѣ отново се върнаха въ тяхната Южна Сърбия, но този пѫть, като освободители ! Тѣ сега ни освободиха отъ бугрскиятъ оукупаторъ !А сега когато пиша, ми дойде на умъ, онова което бяхъ челъ по страницитѣ на сръбскиятъ вестникъ Вечеръ въ Скопие.Въ този вестникъ пишеше,че половината отъ онези нещстници който сѫ били въ манастиря Прохоръ Пшински на 2/08/1944г/половината сѫ били откарани на острова Голи Отокъ, защото били върли бугари а останалитѣ, който били въ този мънастиръ ги открали въ затвора въ Идризово, сѫщо така понеже и тѣ били върли бугари?А сега ми пишътъ фейлетони, какъ било какъ не било. Избиха българскиятъ елитъ въ България и Македония и сегана ни будалкътъ ,че ми ти били сърбо-македонци отъ памти вѣка!  А въ градъ Торонто на най-фънатичнитѣ сръбкини, имъ давътъ грамота ,че сѫ фанатични македонки.( четохтѣ ли онова което писа Сашо Ордановски въ www.forum.com?)

Днесь имаме Северна Македония, която е анти-български сѫюзникъ на гърцитѣ,така каза външниятъ министъръ на Гърция! А шефа на вчерашната Югославска комунистическа партия, заедно съ Колчо Димитровъ ни будалкътъ ,че смѣ чисти “македонци“въпреки ,че нито Заевъ нито Димитровъ имътъ “докъзъ“ за това?

И двамата сръбски УДБАШИ, албанцитѣ отъ градъ Струга ще ги оправятъ следъ месецъ /Май/2019г./

Г.М. /21/03/2019

Illyria for the Illyrians



The big discussion now in the Balkans is the argument between the Former Yugoslav Republic of Macedonia and Greece over who has rights to the name Macedonia. The Greeks feel that Macedonia is one of their Northern provinces and that Macedonia should be renamed North Macedonia. This dated back to when both of these territories were conquered by Alexander the Great. His conquests became a sign of pride within Greece and Macedonia, allowing both to rewrite their national history. The last person to try this reaching into the past was Italy's Il Duce, who wanted to recreate the Roman Empire. To add insult to injury not only was Alexander not interested in Greek and Macedon women, he had an active interest in neutered boys. This is the guy that the Greeks and Macedonian are flying as their standard bearer.

The reason the Macedonian parliament agreed to change their countries name to North Macedonia was to get the acceptance of the Greek government in supporting them for European Union status. The problem with this line of reasoning is that Greece's economy is so deep in the toilet, no one in the Union is going to listen to them. The second reason this is pointless is that North Macedonia (as it is now called) is a seething powder keg of  national sentiment. At the end of 19th century the demographics of Macedonia were a mix of Bulgarians , Albanians, Greeks and Serbs. Demographics where essentially carried out by what your primary spoken language was. After World War 2 the Serbs introduced a sort of genocidal, ethnic cleansing  progressive census, where anyone who declared themselves Bulgarian was killed or put in prison. 25,000 Bulgarian were killed and 100,000 were imprisoned. The remaining populace was forced to learn “Macedonian” a made up language of Serbian Slavic mishmash of a language. They say language brings people together, had the Serbs wanted to integrate the Macedonians they would have taught them Serbian, but the Serbs weren't interested in anything of the sort, they wanted a second class citizen to do all the crap jobs. Not even the Afrikaners had the balls to pull a fast one language on the blacks like the Serbians pulled on the Bulgarian Macedonians.

But Back to the modern day. You would think things would have got better. As late as the 1980s in Macedonia over 23% of all adult males were incarcerated in prison. Can you guess which cultural group was victim to this travesty. Hint, Bulgarians and Albanians. A short time after the Serbian Balkan wars in the eighties and nineties, the Albanians who made up about 40% of the population decided they had had enough of the Serbian Macedonians aggression, and voted with their guns and not the ballet box. This didn't work the first time so the Albanians tried again. Bulgarian armoured vehicles and Ukrainian Helicopter gunships changed the tide for the Serbian Macedonians. Finally the Albanians in Parliament forced the Serbian Macedonians to adopt Albanian as an official language of the Nation. While the Serbian Macedonians forced the Albanians to learn a made up language, the Albanians are now forcing the Macedonians to learn a real language.

As to Northern Macedonia's European union application. The previous two civil wars and the tendency of Albanian youth to kill Macedonian police men make it highly unlikely that the European Union would be interested in any more low skilled labour as they already have a surplus of Eastern Europeans in their labour markets. A union between the Albanians and remaining Bulgarians in Macedonia is just enough to tip the balance of power away from the Serbian Macedonians. The Bulgarian government has taken measures to keep the Macedonian Serbs from becoming a minority and thus having a third civil war, by giving European Union passports to anyone declaring themselves or their parents as Bulgarian. This no documentation requirement was necessary because when the Serbs massacred the Bulgarians in Macedonia, they also destroyed the census documents. This allows Bulgarian Macedonians to escape a 20% (50% for youth) unemployment rate and average monthly salary of  400$ and enter the European Union job market. This average salary is a miasma because all the few good high paying government jobs go to the Serbian Macedonians, thus skewing the salary of the rest of Macedonia downwards.

So every time the Macedonian hour comes on every Saturday, TVO Ontario, news events about Northern Macedonia, which are silent about Albanian events in the nation, Ask yourselves who is interested in the fate of the Albanians in Macedonian. Who is interested in the fate of the Albanians in Macedonia? The answer is the Albanian army. Illyria for the Illyrians.

