ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ - MACEDONIAN TRIBUNE

М а к е д о н с к а   Т р и б у н а
Отиване към съдържанието

Главно меню:

ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ – СМЕЛИЯТ ВОЖД НА ВМРО

Цанко Серафимов
Тодор Александров (1881 – 1924 г.) е вожд на ВМРО. Неподражаем революционер по смелост, твърдост, воля, организаторски талант и обаяние. Роден е в град Щип. В революционното дело е заклет от Христо Матов. Налага се като безспорен лидер на Организацията в тежките години след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), както и след войните – Балканската война (1912 –1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война  (1915 – 1918 г.) – когато ВМРО започва безкомпромисна борба срещу новите поробители на Македония – сърбите и гърците, и срещу инвазията на Коминтерна на Балканите. Новите условия налагат нова революционна тактика – за по-голяма ефективност на борбата, Тодор Александров дава предимство на въоръжените акции и атентатите с участието на ограничен брой бойни сили.
В навечерието на Балканската война дейците на македонското революционно движение забравят противоборствата и разцепленията в името на историческия шанс –  освобождението на Македония и Одринско. За съжаление българските политици тайно се договарят със съюзниците за “дележ на Македония”. ВМРО реагира остро и предупреждава управниците, че ако допуснат този “дележ”, Организацията няма да остави оръжието и ще продължи борбата. Тодор Александров посещава министър-председателя Иван Ев. Гешов във връзка с тайните преговори със съседните страни и иска да узнае лично какви са намеренията на председателството. Гешов го убеждава, че нито една педя българска земя няма да бъде отстъпена. Двамата се договарят как ВМРО може най-удачно да включи своите сили в предстоящите събития. Тодор Александров предлага Организацията да участва и в тактическата, и в психологическата подготовка на войната. Не закъсняват и конкретните действия. Лично Тодор Александров с Александър Протогеров, организират серия атентати – в Щип през октомври 1911 г. и в Кочани през август 1912 г., след които турската власт извършва масови репресии сред мирното население. Това става повод за обявяване на Балканската война.
Съюзническите войски на България, Сърбия, Гърция и Черна гора печелят битка след битка и турските войски са изтласкани отвъд Босфора. За триумфалната победа приносът на българската армия е най-голям. Но съюзниците погазват предвоенните споразумения – Сърбия и Гърция не желаят да изтеглят настанилите се в Македония войски. Избухва Междусъюзническата война, която завършва с поражение на България, довело до първата национална катастрофа.
Тодор Александров е сред малцината дейци на ВМРО, които бързо преодоляват покрусата. Под негово ръководство Организацията започва активни и политически, и дипломатически маньоври, които целят включването на България на страната на Германия в назряващия тотален сблъсък на световните сили. Той смята, че това е единственият начин, при една победа в предстоящата война, Македония да се освободи от новите си поробители. Самият министър-председател Васил Радославов изцяло прегръща тази позиция и прави възможното за ориентацията на страната към Германия. За да бъде гарантирано сключването на съюз с тази страна, Тодор Алексанров установява контакт с германските и австро-унгарските тайни служби, чрез които се надява техните правителства да упражнят натиск върху България за намеса във войната. Пак със същата цел Организацията предприема нападение с участието на 1500 четницина на жп гара Валандово…
Целта е постигната. България се включва в Първата световна война на страната на Германия.
С доброволци от Македоно-Одринското опълчение е сформирана прочутата 11-та македонска пехотна дивизия. Благодарение на настоятелността на Тодор Александров, като ръководител на ВМРО, Германия целево отпуска пари за въоръжаването на дивизията. Тодор Александров като ”офицер за поръчки” има свободен достъп до кабинета на министър-председателя и до германското командване, пътува до фронтовите линии, грижи се за германските доставки за Македонската дивизия…
Но… България, въпреки нито една загубена битка, излиза от войната обрулена. Македония и Западна Тракия са реокупирани. Огромни бежански вълни тръгват към България. Гръцката и сръбска армия опустошават градове и села. Българите, останали в Македония, са подложени на насилствена денационализация и асимилация…
