ПРЕВРАТЪТ 19.05.1934 - MACEDONIAN TRIBUNE

М а к е д о н с к а   Т р и б у н а
Отиване към съдържанието

Главно меню:

ПРЕВРАТЪТ 19 МАЙ 1934 г. – ЮГОСЛАВСКИ ПРОЕКТ ЗА ЛИКВИДИРАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ

2008 г. | Костадин БОНЕВ

Темата за преврата на 19 май 1934 г. ме е интересувала от мига, когато започнах да се занимавам с документално кино преди повече от 20 години. Разбира се, представата ми за него беше клиширана и далеч от същността. На преден план изпъкваха готови идеологеми: че това е фашистки преврат, имащ за цел установяването на власт, подобно на Хитлеровия режим в Германия, че целта му е смазването на работническото движение в България и прочие глупости, които се пишеха в ония години в учебниците.
Бях незрял и глупав. Постепенно започнах да си задавам въпроси, на които не намирах отговор. Като този например: Защо извършителите на преврата на 19 май 1934 година влязоха в първото комунистическо правителство след 9 септември 1944 година? През 1997 годи­на, след като завърших филма "Под облак" за Първата световна война и причините, довели до подписването на Ньойския договор, усетих, че времето за реализиране на филм за 19 май е дошло. Две години аз и сценаристът Влади Киров работихме в Народната библиотека и в Държавния архив, открихме много неизвестни документи и през 1999 година реализирахме в Българската национална телевизия филм със заглавието "1934". Асоциацията със романа на Оруел "1984" не беше случайна.
Ние обърнахме внимание на два основополагащи акцента: че превратът на 19 май 1934 г. зачерква парламен­таризма в България и убива Търновската конституция (заменянето й с нова, комунистическа конституция през 1946 г. е само формален акт) и вторият факт: прокуждането на лидера на ВМРО Иван Михайлов извън предели­те на България. След тази дата той никога повече няма да се върне тук.
Основополагаща теза по време на подготовката на филма беше, че превратът на 19 май е тясно свързан с една друга дата - 27 ноември 1919 година - Ньойския договор. След края на Първата световна война на запад от България е създадена държавата Югославия - Кралство­то на сърби, хървати и словенци. "И на поробени българи" - беше вметнал по времето на снимките на "Под облак" един селянин от Царибродско. Тази държава сполучливо беше наречена Франкенщайн на Балканите. Нейният разпад доказа правотата на това определение.
15 години след своето създаване, същата тази държава разполага с мощна шпионска мрежа в България, подпомагана активно от съветското и френското разузнаване. В България тази дейност се упражнява директно от посолството на Югославия в София. През 34-а година главен резидент е полковник Груйчич. През 35-а година в София като военен аташе пристига Дража Михайлович. И третият изключително важен човек е журналистът Коста Крайшумович, който като кореспондент на два белградски вестника има възможност да обикаля цяла България. Сумата, която имат на свое разположение е 50 000 долара месечно. Данните са от Държавния архив. Хората, с които сръбското разузнаване е най-тясно свързано, са някои земеделски водачи около Г. М. Димитров и Коста Тодоров, кръгът на Кимон Георгиев и Дамян Велчев, протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов, социалистът Димо Казасов.
В навечерието на преврата страната е парализирана от кризата в Народния блок и невъзможността на Никола Мушанов да състави правителство. Това е идеалният момент да се изпълни стратегията на югославската държава, формулирана най-ясно от Ика Панич: "Да се оставят българите да се удавят в своето собствено блато". В нощта на преврата на западната ни граница е струпана сръбска войска. Да се справят с царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство, са натоварени екзекуторите на протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов. Както се казва, добре, че е подписал...
Една от първите задачи на новата власт е поставянето на ВМРО извън закона и издаването на задочна смъртна присъда над Иван Михайлов. Благодарение на сръбските пари, раздавани щедро от югославското посолство, набират скорост обществени движения - Българо-югославянското дружество и особено студентското дружество за приятелство между Югославия и България. В списъците на тези две дружества могат да се видят много известни имена като тези на Петър Увалиев, Живко Сталев, Петър Дертлиев и много други. В управителното тяло на Българо-югославското дружество влизат Димо Казасов, проф. Петко Стайнов, Г.М. Димитров, Никола Захариев, Владо Георгиев. В държавния архив се съхраняват покани от 1934 г. за честването на създаването на Югославската федерация и редом до тях - заповедта на тогавашния министър на вътрешните работи Петър Мидилев за забрана на траурните шествия по случай годишнината от Ньойския договор. Навсякъде в страната се провеждат лекции и сказки, в които се пропагандира балканска федерация от връх Триглав до Черно море и от Бяло море до Дунав. Със столица Белград, разбира се. В разработките на сръбското разузнаване директно се говори за елиминирането на българския цар и създаването на единна държава под владението на Караджорджевите.