Ivan Dyhan

02/03/2019
Vladimir Perev

Ще се освободи ли Македония от сърбокомунизма…
Дали Григор Пърличев е написал „Автобиографията” си и дали синът му, Кирил Пърличев е бил „колаборационист” с българската „фашистка” власт...
Владимир Перев, Скопие

В Европа няма по-страшна граница от границата между Македония и България. Не става дума само за физическата граница, преградена с телени мрежи и вълчи ями, толкова добре описана в книгата на Анри Пози „Войната се връща”. Сега говорим за менталната граница, за менталните блокади в умовете на хората от двете страни на Осогово, толкова  радушно подкрепяни от окупаторите на Македония и България - от великосръбския шовинизъм и руско-съветския империализъм и болшевизъм. И сърбите, и руснаците/съветите, направиха всичко възможно и невъзможно 

да издигнат ментална барикада между македонския и българския народи 

Ние не се познаваме, а нас ни водят хора, които не искат да се опознаем, да разменяме мисли и идеи на ниво по-високо от пазарите на „Илиенци” или борсата за плодове в Струмица. Няма български вестници и списания, няма български телевизии в Македония, Македония няма кореспонденти в София, а България няма кореспонденти в Македония. Само от време на време екипи от София идват в Македония, за да снимат националния срам на македонците, античното Скопие и нещастния мегаломански проект „Скопие 2014”. Това е всичко…

На 28 февруари т.г. по телевизия „Телма”, в предаването наречено “Win-Win” участваха двама от членовете на смесената македонско-българска комисия за утвърждаването на общите части и личности от нашата история. Това беше съпредседателят на Комисията, д-р Драги Георгиев и членът на Комисията д-р Петър Тодоров. Предаването продължи повече от 1 час, а половината от времето говореше само водещата журналистка, оплаквайки се от 

„опасностите от българския великодържавен национализъм”,

 както и „загрижеността на хората от опасността, че голямата България исторически ще погълне Македония”.

Уважаваните членове на комисията сдържано и културно отговаряха на обширно зададените въпроси на водещата, въпроси, които съдържаха в себе си изобилие от инсинуации за възможния очакван отговор. Основната нишка беше системата за релативизиране на историческите факти и личности. 

„Светлият пример” беше даден чрез образа на Карл Велики (742-814 г.) да се покаже как него го почитат и французите, и германците, че този пример трябва да се използва за Самуил, забравяйки, че Карл Велики е завладявал територии,  а цар Самуил е обединявал един и същ народ, поне що се отнася до неговото управление в България и Македония. 

Любим термин на историците беше „педагогиката на мира”, образ, който остана неразбран от обикновените зрители. 

Но истинското лице на предаването водещата и гостите разкриха при споменаването на великана Григор Пърличев. Разбрахме „старите истини” от комунистическия период, че Пърличев бил славянофил и антипатриаршист, но никъде не се спомена, че е бил българин. Беше спомената и неговата награда от Атина, с ироничната вметка, че някой ден може и гърците да го обявят за свой, бяха споменати и „Сердар” и „Скендербег”, но никой от учените историци или водещата не споменаха, че той е писал и „Автобиография”, в която ясно определя своите национални чувства. Никой не прочете дори тези няколко реда: 

„Да, българин съм, дори варварин, ако искаш. Но тоя варварин... без труд те би – тебе, стария поет. Сега перчи се, колкото щеш, че си от Смирна, т.е. съотечественик на Хомер.
Наистина, [съучениците ми], ако и да се надграбваха вси над ръкописите ми, за да си препишат, но заради българското ми произношение и заради бедността на дрехите ми, постъпваха почти презрително с мене. Когато костурските майстори вървеха к вечеру пред университета и си говореха българский, те (съучениците ми) казваха: „ἰδοὺ περνοῦν τὰ βῴδια = ево ти минат воловете.“ Късаше ми се сърцето. Оскърбен в народното честолюбие, тлеех от гнева и не можех да го излея...”

Откакто беше постигнато съгласието, че на Балканите на историята и е нужна политическа подкрепа, беше отворена и любимата тема на  македонските журналисти и историци-Холокоста в Македония, участието на България в депортацията на македонските евреи и ролята на Бойко Борисов, българският премиер в тълкуването на събитията. Явно беше прокарано отдавнашното желание на македонските журналисти един български премиер или президент, все едно кой, да излезе с извинение и покаяние към македонския и еврейския народ, за стореното…ясна беше предпоставката, вината за депортацията на македонските евреи, 

да стане колективна вина на целия български народ 

Естествено, беше засегната и темата за македонските „български паспорти” и опасността заради техния голям брой и евентуалното тълкуване на числеността на българската нация в бъдеще в ущърб на македонската. 

Историкът Петър Тодоров ни обясни, че в България има и „либерални историци”, чиито възгледи съвпадат с позициите на македонската историография, а за финал, д-р Драги Георгиев ни обясни, че македонската национална мисъл е по-млада от българската „само” със стотина години и че Паисиевата „История...” изобщо не е била позната в България цели сто години, докато не била открита от Марин Дринов. Но, това са въпроси, които историците ще решават сами, помежду си.

Предаването придоби мрачен облик, когато д-р Георгиев обясни, че по време на Втората световна война някои македонци били откровени сътрудници на българските власти, водещата спомена думата „колаборационисти”, а историците премълчаха, прехвърляйки вината върху нея. Изобщо, уважаемите доктори-историци се държаха пред водещата като малки ученици, които не са си научили урока.

Трябва ясно и високо да се каже, че 

в Македония не е имало „колаборационисти с българската окупационна власт”,

та дори тя да е била и фашистка, както толкова обичат да казват някои. Тези хора са били откровени в своите български национални чувства, с проявеното желание да участват в управлението на „своята” държава. 

Това, че тази държава,  Царство България, не проведе редовни парламентарни избори на територията на Македония е само минус за нейната политическа прозорливост. Затова, македонският шовинистичен  „Закон за македонската национална чест”, по който бяха съдени македонските патриоти след войната, представлява сръбско-съветска подлост спрямо македонците с български национални чувства. Бяха съдени хора, които имаха и чест, и националност, но не македонистка. В режисираните съдебни процеси, за ужас на населението, бяха издавани и смъртни присъди. Бяха съдени честни хора, само защото се чувстваха македонски българи.

Кои са „колаборационистите”?