В този тежък за македонските българи момент бившите ”левичари”във ВМОРО заклеймяват Организацията като ”българско оръдие” в ”империалистическите походи” на България. За Тодор Александров това е най-неподходящото време за вътрешни междуособни борби между македонските дейци и за словесни битки в пресата. Това съвсем не топли и хилядите страдащи македонски българи. И той се заема с възстановяване на революционната мрежа във вътрешността на Македония за започване на нова борба. В стратегията на ВМРО от 1919 г. Организацията е с това име (главната цел продължава да бъде същата – автономия на Македония). Смисълът на автономията се свежда до запазване целостта на Македония, или, ако това е невъзможно, поне да се съхрани българското национално самосъзнание на населението, да бъде ”оградено” то от асимилацията и денационализацията. Тодор Александров вижда автономията като най-важна предпоставка за едно бъдещо обединение с България.
Вождът на ВМРО обаче е наясно, че ключовете на Македонския въпрос не са в балканските столици, нито из македонските планини.  Трябва да се предизвика интерес у Великите сили за преразглеждане и при това ново преразглеждане гласът на Македония на бъде чут. Тодор Александров залага на три основни фронта на борба:
1. Въоръжена борба вътре в Македония и наказателни акции срещу враговете на македонското дело из целия свят;
2. Използване на всички легални възможности, позволени от законодателството в съответните страни, в които има дялове от Македония;
3. Дипломация.
В Македония ВМРО отново е нелегалната българска държава. Тя поема функциите на Екзархията – изпраща свещеници и учители; въвеждат се ритуали, характерни за държавата; често се явяват сред населението със специална униформа, която респектира и повишава доверието  във ВМРО; осъществява се правораздаване; изпълнява и някои социални функции.
През 1920 г.  Тодор Александров предприема офанзива във Вардарска Македония. Щабът му се установява в планините край Кратово. През месец юни четите започват масирани нападения над много градове и села. Сръбските власти и колонистите са в паника. Главната квартира на вожда е едно пулсиращо сърце, което изтласква революционна енергия из цялата територия на Македония, из цяла България и до много европейски страни. Западни кореспонденти, успели да се доберат до легендарния войвода, са изненадани от невероятната му личност, от начина, по който излага мислите си, от внушителната му осанка на вожд. Големите европейски вестници поместват на първите си страници сензационни материали като изтъкват огромния идеализъм и всеотдайност към делото, на което служат македонските борци. Пол Ерио, журналист от парижкия вестник „Журнал”, рисува Тодор Александров по следния начин:
„Аз очаквах да видя един страшен кондотиер, фанатичен и екзалтиран. Но съвсем друг човек стоеше пред мен. Слаб, доста висок, бледо лице, правилен профил, завършващ с една изрядно прошарена брада, живи очи, понякога замислени, но винаги нежни. Тодор Александров, който е на 42 години, говори спокойно, сладко, почти без жестове, по най-важните за неговото отечество въпроси и за себе си. Неговото спокойствие и хладнокръвие удивляват. И между това, този човек, който е душата на македонската революция, притежава една желязна воля и неговият решителен дух не престава да удивлява тези, които го обкръжават.”
Най-малко три от целите на офанзивата са постигнати:
• сръбската власт е силно респектирана;
• българите в Македония са извадени от безнадеждността и унинието;
• в европейското обществено мнение се оформя по-обективно становище за събитията в Македония.
За жалост ВМРО е принудена да се брани и да изразходва ресурси срещу своите противници в родината-майка – България. Правителството на Александър Стамболийски води предателска политика спрямо българите в Македония. То подписва така нареченото Нишко споразумение със сръбското правителство за преследване на ВМРО на територията на двете държави. Разбира се, това угодничество на враговете на македонското дело среща  безпощадния юмрук на Организацията – първите жертви са министърът на вътрешните работи Александър Димитров и Гьорче Петров, в миналото виден деец на македонското движение, поддал се на съблазните поднесени му от земеделското правителство. Наказани са и много други предатели, ренегати и врагове.
През 1922 г. Тодор Александров започва втора офанзива във Вардарска Македония. Четите на ВМРО действат в сътрудничество с албанците срещу общия враг. Сръбските колонисти отново са подложени на смъртоносен натиск – отново паника и ужас настъпва сред натрапилите се господари.
С привличането и на хърватските революционери, начело със Степан Радич, Тодор Александров всъщност създава една солидна общобалканска революционна коалиция срещу сръбските домогвания. Той успява да внуши на иначе миролюбивия Радич, че сърбите разбират за какво става дума единствено, когато усетят дуло на тила си. В европейската преса отново се появяват редица интервюта, в които Тодор Александров недвусмислено подчертава, че сръбската тирания в Югославия ще срещне щиковете на българо-хърватския революционен блок.
