Отиване към съдържанието

Главно меню:

Падането на режима на Бранко Цървенковски и ролята на МПО

Македония е напълно неподготвена за разпадането на титовата Югославия и предполагаемата промяна на системата, всъщност властта е продължение на старите болшевички и недемократични структури. Още от първия ден става ясно, че правителството на Клюсев, а след това и правителството на Бранко Цървенковски не могат да се отделят от старата югославска номенклатура от Белград, в характера на Слободан Милошевич, а въплътена в Скопие чрез позициите на президента Киро Глигоров и премиера Бранко Цървенковски. Американската общественост и особено македонската патриотическа организация /МПО/, ръководена тогава от Иван Лебамоф със загриженост следваще нататъшното нарушаване на правата на малцинствените общности в страната и предприемането сериозни репресивни мерки срещу всички онези, които са се определяи като македонски българи или михайловисти. На заседанията на ЦК на МПО се вдига глас срещу репресиите в Македония, а най гласовития между тях е фармацевт Георги Младенов от МПО в Торонто - Канада. Заради мир в къщата и за поддържането на някакви връзки с отдавна изгубената родина, МПО направи заключение за действие в Македония. Това беше координирано и с определени структури на властта във Вашингтон, отговарящи за Югоизточна Европа.
Заради тази цел в Америка и Канада бе поканена по голяма група граждани на Македония и България, сред които и главният прокурор на България Иван Татарчев и президентът на Апелативния съд на България Иван Григоров. Заключено е да се създаде оперативно - разузнавателна група, която ще има за задача да се свърже с македонските власти, с възможност за "приятелско" проникване в редиците на тогава, а дявол да го вземе и сега, недопирливата и монолитна служба за държавна сигурност. За изпълнението на задачата са натоварени братя на президента на МПО, Георги /Джордж/ Лебамоф от Форт Уейн, Индиана и Владимир Перев от Скопие. Георги Лебамоф беше стар разузнавател с разузнавателна кариера в Европа, в Австрия и Швейцария и личен приятел и сътрудник на основателя на ОСС полковник Донован, а Владимир Перев е личен избор на братята Лебамови, изцяло подкрепен от Иван Татарчев. Имаше и трети, резервен член от Македония също голям приятел на Лебамови.
Две години работа не шавна от "мъртва точка", за след посещението на Владимир Перев на Държавния департамент във Вашингтон, за мен на неутвърдена дата, за същия по връщането в Скопие да бъде разпитван от разузнавателните служби в Македония. Опитът за убийството на президента К.Глигоров и неяснотите около това само ускориха процеса.
Инструкциите на Владимир Перев, дадени във Вашингтон бяха кратки и ясни:
1. контакт на всяка цена и неясен споразумение за сътрудничество и
2. всякакъв начин да се повлияе, Цървенковски да напусне властта.
Втората задача беше нещо като тайно предложение на МПО за действие в Македония.
Задържането на Владимир Перев през януари 1996 г. беше пълен успех на МПО. След дадените инструкции, контактите са се образували сравнително бързо и с успешен край. Агентите на Държавна сигурност Георги Видов и Душко Климовски, отговарящи за работа по "българската линия" поискаха среща с някой от МПО, за споразумение за сътрудничество. След кратко напрежение, около безопасността на мястото на среща, определено е тя да се проведе в Цюрих, Швейцария в хотел с великолепно име "Шератон Атлантис", ама забатален в някакъв провинциален край на града. Това беше предложение на Георги Лебамоф и това бе прието.
Всяка страна си организира собствена охрана и видео запис.
Договор, че Македония трябва да пътува към демократично общество е нещо, което първо е валоризирано, трябва нещата да тръгнат по обикновен път. Заедно с Г.Видов и Д.Климовски и Г.Лебамоф и В.Перев се върнаха в Скопие, където в една кръчма в Гьорче Петров /Жостов/ са били на среща с директора на Държавна сигурност Добри Величковски. По този повод Г.Лебамоф като подарък от Добри Величковски получил прекрасно вратовръзка, но и една легитимация и значка от Службата за държавна сигурност, нормално, само като сувенир с номер от нулева серия.
След завръщането си в Америка, Георги Лебамоф, пред членовете на ръководството на МПО даде кратък доклад и резюме за контакта, всичко това с оптимистичен тон за бърза промяна на отношението към македонските българи, но и за реалните очаквания след падането на Б. Цървенковски.