Дали в тази графа влиза и Кирил Пърличев, синът на Григор Пърличев, който още през пролетта на 1941 година се връща в своя Охрид, където е директор на музея. Там и умира, там е и погребан, до гроба на баща си. Дали е колаборационист ветеранът и герой от Първата световна война Коце Ципушев, който прекарва „19 години по сръбските затвори” (заглавието на неговата книга), за да дойде в Македония в началото на 1941 година. Дали са колаборационисти братята Чкатрови, най-големият Йордан, неофициалният министър на външните работи на ВМРО на Иван Михайлов, или брат му, Димитър, осъден на 10 години в тъмниците на кралска Югославия. И двамата паднаха жертва на македонистко-болшевишка идеология. Тях не ги убиха сърбите, а именно македонистките сърбокомунисти, подтикнати от съветската идея за „социализъм по целия свят”, но без българи от Македония… 

Неясна е задачата и работата на Комисията за общите събития в историята на Македония и България. Много се говори за „общо честване” на личности и дати от историята, засега работата и стигна до Илинден и Самуил. Не, това не е задачата на комисията. Тя трябва да даде оценка, а не да релативизира събитията и личностите, участници в историята. Трябва да даде правилна оценка на вече споменатите личности и събития, трябва да се занимае и с личностите на Димитър Гюзелов, първия директор на Радио Скопие и първият македонски българин, доктор по философия. Да се говори и за Спиро Китинчев, кмет на Скопие, бранител от албанските експанзионистки полувоенни части, както през 1941 година, така и през 1944, след 9 септември. 

Дали тези хора ще получат признание за своята работа, дали ще дочакат посмъртна реабилитация и, разбира се, дали ще им бъде изграден някакъв малък паметник или поне паметна плоча…дали ще се освободим от сърбокомунизма…

Абе, накрая, дали някой нещо изобщо работи в тази Комисия…


Ако Гоце Делчев е и българин, и македонец, може ли да бъде и турчин, и грък!
За македонските илюзии частично вина имат и България, и "вечната българо-съветска дружба"
Отворено писмо от Владо Перев, журналист от Скопие, Република Северна Македония 

До,
Проф. д-р Ангел Симеонов Димитров, член на Научния съвет на Института по история на БАН и на Общото събрание на БАН. Председател на Общото събрание на учените в Института по история. Член на Съвета за българските читалища към Министерството на културата.

Уважаеми г-н Димитров, 

Познаваме се повече от 25 години, още от времето на Вашия пръв дипломатически мандат в Скопие. Винаги със задоволство изтъквам, че взаимните ни отношения бяха изпълнени с респект и уважение, а разговорите с Вас бяха приятно и поучително преживяване. Затова и Ви пиша, за да изкажа моето недоумение и неразбиране около Вашата работа в Смесената македонско-българска комисия за преодоляване на разногласията по факти от общата история на нашия/те народ/и. 

Изненадан съм от бездействието и стерилността в работата и, но най-много съм изненадан от липсата на информация за работата на тази "проблематична научно-идеологическа, но и политическа" институция, както наричат някои македонски журналисти комисията. Някои от нас изпитват чувство на сериозна загриженост от позициите на македонските членове на комисията, че Гоце Делчев е "българин" колкото и "македонец", че цар Самуил "не е имал национално съзнание", затова царството му е колкото българско, толкова и македонско и подобни някакви недомислици, каквито няма и в букварите на малките деца. 

Какво прави Вашата комисия, къде сте, има ли "светлина в края на тунела" или пак си 

оставаме в задънената улица на македонското сърбоманство и българското русофилство…

дали още смятаме да се съобразяваме с политическите и разузнавателните интереси на "големия брат"!?

Преминаваме през един сериозен момент от общата ни история, по-точно, през "кризисен" момент, когато трябва да реагираме смирено, но целенасочено за осъществяването на идеалите на нашите предци, идеали пълни с творчество, но и напоени с кръв през последните 150 години. 

Не знам как реагират учените в такива моменти, виждам, че реакцията Ви е слаба и неадекватна, и се сещам за една малка история, за това как обикновените, не толкова образовани хора реагират в подобни ситуации.

Някъде през пролетта на 2005 година, аз и тогава вече бившият председател на МПО (Македонската патриотична организация в САЩ и Канада)  Георги Лебамов, заминахме на няколкодневна обиколка из Костурския край от където е семейството на Лебамов. Георги Лебамов е човек от американския елит, сътрудник на полковник Донован и личен приятел на Роналд Рейгън и Буш-баща. Той много държеше, може би за последен път, да посети гробищата в с. Вишени и в с. Блаца Българска, където са погребани неговите дядо и баба, както по бащина, така и по майчина линия, борци от Илинденско-Преображенското въстание и негови жертви. На връщане, на ГКПП-Евзони, гръцкият полицай взе документите ни, отиде в полицейския пункт и след около 20 минути се върна заедно с добре възпитан цивилен, авно агент на гръцката ДС. Цивилния държеше документите ни и започна на английски, с учтив тон: "Извинете, но вие двамата сте много интересни пътници. Единият има американски паспорт, а другият (гледайки мен)пътува с български паспорт. На едния баща му се казва Аргир (на Лебамов) а на другия - Хараламби…обаче, и на двамата майките имат едно и също име - Елена…как обяснявате това нещо?" 

Останах изненадан, че гръцкият полицай знае имената на майките ни, затова мълчах, но Лебамов се обади: 

"Това с имената на майките е съвпадение, аз и Владо сме стари приятели и отиваме да посетим родните места на моите предци". 

"Аха, рече полицаят, значи сте грък". 

Лебамов го погледна и студено му каза: "Не, аз съм роден в Америка, аз съм американец". 

"Да, отговори полицаят, но Вашият баща Аргир е от тук, значи той е бил грък".

"Не, студено му отговори Лебамов, моят баща беше турчин".

Полицаят с ужасен поглед, пълен с неверие изгледа Лебамов, после въпросително погледна и мен, а накрая Лебамов, все така спокойно продължи: 

"Знаете ли, баща ми отишъл в Америка когато е бил на 15 години, в далечната 1905 година. Тогава това е било част от Турската империя и неговият паспорт е бил турски, той е бил дете без родители, носел е името Аргирис Султанис, поданик на султана, значи, е бил турчин". 