В архивите на Дирекцията на полицията се съхра­нява следното донесение: "Донасям Ви, г-н началник за състоялото се на 9-ти т.м. събрание, устроено от Българо-югославското дружество в салона на Славянското дружество, на което е говорил Владимир Савич - бивш югославски пълномощен министър. Като увод на своята сказка Савич е казал: "Преди Европейската война Сърбия имаше да разрешава много свои национални задачи, а именно да освободи от австро-унгарско робство Словашко и Хърватско. След войната мечтата на южните славяни се почти сбъдна, а тя бе - една Велика Югославия от Адриатическо до Черно море, от Дунава до Бяло море. Агент 3250 - 1 група"
Правителството на Кимон Георгиев установява дипломатически отношения със СССР и изпраща за посланик в Москва горещия привърженик на идеята за интегрална Югославия проф. Михалчев. А в София пристига Фьодор Разколников, който започва целодневно наблюдение над цар­ския дворец от прозорците на хотел „България”. В Държавния архив се пази подробна схема на структурата на българската армия, съставена от френски разузнавачи. Неслучайно външните министри на Франция и Съветския Съюз Барту и Литвинов при една от своите срещи ще заявят доволство­то си от случващото се в България след 19 май.
В показанията на Дража Михайлович от 17 май 1946 година, на процеса срещу него в Белград, той заявява: "В София имах заседание (среща) с Кимон Георгиев. На това заседание ние, след като разгледахме бъдещето на нашите отношения, дойдохме до пълно споразумение. Първият етап по пътя на сближението беше: български цар без власт, митническа уния с Югославия и военен съюз. Вторият етап - интегрална Югос­лавия под династията на Караджорджевич.
И цялата тази грижливо построена конструкция рухва с един удар на Иван Михайлов - убийството на сръбския крал Ал. Караджорджевич и френския външен министър Луи Барту на 9 октомври 1934 г. в Марсилия. Толкова пари, хвърлени от чуждите разузнавания в България отиват по дяволите. Кризата в правителството на Кимон Георгиев става очевидна, а царят обичал да казва, че от есента на 1934-а година "започнал сам да си връзва гащите". Борис III всява разкол сред военните и през януари 1935 г. Кимон Георгиев подава оставка. Ген. Пенчо Златев, известен с прякора си "Мъглата" ще изкара 4 месеца и царят ще смени и него с престарелия Андрея Тошев.
Дамян Велчев, най-амбициозният член на групата "Звено", не се предава и се опитва да върне стария сценарий. С прякото участие на Дража Михайлович се сформира група около Д. Велчев, Вл. Заимов и Г. М. Димитров. Новото име е комунистическият функционер Сава Гановски. И протогеровистите, разбира се. Сценарият предвижда сваляне на царя и установяване на република, управлявана от триумвират в състав: Дамян Велчев, Михаил Маджаров и Софийският митрополит Стефан. Д. Велчев, след няколко месечен престой в Белград, на 2 октомври 1935 г. през нощта прекосява пешком българо-югославската граница. Оказва се, че там никой не го чака. Уплашен от риска превратът да бъде неуспешен, Владимир Заимов дава разпореждане полковете да не излизат от казармите и сам се оттегля от акцията. Дамян Велчев е посъветван да се върне обратно в Югославия, на което той отговаря: "Не мога да го направя. Аз съм поел ангажименти!" На другата сутрин Д. Велчев е заловен и по-късно съден. Той е осъден на смърт, но след верноподаническо писмо до царя е помилван. Показанията на обвиняемите и свидетелите по време на процеса разкриват цялата схема на преврата. Това, което го няма там, го има в показанията на Дража Михайлович по време на него­вия процес през 1946 г..
Това, което Кимон Георгиев и групата около него не успяха да направят през 1934 - 1935 г., направиха го 10 години по-късно - през 1944-а. И получават висши постове в комунистическите структури на България до края на дните си. Само за Дамян Велчев тези дни се оказват неочаквано малко - той загива при неизяснени обстоятелства в автомобилна катастрофа във Франция. Не случайно Иван Михайлов казва в едно от своите интервюта: Трагедията от 1944-а г. над­хвърля катастрофите от 1913 и 1919-та.

 
Hosted in Toronto by Macedonian Tribune
Назад към съдържанието | Назад към главното меню