Особено бе високо оценена ролята на В. Перев в създаването на контакти и организираната сигурност и взимането на видео материала в Цюрих, с насоки тази дейност да бъде удължена, с оглед на факта, че той е единственият наш доверен човек там, нещо като "единственият местен и едновременно операционен агент". Своите знания и контакти Георги Лебамоф сподели с задлъжнелите за това американски структури. Следващата година, на конгреса на МПО, в присъствието на няколко души от американската официална политика, В. Перев даде подробни обяснения. Решено е да се продължи с дейностите, и силите да се насочат към това ВМРО-ДПМНЕ да дойде на власт, а същевременно да се предотвратят разгласените контакти на Красимир Каракачанов от софийското ВМРО СМД с Бранко Цървенковски - контакти с неясни мотиви, но с цел да се зае македонското политически пространство. Това можеше да окаже като край на влиянието на МПО на македонската политическа сцена. МПО се страхуваше, че в това биха могли да бъдат включени и някои болшевички служби от бившия Източен блок, тук се мисли предимно на руските служби.
В Америка разполагаме с пълна видео, снимки и аудио документация за срещите, такава има и в службите за сигурност в Македония. Това означава, че отношенията трябва да бъдат честни и демократични. Ви изпращам част от фотографиите от срещата в Скопие. Ако се окаже необходимо, в нашия архив има и други документи и снимки от работата на оперативно разузнавателната двойка Лебамоф-Перев, работата в цяла Америка, Северна и Южна, както и други снимки от тяхната дейност в Европа. На първата снимка се вижда Г.Лебамоф, Добри Величковски и Владимир Перев в момента на тяхното познанство. На втората се вижда как Добри Величковски му предава подаръците на Г. Лебамоф, на третата се вижда как операционната агент Душко Климовски разговаря с Г.Лебамов и Д. Величковски, а последната е най-важна. На тази снимка се вижда как /от ляво на дясно / седят Георги Видов от Държавната сигурност, Владимир Перев, Живко Георгиевски, ръководител на 2. управление на Държавна сигурност, Георги Лебамоф и бизнесмена от Кавадарци Кире Шошев, в някакво кафене.
В разузнаването нещата никога не са такива, каквото изглеждат. Срещите и споразуменията за това, че нещата в Македония трябва да се променят бяха през май и юни 1995 г., и се реши през август и септември, на конвенцията на МПО във Вашингтон, от Македония да бъдат поканени, В.Перев и В.Милчин. Същевременно В.Милчин е и говорител на сесията, а получи и високо отличие от МПО за демократични ангажименти. Ударът вървеше двупосочно - да падне СДСМ, но най-важните личности и приятели на Цървенковски да останат на поста заради своите проевропейски, проамерикански и изобщо демократични убеждения.
Тандема Г.Лебамов и В.Перев страхотно завършиха оперативната работа, но не се представиха убедително в оценката на ситуацията за усилията ВМРО-ДПМНЕ да дойде на власт. Ние надценихме възможностите на тандема Л. Георгиевски - Д. Димовска и техните реалистични възможности да направят някакви промени в системата. От Държавната сигурност бяха променени Живко Георгиевски, Георги Видов и Душко Климовски и бяха изпратени на някакви незначителни и унизителни функции. Доста Димовска, в качеството си на министър, никога за този акт не даде на Г. Лебамоф някакво разумно обяснение. Но затова пък, бизнесменът Кире Шошев получи висок пост в Министерството на отбраната, за което Д. Димовска също не искаше да даде обяснение.
Доказателство за това че, "пътят към ада е построен с добри намерения" е действието на МПО за която не се пестяха ресурси. Изглежда обаче, че стария Георги Младенов от Торонто бил прав, когато казваше, че "с вардарци не трябва да се преговаря за нищо, те боледуват от сръбски болести, за която няма лекарство".
Днес останахме малцина здрави и със спомени за миналото. Никой от нас /всички сме към деветдесетте години или повече/ няма да седне и да напише нещо за тези времена и състояния. Единствено остана Владимир Перев, но той е длъжен със закона за мълчание ... оператива, явки, места за срещи, беше в ръцете му да предаде някого, но нито един наш човек, в Македония, България и Гърция /Егейския част/ не "падна".
Чудя се дали изобщо бяха необходими всички тези неща, на режима на СДСМ. Толкова насилие към македонските българи, специално след множеството и брутални арести и обвинения след опита за убийството на президента К.Глигоров ... повече от сигурно е, че режимът ще падне и самия, но не можем всички да си седим у дома и чакаме божията милост...
Забележка: Дълго живея в Америка и затова извинете на моя литературен български език.

С уважение,
Крис К.
Финикс, Аризона, САЩ

СНИМКА 01
СНИМКА 02
СНИМКА 03
СНИМКА 04
Besucherzaehler
Назад към съдържанието | Назад към главното меню