Полицят ядосано махна с ръка, върна ни паспортите и даде знак да се вдигне бариерата на границата. След това, в продължение на много дни слушах размишленията на Лебамов за проклятието на името, документите, властта и парещото желание да има своята националност в една свободна страна като Америка. Между другото, Аргир Лебамов беше един от основателите на МПО и твърд българин, до последния си дъх привърженик на Тодор Александров и Иван Михаилов. 

Сега, когато слушам изявленията на македонските членове на общата комисия и когато 

"чувам" мълчанието на българската страна,

 оставам с впечатлението, че нещата може да се проблематизират на по-високо ниво.  

Питам се, ако гръцката страна извади кръщелните на Никола и Султана (родителите на Гоце), кръстени в патриаршеската църква и каже, че според това и Гоце Делчев е грък... Напълно вероятно е из турските тефтери и архиви да се намерят документи, че и самият Гоце Делчев след като е пътувал с турски документи е бил ...турчин…

Дали и тогава ще мълчите, доли и товага академичният мир и миролюбивост ще бъдат позиция за действията на Вашата комисия?

Неведнъж съм казвал, че ние, македонците имаме илюзии за нашата роля в историята. Мнозина си мислят, че македонците са началото и края на времето, че първият човек е бил македонец, и, следователно, и последният човек пак ще бъде македонец.

Имаме и други илюзии, но за тях частично вина имат и България, и "вечната българо-съветска дружба". Именно, тази дружба подхранваше илюзията, че ние, македонците сме победителите в две световни войни, а Бугария губеща в двете войни, плюс и една балканска. Някой, знаем кой, притискаше България цели 50 години да не надига глас в защита на своя народ в Македония. Така беше създадена илюзията за "победителите македонци" и "победените българи". Същите тези, заедно със сръбските националисти, комунисти, възпитаници на Белградския университет ни натрапиха "македонската азбука, нация и език". 

Да, ама никой не казваше и все още не казва, че нямаше македонци, а победители бяха сърбите-югославяни като съюзници на победителите, а България не е изгубила войната, а стана жертва на своето съюзничество с Германия. 

Денес вече я няма Югославия, Тито отдавна е умрял, само разголените сръбски певици по българските стадиони продават сръбския "културен" империализъм...

СССР се разпадна, а Русия, с цялата си военна сила е само бледа имитация, както на СССР, така и на империята на Романови. 

Членовете на македонската част от комисията говорят от позициите на още живия югославизъм, говорят с обиден за българския народ и история тон, а българската страна, конкретно Вашата комисия мълчи, както по времето на съветската окупация на България, времето на димитровския период или живковизма. 

Да Ви информирам, това време отмина...

Господин Димитров, това е Вашето време, време, за което ще съди или ще ВИ осъди историята. На Вас се е паднала честта да възобновявате и отстоявате традициите за 

единството на българското племе от "Черно море до Охрид" 

Ако Гоце и Самуил са и македонци, и българи, тогава Вие отваряте път, един ден те да бъдат и гърци, и турци.

Не, аз нямам нищо против гърците, нито против турците, освен отова, което казва за тях историята...но все пак, нека всеки си държи на неговото.

След петдесет години никой в България нема да помни имената на някакви новоизпечени банкери или мошеници с милиони евро, застреляни на софийските улици. Те никога не са били част от българската идентичност. 

Историята и съдбата са показали благопазположение към Вас и са Ви натоварили с най-сериозната задача, която е получавал български учен през последните 50 години. 

Да, историята е имала милост към Вас, но историята може да биде и безмилостна, ужасно безмилостна…

Лъвът от българския герб е изправен пред Вас, във Ваша подкрепа. Внимавайте, да не го убиете! 

Накрая, ето го "нашият" и "вашият" Вапцаров…аз съм там някъде между "неизвестните хора". Вие трябва да намерите своето място…

Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,




Нато и олеле Мале!

Скрийтѣ българското знаме!

Вчера на 6 фев.2019 година Сѣверна Македония, стана Английска Гурка Но 30 на Британската Империя.

Всички пишътъ, за Нато но нито единъ нема доблестта да напише, зашто бѣ сѫздана Нато?А ние ще оставимъ на иторичаритѣ, отъ поробена Македония да напишътъ нещо за сѣга?Четейки днесь по сръбскитѣ вестници въ Скопие научаваме ,че ДУПИМЕ мене има кандидатъ за президентъ за блискитѣ избори въ Сѣверна Македония!Другарката и кандидатъ за президентъ на тази сръбска публика въ нейната биография пише ,че сърбитѣ сѫ биели дядо и и баба да причътъ сръбски!Тази кандидатка която иска да управлява Сѣверна Македония ,се уплаши да напише за свойтѣ предци,че сърбитѣ когато ги биели да причътъ сръбски ги псували на Майка ви Букарска!Другарката се уплаши да напише

това?Няма да и ЗАДАДЕМЪ ВЪПРОСА ЗАЩО ПРЕМЪЛЧА ТОВА нещо? Но ще и задъдемъ въпроса, чела ли е устава на ВМРО и защо го няма въмузея на македонскитѣ борби въвъ Вардарска Македония? Тя много се фодули ,че вѣче се сродила съсъ албанцитѣ!Всички приказки на другарката, която е кандидатка да бѫде президента на днешната сръбска република сѣверна Македония, въжътъ само отъ Гевгели до Команово!Сѣга когато се разиграваше българската Кървава сватба, по Вардарска Македония бившиятъ президентъ на България едвели каза ,че следъ смъртта на Яни Сандандки е немало ВМРО!

На Гнъ.Първановъ ще му напишемъ, какво питахме журналиста отъ Радио Хоризонти, презъ Авг.1983 година ! Ето и въпроса Имаше ли ВМРО следъ смъртта на Яни Сандански ?Мочето отговори ,че е имъло но тѣ сѫ били НАЦИОНАЦИОНАЛИСТИТѢ.ДО АВТОРА Б Ѣ ОХРАНАТА НА АЛЕКСАНДЪРЪ ПРОТОГЕРОВЪ.Това го пиша за Гнъ.Първановъ за да не будалка читателитѣ на агенция Фокусъ въ България?