Следвайки своята политика в Македония, Югославия продължава да подлага на натиск правителството на Стамболийски. Подписаната българо-югославска спогодба съдържа текстове, в които се визира ВМРО. Следват изявления на Стамболийски в пресата, в които той открито отказва да ангажира България със съдбата на българите в Македония – дори с грозен цинизъм ги ”подмята” на сърбите. Отговорът на ВМРО не закъснява – по време на представление в Народния театър в София в ложата на министър-председателя избухва бомба, но Стамболийски оцелява…
На свой ред той отговаря с репресии. Но историческото и политическото му късогледство му пречат да прецени с кого си има работа…
На 9 юни 1923 г. е извършен военен преврат. ВМРО подкрепя преврата. Но в новото правителство на проф. Александър Цанков има министри, които твърдо смятат да продължат външната политика на Стамболийски по Македонския въпрос… Тодор Александров решава да “сплаши” министър-председателя, като заявява, че ВМРО ще запази неутралитет в подготвяното от комунистите въстание. Това е една от малкото политически грешки на Тодор Александров.  Между Организацията и комунистическата патрия наистина е постигната договореност въстанието през семпетмври 1923 г.  да не обхваща Пиринска Македония, а ВМРО да не взема страна в събитията. Но комунистите изменят на договореността… И, естествено, биват разгромени от правителствените сили, подпомогнати от ВМРО.
Ако конфликтът между ВМРО и комунистите беше оставен да се разрешава помежду им и само на българска територия, едва ли българският народ щеше да понесе толкова жертви и страдания. ВМРО, като сила, разполагаща със свои въоръжени структури, отдавна е в полезрението на тайните служи в Москва. Анализирайки септемврийските събития, те насочват вниманието си към ключовата фигура в Организацията Тодор Александров. За да проникне в ръководството на ВМРО, ГПУ (Главно Политическо Управление) на СССР (по-късно КГБ) се ориентира към някои податливи към политическо корумпиране личности в Организацията – едни са вербувани като агенти, други се използват срещу щедро заплащане за определена ”свършена работа”. Сред тях са имената на Петър Чаулев – третият член на ЦК на ВМРО, Тодор Паница, Стоян Мишев…
В тези месеци в Англия е формирано ново лейбъристко правителство, в което влизат влиятелни личности, съпричастни на македонското дело. Тодор Александров веднага влиза в контакт и иска съсейдствието им за каузата. Той се надява, че чрез тях ще се повлияе на Великите сили да упражнят натиск на Балканите за възпиране на призрака на болшевизма на полуострова.
Но и коминтерновските настойници на българските комунисти не спят. Непосредствено след септемврийския бунт (1923 г.) опитният съветски агент Андреев-Базаров се добира до среща с Тодор Александров в Пиринска Македония. Александров, воден от мисълта да се използват всички възможности за постигането на крайната цел, дори се съгласява разговорите да продължат във Виена. За жалост по този начин той допуска да бъде оплетен в паяжините на съветските специални служби. Тяхната цел е да изтръгнат документ от ЦК на ВМРО, който да се използва като компромат, необходим за елиминирането на Тодор Александров и подчиняването на ВМРО на Коминтерна… Операцията успява – под диктовката на съветските агенти е подготвен така нареченият Майски манифест на ВМРО. В него има текстове, които изцяло дискредитират ВМРО и противопоставят организацията на правителството в България, като същевременно ВМРО се причислява към съюзниците на СССР и към борците срещу „американския и европейския империализъм”.
С Майския манифест, който формално не е подписан от Тодор Александров, всъщност е подготвена смъртната присъда на вожда на ВМРО, изфабрикувана така изкусно от съветските специални служби с помощта на българските им маши. Тодор Александров е уличен в най-чудовищното престъпление – сътрудничество с болшевиките. Това за него е зашеметяващ удар, а за македонските борци, за България и съмишлениците на македонското дело по света – страхотен шок.
Всичко, което се случва по-късно с Тодор Александров и ВМРО е напълно обяснимо. Вождът на Организацията, месеци преди смъртта му, се чувства жестоко сам.
Изстрелите, пронизали тялото на Тодор Александров на 28 август 1924 г. в Пирин планина, са дадени от предателска, вражеска ръка, зад която стоят пак същите сили, чиито команден център е извън границите на България… Но вождът на македонската революция навярно спи спокойно в гроба си, защото неговото място веднага е заето от друг, може би по-железен и безкомпромисен, поучил се от грешките на учителя си ръководител – Иван Михайлов.

 
Hosted in Toronto by Macedonian Tribune
Назад към съдържанието | Назад към главното меню