Отиване към съдържанието

Главно меню:

ИВАН НИКОЛОВ: КАКВО ОЗНАЧАВА  БЪЛГАРСКОТО ЕВРОПРЕДСЕДАТЕЛСТВО ДА БЪДЕ БАЛКАНСКО?
26.09.2017

Премиерите Борисов и Ципрас в Кавала
На 23 февруари 1885 г. официозът „Търновска конституция, орган на управляващата тогава Либерална партия на Петко Каравелов, пише: ”...основата на нашата външна политика трябва да бъде едно споразумение с балканските християнски държави Сърбия, Румъния и Гърция...” В същата тази 1885 г. проф. Стоян Новакович докладва на сръбския премиер какви указания е дал на издателя на планирания от него вестник „Вардар”, който да излиза в Цариград, с цел да съдейства за сърбизирането на Македония. Първите три от тези указания гласят следното: ПЪРВО. Спрямо Гърция да държи приятелско поведение. ВТОРО. Уредникът да търси приятелство с гръцки журналисти и да изграждат общ фронт в борбата с Българската Екзархия. ТРЕТО. С българския печат да води полемики. В хода на полемиките да проличава, че сърбите са по-силни и по-културни, че главната задача е да се полемизира с българите...” Припомних си този момент от историята на взаимоотношенията ни със Сърбия и Гърция по време на дискусията на 21 септември т.г. „101 дни до София – столица на Европа. Нашите приоритети.” Тогава министърът на българското председателство на Съвета на Европейския съюз Лиляна Павлова подчерта, че е „...дадена заявка, председателството на България ...да бъде Балканско председателство...” И въпреки че в хода на дискусията министър Павлова, вярна на своя самоуверен тон, заяви, че ние ще търсим „разбирателство и компромисни решения, когато това се налага, но без да ощетим България”, все пак е добре да се направи една прецизна рентгенова снимка на днешните гръцко-сръбски замисли за Българското председателство на Съвета на ЕС. При подписването на меморандума за изграждането на скоростната жп връзка от Дунав до Средиземно море в гр. Кавала на 6 септември т.г. гръцкият премиер Алексис Ципрас с голямо въодушевление също подчерта, че европредседателството на България ще бъде Балканско председателство. В това той вложи своята съкровена надежда, че този проект е още една тухла в стратегията за отклоняване на всяка инфраструктура по посока Изток-Запад. А това вече е в ущърб на България, факт, който набитото око на министър Павлова все още не забелязва... Упрекът не е само към управляващите днес. Той се отнася и за времето, когато Георги Първанов и Сергей Станишев ни забъркаха в руско-гръцката инфраструктурна майонеза на „голям и малък шлем”. За да не изглеждам мнителен в очите на „мащабно” мислещите днешни български архитекти на балканското единство, предлагам един казус, върху който си заслужава да помислим всички. Казусът е следният: щом като Алексис Ципрас и Александър Вучич са толкова загрижени за общобалканските работи, защо не направят жест, като заявят на българския премиер: ”Приятелю Бойко Борисов, ние виждаме голямата диспропорция в инфраструктурната мрежа на Балканите в полза на реализираните вече проекти Север-Юг. Ето защо ти предлагаме, сега да съсредоточим усилията си в изграждането на пътната и жп инфраструктура от Черно до Адриатическо море. Ние ще ти помагаме да заличим тази вековна аномалия... ” Министър Павлова, Това е тестът, чрез който може да се разбере, кой какво влага в балканското единство и как гледа на него. Ако господата Ципрас и Вучич продължават да разпъват балканското килимче само между север и юг, тогава каква е ролята на България? Да гледа и да им ръкопляска ли? И аз се опасявам, че на планираната за началото на октомври т.г. среща във Варна на премиерите на България, Гърция и Румъния, на която ще присъства и президентът на Сърбия Вучич, ще се случи точно това. Българското европредседателство е само българско, защото то е призвано да пресече една зловредна тенденция, превърната в традиция и да постави в центъра на Балканските интереси умишлено несвършената работа по инфраструктурното свързване на България, Р Македония и Албания. Едва тогава европредседателството ни би могло да се нарече и балканско. Ако този вековен недъг не се поправи, България ще продължава да живее с мечти, чиято илюзорност много бързо се превръща в геополитически цайтнот за целия ни държавен елит. /БГНЕС
-------------
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Неговият анализ е написан специално за Агенция БГНЕС
Besucherzaehler
Назад към съдържанието | Назад към главното меню