Следъ няколко дена, ще празнуваме и годишнината отъ подписването на Сан ъ Стефанския миренъ договъ отъ 1878 година.Моля не жвакайтѣ много, въ този договоръ влизаха Македония и Одринска Тракия.Ако този договоръ бѣ запазенъ, въ своята цялостъ, сѣга щеше да я има АвстоУнгарската империя. Прочететѣ книгата Struggle for Mastery of Europe by A.G Taylor

G.M.17/02/2019

Сѣга когато пиша научавъмъ ,че Гнъ.Путинъ, президента на Русия, щялъ а дойде на 4 Мартъ тази година за Санъ Стефанцкитѣ тържества?Ако той не каже ,че славянитѣ въвъ Вардарска Македония сѫ българи, българскиятъ народъ ще му каже другъ пѫть да не идва!

Последното сръбско коло!

Гласуването за помятана на името на днешната сръбска република Македония
преключи безъ полшинство!И дветѣ държави гласувъха и то само съсъ няколко депутата пробутаха работата!
Сѣга когато пиша, чета въ единъ отъ сръбскитѣ вестници ,че албанскиятъ орелъ съсъ дветѣ глави пиелъ вода на Вардаро и казалъ ,че тамъ ще остане за винаги!Въвъ Вардарска Македония нещата ще се влошавътъ!Вънъ отъ Вардарска Македония, нещата ставътъ все по- ясни,никой не вярва, че тази Сѣверна Македония няма някъкво си бѫдеще,Преди няколко дена въ разговоръ съсъ най-сръбскиятъ попъ въ черквата Свѣти Климентъ Охридски единъ еноряшъ каза,че утрешна Сѣверна Македония щяла да бѫде поделена, между Албания и България!Попчето което слушало това изказвъне на човека мълчалъ и поглъщалъ живи сръбски жаби.Гръцкитѣ нови демократи публично декларираха ,че тѣ няма да позволятъ новата сръбска република наричана Сѣверна Македония да бѫде, приета въ Нато за да бѫде врагъ на Византийка Гърция .Тя тази сръбска република, Сѣверна Македония гърцитѣ я искътъ за сѫюзникъ срещу България , а не за приятелъ на Майка България!Днешнитѣ патрици на България чакътъ, сръбскитѣ попчета да кажътъ или напишътъ нещо за коминтерновската черква въ Сѣверна Македония?Въ българската преса за сѣга само мълчатъ и не расъждатъ!

Г.М.28/02/2019 Торонто



Plan B и Парцелиране!

Нямъхъ намерение да пиша, за оновова, което става по Бившата Югославска република Македония, ако не бѣ онова, което се пише по адреза на Красимиръ Каракачановъ?Всички се налютиха на него, за дето има смелостта, да тегли една майна на сърбо-“македонцитѣ“и имъ каза ,че няма да имъ сѣ помага да сѣ присѫединявътъ къмъ НАТО И ЕВРОПА съ тяхниятъ коминтерновски езикъ и коминтерновска “македонска “нация!Какъвъ гряхъ, какво чудо!

Ама нали затова водихмѣ толкова войнни, или и това го забравихмѣ?Всичи се правятъ на абдали и не знаетъ ,че нашиѣ борби въ миналото бяха за обединение на Македония и Одринска Тракия съ Майка България? Сѣга следъ всички изказвание на Зоранъ Заевъ, не остава нищо друго, освенъ да подновимъ преговоритѣ съ албанцитѣ, за разделяне на Вардарска Македония между Албания и България!Всички които пишътъ за Македония знаятъ ,че тя ще бѫде поделена между Албания и България, но всички се правятъ ,че не сѫ зъпознати съ проблема, и чакътъ някой другъ, да го разрешава!Всички професори отъ България и Македония получиха двойка не ,че не знаятъза българскитѣ борби въ Македоникя а за това за дето ги е страхъ да го кажътъ, или напишътъ!Всичи чакътъ някой да имъ каже разделятѣ се ама безъ бой !

Г.М. 17/12/2018/



Македония под сянката на Соломон Голдщайн – проклятието за един разделен народ

Посятото отровно семе на коминтерновския антибългаризъм по времето на Втората световна война и след нея дава днешните видими резултати

perev.jpg
Владимир Перев

Владимир Перев*, Скопие

Знае ли някой в Македония и България кой е Соломон Голдщайн и каква е неговата роля в преходния период на формирането на това, което днес, с много заблуди, но и с пресилени изявления, се нарича и самонарича македонска нация?

Някои го знаят и под неговото агентурно име от съветското НКВД, като агент "Черски", който, покрай многото си други функции, е бил и ръководител на съветското посолство във Виена. Там той развива своята антибългарска и антимакедонска дейност, за да завърши всичко това с 

невиждани кръвопролития и в Македония, и в България,

 а след Втората световна война, покрай убитите без съд и присъда, той и неговият СССР да са виновни и за множеството монтирани съдебни процеси, където ще бъдат пожертвани цветът на македонската и българската интелигенция.

Соломон Лазаров Голдштайн, с псевдоним "Черски" е български комунистички деец, роден през 1884 година в Шумен, починал през 1968 година в Москва. Членува в швейцарската, френската и българската компартия и е личен приятел на Ленин. От 1922 до 1924 година ръководи съветската легация във Виена и е организатор на албанската революция от 1924 година. 

Но, неговата най-важна дейност е участието и организацията за подписване на Майския манифест, като официално начало на подривната дейност на СССР, Коминтерна и НКВД, насочена против ВМРО на Тодор Александров, но и против целостта на българската нация, дейност, насочена към 

окончателното разбиване на целостта на хилядягодишната българска държава

Последователната трагедия на България в Първата и Втората световни войни, де факто е най-голямата трагедия за македонския народ, който остава териториално, но и духовно отделен от ядрото на собствената му държавност и идентичност. ВМРО на Тодор Александров е единствената надежда на македонските маси, че революционната организация ще преобърне ситуацията и ще помогне за обединяването с България, мечтата на македонците за свобода и собствена идентичност. Но, ситуацията в България е критична. Премиерът Стамболийски е ангажиран с това победената държава да получи излаз към Европа, а победителката Сърбия,  трансформирана в Кралство СХС владее македонските територии и иска все нови и нови отстъпки. Режимът на Стамболийски е свален с помощта на ВМРО, Войнствената организация търси изход от ситуацията, търси нови приятели за интернационализиране на своята борба.

Болшевизираната руска империя, олицетворена в СССР безскрупулно се опитва да навлезе в европейските духовни и материални пространства, с цел да постигне своята прословута “световна революция”, тоест, болшевизацията на европейското пространство. Нейният интерес е насочен към привличането на ВМРО, като революционна, борбена и вече доказана сила на Балканите. Осъществени са първите контакти...и така започва трагедията на македонския народ.

На 6 май 1924 година, във Виена, представителите на ВМРО: Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев, подписват Майският манифест, заедно с агента на НКВД Соломон Голдщайн и представителя на БКП Никола Харлаков. За пръв път в писмен документ се официализира наименованието "македонски народ" като нещо различно от българския народ. Също така, за пръв път, в официален документ провъзгласеният "македонски народ" е поставен в позиция на съпротива срещу българския народ. Мрачните сили на Коминтерна, чрез дейността на Соломон Голдщайн-Черски водят играта от самото начало, членът на ВМРО Петър Чаулев, беше подкупен, подкупени са дейци на ВМРО в София, сред които са и известни журналисти, художници и други. Александров и Протогеров усещат капана в който са подмамени, оттеглят подписите си, но вече е късно. Манифестът е обявен, а с това започва и залезът на организацията която е последната надежда на поробената Македония. 
Съветското разузнаване успява да раздели и разбие македонското освободително движение, но в дейността му няма нищо ново. Именно тезата за "македонски народ и език" е стара, но позабравена сръбска тези на Илия Гарашанин (1812-1874) и Стоян Новакович (1842-1915). Гарашанин започва процеса за формиране на една "голяма сръбска държава" на Балканите, докато Стоян Новакович дава основните идеи, как чрез промяна на езика на македонците, в процеса на образование, те да се откажат от своите български и идентичност. 
Ето какво пише Новакович за македонизма като средство за антибългарска пропаганда в Македония [2]:
"В този момент Ви обръщам внимание върху потребността от един специален Македонски Буквар за училищата в Македония, който би трябвало да се подготви специално за разширяването на сръбската писменост и сръбския език в Македония. Само истинските сметки се осъществяват, а в политиката истински са само онези сметки, в които няма ни най-малко илюзия. От тази гледна точка и по въпроса за разпространяването на сръбското влияние в Македония като същинска основа трябва да се вземат следните точки:
1. „че македонският диалект е различен и от сръбския и от българския език, но има нещо общо и с единия, и с другия";
2. „че досега българската пропаганда е полагала големи грижи да отбележи и изрази по всички възможни начини разликата между македонския диалект и сръбския език";
3. „че от сръбска страна трябва да се тръгне по същия път, но търпеливо, солидно и систематично с нови оригинални средства, а от друга страна, да се употребява всичко, където може да се направи разлика между сръбския език и македонския диалект, противно на приведените по-горе български стремежи."
В тази посока ми се струва като най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбският буквар, но така, че македонският да представлява две трети, а сръбският една трета, при това във втората половина. Букварът би трябвало да се напише със сръбски правопис, с цялото необходимо внимание за истинска и добра транскрипция на македонския диалект".

Така, сръбската имперска политика на Балканите започва своя завоевателен поход, а СССР и Черски, реализирайки великосбърската идея, разбиват българската държавност и националното единство на българския народ...само заради руските имперски интереси да завладеят балканските територии, да получат излаз на топло море и отдавна мечтания контрол над Босфора. 

След убийството на Тодор Александров, 16 лявоориентирани дейци на ВМРО, през 1925 година, отново във Виена и отново със сътрудничеството (а де факто ръководството) на агент Черски  създават ВМРО (обединена), която е 

истинско кукувиче яйце, снесено в революционизираното македонско гнездо

 Тяхното обединяване е всъщност продължение на позициите на Майския манифест. ВМРО (Об.) е мъртвородена, стерилна, болшевизирана и корумпирана, не успява да постигне никакви резултати във Вардарска и Беломорска Македония, но посятото отровно семе на коминтерновския антибългаризъм, по времето на Втората световна война и след нея, дава днешните видими резултати. 

Апогей на тези идеи са заседанието на АСНОМ на 2 август 1944 година в манастира “Св. Прохор Пчински”, документите пълни с антибългаризъм, реваншизъм и ясна насока към болшевизация на обществото. Главният стълб на тези тенденции на просръбската линия на македонското ръководство са широко прокламираните идеи за "самостоятелен македонски език и македонска нация и собствена, македонска история", нещо, което тогава се превръща в главния двигател за сърбизирането и югославизирането на македонския народ. 

Кървавият разпад на СФРЮ само засили македонистките тенденции на обществените фактори. Македонското ръководство, начело с Киро Глигоров, останали сами, без сръбските си защитници, се оказват в тих конфликт със Сърбия, с дълготрайно нарушени отношения с България и Гърция, намразени от албанците, те, като идеолозите на държавата потърсиха изход в засилването на македонизма. Когато се видя, че и това не работи, Груевски излезе с тезата за македонците като "автентични наследници на античните македонци", сега вече открито конфронтирайки се с Гърция и с цялата световна научна общност. 

Сега вече се видя, че сянката на Соломон Голдщайн никога не е напускала Македония, а неговите действия продължават да лежат като проклятие върху цял един народ.

Известна е трагичната съдба на подписалите "Майския манифест", както и трагичния край на "старото" ВМРО след братоубийствените борби. Но и краят на актьорите на ВМРО (Об.) не е по-добър. Корумпираният лицемер Димитър Влахов, който от царски консул в Прищина, чрез "Черски" във Виена, стига до ръководител в Македония след 1944 година, е отстранен по заповед на Лазар Колишевски и умира изоставен от всички. Много години по-късно, неговият син Густав Влахов в своите спомени ще напише, че никога в техния дом не се е говорило за "македонска нация" или "език", че те били българи и у тях се говорело само на български...много, много закъсняла истина.

Видният член на обединената ВМРО, българският екзархийски учител Панко Брашнаров, който "не искал да служи на българските интереси" и затова напуснал работа и станал воденичар, е човекът, който открива първото заседание на АСНОМ, като неговият най-стар участник. Само няколко години по-късно е арестуван и изпратен в печално известния лагер "Голи оток" където и умира и е погребан в неизвестен и до днес гроб.

Съветският разузнавач, общоизвестният герой и гемиджия Павел Шатев също е отстранен от поста министър на правосъдието на НРМ, изселен е в Битоля, където умира в мизерия, забравен от всички.

За кратък период от време ВМРО-Обединена на територията на Гърция е ръководена от члена на ЦК на КПГ Андрей Чипов. След гръцката гражданска война идва в Скопие, а след това, по заповед на сръбската УДБ-а е отстранен и изпратен в Битоля. Умира в началото на 50-те години като разочарован и алкохолизиран самотник. Погребан е в общ гроб в гробищата "Света Неделя" в Битоля, известни като "българските гробища". 

Подобна съдба имат и журналистът Васил Ивановски, който е съден в процеса на Трайчо Костов и лежи в български затвор, както и Васил Хаджикимов от Щип, който известно време лавира между левите и десните, и излежава присъда в скопския затвор "Идризово". 

От всички тях, хитрецът Соломон Голдщайн, ней-лесно преминава през живота. За известно време, към края на 40-те години той е засегнат от сталиновите чистки, но успява да се спаси, и доживява живота си сред своето семейство. Умира в Москва през 1968 година. Не дочаква края на зловещия СССР, но неговата злокобна сянка все още тежи над македонското общество. 

Никога, нито той, нито някой от съветските официални власти не е проявил интерес към съдбата на нещастните и затворени свои привърженици, никога руската държава не е показала и най-малкото желание за съчувствие. Те са били отписани и забравени. 

Напротив, влиянието на НКВД върху УДБ-а се проявява в множество убийства без съд  и присъда на дясноориентирани македонски революционери, а оцелелите минават през фалшиви съдебни процеси, осъдени са и затворени, преминавайки през нечувани унижения. 

В Македония никога не е имало помирения между левите и десните участници в освободителното движение. 

Комунизираните леви сили винаги са били крайно македонизирани с отричане на всичко българско

 от историята, докато десните - най-често "михайловистите", до последно останаха верни на българската си идентичност.

Би било интересно да се проследи работата на общата македонско-българска комисия за помирение и състоянието с общите ни места и събития в историята. При ситуацията на непримирими и нерешени вътрешни сблъсъци в македонското общество, ролята на бившият посланик Ангел Димитров за утвърждаване на общите моменти и личности от миналото ще бъде просто невъзможна. 

Македонското общество е дълбоко македонизирано, историческото образование е на нивото на комомунистическата пропаганда от югославското време, а наследниците на Голдщайн активно работят сред македонските партии и институциите. Не става дума само за дълбоко русизираната ВМРО ДПМНЕ, която от патриотична партия се превърна в сервиз на путиновата политика в Македония. Не се по-малки и проблемите в СДСМ на Зоран Заев, наследничката на комунистичката партия на Македония и досегашният активен разпространител на македонизма, респективно на антибългаризма. 

Българското общество не знае, че никой не разбира постовете във фейсбук на евродепутата Андрей Ковачев. Никой не е виждал изтрития надпис на църквата "Света Неделя" в Битоля, защото този надпис отдавна не съществува. Той е цялостно изтрит и сега там има само празно място. По-старите хора в Битоля го помнят, знаят, че някой някога, преди много време, опитал да изтрие буквите "българските", но не успял и делото му останало недовършено. Не го направиха и сърбите в периода 1918-1941 година. Направиха го македонистите след 1970 година, когато надписът все още съществуваше. 

В македонските медии силен интерес предизвика писмото на журналиста Люпчо Нешков до премиера Борисов. Но, Македония все още е под сенките на миналото, и затова македонците не разбраха за какво всъщност става дума. "Македонецът" Нешков получи симпатиите на македонското общество, обратно на "татарина Каракачанов". Но, всъщност, става дума за патриотична стъпка на двама дейци: единия, Нешков, роден в Македония и другия, Каракачанов дълбоко политизиран за Македония. Медиите бяха на страната на Нешков, но забравиха, че сантиментът и политиката, а най-вече историята не я е грижа за сантиментите. Затова Каракачанов, агент "Иван", без значение от собственото му минало и настояще, остана бранител на традициите на националната идентичност на македонското революционно дело. 

В сянката на безмилостно противопоставените "македонисти" и "македонци" стоят вече позабравените гробове на жертвите. Всички, и едните, и другите, и леви, и десни, търсят своята историческа оценка, съдът на историята. Без това, няма поглед към бъдещето.  

Но истината на тази нещастна земя и този трагичен народ все още е под сянката на Соломон Голдщайн, един обикновен малък руски разузнавач, една абсолютно незначителна, но зловеща личност в политиките на Балканите. Неговото злодейство, както и злодейството на страната, която го е инструктирала, все още определя съдбата на македонския народ.  

*Владимир Перев е уважаван журналист от Скопие, анализатор и редовен автор на „Македонска трибуна” – Канада.



Почина Владимир Панков - надеждата, гордостта и трагедията на македонските българи

Лидерът на „Радко” се превърна в истински трибун на угнетената българска идентичност

07 JAN 2019
Владимир Панков

Владимир Перев, Скопие

Почина Владимир Панков, лидер на асоциация "Радко" и неуморен борец за правата на македонските българи, на най-онеправданата етническа група, както в бивша Югославия, така и в Македония.

Роден е 1954 година в Охрид, там завършва основно и средно образование, завършва икономика в Прилеп и след това работи като икономист във фабрика "ЕМО" в Охрид, а в средата на 80-те години емигрира първо в Швеция, а по-късно и в Швейцария, където отдавна живеела майка му.

Отраснал е със славните български и ВМРО-овски традиции на родния му град. В Охрид, който винаги е бил български, но и протогеровистки, Панков заради семейните традиции спада към по-малкото, михайловистко крило в родния му град.

Той е човек с остър ум и силни страсти. Емигрантските години му помагат по-добре да се запознае със съдбата на македонската емиграция, да се образова и да чака момента за действие. Падането на Берлинската стена, промените в Югославия са предизвикателство за него и в началото на 1991 година се връща в Охрид.

Новосформираната ВМРО-ДПМНЕ под ръководството на Любчо Георгиевски и под сянката на Доста Димовска е

символ на освобождаването на македонските българи

от почти стогодишните окови на сръбската диктатура. За всички нас в онзи момент, свободата не беше някакъв далечен мираж, а нещо близо до нас, на една ръка разстояние и вживяна в сърцата ни. С чисто сърце и честни намерения Владо Панков застана зад политиката и действията на партията като неин най-изтъкнат представител в революционния и свободолюбив Охрид. "Люлката на българщината" и "Българският Йерусалим" не биха могли да намерят по-честен и по-достоен представител на своите вековни традиции.

Но, чувствата, от една страна и политическият прагматизъм, от друга, са две различни неща. Ръководството на ВМРО-ДПМНЕ бързо разбра, че в сърбизираната, югословенизирана македонска общност, а и за самото ръководство, много по-добре ще бъде да е представена само като ДПМНЕ. Владо беше бързо и тихо отстранен от позициите в партията, маргинализиран и оставен да се бори "сам против всички".
Емоционален и образован той се превърна в истински

трибун на угнетената българска идентичност

в Македония. Същевременно, неговата роля беше обект на наблюдение от страна на македонските и чуждестранните служби за сигурност, а името му се използваше с подли намерения и за гнусни инсинуации. Той издържа всичко, непоколебим и достоен в своите убеждения.

Победата на ВМРО-ДПМНЕ на изборите 1998 година породи нови надежди. Владо Панков, заедно с група свои съмишленици създаде културно - просветната и политическа организация "Радко". Името и беше дадено като символ на почитта и възхищението на македонците към личността и делото на Иван Михайлов.

Официалното представяне на организацията трябваше да бъде в елитния скопски хотел "Холидей Ин" в присъствието на голям брой гости от България, политици и дипломати. Всичко завърши с тотален провал, когато група млади хулигани хвърлиха димни гранати в залата. Представянето беше прекъснато, но все пак "Радко" беше регистриран, за да започне след това истинската голгота на Владо Панков.

Ние македонците, имам предвид македонските българи, искаме да живем с илюзията за нашата среда и хората, с които сме близки. Илюзията беше, че управлението на ВМРО-ДПМНЕ ще абсорбира и ще възприеме българското етническо чувство на македонците и ще го вгради в основите на новата държава. Напротив, ръководството твърдо се дистанцираше от всякакви прояви в полза на македонската българска идентичност, винаги давайки неясни и неопределени отговори. Дългата ръка на водачите на ВМРО- ДПМНЕ стоеше зад срамния епизод с димните гранати. Панков беше възприет като

опасност за единството и целостта на партията,

и затова беше организиран скандала в "Холидей Ин". Той трябваше да бъде отстранен, затова с решение на Конституционния съд организацията беше обявена за незаконна, а дейността и забранена. Панков одново напусна Македония и замина в емиграция, този път в София. Предизвика дело в Съда за правата на човека в Страсбург с искането за регистрация на "Радко". Цели 16 години продължи борбата на Владимир Панков с македонската държава, борба между Давид и Голият, докато накрая Страсбург се разпореди "Радко" да бъде вписан в Регистъра на организациите.

След отварянето на досиетата на македонската Държавна сигурност, можеше да се види непримиримата борба но и цялата трагедия на Владо. Напуснат, изоставен от всички, дори и от най-близките си, той остана сам в борбата за българската кауза в Македония. Той победи, но цената беше ужасна: самота, бедност, изоставен от по-голямата част от политизираното и сърбизирано македонско общество, той не можеше да намери душевно спокойствие. За разлика от мнозина, той не пиеше алкохол, но беше страстен пушач и пиеше кафе. В дългите безсънни нощи, изпълнени с цигари и кафе, в неговата самота дефилираха лицата на онези, които го предадоха и доносничиха, на онези, към които той винаги е изпитвал приятелство и любов, а в отговор получи лъжи и предателство. Разочаровано гледаше как всички те направиха кариера, някои в политиката, накои в бизнеса, а някои в администрацията. Съзнанието, че техният успех е резултат от предателство беше болезнено, предателство не само към него, но и към една идея...

Измъчената душа не можеше да намери спасение, не можеше да си обясни пропадналите илюзии на своите сподвижници, не можеше да намери покой...

Лека ти пръст, Владо, вярвам, че някъде там, горе, където ние не същестуваме, ще се срещнеш с "твоя Радко" и ще намериш своя покой...вярвам в това.

Уважаеми г-н Младенов,
Пише ви Горан Благоев - журналист в Българската национална телевизия, автор и водеш на предаването "Вяра и общество", историк по образование. В момента пиша книга върху отношението на българите и Българската църква към създадената през 1945 г. "Македонска" православна църква - идеята се роди от един мой доклад по предложение на доц. Александър Гребенаров, председател на Македонския научен институт. В нея отделям специална глава за борбите на МПО и македоно-българската емиграция срещу настъплението на Македонската църква в Северна Америка и Австралия. За съжаление научните изследвания в тази посока не са много изобилни и се опитвам да попълвам някои празнини по различни пътища. Ще Ви бъда безкрайно признателен, ако ми помогнете с някои уточнения. Едно от тях е свързано с македонската църква "Св. Климент Охридски" в Торонто. В спомените на вашия брат Пандо Младенов "В и извън Македония" има важна, но за съжаление твърде оскъдна информация за това, че в началото на 60-те г. на XX в. храмът е финансиран от Гъс Андрюс и Ван Петров и първоначално е предлаган на МПО - ако правилно съм разбрал... Ако имате възможност, бих ви помолил за малко повече подроб